Author Topic: "Картини от реалния свят" - Георгий Гурджиев  (Read 3053 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Orange

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 28
  • Gender: Male


Близо половин век след смъртта на Гурджиев името му се извисява сред гъмжило от слухове и днес той е признат за велика духовна сила, за човек, който съзира ясно посоката, която поема съвременната цивилизация.
Роден през 1877 г. на границата между Русия и Турция „при странни, почти библейски обстоятелства", началното образование не му дава отговори на много въпроси и още съвсем млад той се впуска в търсене на хора, които са постигнали пълно знание за човешкия живот. Ранните му пътувания до непознати места в Централна Азия и Средния изток се осъществяват в продължение на двадесет години.
След като се завръща, той започва да събира ученици в Москва преди Първата световна война и по време на руската революция продължава работата си с малка група свои последователи, докато се мести от Есентуки в Кавказ през Тиф-лис, Цариград, Берлин и Лондон в Шато де Приоре близо до Париж, където през 1922 г. отново отваря, вече в по-голям мащаб, своя Институт за хармонично развитие на човека.
След първото му отиване в Америка през 1924 г. една катастрофа с кола прекъсва по-нататъшните му планове за института. От 1924 до 1935 г. той пренасочва цялата си енергия към писане.
Последните години от живота си Гурджиев прекарва в интензивна работа главно с френските си ученици в Париж, където след като завършва приготовленията за посмъртното отпечатване в Ню Йорк и Лондон на неговата Първа серия „Приказки на Велзевул за неговия внук", умира през 1949 г.
В какво се състои неговото учение? Дали всеки може да го разбере?
Той показва, че към еволюцията на човека - една централна тема в научното мислене от времето на неговата младост - не може да се подхожда от гледна точка на масовите въздействия, че тя е резултат от индивидуалното вътрешно израстване. Именно такова вътрешно отваряне е целта на всички религии, на всички пътища, но то изисква директно и прецизно знание за промените в качеството на вътрешното съзнание на всеки човек: знание, което е запазено в местата, посетени от него, но което може да се придобие само с опитен водач чрез продължително себеизучаване и „работа върху себе си ".
Посредством реда на неговите идеи и упражненията, които той е променял многократно, умовете на всички, които са идвали при него, са се отваряли за едно крайно неудовлетворение от себе си и същевременно за един огромен обхват от вътрешни възможности, по начин, който всеки от тях никога не е успял да забрави.
Изложението на учението, което Гурджиев представя в „Приказки на Велзевул ", трябва да бъде изследвано в светлината на една панорама на цялата история на човешката култура още от създаването на живота на тази планета, през възхода и падението на цивилизациите, чак до днешно време.
За щастие съществуват доста записки на неговите оригинални думи и на неговите директни инструкции, беседи и лекции, изнесени в Приоре, а също и на такива, дадени, докато е пътувал от един до друг град със свои ученици, често пъти в трудни условия. Това са беседите, събрани в тази книга.
Те се състоят от бележки, събрани по памет от ученици, които са чули беседите и след това са ги записали точно.
Колкото и непълна да е, дори и в някои случаи фрагментарна, тази колекция представлява автентично представяне на Гурджиевия подход към работата върху себе си, както е представен на учениците му в необходимия момент. Освен това дори и в тези бележки по памет ни поразява това, че независимо от пъстротата на неговата публика - в някои случаи хора, отдавна запознати с неговите идеи, друг път такива, които са поканени да се срещнат с него за първи път
- има винаги един и същи човешки тон на гласа, един и същи човек, който събужда съкровен отклик във всеки от своите слушатели.
В своя увод към първото издание на тази книга Жана дьо Залцман, която е прекарала тридесет години с Гурджиев от 1919 г. в Тифлис до смъртта му, която е участвала във всички етапи на неговата работа и дори е поела отговорността за неговите групи в последните десет години от живота му, заявява следното:
„Днес, когато учението на Гурджиев се изучава и се прилага на практика от значителни по големина изследователски групи в Америка, Европа и дори Азия, е желателно да се хвърли малко светлина върху фундаменталните характеристики на неговото учение, а именно, че докато истината, която се е търсила, е била винаги една и съща, то формите, чрез които той е помагал на учениците си да подходят към нея, са служели само.за един ограничен период от време. Веднага щом се е постигало ново разбиране, формата се е променяла.
Четения, беседи, дискусии и изследвания, които са били основната характерна особеност на неговата работа за определен период от време и са стимулирали интелигентността до точката на отварянето й към един напълно нов начин на виждане, по една или друга причина са били внезапно прекъсвани.
Това е поставяло ученика в състояние на присъствие. Това, което неговият интелект вече е бил в състояние да схване, е трябвало сега да се изживее с чувствата му.
За да се разстроят навиците, са били създавани неочаквани обстоятелства. Единствената възможност да се изправиш пред новата ситуация е чрез дълбоко себеизследване, с тази тотална искреност, която единствена може да промени качеството на човешкото чувство.
Тогава от тялото на свой ред се изисква да събира цялата енергия на своето внимание, да се настройва към някакъв порядък, на който то по предназначение трябва да служи.
След това преживяването може да следва своя ход към едно друго ниво.
Както самият Гурджиев казваше: „Всички части, които съставят човешкото същество, трябва да бъдат информирани - информирани по единствения начин, който е подходящ за всяка от тях - иначе развитието ще бъде едностранчиво и няма да може да продължи."
Идеите са призив, призив към един друг свят, призив от този, който знае и е способен да ни покаже пътя. Но трансформацията на човешкото същество изисква нещо повече. Тя може да се постигне само ако има истинска среща на съзнателната сила, която се спуска, и пълното ангажиране, което й отговаря. Това води до сливане.
Тогава може да се появи един нов живот в нова комбинация от условия, който може да се създаде и развие само от този, който има обективно съзнание.
Но за да разбере това, човек трябва да е преминал през всички стадии на своето развитие. Без такъв опит и разбиране работата ще загуби своята ефективност и условията ще бъдат погрешно интерпретирани; те няма да се предизвикват в подходящите моменти и ситуации и усилията ще останат на нивото на обикновения живот, безполезно повтаряйки се."
« Last Edit: октомври 11, 2008, 09:02:20 pm by velaskes »

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: "Картини от реалния свят" - Георгий Гурджиев
« Reply #1 on: октомври 11, 2008, 06:31:21 pm »
Качвам я отново.
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!