Author Topic: Щастливи ли сте ?  (Read 6610 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline cassydy

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
  • Gender: Female
  • Аз СЪМ
Щастливи ли сте ?
« on: януари 05, 2008, 08:25:52 pm »
Удовлетворени ли се чувствате?Мисля,че това е много важно.Аз в момента се чувствам така.Защото започвам нов етап от живота си.Виждам как облаците се разсейват и се показва слънцето.Трябваше да преживея много трудни неща,но не съжалявам за нищо.Искам да благодаря на един човек,за това което направи за мен.Той ще ме разбере.Борис,ти си първият човек,който прави това за мен.Когато си говорим сякаш се пренасяме в някаква друга вселена,в която душите ни комуникират,двамата се разбираме,дори без думи.незнам как да изразя това,което чувствам.Прав беше,думите са много несъвършен начин на изразяване.И все пак...благодаря ти.Благодаря и на Бог,че те срещнах и,че ми дари този ден... :)
В търсене на Джонатан, който се крие във всеки от нас.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #1 on: януари 05, 2008, 08:48:38 pm »
 Не знам какво наричаш щастие , но аз лично нямам нужда да бъда щастлив...чувствата не представляват особен интерес за мене.Но аз съм луд тъй че...нека другите да си кажат за тях :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline cassydy

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
  • Gender: Female
  • Аз СЪМ
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #2 on: януари 05, 2008, 09:04:37 pm »
Не знам какво наричаш щастие , но аз лично нямам нужда да бъда щастлив...чувствата не представляват особен интерес за мене.Но аз съм луд тъй че...нека другите да си кажат за тях :)
какво съвпадение,ставаме двама луди .Хихи
ами щастието е нещо строго индивидуално.за едни се изразява в материални неща,за други не.в крайна сметка няма значение какво си избрал,просто е важно да се чувстваш така...щастлив.
Хммм....нещата,които казваш са много странни-че нямаш нужда да бъдеш щастлив и че чувствата не представляват интерес за теб.Това се противопоставя според мен на всички закони на човешкото съзнание.Хората просто имат нужда от топлина,обич.Ами че то според мен чувствата са основата на живота.Да чувсташ,че живееш истински-това е най-хубавото усещане.Секса също е основан на чувства.
Ако тези неща,които казваш са вярни,зачи можеби не си щастлив... Защо не опиташ да го промениш?
В търсене на Джонатан, който се крие във всеки от нас.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #3 on: януари 06, 2008, 12:48:30 am »
Ако тези неща,които казваш са вярни,зачи можеби не си щастлив... Защо не опиташ да го промениш?
Да променя кое?Да променя себе си или да променя убежденията и вярванията си?Щастието е просто една идея,поредната вяра на хората.Поредната измишлйотина на хората , като онази че човек е това което мисли и чувства.Хората се оставят мислите и чувствата да ги определят.Аз се опитвам да обърна процеса и да го направя съзнателен.Един вид аз да определям мислите и чувствата си.Вече имам някакъв минимален напредък...Мислите и чувствата са израз или продукт на връзката на човека с природата посредством сетивата.Самосъзнанието е израз на връзката на човек със самия себе си.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3524
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #4 on: януари 06, 2008, 10:06:13 am »
Щастието без осъзнатост, приемане и разбиране на истинската ни същност е лесно разрушимо чувство, зависещо от всякакви причини и обстоятелства. Ако в следващия миг усетиш че не си обичана, че не правят достатъчно за теб и щастието ти се изпарява, ставаш отново търсеща, искаща, нуждаеща се, тоест нещастна. А когато знаеш, че ти си самата любов, няма да има значение дали те обичат или не, в теб остава чувството за удовлетвореност независимо от всичко, което ти се случва и се превръща в твой траен спътник. Това е от мен. Блях колкото и да сме луди май сме в правия път, квото и да означава това :)
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #5 on: януари 23, 2008, 08:55:51 pm »
Въобще не се чувствам щастлив.Хубаво си бъбрите вие двамцата ама аз си нямам никаква идея от целия филм...
Днес съм "щастлив" утре "нещастен" след 15 мин пак се чувствам щастлив,без да има каквато и да е причина.
"Луд" съм-не ми пука,"луд" съм-"мамка му човеко кво ти става,съвземи се..."---->във всеки един момент възприемам нещата по различен начин. :idiot2:
Сега ще подмина нещо важно,утре ще размишлявам с часове....
Всичко е някакво моментно състояние според мен....един пич ми беше казал "щастието е илюзия"

Всичко това ме дразни адски много---->първо ми е добре,после нещо не ми е на кеф...просто ей така,без да има поводи!!!
Странна работа
Четох,че това се дължи на едно от телата ни...доколко е така...нееезнам.
Имам чувството,че скоро ще спре да ми пука от каквото и да било.....струва ми се времето ще покаже всичко


