Author Topic: Как човек прогресира по-бързо?  (Read 4697 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Как човек прогресира по-бързо?
« on: октомври 16, 2007, 10:17:53 am »
Как според вас човек прогресира (най-общо казано) по-бързо? Като се учи от опита на другите, от собствения си опит или от двете взети заедно?

bee

  • Guest
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #1 on: октомври 16, 2007, 10:19:57 am »
Според мен единствено от своя собствен опит. Опита на другите дори патерици не е .... той е for your information only :)

Offline samota

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 31
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #2 on: октомври 16, 2007, 05:45:06 pm »
Vseki 4ovek si ima sobstvena skorost na progresiraneto.A sravnenieto s drugi, koito sa "po-napred"- ne ni vodi do ni6to dobro.

Offline Nirvana

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Female
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #3 on: октомври 18, 2007, 06:44:57 pm »
Взети заедно, според мен  :)
Никога не съм разбирала и винаги съм гледала с ирония на хора, които си мислят че света се върти около тях. А истината е толкова очевидна- той се върти около мен!

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #4 on: октомври 21, 2007, 11:28:50 pm »
Според мен единствено от своя собствен опит. Опита на другите дори патерици не е .... той е for your information only :)


Ако даден човек умее да съпреживява много живо ситуации разказани му от други хора или прочетени, или предадени му по някакъв друг начин (например с музика), то той може да се поучи от всичко. Дори слушайки една песен, човек може да изживее опитът заложен в нея и да се "поучи" от него, защото вече ще го е изживял.
А ако погледна по-глобално виждам нещата така: всички идваме от Източника и всички в потенциал имаме и знаем всичко и всички сме едно - всеки е всеки. Следователно няма "чужд" и "твой" опит - има само изначално заложено Знание. ;)
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Cai Hong

  • Guest
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #5 on: октомври 22, 2007, 09:22:09 am »
Наблюдавайки се и слушайки се . . .
И не единствено себе си и за себе си, но и всичко наоколо . . .това се диктува от безграничното в същността на всеки един от нас - не сме конкретно някакви - можем да бъдем всичко, защото носим потенциала на всичкото.
То всъщност няма цялостно ОПОЗНАВАНЕ - винаги остава нещо скрито за сетивата ни . . .
Не е лесно да бъдеш Цяло, свързано с по-голямо ЦЯЛО и да познаваш това цяло в цялото.  :)

От първата до последната крачка по пътя, единственият двигател е Желанието за себепостигане и Волята да се движиш по този Път . . . напред или . . .

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #6 on: октомври 22, 2007, 10:13:33 am »
То всъщност няма цялостно ОПОЗНАВАНЕ - винаги остава нещо скрито за сетивата ни . . .

Това се случва ако разчитаме само на сетивата си. А и за кои сетива говорим? ;)

(Има твърдения, доказани научно, че физическите сетива на човек са 7, а освен това всяко от тях има астрален еквивалент, та общо 14 сетива могат да бъдат ползвани. А току-виж има и още.)

Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Cai Hong

  • Guest
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #7 on: октомври 22, 2007, 11:53:51 am »
Сетивата - наличие ( хм... естествено, че всеки има - поне 5 ... ), начин вътре в себе си да разгадаеш, накъде?! и какво те води натам - човек сам по себе си Е ... сетиво?!

Ти на какво разчиташ " духче" ?   ;)


Offline Nirvana

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Female
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #8 on: октомври 22, 2007, 12:20:09 pm »
Скритото все ще Е.  Сетивата има още накъде да се развиват. И все ще има...
А не знам... На какво друго можем да разчитаме за опознаване? /Не че то, каквото и да е, не подлежи на развитие... /
Като че ли  :crazy2:
Никога не съм разбирала и винаги съм гледала с ирония на хора, които си мислят че света се върти около тях. А истината е толкова очевидна- той се върти около мен!

