Author Topic: Духовните учители  (Read 4696 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Духовните учители
« on: декември 04, 2007, 11:45:23 am »
Въпреки любовта към крайният ми индивидуализъм трябва да съм луда да си мисля, че всичко мога да науча сама. Ако всеки започва от нулата, би ли било възможно някакво развитие ... се питам  ... /не, че можем да започнем от абсолютната нула, де ... всеки си носи наученото от предишния живот, предполагам/.

Т.е. винаги съм приемала, че е имало и има в момента духовни учители на земята.

Въпросът, който стои, ако съм права е: как можем да различим истинският от фалшивият учител? Аз съм стигнала до извода, че истинският е този, който те кара да се вслушваш в себе си, а фалшивият е този, който те кара да го слушаш него. Последният иска само да черпи от енергията ти, защото няма как другояче да си я набавя.

Е, това си мисля. :)

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re: Духовните учители
« Reply #1 on: декември 04, 2007, 02:42:25 pm »
И аз съм на същото мнение. Истинският учител трябва да ти помогне да опознаеш себе си. И това не трябва да го правят духовни учители или там както ги наричаме. Трябва да го правят още учителите в училище. Същото училище, което сега пълни главите на учениците с факти и технически знания. Това дори продължава в университетите. А от училището човек трябва да излиза като пълноценно човешко същество, което да разбира се си, другите и живота, да живее без страх. За това и сегашното ни образование е пълен провал, затова и продължават войните и всички други ужасни неща по света.

Не е ли учудващо как възрастните често казват на младите : "Вие сте бъдещето, трябва да промените света, във вас ни е надеждата за един по добър свят". И какво правят те? Карат младите да продължават техния път - същият вид образование, религия, традиция. А техният път всички виждаме до какво е довел в света. Вместо родителите да са първите духовни учители на децата си, те от малки ги водят по техния път.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Духовните учители
« Reply #2 on: декември 04, 2007, 04:23:24 pm »
Всеки "духовен учител" първо си личи по "учениците" му.
И играта на учители и ученици е взаимна. И си мисля, че да се прехвърля каквато и да е отговорност - на какви и да било "учители" - е напълно излишно. Никой не ни е виновен, че сме това, което сме - всеки един от нас.
истински учител, лъжлив учител - за какво са ви учителите... Нима някой може да ви научи на СЕБЕ СИ? това никъде не се учи - нито има "кой".
Може само да ви припомни - и то само ако сте готови. Но и да сте готови - и да няма "учител" - пак ще пораснете. Във времената на пубертета да не би да зависи от някой, че се променят телата ни или че растем? И другия растеж е така - това си е вътре в човека - ако няма в кой да си привидите че пораствате, ще го заместите с каквото и да е.
Митовете за "великите учители" нали ги виждате в съобщенията за Мелхизедек - 555 евро за семинар от четири дни. Ей това е да си велик учител - най-великия. И точно такива са и неговите последователи - само в техните очи е неговото величие. каквото търсят "учениците" - това и им предлагат "учителите им".
както христос, в очите на християните или Мохамед, в очите на мюсюлманите... Именно последователите издигат в култ "някакъв учител" - щото това им трябва.
Т.н. учители са просто пионките в цялата игра - макар че играта е взаимна. Всичко се определя от "учениците" - що се отнася до социалното "училище" - то си е целево - на социума това му трябва - да има такива "ученици" - а не да разбират от Живота.
И последно - няма училище, което да научи някой да разбира от ЖИВОТА - и никога няма да има. много им се е искало на хората -деца - тва е част от мечтите им и от митовете - все някой или нещо да ги "научи", да ги спаси, да им реши проблемите...
А точно това е ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА - да се видим че ние самите сме сами в УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА  -
НИЕ И ЖИВОТА - формално Ученика и Учителя...
И двете сме ние - във всеки от нас.
« Last Edit: декември 04, 2007, 04:29:56 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: Духовните учители
« Reply #3 on: декември 04, 2007, 06:52:55 pm »
Аз казах: "истинският е този, който те кара да се вслушваш в себе си"

mktb каза: "Истинският учител трябва да ти помогне да опознаеш себе си. И това не трябва да го правят духовни учители или там както ги наричаме. Трябва да го правят още учителите в училище...."

