Author Topic: Какво става когато получим инсулт  (Read 61595 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #30 on: август 13, 2008, 09:13:29 pm »
Да Рамус, не мога да си служа с думите толкова добре колкото го правиш ти, а и нямам претенции в тази посока, но това не ми пречи да се опитвам да изкажа мнение. Всеки го прави както може. Е такива са ми възможностите, но не правя драма от това!

Като казвам че си като всички нас, защо си мислиш, че искам да те вместя в някакъв свой шаблон. А не ме ли вкарваш ти в шаблона на дамите, които постоянно се опитвали да те „разпознаят”. Защо си мислиш, че съм завъртяла нещата около теб. Много е елементарно и ако беше така трябваше да подминеш без толкова приказки. И какво пък ти е толкова различното, следкато „палиш фитила” и то от един толкова недостоен опонент. Сега ще кажеш че аз дори не мога да ти бъда опонент. И каква е тази енергия тогава която си изхабил в празното пространство!?! И то само защото казах, че си човек като всички нас. Май тук някой има проблем.

Единственото нещо което ме кара да посещавам форума е това, че търся нещо за себе си, нещо което ме вълнува и вдъхновява. Понякога това са твоите постове! Е аз никога няма да мога да се изразявам толкова добре, но споделям много от твоите мнения. Ох, извинявай пак дръзнах да се сравнявам със теб. Ти си този който Е, а аз съм в кулата с миражите. Добре, така да бъде. Само де се изясним - наистина, ама наистина нямам проблем с хората, които мислят и виждат далеч повече и по-нашироко... Ако бях шоп и си мислех, че тук се разхождат стадо жирафи изобщо нямаше да влизам във форума, камо ли да правя грешката да участвам! Ще ми се най-накрая и да ти се извиня, защото явно съм те засегнала, а не това беше целта ми!

И още нещо за последно. Не "заклеймявай", а подавай ръка на „слепите” в края на всеки такъв размазващ пост, защото най-малкото така е по достойно. За да не се превърне това място в една читаля. Ако пък обществото тук трябва да е „отбрано”, нека се раздават членски карти!
« Last Edit: август 13, 2008, 10:52:58 pm by kikka »

Offline velaskes

  • силата отвътре
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2107
  • Gender: Male
    • Изворите
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #31 on: август 13, 2008, 10:26:08 pm »
Всеки, колкото и да е различен има потенциала да бъде като всички останали. Всяко качество, колкото и да е различно е било част вече от някой друг. Уникалността е временна и илюзорна. Усещането за уникалност всъщност е усещането, че си специален, че си по-различен, от друго тесто направен, туй се превръща в гордост, а гордостта е глупост, която не води до нищо добро.
И не уникалността е важната, а проявлението й в името на поставената цел. Всички сме хора в крайна сметка, имаме толкова общи неща и само някакви насадени идеи на база страх и съмнение ни разделят.
Както и да е, просто някакви мои мисли. Приятна вечер на всички.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1080
  • Gender: Male
  • никой
 :)...
Кикка,
като чета тоя виртуален диалог, дето прилича на сценка с Рамус, направо не мога да се позная с образа, който си ми съставила и с който виртуално си говориш
То реплики даже си ми сложила, то "фитили", то реакции, то обиди, пък после извинения, обяснения...
Ако поне ме познаваше добре, нямаше да го има всичко това... Вероятно и хората които ме познават, също са се усмихвали. Навремето при една такава подобна ситуация, един наш изворен член, който по силата на обстоятелствата много добре ме познава, ми каза "просто не мога да повярвам, че някой може да те съчини толкова далече..." :)
Както и да е - посмях се.
периодично във форума се появява някой, който ми приписва типичните неща от житейските му познати модели на поведение. Нито съм те осъдил, нито са нужни извинения. На мен поне - ако нещата опират толкова заради сценката - няма никакъв проблем. Имало е моменти, в които провокационно дори влизам в сценките, които се разиграват от хората... Не заради интересното... А заради изследването на човека в който се фокусират наблюденията ми. тия неща бяха преди години. Сега вече това е изчерпано в основните си линии. Това не ми пречи обаче да се радвам и да се усмихвам като прочета как за пореден път ме вкарват в кратка скечова псевдодиалогична пиеса.

   Кикка - признавам си - провокирах те просто по-директно. :) Виж колко неща си каза така... А не само мнения. каза неща за себе си. В този смисъл те използвах - наречи ме както искаш. макар че можеш вместо това да се възползваш от написаното. Въобще никак не се изразяваш зле и пишеш хубаво. Просто когато изразяваш някакво мнение оставаш в шаблона на готовите и заучени фрази, дето са за шир-потребата. А когато пишеш и откриваш повече себе си става чудесното. Поне за мен. И ги ценя именно тия неща - защото са истинските - ЧОВЕКА за себе си... а не "ЧОВЕК към ДРУГИТЕ". Защото това последното винаги заема някаква заучена и поддържана роля като образа, с когото всеки би искал да изглежда в очите на другите. 
      Признавам си и обяснявам точния си подход. Използвам принципа на провокирането, за да реализирам възможност да излезете от предварителната подготовка на заученото. И да покажете нещо от "своя си вътрешен двор". Повечето от вас са неподготвени и доста естествени, особено в защитните си реакции и импулси... Да не говорим и за една спонтанност, която именно в ИЗВОРИТЕ може да се види на много места вече.
     Това не е игра с вас. Просто "жонглирам" с възможностите, защото нищо от това, за което се говори тук не ми е нито целта, нито интересите. Още преди три години четейки внимателно повече места, които намерих във форумите и сайтовете, видях, че са изключително малко нещата които за мен да бъдат съществени. масовостта си е казала основната дума навсякъде. И популярното е навлезнало отдавна дори и в онези идеи, дето само им казват "ДУХОВНИ", и дори "ЕЗОТЕРИЧНИ"... ама най-вече според етикета.
Аз вече не виждам в постовете думите, освен при внимателния анализ точно в тая посока.

     За мен винаги е бил важен човека зад каквото и да е. Не описанията, а авторите им. Не идеите и вярванията, а оня, на който те служат.
     
     МЕН МЕ ИНТЕРЕСУВАТ САМИЯ ЧОВЕК, Кикка.
В този смисъл в твоите постове ме интересуваше човека, не дори жената, не нейния начин на живот, не и идеите, или веруюто или убежденията които има за себе си и живота. тва са преходни моменти - като сиренето, удоволствието или пък чувството. Вярно че всичко това е неизменна част от всички нас. Но мен това вече отдавна не ме интересува. А ме интересува ЧОВЕКА, дето е скрит зад него.

