Author Topic: "МЪДРЕЦИ и МИСТИЦИ" - ЕЛЕАЗАР ХАРАШ /Петьо Йорданов/  (Read 16566 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Orange

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 28
  • Gender: Male
за книгата:
"•  Книгата ще бъде многотомна.
•  Опис на използваната литература ще бъде даден в последния том, но не напълно цялостен, тъй като в течение на тези, около 14 години, не всичко, което съм ползвал е отбелязано.
•  В книгата има Автори, които не присъстват в никоя библиотека на света.
•  От много Автори - т.е. Мъдреци и Мистици -можех да изнеса повече материал, отколкото е изнесен, но това не беше моята цел.
•  Всички Мъдреци, Мистици и Учители - са едно цяло, те са преводи на Вечната Религия, която е Любов, Мъдрост и Истина.
•  Мъдростта, това е стихийният свят на Словото и Светлината.
•  Любовта, това е стихийният извор на живота.
•  Истината е светът на Величествената тишина... И идва един момент в живота на всяко същество, когато само тишината може да му помогне да разбере своя път.
•  Любовта е възраждането в живота.
•  Мъдростта е възраждането в Словото и Светлината.
•  Истината е Универсалното. Тук животът и светлината утихват - явява се тишината, която е Несътвореното Слово.


"                                               ПОСВЕЩЕНИЕ
Тази книга се посвещава на „Нищото", на Върховното Безименно и Несътворено.
Тази книга се посвещава на Несътвореното Слово и на Невидимият свят.
Тази книга се посвещава и на тези, които имат свещен съюз със Словото и със сътвореният език.
Нека сътвореното им стане път към Несътвореното.
Словото е второто лице на Тайната. Тишината е първото лице на Мистерията. Това е Евангелието на Тихия глас. Това е Мистичното Мълчание на Вечността

