Author Topic: "АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР" - Томас Харис  (Read 9721 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
"АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР" - Томас Харис
« on: октомври 28, 2007, 03:19:30 pm »
Имало е вече линк на тази книга във форума.

 
    В книгата липсват схемите. Не че са особено важни, но все пак, ако някой би искал сериозно да осмисли смисъла и универсалността на изложеното, все пак е по-добре да си я купи. Според мен може да се намери по антикварните книжарници. В дадения до този момент линк от друг сайт беше пуснато като текстов файл /.тхт/ и много неудобно, разхвърляно и непълно съдържание за изучаване, четене и възприемане.
    Предвид, че аз ще я използвам написаното в нея за различни теми, си направих труда да я подредя и систаматизирам, за да бъде прегледна за четене в компютърен вариант. Положения от мен няколкоседмичен труд го положих в "името" на уважението си към факта, че това заглавие и автор навремето бяха за мен важна крачка към това, което съм сега - без това да изначава нищо претенциозно.
    И според мен, колкото и да е относително и зависимо от това, че е написано 1967 година /когато съм роден/ и е главно за американската реалност и читатели по онова време, в него има изказани идеи, които на времето за мен /преди 15 години, когато книгата се появи на бг/ бяха от важно значение. И смятам, че може и да не е само за мен така.
=================================================
"...Тази книга е резултат от един опит да се отговори на онези хора, които търсят убедителни факти, за да отговорят на следните въпроси — как функционира умът, защо правим това, което правим, как бихме могли да се удържим да не го правим, ако пожелаем това. Отговорът може да се намери в най-обнадеждаващия според мен пробив в психиатрията за години наред. Той се нарича Транзакционен анализ и дава надежда на хората, обезкуражени от неяснотата на много от традиционните видове психотерапия.
Транзакционният анализ дава нов отговор на тези, които по-скоро биха искали да се променят, отколкото да се приспособят;
на тези, които искат преобразяване вместо подчиняване.

Този метод е реалистичен, в смисъл че кара пациента да разбере, че самият той е отговорен за това, което ще се случи в бъдеще, независимо от всичко, което се е случило в миналото. Нещо повечер — той дава възможност на хората да се променят, да установят самоконтрол и да насочват действията си, както и да познаят съществуването на свободата на избор..."
===================================================
.." Едно от най-важните постижения на Транзакционния анализ е, че той дава на хората средство, което те могат да използуват.
Целта на тази книга е да дефинира това средство. То може да бъде използувано от всеки човек. И не е задължително да се прибягва до него само когато си „зле".
   Изключително благодарен резултат е да виждаш как хората започват да се променят от първия час на "лечението", чувствуват се добре, израстват и се измъкват от тиранията на миналото. Нашата още по-голяма надежда се базира на твърдението, че това, което е било някога, може да се случи отново. Ако взаимоотношението между двама души може да се направи градивно, пълно и освободено от страх, то следователно същото може да стане и във взаимоотношенията между двама, трима, стотици и дори, убедени сме в това, и между цели социални групи, дори нации. Проблемите на света — а те фигурират всекидневно в съобщенията за насилие и безнадеждност— са всъщност проблеми на отделни хора. Ако отделните хора успеят да се променят, ще се промени развитието на света. Това е наистина една цел, която заслужава да бъде подкрепяна."
=====================
"... ==
Тъй като всяка култура се различава от другите в своята оценка за ценността на личността и тъй като тази информация се предава чрез Родителя, не можем да разчитаме по никакъв начин Родителят да достигне до някакъв извод за стойността на личността. В много страни, включително и в САЩ, убийството бива опрощавано от Родителя. Така че стойността на личността е нещо условно.
По време на война убийството е приемливо. Смъртното наказание е нещо законно в много страни. Обичаят да се убиват новородени деца се е практикувал от много древни народи с довода да се запази най-доброто от расата. Има данни за практикуването на този обичай дори през двадесети век. Така например сред племето танала на Мадагаскар съществуват две групи, които значително се различават по цвета на кожата си, въпреки че доста си приличат в другите физически характеристики и са почти еднакви по отношение на културата и езика си. Тези групи са известни най-общо като Червеният клан и Черният клан. Ако при безспорни родители от Червения клан се роди чернокожо Дете, смята се, че като порасне, то ще стане магьосник, крадец, ще влезе в кръвосмешение или пък ще стане прокажен. Затова то бива убито. Поверието, разпространено за „такъв тип човек", се предава от поколение в поколение чрез Родителя. В повечето страни културният Родител не може да се съгласи с това. Той обаче налага други форми на дискриминация, които също могат да завършат със смърт.
По същия начин ние не можем да разчитаме на Детето за постигането на съгласие за ценността на личността. Детето, осакатено от своето собствено чувство НЕ СЪМ ДОБЪР, има малко положителни данни за собствената си стойност, а какво остава за стойността на другите. Детето във всяко общество, ако се провокира достатъчно силно, може да избухне в убийствена ярост или самото то да започне да върши убийства, и то масово...."
===========================================