ramus каза: "да се видим че ние самите сме сами в УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА", след като за сетен път ни говори за някакви игри, които някои били играли и ни пита "Нима някой може да ви (кои сме тия "ви"? и кой е "той"?) научи на СЕБЕ СИ?" - не, ramus, не може, но може да ни припомни, че учителите сме си ние и всичко, което ни заобикаля, защото ние може сами и да не се сетим. :)

Каква е разликата между това, което казахме аз и mktb и ramus? На пръв поглед и тримата твърдим, че ние не бива да следваме външни учители, а себе си - нищо, че ramus не е разбрал какво твърдим ние двамата с mktb. Разликата, която вкарва ramus e с твърдението "ние самите сме сами в училището на живота". Е, ramus, след като ти самият си сам, що щеш тук и се опитваш да водиш нещо като диалог във форум? Т.е. ти нямаш нужда от учители явно, следователно едва ли имаш нужда и от "колеги". Аз смятам, че всеки човек може да ни е учител и затова съм тук.
Ако ти мислиш, че трябва да си сам, защо не си стоиш някъде сам? Тук си сред хора, не забелязваш ли? А защо си сред тези хора? Да опознаеш себе си? А интересува ли те какво отражение дава твоето себепознание на другите хора? Има ли значение това за теб? Ако, да, какво?
Ти не се ли учиш от нещо? А това, от което се учиш не може ли да се нарече учител? :)
Или ти всичко си научил?
 

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re: Духовните учители
« Reply #4 on: декември 04, 2007, 06:58:21 pm »
Животът е взаимноотношения. Чрез взаимоотношенията с другите хора, с предметите, с идеите, имуществото човек опознава себе си. Аз лично затова съм тук :)

bee

  • Guest
Re: Духовните учители
« Reply #5 on: декември 04, 2007, 07:09:33 pm »
Разбира се, че животът е взаимоотношения. :)

А аз се сетих и нещо друго. Какво значи, че трябва да следваме "себе си"?
Ами ние всички си имаме и Его и Истински Аз. Кое от двете е "себе си" и трябва да го следваме?

Ами нали на мен може да ми се иска да имам много пари и разума да ми каже, че мога да открадна от комшията. Да последвам ли "разума си"?
Или да последвам Истинският си Аз, който ми казва, че да крада е ... меко казано долно? :)

Кой е "себе си"?

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re: Духовните учители
« Reply #6 on: декември 04, 2007, 07:47:11 pm »
Не мисля, че трявба да се прави такова разделение. В момента, когато сме алчни, ние сме едно с алчността - няма Аз и Алчност. Нали това се случва в мигове на ярост или на радост. Не осъзнаваме щастието или гнева си. Ние сме едно цяло с тях. Чак когато ги осъзнаем те са си заминали. Но когато казваме " Искам да имам пари " - т.е. аз съм Алчността, се обажда друг глас, който казва " О, не, не бъди алчен или завислив, това е ужасно" просто прикриваме алчността, маскираме я с думи, но тя си остава. Но ако навлезем по-дълбоко ще разберем, че в алчността е стремежа на Аз-а да притежава, да има положение, да търси сигурност в парите, колите и къщите. А има ли такава вътрешна сигурност, зависеща от външни фактори?

Ти казваш "Или да последвам Истинският си Аз, който ми казва, че да крада е ... меко казано долно?" Как се е формирало в теб това, че "да крадеш е меко казано долно". Дали средата в която си израснала, родителите, религията са формирали в теб това съждение. Ако е така - дали това е Истинският си Аз или просто обществото го изисква.

bee, просто разсъждавам върху това, което казваш, нищо лично :)

daniTA

  • Guest
Re: Духовните учители
« Reply #7 on: декември 04, 2007, 07:55:31 pm »
Според мен всичко е въпрос на гледна точка. Никой не е в състояние да ни накара да направим, каквото и да било включително и да се вслушаме в себе си, ако самите ние не сме готови за това или казано по друг начин да ни стиска. Да учител е самия Живот, той е и училището, а ние трябва да си напишем домашните. Но не преписвайки от другите, а всеки сам, защото всеки човек е уникален. Никой не може да ни даде нещо, нито ние на някого, защото всеки прави неговия си прочит и разбиране. Освен това рецептата, която е свършила работа на един, на друг най-вероятно няма да свърши.Но както казах всичко е въпрос на гледна точка, една от многото.

bee

  • Guest
Re: Духовните учители
« Reply #8 on: декември 04, 2007, 08:15:53 pm »
Не осъзнаваме щастието или гнева си. Ние сме едно цяло с тях. Чак когато ги осъзнаем те са си заминали.

