Author Topic: „Аз съм един зелен и грозен ...”  (Read 2696 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
„Аз съм един зелен и грозен ...”
« on: ноември 28, 2007, 06:41:26 am »
... и никой не ме обича  и т.н.

Едва ли някой не знае вица, но ако все пак има такъв, да се осведоми в някоя клюкарска агенция или средище на зевзеци. Нещо съм загубила форма за разказване на вицове ....

Важното е обаче, че не съм загубила форма за философстване и търсене на смисли. Ето, например, въпросът какво движи света напред, все още живо ме вълнува.

Има една теория, според която „злото” е причината за прогреса, защото „доброто” е твърде пасивно и доволно от живота.

Така е донякъде, ама и не е съвсем така. Но ние няма да се спираме на това защо не е точно така, а ще изясним причините, за да е така до голяма степен, или причините за така нареченото „зло”.

Ами, с едно изречение, причината за злото, според мен, е именно в: ”аз съм един зелен и грозен и никой не ме обича”, т.е. в комплекса за малоценност.

Комплексът за малоценност се е развивал и все още се развива /по-рядко целенасочено и доста често неволно, просто поради невежество/ в детските години почти на всеки човек на земята и трябва или изключително щастливо стечение на обстоятелствата, или много труд в по-късни години, за да се върне човека в изначалното му, хармонично състояние на  ... цялостност и любов към себе си, и от там към живота и света. Защото комплексът за малоценност идва от заблудата, че не сме обичани достатъчно от хората и съществата около нас.

Всъщност, няма да описвам процесите и да изброявам причините за тях, защото всеки го е изпитвал на гръба се и знам, че знае за какво става въпрос. Няма начин да не си е мислил някой, че не е много добър в нещо и че мама няма да го обича заради това, заради двойката, заради скъсаната дреха и загубения учебник т.н., и т.н. За тийнеийджърските години пък да не говорим – с акнето, разминаването между фантазии и реалност, първите опити да покажеш колко си голям и пушиш/дрогираш се/правиш секс, докато всъщност се чувстваш нескопосан и малък.

Комплексираният млад човек, един ден става комплексиран човек на средна възраст и пропилява бавно живота си в опити да си набави разни неща, които си мисли, че ще го направят ако не по-обичан, поне по-богат, с по-голяма власт, с повече жени, повече известност, повече духовност, повече повече от какво ли не  ....

Ниският ръст се коменсира със завладяване на територии, проблемите в леглото с трупане на пари, страхът от близост с разгулен живот ... например.
 
В стремежа си да си набави гореизброените неща, човек забравя благото на другите и от долният край на скалата „мразя се”, отива в горния край – фалшивото „обичам се много и никой друг не ме интересува” /което всъщност, изобщо не е обич/, превръща се в егоист и започва да върши „зло”, започва да извършва определени действия, които да коригират реалността му по такъв начин, че да отговаря на представите му за повече и повече от това или онова съответно, което той смята, че ще му запълни липсата.

Само че, схемата проработва обикновено за кратко ... е, кратко може и да е години наред, но идва денят, .... който спокойно можем да наречем на „Страшният съд” и той трябва да отговаря ..... пред себе си, не пред друг .... какво наистина е постигнал и ... запълнил ли е липсата. Страхувам се, че ако е честен със себе си, той ще открие, че  ... не, не я е запълнил или компенсирал, а направо я е задълбочил. Защото не се набавя това, което не можеш да си набавиш. Защото няма нищо от външният свят, което да може да запълни така наречените „липси”.

Единственото място, от което може да се черпи неограничено, вълшебната кесийка със жълтиците, които никога не свършват, сме си самите ние. Или по-точно Висшият ни Аз, който е чист, незамърсен от ниските енергии на егоизма и знае, че е обичан. Винаги знае, че е обичан, защото е красиво, вечно, духовно същество, което е за малко на земята и ако не му се пречи, ясно може да осъзнае това. Осъзнае ли веднъж това, той ше се сети за родината си и ще знае ... колко любов цари там, ... ще знае, че има множество същества и тук, и там, които са загрижени за него, наблюдават го и му изпращат потоци с положителна енергия  .... и любов. Ще знае, че несъвършенствата са му временни и необходими само, за да работи върху качествата, върху които сам си е поставил за цел да работи. Тук няма съвършени същества, но първичната материя, от която сме създадени е съвършена, а уникалността ни е гарантирана и единственото, което се иска от нас е да  ... ставаме нещо повече и повече ... т.е. да обичаме и да вървим напред  ... без да очакваме нещо в замяна. /тук веднага се сещаме за теорията, че злото движи света напред и си позоляваме леко да повдигнем вежди в съмнение/ :)

Уфффф, колко много задълбах и то, без да съм много сигурна в нещата, за които говоря. :)
Не ги взимайте на сериозно – разсъждавам си така и държа под око кожата си, за да видя дали зеленият цвят избледнява ...


