Author Topic: 99 Francs / 99 франка (2007)  (Read 1727 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
99 Francs / 99 франка (2007)
« on: юли 12, 2008, 10:27:07 am »
99 Francs / 99 франка (2007)



IMDB

Quote
Ян Кунен - за новия си проект "99 Франка"

Как започнахте да работите по този филм?

Ян Кунен: Спомням си, че чух за проекта, по времето, когато изкачвах моя Еверест, който беше "Блубъри". И си казах "Сигурно е забавно да направиш "99 франка". Виждах абстрактно предмета на филма: отнесен и злобен филм за света на рекламата.

Един ден Ален Голдман ми се обади и ми предложи "99 франка". Поисках да прочета сценария, написан от Никола и Брюно, и наистина много се смях. Което се случва рядко при четенето на сценарий. Но си беше тухла от 170 страници, по която, според мен, имаше още много работа. За сметка на това съдържаше оригинални, ярки моменти. Затова прочетох книгата. И тогава разбрах каква е била огромната работа, свършена от сценаристите - ако бях започнал с романа, щях да сметна, че не може да се адаптира, щях да откажа предложението. В същото време книгата притежаваше една по-войнствена, по-агресивна страна, отколкото сценарият, който беше повече пародиен.

Именно когато прочетох книгата, ме обзе желанието да направя филма. Филм за нашия свят, за консуматорското ни общество. Интересуваше ме артистичната страна на филма, защото ми предоставяше възможността да експериментирам, да съм креативен по отношение на материята. В качеството ми на режисьор ми предлагаха да направя нещо, което аз самият не бих направил - да навляза в една умствена вселена, докато аз бях в една съзерцателна вселена - и да променя начина на функциониране.

Как подходихте към проекта?

Я. К.: Предложих на Ален Голдман да работя по книгата и по сценария. Срещнах се с Фредерик Бегбеде, Никола и Брюно... Поговорих с всеки и се оттеглих с игривото желание да пиша. Цялата креативност вече беше в сценария. Идеята беше най-вече от тези 170 страници да направим 100. Действах малко като редактор. Веднъж и аз да съм този, който ограничава и структурира нещата (смее се).

"В моята професия никой не ви желае щастието, защото щастливите хора не купуват." При това сте успял да направите от "99 франка" много личен, авторски филм...

Я.К.: Това искаха от мен и, разбира се, това ме интересуваше. Трябваше да направя филм, който да е едновременно верен на книгата - да пресъздава същността, героите и духа й - и да е личен. Така "99 франка" е филм, който смятам за свой по същия начин, по който смятам всички други, при които съм написал всеки ред и съм изсънувал всеки образ.

За мен, режисьорът, е интересно да открия нова свобода в нещо по поръчка. За разлика от САЩ или от света на рекламата, режисьорът във Франция не се смята за техническо лице, а за автор, тоест отношението е друго. Ален Голдман ме потърси, за да направя "филма", а не за да заснема сценарий. Никога не съм го смятал за клиент или не съм мислил, че правя филм за него. Ние направихме филма заедно. Заедно създадохме един културен "продукт".

Може да се направи и паралел между пътя на Октав, кипяща реклама и търсене на духовност, и вас. Защото сте и свръхактивният режисьор на "Вибробой" и "Доберман", който накрая е укротилият се режисьор на "Даршан"...

Я. К.: Аз съм дете на бърз, жив свят. Техно маниак. Във филма това се е отразило... Въпреки че се чувствам по-близък до Чарли (героят на артистичния директор, който работи с Октав), отколкото до Октав. "Вибробой" (който снимах благодарение на парите, които спечелих в рекламата) и "Доберман" за мен бяха един малко по-пънк начин да кажа на системата да ходи на майната си.

След тези филми си казах, че ще потърся другаде, че животът и реалността не може да се ограничават с това, което ми предлага културата. И го намерих. Правех филми според промените в живота ми... и тогава изведнъж с "99 франка" ми предлагаха да се върна обратно в моят култура, предлагаха ми възможността да се завърна в племето си, да завра пръст в раната, да изстискам малко гной, и всичко това със смях. И аз исках да го направя.

Да се върнем към Жан Дюжарден. Той ли е идеалният Октав за вас?

Я. К.: Когато започнах да работя по филма, Жан Голдман ми каза, че имам пълна свобода по отношение на кастинга. И щом прочетох сценария, си помислих за Жан Дюжарден. Защо? Бях го гледал в "Брис от Ница" и мислех, че има необикновена способност да накара хората да харесат един арогантен кретен. И се оказа, че в "99 франка" имах нужда да накрам хората да харесат един интелигентен арогантен тип, и то след като първо съм направил така, че да го ненавиждат! Както казва Октав: "За предпочитане е да намразите мен, преди да намразите епохата, която ме създаде." Без актьор, с който да харесат Октав, зрителите няма да харесат филма и да проникнат в ледената му, злобна вселена.