Не мога да се съглася. Когато съм гневна, в мен винаги има двама. Единият е обсебен от гнева и може и да вика в момента, но другият /понякога му казвам "Наблюдателят", но може и той да е този, когото наричам "истински аз"/ гледа ситуацията отстрани и е осъзнат и спокоен. Аз не съм гнева си и никога няма да бъда.

Що се отнася до кражбата - далеч не е убеждение - не мога да крада, защото просто не мога. Защото някой друг ще обеднее заради мен, а мразя хората да ги боли, камо ли пък заради мен - това е част от истинският ми аз - не обичам никакви форми на насилие. Аз съм насилвала, насилвали са ме и мен и съм видяла, че не е добро. Това е. :)

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re: Духовните учители
« Reply #9 on: декември 04, 2007, 08:32:39 pm »
А миговете на спонтанна радост, на щастие, на любов, осъзнаваш ли ги? Казваш ли си " Ето сега съм много щастлива или радостна" или "Сега изпитвам любов". Ако осъзнаваш щастието, не си ли е заминало вече то? Когато осъзнаем една мисъл, нея вече я няма не е ли така?

Чии е този гняв, ако не си ти? Казваш, че има нещо по-висше в теб, което гледа необвързано на всяка една ситуация. Казваш си гнева, яростта, алчността това е нещо отделно от мен. По този начин не бягаме ли от същтността на тези състояния? Ако искаме да се освободим от страданието, от страха, не трябва ли когато страдаме да останем насаме със страданието, за да го разберем, за да вникнем дълбоко в нег,да разберем какво ни кара да страда и по този начин да се освободим от него. Но често ние решаваме да бягаме от страха, от тъгата, като ходим на кино, четем книги, с две думи да забравим за тях. Но те като че ли винаги дебнат из зад ъгъла.

Ако аз в момент на гняв не съм този гняв с цялото си същество, с цялата си същност как ще го разбера изцяло и дълбоко, така че да се освободя завинаги от него?

bee

  • Guest
Re: Духовните учители
« Reply #10 on: декември 04, 2007, 08:45:27 pm »
Какво има да му разбирам на гнева? Нали ако съм в него няма да разбирам нищо и без друго, защото ще съм обсебена от него? По-късно ли мислиш, че ще се осъзнавам? Ами то по-късното си е за по-късното.То вече е някакво друго състояние.

А как ще се освободиш завинаги от него? На камък ли ще заприличаш? :)

Всъщност, не ме слушай. Аз никога не съм сама. Никога не съм напълно единна и не вярвам, че това ще стане някога тук. Все пак, всеки има различна опитност. Ако ти си целият в гнева - добре. Аз не съм, казвам ти, ако щеш ми вярвай и ако щеш мисли, че не трябва да е така и трябва още много да уча. :)

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re: Духовните учители
« Reply #11 on: декември 05, 2007, 12:16:47 am »
Малко като че ли се отдаличихме от първоначалната тема :)

Аз се питам дали човек, без значение къде се намира по света може ли да търпи развитие без никаква външна намеса под формата на учители, религиозни и книги за психология. Тоест дали някой става по-мъдър или духовен, ако не са му дадени дори и най-елементарните указания от рода на " изследвай себе си " или " себепознай се "?

Сигурно всички знаем историята на принц Сидхарта, който е живял в охолство, винаги задоволен в нуждите си, не познавал тъгата и страданието. Един ден вижда беден и съсухрен старец на улицата и пита свой слуга " Какво е това същество? ", а слугата му отговоря, че това е възрастен човек и че всички ще станем като него. При което принцът започва да размишлява за проблема на човешкото съществуване с всичките му парадоски, изненади, радости и нещастия, като и след дълги години вътрешна трансформация става "просветлен" (колкото и да не я обичам тази дума) . Т.е. дори един старец на улицата може да е наш духовен учител, и този който е истински ученик се учи от една усмивка, сълза, от едно листо или дърво. Може би по-важния въпрос е дали желаем да се учим.

