Author Topic: ПАРАЛЕЛНИТЕ ВСЕЛЕНИ - видими и тайни  (Read 1710 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
ПАРАЛЕЛНИТЕ ВСЕЛЕНИ - видими и тайни
« on: ноември 12, 2007, 01:20:39 pm »
Дъждовна вечер е.  Усещам, че краката ми са вече мокри и смело
газя през локвите. Бързам за лекцията на световноизвестен учен.
Най-накрая влизам в залата и с облекчение установявам, че още
не е започнал да говори. Оглеждам се – обичайно заподозрените
са тук, но този път, освен тях има и много нови за мен лица...

Господинът започва да изброява аудиториите, пред които е говорил.
Замислям се...  каква е вероятността да попадна на такава лекция в село
Скалско, Габровско например... или на някоя научна конференция... или дори
тук – в библиотеката на големия град... Имаше времена, когато винаги научавах
за подобни събития постфактум, понякога ден-два след това, което все си е
„твърде късно”. А някъде там, паралелно на моя свят, съществуваха
светове, които бяха не по-малко реални от моя и които ме
интересуваха, но до които нямах достъп...

Започва да говори за артефактите, свидетелстващи за съществуването на човеци –
на вид такива, като нас - още по времето на динозаврите; за това, че находките на
малкото геолози, дръзнали да се усъмнят в истинността на Дарвиновата теория, се
укриват години наред в хранилищата на музеите;  за съпротивата на официалната
наука, която се отнася към доказателствата така, както християнската църква към
гностичните евангелия; за това, че единствената причина да не се открият следи
от развита в технологично отношение раса е неспособността на учените да си
представят какви точно останки да търсят...

Всички тези неща ми бяха станали известни по един или друг начин. Всъщност,
в цялата работа нямаше нищо ново и нищо сензационно. Просто една теория,
която допълва картината за еволюцията, представена ни от Дарвин. Друг е
въпроса, че изобщо не е нужно да се рови в пластовете земя, за да се
види, че и в настоящето, по едно и също време живеят примитивни
и високоразвити същества. И опитът на по-слабо развитите да
доказват каквото и да било за живота на другите, също
би бил обречен на провал...

Това, върху което се бях съсредоточила в момента, бяха многобройните връзки
и причини, незабележимите промени в осъзнаването ми, които ме бяха довели
там, в този неизвестен за много хора свят. Или не, по-правилно е да се каже
„вкарали там, в това неизвестно за много хора състояние на съзнанието”...

Лекцията свърши и излязохме. Продължаваше да вали, духаше силен вятър.
Някой се закани, смеейки се : „Ей сега ще го спра този дъжд!”
„Ако изгрее и слънце, ще ти кажа : „Браво!” – отвърнах. И се сепнах!
Сетих се как миналата вечер час и половина холотропно дишане ми се сториха
като не повече от 20-тина минути... Колко му е – вкарва ме в изменено състояние
на съзнанието и не слънце, ами... Тогава... за фокусниците знам, че боравят добре
със сакралната геометрия, а илюзионистите... – направо ти сменят илюзията!

Нещо в мен се отприщи и нададох вик! Така не викам даже в планината...

Толкова е просто... Не е нужно да си наясно с квантовата физика, за да
схванеш, че всички алтернативни светове са в еднаква степен вероятни.
До момента, в който не избереш един от тях и не влезеш в илюзията за
реалност. Илюзия, понеже си избрал само една от възможните проекции.

Всички преминаваме от един свят в друг, постоянно го правим.

На външно ниво изглежда така : за да влезеш в света на шофьорите,
вратата е получаването на шофьорска книжка, за да влезеш в света
на инженерите, учиш еди колко си години и получаваш диплом и т.н.

На вътрешно ниво, едно от първите неща, които научаваш
в шаманската традиция например, е че танците, колкото и
хаотични да изглеждат, никак, ама никак не са хаотични,
веднага влизаш в един друг ред, в един друг свят...
Както не е хаотична и „стъпката на Юи”, която се използва
за попълване на магически квадрат например...
Със същото значение е и „влизането във форма”
във вътрешните стилове бойни изкуства...

Една от вратите, през които влизаме е раждането – от утробата на майката
в утробата на вселената – влизаме в човешкия свят, живеем и излизаме –
преживявайки почти същото : объркване, светлина в тунела, облекчение...

Та така... толкова много врати, толкова много светове едновременно...
И като избереш единия, всички останали не престават да съществуват.
Просто намираш вратата, влизаш, извършваш и пак през вратата излизаш.
Внимателно...
« Last Edit: ноември 12, 2007, 02:56:03 pm by MBIRA »
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай