Author Topic: "ДМТ – МОЛЕКУЛАТА НА ДУХА" - Рик Страсман  (Read 4767 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Рик Страсман - "ДМТ – МОЛЕКУЛАТА НА ДУХА"

Учен изследва и описва доколкото може въздействието на диметилтриптамин.  Опит за обективно описание на въздействието на диметилтриптамина върху доброволци. Добавени са и въпроси, които автора си е задавал. Автора има някаква представа за източните учения и езотерика (и според мен).

Това е все пак далеч всякакви методи за нещо си. Това вещество праща в неописуеми места, но това си е като влакче в Дисни - голяма тръпка и никакъв контрол. Пътя към контрола е нещо друго.

Малко цитати:

За Автора
Д-р Рик Страсман е дългогодишен професор по психиатрия в Университета на Ню Мексико, САЩ. Автор на научни трудове и десетки статии, публикувани в авторитетни списания. Бил е консултант в Управлението по храните и лекарствата, в Националния институт по наркомании и други федерални ведомства и организации. В момента има психиатрична практика в Ню Мексико.
От 1990 до 1995 г. Д-р Страсман провежда клинично изследване, в което на 60 доброволци инжектира ДМТ (диметилтриптамин) - едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия органзъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт - „седалището на душата". Авторът твърди, че ДМТ стимулира излизането на душата от тялото и е неотделим елемент от висшите състояния при медитация. Ако бъде използван разумно и под медицински контрол, ДМТ би могъл да вдъхнови забележителен научен напредък в проучването на най-мистичните страни от човешкото съзнание.


....

Трудно беше да повярваме, че наистина даваме тази дрога на хора, включили се доброволно в експеримента. Проточилият се две години процес на разрешения и субсидии, който ми се стори нескончаем, найпосле беше завършил. Целта, която си бях поставил, изобщо не изглеждаше толкова реална за разлика от неспирната борба за започване на изследването.
И Филип, и Нилс вече имаха опит с ДМТ и аз бях доволен от това. Около година преди началото на изследването двамата бяха участвали в церемония, на която перуански народен лечител дал на всички присъстващи аяхуаска  легендарния чай, съдържащ дрогата. Двамата били въодушевени от въздействието и охотно пушили на другия ден чист ДМТ, доставен от друг участник в сбирката. Искали да почувстват въздействието му много понепосредствено и силно, отколкото при чая.
Преживяванията им били типични: стьписващо бързо настъпване на въздействието, калейдоскопични зрителни халюцинации и отделяне на съзнанието от физическото тяло. И найлюбопитното  усещането за „другия" някъде в света на халюцинациите, към който им отворила вратата тази забележителна психеделична дрога.
Предишният им опит с ДМТ беше много важна част при избора им като доброволци. Филип и Нилс познаваха въздействието на веществото. Още поголямо значение имаше фактът, че познаваха и въздействието от пушенето на дрогата. Това им даваше възможност да оценят доколко са ефективни двата метода за вкарването й в организма  мускулният и венозният, при възпроизвеждането на цялостното влияние на пушенето на ДМТ. И тъй като хората, употребяващи веществото за собствено удоволствие, обикновено го пушат, исках да наподобя максимално породеното по този начин въздействие.



Стила ми напомня на Р.Монро - безпристрастен и описателен, без много "собствени виждания".
засега ще е на долния линк, но е добре да я има и на още едно място. Моля, ако някой може, да я качи и на друго място.
http://mail.dir.bg/~sirius/DMT - molekulata na duha.doc

всъщност, видях че я има вече в http://www.spiralata.net/kn_bul/dmt.zip
« Last Edit: юни 20, 2008, 10:06:05 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.