Всичко това е само моя поглед към написаното. Стандартни фрази и комбинация от красиви думички, приети като "мнения" защото допадали на "този" или "онзи" има навсякъде по нета. И в живота. те затова са измислени, затова се и предлагат. В този смисъл уменията на авторите на такива "вдъхновителни" идеи или мисли, е да измайсторят поредния красив начин на изказ в заиграването с търсенето на потребителя му. И тук в изворите има много следи от тях. И в края на сметка могат да се видят. Има теми, които направо са за изумление. няма да давам примери, че някои пак ще се докачи. Самия форум, както и другите подобни места в нета, служи за обмяна най-вече на вдъхновителни идеи за нещата от живота. Това търсят хората - вече в реалния живот не може да се намери - всички вече виждат защо. Хората търсят тия вдъхновителни шаблони, защото им е потребно за да си ги презатвърждават... Приемат ги, защото така покриват вътрешния си надостатък произхождащ от страха от празнота. После им е потребно непрекъснато да си ги преподновяват. И тия форми на взаимен социален обмен на вдъхновяващите картини, описания, идеи са основното, по което се разделят различните по насоки групи при хората. Едни ги виждат при исус, други - при исляма и мохамед. трети - в кабала, четвърти в буда, йога, национализма, патриотщината или превъзходство на една или друга раса, парите и щенията за предмети, социалния статус и символите му, властта и контрола, майчинството и бащинството, разни идеи за семейни огнища, проектирането си чрез децата, или райските цивилизации и дяволските нива, или химерите на етиката или морала, т.н. "знание" приучено в училище и последствие превърнато в канон, нищо че се развивало, ама върху ограничителния фундамент - не повече....
    Списъка е огромен и включва всички насоки на живота до такава степен, че направо са качествата му. И всички са просто част и са призвани към едно единствено нещо - да запълнят вътрешната потребност от изживяване. Има огромно разнообразие от готови системи от убеждения. И не е проблема че ги има. Проблема е в самия човек, който избира лесния начин да се запълни чрез тях. И ги превръща в САМОУБЕЖДЕНИЯ. И избора на някакви готови концепции вече опира просто до някакъв резонанс, припознат като близост или удобство и изгода. Избират се и за да се използват лесно за обяснение на света, на нас самите, на нещата от живота. някои от тия готови системи от убеждения са изключително неадекватни, защото са далеч изостанали във времето. Обаче предлагат точните образи по точния начин. Инерцията, с която е характерно човечеството, е останалото. Всичко е заради изгодата - на приелия цялата постановка или части от нея. Ей тая елементарна изгода е сделката на всеки от нас. В основата на тази сделка е лесния начин, чрез който да вземем наготово подходящите начини да оправдаем себе си, да обясним кои сме и защо правим, това, което правим. защо мислим, това което мислим. И чувстваме и реагираме, така както го възпшриемаме. И да си направим нещо като пътечка с идеята да си начертаем линия за още "запълване".

    А най-"малките" хора, най-"незначителните", с най-ниско усещане за "себестойност" са и най-крайните в изживяването на всичко, дето го изброих само като основни примерни насоки. Именно те се наричат най-общо ФАНАТИЦИ. И именно когато настанат моментите на кризи на вярата в повечето митове, с които периодично се характеризира човечеството, най-зле са именно ФАНАТИЗИРАНИТЕ "МАЛКИ" ХОРА. Защото те са най-застрашената група. А въпроса е, че тя е масовата. Силата й е огромна, защото в стремежа й да изживее своето оцеляване е способна да премачка всичко около себе си с този й породен импулс. И се прави - в цялата история на човечеството. Под предлога, че се правило от "водачи", но това е малко смешно оправдание. защото тази фанатична маса, винаги първо започва с идеал за ВЕЛИКОТО. Именно "малките" хора, най-много копнеят и си намират образите на ВЕЛИЧИЯТА, СИЛНИТЕ, ВАЖНИТЕ, УЧИТЕЛИТЕ. Хитлер примерно, или пък Наполеон,  Сталин, Александър Македонски или Атила са били само върха на айсберга от нямащи с какво да се запълнят фанатични маси от хора. Хора, които лесно се манипулират, защото бедността нищетата лесно се превръщат в безхаберие и неистов изблик да се ОЦЕЛЯВА. И стават тия най-добрите войници, и само им се предлагат адекватните системи от убеждения - те са готови да "погълнат" коя да е глупост, защото "глада" е неистов. И няма какво да се направи - тръгва се на поход, на война, на смърт, за която вече предварително са готови да умират, защото вече са самообработени... и са обработени от "водачите си".

Една примерна насока - като показател:
"богатите на пари" са готови за умират за богатството си.  бедните, пак на пари, пък все искат да са като богатите, А и двете условни групи "ВСЕ НЕ ИМ ДОСТИГАТ ПАРИ".... :) Всички са водени от несъзнателния си импулс, който наричаме общо АЛЧНОСТ. И всъщност това е вечния стремеж на един празен човек да запълни поне със симулацията на изживяването си тази своя празнота. И всичко в целия живот, в начина по който го виждам обобщено с поглед "отстрани", е повлияно от него.  И това е обобщения условен образ на сегашното човечество.

Кикка,
аз не съм се научил да се изразявам красиво или пък "добре". Имах го това в живото слово и в присъствието на живо. Просто много рутина и години са това. Имах късмета да срещна "друг" такъв като мен - от "различните". Това е едно "бинго", на което съм изключително признателен на ЖИВОТА си. Наистина изключителен подарък. И с тия три десетилетия откакто се познаваме с него, направо съм изцедил всяка едничка дори и мъничка възможност да се възползвам от този невероятен контакт. Ние се шлайфахме един друг през това време - на мислене, на говорене, на изразяване. Учихме, четяхме книги, обменяхме опит и гледни точки. С многото години всеки от нас вървеше в ужасно различните ни житейски посоки. Ние с него също сме много различни - и като нагласа, и като насока, като интереси има съвсем малко "пресечни" точки. И въпреки всичко именно през големите различия преминахме към възможността да се провокираме един друг. това само изглежда някаква състезание или напревара.
 
