Author Topic: за Родината  (Read 2410 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
за Родината
« on: септември 11, 2005, 08:39:24 am »
Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твоите подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

А. Далчев

Мислите ли, че сме се родили случайно в България?
А обичате ли Родината си?
А мислите ли, че познаваме историята и или знаем само митове пречупени през съзнанията на историците? И независимо от отговора на този въпрос – за всички е ясно, че почти никога не сме били богата и наистина свободна страна. От 600-700 години сме все под влияние на някоя друга, по-голяма сила. И все страдаме, ах, колко страдаме ..... Ако преди турците са колили и бесили, после комунистите са пращали в Белене, в най-близкото минало хората просто избягаха, за да станат черноработници в чужбина. Е, да, естеството на страданието се променя – минава от по-грубо физическо на по-тънко ментално и психическо ниво. Ама все си е страдание .....  И къде е светлината в тунела? Европейският съюз ли? ... Не вярвам. За мен светлината в тунела е духовното развитие, което винаги е било плод на преживени страдания. Или поне така ми се иска да е. Иска ми се да вярвам, че сме и ще бъдем по-духовна нация от другите.

А ето какво друго е писал Далчев по същия въпрос, този път в проза, сигурно някъде в средата на миналия век:
“Има нещо безкрайно тъжно в нашата история. Като я чете човек – бил той и чужденец – не може да не почувства жал в сърцето си. Пет века са отишли така на халост, а за тия пет века е могло да се създаде цяла култура. Кой ще ни върне това време? То е загубено безвъзвратно. Все едно, че не е живяно. Не – по-лошо, отколкото ако беше само неживяно. Размисля ли по-дълго върху съдбата на народа ни, в ума ми започва да се мярка образът на затворник, когото са затворили млад, в разцвета на силите му, и сега са пуснали побелял и съсхурен. Неговите връстници са натрупали огромни богатства, изживели са дните си и сега мирно чакат края. Пред него отварят вратата на затвора и казват: “Свободен си. Можеш да живееш, както искаш. Можеш и да натрупаш богатства!” - Може ли? Не са ли угаснали всичките му сили? Не е ли късно вече? Може би не е късно. Може би бъдещето да е благосклонно към него. Но ние не знаем това бъдеще и като хвърляме поглед назад, пред нас се разстила миналото ни, опожарено и пусто. Зад себе си ние не намираме нищо, на което бихме могли да се спрем. Пред себе си ние не съзираме нито един знак за някакво възможно щастие. Тежко е нашето положение. Само вярата във Висшата Промисъл може да ни спаси от отчаяние.”

