Author Topic: Странника, световете, ВИЕ и АЗ  (Read 3572 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Странника, световете, ВИЕ и АЗ
« on: юни 19, 2008, 11:20:03 am »
Навсякъде във форума се вижда едно и също:
В които и да са теми, всеки главно гледа да си каже какво вижда, какво мисли или как преживява света в който той живее.

Стоят си хората пред психичните си огледала и не се знаят че само се оглеждат в тях. Колко различни картини - а според това, колкото "очи". И не могат да се усетят че гледат себе си. И се питат - какво е съвършенството, какво е духовността, пътя или истината. Гледайки се в самомагичните огледала, само образи се виждат.
Навремето ми беше изумително "САМО АЗ ЛИ ВИЖДАМ ТОВА?" /дори като лек цитат-намек от един предишен пост/. Понякога се случва някой да забележи, че "царят е гол", а дрехите на маските му са само образи - и всички образи са само в "главите на гледащите ги". Обаче и приети да се нарекат РЕАЛНОСТ.

Разбира се бях и от другата страна - аз също гледах и гледам своите образи - има, не е като да ги няма.
Обаче когато магията се пропука първия път, вече нищо не е същото. Единствената пречка си остава избора на човека - ГОТОВ ЛИ СЪМ ДА ИЗБЕРА НОВАТА РЕАЛНОСТ и да излезна от старата. Готов ли съм да заживея и да изпълня чрез НОВИЯ СИ АЗ, ЕДНА НОВА РЕАЛНОСТ, която само докосвам от време на време. Да, ама не - не сте готови. Има доста постове, в които има описани и изразени вътрешното раздвоение от невъзможността и  неготовността да се направи избора. И какво тогава като се "вижда и долавя" от време на време, че "живите картинки" с които заместваме Вселената, са бледи и криви образи от нашите собствени самоогледала. Да - нищо, дори е по-зле. Натрупва се едно огромно раздвоение и ума бърза да натика и "проблясъците ни" отново в картинките и да ги маскира оживявайки и разигравайки ги според /не/направения от всеки от вас екзестенциален избор.
    Много от вас пишат и писаха... и вероятно много ще пишат и занапред, невъзможността си да направят този "НОВ избор. Защото за тях това все още НЕ Е ИЗБОР - да се пропука самомагията ни, никога не е било достатъчно - това се случва и спонтанно така или иначе. Много от вас пишат,. писаха и ще пишат за етапа, в който "знам го, ама не мога да го направя". С очите на личността на всеки от вас, се вижда само личното. И с тия ви очи не може да се "види отвъд" - просто е въпрос на несъотвествие.
Всички имаме "очи" - всякакви - за всички нива има "очи". Всяко следващо вижда предишното, вече от по-голямата широта, много малко "вижда собственото си ниво" и не вижда въобще "следващото".
Въпросът със самомагията е да се събере куража да се ИЗКЛЮЧИМ СЪЗНАТЕЛНО. Да прережем мрежата - която сами си конструираме, с идеята че това е нашия живот. С идеите за живота през очите на паяка, се вижда само ПАЕШКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Само нея. И мрежите на паяка /ума/ са само част от тази невъзможност и направен избор да "отрежем сами останалата Вселена" и да остане само паешката ни версия за нея.

За самомагията е написано навсякъде - просто няма "очи" да се види. защото омагьосаните очи, не могат да видят друго, освен магията /си/. И света през тия очи е само магичния двойник, дето играе ролята на Вселена /реалност/.
Хилядолетия наред е писано за това - от всякакви хора. Вярно, те са единици на фона на общата маса човечество. Хилядолетия наред една от основните заблуди, каквато беше и моята, е, че "еврика - открих илюзията, видях през проблясъка, да ги кажа на всички с идеята - вижте бе хора, вижте, ето израза на всичките ви болки, копнежи, смисли, идеи, спомени, преживявания, проблеми...."

Да, ама не - минаха няколко години, докато загрея, че хората имат своя си свят и своята си магия и нито могат, нито смеят да се отделят от нея. И как би било - тя за тях е ЖИВОТА, ВСЕЛЕНАТА и всичко останало. Тя е наркотика-мираж, който запълва празнотата им.
Мина време и лекия шок малко ме отрезви, докато загрея, че нещо повече - дори намека, че всичко което те бленуват като истина, е тяхната лъжа, е нещо което веднага вдига личността на БУНТ, "на нож". задействат се гордостта - чрез меренето, отхвърлянето - чрез иронията и леките подпитвания, намеци... или пък директни сблъсъци.
Да - учех се от това - този ми период си беше едно голямо разочарование - за охлаждане на ентусиазма от откривателството. И това за мен беше най-големия урок, защото именно след него научих защо хората правят, гледат и живеят така, както са избрали да правят. И че това, че изразяват колко са нещастни, недоволни или пък плачещи или безпомощни е само част от техните собствени образи в огледалата им.
Но чрез тях аз най-накрая разбрах КАКВО ВИЖДАТ ОЧИТЕ МИ - моите очи. И че според картината на виждане, са и очите на гледащия я. Това беше втория ми проблясък - далеч по-стойностен от първия, защото видях защо и какво съм видял "първия път". Много гледах очите си в огледало и един ден "се видях" - с другите очи. Толкова беше силен проблясъка, че даже не си дадох сметка колко е важен и колко неща ще видя и занапред през него. Защото от тогава започнах да си спомням, че "виждам" всичко това "НЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ" - само го виждам все по-широко и все по-голямо. А истините, които смятах за целия свят, ги видях в "малки елементи" според огромната картина на ЖИВОТА. И колкото повече проглеждах с "другите очи", толкова повече тия "малки елементи" ги виждах като прашинки сред безкрая на една гигантска за "предишните ми" очи ВСЕЛЕНА.
А един ден си дадох сметка, че това вече не са "ДРУГИТЕ ОЧИ" - това вече са МОИТЕ ОЧИ. И вече гледам през тях - все повече и повече. И че това вече съм АЗ... И заживях според НОВИТЕ ОЧИ, с новия си АЗ - с неговите избори и битие - в неговия "свят". Просто се преместих, жертвайки самомагията си - както след това изразих в една аналогия в разговор с хора - Живота е като обърната пирамида - всяко ниво, всеки "етаж", е едно измерение "над предишния". От предишното ниво, не се "долавя нищо" от следващото. Но всеки следващ етаж, носи в себе си всеки от предишните и ги включва - точно както са и измеренията в пространството и символите на геометрията.

Гледам колко много и колко хъс много хора се опитват да ме натикат обратно в своите си картини, преживяни като истината им. И пълната им невъзможност да ме "смелят" е направо радостна да се гледа и чете. почти трите години по форумите и доста повече години в реалния ми живот, толкова много хора все това правиха. Всеки ме наместваше - според мярката му - някои остро, други иронично, трети в опити за конфронтация, дори завладяване. някои се опитаха да се сближат, повече или по-малко. някои взеха, че забелязаха, че аз не съм мираж. Други пък точно обратното - обявиха ме точно за такъв. И все пак всички се помъчиха да ме "ВИДЯТ" с техните очи и съответно - КАТО ЕДИН ОТ ТЯХ, ОТ ВАС...
Куриоза на всичко това, е, че самите вие сте повече от това, което самите вие си виждате - именно това ми беше "изумителното" в първите проблясъци. Гледам как вие самите не сте това, което изживявате. И едно от най-големите ми предизвикателства на "променения ми живот" беше че се налага да общувам с личности, които още НЕ ЗНАЯТ И НЕ ВИЖДАТ ЧЕ СА ... "СЪЗНАНИЯ" - Аз ги нарекох "човеци". Та се оказа, че трябва да приема и свикна с идеята, че ЧОВЕКА В МЕН, не може да общува с ЧОВЕКА ВЪВ ВАС - само индиректно. И че съотвесдтвието и резонанса е в сила навсякъде - личностите, само с личности могат да общуват - въпрос на резонанс на сигналите им за обмен. Това е нивото им - масовото ниво. Това е света им, те са "у дома си". И в техния свят, аз, това, което съм и което станах, не бях добре дошъл там.