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Духовните учители
« Reply #12 on: декември 05, 2007, 01:17:49 am »
Мактуб, благодаря ти за това, което написа :)
Толкова важно и ценно нещо каза, че просто ще е грехота да го засипя с коментари...
Ако не си я чел, горещо ти препоръчвам "Сидхарта" на Херман Хесе.
И бих те помолила да пишеш по-честичко. Написаното от теб ме изпълва с огромна радост :)
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Духовните учители
« Reply #13 on: декември 05, 2007, 09:49:54 am »
Да порастваш е човешко  и е нещо естествено. Това не зависи от условията около нас - има влияние, но не са определящите този процес. По-скоро го съпъстват и в този смисъл условията могат да бъдат всякакви. Но като човек му дойде "поредния етап" във вътрешното израстване, каквито и да са условията това ще бъдат НЕГОВИТЕ УСЛОВИЯ - той би се възползвал от тях, каквито и да са.
 И ако биологията ни е към определен биологичен вид това е само въпрос на конкретика. Другия растеж е за мен основната тема - вътрешното израстване, което тук по липса на каквото и да е разбиране, някои от нас от две години наричат "нравствено", щото като ги няма с никаква друга практика кво остава освен да сметнат, че е достатъчно човек да е "нравствен" и това вече го прави "духовен". Иначе как те самите да се впишат в израстването - трябва е нещо близко за да може да се преживее като "наистинско"... И хоп - "обичането" и това да си "добър" - разбира се така не звучат достатъчно изразително и няма го философския уклон, интелектуалното надграждане... А трябва... и като трябва нещо - се измисля... На "обичането" се надгражда от вече извисеното понятие ЛЮБОВ, а на представата "да съм добър" й се прикача "НРАВСТВЕНОСТ" - така вече и двете звучат подходящо и могат да се разтягат вселенски и фантастични локуми с идеята да им се придаде блясък - поне в собствените очи...

Каквито и да са условията за един човек, когато дойде отвътре поредния етап от възрастта му, това ще се случи. Условията около него - каквито и да са - са просто едно допълнение. И е лесно да се вижда това - такива порастващи хора е имало и ще има втв всякакви условия - сред безброй географски, исторически и културологични разлики... Но хората и порастването им е налице.
И да - факт е, че сега - в този етап на трансформация - се преминава от групово определен живот, към индивидуално формиращ се. И всички тия въпроси "ами ако ги нямаше условията - ама точно тия" са въпрос на едно ограничено виждане. "АКО", ама няма "ако". Във вътрешното порастване и "етап и възрасти" всички сме еднакви - няма нито социален статус, нито имотен, нито полово определен. Това е въпрос до САМИЯ ЧОВЕК - а не от това къде, как и с какво живее. Тия последните са просто инкубатора - някаква точна конкретика, която е коренно различна за всеки човек. И всеки човек не е различен, защото условията в които живеел били различни - ЧОВЕКА СИ Е РАЗЛИЧЕН - РАЗЛИЧНИ СМЕ - и без да са различни условията. И в еднакви условия да ни поставят винаги ще сме различни и това е толкова лесно да се види в ЖИВОТА.

    Обаче със всичко това искам да кажа че на много хора не е изгодно и не им допада точно такова представяне - заради нещо много съществено, от което няма как да се скрият - това е простичкото нещо, наречено ИНДИВИДУАЛНА ОТГОВОРНОСТ. Щото точно до това опира представянето на условията като някакъв "важен фактор". Много им е изгодно на непорасналите деца, да извеждат отговорността от себе си - и това им личи - и в преживяванията и в идейките и в митовете - важните и определящите неща да са все "някъде там" - за да има оправдание, за да има обяснения, дето да са удобни. Толкова хора има и тук - сред нас, дето от десетилетия са си намерили "едни генерални оправдания" за неща, дето не им достигат. Всеки си ги привижда в добре подбрани "тежки кризисни моменти и преживявания" - обаче все ги има. За някои това е съдбата, за други майките или бащите, за трети - братята или сестрите. После изнасилването, нещастните случаи, смъртта на тоя или оня - въобще във всеки живот има какво да се намери от "тия". Е на това също му се казва "ВЪЗПОЛЗВАНЕ ОТ УСЛОВИЯТА".
   Обаче не само това - на някои деца разни емоционални разтоварвания и компенсации на неврозите им, се оказа, че са им измислили "духовно" име - "ОСЪЗНАВАНЕ" - може да се види в "съседната тема" в нашия форум. И тва също е пример как всяко "условие" може да се използва, стига човек да му "трябва" и да му е "изгодно".