Нали е хубаво казано, макар и толкова тъжно! И колко вярно звучи и днес, след комунистите. И колко изненадващ извод! Наистина какво спасява от отчаяние хората? Какво ги спаси през изминалите 15 години на “прехода”? Преставяте ли си как са се оправяли поколението, което са били около 40-годишни през 1989? Винаги ми е било много тъжно за тях. По-голямата половина от живота им беше вече минала, бяха ги учили на едни неща, имаха една ценностна система и изведнъж всичко се обърна на 180 градуса и те трябваше да са нещо коренно различно, за което тепърва трябваше да учат какво е, защото имаше и информационна завеса освен всичко друго и те си нямаха и понятие как се живее в условията на “пазарна икономика” (Боже, какво ли значат тези думички?). Знам, че някои от тях просто не успяха. Други се нагласиха според ситуацията. Браво! Ама със сигурност на никой не му е било леко.
Е, сега вече, който оцелял, оцелял, и нещата се поуспокоиха и дори виждам някакъв напредък. Може пък наистина да има бъдеще за тази страна. Ако си стоим тук, и си работим, и сме малко по-добри .... :)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3200
  • Gender: Male
Re:за Родината
« Reply #1 on: септември 20, 2005, 08:54:05 pm »
хубав анализ Bee :)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:за Родината
« Reply #2 on: септември 21, 2005, 12:00:41 am »
Като си помисля за България ми идва въздишка. Като чуя "Хубава си моя горо" ...  настръхвам,  но и сакаш се извисявам в космоса. Като се замисля сякаш докато сме били под немско влияние сме били в добро материално ниво, пък и в духовно сякаш.  А в близкото минало и до сега се шири едно цинична лицемерие в "нашите избраници" и чиновници. Явно това ни е необходимо.  Мисля, че все още хората се изнасят защото не виждат справедливост тук. Не виждат ясни правила и ясни тълкувания. Много е трудно за малкия бизнес.  Много мои познати са заминали и доста в момента се ориентират.  Аз също ще пробвам. Щото видях как е в англия, видях и в малта как е и виждам колко сме назад (основно в материално отношение). Особено от англия. Там преди 11 години си купих автомобил на улицата, без да видя държавен служител и без да загубя и един час време.  Колко години от "демокрацията" ние още не смеем и да си помислим за това.  Но забелязвам и повишен интерес към духовното (може и да е субективно).  Мисля даже че някой ден в българските учебници по история ще пише за образуването, възхода и разпадането на съединените американски щати. Не, нямам нищо против американците. Българско самосъзнание е имало преди много години и предполагам, че още много ще има, макар и замъглено от трудности.  Ние сме с по-свободни хора от англичаните. Там много трудно могат да решат да не изпълнят "молба" на началника. И много трудно могат да допуснат шефа да им влияе извън работата. Тук това , можеби не е толкова често, но става. Но ние сме яко племе, ще пребъдем.  :)   Ще напсуваме първия срещнат, после ще го поканим в къщи и ще го нагостим   :D
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Visioner

  • Guest
Re:за Родината
« Reply #3 on: септември 22, 2005, 02:56:54 pm »
Браво, Сириус!
И аз така мисля - може други нации да измрат, ние ще останем.
Сигурна съм, че американците, ако продължават с тази агресивна политика, просто ще бъдат премахнати от лицето на Земята /образно казано/. Знаем от историята какво е станало с агресорите - Наполеон, Хитлер, Сталин - всички са били спряни по един или друг начин.
Аз също като чуя химна на България или такива красиви български песни, настръхвам и ми става едно хубаво на душата.
Обичам си Родината! Просто защото е моя.
Не съм пътувала много по света, но си мисля, че няма да съм щастлива другаде. Нищо, че тук ни мъчи бюрокрация, и всякакви такива "екстри" вследствие 15-годишния ни преход към демокрация.
Просто по-красиво и по-хубаво място от моята Родина няма на земята!  :)

