Author Topic: Как се става просветлен според Юнг  (Read 8389 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Как се става просветлен според Юнг
« on: октомври 16, 2007, 09:38:25 am »
Един от любимите ми цитати на Юнг напоследък е следният:

„Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателният ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.”

Не знам дали защото винаги съм харесвала западната теософия, а той представя една различна гледна точка, или защото дълги години се крих от сенките си и вероятно само съм си представяла фигури от светлина ...

Някой иска ли да го коментира? :)
« Last Edit: октомври 16, 2007, 10:21:00 am by bee »

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Как се става просветлен според Юнг
« Reply #1 on: октомври 16, 2007, 10:54:04 am »
Quote
Някой иска ли да го коментира?

Нье!
Туй е материя само за просветлени. Пък те по правило си мълчат.
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Как се става просветлен според Юнг
« Reply #2 on: октомври 16, 2007, 03:22:03 pm »
Правене - създаване, желаене, копнеж, действие, търсене, бързане, ТВОРЧЕСТВО!!! - ИЗРАЗ НА ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ на съзнанието при което всичко изброено е като "необходимост" - и прилича на "ЕСТЕСТВЕНОСТ"
 
Неправене - не е отказ от "Правенето", не е и противоположно на "правене" - не можеш да желаеш да спреш и да неправиш, не можеш да "търсиш неправенето" - не можеш да си го внушиш - ТОВА Е ВСЕ ЕДНО ДА ИСКАШ "да не искаш" - просто НЕАДЕКВАТНО - с качествени разлики......
Именно от този общ принцип - за НЕСЪОТВЕСТВИЕ по ниво -  са и изведените "словесни формули" - чрез мислите не може да спреш мисленето, чрез чувства не можеш да излезеш в "безчувствието". Затова толкова много "невротични хора" се провалят в практиката да се "спрат мислочувствата и чувство-мислите" - поради елементарно незнание и неразбиране... Чрез движещото се не можеш да постигнеш ПОКОЙ... Затова и НЯМА КАК ДА СЕ ПРАВИ НЕПРАВЕНЕ... няма как и да се иска, да се желае и да се постига. Медитацията е също израз на едни блянове от светлина, на игра на светли представи за непредставимото...

НЕПРАВЕНЕ - Това е следващ ЕТАП при който е налице състояние на СЪЗНАНИЕТО, в което "ПРАВЕНЕТО" вече не е адекватно в него. И спрямо ПРАВЕНЕТО, вече имаме качествено "различно" БИТИЕ, в което от гледна точка на ПРАВЕЩИТЕ изглежда "НЕПРАВЕНЕ".

В този смисъл - само за правещите има "РАЗДЕЛЯНЕ" на светлина и МРАК - на тъмно и светло, на добро и лошо. И МРАКА - като символен израз на една НЕИЗВЕСТНОСТ е именно пътя през който всеки човек така или иначе минава, следвайки стъпките на собствения си път към ЦЕНТЪРА - СЕБЕ СИ - НЕПРАВЕНЕТО. Този "път" никога не е "права линия" - за никой. И пътя си има значение само за човека - сам - за него си...
Това "ПЪТУВАНЕ" е самостоятелен АКТ - във вътрешния космос на всеки от нас.
И хората които вече са изминали "СОБСТВЕНИТЕ СИ СТЪПКИ" в него , от гледна точка на НАС - ПРАВЕЩИТЕ - наричаме с общия етикет ПРОСВЕТЛЕНИ.

Да се говори за просветлението и за просветлените е именно да се "рисуват виртуални фигури от светлина" или "изпълването на "НЕСЪЗНАТЕЛНИЯ УМ С ИДЕАЛНИ КОНЦЕПЦИИ" - с които просто си представяме НЕПРЕДСТАВИМОТО. Поради качествената разлика няма въображение, нито интерпретация, която да е в състояние да си "представи" качествено различните неща. И просветлението е едно от тях. Точно както на детето в ПЪРВИ КЛАС биха му изглеждали "по детски" идеите на КАРЛ ГЮСТАВ ЮНГ - въображение и представи, характерни за неговия свят на "ЕТАП - ПЪРВИ КЛАС".
А как ли би му изглеждало на г-н ЮНГ един първолак от гледна точка на неговите идеи за просветлението?
И как ли би изглеждало на един ИНДИВИД в етап на "ПРОСВЕТЛЕНО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО", идеите на КАРЛ Г. ЮНГ за просветлените?...