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #9 on: октомври 22, 2007, 12:50:54 pm »

Ти на какво разчиташ " духче" ?   ;)


Разчитам на това, че съм много повече от "духче" и колкото повече осъзнавам истинската си същност, толкова повече тя се превръща в самата Вселена, Самоосъзнала се Вселена. ;)
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ОНЛИ ФОР ЮР ИНФОРМЕЙШЪН...
« Reply #10 on: октомври 22, 2007, 01:03:01 pm »
всичко написано тук е "фор юр информейшън онли" - четивото е за "адвансид" читатели  :)
========================================================

От гледна точка на мен - опит и познание в "сегашен" момент - самият въпрос и първия пост в него издават "точното ниво на въпроса". И нивото на въпроса е "някъде ОТВЪТРЕ"... Аз ще напиша просто едно абстрактно разглеждане на това - ЩО Е "ОТВЪТРЕ" и ЩО Е "ОТВЪН".
Едновременно с това написаното съдържа информация за гледната точка "ОТВЪН" - но тя може да бъде разбрана само от читатели, които вече са стигнали до нея - чрез своя си аспект, който може да "вижда" "ОТВЪН"... Това е израз на ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕСТВИЕ, който не може да има изключения - валиден е в толкова "голям" периметър, че спокойно можем да го "приближим" като "НЯВСЯКЪДЕ и във ВСИЧКО".
======================================================================================================

Мисленето винаги е израз на промяна и развитие /не са синоними/. Мисленето, идеите, образите, представите и реакциите /чувствата/ са израз на моментното състояние на съзнанието при всеки човек. Но са свързани с гледната точка "ОТВЪТРЕ"...

Идеята за ограничение е израз на състояние на съзнание, преживяващо и сътворяващо ограничеността си. От идеята за ограничение идват и идеи като "усъвършестване", развитие, разширение... дори в някакъв смисъл те са опит за описание на едно и също нещо. Напълно е и логично, че всяко развитие /"прогресиране"/ не може да съществува, ако го няма някакво "по-ниско" ниво от което да се "усети" промяната - винаги чрез сравнение.


=========================================
От заглавието на темата: Как човек прогресира по-бързо?
И така - ЩО Е ПРОГРЕСИРАНЕТО, ЩО е прогресия, Що е развитие...?
И пак - ЩО Е ТОВА "ПО-БЪРЗО" - какво е БЪРЗО и БАВНО...?
Всички тия въпроси са свързани с позицията "ОТВЪТРЕ".
И все пак има нещо много важно - позицията "ОТВЪТРЕ" може да се диагностицира като "такава" именно след като вече се открие, че съществува и позиция "ОТВЪН".  Само от гледна точка на "ОТВЪН" може да се "проумее" и вътрешно разбере условността, ограниченията, и относителността на всичко, затворено в периметъра, който вече "ОТВЪН", ние можем да наречем като "ОТВЪТРЕ"... / това не е игра на думи  :)/ Използвам множественото число в изказа неслучайно, защото всичко написано тук се отнася до всяка позиция "отвътре" - у всеки от нас, човеците, респективно у читателите на този текст...
=================================================================================
По конкретно - за РАЗВИТИЕТО:
Идеята за развитие е интересна от двата споменати основни типа гледни точки - "ОТВЪН" и "ОТВЪТРЕ"...
Тя се характеризира с двата основни начина - отвътре тя изглежда като развитие, поради ограничеността. Затова и от тази позиция развитието се нарича примерно "УЧЕНЕ" - на "нови" неща... те наистина изглеждат "НОВИ" защото сякаш наистина не са ни били "познати до момента".
Идеята за "ОПОЗНАВАНЕ", която е лансирана в предишен пост е несъотвестваща, защото ОПОЗНАВАНЕТО нито има как, нито е възможно да е "ЦЯЛОСТНО". Опознаването дори и граматически е "процес" а процесите не могат да са "цялостни". В същия пост е и неадекватно  че "От първата до последната крачка по пътя, единственият двигател е Желанието за себепостигане и Волята да се движиш по този Път . . . напред или . . . Пътя за който се има предвид от автора, не може да има нито последна, нито първа крачка... Двигателя не е единствен, да не говорим пък че това е ЖЕЛАНИЕТО за СЕБЕПОСТИГАНЕ, както и думата "напред, или" - Ако има ПЪТ, има само една посока за вървене в него, и колкото и да е относително всичко това, тази "посока" като е една, може да е "само НАПРЕД" - просто няма друга алтернатива. Идеята, че може да се "движим НАЗАД" е недостатък на фрагментарното недоглеждане и на изживяване според някакъв предписан критерий и винаги не носи никаква адекватност. Просто когато хората се "лутат" използват представи, и спрямо тях може да се появят "напред" или "назад"... Просто има несъотвествие в комбинирането на позиции "ОТВЪТРЕ" - "ОТВЪН", макар за автора всичко изказано да е напълно адекватно и правилно и той е съвсем убеден в това.

