Author Topic: ИЗ дневника на Странника - "СТРАННИЯ" начин за общуване и "СТРАННИЯ СЕКС"-  (Read 3503 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
                                                          Пътешествие-пътепис през "РАЗЛИЧНИЯ" ЖИВОТ   

        Темата изложена тук е дълга - по подразбиране, свързано с моя ник и традицията на постовете ми. :)
И все пак - това е от най-дългите.
И все пак това е нещо което за първи път ще направя писмено - един преглед на конкретни техники, прийоми, наблюдения, обобщения - малки елементи, изведени после в "голяма" картина.

         Завърших един етап на изследване и откриване на себе си. Този пост е ознаменуване на този факт - поредната ми малка "стъпчица" към себе си, както е всеки един етап.

         Вече направих 4 десетилетия и подкарах следващото. И в него продължава все по-нарастващата "скорост" на промените в мен. Преминах скоро през характерния за мен периодичен акт на ретроспекция и преразглеждане на "отминали моменти". Точно преди три години за първи път се зачетох във форум в интернет по въпросите за "духовността" - поне така както има претенции да се нарича "ТРУДЕН.КОМ". Казвам всичко това защото от този момент нататък започна поредния нов етап от развитието ми, който доведе до откриването на напълно нови периметри на самия мен. И факта, че взех решение да пиша в социалното пространство на форумите в нета, съвсем не можех да си дам сметка колко важно ще бъде това за мен през годините досега. И колко неща ще открия по този начин за себе си. НО най-голямото предизвикателство беше, че преминах бариерата си "че не мога да пиша" - заради трудностите на изразяването писмено, които срещнах няколко години преди това. Въобще не допусках колко много ще се промени живота ми и че въобще е възможно да "СЕ ИЗПОЛЗВА ПИСАНЕТО" за саморазвитие. Но ето че стигнах до това... и до много повече.
И продължават да се отварят възможности и се разширяват границите... нанякъде в пътя ми...
Продължава да се забързва мистерията на откриването на човека от самия себе си - от това да се открие, разкривайки се, използвайки целия си ЖИВОТ - все повече и все по-цяло...
------------------------------------------------------------------------

     Да, не съм забравил - ТЕМАТА Е именно за СЕКСА и сексуалното общуване, които сега ще изложа. Става въпрос не по принцип, а за преоткрития от мен начин, като част от пътя ми към самооткриване.
Темата е свързана с няколко други теми и мои поста, които, ако някой би имал намерение да "види" нещо по-цялостно, може да се възползва. Защото темата наистина в моя интерпретация е "СТРАННА" - точно както съм в живота и самия аз. И необичайността на гледната точка, опит и практика, предложени в нея, са израз на моята различност спрямо средностатистическата нагласа, виждания, гледни точки. И които също могат лесно да се видят в темите на следващите линкове.
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1062.0
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1062.msg13071#msg13071 и поста ми след него, касаещ "моногамия или полигамия", и който въобще всъщност не съществува за мен - като "въпрос". Но пък е налице за повечето от вас.
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1933.0

И разбира се това - http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=709.0
форумния "разговор" за приятелството -> http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=137.0
и темата в моя интерпретация -> http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=709.msg7289#msg7289 - и последващото нататък.

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1234.0
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1937.0
Използвам линковете с вече написаното, за да не се налага наново да пиша вече изписани неща.
.................................
        Ще си призная един "подъл" замисъл - открих темата за "Приятелството и /или/ сексуалните отношения" - именно за да сложа началото на основите на преоткритото от мен в тази линия. По две причини:
първата е - защото при мен няма сексуално общуване без наличие на "приятелство" в отношенията. По-надолу съм писал и защо това е така при мен, предвид изразеното...
втората е - че секса е въпрос на ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ДВАМА човека - нивото на тия отношения е показателен резултат от нивото на тях самите - като два елемента в информационен обмен. И точно според принципа - и на съотвествието, и на резонанса. И че израз на отношението между двама човека, е израз  и на тях самите.

      В отношенията между хората най-важния определящ елемент е нивото на равзитие във вътрешния свят на всеки от участващите. От това се определят и впоследствие отделните потребности и комбинирането им с "подходящия" резонансен участник, според неговите съотвестващи за "припокриване".

            В което и да е отношение между двама човека, може да се "види" и отделното ниво на участниците. И именно заради това, анализа на взаимоотношенията между хората е в тясна връзка с вътрешното отношение на самия човек - към него си. И вътрешните "липси" се компенсират фантазно чрез попълване "от другия" - чрез взаимни ролеви игри, които са често социално обусловени, но има и форми на конкретни и частни случаи, в които примерно двама човека се "надушват" и се използват взаимно по свой приет и крайно различен начин. И все пак – на принципа – „давам/имам/–вземам/трябва ми/.