Луда работа   :2funny:  :tickedoff:  :idiot2:  :laugh:
 :)
FREE YOUR MIND

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #6 on: януари 24, 2008, 01:07:36 pm »
Когато спре да ти пука от каквото и да било,идва истинското щастие.Ако това състояние въобще може да се нарече така. ;)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3524
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #7 on: януари 24, 2008, 08:18:51 pm »
Не мисля, че като спре да ти "пука" идва щастието, не и в неглижарския смисъл който характеризира израза. Щастието не зависи от никакви причини. То или е постоянно в мен или изобщо го няма. То е перманентно състояние на духа. В този момент всички можем да бъдем щастливи, без да е необходимо каквото и да било, просто така.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #8 on: януари 24, 2008, 08:48:50 pm »
 :) как да не е необходимо - разбира се, че е необходимо да има "обратното". Иначе по какво щеше да го познаеш и наречеш с тая дума. Състоянията на духа не могат да имат "антипод" и ми се струва, че не може да има и ЩАСТИЕ в тях - както и скръб или мъка... или пък страдание. Докато ги има "значи все още "ДУХА" го няма ТУК.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3524
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #9 on: януари 25, 2008, 09:25:25 am »
Няма значение как ще го наречеш, това е само дума, може да му казваме перманентно възходящо състояние на духа, което не зависи от никакви фактори, на всеки както му е угодно. Не е нужно да има противоположното, то си е изиграло вече ролята, когато съм преживявал живота си несъзнателно.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #10 on: януари 25, 2008, 09:31:00 am »
Добре Ramus,има едно място в мен в което като се "вслушам",съсредоточа или просто "съм" чрез него,струва ми се,няма чувства.Там не играе мисълта..има само действие....за това ли говориш?
FREE YOUR MIND

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Не знам да ли е "това". И няма как...
Състояния като описаното, аз може само да го асоциирам, но никога няма как да проникна в същността. Защото едно състояние нито може да се опише в пълнота, нито може след това някой да го "преживее" според описанието на "друг". Но все пак - като общо - е възможно да става въпрос за "ТОВА", за което пишеш.
   Да - Има такова характерно състояние на съзнанието, при което понятието ЧУВСТВА и МИСЛИ въобще не му съотвестват. Не че трябва да ги "няма" - просто те са една много, много малка част от него и нямат определящия характер, който играят в ежедневните нива на състоянието на съзнание при масата от хората.
   Къде е уловката - в "СТРУВА МИ СЕ...". Няма как да "ти се струва". Ако си в "НЕГО" не може да ти се "струва". Вярно е, че "ТОВА Е ВЪТРЕ В ТЕБ - това е аспект от всеки от НАС. Но цялата магия е - КОЙ ОТ НАШИТЕ МНОГОБРОЙНИ АСПЕКТИ на ПРОЯВЛЕНИЕ сме избрали като наш ЦЕНТЪР, и сме го нарекли АЗ, и назовавайки го така става НАШАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ. ТАКА, когато само един аспект от нашите привлече цялата ни идентификация, ние се "затваряме вътре в него и "губим" връзката с останалите - в настоящия МИГ.
Това е специфична особеност - КОГАТО СМЕ ЗАТВОРЕНИ ВЪТРЕ - САМО В ЕДИН АСПЕКТ, ВЪТРЕ В НЕГО НИЕ ПРИЕМАМЕ това, което се "ВИЖДА през неговите "ОЧИ". И възприетото чрез това става "ЦЕЛИЯ СВЯТ". И отвътре се "ВИЖДА КАТО ВСИЧКАТА ВСЕЛЕНА". Това и други особености аз нарекох с общо понятие ГЛЕДНА ТОЧКА - ТИП "ОТВЪТРЕ". Тя е в основата на образуването на различията във вътрешния свят на всеки човек. Но като всичко, което опира до психично, до вътрешни процеси, е зависимо и се определя като ТОЧКА или СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО.   

   Като цяло, като принцип, като обща символика, всички състояния на съзнанието могат да се разделят - по "вертикала" и хоризонтала. Тва най-общо. Какво имам предвид:
 - тия по "хоризонтала" са просто изменения, като изменчивост, но все на едно и също равнище. Казано най-общо аз характеризирам и го именувам като "промени". Такова е смяната на различните настроения /примерно/ - това са уж изменения, но зад всички тях стои една единствена нагласа по отношение на "вертикалата" - затова и формално го означавам така. ТЕ са именно процесите, които текат ВЪТРЕ в заградения периметър на избраната идентификация, наречена от нас "АЗ". И определени като процеси "ОТВЪТРЕ". защото същностното състояние  е едно и също, само му се изменят маските на проявления. Но все пак, каквито и промени да се случват, са "ЗАТВОРЕНИ" само в самоограничен периметър, с граници, които най-общо наричам "ХОРИЗОНТ" на виждането. Все едно че нашия свят е една "СТАЯ". границите на "стаята" са определени от "далечината, на която сме си разрешили да "видим". И заради тия "граници" стените на стаята, може да са всякакви по размер. Има хора с "тесни стаи", има хора с повече широта във вътрешното си пространство. Стените на всяка "стая" за да се "маскират" че са "стени", са нарисувани върху тях нашите собствени представи за СВОБОДА - точно такива, каквито да свършат работа като наша собствена илюзия. Все едно че на стените, тавана и пода на стаята непрекъснато ние самите си "прожектираме" / проектираме/ нашата представа за "ХОРИЗОНТ". Всякакви картини. измислени и сътворени от нас, но ВЪТРЕ  стаята те са нашия свят и са РЕАЛНОСТТА ни. Ние преживяваме ТИЯ "НАШИ" картини и ги припознаваме като "ЖИВОТ" и ги наричаме с това име.
Всичко, което се случва в СТАЯТА НИ, наречена от нас ЖИВОТ-РЕАЛНОСТ, е самоопределено да е "вътре".

