Author Topic: ЗА МЕН и "простите хора" - фрагменти от една "лична легенда"  (Read 2669 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Уча се да пиша - писането като ученик ми е било най-омразното нещо и винаги най-слабите ми оценки бяха по писмени упражнения...Можех да говоря и го правих с удоволствие, но писането... пълен крах.
Сега ми се налага сам да се уча... Е... това е поредното ми упражнение.  :)
----------------------------------------------------------
Понеже долния цитат е пратен в "лични съобщения", може би разкриването му да изглежда един напълно неетичен акт, без да имам позволението на "отсрещната страна". Поразмислих над това обаче и си спомних, че опитите на някои хора, да имат "два" или повече  живота, не ми пречи по никакъв начин. Защото вече това е част от моя живот - след като ми е пратено, след като е измислено, за автора вече е понесена отговорността и за него въпроса е приключил.
Дадох си сметка също така, че в края на краищата никой кодекс не ми е присъщ - майната им и на правилата, които и да са.  И ми е все едно кой какво и как ще ме "озаглави", щото всичко това - вече написано от мен и като част от моето собствено писание, става въпрос на мен самия. Това е моята отговорност, която си поемам по "дефоулт".
    Освен всичко, пуснатото е само като пример, с който искам да покажа изразеното "по-нататък" - просто последния пример, щото има още много такива вече из форума ни, но хич няма и да си правя труда да ги събирам на едно място. Просто сега това ми попадна -= последно... и се възползвам.
     Написаното от мен, не е заради някакъв "отговор", щото това е напълно излишно. Но като всяко нещо, което така или иначе го има, аз се възползвам от него, приемам го като шанс, като възможност. За мен самия това е част от ежесекундната ми практика. Писането ми и участието ми във форума е същото - просто се възползвам.  Някои се забавляват "просто", други фалишификатори се възползваме... може би от тях. Най-важното е, че те си казват кво ли не - за някои това се нарича спонтанност... всъщност - хора всякакви - да са живи и здрави. Аз наистина си вървя по пътя и никой и нищо не стои на пътя ми... Кво друго ми остава, освен да си вървя.  :)  И нищо друго не ми остава, освен да благодаря, пък дори и да изглежда "фалшиво" за някои...
  ********************************************************
        Даммм, играя си с теб и ти ми се връзваш. За да изтриеш цели два коментара ... трябва сериозно да съм те засегнала. Затова се извиних. Аз не трия коментарите си, каквото и да съм говорила - може и да съм казала, нещо, което в следващия момент да изглежда откровена лъжа, не ми пука.
На теб обаче ти пука от много неща - искаш да се изясниш пред всички, искаш всички да те разберат, ако може, да те уважават  и т.н.

        Румене, за мен ти си пълен фалш. Изградил си един фалшив образ за себе си, на който си се кланяш и искаш даже и другите да ти се кланят.  Ти не можеш елементарен диалог да водиш с прост човек като мен - запитвал ли си се защо?
Но не съм само аз. Много други били "припознавали" нещо в теб - абе, всички ли са толкова задръстени, а само ти ли виждаш кой какво и къде припознава? Я се огледай добре в огледалото! Я си помисли пак къде се намираш.
Виждам фалша, Румене - виждам го.
Само се чудя защо ли се занимавам ...
Върви си по пътя и си свиркай ... докъдето стигнеш - до там

********************************************************************************** 
МДААААА...                                           

                                          Малко "умни" размисли от един "фалшив" лъжец  :)

