Author Topic: ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ - или "МАТЕМАТИКАТА" НА ВЪТРЕШНИЯ НИ СВЯТ.  (Read 3658 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
     В сайт за духовно развитие, за каквото имаме претенции в ИЗВОРИТЕ.КОМ, реших да събера някои откъси, размисли и основни положения за нещо което не само аз смятам за изключително практично, ценно и смислено. Нека който има свои материали, и който намери подходящи практични линкове да ги съберем на едно място. Верен на себе си, аз самия ще дам някои неща изведени от моя собствен опит и познания, чрез които доста съм развил основната концепция на транзакционния анализ и съм я "събрал" с езотеричните ми знания и цялостен модел за Човека и Вселената с които работя. Голяма част от тия познания вече съм извел в значителния ми писмен материал, който съм оставил на този форум - оказа се, че написаното от мен е вече значително по обем и ако се разпечата би заело една книга голям формат, повече от 700 страници със стандартен шрифт за печат.
===================================================================================================
    Вместо Увод:
    Най-значителния принос в психологията и психотерапията, дава за първи път формулировката, че вътрешния свят на всеки човек е съставен от три основни взаимодействащи си същности - наречени са обобщено "ДЕТЕ", "РОДИТЕЛ" и "ВЪЗРАСТЕН". Установено е за първи път от психонауките, че тези трите основни състояния на его-преживяването ги има във всеки един човек.

    Човек може да ги разиграва сам в себе си. От взаимодействието между тия три основни негови вътрешни същности, се формира целия му вътрешен свят - мисли, чувства, поведение, представи...
    Но битието на хората в групи, прави едно чудесно ново проявление между трите вътрешни същности - по време на взаимодействията си, наречени "общуване", всеки човек, вместо в самия себе си, взаимодейства в даден момент със съответната моментна същност в общуващия с него друг човек. Когато единия от тях изразява нещо от своя "РОДИТЕЛ" примерно, другия "отговаря" с някое от своите три основни ЕГО-същности. В такъв случай единия от двамата заявява "сигнал", че изразява нещо, а другия "откликва" по своя си начин на този "сигнал. Това елементаризирано основно взаимодействие, се нарича ТРАНЗАКЦИЯ. Нарича се "транзакционен стимул и транзакционна реакция /отговор/". Транзакция също се нарича и същото взаимодействие и в рамките само на един човек - вътре в себе си.
А разглеждането, формулирането, проследяването, анализирането и обобщаването на транзакциите /взаимодействията/, се нарича с общото име - ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ.
     Свеждането на огромния по разнообразие и проявление човешки живот до взаимодействието на три основни ЕГО-СЪСТОЯНИЯ е най-прагматичната стъпка, която психонауките някога са правили. Това дава възможност както на всеки човек - сам за себе си, така и за терапевтите и психолечителите и на техните "пациенти", да направят от един общ език, и едно общо разбиране. Така, всеки един от нас му се дава възможността да "разбере" и проумее всичкия  материал от собствения си и социален ЖИВОТ. Да се научи да разбира какво се случва в него и от там какво се случва с "другите", да проумее какво е свободата да избираш и какви са отговорностите за тези избори. Универсалното разглеждане и обобщение, че каквото има в един човек го има и на голямата проекция, наречена "социум", за първи път е толкова просто и ясно за проумяване. А това е основата на изключителната словесна абстракция "каквото голямото, това е и малкото", произхождаща от седемте основни херметични принципа. И ако математиката е наука, боравеща с десет основни елемента - числа-абстракции, то във вътрешния свят на всеки човек именно тук се подават само три основни елемента. В този смисъл Транзакционния анализ е опит за първи път да се представи това, което се случва вътре в нас, чрез три основни "числа-елементи" и последващото успожняване от комбинирането и взаимодействията, които се определят в целия ни живот. Това начално условие пък дава допълнителната възможност именно елементаризирането на три основни същности да се систематизира и да се "преподаде" по подходящ начин - проблем, който винаги е стоял пред псхихонауките и обучението свързано с тях. 
   
