Author Topic: Самодостатъчността и самозадоволяването  (Read 3225 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
От време на време съм си самодостатъчна. Много самодостатъчна. По същият начин, по който от време на време се самозадоволявам. Много добре се самозадоволявам. Оргазма е гарантиран и напълно задоволителен. По същият начин, по който се самозадоволявам физически, се самозадоволявам и духовно. Самочета си книжки, самомедитирам си, самоанализирам се, самооткривам разни неща ... и често стигам до едни прекрасни самостоятелни духовни оргазми. Усещането е невероятно.

И все пак, както физически понякога имам нужда от топлината да друго човешко тяло и от нормален секс, така и духовно имам нужда да осъществя обмен на идеи с някой. Духовният оргазъм, който може да получа от едновременното стигане с някой до някоя нова или добре забравена стара идея е  ..... нещо велико и разтърсващo всичките ми устои. Ооооо как обичам това чувство!!!

А сега си представете човек, с който и физически да се привличате, и духовно. И потенциалната възможност с него да получавате и физически и духовни оргазми.

При наличието на такава възможност, аз бих драснала клечката на абсолютно всички духовни учения и бих разпиляла пепелта над океана. Океанът, който съм аз или океанът, който е той.

Защото ние сме безкрайни и опита да набутаме душите си в някакви „духовни” рамки е жалък и обречен на провал.

Е, разбира се, гореописаната потенциална възможност може никога да не се осъществи /даже е по-вероятно да не се осъществи тук/, но ако има мечта, заради която си струва човек да живее, това е тази мечта. Всичко останало е празнотата на едно сиво „съществувание”, а не „живот”.
:)


« Last Edit: ноември 09, 2007, 02:11:13 pm by bee »

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Самодостатъчността и самозадоволяването
« Reply #1 on: ноември 09, 2007, 11:44:32 pm »
Всичко е според зависи... Зависи от това дали си постигнала самодостатъчност или не.
Ако не си постигнала самодостатъчност, ще има избухвания, горения, гонения, изтлявания и всякакви такива, дето ги възпяват в стихове и песни. Ще има "аз и ти, форевър енд евър" и тем подобни страхотии. А после ще ги има вечните игри по разпалване на жаравата, която отдавна се е превърнала в пепел, но никой не иска да повярва, че всичко е свършило и духа ли духа с всичка сила, пълнейки очите на другия, а и своите с пепел. Накрая остават само сълзите. Не за друго, ами очите трябва да се поизчистят все пак, за да видят, че вече не е останала дори и пепел... И туй то.

А ако наистина си постигнала самодостатъчност и вземеш, та го срещнеш или той теб...
Ми... тогава под мостовете си текат реки и небето си е все така синьо, колите все така изпръскват всички възможни локви връз теб, дъждът... си вали, Луната си свети, а кометата Холмс продължава пътя си, макар и стотици пъти по-ярка... Обаче по някакъв съвсем обикновен и чисто прозаичен начин вече никога и нищо няма да бъде същото. И няма да има значение дали ще останете заедно завинаги или ще се разделите завинаги в следващия миг... Просто нищо и никога вече няма да бъде същото...

Но ако това е била мечтата на живота ти, няма ли да е най-ужасно, ако тя се осъществи?
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

bee

  • Guest
Re: Самодостатъчността и самозадоволяването
« Reply #2 on: ноември 10, 2007, 08:13:29 am »
Да, съгласна съм, че първо е желателно да можеш да си си самодостатъчнен. Но това не е кой знае каква сложна работа за един средноинтелигентен човек. :)

И после, съгласна съм и, че може да е ужасно тя да се осъществи напълно. :)

Но, не съм сигурна как ще е, разбира се, защото не съм я осъществявала /нищо не се знае :)/.... само съм се доближавала до нещо подобно ... и наистина, нищо не е същото :)

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Самодостатъчността и самозадоволяването
« Reply #3 on: ноември 10, 2007, 11:13:44 am »
Самодостатъчността не се постига с интелект. Самодостатъчността дори не знам дали се ПОСТИГА или просто се случва, когато човек достигне точката си на пресищане. Пресищане от емоции, реакции, усещания, нагласи, настроения... Средноинтелигентният човек се отъждествява с емоциите си, реакциите и мислите си спрямо света, с който се е заобиколил. Дори не мога да кажа, че реагира на реалността, защото тя е толкова грижливо филтрирана и деформирана, че вече няма нищо общо със себе си.
Между другото, колкото и нямащи нищо общо едно с друго да ми изглеждат самодостатъчността и самозадоволяването, все пак самозадоволяването е един чудесен начин човек сам да види процеса стимул-реакция, който го управлява през по-голямата част от живота му. А също така сам да види до каква чудовищна степен стимулите практически не идват отвън, а от самия него. Отвън идва само катализаторът на тези стимули. На друго просто не позволяваме да навлезе в грижливо охранявания ни мъничък свят. Всъщност, ние и на него не позволяваме да влезе при нас... Просто го мяркаме смътно през опушеното си прозорче и си представяме какво ли е това, което сме зърнали, за да задействаме процеса стимул-реакция. В този смисъл ние сме си самодостатъчни по начало. Само си мислим, че не сме и точно тази мисъл ни пречи да "видим".
А там навън има толкова много за виждане  :)
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Самодостатъчността и самозадоволяването
« Reply #4 on: ноември 06, 2008, 03:00:46 pm »
Самодостатъчността не се постига с интелект. Самодостатъчността дори не знам дали се ПОСТИГА или просто се случва, когато човек достигне точката си на пресищане. Пресищане от емоции, реакции, усещания, нагласи, настроения... Средноинтелигентният човек се отъждествява с емоциите си, реакциите и мислите си спрямо света, с който се е заобиколил. Дори не мога да кажа, че реагира на реалността, защото тя е толкова грижливо филтрирана и деформирана, че вече няма нищо общо със себе си.
Между другото, колкото и нямащи нищо общо едно с друго да ми изглеждат самодостатъчността и самозадоволяването, все пак самозадоволяването е един чудесен начин човек сам да види процеса стимул-реакция, който го управлява през по-голямата част от живота му. А също така сам да види до каква чудовищна степен стимулите практически не идват отвън, а от самия него. Отвън идва само катализаторът на тези стимули. На друго просто не позволяваме да навлезе в грижливо охранявания ни мъничък свят. Всъщност, ние и на него не позволяваме да влезе при нас... Просто го мяркаме смътно през опушеното си прозорче и си представяме какво ли е това, което сме зърнали, за да задействаме процеса стимул-реакция. В този смисъл ние сме си самодостатъчни по начало. Само си мислим, че не сме и точно тази мисъл ни пречи да "видим".
А там навън има толкова много за виждане  :)


здравейте,
изразявам съгласие...в един момент си идва точка на пренасищене...
да намираш за смисъл на живота си социализиранеТо...приятели, безумното себеотдаване и раздаване...и изведнъж ...изтощение...ама буквално..пълно....емоционално, физически..всякакво...някой изпаднал в такава ситуация, има нужда все по-често от емоционални почивки....и не мога да не задам въпрос..какво е това?...това ли е  пренасищане?!?!!? или самодостатъчност?!?!! хм..някаква форма егоцентризъм...защо пък не....или годинките оказват своето влияние...:)) всичко това тук започва, вместо да ни радва, да ни дразни...:)))
след тази самодостатъчност, идва самоопознаването, най-вероятно...е и?
понякога си мисля не е ли по - добре да си живеем "слепи" :)
за добро ..или лошо..обратиният процес е невъзможен...:)))

поздрави
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"