Author Topic: за умереността и крайността  (Read 2519 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
за умереността и крайността
« on: август 15, 2005, 10:10:08 am »
Понякога много се чудя дали наистина трябва да сме умерени. Да, Буда е казал, (или е искал да каже, че не помня точно), че истината е в златната среда. И все пак, няма ли да станем твърде умерени, еднообразни и скучни, ако все се движим по средата и не изпадаме в никакви крайности. Вманиячаването на някаква теми, патологичната страст към нещо, не крият ли те и някакво очарование? Имам предвид, разбира се, не низки страсти, като похотта или алчността или ревността и т.н. Има предвид, все пак по-светли и положителни страсти. Не е ли бил прав и Шекспир като е казал: “Бъди какъвто щеш, но бъди изцяло и докрай”? Или един от най-големите ми любимци, Оскар Уайлд? Знаете ли какво казва той? Той казва: “Животът не се управлява от волята и намеренията ни. Животът е нерви и фибри и бавно изградени клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта.” И една от най-сладките му мисли: “Има моменти, когато човек трябва да избере дали да изживее живота си пълноценно, като даде свобода на чувствата си, или да влачи фалшиво, празно, убийствено съществувание, според лицемерните изисквания на обществото.” Е, нас обществото изобщо не ни интересува, ако не се лъжа, но и много от духовните учения говорят за умереност и трайност. Да, би било чудесно да сме умерени и да пестим енергията и чувствата си, да, ..... и все пак, ако това е необходимо, дали не е необходимо поне да стане на един по-късен етап от живота ни, когато страстите наистина са се поуталожили от само себе си? Ако в този момент от време (или ако все така в бъдеще) в нас закипяват страсти и ни се иска да дадем израз на тези страсти, трябва ли да се въздържаме или .... пак както казва Оскар, трябва да се поддадем на изкушението, за да можем да се отървем от него?
Не ви ли се е случвало да се усещате в порив на някаква страст и точно в този момент да се чувствате най-живи и истински? Не ви ли се иска понякога сърцето ви да бие лудо, както е било при първите влюбвания, например? Не си ли спомняте колко по-вълшебен изглеждаше света тогава?
Какво мислите? Трябва ли да се поддаваме на страстите си или трябва да сме супер умерени и да търсим златната среда? :) Ако търсим умереност и златна среда, дали и Любовта ни към Него няма да бъде твърде умерена и средна?

Lifebeyond

  • Guest
Re:за умереността и крайността
« Reply #1 on: август 22, 2005, 12:31:53 pm »
Да, ти наистина си права, но мисля че малко смесваш нещата. Любимият ми писател( Джон Роналд Руел Толкин) е казал: дори и най-скапоценните сакровища се превращат в бреме, ако не можем да ги захварлим в момент на нужда.
да си умерен може би означава да не се вкопчваш в нищо, не да не изразяваш силно чувстава и емоции.човек трябва да живее свободно, освободен дори и от собственото си чувстви за свобода. ако се е вкопчил в нещо, дори то да е прекрасно като медитацията или духовните практики, то това нещо ще го задаржа по пътя на неговата еволюция. така че не се притеснявай да живееш силно и емоционално:)

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:за умереността и крайността
« Reply #2 on: август 22, 2005, 02:52:05 pm »
Добре дошъл/а LifeBeyond  :D
Да си умерен, за мен, означава винаги да знаеш къде е границана на допустимо/недопустимо и да я спазваш. Тази граница разбира се е много относителна. За мен специално е много по-удачно и в рамките на нормалното да се направиш на "идиот" /ако си попаднал в такава среда/ и да си постигнеш целите. Другият вариант - да постигнеш целта си по-човешки изящен начин е по-добрия вариант но и по-труден.  Нормално е при съответна ситуация да покажеш че "си бесен"  но всъщност да си запазиш дебелото спокойствие и да не влизаш дълбоко в ситуацията, а просто да я водиш до колкото можеш.  Смятам, че изразяването на чуства и особено на силни чуства помага при някои ситуации. Стига да не ги изпитваме тези чуства. Ние си знаем , и доста хора са изпитвали крайни емоции, но ако смятаме че трябва да помогнем, то понякога е необходимо да показваме емоции, твърдост, мекост и каквото е подходящо за целта. Та дори и то да изглежда много крайно. Но това са крайни случаи и сравнително редки  :)    Пак ми идва на ум филма "Острието"   Ситуацията идва, как, това е друг въпрос, но веднъж дошла, просто се преценя за борба ли е или бързо бягане. И действаш. Но не можем да съдим ситуацията, можем да я преодоляваме както си искаме. Мъдрия човек намира изход :)
« Last Edit: август 22, 2005, 03:09:29 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Lifebeyond

  • Guest
Re:за умереността и крайността
« Reply #3 on: август 22, 2005, 06:59:50 pm »
Страхотен текст, sirius, благодаря за приветствието. Наистина понякога се налага просто  да действаш без да те и грижа как изглеждат отсрани действията. За сажаление в савременния свят често правилното нещо влиза в противоречие с общоприетия морал. Но щом си от izvorite няма смисал да ти казвам, нали? П.С. между другото съм male:)

Nirvana

  • Guest
Re:за умереността и крайността
« Reply #4 on: август 31, 2005, 09:26:34 am »
Мисля, че трябва да бъдем умерени. Умерени и в крайностите. Но не и въобще да не доближаваме крайностите...