   За близо двете години откакто съм във форума на ИЗВОРИТЕ.КОМ се случиха за мен много неща. Аз съм от тия / вероятно от "сухарите"/, дето често си правят една ретроспекция - един преглед на изминалото. Понякога на месец, понякога - на година... Имаше времена и всяка седмица, щото беше време на бурни промени и Живота ме пришпорваше здравата. И силата на промените които ми се поднасяха понякога беше толкова голяма, че изпреварваше това, което можех да си позволя да "погледна, осмисля, възползвам"...
   Та така - случиха се и се случват много неща. "Случиха" - в индивидуален план - а не в самия форум. Разбира се понякога имаха и връзка.
Едно от нещата които си припомних, когато навлязох във виртуалното публично пространство е "привилегията ми" или "таланта ми" да не ме "понасят" определени хора. Бях го позабравил това преди да почна да пиша по форуми. Работата, която работя определя да съм сам през повечето време на денонощието и контактите ми с "клиенти" или приятелите ми - на съотвестващото отношение. Бях позабравил ученическите си години, после казармените, после... нещо като "студентски" ... и разни други преминаванния през разни събития, хора и условия през които ме прекара "живота ми".
    Навремето в младенческите възрасти и етапи имах проблем с такива хора - не разбирах отношението им, в което те си "виждаха" в мен всичко, което аз не знаех за себе си. Обаче особено лошотията - затова ми и беше проблем тогава. Тогава още не знаех, че всички играем на играта" аз не съм добър", но пък искам да изглеждам и да играя на "игрите на добрите хора". И като играе "лошото дете",  "добрите игри" и то ще стане "ДОБРО". И затова, когато хора виждаха в мен лошотията - това ме отчайваше понякога... дори и повече. Целия ми "детски свят" се объркваше.