Докато "ОТВЪН" - "същите преходни и относителни понятия изглеждат" като спирала - повторения но в "динамика"; като самооткриване.
Като аналог на УЧЕНЕТО, от гледната точна "ОТВЪН", е понятието ПРИПОМНЯНЕ - т.е вече нещо което имаме в нас, но го преоткриваме.
Пак от гледната точка "ОТВЪН", няма как да се възприеме нещо, нито да "научи", ако не са два основни фактора - не е узрял /пораснал/ да го изрази; и не го е открил "вътре в себе си". Именно затова и това, което четете в момента би било разбираемо само за сътовестващи читатели в състояние на съзнанието "готово" за неговото "възприемане". И защото написаното е израз на собствената ми "позиция ОТВЪН", е разбираемо и естествено само за хора, които вече са го открили и у себе си. А за тия, които не са го открили още, но са вече в готовност, написаното сякаш ще им резонира с "нещо си", макар и да не могат да го определят категорично... Описаните "реакции" на читателите не се отнасят само до написаното от мен, а по принцип - "читателя", слушателя резонира само на нивото на собствената си "точка" в израстването си. И за аналогия - както и израстването при децата - детото уж се "развива", но все пак предварително му е "заложена" възможността за проявление - така ДЕТЕТО реализира една заложена непроявена потенциалност - на всички нива.
Не е моя, нито е НОВА идеята, че всички носим в себе си непроявеното /ВСИЧКОТО/, обаче избираме да проявим само нещо ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО във всеки един момент. Това, че ние носим в себе си НЕПРОЯВЕНОТО /потенциално ВСИЧКО/ може да се "онагледи" чрез аналогията с ДНК и всяка човешка клетка. Както се знае всяка човешка клетка носи в себе си структурата на всички възможни човешки разновидности - дори и като дефекти - но в неизявен вид - ДНК. Но тази "клетка" е именно такава, защото тя е израз, че от всички възможности тя "проявява" само една от тях. Но връзката й със "НЕПРОЯВЕНОТО ВСИЧКО" си остава като неразделна част от нея самата. И така всяка клетка носи една нереализирана потенциалност в самата себе си, като обаче самата тя съществува именно защото е реализирала само една от всички възможни. Друга клетка - друга възможност, трета - трета възможност... И така - НИКОЯ НЕ ПОВТАРЯ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ. С това искам да обърна внимание, че според описаното вече ниво на разглеждане написаното от поста на Спирит-ФЕЛИКС също излиза от рамките на адекватността - НИКОЙ не може да ИЗЖИВЕЕ ЧУЖДИЯ ОПИТ - просто това е невъзможно и според мен е толкова очевидно. Ако можеше, нямаше да се налага въобще да изживяваме само "СВОИ ВЕРСИИ НА РЕАЛНОСТТА". Ако до нас достигне нещо от чуждия опит, първо имаме "ТЪЛКУВАНИЕ"/ интерпретация/, после имаме "свеждане" до познатото ни от нашия собствен опит... Още от тия първи стъпки в разглеждането веднага става ясно, че т.н. ЧУЖД ОПИТ още на "втората стъпка" и вече отдавна е загубил своята "първоначална оригиналност". Докато имаме "ДРУГИТЕ и НАС" никога няма да можем да се докоснем пълнота до което и да е било, освен НАШЕТО. Всички останали варианти са само израз на несъзнателни тълкувания, но от гледна точка на несъзнателния човек, те си остават НАПЪЛНО ВЯРНИ. Именно заради това, написаното сега не може и няма силата да "опише" някаква "правилна картина". защото всеки, който е написал или казал каквото и да е, е прав. Но е прав само от гледна точка "ОТВЪТРЕ".
И така - единството между проявеното и непроявеното я правим именно НИЕ ХОРАТА - чрез магията на "СЕГАШНИЯ МИГ" и избора "като какъв да го преживеем"... Астралното влияние и роля е свързано именно с "преживяването" - но все пак това е и "целта" - те нещата са взаимно дълбоко обвързани .  
--> ограничението <-> със стремежа към "развитие" <--> преживяването като ЧАСТ от цялото <-> и преминаващи и проявяващи се като усещане за "вътрешна "НЕПЪЛНОТА" - носещо го в себе си всяко човешко същество и затова и преживяващо го /"само отвътре/"целия си "земен живот". Израз на гледната точка ОТВЪТРЕ - е именно преживяването. - едновременно и определяща и едновременно определена от него. И затова "ОТВЪН" се вижда като "САМОПОДДЪРЖАЩА СЕ - стремяща се да се "самозапази", чрез самоограничение.
Пак от гледна точка "ОТВЪН" - битието на ограниченост определя и ограничеността на преживяването и оттам на ОГРАНИЧЕНА РЕАЛНОСТ.
============================================================
 Като позиция, гледната точка "ОТВЪТРЕ" е ясна за всички хора, макар да има безброй различни вариации в нея.
Най-характерното за позицията "ОТВЪТРЕ" е нейната идея за САМОСТОЯТЕЛНОСТ - че тя е единствена. С това е свързано, че тя се самозатваря и определя всичко останало така - като самозатворено. Затова "ГЛЕДНАТА ТОЧКА - ОТВЪТРЕ" е винаги ограничителна - тя именно затова е такава - ограничена и в непрекъснат стремеж към самозатваряне - нещо като аналогия на "ЧЕРНАТА ДУПКА" - силна центростремителност.
Ограничеността в човешкия живот - като идея - идва от ограничеността на опита ни. От това, че започваме и преживяваме битие от гледна точка на ограничености - от деца. Дори идваме на този свят предварително самоограничаващи се, за да преживеем едно "ограничено" битие. И цялото битие сега - е израз на една тотална самоограниченост. В езотеричен план това се налага - иначе как да се преживее "обратното на единството". Първо - "забравяме за своята връзка", идвайки на този свят и вече като "ЧАСТ, отделена от цялото" да преживеем всички аспекти на това "ОТДЕЛЯНЕ" - именно от това идва САМООГРАНИЧЕНИЕТО. Всяка ЧАСТ й е нужно ограничение. Тя самата се е "приела" за такава - ОТГРАНИЧИЛА СЕ Е ОТ ЕДИНСТВОТО - чак тогава става вече "ЧАСТ". Това е смисъла на понятието "АЗ" - след неговата поява имаме ДВЕ НЕЩА - АЗ и останалото /Вселената/, докато преди това единството предполага само ЕДНА ПОЗИЦИЯ - ВСЕЛЕНАТА. Именно появата на понятието "АЗ" дава началото на дуалния свят - то самото е израз на това - на ДВУНАЧАЛИЕТО. И пак се връщам на идеята за "споделянето на опита" - ОПИТ не е еднозначно понятие. В него се съчетава нещо изключително и само индивидуално, което съоптветно преживяно е разпознато като "важно". ЛИЧНИЯ ОПИТ се пази в паметта, а в нея главно място заемат собствените ни преживявания /реакции/ на случващите се неща, както и безнройните тълкувания на случващото се, като именно следствие от "личното отношение". В този смисъл предаването на опит, чрез споделянето на "лични преживявания" е напълно безсмислена идея. Но на определен етап илюзията за изгубеното изначално ЕДИНСТВО се поддържа от т.н. споделяне на преживявания между хората в процеса на общуването им като социални съставни елементи. И за тях, в този им етап, това е "единствената възможност" и те са "прави" и е точно така...