      По отношение на секса е задължително за разглеждане нивото на самия човек - защото неговите лични "празноти" също минават за попълване и през тази част от живота. И чрез това се отразяват. Защото в секса, както е и във всичко друго - се отразява чудесно самоотношението, самоуважението, самопризнаването и самоприемането -0 все неща, които бележат пътя на израстващия човек.
      Няма изследовател, дори на средно ниво, който да не е открил определящата роля на психичните процеси в секса. Просто като частен случай на целия човешки живот, в който зависимостта е същата. Сексуалните взаимоотношения и сексуалните действия и практика са концентриран израз на "общ недоимък" и търсенето на запълване е общ признак в общество, в което именно общия признак е "запълването на вътрешните празнини", изразени по всякакви начини.

      Няма нито един човешки процес, който да е чисто физическо и материално действие. Просто няма такова. И под маската на секса всъщност се прикриват чисто психични изживявания и потребности. И ролята на "нагона" също е странна и потънала в прах от наслагвания, разбирания, правила, зависимости, условия... - всичките социалнообусловени. И ролята на секса затова е толкова показателна и очевидна за "виждането" на самия човек - защото е концентриран израз на вътрешното състояние. Защото мита за т.н. "добър или лош секс" е просто фикция и конструкция в която много хора са се научили да прикриват липсата на сигналите им и осъзнаването им на самите себе си.
Съвсем очевидно е /дори от постовете ви/ за ролята на фантазния момент, както и шаблона на представите за СЕКС. Вижда се и ролята на представните готови шаблони - от филми, от приказките в детските книжки за принцовете и принцесите, от попитите в детството несъзнателни първи представни "картинки". От забраните чрез "не прави това" и образите на "лошото дете". От потребностите да "привличаме внимание", да ни одобряват и именно от това да съставяме картината за себе си - през оценките на другите да съставим собствената си самооценка – дори през напълно липсваща такава. От наслоенията през целия живот - на всеки човек. Проблема в секса допълнително се утежнява от допълнителното натоварване с чувствата, морала, етиката, личните изживявания, въжделения и търсене на всеки един човек. Отделно социалната роля във вид на възпроизводствена функция превръщайки семейството най-вече в ролята на гнездо-инкубатор за отглеждане и подготовка на новите социални членове.

Най важното обаче в сборната картина, е силното влияние на вътрешните изживявания и фантазии в които се преплитат всички общи връзки от миналото на човека. Въз основа на тях е следното обобщение:
Хората, дори по време на секс, си остават всеки в своята си фантазия. И взаимните стимули, които си правят са само част от стимулите към собствената изживяваща се фантазия на всеки от тях. В този смисъл дори физиологичните сексуални действия са призвани именно за стимуланти за фантазното изживяване. А това изгубва първичната връзка. Дори грубите или страстни сексуални действия са също израз на същото. И моментните "достижения" на сексуалния "връх" на всеки участник е просто върха и в самото изживяване. И после всичко се връща - все едно след напиване с алкохол.
На другата страна са хората при които ама "всичко им е ок" - те са щастливи, доволни... нямат проблеми в секса, и разни изявления, които само при наличие на достатъчна откровеност и веднага се "изпаряват" и зад цялата фасада лъсват проблемите. Има и хора които просто са примирени. Наслоения мит за щастливото и стабилно семейно "гнездо" е най-важното и разните там "сексове" са глупости и теми, които въобще не се разискват. И дори се крият преднамерено.
Общото във всичко си останаха два основни момента – страха и фантазията на изживяването, което отрязват естествената и жива човешка комуникация. И прави хората да живеят в „психичните си затворени магични капсули”.
Наличието на резонанс няма как да остане само в рамките на физическата привлекателност. Просто това няма как да е водещо. За мен отдавна хората не се делят на "хубави и грозни", както на "добри и лоши". Красотата е въпрос на "излъчване", а не на физически дадености. Срещал съм красиви хора, които са толкова празни отвътре, че физическата красота просто увисва като празен балон. И красивите хора също не се харесват - точно както са и всички други. И най-често използват красотата си като даденост с която да привлекат вниманието и одобрението на околните. А "други" пък фантазират да са красиви, за да могат и те така... И нито една страна не вижда своето си - винаги се "харесва" и стреми онова, дето се "няма" - това е толкова очевидно. Още от децата, та до възрастните "деца" всеки е ангажиран да "стреми и желае" точно онова, което преживява "ЧЕ НЯМА". "НЯМАНЕТО" и "ЛИПСАТА" са основния мотиватор на сегашния вариант на Човешкото общество и целия социален живот е организиран чрез него. Защото масата от хората са в такова ниво в развитието си - това е въпрос на етап, който се минава. Но явно сега на ЗЕМЯТА пристигат за "обучение" и отработване точно в "тази" група - в този етап. И това става определящото в днешното Човечество.
        За физическата красота най-много стремят фантазьорите, при които само образите са достатъчни, като стимул за фантазирането им. Има толкова много жени и мъже, които се хващат за "опаковката" именно заради играта на очакване "какво има отдолу". Както са децата и разните бонбони в цветни опаковки. Достатъчно е самата опаковка да е "модел" за да избликне нова фантазия, или да попадне на вече отработена. От както разбрах живота по този начин, нямате си представа колко много хора виждам всеки ден, потънали във фантазиите си за техния живот и "невиждащи нищо реално". За тях само има значение дали нещо "което са срещнали подхожда или не на фантазията която изживяват". И сексуалните отношения са затънали в това. Толкова много страхове и ограничения и вътрешни борби и изживявания. Толкова много заложени готови или генерирани лични версии на фантазии, че никакво го няма истинското живо присъствие и жив контакт.
И секса и проблемите свързани с него е най-характерния и концентриран израз на всичко това.
 -------------------------------------------------------------------------------------
Въобще хора всякакви... но ще разкрия една допълнителна разновидност - моята.
Постепенно с годините разбрах за себе си и изчиствах собствените си наслоения, които също бях попил и с които също се идентифицирах. Но силния ми импулс към саморазкриване и някои дадености, ми дадоха възможности, от които аз дръзнах да се възползвам. Е, стигнах до същината – НЕПРАВЕНЕТО В СЕКСА