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: за Родината, майката, таткото и прапрапрахората
« Reply #4 on: септември 03, 2009, 02:26:14 pm »
Днес, по време на тренировката на сина ми, бях отворила справочник за Истанбул, град, който организирам да посетя скоро. Щом разбра какво чета, треньорът подскочи като попарен с вряла вода /без да е попарен/ и се развика - махай ги тези турци. Да не чувам за джамии и мюсюлмани. Толкова беше афектиран, че емоцията за малко да ме помете от пейката. Учудено го попитах защо е това отношение. Е, как казва - 500 години са ни клали и газили, и сега в Търговище, ако не знаш турски, не можеш да си купиш хляб. И още дузина причини за реакцията си изреди, но нито една от тях не бе пряко свързана с личен опит или случка. Целият този разговор се проведе пред сина ми, който като изключим училището, почти не е излаган на влиянието на мнения на други "възрастни" /освен моето, разбира се/. Той също гледаше малко "свит" и неразбиращ - освен това има приятел турче, с което от малък си играе в парка и никога не му е минавало през ум да го възприема като различен, просто защото говори турски и е обрязан. Както и да е. Прибрах справочника, за да не "дразня" треньора, но после си дадох сметка, че макар и твърде често в този форум отглеждането на децата да е приспадано към фантазното изживяване на майчинство и бащинство, всъщност наблюдаването на детето при взаимодействието му с новопостъпващата информация, като изначално при него няма филтрираща матрица /освен вродени някакви наклонности?, може би/ е много интересен процес, който е доста вършещ работа и при самоопознаването и на самия родител /ако се занимава с такова естествено /- така при влияеенето върху детето, сякаш виждаме и нещо подобно на това, което се е случвало и се случва с нас. После като си тръгнахме от тренировката, в колата попитах сина ми - дали се е настроил по някакъв начин против турците, защото вследствие на това, което чу, възкликна съвсем по детски - "А ма то май ще е много тъпо в тоя Истанбул". Той отрече, но ми се струва че вече чутите думи, които рано или късно ще бъдат препотвърдени в училище, ще си свършат работата, ако не го накарам да се замисли на момента. Попитах го, ако дойде чужденец в България и му откраднат портмонето, и каже "Олеле, тия българи какви са крадливи" ще бъде ли прав. Детето, което никога не би откраднало, а и знае че е "българче", каза че чужденецът няма да е прав в обобщението си. Тогава му разказах, че има различни народи, религии, организации и пр. групи хора,слагани под един знаменател, но ние не можем да заключаваме от общото за частното, индивидуалното и конкретното. Така мненията ми, които се формират, първоначално са изцяло базирани на личния опит, като при съмоосъзнаващия се човек, постепенно се изчистват от критерийност /сравняване и подбиране/ - като този процес започва от мненията повлияни от общото, обхващащо групи хора, надолу през семейното и накрая през вродените наклонности на "личността"...до пълното отпадане на мнение. Естествено, подтикът ми да "подпомогна" самосъзнаването на детето при постъпването на знания - за "робството" например, преведено на детския език като - какво точно има Бергкай /приятелчето/ с това, което прапрапрапрапрадядо му е вършил с твоя прапрапрапрадядо или баба и трябва ли твоето отношение към него да се влияе от това какво са правили някакви си хора, с които нямаме нищо общо. Та подтикът ми за това, естествено е породен от "мнението" ми, че самоосъзнаването е важен процес и единственият път за каквото и да е било развитие /какво му е толкова важното на развитието vs застоя/, като противовес на буксуващото люшкане между двата полюса на преценка. Защо смятам така - защо е стремежът към вечното vs преходното...не знам /допускам, че е вродено, и най-трудно за надрастване/

При последната среща в Пловдив онзи ден се изказа едно "мнение", че даден автор е лъжец, при което реакциите бяха много емоционални и твърдението се прие много лично. Всъщност никой от разразилата се кавга не познава автора, никой не знае нищо за него, прочетен бе цитат от негова книга, а всеки разигра личността си по хоризонталата на сравнението с пълна сила. Жената, която се беше "подготвила" старателно с цитата, прие "обидата" към автора лично, като обида към себе си. Мнението й беше атакувано с контра мнение по хоризонталата - съгласен - не съгласен, прав - не прав, лъжец- не лъжец. После се заговори за толерантност...Ами по хоризонталата да си толерантен, означава да приемаш мнението на другия, за да се запази добрия тон в групата и така се каже да не се караме и да си останем добри приятели и да не си разваляме хубавато прекарване. Горката Личност - колко малко й трябва да си развали хубавото изживяване. Все пак нали събралите се личности искаха в крайна сметка нещо общо /което в същото време беше извън дори всеки от нас/ или да ни обедини или да ни разедини, но да има "обмен" на мнения. Честно казано такива разговори за мен нямат смисъл - чувам само шум, като от клаксони, но по тона на гласа и жестовете и вживяването, което видях, май за някои хора такива де:ати и спорове и взаимодействия са стил на живот, връзка с живота. При израстването по вертикала, мненията се изказват и се приемат не от "толерантност", а в това състояние на съзнанието просто няма какво да ги приеме - пропускат се през слушащия, чийто граници на личността стават все по-рехави.  И това няма нищо общо с приемането в смисъл на съгласяване, следване, пропускане в себе си като влияние, или отхвърляне и даване на контрадоводи. Израстващият може да общува само със себе си. Всяка дандания с други хора е просто по хоризонталата, но тъй като от там се тръгва - както ясно се вижда при отглеждането на дете в социума - гледам да се държа будна за постоянното й влияние - отвън и отвътре.
« Last Edit: септември 03, 2009, 07:32:41 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник