Author Topic: За Дявола  (Read 2671 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline cassydy

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
  • Gender: Female
  • Аз СЪМ
За Дявола
« on: януари 01, 2008, 10:38:38 pm »
Предполагам,че повечето от вас вярват в Бог.А в Дявола?Мислите ли,че човек трябва задължително да служи или на единия или на другия.
Аз лично съм малко объркана.Но мисля,че и двете-и божественото и дяволското  са скрити в самия човек и двете се прояввят в определени моменти,в което няма нищо лошо.Мисля,че Господ и Дявола са енергии,които не е задължително да са пълна противоположност.И както човек може да осъщесви връзка с Бог и да опознае част от себе си,може би може да осъществи връзка и със Сатаната  и да открие също нови неща за себе си.Но това,че е осъществил връзка с него не означава ,че е лош човек.Можеби точно обратното.Опознавайки лошото,заставайки очи в очи с него ще ти помогне да станеш по-добър човек.Така е горе-долу според мен.Вие кажете какво мислите...
В търсене на Джонатан, който се крие във всеки от нас.

Offline cassydy

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
  • Gender: Female
  • Аз СЪМ
Re: За Дявола
« Reply #1 on: януари 05, 2008, 08:14:05 pm »
Моля ви кажете ми какво мислите,дори мнението ви да е напълно противоположно на моето.
ramus,знам,че се опита да ми подскажеш,че начина да открия отговорите на въпросите,които ме вълнуват е не да задавам въпроси на другите ,а да се опитам да открия решението в мен самата,да се вгледам,да открия и да приема нещата.защото всъщност само това е важно.какво аз мисля.но в този случай става въпрос за нещо по-глобално като тематика.наистина съм объркана.
честно казано се отхвърлям от горното си мнение.в смисъл в момента започвам процес на преоткриване на нещата.
стаята ми в момента изразява душевното ми състояние.абсолютна бъркотия,има неща,които трябва да се почистят,подредят и т.н.Но тя изразява и това,което смятам да направя със себе си-да се хвана и да подредя нещата,така ме всичко да стане хармонично.Готова съм да започна...
В търсене на Джонатан, който се крие във всеки от нас.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: За Дявола
« Reply #2 on: януари 05, 2008, 08:43:30 pm »
 Ето мойто мнение... :)

Ще използвам твоята метафора със стаята за да изразя това което виждам аз.

Както имаме нормална стая пълна с мебели,картини,вещи,ел.уреди и т.н. ,така и човешкото съзнание може да се разгледа като една стая пълна с вярвания,разбирания,фантазии.

Ето тука може човек да си зададе въпроса къде е той в тази стая.Кое е той , дали той е своите вярвания,разбирания и фантазии или тези неща са просто вещи ,които той е припознал като негови.Ако мозъка ни е стаята,то именно мислите ни ще бъдат мебелировката.Всеки според него си обзавежда тази стая с разни мебели.Повечето хора обичат да ги сменят и подменят с нови.Колкото по нови и модерни,толкова по добре.Други пък обичат антики.И се ровят из книгите от миналото да си ги набавят.Хора всякакви , търсения всякакви.

Много е просто,ако търсиш просто поредния нов модел диван ,който да ти пасне идеално в ъгълчето на стаята,ти ще си го намериш.Но няма да намериш себе си...човек не може да се намери във фантазиите си.Как може човек по дивана,масата и столовете да съди за себе си.И тъй като повечето хора само това виждат,те и това наричат себе си.Те стават християни,националисти,патриоти,европейци и какви ли още не.Тези хора просто не могат да разпознаят себе си,както животното не може да разпознае образа си в огледалото така и човек не може да се огледа в собствените си действия преди да е узрял за това.На това хората му викат самоосъзнаване майче,не знам и не ме интересува.Знам само за мене си че не ми пука за мебелировката.И вместо да си купувам и да подреждам моята стаичка,аз по скоро изхвърлям вече стари и ненужни вещи.Но това съм аз и имам още доста работа по изхвърлянето.

