Author Topic: Човекът и мисълта  (Read 3457 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Човекът и мисълта
« on: юли 31, 2008, 12:29:27 am »
Може ли човек да се отдели от мисълта и да каже "какво е мисъл" ? И няма ли всичко, което кажем за мисълта да е просто информацията, вкарана ни отвън, чуждото знание? Ще имаме знанието за това нещо, наречено "мисъл", но самата мисъл, непосредствено, без знание, можем ли да я познаем?

И ако ние наистина не знаем какво е мисълта, какво остава за "контролът на ума" , "контролът на мисълта", какво остава за хората, опитващи се да достигнат състояние на не-ум. Та нали това, с което се опитват да се освободят от ума е самият ум. Хитро нещо е мисълта..

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Човекът и мисълта
« Reply #1 on: юли 31, 2008, 07:40:54 pm »
Питаш себе си риторично ли. И после си отговаряш?
Или по принцип?
 И как така в множествено число? "ако наистина не знаем...".
-------------------
малко аналитично упражнение - съвсем повърхностно:

Може ли човек да се отдели от мисълта и да каже "какво е мисъл" ? И няма ли всичко, което кажем за мисълта да е просто информацията, вкарана ни отвън, чуждото знание? Ще имаме знанието за това нещо, наречено "мисъл", но самата мисъл, непосредствено, без знание, можем ли да я познаем?

Задаваш си въпроса с уловка в самия въпрос - улавяш се и се затваряш посредством питането и ограничения ресурс на понятията. Питането в този случай води към затваряне - както са числата с противоположни знаци в едно математическо уравнение - взаимно се "унищожават" при решението... И ако в едно уравнение така се опростява израза, то в този случай просто се обезсмисля въпроса, затваряйки взаимно понятия, които взаимно си унищожават смисъла.

Втората уловка я видях много по-лесно - ти питаш "по принцип" - неопределено, с идеята че е универсално. А пък конкретния въпрос според мен е:
"Може ли човек да се отдели от мисълта и да каже какво е мисъл?" - МОЖЕ... направо си си отговорила "ЧЕ ТИ НЕ МОЖЕШ". И веднага става ясно, че ако ти можеше, нямаше да съществува въобще интереса към всичко последващо в въпросителните и обобщителните изречения. И това не е точно - защото използвам шаблонния израз "МОЖЕНЕ"... а промяната на състоянието на съзнание към ниво на БЕСМИСЪЛ не е можене... 

Ключът към всичко в горните въпроси е понятието МИСЪЛ. Е, ЩО Е ТО?
Мисъл, мисли и мислене се наричат в ежедневието коренно различни понятия от тяхната същност. Ако си потъвала някога в състоянията на дълбоко потапяне и саморазглеждане, чрез чисто виждане, би го "докоснала" това. би докоснала, че преди онова, което всички наричат мисъл и мислене... има нещо съвсем друго - онова което стои "преди него" и го поражда. При още по-дълбоко проникване, се вижда и че " и преди това - второто" има още нещо - което пък поражда него... Обаче това са без-умствени неща и не стават за описания. :)

Опит да се "дефинира мисълта" си е с мисъл. Следователно състоянието на БЕЗМИСЛИЕ не е дефиниране на каквото и да било. Състоянието на НЕМИСЪЛ е чистота и ясно виждане на наблюдателя. Чисто наблюдение , осъзнато и изпълнено с присъствие в самия миг - без уловка, без прилепване, без интерпретиране - това е състоянието на без-мислие. Мисълта е вторичен процес - отражателен, и борави с абстрактни вторични образи на РЕАЛНОСТТА.
Но дори и това са опити за дефиниция и описание. И се получава несъотвествие - да се говори с идеи, мисли и описания за състояние при което тия неща просто отсъстват.

