Author Topic: Малкият тиранин - Иржина Прекоп  (Read 3287 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Малкият тиранин - Иржина Прекоп
« on: май 14, 2008, 09:46:30 am »
Книга, в която срещнах себе си и другите деца, с които съм заобиколена. Всеки от нас мисля, че носи по малко от малкия тиранин. Всеки от нас се е борил за територия, права и признание или сме подтиснали поривите си, задържайки неизразен гняв. Разбира се не всички сме станали патологични случаи под формата на крайна интроверсия или аутизъм, но си носим по нещо тиранично в себе си и го изразяваме чрез инат, постоянно пробване на границите на търпимост на хората около нас и на своите собствени, отхвърляне и негативизъм, без да сме способни да разберем кога, къде и защо е вкоренено това ни поведение.
Детското у всеки от нас понякога избива изпод култивираните ни личности и дори се показва у съзнателните хора, които нямат нищо против детето в себе си, защото нито го винят нито го отхвърлят повече. Книгата ме поведе на пътешествие по вникване в някои неудържими детски реакции, които все още живеят в мен и ми показа за пореден път, че детето има нужда от разбиране и приемане. Борбата, опитите за налагане, дори неразбирането, водят до усилване на реактивното поведение и вкопчването в обекти, които му резонират. Така детето у всеки от нас си създава сигурна почва. Тази почва може да не му носи удоволствие, дори да бъде мъчителна, но сигурността е основния приоритет. Детето не може да бъде само, то умира психически от тази заплаха. И това си го носим като един от най-големите страхове в живота. Все някъде е нужно да започне разделянето и самоидентифицирането извън детските пориви на човека, за да се освободи възможността за единение.

Ето и оригиналното представяне на книгата:


Симпатични и невинни на вид създания на крехка възраст, а в действителност - безмилостни малки чудовища, които въртят номера на майка си и баща си, изваждат ги от равновесие и денонощно ги държат в напрежение. Принуждавайки измъчените си родители да танцуват като марионетки, тези волеви дечица диктуват домашното ставане.         
На пръв поглед малките тирани карат възрастните да страдат. Ако обаче се вгледаме по-внимателно, ще видим, че самите те са кълбо от страдание.                                             
Книгата на Иржина Прекоп ще ни даде разбиране за неща, които примирено сме записали  в графата „неразрешими". И със сигурност ще ни направи по-добри хора, а съответно и - по-добри родители. Тя е предназначена не на последно място и за специалисти: педагози, учители, терапевти, психолози, детски психиатри.


http://percovision.info/books/little_tiran.rar
Каквото и да е, надрастни го!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Малкият тиранин - Иржина Прекоп
« Reply #1 on: май 15, 2008, 10:44:28 am »
Това е една книга, от която научих за децата и родителите...
За детето в мен, за детето в другите хора...
От която научих за мен и децата ми, както и за мен и моите родители
От която разбрах колко много неща от живота се решават и определят от "ДЕТЕТО" във всеки от нас и как то при повечето хора "живее" своя си собствен блокиран "живот" - някъде в нас, изтикан и потопен в зоната на здрача - в несъзнателното.
Блокиран живот - някъде вътре в нас - капсулирало се и замръзнало във времето. Преживяващо и самозатворено в своята си капсула и оградило се в нея - от страх. издигнало защитните си стени, високо и здраво. И стоящо зад тях - защитаващо се от всичко и от всички - защото всяко нещо, може да е "опасно".

Може би ви изглежда всичко това приказно или фантастично. Но го има във всеки един от вас, както и в мен.
И това не само аз го "виждам". Много от нас, които дръзваме да се самопроменяме, тръгваме именно първо от това. От това пътешествие към себе си, през себе си. Пътешествие, през което да се сетим и проумеем, да достигнем до ограденото "си дете" вътре в нас, да го докоснем, направим мост. И да го освободим от затвора, който само си е направило.

пътешествие, през което човека постепенно съединява своите си "части", изучавайки, прониквайки и разбирайки ги.
Части, които после им трябва да се обединят - в цяло, в общо. Вътре в нас.
Части, които постепенно се съединяват в "ЦЯЛО" - чрез мир, а не съществувайки чрез битки за "власт", за "трон".
Пътешествието на човека към себе си - през вечността и безкрайността, без начало и край...
Човекът - Вселена.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.