Това, което съм, се проявява чрез това, което правя. По правенето после „гледам” кой съм.  А комбинацията от начина ми на живот, се отразява и на взаимоотношенията ми с хората. За Приятелството пиша с главна буква. Отношенията ми с хората около мен са просто частен случай на отношението ми към мен самия. Защото за да бъдеш приятел с някой – говоря за „високо и чисто ниво” – е необходимо ти самия да си приятел на себе си. За да уважаваш някой чисто и безусловно – е необходимо първо ти самия да се уважаваш по същия начин – чак тогава това „отношение” преминава и към другите около теб – не само към хората, а и към всичко останало.
За да ”РАЗБИРАМ” адекватно хората, се научих аз да разбирам адекватно себе си. И после разбирането на другите си стана само. И все повече се засилва процеса, защото взаимно се прониква и ускорява. Става въпрос за това, че писанията ми съдържат идеи и обобщения, което много от вас четящите взимат за добре скроени и префасонирани сборни идеи от всякакви книжки. Това е разбираемо, понеже те самите така „разбират” и съответно и „разпознават” при останалите. А и е доста разпространено като явление. Но невероятната истина за мен, е че най-много внимавах през годините, да не съм „ВЪЗДУХАР” и да не се получи неадекватното разминаване между идеи и практика. И направих така, че практиката да води…
--------------------------------------------------------
И – ето как всичко което съм, с което живея и както живея… се концентрира във взаимоотношението ми с Приятели и неговия частен случай – сексуалното общуване.
На първо място ПРИЯТЕЛСТВОТО
– среда на безусловно доверие, уважение, зачитане и разбиране = на СВОБОДА!
БЕЗУСЛОВНО! – това е общото прилагателно. И това става водещо и определящо.
Наличието на лично отношение, на тежнение, на предпочитане, изтърпяване, реакции, дразнения или двуличие, нямат нищо общо с Приятелството. Затова Приятели - е дума с която аз назовавам взаимоотношения на такова ниво, при което две страни в един обмен, са самостоятелни, стремящи се към цялост и работещи и намиращи я главно през себе си. Всъщност в този опит за дефиниция е достатъчна САМО ЕДНАТА СТРАНА - достатъчно е че съм само аз така - няма изискване, няма правила, няма очакване - или има резонанс /поне на някакво ниво/, или няма.
Защото от себе си научих, че всичко, което ми трябва АЗ ГО ИМАМ У СЕБЕ СИ и там му е мястото да се потърси. И че за да се „намери” в мен е опита и познанието показаха просто да събличам черупките си и под тях се намират все повече и повече „съкровища” от които да се възползвам в следващото събличане и счупване на поредната черупка.
И така - за мен и приятелите
От това следва основния принцип в отношението ми към ПРИЯТЕЛИТЕ – не искам нищо от тях.
Не ми трябва нищо и не го искам. Не ми трябва да го притежавам, не ми трябва да го пазя, като го получа… В най-общ смисъл – НЯМА „Даване и Вземане” – няма сделка. Няма мерене, няма и следене. Няма настояване, няма стремежи, няма ги и игрите на всички тия неща.
От това следва нещо простичко – НЕ ИСКАМ И СЕКСА с тях. Не го искам, няма го въобще искането. Не ми трябва нещо, за да ми го „дадат”. Секса в този смисъл е само едно допълнение към отношението ми към ПРИЯТЕЛИТЕ – което е съчетание на повече дадености – физическо привличане, химични сигнали… и най-вече – на подходяща нагласа - У ДРУГИЯ. Защото аз отговарям и сигнализирам само за моята нагласа. И просто изразявам сигнала си – нищо повече.
Не се нуждая от секса, нито от другия – за да ми бъде даден. Ако има подходящ насрещен сигнал – може да се мине и по-нататък, защото само сигнала не е нищо сам по себе си. Доверието, близостта определят и нагласянето и резонанса на физическата съвместимост. А наличието на стремеж и желание, зарежда с очакване и преследване как да го „постигнеш”. Това са игри, които просто не влизат в кръга на чистите взаимоотношения, наречени от мен ПРИЯТЕЛСТВО.
Проблемите с които се сблъсквах досега са били неразбирането на „другата” страна по тия въпроси. Което е нещо напълно естествено и очевидно при изразеното тук в тия редове. Вероятно на повечето от вас ви звучат „недопустимо” идеалистично. И може би сте прави за себе си. Но аз не съм идеал, нито идеален, нито митичен – просто съм човек, който намери куража да изрази ЧОВЕШКОТО В СЕБЕ СИ – далеч зад игрите на МЪЖЕ И ЖЕНИ, характерни за обкръжението в света, в който живея. Не беше лесно да мина през тях – и семейни игри и полови игри и игри на познанства… дори игри на приятели. Това при мен беше постепенен процес, в който единственото което се искаше от мен, беше ДА СПРА ИГРАТА – на каквото и да е… Разбира се че остана САМОТАТА – защото в света на игрите и играчите, всеки, който не играе, не е съотвествен и остава САМ. Но това се оказа само виртуален капан – предварителен страх, който го имаме още от деца и идва точно от „онова време”. И го израстнах, както и много други неща, така характерни за „детето” във всеки от нас.