  - а тия - "ПО ВЕРТИКАЛА" - тва са вече качествено различните състояния. Защото се мени основната точка, която определя цялата затворена система - по хоризонтала. По смисъл това е "АСЕМБЛИРАЩАТА ТОЧКА" която Кастанеда описва чрез различни идеи, подходи и практика за промените й. Асемблираща я наричат в превода от английски, защото смисъла й е "ТОЧКА или състояние на съзнанието, което СЪЗДАВА и ГЕНЕРИРА РЕАЛНОСТТА в съотвествие с нея самата. Цялата система на Кастанеда, както и всякакви други "духовни" системи, свързани с вътрешни практики, се основават на различни подходи към нейната ПРОМЯНА - от там промяна на ЦЕЛИЯ ВЪТРЕШЕН СВЯТ, която тя определя.
    ПОНЯТИЕТО "ВЕРТИКАЛА" е израз на скалата на БУДНОСТТА и нарастването на организацията и самосъзнателността. Именно те са ключ не към едно непрекъснато изменение, а към трансформация - това е думата за качествена промяна... Принципа е същия - както изложения в МОДЕЛА НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА в раздела ми. А именно - всяко "по-горно стъпало" съдържа в себе си "по-долното". Въпроса е, че от всяко следващо "стъпало" се "вижда" същностното положение на "долното" - само от там.
    Например - докато спим и сънуваме сънища, ние сме само в едно състояние. Промените и смяната на сънищата в него текат по "хоризонтала". Няма значение кво се "случва" в него самото, защото каквото и да е, е израз на едно общо състояние.
Но като се събудим преминаваме във "вертикална" промяна, /макар това да не е еднозначно/. Но все пак - когато сме "на ръба" - между двете състояния - всички знаят какво е миговете, в които хем още не сме се събудили, но пък сме на границата...
Та... когато сме на ръба и внимателно и ангажирано си "спомняме" за онова състояние от "което идваме", независимо, че "отиваме" към другото, то вече имаме вътре в себе си наличие на "ДВЕ РАЗЛИЧНИ СЪСТОЯНИЯ", макар че няма как да е в един и същ миг. И чак тогава - при наличие на "ДВЕТЕ", можем да си дадем сметка за "предишното", защото можем да го "видим" през очите на "новото". Тва е основното - че по ВЕРТИКАЛАТА на СЪЗНАНИЕТО, всяко по-горно стъпало, съдържа в себе си предишното, но "ограничено за виждане" по отношение на "СВОЕТО СИ НИВО". После се прави скок "нагоре" и същото това състояние, вече става "предишно" и чак тогава му се виждат ясно хоризонтите и ограниченията, които "преди" са изглеждали необозрими и безкрайни....

Със всички тия засукани абстрактни думички исках да кажа следното:
докато сте "пияни" примерно, сте в едно състояние, като се изтрезнее - вече имаме друго състояние.
Докато сте пияни, не си спомняте за "трезвото състояние", но когато сме вече "трезви" може да се "припомни" кво е било когато сме били "пияни". ЧАК ТОГАВА СЕ ДОБИВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПОГЛЕДНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОПИЯНЕНИЕ - вече отвътре и отвън. ТАКА като са "налични" две състояния, вече едното от тях, може да се погледне на него "ОТВЪН"... И да се види в една "цялост".

разбира се - състоянието на ТРЕЗВИЯ, също може да се разглежда като "по-ниско" по вертикалата на "съзнанието", според някое "друго" - повече осъзнато от него.
И пак принципа е същия - като "минеш" в следващото - вече оттам "виждаш" предишното - но вече ОТВЪН, и като се прибави "спомена", защото ти вече си "бил" в това предишно и се получава цялостна картина - ОТВЪН и ОТВЪТРЕ...
   Докато човек е "ВЪТРЕ" само в едно единствено състояние, всичко което "става" в този момент е РЕАЛНО. И няма как да се направи "разлика" и да се познае ЩО Е РЕАЛНОСТ. Именно и затова едно нещо изглежда ИЛЮЗИЯ, но само когато гледаме "ОТВЪН". За тия дето са "ОТВЪТРЕ" точно тия неща, дето "другите" им казват ИЛЮЗИЯ, се преживяват като РЕАЛНОСТ И ИСТИННОСТ. И това е - защото НЯМА ВТОРА ГЛЕДНА ТОЧКА, ПРОЯВЕНА ОТ "ДРУГО СЪСТОЯНИЕ, по отношение на "първото"...

Ей тва е основния принцип на САМОПОЗНАВАЩИЯ СЕ, ОСЪЗНАВАЩ СЕ ЧОВЕК. По-добре и по-ясно, поне в момента, не мога да го изкажа. Писането и изразяването на модели и концепции е сложна задача, дори само на фрагменти от тях. И проблема е главно в описващия - в мен. И той е в несъотвествието на нивото на разбирането ми, на нивото на изказ, чрез който се опитвам да изкажа това разбиране. 

Това, което сега пиша няма да го прочетете, нито да го чуете никъде. НИКЪДЕ. Не че претендирам за оригиналност - все ми е едно.
Въпроса е, че това всичкото е възможно да се проумява когато вече определен човек е "НА ГРАНИЦАТА" между събуждането от "ЕЖЕДНЕВНИЯ СОЦИАЛЕН СЪН", или вече преминали "след него. Чак тогава става така характерен и толкова очевиден само за "ТИЯ", дето вече са РАЗБРАЛИ ЧРЕЗ ОПИТ и ЕДНО ВЪТРЕШНО ПРОУМЯВАНЕ, какво е тва. За тях, описаното с тия мои горни думи е просто един "начин" за описание. Те биха го описали може би с други думи, но смисъла е винаги един.
За тия които "сънуват", всичко тва са само набор от безсмислици, които дори биха ги "дразнили", щото не са в посока на "сънуването им"...
Ето защо ВИНАГИ ЩЕ ИМА НЕРАЗБРАЛИ... и такива за които изразеното от мен е просто и ясно. А иначе си е едно и също - разликата е само в "очите" дето го четат. Вътрешното разбиране е едно резонансно явление, което съпъства хората с близки точки на състоянията на съзнателност.
----------
П.с. използването на пиянството и трезвостта в горния опит за пример и онагледяване нека не се възприема буквално, а само като принципна аналогия с "познати" и ежедневни явления. Просто опитвам да го сведа до по-нагледни представни позиции.
Може и да не стана удачно, не зная. Толкова можах, това направих. Ония, дето разбират кво изказвам, нека те да опитат - по техния начин. Може да го направят по-добре от мен.
 