МИСТИЧНАТА СВЕТЛИНА
Само този, който се развива вечно може да се докосне до съвършенството.
Когато Сиянието слиза надолу към световете, то се превръща в Слово.
В Словото е ключът към съвършенството и само то може да те изведе отново в сферата на Сиянието.
Великата цел на развитието е създаването на новия човек.
В Мистиката се смята, че Словото е силата на хиляди огньове, а това означава, че престола на Словото е във вътрешността на човека. Да имаш Словото означава да живееш в мистичното дихание на Бога. Да имаш Святото Слово значи да узнаеш крепостта на кръга.
В Мистичната светлина на Словото ще откриеш красотата на небесните простори.
Мистичната Светлина разкрива слънцето като окото на Истината.
Слънцето, това е светлинният елей на живата вода.
Мистичната Светлина е тази, която разкрива Словото-Дух, това Слово е с очи от пламък. Когато Словото се разкрие на човека, започнало е началото на пробуждането, а това е началото на Вечният ден. За такъв човек пришествието Христово е дошло и затова той не го чака, а го живее. В Словото Божие, което си ти самият - ти си го намерил в себе си. Когато се откъснеш от човешкото слово - ще видиш реалността на Духа.
Мистиката, това е вътрешното учение и съдържание на всички религии и учения.
Мистикът-Мъдрец, това е истинският човек. Той е по-висш от вярата и неверието, от доброто и злото. Той е безпределен. Това, което прави човека Мистик и Мъдрец е Любовта и Истината.
Тайната за произхода на човека е съхранена в самия него и само  Любовта може да я повика... и възкреси.
Мистика е същество, което първо се слива с Любовта, а после я изучава.
Словото е Мистична Светлина - стани Негов Син и Му служи с Дух и Истина. По пътя на Словото ще познаеш Неговата Свещена сила и Неговата неуморима милост. Силата на Древният по дни е внедрена в Святото Слово, но не е ограничена от Него, защото има и Свято Мълчание, което ни разкрива, че Неговата власт е безгранична.
 Мистика се стреми преди всичко към Божествената Любов, а не към принадлежността си към определена религия. Ако нямаш Божествена Любов ти опетняваш всяка религия и учение, към която се причисляваш. Ако нямаш Божествена Любов ще имаш само един етикет -християнин, будист, дъновист, мохамеданин, окултист, херметист - и ще бъдеш само един шум, една сляпа врява за учения и думи.
Само Божествената Любов може да те извиси до Мистичната Светлина.
Сатана е обезумял от обич към себе си. И затова е даден златния завет - люби Бога повече от себе си.
Когато нямаш Божествена Любов, а говориш за чакри, ти не знаеш, че става въпрос за Седем Велики храма на Духа - и как ще пристъпиш към тези храмове?
Словото е всесилна тайна. Думите са окултни символи на духовните сили, които работят в битието. Например, думата „жена" - това е мистичният символ на Любовта, която ражда все нови и нови светове, защото всички светове са родени от това най-светло същество.
Човешкият Дух е скрит много, много дълбоко в тебе самия, в твоята същност и само Божествената Любов може да го извика. Той разбира само древният език -праезика на всички светове.
Само чрез Любовта се пробужда Неговият глас. Неговият глас е Божественият глас, Който пробужда тайното битие в тебе. За Лао Дзъ, цялото битие е храм и всеки живот заслужава поклонение.
Тази книга се подготвя от около четиринадесет години и още много ще минат докато се завършат нейните части, но ако трябва да описвам видовете тънки различия между мъдреците - това ще обхване спокойно още една отделна книга, защото всеки Мъдрец и Мистик си има своята тънка специфика. Един Мъдрец има външна логика, друг - вътрешна, трети - тайна. Един е неуязвим, поради безразличието си към неуспеха, друг е уязвим и зависим, но се владее, а има и такива, които даже не се усъвършенстват - толкова дълбоко са навлязли в тайната на живота.
За учения - животът е проблем, за религиозния -животът е тайна, за светеца - животът е път и благословение, за ученика - животът е мистерия и школа, а за Мъдреца - животът е дълбочина.
Човекът на Мъдростта е всъщност - Дървото на живота.
Елеазар Хараш Варна, март '98[/i]
« Last Edit: октомври 11, 2008, 09:05:16 pm by velaskes »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Искам да съобщя, че преди няколко месеца във Варна, със съдействието на Ситейшън се срещнах с един "непопулярен" автор.
Една изключителна за мен среща, проведена само за 15-тина минути, за които с 20-30 изречения двамата си казахме толкова много неща, които не могат да се изброят в цяла книга. Но в тия първи думи, за да не отегчавам излишно читателите, само ще кажа, че автора РАЗРЕШИ ПУБЛИКУВАНЕТО НА КНИГИТЕ МУ в ИЗВОРИТЕ.КОМ. Разбира се тук в Изворите ще публикуваме само някои от тях. Всъщност той има няколко на брой едни тънки книжки със "странни" заглавия, от езика "ВАТАН", които се различават коренно от всичко друго. В тях е кодирано уникално ниво на развитието на съзнанието. Разбира се, това ще е изключително само за малка част от "разбиращи" го читатели. Защото такива книги никога и никъде няма как да станат популярни. Просто самия им Автор не е от социума.

С книгите на Елеазар Хараш се запознах преди години, без да зная, че българския автор Петьо Йорданов се крие зад този псевдоним. И ме заинтересова изразеното в тях много високо ниво - на разбиране, на светоусещане. После научих кой е /уж някак случайно/, после разбрах и защо е низвергнат от редиците на "бялото братство" преди години. И това сравнително лесно го разбрах от ходенията си на Езерата на рила по време на съборите им.
   Разбрах също, че от време на време пътува и чете лекции рядко и на различни места в страната. Но знаех че някой ден ще се срещнем.