Продължавам сега с „пикантните” подробности, макар, че самото прилагателно е силно под въпрос.
Най-шокиращото за „жена”, с която съм достигнал до точката на физически интимен контакт е нямането на „сценарий”, нямането на шаблон. Нещо повече – приемането на сигнали е чисто – и аз присъствам в този контакт. Тялото ми също се превръща в инструмент и понеже му отдавам заслуженото и го уважавам, то е чисто и откликва по съответния начин. И все пак – дори в този момент, оставям тялото ми да издава сигналите си – към тялото на жената до мен.
Разбира се – по отношение на присъствието – на живия и адекватен контакт – това не е лесна работа. И все пак – без него нищо не става. Без чисто присъствие, нищо от горните неща няма как да протече. А състоянието на чистота и естественост, на празнота от фантазии, мисли, чувства и представи не е лесна работа и за него е необходимо да се поработи. От мен, разбира се… но и от „другата страна” - и все пак без да е "наложително". И все пак - си личи, особено в тия моменти.
      По-нагоре казах, че отношенията между приятелите са израз на БЕЗУСЛОВНОСТ – като ключова дума. И защото сексуалния елемент в това описание е само частен разширен случай на отношенията межбу ПРИЯТЕЛИ, както съм описал това по-горе. Просто основните моменти се разширяват и до общуване между тела и цялата интимност също е в този контекс - на приятелите.
     Няма противоречие и тук – няма изискване, нито условия към състоянието на „ЖЕНАТА” до мен. Но ако тя е "далеч" от себе си, просто не се получава резонанса. Най-честро се получава объркване от нейна страна, защото за мен е много лесно да разбера онова, което става в нея.
Освен това при един такъв контакт, на такова ниво, човек много неща разбира за себе си – включително и ЖЕНАТА до мен. И защото аз самия го „излъчвам”. А във всяка жена има силно заложен мощен момент на „усещане” – извън прага на ума и допустимите неща. В социума именно на това ну казвате ИНТУИЦИЯ. Разбира се, това е доста относително и различно у всяка жена, но така или иначе обобщавам опита си.
     Следващото, което се случва е, че при физическа стимулация – галене, докосване, целуване, повечето жени отключват заложения нагонен импулс, който често се греши за ЕРОТИЧНО. Възбудата се покачва и потегля „ВЛАКА КЪМ ОРГАЗЪМ” – към върха… Това е заради много неща – най-често от погрешно приемане в началото… А после – до навик, чрез многократното повтаряне и затвърждаване впоследствие. Става шаблон смисълът на сексуалното общуване в социалния му аспект, да е просто игра на удоволствие, на психично нервно разтоварване, чрез гоненето на оргазмичните изживявания. И всичко е подчинено на това, а забулено чрез сложни представно-идейни образи и ролеви игри в стремежа да се покаже или скрие едно толкова естествено общуване... Единствено защото му липсва СВОБОДА... А тя няма как да не липсва при положение, че като има някакъв стереотип, някои са по-близо, а други си остават по-далече от него. И всичко това става едно психично изживяване на нямане, на страх че не си нормален, че не си .... И остават фантазиите, искането, стремежа - като "няма" другото, поне изживяването. Това е толкова характерен момент за сексуалното, като част от социалното битие.

