Author Topic: Играта, която сами играем  (Read 5544 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

daniTA

  • Guest
Играта, която сами играем
« on: декември 13, 2007, 06:04:52 pm »
От какво се страхуват хората?
Страхът и вината са лъжа. Хората живеят така, че ги припознават навсякъде. Виждат заплаха в самия живот, в съседа си, даже и в приятеля си. Започва една борба, кой да ,,оцелее,, доказване и съревнование за сила, власт, можене. Една безсмислена и жестока надпревара в която всеки губи, нищо, че наглед му се струва че печели. И всичко това от една лъжлива и кривразбрана позиция. Укрепване на фалшивото себеусещане на Аза за надмощие и приоритет над останалите. Освен това е едно бягство от себе си, защото всичко насочено навън няма връзка със самия човек. Всичко насочено навън е за доказване на индивида, че може. Но какво може?
 Може да развали семейството на приятеля си, да натрупа богатство или както се писа в една съседна тема, да дава безброй заявки на Вселената, безкрайния чувал за забавления.В това ли е смисъла на Живота?
Вечната игра подвластна на страха, която сами се  принуждаваме да играем. Нима е нужно,като изплашени деца да продължаваме  на игра да жвеем. Нима всеки човек няма смелост да спре тази игра Тук и Сега.

daniTA

  • Guest
Re: Играта, която сами играем
« Reply #1 on: януари 20, 2008, 04:29:14 pm »
Хората привиждат смисъла на живота в драмата. Без значение в какви нюанси е . За несъзнателния човек това е живота. Прикрива нуждата от преживявания под маска на съпричастност, притеснение, уплаха, обич, щастие уж към останалите, но всъщност въобще не му пука за другите, а гледа да запълни собствената си празнота. Няма как да разбере, че не го прави заради другите, а че е пристрастен към драмата, вживяването- опията - и мигновенния резултат- купчина преживявания.А без драмата от нуждата настъпва абстиненцията. Наглед нищо не губи,защо да не си преживява малко въображаемите си фантоми, но в действителност губи себе си.

Offline NASTI

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 12
  • Gender: Female
Re: Играта, която сами играем
« Reply #2 on: март 05, 2008, 11:00:23 am »
Ами именно поради тази причина хората са казали "ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ!". Обичайки себе си, запълвайки тази празнина за която говориш, няма как да не принесеш добро и на другите около себе си. Какво пречи обичайки себе си, да обичаш останалите; какво пречи задоволявайки своите потребности и запълвайки празнината в себе си да носиш на околните щастие, любов, признателност и всичко останало.
Да вярно е, че човек сам избира пътя си. Сам избираш да нараняваш ли останалите или да ги обичаш. Първоначално приемаш решенията, които си виждал - родителите, познатите... Едва след като се осъзнаеш, по време на пубертети или след него започваш да градиш свой начин да се справяш с живота, но избора който правиш си е твой ЛИЧНО ТВОЙ ИЗБОР. Игра ли е? Незнам...

Защо ли така представени от теб нещата, звучат тъжно?
 :smitten:

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Играта, която сами играем
« Reply #3 on: март 05, 2008, 12:19:06 pm »
Ами щото нещата наистина понякога са тъжни.Когато има драма има и тъга, но когато си способен да погледнеш отвън тази драма, тогава тя се превръща във фарс..и тогава ти е смешно.
Лесно е да гледаш как другите се вживяват в игрите, които играят, но е истинско предизвикателство сам себе си да погледнеш в твоята игра.Е, понякога се получава, но понякога забравяш вживяваш се и тогава... тогава настъпва тъгата.
А, тя тя е следствие от твоя личен избор и може би когато този избор се превърне в свободен, тя същата тази тъга ще престане.....завинаги.

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: Играта, която сами играем
« Reply #4 on: март 12, 2008, 08:27:49 pm »
Всичко опира до смисъла на живота.Всяко деиствие е породено от някаква цел....ние се вживяваме в дадена роля и си  я следваме кои както си знае ...едни добри,други лоши а от коя гледна точка си добър и от коя лош и тогава(след като може лошия да бъде привидян добър и обратното) кое какво е всъщност?Та...всичко идва от ролята АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ЗА КОЕТО СЕ СЕТИШ!ДАЖЕ И ХРАНЕНЕТО....тогава идва въпроса КАКВО ПРАВЯ "ТУКА" ПО.....?.......и аз това се питам
  Колкото повече преживяваш дадена роля толкова по-трудно по-късно може да се откажеш от нея и по-скоро да си признаеш че е просто роля(то всъщност първото е в последствие от второто)....
Мисля,че доста е  говорено по темата в изворите...........остана само всеки да си реши какво прави "тука"

 
« Last Edit: март 16, 2008, 08:28:56 pm by deqnski_890 »
FREE YOUR MIND

Offline neti789

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 82
  • Gender: Female
Re: Играта, която сами играем
« Reply #5 on: май 12, 2008, 12:56:44 am »
Без да се обиждате, ама много тъжни коментари, вие нещо май отчаяни ми се струвате?! Всеки минава през периоди на търсене на отговори и понякога доста дълго се лута  тогава животът изглежда като тъмен тунел, от който няма изход, но ето че ГРЕЙВА СВЕТЛИНА и тази светлина не винаги е в края на тунела, просто по пътя си срещаме и други като нас, търсещи същества и надеждата осветява живота ни!
Защо сте толкова тъжни и самотни? Добре е че сте осъзнали, че играем игри, следваме модели на поведение, но щом вече сте го разбрали не е необходимо да продължавате така, щом това не ви прави щастливи!
Незнам защо вие сте тука, обаче знам защо Аз съм тук! И то е за да бъда щастлива, да обичам и да съм обичана, да нося светлина и да се радвам на живота и на хората! Тук и точно сега има толкова красота, която не бива да бъде подмината и да остане незабелязана! Толкова прекрасна енергия, аз направих своя избор и го правя всеки ден от живота си след като осъзнах какво съм пропускала досега, следвайки моделите на поведение, изградени от обществото! Избрах да виждам хубавите страни на нещата, защото ние всъщност виждаме само това, което искаме да видим и тук всичко зависи от нас!
Радвайте се на живота, защото той наистина е кратък, намерете нещо, което ви носи положителни емоции и го следвайте, то ще ви заведе до още такива  :) просто живейте пълноценно и не пропускайте нито един ценен миг от живота си да се забавлявате, да обичате и да се ЩАСТЛИВИ, защото това е важното ! Не търсете отговори, просто живейте, тогава отговорите сами ще ви намерят! Оставете съмненията и страховете, въпросите и вината, мислите, които ви носят негативни емоции и продължавайте напред :smitten:

Offline ivadun

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 12
Re:Играта, която сами играем
« Reply #6 on: юни 14, 2010, 06:20:48 pm »
 Всичко, което предприемаме в живота си, носи някакъв риск. Ако такъв нямаше,отплатата или резултатът от  нашите начинания не биха имали за нас творческа валидност. Възнаграждението винаги е пропорционално на вложеното усилие, а усилието, което се изисква, е от своя страна пропорционална на относителна опасност.