     Анализа на всяко едно от трите ЕГО-същности - от условията му за поява, за начина му на протичане и проявлението му, както само по себе си, така и във взаимодействието му с другите "две", дава уникалната прагматичност, която всеки запознат с Транзакционния Анализ веднага е забелязал. Лесния за разбиране и осмисляне подход, както и идващата от него "идея" КАКВО СМЕ НИЕ, КАК СЪЩЕСТВУВАМЕ, КОЕ НИ ПРАВИ ТОВА КОЕТО СМЕ, и КАК и С КАКВО ДА ГО ПРОМЕНИМ, би дало на всеки един от нас - читателите някои "отговори" на въпроси, които всички сме си задавали, и си задаваме.
     Но погледнат от гледна точка на човешкото развитие към самосъзнание, за първи път именно в тази концепция-модел се правят първите стъпки към практическото разбиране, ЩО Е ТУЙ СЪЗНАНИЕ, САМОСЪЗНАНИЕ и каква е ролята на човека за това. Като понятието РАЗУМ, САМОСЪЗНАНИЕ, АДЕКВАТНОСТ, АКТУАЛНОСТ се събират в смисъла на понятието "ВЪЗРАСТЕН" - във всеки един човек. По този начин пада "традиционната за" тази тема мистичност и окултност и се поставя на елементарни, ясни и точни основни фундамента. Именно Възкачването на "ВЪЗРАСТНИЯ" във всеки човек, на ръководната длъжност да "управлява" мислите ни, идеите, представите, чувствата ни и оттам поведението, е представено във всички идеи и концепции от езотеричен произход, които касаят възможността за извеждане на човешкия живот от огромните вътрешни противоречия в които той е формиран и протича. Противоречия, които всеки от нас преживява, под формата на т.н. "ПРОБЛЕМИ", "КРИЗИ" и съответно превърнати в преживявания за "драми", както често се случва.

      Само бих добавил, че давайки си сметка за всичко това писателят АЙЗЪК АЗИМОВ в своето творчество за сагата за "роботите" е описал именно идеята да се "сведе" човешкия опит знания и поведение, за да се заложат в "машинния двойник на човека" - РОБОТА. Именно чрез алгоритмизирането на нещото, наречено "анализ на взаимодействията" / транзакционен анализ/. Когато той е писал основните идеи за роботите в книгите си, точно тогава БЪРН пише за първи път и за идеята си, наречена "ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ".
   Поредицата на Азимов за "роботите" се свързва със цялото му творчество, посредством идеята, наречена ФОНДАЦИЯ... А това е най-голямата поредица от книги и идеи за развитието на човечеството във Вселенски План под прикритието че това е "научна фантастика". Излишно е да казвам, че поредицата на АЗИМОВ - ФОНДАЦИЯТА е най-награждаваната за всички времена на литаретурните награди за научна фантастика. И който се е докоснал до нея би "разбрал" защо това е така.
А факта, че идеите на транзакционния анализ вече се свеждат и в учебниците на вашите деца, е вече според мен знак, че е време да се научите "преди децата си", защото за разлика от тях всеки един от нас има повече опит, който можем да анализираме и да открием кога, какво, как, колко и защо се случва... Поне в този форум, в някакъв смисъл всеки един от пишещите е оставил като идея, че "търси" как да решава проблемите си. Други пишат как "други" хора са решили проблемите си... трети пишат как други хора "си представят, как се решават проблеми"... Живота е сложил пред всеки от нас едно ясно послание - че проблемите на всеки човек са преди всичко НЕГОВИ ПРОБЛЕМИ. И че поради това "решенията" на НЕГОВИТЕ ПРОБЛЕМИ биха дошли от "НЕГОВИТЕ РЕШЕНИЯ", а не от някакви обективни критерии. разбира се това - на база лично пространство и практика. Всеки по своя си начин трябва да открие, разбере и разреши своите си проблеми и няма общи рецепти за "РЕШАВАНЕТО" на който и да е било "личен проблем"...
 Но пък общото е в абстракцията - в осмислянето и задълбочаването на "общите принципи" - ЩО Е ПРОБЛЕМ, КАКВО Е ПРОТИВОРЕЧИЕ, МЕЖДУ КАКВО И КАКВО, КАК СЕ ЗАРАЖДАТ ПРОТИВОРЕЧИЯТА, КАК СЕ ПРОЯВЯВАТ, КАКВА Е РОЛЯТА НА ПРЕЖИВЯВАНЕТО. Последното например играе важна роля в самите противоречия, защото - когато един проблем се преживява "драматично", възможността за осмислянето и от там разрешаването на този конфликт са сведени до минимум. В този смисъл - ИЛИ ЩЕ ПРЕЖИВЯВАТЕ, или ще осмисляте проблемите си.
И от там - ДОКАТО СЕ ПРЕЖИВЯВА КАКВОТО И ДА Е - НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗРЕШИ КОЙТО И ДА Е КОНФЛИКТ -> САМО ЕДНОТО ОТ ДВЕТЕ Е НАЛИЦЕ...
Изберете сами... Налага се...  :)
« Last Edit: октомври 27, 2007, 02:46:39 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
цитатите са от книгата на Томас Харис - "Аз съм добър, ти си добър":
==================================================================
РОДИТЕЛЯТ
    Родителят представлява огромна колекция от записи на данни в мозъка на неоспорвани или наложени външни събития, възприети от човека в ранните му години — период, който ние означаваме приблизително като първите пет години от живота. Това е периодът преди социалното раждане на индивида, преди той да напусне дома си в резултат на влизането му в обществото и започването на училището.
Наименованието Родител най-точно описва тези данни дотолкова, доколкото най-значителните „записи" са онези, дължащи се на примера и съжденията на неговите собствени истински родители или на хора, които ги заместват. Всичко, което детето е видяло да правят родителите му, и всичко, което е чуло да казват, е записано в Родителя.
Всеки има Родител, в смисъл че всеки е изпитал външни въздействия през първите пет години от живота си. Родителят е специфичен за всеки човек, тъй като е запис на такива ранни преживявания, които са уникални за него.
Записи на наложени, непроверени, външни събития, възприемани от човека между раждането и петгодишна възраст /преподавана концепция за живота
Майката и бащата се интернализират в Родителя като записи на това, което детето е наблюдавало, че казват и правят