И още нещо от кошницата на самопознанието /ми/.
Умът борави и разиграва вторични абстракции, които за него се проявяват във вид на представи, спомени - готови паметови шаблони. Умът е в състояние само да комбинира измежду тях и това е неговото ограничение - неговия затворен периметър. това е много разпространен процес и неговите проявления се виждат във всички хора. Обработката и комбинирането на информация при човека се нарича интелигентност. Но в това има някои много скрити и хитри моменти, които остават извън възможностите за изучаване с традиционни филосфски или научни средства. Единствено самонаблюдателността, развита в широка система от осъзнаване на наблюдаваните собствени вътрешни процеси, е в състояние да се измъкне от затоврения кръг на готовите шаблони и магията на самопреживяването, които формират симулация на ЖИВЕЕНЕ.
Има нещо, което досега май никой не е обръщал внимание, като съдя че  никой го е, нито коментирал, нито изразявал. А то е ключово разбиране и е точно в този контекст.
Става въпрос за понятието "МАЯ". Превода на понятието е напълно компрометиран и с това повеждащ след като му се подменя смисъла. Ето какво имам предвид:
ПОНЯТИЕТО в концепцията на древноизточните познания за човека и Вселената, МАЯ, не означава "Илюзия". С него се означава явлението при което човека НЕ МОЖЕ ДА РАЗГРАНИЧИ В КОЕ СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО СЕ НАМИРА - в този смисъл МАЯ представлява явление при което липсва САМОСЪЗНАНИЕ. Има много легенди за описване на това, като пример, но ще дам само формално Ошо-вия й вариант:
Когато един мъдрец сънувал с изключително ясен сън, че той е пеперуда, като се събудил си спомнил внимателно съня си и постепенно за първи път в живота си, се запитал "КОЙ, КОГО СЪНУВА - ПЕПЕРУДАТА ЛИ СЪНУВА ЧЕ Е ЧОВЕК, или ЧОВЕКА СЪНУВА ЧЕ Е ПЕПЕРУДА... И дали това не е едновременно и дали е само тия ДВА ВАРИАНТА?
Ето това е явлението при което смяната на състоянията на съзнание дава възможност да се сменят сънищата без да е ясно КОЙ Е СЪНУВАЩИЯ. И невъзможността да се "излезе от омагьосания кръг на самомагичното е заради това, че отвътре на този кръг нещата изглеждат ЗАТВОРЕНИ, но с илюзията че са безкрайност - като хоризонта.
Това е МАЯ - невъзможността да се определи ОТВЪТРЕ на САМОМАГИЧНОТО в кое състояние е онзи, който сънува. Защото сънищата и свързаните с тях реалности се сменят, а винаги сънуващия потъва в конкретната и става част от нея. И именно това исках да дам като пример за изведеното в първия пост в тази тема:
ЧОВЕКА, КОЙТО СЪНУВА ЧЕ МИСЛИ, ЗАКЛЮЧАВА, ЧЕ МОЖЕ БИ НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО "НЕМИСЛЕНЕ". И само защото той го вижда от вътрешната си затворена "переспектива" - и следователно и видяното съотвества на самия него. 
С други думи:
Когато умът задава въпроси - в примера, който си дала в първия пост на тази тема - то той винаги наглася така разиграваните от него шаблони, че да останат пак в периметъра му. Т.е. границата да си остане затворена. По този начин лесно се обезсмислят непобиращи се в рамките на ума явления - той или ги отхвърля, отрича, или ги обезсмисля, като използва за това всякакви комбинации в разиграването на образите си.
---------------------------------------------------
Много сложно ли стана  ;D.
Кво да правя такива са ми упражненията - въобше - ЛУДА РАБОТА на ЛУД ЧОВЕК.
« Last Edit: юли 31, 2008, 08:04:10 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re: Човекът и мисълта
« Reply #2 on: август 01, 2008, 10:25:27 am »
Санскритската дума "мая" и английската "измервам" имат общ корен. За да измериш нещо ти трябват две точки. Когато няма точка в теб, откъдето да тръгне измерването (самосъзнание) не е възможно да измериш нищо. Както казва Рамус, тогава няма как да разбереш в какво състояние се намираш, няма да знаеш дори жив ли си или мъртъв.

Offline mktb

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 51
Re: Човекът и мисълта
« Reply #3 on: август 14, 2008, 01:50:50 am »
Рамус, само не разбрах защо ми говориш в женски род :)

Може би не си формулирах правилно въпроса (към себе си). Възможно ли човек да се опознае чрез самоанализ, самонаблюдение, самоосъзнатост? За да проучим, изучим нещо ние, хората, имаме само един инструмент - това е мисълта. Чрез мислене се учим да боравим с компютър, чрез мислене и чрез проба и грешка се учим да шофираме. Трябва да имаме известно знание къде е скоростният лост, кога се отпуска съединителят и чрез проба и грешка се научаваме да шофираме. Но за така нареченият "духовен живот" ние прилагаме същата техника - имаме знанието за някоя техника, имаме знанието какво е просветлението, знаем как се държи един просветлен човек, знаем какво е хармонията, имаме буквално нейното описание и постоянно се стремим към нея, знаем толкова много.

Изобщо мисълта е много полезна за боравенето, изучаването и опознаването на механични неща. Но се опитваме с нещо мъртво и механично като мисълта да познаем нещо живо, животът в нас и около нас.

Човекът не е нещо, отделно от живота. Само, че преди известно време по време на нашата еволюция (ако изобщо има такава) се е зародило самосъзнанието на човека - движение на мисълта, което постоянно се върти около тази мисъл "АЗ", паралелно с това движение на живота, който ние почти никога не докосваме, това самосъзнание, което ни е изолирало от всичко наоколо. После разбира се се появяват учителите, които говорят за хармония, за единство, връщане към природата, край на изолираността от живота, сливане с цялото. Само дето всичките ни действия, било то да се самоопознаем или да станем милионери, се въртят около това изолирано движение на самосъзнанието и само го затвърждават и му придават инерция.

Това исках да (си) кажа :)