Правени са експерименти по този въпрос - за определящата роля на условията. И този важен въпрос никак не е нов. Той съпътства хиляди изследователи на нещото наречено "самостоятелност". И думичката НЕЗАВИСИМОСТ е също свързана с този процес. И идеята на всеки за абстрактното нещо, наречено "СВОБОДА" - е също във връзка с тях. И последващата вече осъзната идея за "собствения център" и породилата се от това ВЪТРЕШНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ са нещата дето пораждат състоянието наречено от порасналите хора - САМОДОСТАТЪЧНОСТ. Толкова е простичка идеята и е толкова очевидна, че е лесно да се види кой, защо и поради кви причини на него не му е ясно. Това е толкова лесен за виждане компенсационен механизъм - като " не си в нещо, като не го виждаш и теб те няма в него" значи само ще си въртиш думичките - като заместители - разсъждения, логики, извъртания, еквилибристики... И всичко това само и само да се "докара" някак си - да се изживее, като не може да се ЖИВЕЕ наистина.
Ами - НЕ СТАВА - това е.

А Англия, средата на миналия век известен учен правил опити по този въпрос - посочвам този елементарен пример, защото е показателен в някои отношения.
Та прочутия учен направил едно научно изявление в което публикувал своите експерименти върху влиянието на средата и вродените качества като определящи формирането на характера на човека. Това се използвало в науката известно време, докато един ден гръмнал скандала. Господин "изследователя" всъщност подправил своите резултати - наклонил предварително везните към вродените и "генетично" заложени определящи насоки. ЗАЩО ЛИ? :) - Ами имало причина - човекът всъщност бил от стар род , със "синя" кръв. Толкова "важния" фактор му бил внушаван от дете. И той предварително бил решил вече резултатите от изследванията си. Почти 20 години дал от живота си в изследванията на БЛИЗНАЦИ от цял свят, само и само да докаже "тезата си", че най-важното е именно вроденото и предварително заложеното...И с цялата работа просто търсил едно ПОТВЪРЖДЕНИЕ на своята вяра, че именно условията са определящи ЖИВОТА НА ЧОВЕКА. И понеже го търсил - го "намерил"...
============================

« Last Edit: декември 05, 2007, 10:22:23 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Духовните учители
« Reply #14 on: декември 05, 2007, 09:58:47 am »
Можеш да си крадец, честен, престъпник или изключително морален човек.
Това не е от значение.Може и най-големия крадец да е по-голям духовен учител, от най-моралния човек.
Да крадеш е долно...се казва по-горе в един пост.
Защо смятаме така, защото се ръководим от вътрешния си мироглед.
Защото са ни учили като деца, че да крадеш е долно, но ако в природата ти е да си крадец, тогава, това долно ли е?
Аз също не мога да открадна, щото бих престъпила нормите на вътрешния си мироглед, но един човек, който е израснал сред крадци да речем и е възпитан да бъде крадец, не смята кражбата за нещо долно, тогава той ще краде и няма да смята, че върши нещо нередно.Нередно имам предвид спрямо вътрешния си мироглед.
И ето това е ограничението, не можеш да бъда различен от това как си възпитан,защото е трудно да престъпиш нормите на вътрешния си мироглед, а именно престъпването на тези норми те кара да вървиш напред, разширява съзнанието ти и започваш да разбираш хората, които имат по различен мироглед от твоя.