Като израз на следващия етап от проявлението В РАЗВИТИЕТО на всеки от нас, ПРОСВЕТЛЕНИЯТ ИМА В СЕБЕ СИ И ДВЕТЕ СЪСТОЯНИЯ - и спящото състояние и събуденото. Това дава възможността да "гледат" на "миналия /спящ/ етап от своето развитие" именно "отвън - без идеалните концепции, без ум и без смисъл от въобразяване.
Точно така - както човек, когато се събуди от сън, само тогава може да си даде сметка, че всичко в съня му е било "САМО СЪН" - но това се раазбира чак тогава - от гледна точка на "по-широкото състояние" се вижда "другото". От гледна точка на сегашното, се вижда предишното. От гледна точка на следващият етап се вижда предишния. От гледна точка на РОДИТЕЛЯ, се вижда вече какво е било да си бил "ДЕТЕ"....
Всеки етап съдържа в себе си предишния и чак в него можем да си дадем сметка за този "предишен" - защото носим в себе си вече "ДВЕ КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ" за него - едната я носим в себе си - като "наследство" - другата - сегашната, е вече "поглед отвън"...
« Last Edit: октомври 16, 2007, 03:31:45 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: Как се става просветлен според Юнг
« Reply #3 on: октомври 16, 2007, 04:25:35 pm »
Имам само един въпрос, Рамус. С какво "неправенето" и "будното състояние" се отличават от фигурите от светлина на теософите? :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Как се става просветлен според Юнг
« Reply #4 on: октомври 16, 2007, 11:39:57 pm »
С какво "неправенето" и "будното състояние" се отличават от фигурите от светлина на теософите?
Има значение за кой - за теософите всичко е само фигурки и игри -на "светлини" или игри на "мрак" - дори и неправенето, любовта, просветлението или безкрайността... Щото освен представи идейки с различни уклони, друго няма как да си имат по тия въпроси. Това не е тяхно, това не е от техния свят - и затова ще си намират заместители - представи и преживявания - за "неправене", Любов, Просветлението и Безкрайността. Теософите са просто вярващите в тяхната си религия. Именно вярването е основата на "правенето" - щото вярването прави нещо да изглежда "РЕАЛНО" и така да се преживее за такова.
 Това им трябва - това искат - това и правят. И това могат. Повече - няма как.

За просветлените - Неправенето, Любовта, свободата, цялостта, вътрешната интеграция не са думи, нито представи, нито определения, нито идеи, нито са им нужни. Това е просто част от БИТИЕТО им на същества в друг етап от развитието - в следващия етап. За тях - ние винаги ще си останем просто "миналото им" - възрастта от която са пораснали - както ние сега "гледаме" децата си /образно казано/. А ние / както и децата ни/ само ще си представяме и опитваме да "заместим" бленувайки и преживявайки за НЕПРАВЕНЕТО - опитвайки се да се "изживеем" - и на неправещи и на мислещи и на медитиращи. Те и затова са преживяванията и илюзиите - стремежа да се замести "липсата" - вместо медитация - преживяване на представите ни за медитация;
вместо неправене - разсъждаващи и фантазиращи по "неправенето" - пак за преживяване
И да може г-н ЮНГ и той да се изкаже с фантазиите си за това - КАК СЕ СТАВА ПРОСВЕТЛЕН...
Това по принцип само един "НЕВЕЖА" може да го "казва". И за читатели съотвестващи на същото ниво - да мине като "МИСЪЛ" - та дори и за цитиране...

