Author Topic: Човека, който постоянно търси себе си.  (Read 3061 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

voivoda

  • Guest
Човека, който постоянно търси себе си.
« on: август 29, 2007, 08:59:25 am »
Човека, който постоянно търси себе си.
Ще започна с думата търси.
За да търся нещо значи го няма.
Търсейки себе си определям, че мен ме няма.
Търсейки себе си стигам до просветления (пътеводни светлини ).
Започва самочувствието на “АЗ съм тук и сега...”....
Тогава “Аз съм тук и сега” търсейки себе си който го няма се превръща в един барльок.
Какво е барльок ...

В някой български диалекти барльок е варена храна с множество хранителни продукти несъвместими помежду си, даващи неприятен вкус.
Човек се превръща в барльок, когато не харесва собствения си вкус. Бърка дълбоко с черпака, вади нещо вкусно на вид но осъзнава, че то мирише на всичко останало в телесното му канче.

За тези, които са се припознали в текста ми ще побързам да ги успокоя....
ЗА ЕДНИ БАРЛЬОК ЗА ДРУГИ ВКУСНА ХРАНА...хора различни вкусове различни.

Offline Nirvana

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Female
Re: Човека, който постоянно търси себе си.
« Reply #1 on: август 31, 2007, 07:53:20 am »
Това "значи го няма" е малко спорно. Според изследвания на група психолози, човек търси/ иска още и още от това, което вече има  ::)
Никога не съм разбирала и винаги съм гледала с ирония на хора, които си мислят че света се върти около тях. А истината е толкова очевидна- той се върти около мен!

doni

  • Guest
Re: Човека, който постоянно търси себе си.
« Reply #2 on: октомври 08, 2007, 06:45:59 pm »
saglasna sam sas Nirvana 4e 4ovek iska vse pove4e da opoznae sebe si kato barka dalboko vav du6ata si no tuk stava duma spored men za periodite kogato du6ata se luta i e obarkana ot sveta,togava neznae kade e ?kakvo da pravi?Kak da se za6titi ot vsi4ki bakkotii za da po4uvstva sebe si,nerazbiraneto sas svoeto Az podskazva 4e vse pak se ose6ta6t kogato gre6i6 ili misli6 ne kakto trqbva-Tova ne e li edna reakciq koqto se zadeistva bez ti da q iska6?Svetva 4ervenata ti lampi4ka i kazva -tuk ne6to ne e kakto trqbva-a tova li e edinstveniq na4in po koito da se osaznava6 za sebe si i sveta-krainata cel vinagi e da nameri6 pravilniq pat

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: Човека, който постоянно търси себе си.
« Reply #3 on: октомври 10, 2007, 10:32:45 am »
На който му харесва да търси,търси.Някои обичат процеса на търсене,други обичат да търсят,за да изпитат щастие като намерят,а трети-за да са нещастни от това,че никога не намират.Има и такива,които предпочитат нетърсенето.Въпрос на отправна точка в безкрая.Движението е Живот. :)

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Човека, който постоянно търси себе си.
« Reply #4 on: октомври 10, 2007, 02:13:02 pm »
Хората отдавна са го казали "Кой  търси намира".Та и себе си да търсиш не е изключено да се намериш. :)

bee

  • Guest
Re: Човека, който постоянно търси себе си.
« Reply #5 on: октомври 12, 2007, 03:22:27 pm »
А, може би човек не търси себе си (може пък древните да са били тъпи като са казали "познай себе си"), а съ-създава себе си, пре-създава себе си, може и да при-помня себе си ... знам ли ....

Войводо, кефиш ме, колко жалко, че пак ще бъдеш изтрит : ;D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3585
  • Gender: Male
Re: Човека, който постоянно търси себе си.
« Reply #6 on: октомври 12, 2007, 09:51:55 pm »
Човека, който постоянно търси себе си.
Ще започна с думата търси.
За да търся нещо значи го няма.
Търсейки себе си определям, че мен ме няма.
Търсейки себе си стигам до просветления (пътеводни светлини ).
Започва самочувствието на “АЗ съм тук и сега...”....
Тогава “Аз съм тук и сега” търсейки себе си който го няма се превръща в един барльок.

Все пак хората се губят по пътя си и имат нужда да се преоткрият, ако щеш да се пресъздадат наново, за да знаят накъде да продължат. И това търсене може да продължи по-дълго или по-кратко в завимост от търсещия и търсеното.
Естествено че нещо липсва щом някой е тръгнал да го търси. На теб примерно са ти казали ти си такъв и такъв, набивали са ти го в главата и си повярвал и отишло в подсъзнанието. Сега си воден от това без дори да го подозираш. Ти си продукт на своето подсъзнание. Ако са те унижавали, ако са те отдалечили от радостта и си станал някой, който генерира в себе си повече тревога и страх отколкото щастие, то или ще вървиш напред саморазрушавайки се/опитвайки се да подтиснеш чрез различни заместители безпокойството на повърхността на съзнанието си/ или ще тръгнеш да търсиш ново определение за себе си и ще се избавиш от негативните усещания.
Така че поздравления, за всики, които са приели предизвикателството да обърнат представата за себе си, която им е била внушена и да търсят нещо "по-добро".
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: Човека, който постоянно търси себе си.
« Reply #7 on: октомври 13, 2007, 11:11:13 pm »
Човека, който постоянно търси себе си.
Ще започна с думата търси.
За да търся нещо значи го няма.
Търсейки себе си определям, че мен ме няма.
...

Да, съгласен до някъде с войводата, но,
Защо трябва да определям, че ме няма. Аз например, често откривам, че първоначалния сигнал да направя нещо (да проявя себе си) не идва от мен, а от нещо което са ме "учили" или което аз съм сметнал че ще ми е изгодно да припозная като свое (може би това е прословутата СДЕЛКА) и все по-често ги улавям тези "придобити" неща. Нямам понятие колко са тези неща, но поне започнах да ги отличавам от СЕБЕ СИ. За мен, това е стъпка (поредната) към себе си. Не, че сега ме няма, дори и да си мисля, че съм много важен, щото имам нещо "специално" или работя нещо "специално". Но когато схвана, че съм специален (поради нещото/работата) само за мен си, то си губи смисъла. Давам на нещото / работата неговото си предназначение - да ми служи / да си вадя хляба и тогава Аз се донамествам в себе си.
А когато се прокрадват подтици, напъни, чуства, чуственца и действийца?!, които "просто си идват" или които "правя рутинно"?!  От къде идват, защо точно те/това? В този ред на мисли, сигурно много неща могат се проследят до извънмен. И аха аха да се стопя, но все повече АЗ излиза наяве. Мислел съм си, че ако "аз стана едикакъв" АЗ ще съм го постигнал, аз ще съм "отличника", а сега си мисля че май това би било вградения отвън "комплекс от ценности", които аз съм припознал и проявил като мои, и бих се чудил какво още ми липсва, та да ми е толкова криво. Аз ще съм постигнал чуждите ценности. Сега знам, че дори и да се напъна да стана "едикакъв" то ще е заради мен самия, заради играта, моята си игра, в която АЗ ще играя. И знам че тази игра, няма да ме направи повече или по-малко АЗ.

Може би утре ще мисля по-иначе.
« Last Edit: октомври 13, 2007, 11:13:48 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.