   В живота си съм се срещал със всякакви хора. Но в един момент от живота ми, точно в определен етап, най-много търсих "редките" и специални хора. Ония, дето са излезли вече и са направили своя пробив към следващите етапи. Тва е голяма рядкост. И все пак се случи, макар и вече този ми етап да е вече отминал.
  Но май именно сега беше нужно да се "срещнем". Защото веднага се "познахме" - само от първите ми изречения се "отворих" през очите си и той "видя" и направи същото през неговите очи - пронизващи, дълбоки и добри сини очи. И думите вече бяха само за едно малко допълнение... и нямаше смисъл от много думи - а само като единство с останалото на общуването, на обмена. Не си говорихме нищо излишно, не се обяснявахме за каквото и да било. всяка дума си знаеше мястото и всяка мисъл си беше където е. Ей тва е нещо дето никога не ми се беше случвало с непознат човек. И все пак - с човек с когото сме в уникален резонанс. От раз - от миг. И веднага стана ясно и за двама ни. Представих се кой съм, къде съм и веднага разбра "защо съм". Влезе в почти крайна и много дълбока откровеност веднага и от раз, като човек, който отдавна е работил върху това пред себе си и пред останалите и разбрал че това е естественото състояние на ДУХА. Нямаше никакви пречки, никакви прегради. Като че ли само е чакал да "го изрази" на някой, дето да "разбере" резонансно това - без отношение, просто с разбиране. Естествено че и аз направих същото - и стана контакт между двама ЧОВЕКА. Много, много отвъд личността на всеки от нас.

Не знам дали разбирате четящите това, но за мен това е  нещо, което дойде в точния момент.
И честичко се случва да пиша че "специалните хора" и различните индивидуалисти оставяме следи. Така или иначе ние сме рядкост сред останалите хора живеещи в своята черупка на социума. И може би съм щастлив човек, защото съм имал шанса да срещна в живота си вече няколко такива, макар да са по-малко от пръстите на едната ми ръка. И срещите между нас, макар и да са изключителня радкост, са част от Живота... И макар и да сме много различни, при тия срещи се виждаме кой докъде е стигнал, минавайки през себе си и преминавайки през "формите" на различията се стига до общото. Няма вяра, няма цели, няма общи идеи, няма нищо "общо" но само на пръв поглед. Без общите неща е именно онова, по което веднага се "познаваме" и минавайки отвъд тях, отвъд "нещата", стигаме до себе си - директно. За да стане възможно това всеки от нас е изминал своя си път към себе си. През многото етапи към това. И за това се плаща "цена".

  В една тема в "раздела Рамус", писах за възможността за форма на обмен между такива хора. Нарекох го общуване. И макар да го бях извел като идея още преди години - чисто теоретично, стана така, че се получи почти буквално после като проявление. Може би защото като го извеждах следвах общи принципи и някои свои "опитности" - не знам, а и не е важно. Припомням си това, защото май повечето от вас не си дадоха сметка, че голяма част от написаните и изведените идеи в моите постове са "станали" неща. В тях не пиша за вярванията си, за изживяванията си, а за израз на практика, опит и някои "поглеждания" дори "отвъд тях".
Написах го в изворите.ком, за да сондирам кой от Вас "го има" в някаква форма у себе си. Просто се "оставя" сигнал, оставят се "следи". Понякога по тях "други" в техните си стапи на промяна и трансформация, в мигове на сътресения в преходните моменти, "надушват" тия "следи" - и в тъмното на пътя пред тях присветват някои жалони. За миг да припламнат и това е достатъчно.  По себе си го знам - по опита си и вече отминали етапи. Преходните моменти са поле на сътресения. Колкото е по-силен човека, са по-мощни и трусовете и те именно са нещото, което го "калява" преминавайки през тях. В тях той тества решимостта, последователността, търпението, мотивацията... И най-вече "връзката" си с ядрото у себе си.
   Четейки мненията ви исках да разбера кой от вас би го усетил, щото тази форма на "общуване" само трябва да е преминал някой през нея, за да стане ясно за какво точно пиша. Защото думите и обясненията там, както и в многото ми постове са извън периметъра на ежедневните и социално-определени контакти и езика за тях. По мненията ви там, и на други места не е трудно да се различи кой, как и докъде е стигнал - говоря само за този аспект на нещата. И моята ми функция не е да правя изследване на социалното ниво на съзнание, нито персонални характеристики. Просто със всичко написано "съобщавам" и изразявам един различен светоглед.
Но най-важното е, че по реакцията на всеки от вас "усетих" че навсякъде има хора през всякаквите си техни точки, по своите си пътища. И че някои от вас вече го имат у себе си. Вече е започнало да зрее. Това разбира се са малцина. Но количеството никога не е било важно, за никой от нас - индивидуалистите. За нас, рядкостта на проявлението е нещо, през което задължително минаваме. И преживяванията на самота и самотност са вече неща, които задължително всеки от нас е вече минал, преди да се "нарече" за себе си с това толкова "общо" название - ИНДИВИДУАЛИСТ. И макар, че то е толкова относително и общо, е форма на някакво определяне.
------------------------------------------------------
Не вярвам в ЖИВОТА, не вярвам и в себе си.
Не е нужно това - когато я има връзката най-малко е потребна вярата и преживяването на което и да е.
Стига човек да е в състояние да си го позволи. Да е готов... и да го е изразил. Може би и "някои други неща", не е важно. Когато стане реалност много неща престават да имат значение. Но пък други неща започват да имат значение - "нови" неща, защото пътя е път, защото няма край. И няма "спирки" като се набере скорост. И много прилича на карането на колело - спре ли човек и "излиза от релсите" и замества вървенето си с преживявания на същите тия неща. Защото докато нещо се преживява, се губи връзката с ИСТИНАТА. Този ясен момент са имали предвид "древните" индивидуалисти, като са оставили символа, че ЖИВОТА бил илюзия. Защото за повечето единици сега на социума, ЖИВОТА е преживяване, а не го живеят. И връзката с реалния ЖИВОТ винаги се губи, докато се преживява каквото и да е. Тва е толкова характерно и очевидно, само като се поосмисли как ЧОВЕЧЕСТВОТО скъсва връзката с реалността - Планетата, почвата, водата, въздуха... И това не е отсега. Просто неадекватността е неизменна мярка за скъсването на връзката между РЕАЛНОТО и ПРЕЖИВЯНОТО ЗА РЕАЛНО. Но и следствие на всичко се явяват кризите, щото все пак ВСЕЛЕНАТА си има свои си самоорганизационни форми на компенсация на възможността да се "самозабравяме" в преживяванията си.
Това е точката на най-големия "пробив" за всеки човек - когато разбере истински "разликата" между преживяването на нещо и да се познае НЕЩОТО, но без преживяването...
Пъпната връв след това се къса в последващите етапи "след раждането". Нима не знаете, че дори раждането на бебето е "криза" за него самото, и за "майката" ... И да не искат и да искат, двете страни нямат същинския избор - процесите текат и няма връщане "назад".
Така и ние индивидуалистите - кризите са само преходни периоди - Вселената определя в свой си вариант на ДНК кое, как и кога става.
"Другото" си остава само за нас.
« Last Edit: февруари 15, 2008, 02:58:53 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline tedi_0305

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 1
Re: "МЪДРЕЦИ и МИСТИЦИ" - 1 част - ЕЛЕАЗАР ХАРАШ /П&#
« Reply #2 on: февруари 18, 2008, 08:56:41 pm »
Здравеи ramus аз усетих това привличане но това се случи в един друг сайт.Дни на ред аз четях и търсех отговорите който точно този непознат беше оставил в сайта.И хоп той ми пише че ме чувства някак близка,(незнам защо ти цитирам това): Правило І. Влез в сърцето на брата си и виж неговата мъка. И тогава проговори. И нека произнесените думи му предадат могъща сила, с която да разкъса своите окови. Но самият ти не ги разкъсвай. Твоята работа е да говориш с разбиране. Изпратената към него сила ще му помогне в работата.