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: Духовните учители
« Reply #15 on: декември 05, 2007, 10:09:20 am »
Да,така е,съгласна съм с вас. Искам да добавя,че е добре човек да е наясно какво иска да научи.Прицц Сидхартха е бил провокиран от страданието,старостта,болестта и смъртта,като е поискал да научи как те могат да бъдат преодолени от човека и не само да го научи,а и да приложи наученото спрямо себе си.Интересното е,че е успял едва след дълги години безрезултатно обучение при различни учители след като напълно се отказал.Може би,ако търсеше други неща щеше да стане добър ученик на някой велик йога,но никога Буда.Що се отнася до крадците е въпрос на отправна точка.Хермес и Прометей са най-великите известни на човечеството крадци според мен,но от гледната точка на боговете,не от тази на хората.Така,че не казвай "Не мога да крада",Пчеличке-никога не се знае :) Като си наясно какво искаш да научиш,Учителите идват,като те едновременно и се учат от теб.Процесът е винаги двустранен,но това е въпрос на осъзнаване.А в края на краищата рано или късно разбираш,че цялото напъване да се учиш и да учиш е просто една от шегите на Бог. ;)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Духовните учители
« Reply #16 on: декември 05, 2007, 10:13:48 am »
уууу,
Ами нали се сещаш, че горния въпрос " за открадването и кражбата" е единствено само в контекста на НРАВСТВЕНОСТТА. Иначе тва понятие си е просто "фишек" - така или иначе именно морално-етичните идейки са тия, дето го определят и го "попълват".
Тва за открадването са  толкова ефирни балони, само за човек, дето няма никаква идея, кое е негово, кое е взел наготово от библейските ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ. Обаче звучи НРАВСТВЕНО - следователно извисено, главно защото общоприетите идеи на някой "за духовното" им е повече изгодно да бъдат така представени - за да ГО има НЕГО САМИЯ сред тях. Нали дори в неговите му очи, "трябва да е добър". 
Крадем непрекъснато - от всичко - от природата, от другите същества. През целия си живот употребяваме, консумираме, и ЖИВЕЕМ, взимайки от нещо, което е "нечие" друго.
Убиваме непрекъснато - всяка секунда в нас ние самите, за да живеем убиваме милиони микроорганизми. Защото ако те убият нас, никой не би нарекъл това "УБИЙСТВО". Наричаме и убийство това, че тигъра убива сърната... И пак е късогледство... и пак, и пак...

Едно от най-трудните неща е човек в живота си да се "раздели" и преосмисли КОЕ Е НЕГОВО, РЕАЛНО, АДЕКВАТНО... и кои неща са ПРИВНЕСЕНИ и ПРИЕТИ НАГОТОВО. "Хипатия" скоро беше писала това по един чудесен начин. Дали тя самата го е направила е вече друг въпрос. Но се вижда, че някои хора поне могат да си го признаят, че вече са "разкрили" какво се случва извън личносоциалния хоризонт...
А това на колко други хора няма как да им "СТИСКА"...
======
Евридика - ако някой знае предварително какво да учи, НЯМА НИКОГА ДА УЧИ НИЩО "НОВО". Новите неща, така или иначе затова са нови - "наясно ли сме за НОВОТО" значи въобще не са ново. И няма как  :)
Представно-чувствено-идейния характер на собственото сътворяване става определящ какво е НОВО... Иначе... НОВОТО е винаги като опипване в тъмното. Но на децата им трябва сигурността и вместо да откриват същинско НОВО, те предпочитат да си сътворяват откривателство, като си представят "че са наясно"... И все пак това е част от един етап, който така или иначе му е отредено да си "отмине".
==========
И накрая - никой не видях досега да се запита - ДАЛИ ВСЯКО НЕЩО МОЖЕ ДА НИ БЪДЕ УЧИТЕЛ... или просто се "учим от всяко нещо"? Защото има разлика - поне за тия дето я "виждат". И още нещо - ДАЛИ ИМА РАЗЛИКА МЕЖДУ "УЧЕНЕ" и ПРИПОМНЯНЕ...?


« Last Edit: декември 05, 2007, 04:07:15 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Духовните учители
« Reply #17 on: декември 05, 2007, 10:23:57 am »
Да, Рамус, в контекста на морала, нравствеността и тем подобни.
Това имах предвид, просто докато пишех моя пост, ти бе публикувал твоя :)

bee

  • Guest
Re: Духовните учители
« Reply #18 on: декември 05, 2007, 11:09:23 am »
Добре, ако някой го дразни думата "учене" да не говорим за учене, въпреки че според мен целият ни живот е едно ходене на училище и дипломната ни работа може да е смъртта и начинът, по който ще я ... срещнем :)
Да говорим за припомняне, спомняне на това кои сме.