Не очаквах че преди три години, взимайки решение да го пиша с букви, ще ми донесе това, което се случи.Аз започнах с една идея - да се справя с нещо, с което срещах силни затруднения - това беше писането. Това е подход, който съм използвал през целия си живот. А се получи с времето нещо много, много повече. И може би да кажа, че именно аз съм най-запаления си читател. Има постове, които от любопиство съм броил и според това излиза, че съм чел повече от 40 пъти някои от писанията си.
Казвам всичко това за да ти изразя нещо, което очевидно не допускаш - не пиша, нито съм тук в изворите, заради ЧИТАТЕЛИТЕ, като консуматори на идеите ми. Ако исках това, щях да направя всичко, само и само да им се харесам. А ето какво правя - провокирам ги и на колко много от тях всъщност създавам точно негативните реакции с написаното. Най-често реакциите на читателите са доста предказуеми. Просто са по шаблон и понякога дори знам коя е ключовата думичка, която служи за "спусък" :). Разбира се има и изненади - условно разбира се. Аз не правя досиета, нито ме интересуват пси-профилите на пишещите. И не използвам нищо от тях за да облагодетелствам или да присвоя от тях. Имам си идеи, свободен съм и вече съм отработил как и кога човек е свободен - то си личи и по мисленето, по говоренето... И по делата.
----------
Айде стига толкова за мен - ако искаш продължи си със моноспектакъла (шегичка :)). Просто това нито ми пречи, нито ме скандализира. И все още мога да се радвам на разиграването, още повече че това е в името на моя образ... И все пак - като ме молеха някога за прошка, или за извинение... Или пък ме изкарваха като съдия, прокурор или пък като измамник или егоист. Понякога ми е забавно. Защото моите същински интереси са към самия човек, дето е скрит зад "9 завеси" и е в тъмното. И по сценките и ролята му, по фразите, дори и шаблонните, по разните следи във всякаквия начин на писане, аз проследявам обратно до ЧОВЕКА В НЕГО. Което всъщност е моята "подла" цел.
Баси, колко много неща си признах  ;D. Но пък зад всички признания и "много други неща казах". Някои може и да ги "видят". И все пак кой както може - да се възползва.
« Last Edit: август 14, 2008, 09:42:35 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #33 on: август 14, 2008, 06:34:57 pm »
Веласкес,
Да света на идеите за който говориш е ОГРАНИЧЕН.Докато използваш идеи да се определяш,тебе те няма...има само някакъв набор от идеи...Хората вярват в образа си и си мислят че това са те самите.Също като котката която си мисли че в огледалото има друга котка.

Но извън света на идеите има безброй други светове.Има светове в които човек може наистина да е свободен и уникален,свят в който той не може да се нарече различен,просто защото е безсмислено сравнението когато няма сходни точки.Има светове в които не е нужно нито да се мисли,да се чувства,да се преживява...И въпроса не е само в правенето.А в осъзнатото правене.В този смисъл там по нагоре дето Рамус ми задава въпроса дали ги мога онези неща за които пиша,бих казал че не мога,поне не в дълбочината която интуитивно усещам че мога.Но лека по лека си местя преградите по на горе и на горе по пътя.Но необходимостта която чувствам в себе си от това да остана на саме със себе си нараства със всеки изминал ден.Да оставя в миналото всички атавизми и образи и да продължа живота напред прероден.Аз умирам...и заедно с мене ще умрат всички приети наготово от мене неща...Това е смисъла който аз виждам в думичката ПРЕРАЖДАНЕ...не в друг живот,а в този сегашния...

И не значението на думичките , които използвам е важно.Знаците,символите и езиците нямат смисъл.Смисъла го придава самия човек използвайки ги за да прояви мисълта си чрез тях.Всеки го прави...но хората се хващат често за значението на думите,а не за смисъла който носят те...Значението на думите може да се предаде от човек на човек,но смисъла се преоткрива само от него самия.

Рамус и аз имам нещо за тебе.Винаги ми е било интересно защо предпочиташ да пишеш дълги описателни постове вместо точно,кратко и ясно с две изречения да изразиш същия смисъл.Така както твореца трябва да махне всичко ненужно от камъка за да се появи статуята,защо и ти не направиш същото.В тези грамадни скали от думи в твоите постове има толкова ненужни думи.Така както ти ни казваше да се опитаме да дадем определение на дадено понятие,колкото се може по точно и кратко,защо не използваш същия метод за да съкратиш обема на постовете си и даги направиш по концентрирани и стегнати.Аз лично бих направил така с моето писане,но все още се двоумя дали писането да бъде моя начин да изразявам себе си или да си намеря мои си начин...
« Last Edit: август 14, 2008, 06:48:15 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1080
  • Gender: Male
  • никой
нещо за мен - от мен.
« Reply #34 on: август 14, 2008, 11:28:11 pm »
Blqh,
чета постовете ти с все по-нарастващ интерес. Но за това малко по-надолу...

Сега първо - на въпроса ти.
Аз със писането работя. използвам писането - а не просто правя и се упражнявам в изкази. В един пост аз пиша много, много неща. Пиша и синтезирам доста широк спектър на идеи и ги свързвам в обща картина. тази картина преди да я изразя е в мен. И по време на писането ми се налага да я разцепя в последователни думи. комплексно нещо, ама чрез последователни символи.
използвам постовете ви, използвам и моите постове. използвам вашите различни гледни точки, които са израз на вашите различности, за да "завъртя" комплексната си картина на света. Защото ако тя наистина е адекватна, ще трябва да поеме всички възможности, всички варианти на проявление. И на всичко това не забравям, че тая картина, дето си работя по нея, всъщност е само картина, само колминация от множество образи, отражения на това, до което съм се докосвал... и обработил, възприел,осмислил, "видял"... използвам всичко налично - ако не беше форума, или интернет, щеше да е друго. това сега е на линия, това използвам. използвам и превръщам в провокация, в импулс, в двигател всяко стигнало до мен събитие. Това е една вълна, на която съм се качил с решението ми за мен и живота ми и това е моят ЖИВОТ.

дори сега тия ми думи, не са точно като отговор на твоя въпрос - само. В тях също се упражнявам да изразя широкия спектър на това, което съм аз. защото зад моята КАРТИНА, всъщност съм аз самия. И това всъщност е основния момент. Картината, моделите, процесите които тук отработвам, всичко това всъщност съм аз... и не забравям, че зад всичко съм аз самия. 