О практически опит става ясно, че каквито и да са действия, могат да се извършат по различен начин. И спрямо "резултата" може да се изведе нещото, което се обобщава като "КОЕФИЦИЕНТ на ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ". Това е понятието за "техника" - практически или ментален подход, който изразява взаимносвързаността между "РАЗХОДА" - на време, сили, енергия. И "ПРИХОДА" - като търсения или желания РЕЗУЛТАТ. В този смисъл - колкото е повече ясно изведена идеята за "РЕЗУЛТАТ", толкова повече се дава шанс да "измислим" и начина за постигането й. Всичко това изглежда елементарно, писано и четено, но е израз само на позицията "ОТВЪТРЕ". Защото от позицията "ОТВЪН" се вижда съвсем ясно многобройните условности на понятието РЕЗУЛТАТ - и как то е зависимо от "желанията"; представите, изразени чрез идеите; преживяването на "недостатъчностите" и още толкова много други фактори. В сферата на затвореност, израз на гледната точка ОТВЪТРЕ, във всеки един момент обаче, е точно така. И казаното и изразеното наистина отговаря на това състояние. И оттам идва илюзията, че сме прави и убедени за изразеното - от всеки човек. Само се забравя относителността, но няма как, защото тя става ясна само когато започнем да се "досещаме" за ограничението и смисъла на гледната точка ОТВЪТРЕ.
=====================================================================
И за накрая - нито позицията ОТВЪН, нито ОТВЪТРЕ са нещо повече от двете страни на монетата, наречена ИСТИНА. Именно така идва и истината - съчетанието между ОТВЪТРЕ И ОТВЪН дава вече интеграцията и цялостността... и оттам и качествено повишаване на коефициента на адекватност към ВСЕЛЕНАТА... Както спомена преди една наша "изворна колежка" - "...ОТ въртолет може да се види цялата гора и мнооооого надалеч, но никога не може да се "види тревата". Но пък ако гледаме само тревата, никога не можем да видим "надалеч".  
Въпроса е, че интегрирането на двете състояния дава цялостната картина - компенсирайки ограничеността на всяка от тях. Все пак при хората, само тия дето са били "в тревата" могат да се качат после в "в хеликоптера"... Щото ако го направят неподготвени, нито ще видят, нито ще разберат видяното оттам. И затова ония от "хеликоптера" могат чак тогава да осмислят видяното - щото си спомнят какво всъщност е ставало в "тревата" и какъв е света оттам. Интегрирането е именно процеса на обединяването на различните части, с които боравим. И все пак всяка от тия "части" е била някога наше "минало" /предишна стъпка/ и по това можем да си дадем сметка за "РАСТЕЖА". Това също е до "време", защото идват и моменти впоследствие, в които вече няма нужда от никакви сравнения и от предишни версии на състояния на съзнанието... Остава само и единствено "СЕГАШНОТО" - мистерията на битието - ТУК-СЕГА...