НИкой просветлен , няма как да не е разбрал - че просветленият не може да "СТАНЕ" - нито има рецепти за това. Както няма и рецепта едно "дете" да порасне по-бързо психически. За децата дето им се иска да се изживеят на "възрастни" обаче това им остава - да си приказват и да си бленуват. Да си копнеят и да си вярват изживявайки се "колко са пораснали" и как "приличат на възрастни"

И затова никой просветлен не е написал нито ред за просветлението си - нито БУДА, нито ОШО, НИТО ДОРИ ИСУС... нито ред - никога. Може би щото са разбрали, че няма какво и на кого да го "пишат"...

И затова псевдопросветлените, изживявайки се на такива пишатг ли пишат... И... така си и остава недописано и недоизживяно...

Има разлика - да се изживяваш на просветлен... и да си такъв без да се изживяваш за каквото и да било - просто като естеството на нещата - като път, съдба, като "възраст". Така или иначе това е пред всеки от нас...
===============================================================
Горе-долу преди година пак стана въпрос за просветлените и пак цитати и пак "коментари" имаше - имаше ги и "другите момичета".
И все едно че време не е минавало - пак някой пледира за коментари "кой какво бил казал и мислил "как се става просветлен", кои са и какви са просветлените...

От опит съм разбрал, че когато едно нещо се повтаря, явно не е "станало" предишните пъти. Разбра се обаче, че и други го написаха за себе си - това за повтарянето.
Е... някои може би тепърва ще го откриват за себе си... така или иначе това е начина - всеки сам за себе си. Тук само оставяме следите си - кой какво е пре-открил.

С тези думи моето "участие" в тази тема приключи - нито съм коментирал нещо, нито пък бих го дискутирал, нито "отговярал". Написах достатъчно - възползвах се точно както реших.
Няма смисъл повече от "въпросчета" към РАМУС - макар, че всеки може да си ги "има".
Има си хора за "отговори" и коментари и за разсъждения.

10х за авторката на темата /за пореден път - с давност от преди около година/ за предоставената ми възможност, от която се възползвах.
« Last Edit: октомври 16, 2007, 11:50:01 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: Как се става просветлен според Юнг
« Reply #5 on: октомври 17, 2007, 07:57:24 am »
Моят въпрос, естествено, съдържаше в себе си моят отговор, но да го кажа, все пак.

За мен концепциите за "неправене" и "просветление" с нищо не се различават от фигуките от светлина на теософите. Да разсъждаваме за просветлените си е чисто представяне на фигурки от светлина.

Какво значи: "Има значение за кой". Ами естествено, че има значение за кой, защото никой път не е универсален и всеки трябва да мине по своя. Някои интелектуални концепции за "неправенето" за мен струват по-малко от концепциите на теософите, защото поне някои от последните личи, че влагат сърце в цялата работа. Моят път не е интелектуални упражнения, моят път е този със сърце и затова са ми по-близки теософите.

Помагат ми по пътя и такива "невежи" /цитирам, аз никога не бих си позволила да лепя подобни етикети на каквито и да било хора, пък камо ли на Юнг/ като Юнг, защото ми помагат да опознавам себе си. Защото докато насочваме вниманието си към някои фигурки от светлина "мрака" в нас си стои и дълбае, ли дълбае ... Да му обръщаме гръб само усложнява нещата и ни отклонява ... Даже бих казала, че фигурките от светлина към които гледаме сгъстяват мрака зад нас. :)

bee

  • Guest
За Сянката
« Reply #6 on: октомври 17, 2007, 01:40:34 pm »
Намерих в мрежата цяла страница с откъси от различни трудове на Юнг касаещи сянката. Не знам кой си е направил труда да ги събира, но аз си направих труда да преведа няколко от тях на български, защото въпроса в момента ме вълнува. Ето ги:

 
„За съжаление не може да има съмнение, че човек, като цяло е по-малко добър, отколкото си се представя или иска да бъде. Всеки има сянка и колкото по-малко тя е въплътена в съзнателният живот на индивида, толкова по-тъмна и плътна е. Ако комплекса за малоценност е съзнателен, човек има шанс да го коригира. Освен това, тя е в непрекъснат контакт със други интереси, така че се променя непрекъснато. Но ако тя е подтискана и изолирана от съзнанието, никога не се неутрализира.”
"Psychology and Religion" (1938). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.131
 