Всяко писане е за мен една дисекция - едно разкриване. Това открих когато започнах да пиша навремето. И верен на себе си, реших да го задълбоча.
И след всичко това - ето защо не ми е нужно да съм кратък и сентенциален. Аз не пиша стихове, нито символни скрижали. въртя и жонглирам със словото, през думите,понятията, смисъла, връзките и логиката - минавам през сложните плетеници на откритото от мен. някои неща дори не съм осъзнал че ги познавам - във времето постепенно са ми се открили достъпите до множество неща, които досега не съм използвал, изразявал... а са в мен - готови са. Има неща, които по време на писането излизат сякаш сами. Има и моменти в които дори не мога да се позная в нещата които съм писал. сякаш не съм аз. Има моменти в които някой пост сякаш се написва сам. Всичко това внимателно го следя с целия потенциал и познание до който съм стигнал в тази моментна точка, във всеки миг на решение, на избор, на намерение, на "виждане".
аз съм творец - имам нещата в потенциал в себе си. Нося някакъв заряд още от както се помня. намирах безсмислено да правя и повтарям чужди неща. а още повече когато открих че аз самия ги нося - че са силни, смислени, мистериозни... И че това съм аз. Така беше със всички основни линии които докосвах в живота си - музиката - чрез пеенето и пианото, бойните изкуства, живото слово, четенето и мисленето, усещането и интуицията... и компютрите и техниката :). И превърнах всичките тия толкова различни насоки и линии през които минавах за мостове към мен самия. защото зад всички тях аз открих общото, открих какво прави да бъда във всички тях творец. Открих го "случайно" когато навремето за първи път изсвирих по слух нещо на пианото... а после един ден познчх да си мисля за разни фантазии... и когато се усетих разбрах, че пръстите ми свирят на пианото някакви си неща, които нито има ноти, нито са ми познати, нито съм ги чувал... И до ден днешен имам музика в главата си, която така и не излезе на бял свят. Нося я и вероятно ще я имам цял живот в себе си.
После един ден го видях в бойните изкуства - преди да науча някакви си готови движения, както правеха всички, аз открих че ги имам тия движения в себе си. И вместо да ги уча, започнах да ги изкарвам. После чак разбрах, че има нещо общо в това, когато оставях пръстите си да свирят и движенията да излизат през тялото ми... Открих че има обща основа. И само чака "канал" за да излезе. Разбира се, това го открих доста по-късно. Всъщност най-много разбрах за музиката, себе си и творчеството когато спрях да уча вече пиано - зарязах консерваторията година преди да я завърша. После живота ме доведе до други решения, и смених попрището и линиите на проявления. Но онова - дето стои да "излезе" си намираше канала, с каквото и да се захванех. Спрях още навремето да уча в социалните учебни заведения, за да подбера и самостоятелно да определя кое какво и как да го възприема и осмисля.... За да мога да превърна знанията и опита си в подходящия терен за "онова" - творческото. така му подготвям зоната, почвата, посоката. тренирам само изразните му средства и "му" създавам дълбочината.
И сега е така - след толкова години става пак така с писането. има моменти в които влизам и думите излизат сами... редят се толкова бързо, че не мога да смогна да ги изписвам, пропускам думи, срички... Понякога после като чета дори цели изречения липсват и често страничен читатетел вероятно му се губи смисъла - просто пропада линията, защото не съм записал нещо важно. Обаче няма време - то тече толкова бързо. И се самосглобява, разширява, сякаш живее някакъв свой собствен "ЖИВОТ". И клавиатурата ми на която сега пиша има някакъв проблем с клавиша "ШИФТ" и се вижда колко често главните букви в началото на изреченията не ми излизат. Обаче като влезна в състоянието не мисля въобще за всички тия неща. те идват после - когато чета вече с "другите очи". Понякога грижливо редактирам, но напоследък и това не правя. предпочитам да пускам да излиза и да тече...

Ето това правя БЛЯХ - уча се от собственото си писане - уча се на себе си. разкривам неща, които дори никога не съм учил, гледал, мислил, слушал. говорил... на себе си ги разкривам. И понеже използвам и отработвам това, да не "виждам" еднопосочно, използвам вашите различни гледни точки - въпроси, отношение - дори и от напълно неразбиращите.  :)
Въобще - шантава работа  ;D
откривам се БЛЯХ - сам на себе си се откривам. Има "едно" мое АЗ, което съдържа огромен потенциал, - просто му създавам и омекотявам пътя да "слезе" и да се прояви в живота ми. може би това звучи откачено - понякога като погледна със едно 'старо нещо" в мен - и за мен така изглежда. Но... това съм аз.
------------------------------
Виж колко дълго пак стана?  ;D Въобще даже не разбрах как се събраха толкова думи. само чакат да ги оставя - и текат.
нали е свободен избора - така и така вече явно са ми свикнали и някои дето се отегчават така и не четат моите постове въобще.
-------------
Другото - "за теб" , ще ти го напиша в твоята тема. 
 
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #35 on: август 15, 2008, 05:11:28 am »
 Едно време имах един малък проблем с писането и говоренето.Работата беше там че мисълта ми течеше по бързо от колкото можех да я обвия в думи.И когато се мъчех да говоря за нещата които ми минаваха през ума,само след няколко секунди изгубвах мисълта си ,бях просто неспособен да синхронизирам скороста на говорене с тази на мислене.Още тогава по добре се изразявах чрез писане,защото това ми даваше една възможност да спра мисълта си и да я проследя отново чрез следите от думи върху хартията,което не беше възможно говорейки,просто защото забравям какво съм говорил.Също така още тогава се сблъсках с проблема който стои дори сега пред мене.В главата ми имаше мисли , за които нямах понятия,или смисъл който не мога да обвия с думи.С времето преоткрих че смисъла на думите които научавах в последствие , съм го носил в мене си още от преди това.А сега просто виждам че думите които се появяват в главата ми текат заедно с мисълта ми ,но не са едно и също нещо.Та в този смисъл искам да кажа ,че когато използвам по малко думи,но с които по точно и ясно мога да изразя същия смисъл,мога да си позволя мисълта ми да тече по бързо и да наваксвам чрез словото.Също така дори открих как мога допълнително да осъвършенствам боравенето ми с езика.Чрез разбиването му на основни части и да внеса малко осъзнаване в боравенето с него.Или с други думи чрез преоткриване смисъла на модела по който са създадени думите първоначално,аз ще мога съзнателно да си създавам думите които са ми потребни.Дори си има такава наука,мисля че се наричаше Семиотика.Най вероятно ще се възползвам от основните положения в тази наука и в последствие да си създам свои изкуствен език,чрез който ... ми се откриват много нови възможности :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Daniel Tammet - The Boy With The Incredible Brain
« Reply #36 on: август 15, 2008, 04:07:57 pm »
http://www.youtube.com/watch?v=AbASOcqc1Ss
Има пет части общо,другите може да ги гледате като щракнете отстрани в Related Videos

Току що гледах този материал и за пореден път живота намира начин да ми предостави неща които ми трябват.Дори не съм го търсил...а филма ме намери сам...