« Last Edit: януари 27, 2008, 01:55:57 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #12 on: януари 27, 2008, 02:02:00 pm »
здр.
   
  Разбрах,че когато попреча на мисълта ми да възприеме думите--->няма чувства     ....сякаш даже ставам по-знаещ когато спра мисълта...-защото няма чувства а когато няма чувства няма пристрастя,когато няма пристрастя има ясен поглед.
    Някои знае ли някакъв метод за спиране на мисълта,или по-скоро спиране на вътрешния диалог?Ще бъда много благодарен!
« Last Edit: януари 27, 2008, 02:43:45 pm by deqnski_890 »
FREE YOUR MIND

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #13 on: януари 27, 2008, 03:04:53 pm »
  Разбрах,че когато попреча на мисълта ми да възприеме думите--->няма чувства     ....сякаш даже ставам по-знаещ когато спра мисълта...-защото няма чувства а когато няма чувства няма пристрастя,когато няма пристрастя има ясен поглед.

Изглежда искаш да спреш да чувстваш. В какво ще се превърнеш ако успееш? В робот, в машина?
Нали осъзнатите хора уж са "Осъзнати"? Разбрали и опознали себе си.  Не ми звучи особено осъзнато да се опитваш да подтиснеш и отречеш една толкова важна част от себе си - емоционалната.

В основата на това сигурно се крие желание да не бъдеш нараняван повече никога. "Като не чувствам, няма и да ме нараняват" И така заради този страх (който е преодолим) ще се обречеш на един беден живот.

Ако някой ми говори как всеки ден в Африка умират по 30 000 деца, но аз се старая всячески да не го възприема като информация и си мисля за снощния мач или за дървото пред прозореца, е естествено, че няма да почувствам болката от тази информация. Но ако започна да подхождам така с всичко, ще се превърна в едно перде, което не може да възприема информация и един разговор няма да съм състояние да проведа. Според мен това не е особено осъзнато действие... нито напреднало.

Това да почувствам едно цвете и да му се насладя не е равносилно на това да се пристрастя към него.
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #14 on: януари 27, 2008, 04:18:35 pm »
 Spirit-Felix а тебе май те е страх да не се превърнеш в робот а?А не е ли точно машина човек ,който се оставя на генетично заложените му програми да го управляват.Ти самия си програмиран да ядеш,да се движиш и т.н.Всичко на което си способен е било заложено като програма вътре в тебе.Емоциите са именно това,те са едни реакции към околния свят.Да се оставиш те да те определят е все едно да оставиш програмата която ти е заложена да те определя какъв да си.Може там от вътре,от където гледаш да ти изглежда че имаш избор,но такъв липсва.Ти си програмиран да изпитваш приятни и неприятни емоции и само това има значение за тебе.Приемането на света именно по този начин,като добър и лош е показателно за несъзнателен начин на живот и за това че програмата в тебе работи както трябва.Докато човек се оставя на емоциите да го определят,той винаги ще избира според тях,винаги ще избира дразнители които му носят удоволствие и ще избягва тези които му носят болка.Ето това е една програмка която ни прави именно роботи пред лицето на Вселената.

И кой наистина ще бъде робот в крайна сметка,човек който е зависим от чувствата си които определят неговите реакции към света или човек който е свободен да взема решения непредобедено от тези природни заложби.Работата е там че този другия човек който ще се освободи от емоционалната програма , ще остане с логичната програма.Той ще се остави тя да го определя и отново ще бъде робот само че с една програма по малко.Работата е там че когато човек се освободи и от тази логична матрица според която той определя своите действия ,той се освобождава и от тази програма.Може би точно от това се страхуваш,страхуваш се да загубиш своята толкова ценна ЧОВЕЧНОСТ и ЕМОЦИОНАЛНОСТ.Гордостта ти от това да си човек е достигнала толкова високо ниво в твоята личност,че егото ти не ти позволява да видиш че ти самия си робот.Поддържането на илюзията че имаш избор и че си нещо повече от машина се дължи само и единствено на вярата в тази идея.За съжаление роботите няма как да видят собствените си програми...самите програми си имат самозащита и ако някой се опита да ти ги отнеме ти ще ги защитиш.Може и да се самоопределяш с тези програми,мислиш си че ти си тях,и ако например аз се опитам да ги унищожа за да спася тебе,ти ще ме унищожим мене за да спасиш тях...

За спирането на мисълта и емоциите си има едно копче там вътре в нас,но ще го намерим само ако се вгледаме достатъчно надълбоко.Именно вглеждането ще го задейства...поне при мене е така...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
СФ,
Интересно коя ли част от "СЕБЕ СИ" не е важна... И защо емоционалната част на човека да е "толкова важна част".
Тя не е важна - а е просто част. Нима тя не е Аспект - като всички останали аспекти. В това изказване ти самия слагаш акцент на емоционалния ни аспект, все едно че е мноооого и особено важен. А това е пристрастие към този аспект. И това пристрастие се изказва именно през очите на ТВОЯ "емоционален" аспект, за който ТОЙ САМИЯ Е "МНОГО ВАЖНИЯ".