     Та мисълта ми е за "добрите и умните хора", дето привиждаха в мен, всичко лошо.
     Още бях съвсем малък, когато в хора на Пловдивските момчета имах един такъв "силен удар" . Припомних си и че бях в четвърти клас, и плаках  почти цял ден - от яд, от безсилие и объркване. Имахме концерт тогава в Шумен на който направих една "грешка" - на една от песните - на самия финал на песента. И се чу. Тогава това беше национален конкурс и си беше със състезателен елемент. Та тогава - на връщане към Пловдив, в автобуса, ГОЛЕМИТЕ МОМЧЕТА, решиха да ми дадат урок. Тогава за първи път усетих на свой гръб една масирана и ударна емоционална атака със смачващ и унизителен заряд. Разбира се - за тях това си е било игра. Но като повечето деца, аз ги намразих за всичко. И съм го носил това вероятно в себе си много години, защото с пълна сила ми избликна в душемелачката, която се нарича казарма - по народному.
     Казармата е един чудесно скроен капан в който точно такива нестандартни "патологични" бунтари като мен,  :) си имаше организиран и отработен метод, и практика с която ги "приспособяваха". Става въпрос за 1986 година, с "късмета" си да попадна на точното място, в точното време.  :)
Аз се борих със "зъби и нокти" с цяла добре смазана и организирана машина. И срещнах там в концентриран вид, цялата изтънчена простотия и глупост която служеше за маска на най-посредствените хора които познавах. Сивите хора, които живееха своя сив живот - поне тогава така си мислех. Спомням си че направих и такъв опит - да стана като тях. :) Да... сега като си спомням и ме напушва смях, но имах и моменти на много силно отчаяние - главно от безсилие... Това, че използваха служебни положения и писани и неписани закони, за да прокарат ограничените си интереси, го понаучих и го разбирах. Но най-големите ми камъни, бяха когато виждах вече "крайно личното отношение". Понякога се разгаряше направо в омраза - хора които понякога дори не познавах - само от пръв поглед като ме видеха и в очите им избликваше... И го виждах... но така винаги те представяха нещата, че непрекъснато ми се заявяваше, че било така, защото "аз съм бил един къв си".
     И в училище имах такива "повторения"... и се трупаха. Каквито и думи да кажех, каквото и да правих, дори без да има каквато и да е връзка от моя страна - все някак си ставаше така, че точно определени хора "виждаха всичко" като произхождащо от ЛОШИЯ РУМЕН. От разни изфинени и скрити сигнали, до съвсем явни... дори понякога и под добронамерена форма. Точно определени - винаги. Докато други - понякога точно обратното. Интересното беше, че понякога на тия - първите хора - много държах. Понякога им се възхищавах - извън отношението им с мен, имаше и такива, които направо бяха уникално интересни, точни и умни хора. Понякога реакцията към мен се отключваше само по "сигнал" - не винаги. И толкова години търсих нещо общо - някакъв обединителен елемент, който да ми даде ключ "какво става". Да - години пълна бъркотия. В казармата битката която водих - почти на живот и смърт с няколко от тия "хора" ми костваше цена да вляза и да видя какво било това "гарнизонен арест". Чак след време, при една от моите ретроспекции със себе си, си дадох сметка, колко важни са били всички тия събития за отработване на собственото ми его. Защото там наистина го "посмачкаха"  :)
     Всичко това, разбира се са само фрагменти от собствената ми легенда - за РУМЕН. Живот, който е вече само "спомени" и минало време, но който аз излолзвам, макар, да съм установил с опита си, колко са относителни и подвеждащи спомените... И все пак - изведеното ми "правило" - да се възползвам от всичко, за да "вървя", включваше и спомените... както и толкова други "реално съществуващи" събития, хора, факти, представи или знания... за да ги трансформирам в познание - стъпка по стъпка.
     Та... така - вече са минали доста години - в буквалния и преносен смисъл. И вътрешно и външно си вървят процесите и етапите и виждам че нищо не е било случайно. Нищичко, макар, да не съм мисли така когато нещата са се случвали. Макар да е имало моменти всякакви - на реакции, на самосъжаление, на отчаяние, на екстази, на щастие... или на квото и да е от познатия живот на всяка личност - като моята включително. И си припомних за пореден път, че хората идват и си отиват от всеки човешки живот. Едно магическо променливо преплитане на житейски пътища в които всеки отработва нещо свое и си минава етапите си в порастването.
      Да - етапи, защото ЖИВОТА ме прекара през множество лабиринти и един ден си дадох сметка, че съм се научил и съм напипал кой е КЛЮЧА, който ми дава разбирането за "ония" особените хора в живота ми, в които при всякакви условия "виждаха" в мен, всичко, което аз самия недоумявах. Освен казармата имаше и други силни, целенасочени и концентрирани удари... чрез които се научих и опознах какво се случва, защо и как. Особено стана вече след казармата, когато имах "щастието" ЖИВОТА да ме прекара и през религията - попаднах по неведоми пътища в "църквата на петдесятниците" - и това беше същинския връх. Изкарах там цели близо 9 месеца. И ако казармата е принудителен затвор, то това беше моят собствен, част от мен го пазеше и ме държеше "вътре" и това беше една силна моя част. Друга моя част недоумяваше "тихичко" какво въобще правя там... Обаче кризата на казармата се беше отразила на всички нива... и всичко впоследствие се оказа една чудесна възможност за израстване... Защото един ден всичко "СВЪРШИ" - с църквата. Бях видял вече отвътре какви ли не неща. Не бях сам. Бяхме няколко приятели, дори и жената, която по-късно ми стана съпруга. И така се стекоха линиите, че стана едновременно за всички нас - силно, точно и ударно...
     Да бъдеш "отвътре" и "отвън" е голямо богатство - за опита, за развитието, за "пълнотата на виждането". Защото си дадох сметка чек след като отшумя емоционалния удар и вече започнах да се посъвземам. И пак ЖИВОТА ми извъртя поредната си "изненада" и ме завихри веднага в следващия водовъртеж... Вече в консерваторията в София, бяха времена смутни. Поколението все още не можеше да преживее шока на промяната и беше време в което именно в консерваторията се вихриха секти от всякакъв род... Обаче дали можете да познаете, точно в "естрадния отдел", в който имах честта да бъда приет, как се завъртяха едни "пастори"... и познайте точно от коя секта????;D - Да- същите като от живота ми - църквата на петдесятниците. И вече поглеждайки от опита си от преминатото внимателно "гледах" как неусетно кои точно хора, по какъв начин и защо "потъваха" - на групи или един след друг. Почнаха да се организират дебати дори в самите часове - особено стана критично в часове по изучаване на марксистко-ленинските теории. И се организираха дебати... Именно в тях аз изразих и изчистих постепенно собствената си позиция, като я обогатявах... Обаче пък... те ме "нацелиха" - защото в тия дебати, аз имах огромен тренинг, който бях оттренирал още като ученик. Това беше просто част от общата ни биография с един чудесен човек, с който сме приятели и досега. И хората, познавайки ме и четящи това, дори знаят кой имам предвид. Някои от вас вече дори лично го познават... но това е друга тема.
Та мисълта ми беше, че тогава за първи път се изправих очи в очи - вече като противници с човешката склонност да се вярва... А аз се бях понаучил от уроците на Живота ми какво означава това - от хилядите ракурси, пред които самия аз бях минал. Темата за вярата и вярването е една от най-силните ми попадения в порастването ми като човек, като индивидуалист. И беше една, която ми даде огромен и широк поглед за това, ЩО Е ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ХОРАТА... Още тогава в консерваторията вече хем сключих брак, но докато бях в София, се оказа, че за пореден път не съм попаднал да уча това, което исках, а което ми натрапиха. И след първата ми година вече ми беше ясно че не ми е там мястото. Е... но пък се възползвах и учих всичко друго , но не и музика. реших че щом няма да бъда и уча това, което искам, то ще го правя както аз искам и откъдето аз самия реша. Вече си имах интереси и доста линии в тях. Едно от първите стъпки бяха лекциите по психология в Софийския университет. И на които ходих свободно - тогава можеше. Седях там и понякога недоумявах колко ясни и точни за мен неща, трябва да се кажат с толкова много и "други думи"... И видях, че където и да отида в "системата на образованието" няма да науча това, което ми трябва... И почнах сам. И до сега... разбрах, че когато човек се образова сам, го прави без излишните неща - сам се мотивира, организира, осмисля... всичко за него самия. Видях също, че и други хора, дето искаха да научат нещо и знаеха какво, го правиха пак така. Роди ми се първото дете... после назря кризата вече с консерваторията... и трудното ми решение да я напусна - в трети курс. Социалните събития си вървяха, но пък вече имаше мои си индивидуални, които ставаха все по-организирани. После вече нямаше пари в семейството... двамата студенти, с бебе... Но все пак минах през всякакви професии и смених какви ли не поприща...