Данните в Родителя се поемат и записват „направо" без редактиране. Положението на малкото Дете, неговата зависимост, неговата неспособност да се изразява с думи не му позволяват да променя, коригира или обяснява. Затова, ако родителите са настроени враждебно един към друг и постоянно се сражават, борбата се записва заедно с ужаса, породен от това детето да вижда двамата, от които зависи оцеляването му, да се разрушават взаимно. В този запис няма как да се включи например фактът, че бащата се е напил, защото работата му върви към провал, и че майка му е извън себе си от яд, защото току-що е разбрала, че е отново бременна.
В Родителя са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в начина им на живот. Те обхващат всичко, като се започне от най-ранните връзки с родителите, интерпретирани не съвсем буквално посредством тона на гласа, израза на лицето, гушкане или не до по-сложните словесно изказани правила и предписания, възприемани от родителите, когато малкият човек започне да разбира думите. В тази група записи са хилядите „не", отправяни към детето, което се учи да ходи, повтарящите се „недей", които го бомбардират, изпълнените с болка и ужас изражения на лицето на майката, когато неговата тромавост посрамва семейството например при счупването на старинната ваза на леля Етел.
По същия начин са записани гуканията с удоволствието на щастливата майка и доволните погледи на гордия баща. Като имаме предвид, че записващото устройство е включено през цялото време, става ни ясно защо такова огромно количество данни се намират в Родителя. По-късно идват и по-сложните изказвания:
Запомни, сине, където и да отидеш по света, винаги ще установяваш, че най-добрите хора са методистите;
никога не казвай лъжа;
плащай си сметката;
за тебе се съди по компанията ти;
ти си добро момче, ако си изядеш всичко;
от прахосничеството идват всички други грехове;
нямай доверие на нито един мъж; нямай доверие на никоя жена;
 проклет да си, ако направиш това, и проклет да си, ако не го направиш;
 никога не вярвай на полицай;
 заетите ръце са щастливи ръце;
недей да минаваш под стълби;
отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб;
 прекарай другите, за да не те прекарат теб.
Важното е, че независимо от това, дали тези правила са добри или лоши в светлината на разумната етика, те се записват като истина от източника на пълна сигурност, от хората, които са „шест фута високи", по времето, когато е важно за „високото два фута дете" да им доставя удоволствие и да им се подчинява. Това е трайно записване. Човек не може да го изтрие. То е винаги на разположение и лесно се възпроизвежда през целия живот.
Това възпроизвеждане оказва мощно влияние през целия живот. Тези примери — обуздаващи, насилствени, понякога разрешаващи, но по-често ограничаващи — са солидно усвоени като голям обем от данни, които са съществени за оцеляването на индивида при установяването му в определена група, като се започне от семейството и продължава последователно през целия живот в групи, необходими за преживяването му. Без физически родител детето би умряло. Вътрешният Родител също е от жизнено важно значение, предпазва от много опасности, които, разглеждани емпирически, могат да предизвикат смърт.
В Родителя се намира записът „Не докосвай този нож!". Това е заплашителна заповед.
Заплахата за малкия човек така, както той я вижда, е, че майка му ще го наплеска или ще изкаже по друг начин неодобрението си.
Голямата заплаха от гледна точка на майка му, се състои в това, че може да се пореже и нарани до смърт. Детото не може да проумее това. То няма достатъчно данни. Така че записването на родителските заповеди е необходимо средство за оцеляване както във физически, така и в социален смисъл.