=====================================
няма "правилно" - нито "истина":
Хем има, хем няма развитие /прогрес/ - зависи само откъде го гледаме. И дали можем да обединим "местата откъдето гледаме".
Докато имаме само една качествена позиция на "виждането" сме най-далеч от ВСЕЛЕНАТА, а сме най-близо до сътворената от нас НАША ВЕРСИЯ НА РЕАЛНОСТТА.

« Last Edit: октомври 22, 2007, 03:47:17 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Cai Hong

  • Guest
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #11 on: октомври 22, 2007, 01:13:38 pm »
А как осъзнаваш своето вселенско превъплъщение ???
Кое те насочва към толкова дълбоко ... усещане за себе си?

* отговор - само за себе си . . .

Cai Hong

  • Guest
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #12 on: октомври 22, 2007, 01:26:24 pm »
Към ramus:

" Идеята, че може да се "движим НАЗАД" е недостатък на фрагментарното недоглеждане и на изживяване според някакъв предписан критерий и винаги не носи никаква адекватност."

Освен " НАЗАД" можем да се движим " НАГОРЕ" ... пък и " НАДОЛУ" ...
Кой конкретизира някаква " посока" ... освен ние самите ...?!
Твоето " НАПРЕД", за мен може би е "НАДОЛУ" ...,ramus!

А дали си съгласен с това, в което съм "УБЕДЕНА" и казвам, не е толкова важно ... ЗА МЕН!

Въпрос на гледна точка ... и на умението да приемеш нечия такава...
На това аз му викам " ОТВАРЯНЕ" !
Ако ти нямаш желание за това, пък и воля за приемане и себеприемане ... на откритото по Пътя...и твоето " НАПРЕД"  няма да ти помогне. . .

От авторът R

И преди гумата да е минала през буквичките ( което не мисля че е уместно, независимо с каква " ВЛАСТ" се разполага...) ... ми се иска някой да помисли върху МОЕТО споделено!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #13 on: октомври 22, 2007, 02:16:22 pm »
Към Cai Hong,
Каквото си прочела, това си и разбрала. Права си за себе си - написал съм го ама няма кой да го прочете. не ме интересува дали съм прав, н ито дали написаното е правилно - и това е написано.
Въобще не ми е важно дали съм съгласен с който и да е, дори и с това, дето съм го написал - съгласяването няма нищо общо със смисъла на написаното, а е израз на отношение. И убеждаването и правотата - също. А както вече не стана ясно - с отношения не се занимавам, нито пиша за това. Не ме интересува нито приемането на гледните точки, нито колекционирам такива, без това да ми пречи да ги имам  предвид.
А пък за желанието - въобще няма кво да говорим - тва е тема, за хората, дето главно от желанията си зависят - за едно или за друго. И все пак тия хора, на това ниво, са прави за себе си - според себе си...