„Ако си представите някой, който е достатъчно смел да оттегли всичките си проекции, тогава имате индивид, който осъзнава доста дебела сянка. Такъв човек се натоварва с нови проблеми и конфликти. Той става сериозен проблем за себе си и сега не може да каже, че те правят това или онова, те грешат, срещу тях трябва да се борим. Той живее в „Къщата на Прибиране /събиране/”. Такъв човек знае, че каквото и да е грешно в света, то е в него и ако той само се научи да се справя със своята собствена сянка, той е направил нещо за реално света. Той е успял  да поеме отговорност поне за мъничка част от гигантските, нерешени социални проблеми в наши дни.”
"Psychology and Religion" (1938). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.140
 
„Мъжествеността на жената и женствеността на мъжа са минимални и е жалко, че пълната стойност на техните личности трябва да бъде замърсявана от нещо с толкова малка стойност. От друга страна, сянката принадлежи на целостността на личността, силният мъж би трябвало някъде да е слаб, умният мъж трябва да е глупав някъде, в противен случай е твърде хубаво, за да е истина и отива към поза и блъф. Не е ли стара истина, че жената обича слабостта на силният мъж повече от неговата сила, и глупостта на умният мъж повече от неговата мъдрост?”
Die Anima als Schicksalsproblem des Mannes (1963) Foreward by C.G. Jung. In CW 18 261
 
„Индивидуалното его може да се възприеме като командира на малка армия в борба с околната среда, не рядко на два фронта, отпред той се бори за съществуване, отзад, се бори срещу собствената си инстинктивна бунтовническа природа. Дори за тези от нас, които не са песимисти нашето съществуване се усеща повече като борба, отколкото като нещо друго. Състоянието на мир липсва, и когато човек го постигне със себе си светът, в действителност,  е забележително събитие.”
"Analytical Psychology and Weltanschauung" (1928) In CW 8: The Structure and Dynamics of the Psyche. P.693
 
„За да се изправи човек срещу сянката си е нужно да му покажеш неговата собствена светлина. Веднъж щом някой е опитал по няколко пъти какво е да  стоиш и да съдиш между противоположностите, той разбира какво е аз-а. Всеки, който възприема едновременно сянката и светлината си, вижда себе си от две страни и така постига средата.”
"Good and Evil in Analytical Psychology" (1959). In CW 10. Civilization in Transition. P.872
 
„Човек, който не е съзнателен за себе си действа по сляп, инстинктивен начин и в допълнение към това е мамен от всички илюзии, които изникват, когато той вижда всичко, за което е неосъзнат в себе си, идващо да се срещне с него отвън, като проекции върху съседа му (обкръжението му).”
"The Philosophical Tree" (1945). In CW 13: Alchemical Studies. P.335
 
„Доброто не става по-добро чрез неговото преувеличаване, а става по-лошо и малкото зло става голямо, ако е пренебрегвано и подтискано. Сянката е част от човешката природа и само през нощта няма сенки.”
 "A Psychological Approach to the Dogma of the Trinity" (1942) In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.286
 
„В действителността, приемането на сянката на човешката природа е на границата на невъзможното. Помислете за момент какво означава да се даде правото на съществуване на неразумното, безсмисленото и злото! Засега само съвременният* човек настоява на това. Той иска да живее със всяка част от себе си – за да знае какво е. Затова той оставя историята настрана. Той иска да скъса с традицията, така че да може да експериментира със своя живот и да реши каква стойност и значение имат нещата в същността си, отвъд традиционните предположения.”
"Psychotherapist or the Clergy" (1932). In CW 11: Psychology and Religion: West and East. P.528
 
 

*С понятието „съвременен човек’ Юнг означава човекът на непосредственото настояще.

http://psikoloji.fisek.com.tr/jung/shadow.htm