Offline Hypatia

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 42
Re: „Аз съм един зелен и грозен ...”
« Reply #1 on: ноември 28, 2007, 09:24:33 am »
Не знам какво за теб означава понятието Висш Аз. Но в психологията Свръх Аз-ът или над/свръх-съзнанието е еманация на вярванията на хората- в Закона, Справедливостта и др. такива. Изявява се по различни начини, но най-общо в идеализация на ежедневните неща и в разпределянето им на добро и зло. По този начин са се появили Майката и Бащата например, а от там Божественото(Любовта) и Закона. Свръх-Азът е много силен генератор на мисли от сорта „зелен и грозен”, особено при солидни изтласквания и от там силно делене на „добро” и „зло” та ако щеш и „низше” и „висше”. И докато бащата може да се надрасне/победи или подчини ако щеш, като по-този начин получиш индентификация „кой съм аз?”, работата с Бащата е трудна и обречена на провал, тъй като след Съвършената Истина друго няма.
Та стремежа към Висшите (божествени) източници винаги е някъде в някакво бъдеще, когато станем по-добри, горе долу по следния начин: 
Quote
Ще знае, че несъвършенствата са му временни и необходими само, за да работи върху качествата, върху които сам си е поставил за цел да работи. Тук няма съвършени същества, но първичната материя, от която сме създадени е съвършена, а уникалността ни е гарантирана и единственото, което се иска от нас е да  ... ставаме нещо повече и повече ... т.е. да обичаме и да вървим напред  ... без да очакваме нещо в замяна.

Все пак трябва да има нещо насреща нали?

medea

  • Guest
Re: „Аз съм един зелен и грозен ...”
« Reply #2 on: ноември 28, 2007, 05:15:48 pm »
 8) Хипатия, чети повече!
Суперего или Свръх-Аз.В това понятие, или съставна част на психиката, се включва субективното възприемане на социалната действителност, (изразена в определени норми, изисквания, традиции, морал, култура, религия, естетика, политика и пр., т.е. изграждане на образ за това, кое е добро и кое - лошо), родителското влияние (черти, характер, специфични изисквания на родителите) и това, което индивидът желае да бъде - Идеалът на своето Аз, към който се стреми."... Терминът Суперего включва в себе си съзнателната съвест, подсъзнателно Суперего и Идеал Его".

bee

  • Guest
Re: „Аз съм един зелен и грозен ...”
« Reply #3 on: ноември 28, 2007, 05:54:15 pm »
Та стремежа към Висшите (божествени) източници винаги е някъде в някакво бъдеще, когато станем по-добри, горе долу по следния начин: 

Не знам защо ти мислиш така, но аз определно не смятам стремежа към Висши източници да е към бъдеще и да е към по-добро - аз си се стремя само към опознаването и изразяването на Висшият източник, който е вътре у мен. /"добър" или "лош", все ми е едно, важното е да е истински/ :)

А що се отнася до "нещо насреща" .... просто не се сещам какво ... :)
« Last Edit: ноември 28, 2007, 05:55:48 pm by bee »

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3524
  • Gender: Male
Re: „Аз съм един зелен и грозен ...”
« Reply #4 on: ноември 28, 2007, 11:37:48 pm »
Докато не надраснем самовлюбеността си, важността на моя аз или казано с една дума - егото ще има неща като ниска самооценка, избиване на комплекси, войни и надпревари и т.н. и т.н. Истината е, че не сме нито важни, нито маловажни, просто сме.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline Hypatia

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 42
Re: „Аз съм един зелен и грозен ...”
« Reply #5 on: ноември 29, 2007, 09:39:08 am »
8) Хипатия, чети повече!
Суперего или Свръх-Аз.В това понятие, или съставна част на психиката, се включва субективното възприемане на социалната действителност, (изразена в определени норми, изисквания, традиции, морал, култура, религия, естетика, политика и пр., т.е. изграждане на образ за това, кое е добро и кое - лошо), родителското влияние (черти, характер, специфични изисквания на родителите) и това, което индивидът желае да бъде - Идеалът на своето Аз, към който се стреми."... Терминът Суперего включва в себе си съзнателната съвест, подсъзнателно Суперего и Идеал Его".


@медеа това ли трябваше да прочета http://www.friends.bg/index.php?navPage=search&subPage=view&tabPage=blog_comments&post_id=8408&p_id=27621

Aми прочетох го.

A може ли прочетеното да го прекарам през себе си и да го разбера. Просто да го осмисля, проверявайки го в реални ситуации.

И ако може....   ето резултата