И все пак нещата за които става въпрос във филма са свързани до някъде с казаното от мене по горе.Показани са едни много специални хора...с едни много специални умения :) Ето такива материали според мене си заслужава да се споделят.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #37 on: август 16, 2008, 12:45:23 am »
Семиотиката е наука за значението на знаците и знаковите системи. Етимологията е наука за произхода и развитието на думите. На теб май тази наука ти трябва Блях. Докато четях как искаш да си създаваш думички (добре че накрая си сложил едно усмихнато емотиконче), най-спонтанно се сетих за Пипи дългото чорапче и съвсем се развеселих. Една сутрин тя открива нова-новеничка, много звучна думичка "спунк", но не знае все още какво означава, затова тръгва да търси спунк из градчето. Проверява дали няма в сладкарницата, дали не се продава в железарията, накрая започва да се притеснява дали не е болест и отива дори при лекаря - нищо. В края на деня се връща във Вила Вилекула и докато седи тъжна на верандата я полазва едно красиво малко бръмбарче. Тя веднага разбира че именно това е нейния спунк!

Даниел Тамет е било епилептик като малък, така че има обяснение за неговите умения. Има различни видове епилепсия, някои от тях се появяват само в детска възраст и след това изчезват. Обикновенно такива невероятни умения се случват на хора преживели мозъчни травми (епилепсията причинява такива). Мозъкът, както знаем е най-загадъчния, бих казала мистичен орган в нашето тяло. Не се сещам как ще използваш този материал, предвид това което казваш, че животът ти е предоставил точно това, което ти трябва. Освен да цъкаш с език и да се пляскаш по челото – баси, 22500 цифри след десетичната запетая!?! ... То май пак става малко като с предишния клип – предизвиквате си един инсулт на лявото мозъчно полукълбо и веднага получавате (безплатно) просветление, блаженство и покой...
« Last Edit: август 16, 2008, 12:54:32 am by kikka »

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #38 on: август 16, 2008, 08:41:44 am »
......... !?! Просто исках да кажа, че търсим своя "спунк" на неподходящи места, а когато се уморим и спрем, най-вероятно той сам ще дойде при нас!  :)

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #39 on: август 16, 2008, 03:08:44 pm »
Оф кикка,въобще не си схванала какво имах предвид.Аз не търся думи и после някакво си тяхно значение.Просто си търся начин в момента да изразя смисъла, който имам в мене по някакъв начин, било той чрез знаците на словото или по някакъв друг начин.Точно науката Семиотика по скоро мога да използвам и то само информативно...Ако ме беше поне малко прочела щеше поне да видиш че езика който използвам сега ,който се използва в обществото,не ми върши работа ,защото мисълта ми тече по бързо от колкото мога да я обвия чрез понятията от българския език.И ако не виждаш как това е свързано с филма който посочих , то си твоя работа...те учените на които толкова вярваш ,го наричат златна мина,а пък ти нищо не можеш да видиш...и нищо не ти идва на ум,просто защото вътре в тебе няма кой да мисли...работиш просто с едни шаблони и комбинация от обяснения именно от същите тези учени.

"Мозъкът, както знаем е най-загадъчния, бих казала мистичен орган в нашето тяло."
Кои сте вие дето знаете?От името на кои хора говориш?

"Не се сещам как ще използваш този материал, предвид това което казваш, че животът ти е предоставил точно това, което ти трябва. Освен да цъкаш с език и да се пляскаш по челото – баси, 22500 цифри след десетичната запетая!?!"
Това може да го правиш ти...на ме не ми е необходимо да цъкам и да се вайкам ,защото си имам свой собствен мистичен орган.