И>>>>Това е ключа към СТРАННОТО НЕ/ПРАВЕНЕ НА СЕКС МЕЖДУ "ПРИЯТЕЛИ" /взаимоотношения от високо ниво/:
Вместо да се потегля към върховата точка – на изпразване, наречена оргазъм /дори като представа за нея/, е точно обратното – вместо възбуда и покачването й „НАГОРЕ”, потеглям към релакс и слизане „НАДОЛУ”. Вместо възбуда и страст, преначертаващи сценария... се подхожда към релакса и свободата на навлизането в себе си чрез физическа близост.
Е това изглежда парадоксално и винаги се радвам и се смея, когато стане въпрос и взема че го изрека пред други хора и „видя” реакцията им.
Та така – чрез физиологичните сигнали, "НАДОЛУ" и РЕЛАКСИРАНЕ… - "обратно" на навиците и практиката на почти всички хора.  :)

Какво значи това ли?
– ами на първо място въпроса е да не се отключва предварителния нагонен импулс – към посоката „НАГОРЕ” и възбудата, свързана с него. Имам предвид – ПСИХИЧНАТА ВЪЗБУДА, тласкаща психично към психично разтоварване, след пиковия момент, наречен оргазъм и толкова различен за двата пола. И който също е ПСИХИЧНО ОБУСЛОВЕН. И често за жените и плашещ с моментното състояние на „празнота”, толкова нежелателна за ума, мислите желанията – моментната празнота… и… после пак „ПРОПАДАНЕ”. Една енергия насъбрала се от невъзможността да бъде използвана, от задръстванията на нечистите канали, на противоречията, на конфликтите с които сме заредени… в даден миг – хоп… И после… пак отначало.
Именно въпроса за "ПСИХИЧНИЯ КОМПОНЕНТ" във възбудата и сексуалното става въпрос - защото той е ключа към всичко изложено тук. Защото самите сексуални изживявания на всички етапи в които хората изживяват са главно психично обусловени. И бариерите, които имат са психични прегради и ограничения. А РАЗДЕЛЯНЕТО на психичното от физиологичното е именно целта на всичко описано в този пост - първо като обяснение и идея, после като практика и начин на живот.
Именно ПСИХИЧНИЯ КОМПОНЕНТ е важния и определящия и като такъв може, чрез неговата промяна и регулация, да промени и всичко останало. Това ни е даденост и заложеност - също както и гените. И всеки разполага с него - именно като даденост. И всеки го има в себе си - като даденост. Въпроса е, че за да се "вземе" и използва, е нужно вече съзнателно действие, съзнателен акт. Именно осъзнаването и проумяването на всичко това, допълнено с първите практически стъпки в тази линия, е спусъка, точката, която определя пътя на САМОСЪЗНАТЕЛНИЯ ЧОВЕК и постепенно завърта посоката на "виждането му" към самия него.

Защо да се прави ?
въпрос всъщност не съществува. Ако сте човек, който е в такова състояние на съзнанието, и който е докоснал поне за миг, смисъла и тайната на самомагията, наречена ЖИВОТ, така или иначе ще сте стигнали до някаква форма на горните идеи. Разбрах това, след като изумявайки се прочетох че това било „ТАНТРИЧНИЯ ПРИНЦИП” и на използването му чрез секса. Така, че съм бил „тантрист” без да ме интересува това. Всъщност аз не съм :”никакъв”, но въпроса е, че в развитието си определени рядко срещащи се, „Странни Хора”, така или иначе стигат до някаква форма на това – само като форма, която съпътства тяхното израстване. Ако са в други условия и други дадености – ще минат през тях. Израстването е универсален процес на съзнанието във Вселената и няма никакво значение от условията в които това се случва. И сякаш изглежда, че всяко условие, колкото и да е различно, някак си „все” служи за точното израстване, в точния момент, в точното „място”…