Точно както и "ДА СЕ ИСКА, да СЕ СПРАТ ЕМОЦИИТЕ" или МИСЛИТЕ". Никога няма да е възможно - това е просто едно поредно искане.
С искане - да се спрат исканията.
С желание да се спрат желанията.
С мислене - да се спре мисленето.
С чувство и страст - да се спре пристрастяването.
Изредените по този начин идейни формули са просто утопии и митове - и все пак на определени етапи от развитието ни, ги има. И съществуват... И не е един човек в несъзнателните етапи се е подвеждал по тях. И как да не би - за емоционалния има моменти, в които би му било потребно да "спре да емоционира". Но спирането няма как, нито може да се осъществи. Не може да "СЕ СПРЕ НЕЩО, КОЕТО ГО ИМА" - може да се изиграе на спиране. Те и самите емоции са израз на игра - те самите са форма на реакция.... И стават важни само за този, който е в етапа ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ СПОРЕД ЕМОЦИОНАЛНОСТТА СИ. " АЗ СЪМ - това, което чувствам".
Може би би попитал някой - "е, как тогава - ИМА ГО, НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРЕ...".  :) Много е просто - "спира" се единствено от "друго състояние". Да - просто е - едно състояние поражда пристрастеността - към каквото и да е. При смяната на това състояние се променя и всучко останало - включително и това. Нали вече от две години излагам една простичка идея, но с много думи - ВСИЧКО Е ИЗРАЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА СЪЗНАНИЕ, в което сме - всяка точка се проявява и тя оопределя всичко останало. Всичко останало - нас, ЖИВОТА, думите, мислите, Вселената през нашите очи - ВСИЧКО. Защото това "всичко" се поражда именно от точката на състоянието на съзнание в което всеки е. И при промяната на тази "точка", се формира НОВ АЗ - а от него - ново виждане, нова картина, нов поглед към вселената, нови потребности... и следователно нов ЖИВОТ.
 Или казано с "чужди думи" - за да спреш да пушиш, не е достатъчно да спреш цигарите. Просто стани човек, дето да няма никакво отношение към тях.
Пушенето, както и което да е пристрастяване, е проявление на несъзнателното състояние на всеки човек . Защото "насладата" от който и да е акт, става по-важна дори от неговата цялост - от "здравето" му.  Ето така НАСЛАДАТА /чувството/ се превръща в "убиец, дори на собствения си "творец"... При наличие на поне мъничко самосъзнателност и породеното от нея самоуважение, никога не би се случвало да се стига "НАСЛАДАТА" / или кое да е друго ЧУВСТВО/ да се превръща в център, изместващ всичко останало. Това става, когато ЧОВЕКА го няма - за себе си. И като има дупка, все нещо ще се намести да я "запълни".


 И още нещо - представите за РОБОТИТЕ, като символ за бездушни и главно безчувствени форми на живеене са митове именно на емоционалнозависимите хора. Именно те ги използват за "свои антиподи".
Но именно те - емоционалнозависимите са точно разновидност на РОБОТИ - устремени и пристрастени, ограничени в емоционалноограничената си зависимост, която оопределя Живота им. Но това се разбира чак тогава, когато те вече са преминали в друго състояние - по вертикалната скала. Чак тогава те биха разбрали за "предишното си състояние" и биха го определили /евентуално/ като такова. Обаче вече с по-разширения си хоризонт - на "събудени" спрямо предишното си състояние.

Една наша колежка го каза изключително добре още преди почти година - няма същностна разлика между пристрастения и борещия се срещу пристрастяването. Да си пушач и непушач /примерно/ е израз на едно и също нещо. Само ПУШАЧ, би му хрумнало да търси и да се бори срещу страстта си.  Само емоционалния човек би му хрумнало да "отрича" или да се бори срещу емоционалността си.
И това е чак, когато той е стигнал до етап, в който да проумее, и признае пристратеността си. Затова прекратяването към която и да е зависимост е "ИЗЛИЗАНЕТО" в състояние на съзнанието, в която тя просто я няма в него. Това е качествена промяна. И тя се отнася до което и да е пристрастяване - независимо, дали ще е емоционално или наркотично, или верско. Пристрастяването към вяра, идеи, или религия, към философия или интернет са по същество израз на едно и също състояние на съзнанието. И няма значение в кое ще се отрази вътрешната склонност към пристрастяване.
И все пак "етапите" за излизане са едни и същи - има фази на отричане. На желания на "спиране". На пориви към измъкване. На "оставяне по течението", на отчаяние и самоотричане... и това е само най-обобщените...
 
И накрая - Това да почувствам едно цвете и да му се насладя не е равносилно на това да се пристрастя към него.
Не се пристрастява никой към цветята - а към чувството към тях. И точно там е парадокса - цветето само играе ролята на "подходящ образ". Всъщност самото цвете - такова каквото е по себе си - въобще го няма в образа за "наслаждението". За пример само бих споменал - дали ако въпросното цвете би било гигантски кактус а ние да сме проснати върху него без дрехи, бихме му се наслаждавали по същия начин, или бихме го проклинали за "болката". А по същество, който и да е обект би станал за "наслаждаване" или за "проклинане".
КЪМ НАСЛАЖДЕНИЕТО СЕ ПРИСТРАСТЯВАТ ХОРАТА или към обратното на него - това са просто чувства. Обектите за наслаждаващите се, нямат никакво значение, освен като такива. И това е един лесен извод за наблюдаване.
КОЕ му е толкова великото или важното за всяко наслаждение... или което и да е било чувство. Ролята им на важни и определящи е само за тези, за които това е така.