Явно на тебе всичко ти е ясно.Явно вече си си научила като добър последовател всички онези обяснения от които имаш нужда,копирайки ги от научните среди.Напълно е нормално да не можеш да видиш нищо НОВО,тъй като мистичният ти орган не работи правилно.Може би и ти имаш някакво заболяване а?Наистина ли вярваш че травмите и болестите могат да доведат до такива феномени?Та колко хора боледуват,та колко хора си удрят главите всеки ден,колко от тях са като показаните във филма?Неспособността на хората да си обяснят някои неща ги подтиква към грешни умозаключения,нещо което те дори не осъзнават че правят.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 554
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #40 on: август 16, 2008, 07:09:51 pm »
Когато си го пуснах за пръв път това клипче го спрях на 3-ата мин., защото нещо в тази жена ме отблъсна и ми включи алармата - "Шашмааа!". След това видях, че темата се разраства и Румен ми препоръча да го гледам. След препоръчването аз реших "брейй, какво ли съм изпуснал, дали просто не съм бил в настроение?" Е, гледах го. Е, съжалих! Говорещата ставаше все по-налудна с наближаването на края на филмчето и накрая едва ли не ни покани всички да стъпим в дебрите на дясното полукълбо (що не като преживеем инсулт групово?). Как?! да го направим, естествено не каза. Защо?! да го правим каза, обаче без каквито и да било стабилни доводи ("Там (в това полукълбо/състояние) е толкова хубаво, ние там сме всички красиви, всички сме едно, бляблябля..." - А доказателства? Или просто трябва да повярваме на въодушевеният й тон?). Методично разпервайки ръце към небесата и възхвалявайки Енергията, която усещала, "Нирваната", която постигнала и придъвквайки отдавна известни научни истини, примесени с добре създаден пример (нейната история, която не е ясно нейна ли е) съвсем ме убеди, че жената или не е добре, или се цели в определена аудитория (е, или и двете, защото очевидно не за пръв път изнасяше този рецитал, т.е. всичко бе режисирано до последния жест). Ехх, Нирвана, тя така се дефинира - "ПОСТИГНАХ ЯЯЯ!!! ТОВА Е НИРВАНА!" - нищо, че в този момент мозъкът ти просто може да се опитва да ти прожектира донякъде забавни картини и усещания с цел да притъпи болката и да ти улесни малко пребиваването в тялото, колкото време му е останало. Всичко това ми прозвуча като: някакъв човек вижда парче кал и казва - това е ШОКОЛАД! И другите, тъй като никога не са опитвали шоколад, просто се съгласяват, защото им се иска да е вярно. А, разбира се, и човекът сам не знае какво е шоколад, защото никога не го е виждал.
След (а и по време на) гледането на това клипче се почувствах вдъхновен само за едно нещо - да затворя браузъра.
« Last Edit: август 16, 2008, 07:28:57 pm by Spirit-Felix »
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #41 on: август 20, 2008, 12:04:13 pm »
Успях да изчета темата, за да не се вкюча неадекватно. Дооста сте я разширили и употребили за целите си :-) Както и да е.
За филма ми се ще да кажа, че се учудих че жената е получила инсулт на 37 години. Това мисля че е ранна възраст за сериозен удар в мозъка. При сериозно увреждане на мозъка, пък е малко вероятно човек да се възстанови напълно. Ако можехме да живеем с половин мозък и това беше напълно достатъчно, едва ли щяхме да имаме цял, нали. Малко е идиотска идеята във филма. Освен това за 8 години нищо значително не може да се случи след инсулт. Най-големите подобрения настъпват при оцелелите в първите 6 месеца, до 1 година след удара. От там нататък възстановяването е под въпрос. 8-те години сякаш са поставени във филма, за да кажат колко сериозна е била работата. Но все пак жената е станала от леглото си и твърди че е успяла да се качи на степера за сутришната си тренировка. Доколкото ми е известно, инсулт най-често се получава през нощта докато човека спи.
Казвам това, защото в последните месеци двама човека в семейството ми получиха инсулт. Единият оцеля, но и след 20 години няма да бъде работоспособен и със чист и свеж ум и свободни движения, като жената, заснела клипа. Другият почина.
В повечето случаи става така след силен удар. Но възможно е и да има изключения, възможно е жената да се е възстановила. Относно просветлението, което била получила, само ще се усмихна, достатъчно се е изписало по въпроса.
Та ми се ще да попиша относно темата. Какво става когато някой получи инсулт. Разбира се от гледна точка на  косвено засегнатите.
Според мен хората сами сме отговорни за здравното си състояние и когато някой отказва да се грижи за себе си под какъвто и да било предтекст - плаща си. Не ми е работа да се поставям на мястото на който и да било и да си представям какво е да се събуди един ден с увереден ум - парализиран, неспособен да говори, да мисли ясно и изобщо да осъзнае че за една нощ, докато е спял, се е превърнал в инвалид. Но така или иначе нищо не се случва без причина.
По-тежко е, когато човека оцелее. По-тежко е за него, ако не е способен да приеме случилото се. И още по-тежко е за роднините, около него. Стоварва се огромна тежест върху всички - и психически и чисто физически - като грижа за инвалид. Инсултът удря всички, като променя живота им веднага и без подготовка. Но не е като при смърт. Тогава се преминава през период на скръб и живота продължава. Когато оцелее човека след инсулт, близките му хем го губят, какъвто са го познавали, хем не могат да преодолеят загубата, като си изживеят траура, защото човека е жив. Налага се да бъде погребан жив човек в съзнанието на роднините. идеята е абсурдна, но или случилото се трябва да се надрастне или ще повлече всички. Особено когато самия човек, вече нито има сили, нито има воля да продължи. За роднините остава само да намерят своя път и да порастнат чрез случилото се, колкото и невъзможно да изглежда. Мъчението продължава и превръща близките в служители. Урок, от който има много какво да се научи.
Аз отказвам и досега да се срещна с този мой роднина и като цяло се дистанцирах. Нямам работа там и разсъждавам отдалече, без да се намесвам.
Във втория случай се потопих изцяло. За първи път в живота си се докоснах до мъртво тяло. Разбрах какво значи мъртвежки студ. Безжизнено-студено тяло, което беше празно. Лежеше със събрани ръце и не излъчваше нищо, не усетих абсолютно нищо. Само студа на кожата и тягосната обстановка. Хората се прощаваха със съпруг, баща, приятел, а аз просто казах: чао дядо. Сякаш си тръгвах за пореден път от дома му и скоро щяхме да се видим пак.
Изпълнена бях с любопитство и се подготвих за погребението да остана да наблюдавам какво се случва, без значение дали ще плача, дали ще се увлека от общата емоция. Усещането за тъгата на хората беше най-силно в мен. Те го излъчваха много силно и комбинацията със докосването на тялото ме накара да заплача. Но продължавах да гледам лицата, да ги виждам в една непривична обстановка, в която няма контрол, няма разбиране и няма логика. Един поп пееше нещо от Библията. Създаваше ритуал, който служеше на нас, живите, да се разделим с умрелия. Цялото погребение беше с такава цел. За умрелите няма никакво значение. Но за живите този ритуал придава завършеност на живота на умрелия и е нещо като последен контакт, прощаване, дава възможност да се приеме смъртта и всеки да изпрати в съзнанието си онзи, с който вече няма да виждат, да скъсат връзката си с него.
Когато в едно семейство, особено ако е сплотено, почине някой, той оставя празнина след себе си. Празнина в умовете на живите. Реакцията в такива моменти е сплотяване на семейството, в опит да запълнят празнината. Но това е невъзможно. Колкото и да се опитват да бъде всичко наред, един човек си е отишъл и е нужно това да се приеме, за да продължи живота. Според мен, когато някой почине, празнотата която оставя след себе си, отваря пространство на хората да порастнат. Смъртта дава възможност на живите да се докоснат до нея, да се поучат, да я приемат и да се надрастнат. По този начин смъртта се явява предпоставка за растеж, също както и появата на нов живот. разбира се това зависи от конкретния човек, неговите ограничения и привързаности, от силата и волята му да се провокира и да расте.
Помислих си, че за да раста е нужно да имам някаква основа. Да я съхранявам и да се надграждам над нея. Но разбрах че тази мисъл е поредния опит на ума ми да се затвори в една сигурна и позната среда. От момента, в който тази среда ми стана тясна, тя вече не ми служи за основа, а за камък, завързан за карака ми, който ме спира. ИзрАстването на човека минава през всяко предизвикателство, което застава пред него, независимо от миналото. Както черупката не е нужна вече на излюпеното пиле за да полети, така и тази основа, която съм била аз преди, вече е остаряла и е в миналото.
Никакви ритуали, никакви вдъхновения и филми не са нужни на никого, за да разбира живота. Те служат за обяснение на необяснимото. Страха от смъртта и живота, кара хората да търсят и обличат във познати форми, които да преповтарят, събитията от живота си. Така им придАВАт желания смисъл и ги правят по-близки за разбиране. Но в същото време се дистанцират от живота. Живота не е за разбиране и за обясняване, живота е за живеене и придаване на собствен смисъл. Смисъла който човек придава на неговия си живот, не мисля че може да послужи на някой друг. Затова филма в началото на темата и да е достоверен и да не е, той би бил личен опит, уникален на някакъв човек, който не може да бъде предаден и изпитан от останалите. За всички нас, които не сме минали през инсулт, мисля че ни остава възможността да се грижим добре за телата си, да освобождаваме стреса и напрежението и да се поддържаме в добро здраве и кондиция.
Успех
« Last Edit: август 21, 2008, 11:03:18 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Факти и не само
« Reply #42 on: септември 08, 2008, 08:43:57 am »
В началото си казах: Какви ги говори тази жена...
По какъв критерий всеобщата лудост се определя
като „реалност”, а индивидуалната - като „илюзия”?
Реших да изчакам и да видя какво още...