КАКВО „ДАВА” ТОВА?
– това е интересното. Всъщност нищо не „дава”, освен изключителни възможности. Най-общо, те са:
Няма никакво значение „човека” до теб – и може да бъде какъвто той си избере. В смисъл, че свобода човек да бъде какъвто си е, без оглед на каквито и да са „пречки”. Никаквите условия и правила на този начин на общуване, дава възможност освен да се изрази и като в приятели, да се разшири и на физическа основа – между две тела.
Например – дава невероятната свобода, да се усеща наслада и да се приемат ласки без да са нужни условия и „идеята за „още нещо””. Мога в тия моменти да целувам с часове / винаги „времето” ми се размива в тия мигове/, или да галя и се наслаждавам на различните части на едно женско тяло, и това не е ограничено от нищо. И не очаквам нищо. Дори и не „давам” нищо. Просто изразявам чистото си отношение. Не очаквам нищо „отсреща” и не ми е „нужно” това. В този смисъл този начин на НЕПРАВЕНЕ НА СЕКС, дава свобода – свободата да си бъдеш какъвто си, без да се „съобразяваш” с ограничения. И в приятелството и отношенията ми с хората, особено с жените, най-недоверчивото и невероятното е, когато заявя, че не мога да се обиждам. дразня, изисквам, сърдя… И че човека може да си бъде точно онова, което би искал, предвид, свободата на „отсрещната страна”. Може да се смее, да плаче, да изживява, да отработва, да чувства, въобще – всичко което си избере. И понеже всички тия са обособени в социалните групи и идват от деството, може да се използва за да се „проумеят” именно когато „липсва” играч в насрещната страна – когато няма „ОГЛЕДАЛОТО” на откликващия отсреща. Естествено, това е среда с възможности само за човек, който определено би имал поне близки интереси и е в състояние да „види” всичко това като възможност. Защото във времето в това са „опитали” да участват всякакви хора, не само жени – говоря за приятелството, така, както го изразявам във всичките си постове. Но жените реагират и привиждат своите си „женски” неща, използвайки каквото и да е. Но въпроса е, че всеки използва нещо, само на нивото на което е той самия. И опита да се „надскочи” е винаги фантазен… защото във всеки скок, се иска и готовността и зрелостта да полетиш към непознатото… и чак тогава да откриеш „новото”. И все пак – у жената това го има повече изначално дадено… И е с по-голям шанс да се случи въз основа на това. Естествено – само като възможност.
ДАВА СВОБОДА – свободата да се насладиш и да се насладиш СВОБОДНО. Да поемеш огромни порции сетивно удоволоствие напълно по нов начин – релаксирано, без ограниченията на предварително заложената програма, която веднага „прибира: сетивното дразнене и го вкарва в границите на нея самата… И не повече.
А колко наслада може да има през едно човешко тяло… - само сами можете да откриете това – чрез себе си. Но и като махнете сами преградите, които му пречат.
Свободата да бъдеш какъвто си, и да си дадеш възможността да „СЕ ПРИЕМЕШ” – без оценка, условие и „според някой или нещо”. Да се приемеш, означава толкова много неща, които така и няма как да се разберат… А уж е проста дума, която уж много хора пишат, говорят… Пък нямат никаква идея за дълбочината и смисъла й.

Проблемите и границите?
- за да се получи „обратна” посока чрез сексуално общуване – „НАДОЛУ”, затова е нужно една предварителна нагласа за „докосване” на горното. А след това – технически да стане на практика. Всъщност именно практическата форма крие в себе си едно мое изключително откритие, на което аз развивайки го, разпрострях в целия си живот, предвид, че открих неговата УНИВЕРСАЛНА СИЛА… и смисъл.

КАК БИ СТАНАЛО ТОВА?
Сега – подробности и анализ:
Ако възможността е вече допусната психически и е преминат страха, то следващата пречка се явява ограничението , че всяко сетиво, подава сигнали, а техните интерпретации са в зависимост от психичната нагласа на всеки човек. КОгато еротичната обстановка се усети като такава, се включва и еротичната нагласа и вече всеки физиологичен сигнал от сетиво, се превръща в стимул за проява на сексуалното. И понеже природата е заложила това да се използва за възпроизводство, заложената програма се реализира, за да се стигне до него. За целите на това физиологично целия организъм се подготвя чрез сложни биологични трансформации – особено в женския организъм. И все пак за процеса на оплождане не е нужен никакъв оргазъм – оплождането, ако се разглежда като чиста физиология, са нужни само физиологични процеси, които са заложени и които си текат… Но въпроса при сексуалното при хората отдавна не стои в зачеването и оплождането… А има и други измерения за които вече съм писал и които също ПРИРОДАТА Е ЗАЛОЖИЛА. И не съм ги открил само аз. Въпроса е, че повечето жени не знаят затова… въпроса е, че е това е факт.
Причините не са за коментар тук, макар, че е ясно че има изгода и че на това ниво на „гледане”, това ниво се и „вижда” /възприема, интерпретира/.
Но въпроса е, че разкривам какво се „вижда” от моите очи, кое го поражда, как се вмества в живота ми и каква е моята роля в него.

  И така – за да се открие всичко това – за определящата роля на психичната нагласа - не е достатъчно само да се дадат примери от реалния живот, каквито всеки може да даде, стига да има вече „виждането” на това. За мен обаче важността на това премина в идеята „КАК МОЖЕ ЛЕСНО ДА СЕ РАЗКРИЕ механизма на психичната нагласа, и да може като се променя тя и „останалото” веднага да се промени”. За целите на условията на гореописаното в сексуалното общуване ми трябваше „пример”, който да е едновременно достъпен, прост и лесен за изпълнение от всеки човек. И един ден ми „просветна”, защото моята по-голяма дъщеря сама ми го предложи. Понеже децата много обичат да ги гъделичкат / разбира се стига да не се прекалява и да е адекватно/ и видях, че така, както се беше загледала в телевизора, изведнъж видяното там я погълна и гъделичкането „спря” да работи. В началото не разбрах веднага целия смисъл, отгоре на всичко и неговата очевидност. Но после казах – „ехооооо” и като я разсеях от телевизора и веднага се закиска от пръстите ми. Все пак това се случи преди повече от 10 години, трябваше ми малко време да го осмисля и да проумея – няколко дни. И после обмислих експеримент – и я използвах отново нея. Пак в играта между нас, я провокирах дали може да си спре гъдела… И тя каза – ами как?. Първо опитах като й обясня, че все едно да „гледа телевизора с „картуун-нетуърк”. Обаче тя нямаше как да го „разбере” при положение, че „нея я няма” когато се потопи в предаването по телевизията… Затова опитах друг подход – „можеш да го „изключиш” сега и веднага – както се изключва прахосмукачката от контакта”.И докато очите й гледаха изумено и едновременно питащо, й казах, че ако сега внимателно се „стегне” в главата си, и го задържи, каквото и да правя с пръстите си, няма да я е гъдел. И докато ме гледаше невярващо, но любопитно, казах че можем да опитаме веднага. Казах й да се „замисли” за нещо нейно, за кукла, за игра… и я погъделичках по петата като видях по очите й да „потъва в представата си”. И стана – по същия начин, както преди няколкото дни. После опита и „да се стегне” – просто едно вътрешно стихване и наблюдаване – едно естествено състояние при всички хора… И резултата бе, че веднага, като с магия се прекъсва гъделивата реакция и се превключва на „друг режим на нагласа”…