    Същото е и за "МИСЛЕНЕТО" и мислите. Само дето т.н. явлението "вътрешен диалог" не са никакви мисли. Това са най-общо казано:
вътрешни и остатъчно-запаметени шаблони за комуникация по които протичат процесите на обмен между вътрешните образи в несъзнателния човек. Несъзнателността проличава от факта , че вътрешния диалог става натрапчив и измества все повече адекватността примерно. И колкото е по-важен, изтласква по значение другото. И затова - като общо - вътрешния диалог е комбинация на вътрешни "диалози" между нашите остатъчни образи - за себе си, за майка си, за баща си, за учителя ни, за приятелите ни. ОБЩУВАНЕ МЕЖДУ ВЪТРЕШНИ ОБРАЗИ - но на едно и също ниво, произхождащо от нас самите - които съставяме образите.
 Това е вътрешно разигравания театър и е главно създадени елементи, които ги преживяваме като ги емоционираме и емоционирайки ги пресъздаваме наново и така и така взаимно се самоопределят и самопораждат. 

Говоренето "наум" няма нищо общо с мисленето.
Но мислейки, може да се говори - и "НАУМ" и на ЖИВО... Но може и да не се "говори"
Емоционирайки - също. Говоренето, при повечето хора е ЕМОЦИОНИРАНЕ чрез ДУМИ - без значение дали НАУМ или НА ГЛАС. И така - само си ги наричат "мисли"... Имам и такава измислена от мен фраза - ЕМОЦИОНИРАНЕ чрез интелектуалничене.  :).  И може да се види навсякъде.
« Last Edit: януари 27, 2008, 05:45:36 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #16 on: януари 27, 2008, 08:27:03 pm »
Мисълта ми бе аз да управлявам мислите си а не те мен :D
Вътрешния диалог ме раздвоява...незнам дали при вас е така ама аз мога да си споря(на ум разбира се ;D) цял ден  дори за това дали трябва да съм с пантофи в нас ...а е толкова излишно
Ще кажеш-"тогава просто вземи едно решение и тва е"...само че когато не става въпрос за пантофите ми нещата стават доста сложни-и това е поради пристрастията,а те поради чувствата а  те поради мислите а те поради желанията и пристрастията, а те поради чутото а то поради казаното а то поради диалога.....и става един кръъъъъъг ама кръг

   Да,и точно това,че поради всички тези заучени неща,даже и желания,"всички" се въртим в кръг всеки(разбира се не говоря в абсолютно буквален смисъл,струва ми се има и такива които не ламтят за пари)иска пари,хубава кола със супер тапицерия,жена с 2 метра крака(по малко го интересува това че е много възможно да му къса нервите...важното е че има това което искат всички,а защо го искат всички-щото гледаме само такива по телевизията щото "ако използваш определен тип сокоизстисквачка ще станеш по-красива" и полза от това ти да искаш тези неща имат тези които ги предлагат а те се интересуват от пари......и те ти предлагат нещо уж за еди си кво пък ти като си го вземеш не се получават точно така нещата и не оставаш красива,даже не изглеждаш по красива...следователно се ядосваш,следователно си нещастна,следователно.........АКО ВСИЧКИ СВЪРЖЕМ УМОТВОРЕНИЯТА И УМОЗАКЛЮЧЕНИЯТА СИ ТОКУ -ВИЖ СМЕ НАДСКОЧИЛИ МИСЪЛТА :uglystupid2:

ЖИВЕЕМ В СВЯТ С ИЗМИСЛЕНИ ЦЕННОСТИ......ДА СИ ПОМОГНЕМ ВЗАИМНО
« Last Edit: януари 27, 2008, 09:02:05 pm by deqnski_890 »
FREE YOUR MIND

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #17 on: януари 27, 2008, 09:44:43 pm »
Виж бе човек, обърни си внимание на думите. Много добре си го написал в първото изречение:
управляване на мислите - ама КОЙ ОСТАВА ЗА ДА ГИ УПРАВЛЯВА, след като те формират твоята идентификация - АЗ.
"а не мислите да контролират МЕН" - пишеш ти. Ама кой си ти, след като самите мисли са формирали именно това, дето го наричаш АЗ.
Мислите ТИ, да контролират себе си. Не виждаш ли че става несъотвествие. Колата може ли да управлява СЕБЕ СИ. И с човека е така - няма как с мисли да се управляват мисли или мислене. Няма как с чувстване да се "управлява и да се избират чувствата или емоциите.
Което и да е "управление" се осъществява от "ниво", което е "над нивото" което бива управлявано. Погледни във всяка фирма или финансова организация... или колектив. идеалния ШЕФ би имал цялостен поглед върху управляваните елементи от него - парични потоци, работници, работно време и т.н. Т.е. Идеалния Шеф не е това което управлява, а се "намира" настрани от него. Нужно е най-малко два елемента - управляван и управляващ.

Разбира се, че вътрешния ти диалог те раздвоява - никога ли не си се питал защо, откъде, как, какво прави, кога се е появил, как се проявява.
Кои неща са "ПРОТИВОРЕЧИВИ" - та самия ти "вътрешен диалог" да е като тях - противоречив?