И както вече написах за "разбралите" - с желанието и волята може и да са нужни - за някакъв етап. Обаче самите тия две неща са ограничени и са "двигател само за техните съответващи" цели - силно ограничено. Но всичко това става ясно чак "ОТВЪН". С желанията и волята се постигат само "пожеланите" цели. А пожеланите цели си остават просто израз ограничени представи. А това винаги си остава "отвътре" в стремежа това "вътре" да се самозапази като единствено.

"Гумите" не заиграват щото някой си пише че не е съгласен с нещо си. Тва е просто той самия и не касае никой - особено пък за някакви "ответни реакции... И споделянето е същото като съгласяването - не ми пречи - просто нямам нищо общо с това - не само с написаното от мен. А иначе  - ако някой има желания и воля  :), може да припознава каквото си е избрал. Но не и като ми приписва какво съм искал да кажа.
Аз каквото съм решил, вече съм го "казал", включително и сегашното написано. И не е важно за никой какво АЗ СЪМ решил и какво съм казал... няма никакво значение, щото е важно кой какво е прочел... и не заради мен, а всеки за него си.
Аз съм никой - написаното от мен е просто поредица от голи символи. Аз "работата" си съм я свършил със самото написване. А читателите -каквото и да правите си оставате само с прочетеното. Мен ме няма в това. Нищо че оставям следите си в написаното. Това не е парадокс, нито противоречие.

Относителността е най-трудната за проумяване идея, макар да я учим още от деца в училище. И никой не е "виновен" че някои я разбират, други не могат. И всичко това няма нищо общо с мен, нито с това което пиша. Общото е всеки един  - за себе си. Кой докъдето е - няма нито напред, нито назад, нито нагоре, нито надолу - пътя затова е път и няма такова нещо като "посока" - просто "вървене"... дори няма и "застой". Нито има начало, нито край... и това е пак заради разликата между ОТВЪН и ОТВЪТРЕ.

Неслучайно написах това точно в тази тема и точно по този начин.
Нито може да се прогресира, нито може да се "бърза".
но...
Прогресира се и понякога може да се прави съзнателно и с високо КПД - както всяко движение си има "технология" за отработване. Живота е пълен с такива примери - действия с максимален "резултат", чрез минимален "разход".

Има и няма развитие - нито само едното, нито само другото. Прогресът обаче за един може да е във вреда на друг.
за чий ли "прогрес" може да става въпрос във форум с "духовна насоченост"?
« Last Edit: октомври 22, 2007, 02:28:58 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Cai Hong

  • Guest
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #14 on: октомври 22, 2007, 02:39:25 pm »
@}--}---

Видяла съм това, което е насочено към мен...и не с очите си...,а може би в моето вътре има някаква предубеденост..., а може би и двете.
Радва ме конструктивната насоченост в общуването НИ тук и досега.

А за прочетеното и НЕдочетеното ... ми задъхвам се още по средата ... това е моят мъничък грях... :)
А иначе...и само по усещане, мое си пак...вътрешно ...,може и да съм съгласна с теб в някои аспекти, но пред себе си съм длъжна да посоча..някои малки точки в иначе така завършеният пост ( не единствено твои, а и на всички търсещи и намиращи...и най- вече към себе си...не е  необходимо да казвам нещо, което вече е казано, но и не винаги е необходима противоположна ответна реакция..., НО пък съм Жена) ;)
« Last Edit: октомври 22, 2007, 03:00:54 pm by Cai Hong »

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #15 on: октомври 22, 2007, 02:51:46 pm »
А как осъзнаваш своето вселенско превъплъщение ???
Кое те насочва към толкова дълбоко ... усещане за себе си?

