Author Topic: За човешките души и чашите  (Read 1740 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
За човешките души и чашите
« on: ноември 10, 2007, 05:58:21 pm »
Грандиозно нещо е човешката душа.

А как само я свиваме, и свиваме, и стискаме за гушата и се мъчим .... да я опознаем ... тази свитата и стиснатата душа. Да не говорим, че някои хора пък искат след като разчетат и запаметят чуждата душа, да я свият на малко хартиено топче, да я сдъвкат и да я глътнат, ако може. Ей така, за да си нахранят любопитството и след това да си нахранят нуждата за притежание и контрол над нещата.

Човешката душа е грандиозно нещо.

Незапълнимо, незадоволимо, неизразимо, неограничимо ....многопластово и с една дума: безкрайно.

Опита ни за опознаване прилича на загребване с чаша вода от огромна река. И реката никога няма да се побере в чашата и водата никога няма да е една и съща.

Ние сме реки. Буйни и пълноводни реки от съзнания.

Всяка река е абсолютно неповторима като път, скорост на движение, местности, през които минава, форма на коритото, извор и т.н., но всички реки се вливат в един океан. Океанът на Бога или на Космическото съзнание, няма значение как ще го наречем.

Каквото и да правим, от където и да минем, накрая стигаме до там, до океанът и там всички ставаме едно. Едно голямо нещо, в което са частичките от малките ни реки.

Да не забравяме и, че по време на пътуването си към океанът, колкото и уникални да са били реките ни, все пак, в основата си са едно елементарно H2O. :)

А някои съзнания-реки бетонират коритата си и се превръщат на канали. Те, в крайна сметка ще се влеят в океана, но това, което ще са видели по пътя си няма да има нищо общо със свободата на реките криволичещи сред дървета, поляни със макове,  ниви със слънчогледи и китни човешки селца.

Не можем да съберем душите си в чаши и да ги разгледаме подробно, глупаво е да бетонираме коритата си, защото нищо свободно и уникално няма да остане у нас. Най-добре би било весело да криволичим по пътя си и да се наслаждаваме на гледката. Ако сме достатъчно силни, може да си променяме леко коритото, защото Вселената, в която живеем за щастие не е от бетон. Много по-мека и ... гъвкава е. Отгоре на всичко отговаря на желанията ни.

Нали знаете тайната? :)
« Last Edit: ноември 10, 2007, 06:04:22 pm by bee »