Друга характерна черта на Родителя е точното записване на непостоянство. Родителите казват едно, а правят друго. Казват „Не лъжи", а лъжат. Казват на децата, че пушенето е лошо за здравето, а самите пушат. Проповядват подчинение на религиозната етика, но не живеят според нея. За малкото дете не е безопасно да поставя под въпрос тази непоследователност и така то се обърква. Тъй като тези данни предизвикват объркване и страх, то се защитава, като изключва записването.
Ние разглеждаме Родителя предимно като записи на транзакциите между двамата родители на детето. Би било полезно да се разглеждат записите на данните в Родителя като запис на стереофоничен звук. Съществуват две писти за звук, които, ако са хармонични, дават великолепен ефект, когато свирят заедно. Ако те не са хармонични, ефектът е неприятен, записът се слага настрана и се пуска много малко, ако изобщо се пуска. Ето какво се случва, когато Родителят съдържа нехармонична (противоречива) информация. Родителят е потиснат или в краен случай — изцяло изключен. Майката може да бъде „добра" майка и бащата може да е „добър" или обратно. Има много полезни данни, които се натрупват в резултат на предаването на добър материал от единия Родител, но тъй като Родителят съдържа материал и от другия Родител, който е противоречив и предизвиква безпокойство, Родителят като цяло е отслабен или непълен. На онези данни на Родителя, които са противоречиви, не се позволява да влияят силно върху живота на човека.
Друг начин да се опише това явление е да се сравни то с едно алгебрично уравнение: плюс умножен по минус дава минус. Независимо колко голям е бил плюсът или колко малък минусът. Резултатът винаги е минус — отслабен, дезинтегриран Родител. Ефектът в по-късните години от живота може да бъде раздвоение, противоречивост и отчаяние — за човека, който не е свободен, за да изследва Родителя.
Много данни от Родителя се появяват във всекидневния живот в категорията „как да...":
как да забия пирон,
как да оправя легло,
как да ям супа,
как да си издухам носа,
как да благодаря на домакинята,
как да се ръкувам,
как да се преструвам, че няма никой вкъщи,
как да сгъвам пешкирите за баня
или как да подреждам коледната елха.
„Как да..." съдържа огромен обем от данни, получени чрез наблюдение на родителите. Това са до голяма степен полезни данни, което позволява на малкия човек да се научи да се оправя. По-късно (когато неговият Възрастен се усъвършенствува и може свободно да изучава данните в Родителя) тези първоначални начини да се оправят нещата могат да бъдат осъвременени и заменени от по-добри, които са по-подходящи за променената действителност. Човек, чието първоначално инструктиране е било съпроводено с непреклонна сила, може би ще бъде по-затруднен да прави разбор на старите начини и може да продължи да се придържа към тях дори те отдавна да са станали безполезни, тъй като се е развил натрапчив импулс да се направи това „само по този начин и по никакъв друг".
    Има и други източници на данни от Родителя освен физическите родители. Тригодишното Дете, което седи пред телевизора много часове през деня, записва това, което вижда. Програмите, които то гледа, са една „внушена" концепция за живота. Ако то гледа програми с насилие, предполагам, че ще запише това в Родителя си. "Ето как става в действителност. Това е животът"! Това заключение е сигурно, ако родителите му не се противопоставят, като изключват канала. Ако те харесват програми с насилие, детето получава двойно нареждане — от телевизора и от родителите — и то приема, че му е разрешено да проявява насилие, ако набере в себе си достатъчно обиди. Малкият човек намира свои собствени причини, за да стреля някъде така, както прави това шерифът; три поредни вечери филми за конекрадци, ограбване на дилижанс и скитник, който мами мис Кити, могат лесно да се превърнат в реалност в живота на малкия човек. Много от това, което преживява от страна на възрастните или от други авторитетни фигури, също се записва в Родителя. Всяко въздействие отвън, при което малкият човек се чувствува зависим до степен, че не е свободен да поставя под съмнение или да изследва, е източник на данни, които се съхраняват в Родителя...

АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ - "ДЕТЕТО".
« Reply #2 on: октомври 28, 2007, 11:59:07 am »
    За по-доброто разбиране и осмисляне на всеки елемент от "тройката" са нужни и останалите, особено голяма е връзката на елементите РОДИТЕЛ-ДЕТЕ. Една огромна по значение взаимовръзка, която внимателно осмислена може да даде ключа за разбирането на по-голямата част от съществуващото психично и особено емоционално състояние на всеки човек. Именно от връзката и взаимодействието между "РОДИТЕЛЯ" и "ДЕТЕТО" се определя така величаната от всичко СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНА страна във вътрешния живот на всеки от нас и превърната от повечето хора в основна, дори "ЕДИНСТВЕНА". Това е влиянието на състоянието на едно неизживяно и непораснало ДЕТЕ във всеки от нас. Дете, което си стои в "застой", задръстено от огромния поток страшни, болезнени или пък противоречиви "картини", които то интерпретира
     Като се почне от "възпитанието" и се стигне до религията, милиарди хора по света повтарят през целия си живот несъзнателните си импулси на "ДЕЦА" и на "отговорите" на своите си "РОДИТЕЛИ". Това става именно първо в личен план и още от зората на времето се е "ПРЕНЕСЛО" и на ниво социален живот и социално общуване. Партийността, политиката, властта и управляваните, църквата и миряните, работодател и работник, семейните отношения, финансовия свят...
Социалните проявления на същите вътрешни потребности - суетата, модата, търсенето на престиж, на уважение, на внимание, шоубизнеса със "звездите" и феновете си, спорта - чрез състезателния си елемент... Обичащият и обичаният, пренебрегнатия и центъра на внимание, добрите и лошите неща, красивото и "грозното", вярващия и вярването, убедеността и "налагането", насилието и "правотата" - всичко това стои в безкрайни вариации на един и същи ИГРИ чрез променливите роли на всеки от нас въ вечния кръг на взаимодействието "ДЕТЕ-РОДИТЕЛ".
     Почти целия спектър на социалния живот при всеки човек е повлиян от зависимостите, които се оформят в него самия, под влияние на битието си и т.н. "възпитание". ДА - всъщност под влияние на неговите първоначални психични "записи", които след това през целия му живот оформят неговия вътрешен свят и поведението му. Тези базисни "записи" още от най-раннио детство стават толкова важни поради много причини, но така или иначе важността им нараства именно защото през целия живот на човека, той несъзнателно "пренася" всичко ставащо в момента, към тези "записи" и преживявания "някога". Съвсем елементарния и познат пример за това е разлините типове "фобии", които надали допускате колко много са разпространени в по-скрити или по-явни форми  - примерно фобията от животни. "Старата госпожа К. може да припадне от ужас ако види, че внучката й свободно оставя един голям паяк да лази по ръката й и да се забавлява от това, но същевременно същото това малко момиче би изпаднало в шок, ако види или чуе че около него има мишка." Вече в по-късни години малкото момиче дори ще намери интелектуално обяснение, или дори научна теория за опасността от мишките и дори може да поведе борба в името на "добруването" на човешкия род, освободен от наличието на толкова "ужасни" / пардон, вредни, безполезни или войнствено настроени към човека/ създания...
     И става така, че живеейки от "записите си" ПРЕДИ", човека ги използва в живота си "СЕГА". Това именно аз нарекох БАЗОВО НЕСЪОТВЕСТВИЕ и му дадох понятието НЕАДЕКВАТНОСТ. Живота върви и всичко се променя, а всеки от нас остава да "работи" със стари, заучени и приети за "правилни" данни и дори цялостни представи за "СВЕТА" и нас самите. Според мен това е основното противоречие при т.н. "драми" при хората, за които целия живот се свежда до несъзнателните преживявания на "стари неща -наново и наново". Достатъчно е просто някакъв "стимул" да бъде интерпретиран и асоцииран за тях и при неговото наличие веднага се отключват цял водопад от комплексни стари преживявания... Именно несъзнателността и взаимното препокриване в "играта" между "РОДИТЕЛЯ" И "ДЕТЕТО" във всеки от нас, дава онази настояща "картина" която всеки "има у себе си" и която се пренася и на социалното поле и определя онова напълно незадоволително ниво за което всички "говорят" и смятат че са наясно.
    Да - както и кризите във всеки един от нас, така и на социален план  също има кризи - и в момента човечеството е точно в такава. Забързания прогрес, повлече и огромни промени, които инертността с която сме натоварени във вътрешния си живот, ни прави все по-неактуални и неадекватни за тия промени. И повечето хора пък, при криза  имат импулса /бягство/ за да се затварят още повече, оттам и неадекватността става по-голяма... И както и в личен план има хора, които в момент на "криза" се дърпат назад, за да търсят опора в "старото време" в което те имат идеята че са били "стабилни", така и в социален план се забелязват онези тенденции, които все убеждават колко хубав, мирен, кротък и сигурен е бил живота - т.н. традиционалисти... И в живота като цяло и общо има далеч повече "вече адаптирани" хора, отколкото променящи се и адекватни хора...