Правило ІІ. Влез в ума на своя събрат и прочети неговите мисли, но само ако твоите мисли са чисти. След това мисли. И нека създадените от теб мисли влязат в ума на твоя събрат и се съединят с неговите мисли. Самият ти бъди отстранен, тъй като никой няма право да влияе върху ума на своя събрат. Единственото, което можеш да направиш е да го предразположиш да си помисли: “Той обича. Той е до мен. Той знае. Той мисли с мен и аз мога да постъпя правилно.” Учи се така да говориш. Учи се така да мислиш.

Правило ІІІ. Съедини се с душата на твоя брат и го познай такъв, какъвто е. Това може да се направи единствено на плана на душата. В противен случай това съединение ще подхрани неговия нисш живот. След това се съсредоточи върху Плана. Така той ще види ролята, която играе и той, и ти, и всички. Така той ще навлезе в живота и ще разбере, че работата е завършена.
 
« Last Edit: февруари 18, 2008, 08:58:27 pm by tedi_0305 »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Ето втората част от уникалната поредица на автора. Книги в които са събрани автопортретите на индивидуалитите по света, съставени от "следите им" в словото.
Хора от всякакви епохи и култури, по цялата планета, през цялата й история. Хора, на различни нива в дълбочината си. Хора изразяващи своя път опит и широта на виждането си. Някои по-точно, други повече поетично...

Както вече по-горе посочих - това са четива за "напреднали" хора в откриването на себе си и Живота-Вселена. защото са написани от такива хора.
И въпреки всичко както един ден стигнаха до мен... така и някой миг ще стигнат и до някой от вас.... И за някой те ще станат поредната възможност за израстване напред.
За останалите, дето ще се изкушат да събират цитати за копи-паст, само да напомня, че думичките написани в тия четива, изкарани от контекста на автора си, от контекста на думите около тях... само приличат визуално на това, дето вие ще привидите... Всъщност това няма сериозно значение нито за авторите, нито за тия като тях. Ваша си работа.
« Last Edit: октомври 11, 2008, 09:06:15 pm by velaskes »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Том трети.

Тихият път към Истинолюбието

Мъдростта и мистицизмът са пътища на Исти­нолюбието. Истинолюбието е най-възвишената жажда на душата. Може да имаш много хубави желания в живота си, може да обичаш хората и да им помагаш, може да си добър и към другите, и към себе си, но всичко това не може да ти помогне да познаеш себе си, своята Същносв и своята Вечност. Истинолюбието е гласът на твоята съкровена Същност. Истинолюбието е вечно преоткриване на себе си, вечно израстване, вечно вглъбяване и това самопроникване няма край. Истинолюбието е път, по който човек се освобождава от всичко излишно. Когато човек се освободи от всичко излишно, той остава сам със себе си и вижда себе си като Истината, и тогава може да произнесе свещените думи: „Аз съм Истината". Да се осъзнаеш като Истина­та, не означава, че пътят е завършил, защото Истината е вечно нова в своята дълбочина, в своята неизмеримост. Когато обикнеш Истината цялостно, тогава ще смутиш много същества вън от себе си и вътре в себе си и много същества ще се опитат да ти попречат, но не се отказвай, защото пътят към Истината е единс­твеният път, който е благословен за вечни времена. Истината е тази сила, която вечно ще те вдъхновява и която вечно ще те обогатява, а ти самият ще се превър­неш в нейното Лице.
Елеазар Хараш септември, 1998 г. Варна


« Last Edit: октомври 11, 2008, 09:05:56 pm by velaskes »
I am who I am.

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Качвам отново книга 1.
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Книга 2.
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Книга 3.
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ /Петьо Йорданов/ - лекции
« Reply #8 on: януари 31, 2009, 07:09:17 pm »
От една тема в клуб Ошо в дир.бг разбрах за този линк, където има качени лекции и други текстове на Елиазар Хараш:
http://www.scribd.com/search?page=1&query=%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%88&x=0&y=0

А тук има един 44-минутен видеозапис от 1996 г.:
http://www.neufgiga.com/n/50-17/share/LNK973649846bd1225ea/

I am who I am.