И през цялото време в живота ми винаги е имало точно определени хора, които още от пръв поглед ми виждаха "лошото". Винаги един и същи хора. Но... вече аз знаех за тях. Знаех защо, знаех как... не само знаех. Знаех повече от колкото тия хора знаеха за мен, за тях си. И погледа който вече имах, го развих и... така нататък..

както каза един "колега" от изворите скоро за мен - съдбата ми е да бъда или много лош или одобряван - няма средно положение.
И сега за поредната ретроспекция, която правя писмено пред очите на най-търпеливите читатели на това поредно дълго писание, именно в ИЗворите.ком се заповтаряха една поредица от хора... , дето емблематично си пеят тяхната си песен към мен. Тук пък особено срещнах уникални срещи в тази посока. Винаги точно определени хора - с много общи елементи в тях, в живота им, в етапа им, във вътрешната им възраст. Всеки си реагира по своя си начин, следвайки манталитета си, състоянието си... но за мен са обединени от нещо важно. Каквито и думи да кажа, каквото и да направя дори, всичко се "криви" до степен, до която те виждат мен. За толкова години така и не срещнах никъде нещото наречено "ЛОШ ЧОВЕК". Но виждам, че много хора го срещат и фокусират в него нещо тяхно си. И други работи се виждат... но всеки с неговите си очи...

