И когато нямаме какво да споделим, бихме могли
просто да помълчим, а не да настояваме за „цветове” или „несериозност”....
Да помълчи...
ама не може. Никоя посредственост не й стиска за замълчи. Ако замълчи, ще е да се скрие... щото е лесно или безопасно.
Как да замълчи, като други могат да "говорят"?
Ако мястото не й харесва, отива да си търси друго място да си "говори", прави си го, ама не й стига. Някъде там... имало друго място, дето някои пишели... защо да "мълчи"? Нали трябва да се говори, говори... и да има слушатели. Да се намират "сродни души" като нейната посредственост. Ама и тва омръзва, щото посредствеността я има навсякъде и блика от ежедневието...
А пък и посредствеността хич не търпи сериозността. Как да търпиш нещо, което сам не можеш. Кокетниченето с приказки, фразички и игри са само симулации на интелигентност на разум, на последователност, на търпение и постоянство. разбира се, че като ги няма тия неща, най-подходящата фасада е "свободата на забавлението" - мдааа - "всичко е игра", всичко е забавление - и говоренето и мълчанието даже - само игри. За дете, дето може единствено да играе всичко може да е само игра. Ама разбира се, че друго нищо няма - само забавление и игри... и симулации - на приказки, на духовност, на любов... Посредствеността може всичко да прегази пред себе си, само и само да си намери място за изявата си.
Дааа - може и пасивно - понякога се търсят причини и дори интелигентни оправдания за това, да не се прави "НИЩО". Друг път пък ще се намерят от 9 кладенеца вода, за да се оправдае безогледността и хаотичността в "правенето". И пак нищо - просто симулации - на правене и на живеене.,.. обаче с големи думи. Главно думи, щото прилагането им в живота е сложно дело. Именно то май иска полагащата се сериозност... Не че не се опитва посредственото и без сериозното - нищо не пречи в живота да се привиди "пърхането с крилца /или мигли/, да се насладим на това или онова... забавление или тъга, хумор или раздразнение, сълзи или крясък... или в депресията..." Майтап да става...
Ако стане...
Като гледам колко много хора просто си четат - потребителство. Не само в нашия форум е така - още във "форума на Труден" го забелязах за първи път и тогава се попитах какво пречи на хората да се изразят. И в момента докато четете това, погледнете колко са гостите, вижте колко са регистрираните потребители, и колко са реално пишещите... а от тях....... т.н.
Повечето хора просто си гледкат да си набавят нещо допълнително - я за малко кършене на някой друг час, я за разнообразие, я за отмора, я за забавление. Потребителството като масово явление. Лесно е да си скрит, пасивен... или драскащ общи приказки с идеята че си изразителя им. Ооо - да - имат мнение... ама не им стиска да си го напишат. Ако пък да - винаги може да се пишат общи фрази и да се преповторят някои общественополезни истини, да се поцитират някои социално-признати "умни глави" или "умни книги", да си изразят "съгласна /-сен/ съм с един кой си", както и да поставят набор от емотикони, главно изразяващи първосигнални реакции като на малки деца... и така да се маскира факта, че няма кво друго да се каже.
И творчеството не е лесна работа, да не говорим че така и никой не знае кво е тва. Както и с други абстрактни понятия всеки си го припознава както му е угодно - да му върши работа - по прикриването, по оправданието, по правенето, по липсата на избор, по нежеланието или желанията... За всичко се намира начин да се "закриви", стига да е изгодно...
Като не могат да мълчат някои хора си търсят полето за мечтаните изяви, за зрители... и на ужким.
Дори поезия се пише. Поезия - ама и в нея си личи.
И книга да се напише - пак си личи.
И да се мълчи... и да се говори - пак си личи посредствеността.
Личи си и когато "дава идеи". Всичко само симулация - игрички, като заместител на една празнота.
Квото и да се прави не може да се скрие... няма как. Защото посредствения не може от себе си да се скрие - нито има как, нито има начин. Но "опитите" няма да спрат и ги има откакто съществува тя - ПОСРЕДСТВЕНОСТТА. И от тия "празни опити" посредствеността е установила, че най-лесно е да се скриеш "между себеподобни" или да си трайкаш... Ако стане...
А има ли такова нещо като ПОСРЕДСТВЕНОСТ... и къде ли е... освен у "детето" във всеки от нас.
Тя е в главите ни - едно наследство, един атавизъм. Един "отзвук" и белег, че нещо така и е останало и е "спряло да расте"... И се покрива с повърхностни неща, с фантазии, с настроения... като не става с друго, остават симулациите...
Откровението и уважението... с които това виртуално място се опитва да направи поле за изява, също не останаха по-назад. Именно от хората дето не им стиска да го направят. Особено откровението - при някои хора няма дори елементарно разбиране ЩО Е ТО... Няма и как да го има - то е съотвествие на зрялост, на възраст.
Не че е задължително, нито да е важно...
Но е показателно.
Никое малко коте не може да разбере живота на "възрастния лъв", но това не му пречи да си играе. Играта на ЛЪВ, като запълване на котешкото... Щото котето, квито и игри да си играе, все си остава "МАЛКО КОТЕ"...
Игри - просто симулация на ЖИВОТ... И дори това някои величаят като забавление... и наричат "другото" сериозност, дето нямала място... даже и с "цитати"...
Едно и също - и във форумите и в ЖИВОТА - света на посредствеността, опитваща се да се скрие или възвеличае, и като се изживее на всичко друго.