Author Topic: Ирена Левкова - "Сценарно развитие в зрелостта"  (Read 3195 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Сърдечно благодаря на авторката за съгласието й да публикуваме нейния труд в Изворите, както и на Берое и Владо за съдействието им :)

Quote
Съществуват две противоположни мнения за зрялата възраст. Според едното от тях, през този възрастов период човек се намира "в разцвета на силите си", той е способен с лекота да взема решения и притежава такава увереност в своите сили, каквато не е чувствал никога до този момент. Противоположното мнение гласи, че това е период на вътрешна неудовлетвореност, обърканост, депресия, човек е обладан от чувството, че не може да управлява дори собствения си живот, а камо ли да взема решения, касаещи живота на другите. Според някои автори хората се отнасят двояко към зрелостта. От една страна, това е време на разцвет, да кажем, по отношение на семейния живот на човека, на неговата кариера и творчески способности, а от друга — хората все по-често се замислят над факта, че са смъртни и че времето минава. Отношението към зрелостта зависи в голяма степен от такива фактори като начина, по който е протекло развитието до навлизането в нея; от социалната група и избраната професия; от външни събития в живота, отнасящи се до социално-икономическата ситуация в страната и др.
Но отношение към зрелостта и начинът на нейното протичане зависят в голяма степен и от сценария на личността. Идеята, че всеки човек в своето детството си изгражда една предварителна и често пъти точно определена програма за своя живот, наречена сценарий, принадлежи на Ерик Бърн и се явява основа за развитието на теорията за сценариите, възникнала в рамките на транзакционния анализ. Сценарното развитие на личността преминава през различни етапи на изграждане на предпоставките (основата) на сценария, на самия сценарий, на неговото адаптиране и разгръщане (реализация). Те съответстват на определени стадии на психичното развитие. Бърн подробно анализира етапите и закономерностите на "подготовка" за сценария, на неговото "създаване" и адаптиране, като ги съпоставя с периодите и закономерностите на възрастово развитие, но тази съпоставка стига до тук, т. е. до края на юношеството. С навлизането в младостта и още повече, в зрялата възраст, започва същинското разгръщане на сценария, истинската възможност за неговата пълна реализация и в този пункт от жизнения път, за Бърн и изследовател-ите-сценарни аналитици, приключва интересът към общите възрастови закономерности на сценарното развитие и започват "частните" случаи на различните видове сценарии.
Автори като Клод Стайнер анализират различните видове сценарии и най-вече — начините за освобождаване от лошите сценарии с помощта на специфични терапевтични техники, на които са посветени множество страници в публикациите на американски, канадски и европейски учени. Този подход е съвсем правомерен като се има предвид, че болшинството от тези изследователи са транзакционни аналитици, чиято ежедневна задача се състои именно в това да помогнат на своите клиенти да разкрият собствения си сценарий и, променяйки го, да разрешат проблемите, които той им поставя (създава). Изследователските процедури в този случай са подчинени на терапевтичната практика и играят съпътстваща, спомагателна роля. Авторите изключително рядко, почти само между другото, се спират на анализа на добри сценарии, от които не е необходимо "носителят" им да се освобождава. Някои от тях твърдят, че сценарият на личността сам по себе си, като сценарий, представлява нещо лошо и е необходимо освобождаването от него дори и когато е добър, защото ограничава свободата на индивида.
Необходим е един нов изследователски и теоретичен подход към сценариите и сценарната теория — подход, който държи сметка не преди всичко за особеностите в сценарното развитие на хората, нуждаещи се от терапевтична помощ, а за тези, които реализират едно развитие в рамките на нормалното, оптималното за конкретната личност, без проявена нужда от прибягване до услугите на терапевт. Защото не можем да се съгласим с тезата, че всяка, задължително всяка личност, има нужда от специализиран сценарен анализ, за да живее нормално, щастливо, здравословно и т. н. Необходимо е да се разкрие какво става със сценариите и в сценариите на тези личности, които успешно се справят в живота си без такава специализирана помощ. Също така, интерес буди въпросът за това съществуват ли закономерности, свързани с особеностите на възрастовия период, в който се намира личността, закономерности, които определят специфични пътища за сценарно развитие.
На тези въпроси до известна степен вече се опитахме да отговорим, що се касае за младостта и особено за пътищата на развитие през ранната младост, в книгата "Жизнен сценарий и развитие на личността". (Левкова, 2003, б) Настоящата книга е опит да се отговори, в една известна и засега задоволителна степен, на същите въпроси, що се отнася до зрялата възраст. Тя прави кратък преглед на някои от най-известните теории за развитието през зрелостта, за да даде възможност на читателя да съпостави техните идеи с идеите на сценарната теория на Бърн, на които е посветена по-голямата част от книгата, както и на тяхното доразвитие. Използваният изследователски метод в нея не е терапевтичен, а включва обичайни психологически методи за изучаване на личността — анкета, интервю, самоанализ. С тези методи са изследвани 50 души от двата пола в зряла възраст — между 35 и 55 годишна възраст. Анализирани са по-подробно или по-накратко получените в изследването резултати, като са цитирани не всички, а само тези, които продуцират, илюстрират или обясняват идеите за сценарното развитие в зрелостта. Цитирани са и малко на брой случаи, отбелязани със *, които са изследвани по обичайната терапевтична процедура, когато това е било необходимо.
Това изследване, както и идеите за сценарното развитие в зряла възраст, според мен, представляват само поставяне на едно начало - за използване на по-традиционни психологически методи за развитие на сценарната теория, както и за търсене отговор на въпроси, които по същността си са собствено психологически, а не психотерапевтични. Мисля, че идеите на Ерик Бърн за сценариите и сценарното развитие на личността напълно заслужават такъв интерес и подход и само чрез него сценарната теория ще може да заеме подобаващо място в общата съвкупност от психологически теории и идеи за развитието.

Темата е обновена на 07,10,08
« Last Edit: октомври 08, 2008, 10:17:13 am by Eternities »
I am who I am.