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3156
  • Gender: Male
Re: За Дявола
« Reply #3 on: януари 06, 2008, 09:42:30 am »
Според мен в човека има капацитет да извърши много и най-различни неща, едни се считат за добри, други за лоши и това е много условно, според ценностната система на този, който дава преценката. Дявола за мен е метафора на тъмната страна на човешките прояви. Няма реално съществуващо подобно митологично свръхестествено създание, което да е в опозиция на другото мега създание - Бога. Всичко това се намира във всеки човек и се проявява според обстоятелствата, в които е поставен и личната му ценностна система.
От моята гледна точка злото е това, което възпрепятства личната свобода на човека. То е неестествено дори може да се нарече болестно цивилизационно състояние и главната му действаща фигура е егоизма, това да мислиш основно и само за себе си и никой друг да не е важен, освен ти самия(та). Оттам тръгва всичкото зло и то не води до нищо добро, разбива живота на мизерия и нещастие, създава грандомански илюзии, пристрастяващи заблуди, излишни нужди, болести и смърт. Злото е объркване и отдалечаване от истинската човешка същност. А тя е любов и приемане. Тя води до душевен мир, равновесие в мислите и чувствата.
Разбира се аз не заклеймявам злото, напротив съзнавам, че то е необходимо преживяване в дуалистичния свят, в който живеем. То е способ за различаване и разпознаване на доброто в нас. Злото води към страдание, което е мотив за подбуждане на доброто, което води към мир.
 
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: За Дявола
« Reply #4 on: януари 11, 2008, 01:49:04 pm »
Имам някакви разсъждения по въпроса, с които не ангажирам никого. Просто използвам полето за да ги напиша, но те се отнасят само до начина по който пишещия тези редове, гледа на идеята за Дявола.

Дявола е символ на злото. Като всяко нещо в живота на човек, срещата със злото си има свой произход, бих го нарекла. Произхода на идеята за злото е идеята за доброто. Ако върна назад към самото начало на човешките възприятия, първото регистрирано усещане е комфорта в утробата. Лекарите казват, че децата в утробата чуват и усещат. Не си спомням аз самата какви възприятия съм имала в онзи период, но допускам че това е така, макар че може и да не е. И понеже средата в утробата е максимално пригодена за плода - да расте и да се развива, това приемам за първото регистрирано усещане - пълен комфорт. Следва развалянето на комфорта при раждането - регистрира се дискомфорт. И така вече са налице двете основни усещания на човека, по които се ръководи. Към едното се стреми, от другото бяга. Важно е, че тези усещания в началото, са зависими изцяло от него, без никаква намеса на заключения или внушения. Те са сетивно регистрирани, без участието на умствени разсъждения.

Детето се стреми към възстановяване на изгубения абсолютен комфорт. Ако му е неприятно - реве. Постепенно започва да загрява, че удобствата се предоставят от човека, който най-много се грижи за него (най-често, това е майката) и си търси начини да ги получава. Идва момент, когато майката е недоволна, не одобрява стореното от детето и го наказва като го лишава от кеф. Това е ключов момент - детето разбира, че удобството не зависи само от вътрешния му усет, ами и от близките му.

Приятно и неприятно, преминават към прието и неприето, одобрено и неодобрено. После се трансформират към трябва и нетрябва и заключението кое е добро и кое е лошо. Приятното (кефа) е онова, което детето усеща само със сетивата си, докато доброто е онова, което може да си позволи, без риск да загуби жизненоважното одобрение на близките си. В разграничаването на лично-приятното, от обществено-приетото, се заражда конфликт. Конфликт от подтискане на естествените пориви за кеф, за да се поддържат отношенията със хората, от които личността е зависима.

Разминаването на вътрешното усещане за нещата и резултатът от външния им израз, води до заключението за злото.

За да се подтискат естествените пориви в името на сключената сделка, се полагат постоянни усилия. Но подтиснатото създава напрежение, което се покачва и изисква все по-големи усилия да се подтискат поривите. Заражда се стах, от онова, което е подтиснато. Там е тъмната стая, на която вратата винаги стои затворена. Ако бъде открехната, ще излезе злото. Човек мисли, че е лошо да бъде себе си, лошо е да погледне в естествените си пориви и да ги освободи. Това му е носило малки неприятности преди, а сега рискува да бъде тотално отхвърлен от обществото. Разбира се това се случва само в главата му, защото страхуващият се не проверява какво би се случило ако. Такъв въпрос не съществува. Той пази страха си и така пази идеята си какво ТРЯБВА да прави, за да бъде ДОБЪР, ОДОБРЕН и ПРИЕТ. Пази идеята си за ДЪЛГ и най-вече идеята, че той е ЛОШ. Това е самата основа на личността му, а какво е човек без личността си, без стремежа на егото да съхрани тази личност?

