Author Topic: МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ Е ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО?  (Read 3404 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ~Дени~

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 16
  • Gender: Female
  • Животът е приключение !!!!
според мен има хора който наистина са ти приятели,но те са толкова малко че докато разбереш,че са истински може и да си ги изгубил....
С мъдрец и откровен-дружи
с подлец и умен-стъпвай леко
глупак и честен -съжали
а от подлец и тък-далеко!!

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
 а с колко от хората край нас, НИЕ се държим като с приятели?!
или поне НЕ като с неприятели...
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline ~Дени~

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 16
  • Gender: Female
  • Животът е приключение !!!!
ами маи с твърде малко..толко сме вглъбени в сивото си ежедневия че дори себе си забравяме... :-\
С мъдрец и откровен-дружи
с подлец и умен-стъпвай леко
глупак и честен -съжали
а от подлец и тък-далеко!!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
 Ако искаш да бъдеш приятел на някого, то ще ти се наложи и да бъдеш нечий враг.Това отношение като всички други опира в крайна сметка до изгодата на всеки от една такава връзка.Дали ще бъде приятелство,брак и какви ли още други измишлиотини, това са просто едни роли изпълнявани в социалния свят.Мит е не съществуването на ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО, а по скоро е МИТ необходимостта от такава връзка с някого.ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО,ЛЮБОВ,ОМРАЗА и какво ли още не,ама не какво да е ама най ИСТИННОТО.И какъв ви е критерия за ИСТИННОСТ?Така наречената вяра...работата не там и никога не е била дали едно нещо е истинно или не е , а дали ти вярваш че е еди какво си.Нещата са просто такива каквито са...и не зависимо от това дали околните около нас не се вписват в нашите си фантазии какви те трябва да бъдат ,а именно ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ , то нас това не ни интересува.И тук е тънката граница между живеенето и преживяването.Живеещия човек не го интересува кой му приятел и кой го обича, това по никакъв начин не влияе върху живота му или върху това към кого той да изпитва каквито и да било чувства.Ама не повечето хора не могат да бъдат приятели ,ако отстрещния не откликне със същото.Това си е същински бизнес и си е направо сделка голяма далавера.ТИ ще ми помагаш и после аз ще ти помагам.И хората не могат да видят че необходимостта и нуждата от приятелство или любов няма нищо общо с другите...ами само със нас, другите са просто огледала за собствената ни недостатъчност.Ако не можем ние да се обичаме достатъчно и да си бъдем верни приятели,то дай да си набавим тази необходимост ,не от къде да е ,ами от вън.И ако човек просто си фантазираше за тези връзки той никога нямаше да се събуди от филма който сам ще си сътвори...но ето живота ни сблъсква с истинската реалност,не зависимо дали ние продължаваме да гледаме в привидения в главата ни свят,истинския свят постоянно ни напомня че отвъд нашата глава стои един напълно непознат и огромен свят.Живота е като досадния будилник ,който постоянно ни напомня че ни е дошло времето да се събудим.Въпроса е дали ще го спрете и ще продължите да спите или ще станете.Човек се разделя най трудно не с кошмарите си,а с най прекрасните си блянове.Сънищата свързани с приятелство и любов са най трудни за превъзмогване именно поради тази причина...и все пак когато човек се наспи той ще се събуди и сам.Обаче повечето хора чакат да дойде принца на бял кон,който да ги целуне и да ги събуди от 100 годишния им сън.Колко от вас могат да се нарекат СНЕЖАНКА? :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Поздрави Блях!

ИСТИНСКОТО приятелство. "Истинско" според човека, който го определя като такова, който го "има".
Как ще е истинско ако не е "проверено" обаче. И така някой трябва да отговаря на условията (нашите) за "истинност". Приятеля може да ни знае всички бакии, да се съобразява с тях и "да ни влезе в положението" в "радост и мъка". Всъщност ние сме искрени само с приятелите. А какво ще стане ако сме искрени с повече хора?!
Ние тръгваме с презумпцията, че един е неприятел, а друг - приятел. Това автоматично отсява (според нашите презумпции (които са изградени от нашите критерии), хората в две категории, които по-нататък е много трудно да бъдат коригирани.
А иначе да си имаш ИСТИНСКИ приятели е много готино, глези нещо в нас.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
 Човек не е искрен пред другите , или поне не директно...човек може да бъде искрен единствено пред себе си.Това че хората не си позволяват да бъдат искрени пред себе си ,когато в главата им нахлуят някакви образи на други хора , е отделен въпрос.В повечето случаи това си е чист защитен рефлекс, а по късно прераства в атавизъм.Приятелството е израз отношение на всеки човек към образите които си изгражда...Едни отношения между двама човека по природа просто съдържат в себе както приятелството така и враждата.Ще ви дам един интересен пример.