     Е... това е живота...
да сте живи и здрави всички... защото не знам за Вас, но аз само по пътя си мога и вървя.
И мисля, че всички можем само това да правим.
Познавам и по себе си, че често това не изглежда така, дори не само "изглежда" - дори много убедително като че ли го виждаме...
И все пак. Няма какво друго да е - пътят е само един, посоката е само една, нито можем да сбъркаме пътя, нито да тръгнем по него в друга посока... Това не пречи понякога да мислим точно обратното... и да виждаме "лошите", фалшивите, самозабравените, егоистичните, дървените, безчусвтвените, сухите, самотните или пък нещастните хора, като мен примерно.
Като мен, дето искам другите да ми се кланят, дето уважението било, щото аз самия си давам важност и ми трябвало.... Тоя, дето само си мислели и философствали  "на дървено", дето си нямам на представа въобще кво е истинския живот. Аз - дето завзех форума и сега вече трябвало да се казва блога на РАМУС, дето коля и беся, трия си и си правя квото си ща, единствени само на себе си се смея, а на "другите" им било блудкава манджа написаното, ако не копие или миш-маш от ОШО, УОЛШ, то на някои разни книжки... Дето не си казвам кой ми бил учителя, кой ми бил кумир, на кое и как вярвам, кое мисля че било правилно... Предлагаха ми да ме събудят като спящия принц, да ми покажели любовта, че съм напълно орязан от чувства и така съм бил най-нещастното същество на света, дето нищо не съм познавал от чистите и святи неща... дето някога уж съм бил просто отритнат от хората и сега се компенсирам - и емоционално... и комплексарски...
Ейййй - какво ли не ми писаха точно определени хора... Винаги един и същи - като нагласа, като идеи, като... ясно е.
И забелязах, че има и много точни попадения -
хора, които бяха най-обърканите, ми казваха на мен, че съм бил объркан
които бяха най-празните, не виждаха нищо освен моята празнота...
които бяха "най-забавляващите" се виждаха в мен само игри - на тяхните собствени...
които имаха фикс идеи за прошката, искаха от мен да им простя - привиждайки в мен, че ги виня за квото и да е.
които ме виждаха обиден, сърдит, възгордян, егоист, дори интригант... защо ли го виждаха точно това? :)
Всеки ми приписваше главно онова, което привиждаше в мен. Обаче отражението в огледалото става оригинал, за оня, който си няма друго.
Благодарен съм на тия хора, които точно ми показаха себе си, без оглед какви са и кво изразяват - това си е тяхния живот, пък и все едно аз нямам нищо о бщо с него, нито пък някога ще имам...
     Път...
     И това да е пак пътя на някой човек, през него самия - и на мен включително... щото се възползвам.
Дали това е път... или стъпка...?
Като му дойде времето само ще се разбере - Живота ще покаже.
Не аз - не вие - Живота...
Да - ЖИВОТА, пък ако ще и да съм лошия и фалшивия...

10х ВИ - на всички, особено на отразяващите се в мен.
Не зная какво друго да правя, освен да се радвам...
       
« Last Edit: ноември 10, 2007, 03:32:35 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Понякога започвам деня си направо със смях. Казвали са ми че по принцип съм усмихнат човек. Аз и отвътре се усещам така.
Вярно е, че едно от първите неща, които правя сутрин в офиса си, е да "погледна" кво става във форума - все пак имали сме и моменти, заради които е трябвало да се "действа" своевременно... но случая от тази сутрин не е такъв...
 И след като се посмях, после се и замислих... Някои неща ги премислих наново, други ги оставих "без мислене"... Щото от всяко нещо може да се извлече "полза" - поне това е моят "девиз" - от всяко нещо - към самопознанието - към мен си. Това е сравнително просто изведено правило, с което съчетавам Живота и Себе си...

Та... да оставя написаното от един наш колега /не колежка/ в личните ми съобщения само да "говори". Въпросния е човек, дето поне на три пъти е заявявал че напуска форума, с разни изявления и твърдения, от които драматизма и високопарието така струяха, че можеха да удавят чувствителните...
На два пъти е банван - по за 30 дни....
Постовете му са трити, бележки и предупреждения са му правени от всички администратори, не може да се изброи колко и по колко начини...
Въобще "форумното му досие" е толкова еднообразно, обаче той е пак тук - пак и пак - едно и също, по едни и същи начини, с едно и също отношение...
Освен това да не забравяме, че е месия на Любовта, Светлината и Мъдростта - особено на Толтекската... :) А мисионерите им е орисано да прощават, да обичат и да поучават. И да просят от другите да им "прощават".  :)
По святи хора от тях не можете да намерите никъде - направо Бог ги е "досегнал" и им е предал мъдростта и любовта си - и им "говори ли говори" - по колкото си искаш начини - направо си имат едноименна тема във форума - "как бог говори на хората"...