Едва преодоляла първоначалната си съпротива,
вниманието ми бе привлечено от маниера й на
говорене и цялостното й държание на сцената.

Как го прави това? - се питах, припомняйки
си собствената си неувереност и скованост,
когато излязох на сцената последния път...

После спрях да наблюдавам самото поведение,
оттърсих се от възхищението си и се заслушах.

И честно казано, изобщо не ме вълнуваше дали
конкретната жена в действителност е преживяла
инсулт, дали точно това се преживява по време на
инсулт, дали нещата, за които говори са плод на неин
собствен опит и дали ги описва с правдоподобни доводи.

Защото - за някой - лъжа и скалъпено представление
с цел манипулация,  за мен - истина.  Не инсулта и не
конкретиката на клипа, а преживяването на единение.

Не съм го търсила и не съм се стремяла да го постигам.
То винаги ме е спохождало само. Не го наричам „нирвана”
и към момента не използвам концепцията за ляво и дясно
полукълбо, за да си го обясня. Това е без значение сега.

Работата е там, че самата аз съм била вдъхновена -
да ползвам методи и да следвам пътища, чрез които
то да се открие и да стане действителност и за мен.

И да, то е възможно и за всеки друг, освен мен  -  за
всеки достатъчно търпелив и внимателен към себе си.
И не за друго, а именно  ЗАРАДИ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ
не се подвоумих да публикувам връзка към клипа тук.

Още повече, че имаме съвсем подходящ раздел -
„Факти и не само”.... Какво всъщност е „фактът”?

Моето определение за „факт” е следното:
Трансформация, превръщане -> ставане, бъдене.
Онова тайнство, което се случва на най-висше ниво
и подлежи на съответна интерпретация в по-нисшите.

Отплеснах се. Както и да е...
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline tencoos

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 1
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #43 on: декември 15, 2008, 10:44:36 am »
Също мисля,че цялото шоу е фалшиво.При инсулт болката е такава ,че единственото за което можеш да мислиш, е как да я махнеш.Също имам близък,който получи инсулт и поради некадърно и неадекватно лечение ,не успя да го преживее.
Най-смешното в целия клип е рекламата на Аутодеск в началото.Все едно казват: Сега ще ви представим една прекрасна илюзия!/Autodesk Maya (Илюзия) е една от най-добрите програми за тримерна анимация/

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1080
  • Gender: Male
  • никой
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #44 on: декември 15, 2008, 11:57:11 am »
Една малка вметка:
При инсулт болката не е задължителна. В мозъка няма нервни рецептори. При вторичните увреждания от кръвоизлива е възможно, в зависимост в коя зона на черепа и мозъка е и колко са големи "щетите". Натиска към черепната течност и финия механизъм на защитата на мозъка, също са фактори, но всичко това е много относително. В самия мозък няма болкови рецептори и ако зоната е вътрешна, и е малък кръвоизлива, болка в първия момент не виждам как би се породила.
Разбира се - това са само съждения. Имам само общи анатомични и физиологични знания - поне според моя критерий. Но примерно при "нокаут", има поразяване на мозъка от сътресението и сблъсъка му с черепа, но няма болка именно от това. При по-тежките случаи мозъка като "изключва" се губи съзнание... Най-честата реакция след нокаут е малка форма на амнезия, наречена общо "кратковременна" - губят се няколкото момента до самия удар, предизвикал ефекта...
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 86
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #45 on: декември 15, 2008, 02:01:07 pm »
При инсулт няма болка

Offline Юлиана

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 9
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #46 on: декември 16, 2008, 12:36:37 pm »
Доста компетентни мнения за хора, които не са получавали инсулт. Или поне не казват да са. Вероятно притежавате  докторски титли. Вероятно поне половината от вас са неврохирурзи. Не знам и не ме интересува. Но, така звучите общо взето.  Аз също не съм получавала инсулт,  не съм и доктор и няма да изказвам мое мнение. Ще изкажа мнението на мои,  много близки хора, починали от инсулт. 

Леля ми е учителка в училище, когато получава инсулт на 32 години.  Първите симптоми са,  изведнъж в клас усеща ужасна болка в главата.  Толкова силна, че едва се завлича до лекарския кабинет на училището да и дадат хапче. Хапчето не помага, разбира се, и болката става нетърпима, дотолкова, че се вика линейка и се обаждат на майка ми (сестра й) . Майка ми пътува в линейката с леля ми и я успокоява, а леля ми пищи от болка.  Некадърният лекар мисли, че е изпаднала в хистерия и нищо й няма и затова й бие  силни шамари да спре хистерията. ( В случая, най вредното, което може да направи) Леля ми умира в ръцете на майка ми, минути по-късно. Масивен инсулт.