Р — В — Д И РЕЛИГИЯТА

  По своята природа  религиите са от типа Родител—Дете и това е много съществено, ако се вземе предвид, че революционното въздействие, което са оказвали най-уважаваните религиозни водачи, е било пряк резултат от тяхната дързост да изучават институциите на Родителя и да осъществяват с помощта на Възрастния в себе си търсенето на истината.
   Достатъчно е само едно поколение, за да се превърне доброто в зло, а изводът от някакъв опит да бъде превърнат в догма. Догмата е враг на истината и враг на личностите.
   Догмата казва: „Недей да мислиш! Бъди нещо по-малко от личност."
   Сред идеите, съдържащи се в догмата, може да има добри и мъдри, но догмата сама по себе си е нещо лошо, защото се приема като нещо добро, без да се изследва.
   В основата на повечето религиозни практики е приемането от страна на Детето на авторитарната догма като един акт на вяра с ограничено, ако не и напълно  отсъствуващо, участие на Възрастния. Така че, когато моралът се включи в структурата на религията, то тя представлява основно Родителя. Тя е остаряла, често неизучена и противоречива.
   Аз изтъкнах преди това, че тъй като всяка култура се различава в оценката си за стойността на личността и тъй като тази информация се предава чрез Родителя, ние не можем по никакъв начин да разчитаме на Родителя да стигне до определено становище по отношение на ценността на личността. Така че именно моралът на Родителя, а не издигането на идеята за универсална етика, която да има власт върху всички хора, пречи на нейното формулиране.
Позицията АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР не би била възможна, ако тя зависи от това ти да приемеш именно това, в което вярвам аз.
Тези наблюдения отнасям само към християнската религия, защото това е единствената религия, за която имам достатъчно данни за правилни изводи. Основният завет на християнството е била концепцията за опрощението. Опрощението е „пресилена" дума, но тя може да бъде заменена с друга. Концепцията за опрощението, както беше интерпретирана от Паул Тилих, бащата на всички „нови християнски теолози", е теологична форма на съзряване на позицията АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР. И това не означава, че ТИ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ДОБЪР, АКО... или ТИ ЩЕ БЪДЕШ ПРИЕТ, АКО, а по-скоро ТИ СИ ПРИЕТ безусловно.
Тази концепция е непонятна за много „религиозни хора", защото тя може да бъде разбрана чрез Възрастния, а над много от вярващите доминира Родителят. Родителят изпитва твърде много резерви към другия и изповядва веруюто ТИ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ДОБЪР, АКО.. с условие /ако ме слушаш/. Детето, от друга страна, е измислило много игри, за да избегне присъдата на Родителя. Пример за такава игра е „Религиозният Шлемил", вариация на играта „Шлемил", описана от Бърн. Това е игра, при която Виновникът (кой е той) прекарва дните през седмицата, като изпъжда своите наематели, плаща по-малко на своите работници, унижава жена си, крещи на децата си, разпространява клюки за своите конкуренти, а след това — в неделя, се обръща с монотонен глас към Бога и казва „Прости ми", като по този начин излиза от черквата вдъхновен от увереността, че „за 12 часа всичко ще бъде наред!" — дългът е изплатен.
.....