И така - "ДЕТЕТО"
===========================================================
цитатите са от книгата на Томас Харис - "Аз съм добър, ти си добър":
==================================================================
ДЕТЕТО
    Докато външните събития се записват като съвкупност от данни, която наричаме Родител, едновременно с тях се осъществява и друг вид запис. Това е записването на вътрешни събития, реакцията на малкия човек.  Записи на вътрешни събития (чувства) в отговор на външни събития (главно майката и бащата) между раждането и петгодишна възраст почувствувана концепция за живота спрямо това, което вижда и чува. В тази връзка е необходимо да напомним наблюденията на Пенфийлд, че субектът изпитва отново чувството, което ситуацията е предизвикала за първи път у него, и узнава същите интерпретации, истински или фалшиви, които е дал на преживяването най-напред. Така че извиканият спомен не е точно фотографско или фонографско възпроизвеждане на минали сцени или събития. Той е възпроизвеждане на това, което пациентът е видял, чул, почувствувал и разбрал.
Именно този блок от данни, включващи „видяното, чутото, почувствуваното и разбраното", ние дефинираме като Детето.

Ние трябва да имаме предвид неговото положение в тези ранни години.
Тъй като малкият човек не притежава речник при най-критичните си преживявания, повечето от неговите реакции са чувства.
 Той е малък, зависим, несръчен, тромав, той няма думи, с които да конструира това, което иска да каже. Емерсън казва, че ние „трябва да знаем как да преценим един раздразнен индивид". Детето не знае как да направи това. Раздразнението, насочено към него, може да предизвика само чувства, които се добавят към резервоара от отрицателни данни за самия него - "Това е моя грешка". "И Отново". "Както винаги." Както ще бъде. Не му се вижда краят.
През цялото това време на безпомощност върху детето се изсипват безброй тотални и неоспорими искания.
От една страна, то притежава импулси (предадени по генетичен път) да се освободи напълно, да изследва, да знае, да унищожава и да удря, да изразява чувства и да преживява всички приятни усещания, свързани с движението и откриването.
От друга страна, е налице постоянен натиск, главно от страна на родителите, то да се откаже от тези основни удоволствия заради наградата под формата на одобрение от родителите. Това одобрение, което може да изчезне така внезапно, както е получено, е неразкрита загадка за детето, което още не прави определена връзка между причина и ефект.

      Основният страничен резултат от объркващия цивилизоващ процес са негативните чувства. Въз основа на тези чувства малкият човек рано "заключава" „Аз не съм добър".
Ние наричаме тази дълбока самооценка „НЕ СЪМ ДОБЪР" или Дете, което чувствува, че НЕ Е ДОБРО. Това "заключение" и непрекъснатото преживява не на чувство за нещастие, което е довело до него и го затвърждава, се записват постоянно в мозъка и не могат да бъдат изтрити. Този постоянен запис остава от това, че си бил дете. Каквото и да е детето. Дори дете на мили, любящи, доброжелателни родители. Именно самото състояние в детството, а не намерението на родителите създава проблема. (Това ще бъде обсъдено подробно в следващата глава, посветена на житейските позиции.) Един пример за дилемата, преживявана в детството, е изявлението на моята седемгодишна дъщеря Хайди, което тя направи една сутрин на закуска: „Татко, щом като баща ми е добър и майка ми е добра, как става така, че аз не съм добра?"

