Author Topic: поглед "ОТВЪН" - за МАГИЯТА НА ПРЕЖИВЯВАНЕТО  (Read 2216 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ХМ... докато четях това ->http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1679.msg17457#msg17457, за пореден път се самопровокирах - нещо редовно за мен от постовете на МБИРА... :)
Още докато го четях... и долових, че "превключих" - остава само писането... 
За пореден път се "разделям на две" / може би повече/. Става силно, ясно - виждам се... но не с очи...
След всичко, ми остава да го оформя, щото иначе нищо няма да се "разбере", поне да "прилича" на нещо изказано.
Често може да се формулира само чрез въпросителни изречения. Защото те носят заряда и смисъла на "преминаването "ОТВЪД" - САМО ВЪПРОСИ. Така ми се получава моят вътрешен диалог. Когато съм в състояние "ОТВЪН", към ума ми идват във "вид на въпроси"... на които самия той въобще не може да "отговори", но на който тия "въпроси" носят посланието...
Аз също избрах да го пиша чрез въпросителни изречения... Специални, "отворени въпроси", които отговорите винаги се променят, и са различни, защото ние самите сме такива - променяме се и сме винаги различни. Дори всеки един от нас е различен във всеки момент... какво остава "между" нас?
 Сами някои ще доловите, кое в написаното почти не съм го "редактирал". Ония от ВАС, които го "усетят отвътре", няма да е с логика, а с "тяхното ОТВЪН". Заради резонанса - като всяка "вибрация".  :)
              *********       *********       *******       *******       *******
    Разбира се - написаното в нейния пост е поглед "отвътре" - това е  ... да го наречем, "мое мнение".
По какво се разбира ли - че е "поглед отвътре"?!
- По това, че смисъла му се "върти в кръг". Затворен кръг, самоопределен от смисъла или дори граматическото повторение на понятието ПРЕЖИВЯВАНЕ.
Но това се вижда само "отвън", а за "отвътре" изглежда, че сякаш пътуваме по линия - напред, нагоре - развиваме се, разширяваме се, дори и "прогрес"... Дори и "чужд" или "наш" опит...
Опит...?!

Ако гледате една микроскопична амеба лазеща отвътре на раздут балон - тя ще върви все напред, но без да знае, че е затворена и че се "върти" и описва кръгове. Но за нея изглежда че върви - само напред - че се развива. А в една сфера може да се опишат безброй окръжности по които амебата да "върви само напред".
За амебата нейното преживяване е реалност / заради нейния опит, допускания, чувство/, а за ВАС - наблюдателите  на този виртуален експеримент - видяното включва това, което виждате, но включва ли и ВАС САМИТЕ?
Ако пренесем реципрочно този пример, как и по какво може да се познае, че всъщност ние ОБИКАЛЯМЕ В КРЪГ - в собствената си ИЛЮЗОРНА СФЕРА. - сферата, сътворена от нас чрез магията на ПРЕЖИВЯВАНЕТО... ?
Тя пише - че развитието било по "СПИРАЛА" - Усъвършенстването в процеса на развитие е спираловидно -едновременно напред към миналото и назад към бъдещето.
... Но АМЕБАТА може да върви и по спирала, но спиралата да се "завива" отново в сфера...
ЕДНА СПИРАЛА може да е такава сама по себе си - но можете ли да си представите визуално, как се усуква една спирала - като една детска пластмасова спирала-играчка, цветна и сякаш се движи и "прелива" - сещате ли се... Или все едно да вземете пружината на който и да е химикал и да я усучете така, че да съберете "края и началото" й. Има и такъв СИМВОЛ - в ПЛОВДИВ, на централния площад - огромна метална спирала, която се затваря в себе си - мисля, че дори си има име от геометрията.
Така и "спиралата на развитието" се завива и се самозатваря - отново в сфера...
И спиралата, както и "развитието", "миналото" и "бъдещето", описани с цитата от поста на МБИРА имат смисъл само по отношение на понятието за "ВРЕМЕ". Но "ВРЕМЕТО" го няма освен като ПРЕЖИВЯВАНЕ, НУЖНО НА НАС ХОРАТА. Именно ВРЕМЕТО е нужно за позицията на "ВИЖДАНЕ ОТВЪТРЕ". А "ОТВЪН" - има само "СЕГА" /без "тук"/ - няма нито ВРЕМЕ, нито МИНАЛО, БЪДЕЩЕ и РАЗВИТИЕ... 