И се припомних да живея и да гледам през няколко свята - едновременно. Още го отработвам. И го правя дори и в момента - с този пост. Правя го още от както започнах да пиша тук. Нито един от вас нито някога ще го разбере, нито му е работа, независимо, че много от вас се напъват и се изживяват на много, много компетентни, забравяйки, че в света на двойствеността, баланса предопределя именно некомпетентните да се изживяват на обратното. това не само аз съм нарекъл "компенсация"... :). Просто няма как да си представите веселата гледка как толкова хора се напъват да ме "обясняват" на себе си, с понятия и образи, които нямат нищо общо с мен, а само с техните огледала от техния образен свят. И след толкова години тази гледка, повтаряйки се, продължава да ме радва.
=========================
...вие сте гол, каза Странника.
- глупости - не виждаш ли колко съм шарен - каза Сънуващия.
- Но това са само магически дрехи. Вие всъщност сте гол - не се предаваше Странника
- Как може да си толкова сляп? - възмутено каза Сънуващия -Това не са дрехи, какво е това "дреха", та това съм АЗ, как може да не виждаш това?!!! Отиди на лекар да ти видят очите. Ти си просто болен.
- Тия цветните шарении са просто дрехи, които сте навлякъл с магията си. Зад всички дрехи обаче ти си гол, другите сте голи. Нима не виждате това?.
- Ти си нещо ненормален, приятелю. виж се и ти самия колко си шарен. Ти си точно като мен, само се правиш на различен.
- Не съм шарен, просто облякох сега някакви дрехи.
- А след като толкова много дрънкаш глупости, защо тогава го направи - попита с ирония Сънуващия.
- Защото иначе нямаше да ме виждаш - отговори Странника. И съблече дрехите си.
- Ама... какво става, къде изчезна? - объркано заговори Сънуващия. - Откъде идва тази светлина?
- Tова съм аз - просто съм без дрехи - заговори Странника. И всеки от вас също е гол, само дето е покрил своето "светлинно" тяло с дрехите си, невиждайки нищо освен миражите си в тъмното. А светлината/истината/ е там "отдолу-отвътре". Нима ти не можеш да се съблечеш?
- глупости - какво означава това - ядоса се Сънуващия. Ако махна "шареното" в "шарения ми /ни/ свят, какъв живот ще е това.
- Истински, каза Странника - Ще живееш във Вечността, защото това е "света" на голото ти тяло.