Аз насочвам сам себе си. Правя го по много начини - другите хора, музика, практики, медитация, книги, живот...  Когато си задавам въпрос и мина покрай група хора, които си говорят и чуя точно думата, която ми трябва, това съм аз говорещ на себе си. Когато в труден момент (или какъвто и да е момент) ми "попадне" в ръцете правилната за мен книга - това съм аз говорещ на себе си. Важно е само да съзнавам, че Аз го правя. Когато поема отговорност за всичко около себе си, за всичко, което преживявам, чувствам, мисля, говоря, виждам, тогава съм направил крачка напред в доближаването до Себе си. Когато чрез опитът си виждам, че Всичко е възможно и, че наистина човек може да бъде и преживее всичко, което поиска. Когато осъзнавам, че тялото ми е една много мъничка част от мен, и че Аз съм на много нива, на толкова много, че живея във всеки човек, както и всеки човек живее в мен. Когато опознавайки само себе си, опознавам другите хора. Когато чувствам като част от себе си всяко стръкче трева, облак и дори човешка сграда. Когато осъзнавам, че в момента чувствам сякаш съм в света на относителността, но знам, че "идвам" от и "съм" в света на Абсолюта. Относителният свят е малкото игрално поле на боговете. Там всеки може да изживее сценарият, който си напише и може да го пренаписва, да сменя актьорите, средата, да прави всичко. Преживявайки малките си филми той може да "забрави" кой е и да се "изгуби" за момент в ролята си, но само за кратко. Защото изключи ли се екранът, той се връща в светът на Абсолюта (ако пожелае, разбира се). Всичко е до това какво си сътвориш и какво решиш, че е "възможно".
Дано в цялата философска какафония отговорих поне малко на въпроса ти :)
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Cai Hong

  • Guest
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #16 on: октомври 22, 2007, 03:15:08 pm »
Написал си го красиво - поезия на живота и съм особено щастлива да  виждам/срещам/чувствам такава откритост към истинското и посрещане на това истинско с някаква странна топлина ... Да, отговори на вътрешното ми питане, при това доволно.  :angel:

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #17 on: октомври 24, 2007, 02:54:33 pm »
Усъвършенстването в процеса на развитие е спираловидно
едновременно напред към миналото и назад към бъдещето.

Илюзия е, че посоката „назад” е възможна.

Всяко завръщане се извършва с крачка напред, с отиване към.
Всяко завръщане предполага нова среща. Особено напролет...
Връщала съм се през април и знам.

Понеже самото мислене е творчески, градивен процес,
всяка мисъл за миналото го пресъздава по нов начин.
Именно затова миналото подлежи на промяна.

Илюзия е също, че посоката „напред” е възможна.

Всяко развитие е стъпка в познатото, в предизвестеното,
във вече откритото, в това, което е вече установено.
Затова бъдещето е винаги известно.

Мисълта се простира между ума вътре и неговата илюзия отвън.
Тя е общуването на ума, неговата реакция спрямо информация,
която получава от собствените си проявления.

Когато погледът е обърнат навътре, към същността на явленията
в ума, самото вътрешно внимание прави видими някои аспекти на
преживяването, които впоследствие стават част от собствения опит.

Лично аз съм открита в голяма степен и за опита на другите.
Не намирам за необходимо да преживея цялата болка на света
/примерно/ само и само, за да кажа : Така е. Знам го от мой опит.

Откритостта, доверието и искреното отношение са предпоставка
да възприема нечий друг опит и да го трансформирам като свой,
подлагайки го на проверка и извършвайки внимателен анализ.

А има и друг вид учене от нечий опит – спонтанният.
В този случай способността за учене се проявява без
изобщо да съществува намерение за учене.

Ето защо, поради своята комплекност и обусловеност,
опитът не може да бъде разделян на свой и чужд.
Поне аз не изпитвам нужда да го правя.

Парадокс е, но невидимият, неуловимият, жив опит, може да се
сподели, т.е. да се загатне, само във видимото и преходното. То
е, което свидетелства за резултата от устрема на нечие съзнание.

Така че, това, което мога да споделя са методите, практиките,
които ми дават преживяването за безвремие, свобода, близост,
чиста радост, цялостност, свързаност, спонтанност – неща
толкова естествени за здравите междучовешки отношения.