===========================================
-----------
Така че, това, което мога да споделя са методите, практиките,
които ми дават преживяването за безвремие, свобода, близост,
чиста радост, цялостност, свързаност, спонтанност – неща
толкова естествени за здравите междучовешки отношения.

В крайна сметка, дълбоката вътрешна истина в мен не е лично моя и
може да се преживее от всеки, с безупречна вътрешна достоверност.

-------------------------
Разбира се, всеки е прав за себе си, щом търси "правота". Защото всеки споделя главно тия "отговори", които той е "открил", чрез търсенето си.
И намерените отговори винаги изглеждат "правилните" и се получава "правотата", след нея и убедеността, защото правотата вече е преживяна... И как да не би?
Правотата - Търсим я - щото ни е потребна. А е потребна, щото ни липсва. Липсва ни, щото е  формирана от "преживяване за липса"...
И от тук породена, цялата схема се самоопределя и се самозатваря в преживяването -> преживяване - > на липса, оттам към потребност, оттам към компенсация /търсене/, оттам на "заявка", от там - на НАМИРАНЕ.

Всеки е истинен, когато му е нужна "истината". Но понеже го търси - това е само преживяване за истинност. Търсим я заради преживяване, и намираме точно това.
Докато всеки е в "търсенето", е и в "намирането" - самото "търсене" е само знак че ни липсва "нещо" - иначе това си е игра. Игра е и "търсенето и намирането" - те са едно и също нещо - търсим неща, които после се оказва, след едно голямо "завъртане "вътре-вън"", че е било у нас, че е било "близо"...
"Накрая" се оказва, че сме имали предварително, онова, което ни е било НУЖНО... Нещо повече - само сме ПРЕЖИВЯВАЛИ НУЖДАТА - затова е и е всичко останало... И...?
Това ли е "движение по спирала"? Та тук никъде го няма "времето" - нито "бъдеще", нито "минало". И въобще - тия двете - "има ли ги" въобще някъде? Или са само ИГРА - като спиралата...

Всичко това го играем - преживявайки :
ТЪРСЕНЕ И НАМИРАНЕ,
ВЪЗХОДИ И ПРОПАДАНИЯ...
ДАВАНЕ И ВЗЕМАНЕ,
ДОБЪР и ЛОШ
ЖЕЛАЕНЕТО, ТЪРСЕНЕТО,
...на РАЗВИТИЕ, прогресия и темпото в тях /като че ли е състезание. Но състезанието е ИГРА...!/
Игри - защото преживяваме нещо, което само така го правим да съществува. Защото ако не са преживяванията нямаше да съществува "НЕДОСТИГА", и оттам НАМИРАНЕТО и ОТКРИВАНЕТО
Какво търсим тогава...и защо?
Кое търсим...? Или е само заради преживяването на "търсене"... И преживяването за "намиране"...

Прогресираме ли... И какво е това...
Променяме ли се... или се развиваме...
Защо с лекота приемаме, че "времето тече" еднопосочно, а ни е нужно да мислим, че развитието може да е "напред" , а за други - "назад"...
Или пък, че може да  е "бързо" или "бавно"...
И що е това - "минало" и "бъдеще" ? Или и прогресирането, промените, развитието и времето са само "етикети" на собствените ни преживявания за тях...