Предаването на християнските доктрини без посредничеството на Възрастнияе най-голямата злина на Христовото послание за опрощението. Посланието е било опорочавано през цялата история, за да подхожда на различните игри, характерни за всяка култура, в която е било въвеждано. Посланието АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР е било изопачавано отново и отново до позицията НИЕ СМЕ ДОБРИ — ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ, като по силата на тази присъда евреите са били преследвани, расовият фанатизъм се е установил като нещо морално и законно, водили са се религиозни войни, вещиците са бивали изгаряни, а еретиците — убивани.
    Доктрината за опрощението АЗ СЪМ ДОБЪР — ТИ СИ ДОБЪР трудно може да се улови в доктрини за Богоизбраност и Предопределение, проповядвани от такива хора като Елмър Гантри и Джонатан Едуардс, в които Родителят заклеймява, а Детето изпада в ярост и които виждаха божественото опрощение като почетно място от дясно на Бога, откъдето може да се наблюдава спектакълът на изгарянето на прокълнатите в ада.
   Това е сложна игра, замислена, за да накара индивидите да се измъчват. Много пастори днес се отнасят трезво към въпросите за греха и покаянието на индивидите и обръщат атаките си срещу греха на обществото като цяло, за да го накарат самото то да започне да се измъчва. Тези „атаки" варират от умерена социологична лекция до яростно нападение срещу социалната несправедливост. Въпреки това бедните квартали, гетата и униженията няма да изчезнат от обществото, докато копторите и игрите не изчезнат от сърцата на хората.
=====
   Изповядването на Възрастния е нещо съвсем различно от изповядването на Детето.
Докато Детето казва: „Съжалявам... АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР... моля те прости ми... не е ли ужасно", Възрастният може критично да прецени къде е възможна промяна и след това да продължава.
Изповед без промяна е игра.   :) /затова и много хора не си позволяват да навлезнат в него - макар, че тук в изворите го наричаме "откровение"/
Това е така независимо дали това става в храма, в изповедалнята на пастора или в кабинета на психиатъра./ И във форума на ИЗВОРИТЕ.КОМ - бих допълнил аз  :)/
=====
Приятно четене за кандидатите и куражлиите за ПРОМЯНА... и РАЗВИТИЕ...
« Last Edit: октомври 11, 2008, 09:24:46 pm by velaskes »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Petya

  • Guest
Re: "АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР" - Томас Харис
« Reply #1 on: февруари 17, 2008, 03:16:12 pm »
Преди много/е не чак толкова много/години аз прочетох тази книга-тя ми помогна да променя доста неща .Радвам се че сега ще мога да я имам постоянно до себе си и да я давам и на други така както тогава ми я дадоха на мен.Наистина книжката си струва!Благодаря!

Offline zdratcen

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 39
Re: "АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР" - Томас Харис
« Reply #2 on: октомври 08, 2008, 07:42:30 am »
Публикувам отново файла от поста на ramus, тъй като линка от този първи пост не работи.

Offline zdratcen

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 39
Re: "АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР" - Томас Харис
« Reply #3 on: октомври 12, 2008, 01:18:30 am »
Намерих текста за много полезен.
Това ме накара да го преформатирам и да добавя картинките.
Тук предлагам версията, която съответства по оформление на хартиеното издание.

Offline zdratcen

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 39
Re: "АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР" - Томас Харис
« Reply #4 on: октомври 12, 2008, 01:21:56 am »
А тук съм добавил и допълнителните акценти на ramus, както и краткия му допълнителен коментар.