- Никога - каза сънуващия - тва са пълни глупости и измишльотини. Има хора от нас, дето са важни и велики и те могат да се преобразяват с по-пъстри шарении. И ни говорят за истината, казвайки ни че е достатъчно само да се сложат "шарениите на Истината" и че това вече е Великата ИСТИНА... Само трябва да учим и да питаме, да желаем истински и силно... те самите така са ги "спечелили"...
*****
Стоеше Странника и гледаше от своето измерение сенките на сънуващите как живееха в сенчестия си свят, своя сенчест живот. За тях той беше единствен, но не и за него. Гледаше и своята си сянка - сянката на голото си светещо тяло... И само вдигна Взора си от сенките и остана в себе си - в своя си свят
Странно нещо е Истината - си помисли Странника - Колкото светове, толкова ИСТИНИ. И всяка е "ИСТИНСКА".
Но имаше нещо, нещо неясно в цялата случка...
- Има нещо в момента, си каза Странника, Има нещо... има нещо... нещо... нещо... и замълча... И думите се изгубиха и остана сам в "голото си тяло". Но видя, че едни "очи" го гледаха ОТВЪН... и сякаш мисли светкавично се появиха навъднъж в главата му. И изведнъж видя ""ГОЛОТО СИ ТЯЛО" и видя че не е от светлина... И видя света на "голите тела от светлина" и разбра, че само с едни очи, можеше да види всичко това, сещайки се за разговора му със сенките и Сънуващите.
И се сети да СЪБЛЕЧЕ СВЕТЛИНАТА ОТ СЕБЕ СИ.
Огледа се наоколо и нищо не видя, освен много светове в които само сенките бяха различно светещи.
И всичко бе само в ЕДНО ТЯЛО.
А "очите" - вече нищо не гледаха... просто защото нямаше НЯКОЙ да гледа...
Помисли си да "види" ръката си - а само погледна към нея. Нямаше тяло, нямаше и ръка, нямаше свят, нямаше нищо. Но във всички светове една от безкрайните сенки в тях, изведнъж помръдна ръката си и се опита да си я види, сякаш за първи път откриваше, че да се "гледа" и да се ВИЖДА е много различно нещо....
И разбра, че в нищото се вижда през очите на всички сенки едновременно и всички сенки са такива на едно единствено "НИЩО"... иначе никога нямаше ДА ВИДИ СЕБЕ СИ... - през безкрайните очи, да се види ВСИЧКОТО, - като ОГЛЕДАЛОТО на НИЩОТО.
И един кръг се затвори и премина извън себе си... бележейки един край...
Някъде в него избухна една нова ВСЕЛЕНА и започна своя бяг от НОВОТО СИ НАЧАЛО
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

user

  • Guest
Re: Странника, световете, ВИЕ и АЗ
« Reply #1 on: юни 28, 2009, 04:25:21 pm »
...
« Last Edit: февруари 22, 2010, 09:39:11 pm by user »

Offline vega

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
Re: Странника, световете, промяната и НИЕ
« Reply #2 on: юни 29, 2009, 08:01:28 am »
Настъпва време за промени. Промените ще бъдат дълбоки и съществени. Наречи го Ера на Водолея или както макроекологично трябва условно да бъде наречено, но промяната е навсякъде около нас. Повишава се напрежението и като, че ли всичко влиза в един резонанс, който повишава степента на случващи те се уж привидно странни случайности. Все повече са и ще стават личностите,които „трептят” с по – висока честота и започват да приемат околния свят по различно.Отделно като, че ли този резонанс по някакъв начин засяга и съзнанието, което по  лесно приема друго съзнание и това което се случва извън границите, които досега условно е приемал. Усещането за предаване на мисли, чувства и състояния, все повече се натрапва на тези, които вече са започнали промяната и това не е т.нар ясновидец / глупости/ просто по- високата честота и позволява да видиш по напред и по – надалеч от собствената си аура. По – интересно е какво става, когато се съберат заедно съзнания с повишена честота и какъв резонанс ще е това и какво ще донесе той.
Друго, което смятам, че ще е проблем за всеки в този преходeн период е това, в какво ще вярва. Коя ще е пътеводната светлина и кой ще е мерилото, кой ще размахва тоягата сега , като го няма Господ Бог и неговия син Христос, ААлах и прочее слънчеви символи, кой ще заеме почитаемото място в съзнанието на всеки недостатъчно високочестотен, за да има в какво да вярва. Че иначе голям хаос и безпътица ще настъпи, имайки предвид колко много са първосигналните
« Last Edit: юни 29, 2009, 11:31:10 am by vega »
Cogito, ergo sum

user

  • Guest
Re: Странника, световете, ВИЕ и АЗ
« Reply #3 on: юни 29, 2009, 11:05:55 am »
...
« Last Edit: февруари 22, 2010, 09:38:35 pm by user »