"Търсенето" и "желаенето" са две думи, означаващи едно и също, произхождащи от "недостиг" и връщащи обратно в него... И ако именно ПРЕЖИВЯ!ВАНЕТО НА НЕДОСТИГ определя толкова много неща - нима тогава ТО НЕ Е ИМЕННО КЛЮЧА - смисъла, целта на всички идеи за ПРОМЯНА?

ИСТИНА, ПРАВОТА, СМИСЪЛ , СВОБОДА, АЗ... - дали не са преживяванията ни за тия неща... А отвъд преживяването...? Дали ги има?
А отвъд "търсенето" и желаенето? ДАЛИ има "нещо".

Как някой би направил и проникнал през магията, която определя огромната разлика между ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА НЕЩО и на самото НЕЩО.?
А отвъд?

=============================
Така че, това, което мога да споделя са методите, практиките,
които ми дават преживяването за безвремие, свобода, близост,
чиста радост, цялостност, свързаност, спонтанност – неща
толкова естествени за здравите междучовешки отношения.


МБИРА,
Преживяването за БЕЗВРЕМИЕ човек му е нужно заради компенсацията на ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА "ВРЕМЕТО".
Преживяването за СВОБОДА я търсим, заради това, че ПРЕЖИВЯВАМЕ ОГРАНИЧЕНИЯТА /СИ/.
Преживяването за БЛИЗОСТ е заради, това, че ПРЕЖИВЯВАМЕ, ЧЕ СМЕ ОТДЕЛЕНИ.
Преживяването на РАДОСТТА, ЦЯЛОСТНОСТТА, СВЪРЗАНОСТТА, и СПОНТАННОСТТА, ги търсим, желаем и бленуваме, защото сме в "обратните" преживявания за тях - съответно - ТЪГА и МЪКА, РАЗПОКЪСАНОСТ, ОТДЕЛЕНОСТ, и САМООГРАНИЧЕНИЕ.

Но... И ДВЕТЕ ФОРМИ СА ПРЕЖИВЯВАНИЯ!!! Единствената разлика между тях е, че едното е ценно, защото компенсира "другото". И затова е "търсено", желано и бленувано. И затова се ценни, въпреки, че отвътре на всеки човек, се вижда като "развитие".
Едното състояние вече ни е омръзнало за преживяване, но нима САМИТЕ НИЕ НЕ СИ ГО СЪТВОРЯВАМЕ.
КАКТО и самите ние СЪТВОРЯВАМЕ и другата "крайност". И... с илюзията че са "различни".
ПРЕЖИВЯВАМЕ - всички безкрайни нюанси между двата полюса за преживяване...
И не това КАКВО ПРЕЖИВЯВАМЕ и КОЯ МАГИЯ В МОМЕНТА СЪЗДАВАМЕ, А ключа е МОЖЕМ ЛИ ДА "ИЗЛЕЗЕМ" ОТ ПРЕЖИВЯВАНЕТО" --- "ОТВЪД".
Можем ли да "излезем" от състоянието да желаем, да търсим, да искаме, да жадуваме, да копнеем, да чувстваме, да мислим, да измисляме, да фантазираме, да вярваме... Това е същностния смисъл на МЕДИТАЦИЯ-та - с което се нарича БИТИЕ - състояние, в което всичко изброено "липсва" - не му е присъщо. Затова медитацията погледната "ОТВЪН" не е процес, не е практика, не е развитие... не е във времето. Не е ПРАВЕНЕ... и затова при "хората", дето само гледат "ОТВЪТРЕ", до тях е дошла "чуждата за тях" думичка "НЕПРАВЕНЕ" - НЕМИСЛЕНЕ, НЕТВОРЕНЕ, НЕЧУВСТВАНЕ или НЕПРИЖИВЯВАНЕ... Затова е и посланието "ОТКРИЙТЕ СВОБОДАТА", не като се освобождавате, а като СТЕ В БИТИЕ, в която няма "граници". Иначе ни остава само преживяването за "освобождаване" - смяна на едни граници с други, макар и "по-широки". И така до "края на света"...