Трябваше едновременно да могат да се смеят, докато гледат "99 франка", а после да излязат с вдигната глава и когато гледат глупава реклама, да си кажат: "Глупак, няма да се хвана на въдицата." Така че Жан за мен беше очевиден избор, защото предизвиква симпатия, смях, а светът му е краен. Защото едно нещо е да напишеш "смачках те", но е съвсем друго то да се случи на екрана. Така че той беше първият ми очевиден избор. Присъствието на Жан, на неговия размах в комедията, ми позволяваше да съм по-мрачен на заден план. А го има и аспекта "плюс продукта" Дюжарден. Жан това го забавлява, а това, че го използва против системата, го забавлява още повече.

Как се развиха отношенията ви при снимките?

Я. К.: Той е неуморен в работата. Малко ме надзираваше. Понякога се страхуваше, че изневерявам на реалността на зрителя и поемам към някакъв блян за музей на съвременното изкуство - явно такова впечатление съм оставил за работата си в последните си филми. Жан следеше зорко за това. А в момента, в който вече имахме единодушие по отношение на филма, се раздаде изцяло. Най-крайните неща във филма ги предложи той.

"Човекът е продукт като всичко останало." Като например?

Я. К.: Планът, който представя Тайната вечеря, където Октав се взима за Христос. Жан ми каза: "Имаме огромна маса в този декор, да пресъздадем Тайната вечеря". Напразно му казвах, че нямаме време, той не ме остави на мира, докато не я заснемем. Веднага пренаписах текста, навлязох в неговата представа и - ето го сега във филма. Жан е човек, който ти подхвърля някоя идея, по която можеш да работиш.

Сцената с рекламата за шоколад я измислихме заедно. Жан се намеси и при кастинга, караше актьорите да повтарят. Взе голямо участие в сцените с халюцинациите. Това, което бях предусетил в "Бриса", е точно - той е напълно луд! Луд в същия смисъл като мен, не се страхува да изследва нови територии и да си каже: "Никога не съм ходил там, значи там трябва да отидем".

Беше ли лесно да намерите партньори на Жан Дюжарден, за да играят Чарли, колегата на Октав, или Джеф, търговският директор на рекламната агенция?

Я. К.: Не. Жослен Кеврен (Чарли) и Патрик Мий (Джеф), с които не се бях срещал, са много добри актьори и съвсем подходящи за филма. С тях странността му приема други измерения. Те бяха правилния избор за филма.

Виждаме няколко актьора, с които вече сте снимал, сред които Ваина Джоканте и Доминик Бетенфелд. Това беше ли улеснение за вас?

Я. К.: За мен най-важен е филмът, тоест ролята, тоест актьорът, който най-добре й подхожда. Понякога това се разбира погрешно от някои актьори, които подхождат идеално на това, което вече съм снимал, но не и на новия ми проект. Оставих настрана всякакви идеи за приятелство в името на филма.

Случаят на Доминик е малко особен. Той е моят Антоан Доанел. По принцип се задължавам той да участва във всичките ми филми. То е като игра. Що се отнася до Ваина, познавам я от "Блубъри". Впрочем, в "99 франка" ролята й е малко като огледална на предишната. Ваина е в центъра на историята, въпреки че не винаги е на екрана. Според мен тя е актриса, която не се използва достатъчно във френското кино. Ще ми се да кажа на други режисьори: "Събудете се, отворете очи!"

А Тамара, проститутката?

Я. К.: Не си я представях такава в началото. В романа тя е по-фина, по-изваяна, но не толкова чувствена като Елиза Товати. Но от всички момичета, които видях, Елиза се превъплъщава най-добре в нея. А и тя притежава подигравателния тон на Тамара. Имах нужда от това, от актриса, която да се чувства добре в ролята си.

Филмът е критика на света на рекламата, който обаче цитира различни марки и следователно им прави реклама. Как разрешихте този парадокс?

Я. К.: Следих да няма финансови договорености с марките. Както за всички филми, костюмиерката им поиска дрехи или обувки, но няма реклама на продукти в "99 франка". А в днешното кино рекламата на продукти е грандиозна. Когато гледате "Джеймс Бонд", гледате бъдещето на рекламата. Всички хора от рекламния бизнес казват това: "Когато кампанията ще струва 1 милион долара, по-добре да се продуцира филм за 500 000 и да се купят четири рекламни спота, ще инвестираме тези пари в един филм, за да може героят да се качи в нашата кола." Американците са разбрали отдавна, че киното може да служи за това да се продават продукти, но също така и да се продават идеали на обществото.

В "99 франка" има препратки към "2001-а, една Одисея в космоса" на Стенли Кубрик или към "Имало едно време на Запад" на Серджо Леоне...

Я. К.: Има и други. Защо ги има? Защото един човек в бизнеса с рекламата работи само с препратки. Следователно, когато сме в главата на Октав, всичко са само препратки. Когато той си спомня романтичната вечеря в китайския ресторант, той чува музиката от "В настроение за любов" на Уон Карвай.

"99 франка" напомня също на "Боен клуб" на Дейвид Финчър...

Я. К.: Според мен това е любимият филм на Октав и трябваше да има намигване към "Боен клуб", откъдето дойде сцената с етикетите. Можеше на един етикет да се прочете: "Да, знам, че тази идея е от "Боен клуб", но аз работя в рекламата и рециклирам идеи!"Но мисля, че може да се каже, че "99 франка" е "Боен клуб" на киселото мляко.



« Last Edit: януари 31, 2012, 05:07:49 pm by velaskes »
I am who I am.