    Когато децата на „добрите" родители носят товара на чувството, че не са добри, започваш да разбираш колко е тежко на онези деца, чиито родители могат да бъдат обвинени в това, че ги изоставят или че са груби и жестоки.
Както е в случая с Родителя, Детето е такова състояние, в което човек може да бъде пренесен почти по всяко време при осъществяването на транзакциите си - /вътрешно в себе си; и социално - между хората. бел на Рамус/. Много от нещата, които могат да се случат днес, възстановяват ситуация, възникнала в детството, и предизвикват същите чувства, които сме изпитвали и тогава. Често ние можем да се окажем в ситуации, при които сме изправени пред невъзможни алтернативи, при които се чувствуваме "притиснати в ъгъла" — както в буквалния смисъл на думата, така и по начина, по който ги виждаме. Това „сплашване на Детето", както го наричаме, и което предизвиква възпроизвеждане на първоначалните чувства на обърканост, несъгласие или на изоставяне, ни кара да преживеем отново днес една версия на първоначалната депресия на малкото дете. Затова, когато някой е обладан от чувства, ние казваме, че ДЕТЕТО у него е надделяло.
А когато гневът му доминира над разума, казваме, че ДЕТЕТО е на власт.

      Всичко това има също така и "добра" страна. В Детето се съхраняват и много положителни данни. В Детето се намират стремеж към творчество, любопитство, желание да се опознава и знае, стремежи да се докосне, почувствува и да се опита, както и записи на възхитителни, първични чувства за първооткривателство. В Детето са записани безброй големи а-ха*-преживявания, /* - в случая първите открития на детето при опознаване на действителността. Бел. ред./ първите в живота на малкия човек, първото отливане от градинския маркуч, първото погалване на мекото котенце, първото здраво улавяне на майчината гръд, първия път, когато лампата светва, след като е натиснат леко ключът, първото търсене на сапуна под водата, непрекъснатото връщане отново и отново към тези неща. Чувствата, предизвикани от тези удоволствия, също са записани. На всичките „недобри" записи има противотежест — чувството, че всичко е „наред", което се получава от ритмичното поклащане на майката, усещането за мекота от любимото одеяло, непрекъснатата положителна реакция на любими външни събития (ако се касае наистина за любимо дете), които също лесно могат да се възпроизвеждат в сегашни транзакции. Това е благополучното, щастливо Дете, безгрижното, тичащо след пеперудите малко момче, малкото момиче, изцапано по лицето с шоколад. Това се наслагва също със сегашните транзакции.
     Все пак наблюденията ни както като малки деца, така и като големи хора ни убеждават, че чувствата „НЕ СЪМ ДОБЪР" далеч надхвърлят добрите. Затова ние смятаме, че няма да сгрешим, ако кажем, че всеки носи в себе си едно Дете, което чувствува „НЕ СЪМ ДОБЪР".

    Често ме питат кога Родителят и Детето спират да се записват? Дали Родителят и Детето съдържат само опита от първите години на живота? Аз смятам, че до времето, когато детето напуска дома, за да изпита своя първи независим социален опит — училището, — то е изложено на почти всякакво отношение и поучаване от страна на родителите; оттогава нататък по-нататъшните съобщения от родителите са по същество затвържда-ване на това, което вече е било записано. Фактът, че то сега започва да „използува своя Родител" спрямо другите, също говори за такова затвърждаване в смисъла на идеята на Аристотел, че това, което се изразява, се запечатва в съзнанието. Що се отнася до по-нататъшните записи в Детето, трудно е да си представим, че може да съществува емоция, която да не е била вече почувству-вана в най-силната си форма до навършването на петгодишна възраст. Това е в съгласие с почти цялата психоаналитична теория и съвпада с моите собствени наблюдения.
Тогава, ако ние излезем от детството с определен опит, който е записан в едни неизтриваеми Родител и Дете, каква надежда можем да имаме за промяна? Как бихме могли да се отърсим от примката на миналото?
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Именно заради съществуването в децата на два основни заложени потенциала, елемента ДЕТЕ, се "разделя" на две много важни "части" :
ЕСТЕСТВЕНО "ДЕТЕ"... - зародиша на последващата някога "ИНДИВИДУАЛНОСТ"
и
АДАПТИРАНО /социализирано, възпитано/ "ДЕТЕ" - пригодено за "оцеляване" и битие на пореден социален член...

« Last Edit: октомври 28, 2007, 12:14:23 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.