Деца които играят на стражари и апаши.Правилата на играта са да са съперници и врагове докато тя протича.Как едновременно те хем се изживяват като врагове ,хем си остават приятели?И дали хората в обществото не играят постоянно такъв тип игри за пораснали деца?

Има само едит тип човек когото децата мразят повече от врага си и това е човека ,който  отказва да вземе каквото и да било отношение към тях."Ако не можеш да бъдеш мой приятел,поне бъди мой враг" , така моли детето човека , който отказва да си играе с него.

Какво ли ще стане ако всички хора просто не ви обръщат никакво внимание.Колкото и да викате,да се правите на маймуни,да ги молите и какво ли още не.Какво ли би станало ако за тях просто не съществувате...какво ще стане ако спреме да виждаме собствения си образ в огледалата.Света е едно огромно огледало и ние се нуждаем постоянно да се гледаме там за потвърждение че съществуваме.А дали света ни показва какви сме ние, или какво е нашето отражение?При това пречупено на два пъти?Ние хората живеем с едни образи както за околните така и за себе си.И те са все наши образи,все на нас самите,ние не се дразним на околните ,дразним се на себе си.И какво ли е това човек да открие себе си?Къде ли се е скрил този човек,след като света е едно огромно огледало,то къде ли бихме седяли ние така че да виждаме отражението си.Въпроса не е в това ние постоянно да се местим и да се гледаме под различен ъгъл в това огледало , всичките книги,филми,разговори са просто това...поредния ъгъл под който ние гледаме в световното огледало и се оглеждаме в отчаян опит да разбереме какво сме.А какво ли ще стане ако спреме да гледаме огледалото...просто така...без повече мечти,идеи,разбирания,знания,книги,образи...дори без живота ни...по скоро без образа който сме си изградили за живота...дали наистина живота е наш?Или ние принадлежим на живота?А не е ли тази връзка винаги двустранна и взаимно да си принадлежим.И какво ли е да си наистина свободен?Свободен от ограничението не само на тялото,но на емоциите,мислите...свободен от ограниченията които сами си слагаме за да не се освободим.Да се отворим за новото и непознатото, да бъдем наистина искрени,спонтанни,интимни не към другите,а към себ си?Кой може да си го позволи от вас?Кой може да пренебрегне цялото си съществуване и да се превърне в нещо ново?Къде е отиде онзи дивия човек,онзи когото нормалните наричат луд и побъркан.Онзи на когото децата се възхищават , а хората мразят за дето не могат да бъдат като него.Къде ли са онези будните хора...и защо ли едно време са им викали будители...или буди...а сега хората се кланят на едни образи,едни измислени идоли.А кой може да се преклони пред човек отвъд образа,да се преклони пред човека зад огледалото...може би там,това си ТИ?!
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ~Дени~

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 16
  • Gender: Female
  • Животът е приключение !!!!
да таке е всичко е според собствените ни "критерии,виждания разбирания" и колкото и ужасно да звучи според "търсенето" сякаш сме някакви стоки.."дай ми малко разбиране и обич ,нали си ми приятел"  тъжно но уви реалност....
С мъдрец и откровен-дружи
с подлец и умен-стъпвай леко
глупак и честен -съжали
а от подлец и тък-далеко!!

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3823
  • Gender: Male
Според мен на приятелството трябва да се погледне от следния аспект. Да си зададем въпроса ние приятели ли сме на първо място и тогава да търсим приятелство от другите. Когато самия ти се държиш като приятел ще привлечеш със сигурност други с подобно отношение. Някои няма да са истински приятели, само ще се възползват от нас, но какво значение има, тук важното е желая ли в случая да се чувствам като приятел, да играя ролята на приятел. Ако е така, то дори и да се възползват от нас пак ще се чувстваме добре и ще изпитваме удоволствие. Себераздаването няма да тежи а напротив ще е облегчение и радост. Не знам някой чувствал ли се по този начин?   
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline ~Дени~

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 16
  • Gender: Female
  • Животът е приключение !!!!
лично на мен това чуство ми е много познато..."аз съм ти приятел независимо ти как се отнасяш към мен и какво смяташ за мен...: а и да не забравяме старата ,но много точна поговорка  КАКВОТО ПОВИКАЛО ,ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО!!
С мъдрец и откровен-дружи
с подлец и умен-стъпвай леко
глупак и честен -съжали
а от подлец и тък-далеко!!