     Искам да кажа, че аз самия вече го бях пробвал – веднага след като го видях и осмислих. И видях че „работи”, но въпроса беше дали и доколко хората биха могли да го направят, дори и чрез провокация „отвън”. После опитах и с други хора. А едновременно с това, аз самия експериментирайки започнах да откривам огромната му универсалност – във всяка област на ежедневието. И отработвайки започнах да я измествам чрез всякакви опити – в което и да е поле на проява. И видях силата на промяната на нагласата и стана едно от най-големите ми открития за вътрешния ми свят. Защото чрез нея за първи път съзнателно и съвсем ясно разбрах какво е СЪСТОЯНИЕТО НА СЪЗНАНИЕТО и основната роля за живота на всеки човек… Но тия неща не могат да се изброят с думи, нито дори да се изкажат – това са години на творчество, открития, експерименти, наблюдения, допускания, пак експерименти… и вече „смяна на състоянията” и ключа за промяната им чрез практически способи.

      И така – аз използвах и в сексуалното си общуване всичко това – смяната на нагласата. И видях съвсем лесно как става това. И го използвах за описаното по-горе – да мога да „спра” заложената еротична генетична програма, чрез проста подмяна на нагласата. И резултата беше уникален – по време на сексуални ласки може да се мине през всичко – от пълно изключване на сетивните сигнали, до оставането само на удоволствието от самото докосване, без да се задействат готовите сексуални реакции. Разбира се се иска практика – дори като на игра. И понеже виждам, че на хората дори не им е дошло на ума че това е възможно и че въобще би имало някакъв смисъл.
ЕТО ТОВА ДАВА ТОЗИ НАЧИН – СВОБОДАТА всеки сам да има начин да избере нивото на изживяването си, според това, което може, иска или преследва. Свободата – да не си зависим от стимула, а да е само от това, което ти „ИЗБЕРЕШ” да се случва и да го приемаш. Разбира се – СВОБОДАТА ВИНАГИ ВЪРВИ И С ОТГОВОРНОСТТА – и след като има някой възможност да избира, то и носи последствията от това. Има хора, които се изплашват. И предпочитат „познатото и традиционното”. Има и хора, които виждат във всичко това едно огромно поле за действие.
Има и нещо друго, което си заслужава да се спомене. При влизане в такова състояние, движенията стават бавни и спокойни, галенето, целуването или докосването - също. Човек има време и да се успокои и да се остави да се "нагласи". И се задвижва нещо странно - ако се получи резонанса се случва едно особено явление... Става въпрос, че се стига до положение при което се получава едно прескачане на усещането - от единия към другия и обратно. Трудно ми е да го опиша с думи, но примерно - насладата у другия, започвам да я усещам като своя и обратното. Получава се една мистериозна връзка, но не е сливане - никакво сливане няма - просто резонансни явления. Които обаче се засилват, ако се влезне чисто и се задържат на нивото им. От единия към другия и обратно - дори става едновременно, защото телата лесно резонират в такава връзка. Просто не е възможно да се опише с думи. И няма смисъл - само го споменавам общо.

      Искам да кажа, че това – смяната на състоянията – се прави от всеки от вас – спонтанно и напълно несъзнателно. Защото всяко изживяване всъщност променя и нагласата ви и всичко, каквото се случва и достига до вас, всъщност минава през филтъра на тая нагласа и така се променят всички сигнали съобразно това – кое точно настроение, фантазия или въображаеми неща преживявате и сте се отдали всеки един миг. Въпроса е, че това си остава несъзнаване и… „сякаш само” си става.
Освен гъдела, всяка болка, всяко удоволствие, всяко дразнене, и всички психични реакции, могат да се променят, ако се промени и усвои смисълът на съзнателна промяна на нагласата. А като се докосне тази магия – вече съзнателно и опитно, нещата се променят… В степента, до която можете да си го позволите.