 Така че ето един фрагмент от едно "БОЖЕСТВЕНО" послание - вече достигнало до мен,  От БОГ - през устата на месията... Алелуйаааа  :) Много е важно това - От бог, през месията, към нас - овцете колеги. Щото няма нищо по-смешно от това как "месията" не е в състояние да чуе сам собствените си "послания" - той само ги предава. А ника и фамилията му са толкова красноречиви - те самите са едно послание за към него... Но божествената мъдрост няма спирка... Така е колеги - някои чуват само БОГ, дето говори на другите - и им го предават... едно и също... и неспирно... Между другото в нашия многолик свят, има места в които такива "месии" минават за "духовни посланици" - с извънредни пълномощия. Е... на други места се освидетелстват и влизат в разни "психолечебници"... Обаче това е интересното - свят голям

Вие както искате или можете, така си го "прочетете" - да живее свободата. :)
 ==================
...А подписа ще си го променя, щом те наранява. Нали те обичам? "- това след предупреждение за махане на рекламните си линкове от "подписа си" - сигурно за "50-ти път". Дори и в това лично съобщение отново ми е пратил линк към друг форум, да прочета изключителния му месиански проникновизъм /нова дума/ и стил... Написах му просто да не ме занимава повече, нито да ми пише въобще... Ето отговора...
--
Всъщност, първото изречение , което си преписал в небесен цвят се е получило, защото съм си копнал статията безсрамно от друг сайт.   / ;D Ауууу... Безсрамник, безсрамник... ах ти лошо момчеее... Как можа Бог да допусне такова нещо... ;D /
  Ами ако не съм аз Румене, кой друг ще те обича? Нима смяташ , че с поведението си го заслужил? Та ти храниш хората със словесна помия, думи, които нормално биха ги наранили? Искаш да им причиниш това, което някой ти е причинил на теб. Да им го върнеш тъпкано, бих казал. Постоянно ги етикираш и им показваш, че са "двойкаджии'. Съжалявам, че така са се отнасяли с теб , Румене. Та ти си почти Бог. Заслужаваш много повече... И знаеш ли?-аз съм го разбрал и затова си те обичам много. Това мога да ти дам.
--
===================
Ех, колеги съфорумници... Не съм заслужил някой да ме обича - низвергнат съм и такъв ще си остана. Добре че е една милостива душа да чуя от нейните уста божията милост и мъдрост - поне един човек да ме обича колеги - поне един. Ако трябваше да влезна в играта, може би щях да плача от умиление и да благодаря - за спасението, за опрощението и за ЛЮБОВТА...  Обаче нъц - даже и тва не мога...

а тук цитирам себе си - от първия ми пост в тази тема:

Ейййй - какво ли не ми писаха точно определени хора... Винаги един и същи - като нагласа, като идеи, като... ясно е.
И забелязах, че има и много точни попадения -
хора, които бяха най-обърканите, ми казваха на мен, че съм бил объркан
които бяха най-празните, не виждаха нищо освен моята празнота...
които бяха "най-забавляващите" се виждаха в мен само игри - на техните собствени...
които имаха фикс-идеи за прошката, искаха от мен да им простя - привиждайки в мен, че ги виня за квото и да е.
които ме виждаха обиден, сърдит, възгордян, егоист, дори интригант... защо ли го виждаха точно това?
Всеки ми приписваше главно онова, което привиждаше в мен. Обаче отражението в огледалото става оригинал, за оня, който си няма друго.
Благодарен съм на тия хора, които точно ми показаха себе си, без оглед какви са и кво изразяват - това си е тяхния живот, пък и все едно аз нямам нищо о бщо с него, нито пък някога ще имам...
     Път...

================================

Те хората сами се "пишат"  :)



« Last Edit: декември 15, 2007, 09:30:51 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.