Author Topic: Глупави женски мисли за паралелността и вечността  (Read 2945 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Вчера погледнах поста на Рамус:
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1561.msg17597;topicseen#msg17597
и той ме подсети за Мултивселената, която заедно с квантовата теория са едни от любимите ми теми, от които нищо не разбирам.

Това, че не разбирам, обаче не ми пречи да си играя  ... с мислите си. /усмивка за Рамус :)/

И се заиграх със следните мисли:

Когато се опитвам да си размножа съзнанието, за да си представя мултивселената, с всичките и паралелни реалности .... малко блокирам. Изглежда съзнанието ми не е толкоз многомерно или не съм открила ключа.

Но упражението, определено си струва.

Ако обаче повярвам на древните източни мъдреци, че реалността е мъгла от илюзии – Майа, то това ще рече, че всички паралелни реалностти са мъгли. Това по-го разбирам – хармонира с мъглата с главата ми.

Мисля си понякога и за теориите за прераждането и за линейното време и за „абсолютното” време отвъд/вътре в материята  ... ако изобщо има нещо такова. Понякога се чудя дали в някакъв смисъл всичките ни „предишни животи” не се случват едновременно .... докато сме в телата си и ни се струва, че времето тече линейно ни е по-лесно да си представим, че сме били царе или овчари през 1300-та или 800-та година, обаче за истинският живот, живота на „душата” ни или на „абсолютното” съзнание времето е различно и може би всичко се случва едновременно (в смисъла на различното време). Може би във Вечността?

Но пък ако има нещо такова – там/тук във Вечността какви ли процеси текат .....

 :)