========
Само ако спра, мога да спра. А за да спра, е нужно да преодолея страха си, защото там е границата на света на личността. Само прекрачвайки я, мога да разбера, какво има отвъд нея.
========

Някои хора могат да се доведат до лудост като се подтискат, други намират канал през който да оставят да изтече напрежението. Но така или иначе един детски конфликт се раздува неимоверно, до такава степен, че страха от злото в самия човек става огромен. И когато злото бъде пуснато на свобода, казват за човека че е управляван от Дявола :-)

Поради непонятна причина, ми е смешно.

Цената на социализирането, е отделянето на човек от естествените му пориви. Стремежа към отприщването на вътрешното усещане за живота, е маркирано със символа на злото. И за по-образно, вероятно църквата, е измислила Дявола, за да има антипод БОГ.

Е имам въпрос. Нали БОГ е всичко. Аз не спадам към никакви религиозни вярвания или учения, не съм кръстена, безрелигиозна съм...нямам нищо общо. Възприемам БОГ като абсолют. Може да се намери аналог на абсолюта във всякакви религии. БОГ е твореца, създателя на всичко, бог е любов. Тогава Дявола е създаден пак от БОГ. И антипода на Дявола кой би следвало да бъде? На злото, антипода е доброто. БОГ е източника на всичко и е всичко, значи няма нищо друго. Тогава защо Дявола е поставен на едно равнище с БОГ. След като Дявола, както и всичко останало, е производна на БОГ, изразно средство. Вероятно има някаква легенда в библията, която обяснява произхода на Дявола, но нали това е работата на религията - да има отговор на всичко. :-)

Е, на този въпрос аз нямам отговор и не го търся. Мисля, че не света, в който живеем е двуаспектен, мисля че самите личности са такива, защото личността се възприема като съставна и проектира възприятието си във света. Самият свят, както и ние, както и абсолютно всичко, има единствен произход, без антипод. От едно нищо тръгва всичко, разделя се, но после пак в едно се връща. Разделянето е плод на възможности, които винаги се стремят към възстановяване на цялото. Според мен "грешката" е там, че събраните две половини никога не правят неразделно цяло. Цялото е повече от сбора от частите си. В него частите губят своите форми. Всичко е свързано в необятно единство и никога не е било разделяно. Само в раздвоения свят на личността, противоположностите имат ясна граница. И проблема идва от там, че не самия човек определя тези граници, той ги приема на готово, както са му ги предали близките му хора, още в първите години от развитието му, под формата на възпитание. Със социализирането си, човек приема своята отделност и разкъсаност. Спира да бъде цял и единен. И това е огромната социална функция на обществото - да сме всички равни и еднакви. Но не сме и все пак от едно място произлизаме и натам вървим, някои може би вече са се върнали, но винаги сме едно цяло и никога не сме се разделяли.

Поздрави
« Last Edit: януари 11, 2008, 03:17:00 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3156
  • Gender: Male
Re: За Дявола
« Reply #5 on: януари 11, 2008, 10:21:06 pm »
Човека се съгръжда от момента в който се роди чрез възпитанието, което му дават, но ако предположим, че животът е безкраен и че не свършва и не започва с смъртта и раждането, само променя формата си(така да се каже), то преди да дойде на този свят с раждането си в това което е бил е имало някакъв характер. Детето се ражда с типичен характер, някои са кротки, други по-ревливи, трети са палави и стихийни. Злото в човека го е имало още преди той да се роди, наследство от предишни животи. То е вследствие от поредица от избори и преживяния от този но и отвъд този живот. С разширяване на осъзнатостта, тоест с прибавяне на допълнителна информация за това, кои сме ние и приемането й, всеки човек който е бил по т.н. крив път на злото, може да започне наново, да сътвори от себе си нова личност. 
Всичко сме едно цяло, това е положението в което липсва всякакъв егоизъм. Колкото повече се отделяме от съзнанието че сме едно цяло, толкова повече егоизъм се проявява и толкова повече неща, които се асоциират със зло се извършват. Символът на дявола е крайността в посока към егоизма.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За Дявола
« Reply #6 on: януари 12, 2008, 12:35:34 am »
Катерисе... благодаря за възможността...и за провокацията...
От доста време вече "зрееше" в мен... и докато четох поста ти... и "блесна"...
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1383.msg18189#msg18189
« Last Edit: януари 12, 2008, 12:37:53 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.