В крайна сметка, дълбоката вътрешна истина в мен не е лично моя и
може да се преживее от всеки, с безупречна вътрешна достоверност.
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #18 on: октомври 24, 2007, 05:05:06 pm »
 -> Благодаря на МБИРА за поредната възможност - да се самопровокирам и...
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1713.msg17459#msg17459
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline nel

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 22
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #19 on: октомври 25, 2007, 09:48:20 am »
темата е много интересна. "Как човек прогресира по-бързо" дотук всички мнения са за прогреса, най-вече духовния. това е чудесно, но никой не обръща внимание на края на въпроса - по-бързо. а трябва ли да се бърза, особено когато става въпрос за духовен прогрес? нещата не се ли случват "когато им дойде времето", т.е. когато си постигнал необходимото развитие за това. да, в отговорите се казва как да се стигне до там, но те не са ли са приложими само за този, на "когото му е дошло времето"?

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #20 on: октомври 25, 2007, 05:38:54 pm »
Мисля че на пазара на книги може да се намерят и такива:
Инструкция за скоростен прогрес в 10 бързи стъпки
Който го влече - да прочете.

Тук какво се получи - разни рецепти - кой какво видял, разбрал, предал, помислил, почувствал
Всички сме мноо просветлени и духовни, чак възвишени...

Това ли е новия начин да се самоограничаваме - като си измисляме методи за прогрес?
Кой е по-по-най-светнатия и за колко време се е светнал. Като се окаже, че някой е по-бърз - хоп имам си поставена летва и ей, ще го догоня тоя и ще го подмина по просветление - ще светя по-силно и повече и за по-кратко време ще успея.
Ами физическия прогрес? Или тва спорта не е за светулките?

Май просто си пълним форума със боклуци - верно красиви и възвишени, ама боклуци.
Кому изобщо е нужно да се занимава с мисълта за скоростно прогресиране.

Нещо като идея само да подхвъря - като поживеем и се обърнем назад - то всичко се вижда, има ли развитие, и на каква база го оценяваме. Простичко сравнение, но не от тук към бъдещето. А от сега към предишен момент, в който сме си дали сметка за развитието си. Това се нарича критерий за самооценка или доколкото си спомням веднъж преди време аз го нарекох така - може пък да съм го чула отнякъде...все тая.
Та самооценката се прави от човека сам за себе си, на база на настоящия момент във връзка с отминал, по отношение на определен контекст, за да се сравнят и това да послужи на самооценката. Прави се само за адекватност - като лично отчитане. Няма защо някой да се сравнява с друг.
Ние всички сме различни със своя живот, житейски ситуации, събития, хора, обстоятелства, семейства, обстановка, приятели....едни и същи неща в различни комбинации определят начина по който всеки един от нас е воден от живота. Живота е един, но за всеки от нас - прехода е съобразен със собственото ни проявление, със изборите ни. Сами се определяме, сами си задаваме скоростта на развитие заедно със предизвикателствата и готовността да се справяме. Някои не се справяме, други опитваме до откат, трети не забелязваме че изобщо преодоляваме някои неща...Ама моите неща са несравними с твоите :-) Нито ги виждаме еднакво, нито означават едно и също, нито ги свързваме с едни и същи неща.
Тогава за какво е това състезание за скоростен прогрес?
Оправяйте се - всеки сам и на своя отговорност
А пък ако не ви се занимава с отговорност - умувайте на тема дали не би било възможно да взимаме по 2 години за една...

Да се еба у светещата тиква
« Last Edit: октомври 26, 2007, 09:02:41 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 767
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #21 on: октомври 25, 2007, 06:40:17 pm »
  Когато хората приемат прогреса като хвалба, не могат да видят, че може да има и друга страна - споделяне на щастието от "Светещите тикви", и малко нетърпеливо подканяне към другите( да го усетят и споделят ).
  Всъщност на хвалбите резонира "егото", а търпението е една велика добродетел. Затова бъдете търпеливи всички - наистина всеки си има собствена скорост.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: Как човек прогресира по-бързо?
« Reply #22 on: октомври 25, 2007, 07:23:39 pm »
Да, и с рецепти се започва осъзнаването. Все се започва от някъде. Може да се започне от всякъде. Може изобщо да не се осъзнава "започването", но просто пътя си е пред нас и си го вървим, независимо как го наричаме. Току виж, в един момент разберем, че това е "път", току виж започнем да разбираме, че крачим по него. Току виж и друго сме разбрали и изведнъж се усетим че сме "светеща тиква". И после какво? Това дето е "пред" нас - няма кой друг да го извърви за нас. Пък не може и да се спре. И така нататък.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.