Ама това с противоречив мироглед, не може да се хване противоречието и раздвоението - остава само да се "чувства". Но това не е достатъчно - щото чувстването на квото и да е е само вторичен процес, дето му казват РЕ-АКЦИЯ. Чувстването е реактивен процес, като ехо - като отглас. Но така не се "създава" а само се реагира на случилото се.
И най-вече - винаги чувстването е това, дето е основния раздвоител на всички хора. И виж кво се получава - именно най-чувстващите и емоциониращите хора са тия, дето са най-раздвоените. И това, защото още като формиране на реакциите, те са израз на първичните прости реакции в нас - това са първите заложени алгоритми - приятно-неприятно. Още от много малки деца, това ни е вградено в нас самите, после само го усложняваме и до голяма степен го прикриваме интелектуално, но това първично "двойно" положение остава за цял живот. Трудно ли е да го видиш по себе си - та ти си го написал и в трите поста в тази тема.
Всяка двойственост са "двата края" на едно и също нещо, и те формират т.н. противоположности. И от тях всичко става противоречиво. Нещо повече ТИ СИ ТОЗИ< ДЕТО ВИЖДА ПРОТИВОРЕЧИВАТА КАРТИНА, И ПОСЛЕ Я ПРЕЖИВЯВА КАТО ПРОТИВОРЕЧИВА. Личността на всеки човек е изтъкана и сътворена от противоречиви парчета, които непрекъснато са в промяна и битка помежду си. Най-популярните словесни формули са изказа между противоречието на "ИСКАМ - НЕ ТРЯБВА", "ТРЯБВА - НЕ МОГА", "ИСКАМ- НЕ МОГА", "ТРЯБВА - НЕ ИСКАМ" - абстрактни са, но дават поне насока която обобщава противоречивостта и трудността на изборите на всички хора в това ниво на битие и на точка на съзнание.

та - заради това, че всичко се извършва и определя вкрай на сметка от теб, ти виждаш всичко като КРЪГ - "АМА КРЪГ"  :) Това, дето си го писал, че хората вечно искат онова, дето всички искат, ако помислиш ще видиш че хората искат, онова, дето са приели че е важно - ама пак от "другите".

Всички тия неща се извършват САМО В ТВОЯТА ГЛАВА - И НЯМА КАК ДА СВЪРЖЕМ УМОТВОРЕНИЯТА СИ и УМОЗАКЛЮЧЕНИЯТА СИ - щото тва е пак същото това не е групов процес ДЕЯНСКИ. Това е индивидуален процес. Затова и НЕ МОЖЕМ ДА СИ ПОМОГНЕМ, преди да си помогнем САМИ. ПЪРВО САМИ. Ако това стане, после въобще нямаме нужда от квато и да е ПОМОЩ.
"Взаимните" работи са налице, когато ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГИ НЯМА - само като опит за заместител - като патерица.
Но с "патериците" си оставаш "инвалид" завинаги. Вътрешен инвалид, разкъсан от противоречия и "кръгове". Виж около себе си, да видиш колко са много инвалидите. Обаче са с идеята, че са "нормални". И са прави. В страната на инвалидите, здравия е ненормален, следователно "болен".
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #18 on: януари 27, 2008, 11:20:13 pm »
Кой съм аз-- точно там е проблема Рамус...АЗ съм се "формирал"  в продължение на години за да стигна това което съм,там е работата обаче,че ако живеех в някво индианско племе щях да нося брадва а не химикал....ако не си бях купил компютър-нямаше да има Рамус за мен.....ако баба ми и дядо  имаха само 1 дъщеря аз нямаше да имам братовчед си....та-ако сега не съм на компа а гледам как Арнолд побеждава злото хич няма да мисля за това за което мисля сега и нямаше да се чувствам така(не че Арнолд побеждава злото)...та всички неща които изброих дотук оказват влияние върху мен,те ме моделират,но преди това моделират мислите ми и после мен,та ако спра да моделирам мислите си току-виж някак си наистина съм себе си....което не означава че в момента не съм себе си,но при други фактори(моделиращи)щях да съм друг(сериозно мисля,че някои действия които съм вършил са оказали голямо влияние върху мен)....та кой съм аз тогава-едно съвпадение(изграден от случки в пространството напълно случайни) това не е ли някак си..никак си......всичко което "знам" дали не е някаква шлака,наслага,тежест?Вярно-аз управлявам мислите,но щом ги допусна до себе си,в себе си-те управляват мен.
Вярно няма как да си избирам емоциите,но има как да ги контролирам(а така даже ги избирам)
    "два елемента - управляван и управляващ."   
Двата елемента са на лице,но въпросът е от къде идват,за какво ми служат,служат ли ми или ме въртят в кръг?
   Щом не може да се хване,разграничи противоречието,раздвоението т.е. трябва да се премахне.Ако не може да сме сигурни в нещо-трябва да отсъства (противоречието идва от диалога,от мислите а те от заученото а то в наши дни се явява повече като безсмислица щото всеки иска неща които не му трябват всъщност(замисли се колко са нещата около теб които не ти трябват,а не само че ги имаш а и ако имаш възможността би ги подменил  с по-нови,ако не е така с теб-извинявай,но съм сигурен че го има при други(не казвам че и аз не съм такъв,тук не искам да карам никой да се чувства по никакъв начин а само да предизвикам размисъл))
   "ИСКАМ - НЕ ТРЯБВА", "ТРЯБВА - НЕ МОГА", "ИСКАМ- НЕ МОГА", "ТРЯБВА - НЕ ИСКАМ" - Да-точно в тях е проблема,те ни карат да се въртим в кръг-Искам- е желание,а то идва от чувствата(струва ми се,че единственото което истински искаме е да се наядем,само че става така,че като постоиш малко гладен и чувстваш дискомфорт но не и глад,знаеш че трябва да ядеш,но не и че си гладен и апетита идва с яденето.        Първо си помислете какво искате и после какво не можете,защото всичко което искаме  е плод на заучения ни живот.Би ли искал същото ако си Тарзан(живял в джунглата,без букви и числа,без книги,без разговори....)