Е, кои са опорните точки, на които можем да се опрем, за да си спомним кои сме?
Как ги откриваме тези точки? :)

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: Духовните учители
« Reply #19 on: декември 05, 2007, 02:47:17 pm »
Да,Рамус-всяко нещо и всеки,който срещаме по пътя си в Безкрая ни е учител,но и наш ученик едновременно.Да,няма нищо НОВО-ново е за само този,който го открива в определен момент за себе си,а процесът на учене всъщност е процес на припомняне на Себе си.Не можем предварително да знаем какво ще научим,разбира се-имах предвид,че всеки тръгва да опознава и учи,воден от някакъв свой вътрешен импулс,който е негова отправна точка и го мотивира да опознава/учи.Никой не може да е предварително наясно какво ще открие,но не изключвам и тази възможност за някои човешки същества.Да,на децата е необходима сигурност -това е тяхната отправна точка в хармония с която се явяват и съответните учители.После децата порастват,а след това отхвърлят зрелостта и отново стават деца...и така ...докато всеки се намери се преоткрива/опознава безброй пъти от безброй отправни точки  докато стигне до истинския Себе си. :)
Пчеличке,не ме дразни думата учи,но напоследък много се клишира и куп псевдоучители си предлагат услугите навсякъде,затова се опитах да изместя малко ъгъла.Колкото до отправните точки,всеки ги намира сам за себе си или те го намират-едно и също е. :) 

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Духовните учители
« Reply #20 on: декември 05, 2007, 03:31:14 pm »
Във връзка с някои неща, които писа Мактуб, се замислих за моите учители в училище... Кои са любимите ми учители и защо, какво съм научила и от кого... Аз имах щастието в гимназията да ми преподават уникални хора. Хора, които се отнасяха към нас, учениците, като с равни и демонстрираха към нас уважение и зачитане, което човек рядко може да срещне в живота си. Тези хора ни показаха, че не сме просто "ученици", а хора като самите тях. И преподавайки ни предмета си, ни показваха себе си, отношението си към света... Понякога ни даваха направо съвети, които са ни звучали вероятно странно. Но в повечето случаи ни провокираха да излезем от калъпа, в който сами се бяхме набутали, за да влезем в това училище, принуждаваха ни да мислим сами и ни даваха обичта и подкрепата си. А това е нещо безценно за тази възраст и аз съм абсолютен късметлия, че имах шанса да попадна на тези хора и да оценя това, което се случваше тогава.

Иначе в живота е много забавно, особено в духовната сфера, където някои хора се самопоставят в ролята на духовни учители, а други послушно си влизат в ролята на ученици и старото театро продължава, а актьорите са облечени в прекрасни изкрящо бели одежди, поръсени с нафталин, който под светлината на прожекторите блести като брилянти... Кого си мислим, че ще заблудим? И какъв е смисълът да го правим? Рано или късно трябва да си позволим да се погледнем и честно да си признаем, че ние сме си и ученик, и учител, и че всичките си уроци си ги даваме сами, привличайки точно подходящите хора и обстоятелства, не за да научим нещо повече, а за да се освободим от още нещо - от поредната красива илюзия, с която сме украсили первазчето си. И ако толкова много ни се иска да си имаме учител, просто защото така ни е по-спокойно и уютно, нека този учител ни бъде ЖИВОТА.
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline cassydy

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
  • Gender: Female
  • Аз СЪМ
Re: Духовните учители
« Reply #21 on: януари 02, 2008, 12:52:31 am »
В момента се сещам за един човек,който мога да нарека за свой духовен учител.Това е учителят ми по йога.При това аз дори не съм си приказвала толкова с него,но като го видя или си помисля за него настъпва някакво спокойствие в душата ми,сякаш я изпълва някаква светлина.Той е уникален човек,който мисля,че заслужава да разкажа някои неща.Изключително позитивен,усмихнат,невероятен.
В своята младост,като треньор на националния отбор по спортна гимнастика чупи пешлен.Диагнозата на лекарите-смърт.Но той решава,че ще живее,започва да се занимава с йога и ето го сега,след толкова много време-на 72 мисля,да не излъжа за точните години.Открил е смисъл в живота си и гледа смело напред.За съжаление болшинството от хората,като достигнат една определена възраст ,50-60 години примерно,предценяват,че са стари и решават да са болни.Нарочно казвам решават,защото според мен болестта е избирателно състояние на човека.
Та така...разказвам ви за моя учител,защото се надявам да се усмихнете,да  погледнете в себе си и да разберете,че никой не може да определи как да изживеете живота си.Единственият който решава сте вие самите.
Обичам ви!
Последното незнам защо го казах,просто така го почувствах... :)
В търсене на Джонатан, който се крие във всеки от нас.