Толкова е просто - за хората, дето са "ВЪТРЕ" в своя МАГИЧЕН БАЛОН /астрална сфера/, за тях смисъла на всяка промяна е в смяната на едно преживяване с друго... Това е "оградата" - това е границата. ГРАНИЦАТА НА МАГИЯТА, наречена ПРЕЖИВЯВАНЕ е - каквото и да се случва, да се преживява при всички положения... Идеи, чувства, смисъл, въображение - всичко е сведено до преживяването за тях.
Границата обаче се "вижда" като такава само "ОТВЪН". ЗА погледа "ОТВЪТРЕ" тя е хоризонт, затова не се вижда като "граница". Но я усещаме - някакси и някъде, ДЪЛБОКО-"отвътре" - пришпорва ни през целия ни ЖИВОТ. 
ТОВА ЛИ Е СВОБОДАТА, ТОВА ЛИ Е ЦЯЛОСТТА, ТОВА ЛИ Е ИСТИНАТА... - Преживяванията ни за тях... ?
Магията хем да ги сътворим, хем и да ги припознаем след това като РЕАЛНИ. После  да търсим замяната на едни преживявания, с други... И всичко това за "погледа "ОТВЪТРЕ"" е РЕАЛНОСТ, но е една прекрасна самоподържаща се илюзия, при поглед "ОТВЪН".
РИБАТА, която живее във океанския простор своето си битие на "РИБА" може би е с идеята, че океанът е БЕЗКРАЕН. Но неговото ограничение може да се забележи само от "СУШАТА", но пък така не се забелязва ограничението на сушата. Така и в пустинята на човек му се струва, че "целия свят сякаш е пустиня". Но ограничението и на двете се "вижда" чак от "ПОГЛЕД" ОТВЪН на цялата планета.. Тогава и "РИБАТА" и ОРЕЛА и загубилият се в пустинята човек могат да се видят като "ограничени" в своето си пространство на преживяване на "БЕЗКРАЙ".

НИМА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС си няма "онова" нещо, дето е "ОТВЪН"? И след като е "ОТВЪН", значи ще е и "ОТВЪД" двата полюса, отвъд и на преживяването.
=========================================
До-къде ли сме самите НИЕ - всеки за себе си, всеки със себе си...
"ДО-КЪДЕ" е въпрос, който определя граница, а границата - пространство. А "ОТВЪД" е понятие именно за разликата между двете страни на ЕДНА ГРАНИЦА - на едно ограничение.
КАКВО ЛИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОГРАНИЧЕНИЕТО в една безгранична ВСЕЛЕНА, в която безграничността се "носи" във всеки един от "нас".
Безграничните ние, играем ролята и преживяваме собствените си ограничения, от което след това искаме да се "освободим".
==========================================================
СЕБЕ СИ- но какво е това.
Не е ли пак ПРЕЖИВЯВАНЕ ЗА ТОВА - КОЙ СЪМ АЗ - всеки един за себе си...? ПАК ПРЕЖИВЯВАНЕ?

=======================================================================
=======================================================================
П.С.
Това се вижда "ОТВЪН"  -  като всяко ясно и съзнателно "виждане", "оттам" се вижда лесно една цялостна картина... - като от "въртолет", защото "отстрани" или "отгоре" за такова "виждане" няма никакво значение и тия думи се използват само, защото няма  адекватни други начини за изказ...
Поне аз нямам...
И става така, че от първата до последната "дума", която изписах в този пост, предавах едно и също нещо...
И не само аз.
Вие, които четете това... ако отидете "там, отвън" и вие ще "видите" същото при "поглед НАДОЛУ" или "ОТСТРАНИ".
НО... само така се "вижда" кое е преживяване... и чак тогава се разбира, че ИМА ТАКОВА.
ДА СПРЕШ МАГИЯТА, може за някои да е "пак МАГИЯ"... но това не може вече да се преживее...
« Last Edit: октомври 25, 2007, 04:16:04 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.