И знаете ли къде е цялата ИРОНИЯ.....,че мога да опровергая всяка една от тезите си тук!!!
ЕТО НА ТОВА МУ ВИКАМ КРЪГ
« Last Edit: януари 27, 2008, 11:23:09 pm by deqnski_890 »
FREE YOUR MIND

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #19 on: януари 28, 2008, 10:54:28 am »
Деянски, ами стани Тарзан и провери.
АКО е показателно за нещо, което не е сега.
Обаче заемеш ли се да бъдеш Тарзан, в някаква си твоя форма, която съответства на същността ти, веднага ще установиш кои са важните неща и ще започнеш да организираш живота си. САМ!
Това му е на Тарзан – той е сам. Идеята не е просто за дивака, който не може да пише и няма гащи на задника си. Идеята е за човешко същество, което оцелява в един нечовешки свят. Има и други такива примери като Робинзон Крузо примерно. Дори една модерна интерпретация дават по телевизията – Survivor.
А най-старата форма на това отделяне от средата е отшелничеството. Практикувало се е и продължава да се практикува от хората, именно, за да се отделят от онова, което наричат свой живот и с което са свикнали да се свързват и да навлезнат в едно друго състояние на съзнанието.
Фактът, че си извлечен от средата, в която се въртиш в кръг, те поставя в напълно непознато обкръжение, където баба и дядо ги няма да сготвят и братовчед ти също го няма да си ходите по кръчмите и да си мерите пишките.
Много бързо схващаш, че нещата, за които се бориш в социалното си обкръжение, имат малка стойност за израстването ти. Ще се научиш да извличаш ползите от средата, в която се намираш. Да осигуриш належащите си нужди както можеш и да търсиш начин да ги подобриш. Поради това, че си поставен в напълно непозната среда, съзнанието ти постоянно би било ангажирано в една точка, защото това те държи жив. Това те кара да осъзнаеш кой си ти и най-вече кой не си ти. Това е и смисъла на отшелничеството във всяка форма – не е задължително човек да се оттегли за месеци в някаква отдалечена пещера. Това е само представа на съвременните хора. Целта е да се подреди човек отвътре и да бъде в мир в себе си. Да спре да се идентифицира със имущество и близки хора, да дефинира потребностите си по един неотложен и адекватен начин, извън дразнещата среда на масовия обществен сън, където има правила, морал и пристрастия.
Това, което разбрах от един такъв мой опит за отшелничество – макар и за съвсем кратко време, беше че не мога да спра без да спра. Не можеш да престанеш да се въртиш в кръг без да спреш. Абсолютната нула –273 ° C.
Спри всичко, остани сам в себе си, в един твой вариант на Тарзан. Когато излезеш от състоянието си дай време да обмислиш какво се е случило и чак тогава си вади изводите. Но първо си дай шанс на себе си да се подредиш отвътре. Хаосът, който описваш се причинява не от безпричинното хаотично променяне на състоянията ти, в които се лашкаш. Хаосът идва от това, че не виждаш по какъв начин са свързани нещата в теб и затова си неспособен да се организираш. Кое как се задвижва. Нещата те достигат вече задвижени и не ти остава друг избор освен да им реагираш и по този начин те управляват. За да вникнеш там, където се заражда всичко, е нужно да не си въвлечен в него. Рамус направи сериозен опит за извеждане на състоянието от което се “вижда”.
А Блях каза:
“За спирането на мисълта и емоциите си има едно копче там вътре в нас,но ще го намерим само ако се вгледаме достатъчно надълбоко.Именно вглеждането ще го задейства...поне при мене е така...”
Но според мен няма копчета, няма търсене – всичко е налично. Просто си дай възможност.
Каквото и да е, надрастни го!

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #20 on: февруари 18, 2008, 12:43:48 pm »
  Разбрах,че когато попреча на мисълта ми да възприеме думите--->няма чувства     ....сякаш даже ставам по-знаещ когато спра мисълта...-защото няма чувства а когато няма чувства няма пристрастя,когато няма пристрастя има ясен поглед.
    Някои знае ли някакъв метод за спиране на мисълта,или по-скоро спиране на вътрешния диалог?Ще бъда много благодарен!

Някой знае.

Препоръчвам медитациите със светлинни форми и мантри,
които са част от подготвителните практики на школата
Карма Кагю. Можеш да научиш повече за тях в някой от
центровете на Диамантения път на будизма в България.

Това са практики за работа с ума и емоциите, които
се пораждат в него. Което означава, че вместо да се
спират или отхвърлят, емоциите се използват.

Работата с ума е подобна на шлифоването на диамант.
Целта е да се премахнат всички наслагвания и затъмнения,
и да се разкрие неговата истинска природа. Тогава той съвсем
естествено ще пребивава в състоянието, в което няма мисли.


Успех!
« Last Edit: февруари 18, 2008, 03:48:34 pm by MBIRA »
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: Щастливи ли сте ?
« Reply #21 on: февруари 18, 2008, 02:13:20 pm »
Благодаря ви!
 
FREE YOUR MIND