И така – нататък за /НЕ/ПРАВЕНЕТО НА СЕКСА:
Събирането на условия:
Чистотата на отношението, свободата да /не/избираш /не/реакциите си, свободата да не стигаш до „точката на върха” и с това да удължиш сетивната наслада в комплект с доверието и естествеността на собственото си тяло. Да няма значение дали си готов, дали искаш и дали можеш да изпитваш оргазъм… и какъв ли ще е той. Да няма значение никакви правила, извън тия, които свободно можете да се договорите… Да е налице напълно предвидима и напълно БЕЗОПАСНА, смисъл незастрашаваща, СРЕДА за изява. Огромна свобода – в изявата, или в мълчанието дори,  това, да се усещаш чист, и пълен от себе си и същото да е така и у „другия човек”.
Характерното в ДВИЖЕНИЕТО „НАДОЛУ” – релаксацията е само част от него. Всъщност онова, което го няма това е характерната СТРАСТ между „любовниците”. Просто я няма – няма го и „нейния горещ плам”, трескавото бързане” и потъване и събирането на времето. Може да се използва и това - може да се "прекъсва" в който и да е момент. След като се направи на психично ниво, постепенно и тялото  започва да привиква към него.
      Независимо, че е налична физиологична възбуда, психичния компонент е винаги ръководещия и именно чрез неговата регулация  се постига една нова дълбочина. Като пример ще кажа, че още от първите си сексуални опити, открих че наличието на ерекция за мен не означава нищо задължително. И дори я използвам, защото физиологично се увеличава  чувствителността, чрез падане на прага на усещането.  И когато получавам докосване… и когато аз самия докосвам, идеята е да остана „ЧИСТ” от идеи, представи, мисли, очаквания, от стремежи… Ако е налице "такова чисто състояние" – другото сякаш е нещо напълно естествено. Ако на някой му се струва, че това е някаква форма на "СТУДЕН" и безчувствен секс, просто въобще не разбира за какво става дума. Просто възбудата става толкова управляема, че престава да има значение "ОРГАЗМА" и може заради това той става естествен за изява.  :) Парадокс - нима да не сте чували, че едно нещо става реално, най-лесно когато престанете да го стремите. Най-често му казвате със фразата - "желанията се сбъдват, но най-често, когато вече не ги желаем"  :).

      Но най-важното – СВОБОДАТА, развита чрез всичко, НЕ ИЗКЛЮЧВА , нито ОТРИЧА, нейния „обратен” - горещ - начин – просто вече всичко става толкова регулируемо и толкова чисто, с възможността да избирате себе през него. И досега не съм видял нито един човек, който да има избора да усети една цялостност и едно ново отношение и докосване… И поне да не опита…

Отделно – чрез освобождаването и саморегулацията на ПСИХИЧНИЯ компонент, се отварят неограничени възможности за „отработване” в естествената и свободна среда съпъстваща сексуалното общуване между „резонансни хора”. Някак си открих за себе си че това е сякаш моята изначална и естествена среда... Че това е моят естествен начин, израз на естествено отношение...

Допълнително ще кажа, че това не „става” от пръв поглед. И има различен по продължителност период на „нагаждане” предвид огромните „разлики” в нивата между хората. Дори „опитването” на всичко това,.си изисква време и опити  - от създаването на средата, до собствените си експерименти и самооткриването на тялото от всеки човек. Защото докато човек е в „бляновете” си, няма връзка не само с „другите хора” , няма и връзката и с тялото. Но той не може да разбере това, докато не го ПРОМЕНИ. И все пак има хора, които са изучили играта на сънуване на ПРОМЕНИ - вечната игра на представите в стремежа си да "останат"

    Отделно – енергетичните възможности стават далеч по-достъпни за откриване, проследяване и отработване – именно и защото сексуалната енергия е изначалния силен и мощен потенциал в който природата залага най-силния си импулс – естествен импулс. Всъщност КУНДАЛИНИ е свитата нереализирана мощ , проявяваща се именно в началото чрез сексуалния център в невъзможност да се прелее към останалите центрове, поради „блокажи” и „задръствания” на всички нива.
Искам да кажа, и от личен опит, че използването на сексуално общуване чрез релаксация и свобода, без страсти и и без физиологична еякулация, дава чудесна енергия , за разлика от „другия” при който в даден миг, всичко се изпразва и  после облекчението е само кратко и главно стои в изживяването за него…
Въобще – всичко е различно…

ЗА „РАЗЛИЧНИ” ХОРА – РАЗЛИЧЕН ЖИВОТА…

Всъщност въпроса е, че не може да се задържи, ако само се опитва. Идеята е, че това е израз на "новите" етапи в развитието на всеки човек. И смяната на нагласата не е просто самоцел. И с нея не може да се промени „другото” – а то е винаги основното. Не промяната прави ПРОМЕНЯЩИЯ .
ПРОМЕНЯЩИЯ е този, който винаги ще изяви чрез промяната, процесите в себе си. Без значение къде, как, какво и защо… Въпрос на съотвествие – както съм написал и в „подписа си”.

 


« Last Edit: юли 14, 2008, 09:02:29 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.