Моята най-близка приятелка, на 42 години, живееше близо до мен и имахме среща. Тя е от хората, които никога не пропускат среща и повод за излизане. И като не се обади,  останах доста учудена. На следващия ден й се обадих и от другата страна на трелефона чух мучене и стенания.  Какво ти е, какво ти е , казах , но вече  бях   уплашена. Ужасно ме боли главата, каза тя. Идвам ей сега, казах и бързо се отправих към нея.  Като влязох в къщата, ме блъсна ужасна смрад,  миришеше на повърня.  Какво ти е? Ужасно ме боли главата.  Изведнъж вчера както си седях и сякаш някой ме изрита точно ето тука (и ми показа от зад на тила)  в главата с железен ботуш. Повръщам непрекъснато от вчера. Това всичкото,  едва си го превеждам, защото е нещо между мучене и говор, на човек, който явно не може да говори ясно,  изтощен от болка и не спал цяла нощ.  Искаше малко кисело мляко. Каза, че  болката е толкова силна, че почти не вижда нищо.  Не може и да яде. Веднага повръща всичко.  Така се мъчи 5 дена.  Когато в болницата казаха, че е инсулт и искаха от роднините й да се подписват преди операцията, вече се досещах за изхода. Почина след неуспешна операция..  Инсулт.

Майка ми почина от инсулт преди 5 години. Както си бърше пода в къщи, изведнъж усеща същия железен ритник в тила. Който е явно толкова силен и болезнен, че изпада в безсъзнание.  (Това го разказва по-късно самата тя. ) Събужда се след известно време и едва пълзейки, се довлича до телефона, за да се обади на приятелката си, да ми се обади на мен.  Мучи по същия начин, което ми разказва нейната приятелка по-късно.  Мучене  и едва разбираема реч, с оплакване от непоносими болки. Повръщане непрекъснато. Приятелката й отива бързо и това което открива на земята е едно влачещо се, стенещо и мучащо от болка тяло.  И тя, като мен, едва си превежда мученето, с което майка ми описва какво и как се е случило и после дава нареждания да ми се обади, защото знае, че ще умре и знае от какво. Явно картинката й е вече до болка позната от инцидента със сестра й 30 години преди това. Колелото е задвижено и идва линейка. Тя изпада в кома. Почива 5 дена след това.  Инсулт.

По-миналата година, започва да ме боли главата, като никога до тогава, почти до ослепяване.  Болката е непоносима, като менгеме, не спира дори за малко, за да си отдъхнеш. Пия лекарства, ходя по лекари, нищо не казват,  освен мигрена.  Но понеже болката е много силна и не мога да правя абсолютно нищо, се налага да обикалям бързи помощи и да ми дават кодеин, за да мога да поспя. Кодеинът не помага и се налага да дават кодеин форте.  Той вече ми помага и болката се притъпява леко, до степен поне да мога да спя.. Имайки двете си кръвни роднини за пример, решавам, че имам същия ген и  съм получила инсулт.  Ходя по бързи помощи и какво ли не. Беше шок за мен, но и ме научи и на много неща. Как се държи човек преди смъртта например.  На един дежурен лекар ( неврохирург) в една болница му обяснявах надълго и на шиоко за историята на инсулти в моето семейство. А той ми каза: Миличка, не се притеснявай, ако получиш такъв инсулт, няма как да не разбереш, ще е все едно някой те е ритнал с кубинка по тила. Болката е неописуема, когато инсулта е масивен.  Явно той знаеше по симптомите, които проявявам, че не може да е инсулт. Мисля, си аз, бе ти разбираш ли, че мойта болка е неописуема, бе човек.  Така, че неговите думи много много не ме успокояват.  Въпреки това си направих  магнитно резонантен скенер, който показа, че ми няма абсолютно нищо.  40-те минути , прекарани в скенера, бяха едни от най-важните в живота ми. Защото той се промени след това. Защо, са лични подробности.  В мига, в който си получих резултатите от скенера, главоболието секна, като отрязано с нож. Раз. Сега е ад, а сега не боли въ-об-ще. Това в рамките на 1 минута.  Това за мен беше знак, който аз си знам как тълкувам, но ми бе показано как боли.

Когато баба ми беше на 88 години получи лек инсулт. Не знаеше какво й има, не я е боляло нищо, каза, само, че лицето й се схванало и нещо й има. Лекарите установиха лек инсулт, който явно тя не е усетила по начина по който двете й дъщери и моята приятелка. Просто след този инсулт  едната от лицевите й страни се парализира, но пак си говореше и беше нормална и не умря от това.

Знам, че е адски  впечатляващо, когато се покаже  ерудиция и познание, както в случая множеството от вас се опитват. Това егоцентрично чувство на самонапомпване не ми е непознато. Но, поне се опитайте да не изпадате в смешни ситуации и да давате съждения за неща, с които не сте наясно.  Особено, когато се касае за тесен клон от някоя наука.  Щото наистина е смешно. Стига с тия келешки,  лекомислени оценки, които по някякъв начин се чувствате задъжени да давате за всяка тема и които подхождат повече на 18 годишни, а не на зрели хора, каквито предполагам, че сте. Няма значение дали става въпрос за ядрена физика, неврохирургия или космонавтика. Вие сте вечно вещи по всичко.  Е, не сте.  Примирете се с тоя факт и се опитайте да бъдете себе си.
 
Всичко зависи, какъв е инсулта, каква част от мозъка е поразил, колко е масивен и т.н. за да твърдите  толкова убедено, дали боли или не.  Просто спрете да бъдете тези дървени философи, които щом се отвори тема и веднага се превръщат в тесни специалисти, мозъчни хирурзи или потърпевши от инсулти.

Какво става по време на инсулт, можете да разберете ЕДИНСТВЕНО И САМО, когато и ако получите инсулт. 

Но, внимавайте какво си мислите,  защото може да ви се случи.

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 86
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #47 on: декември 16, 2008, 03:27:28 pm »
Юлианче, нерв може да боли и всичко друго, ама мозък не боли

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1080
  • Gender: Male
  • никой
ИНСУЛТ - СИМТОМИ, ДЕЙСТВИЕ, ПРЕВЕНЦИЯ
« Reply #48 on: декември 16, 2008, 03:28:12 pm »
Понеже не си падам по празните приказки и дълги житейски разкази, вместо да разказвам колко много хора са починали от близките ми, ще поствам материали, които могат да свършат работа по разпознаването - своето или на близки хора. Разбира се ако ги запомнят и се позамислят малко. И ако четат внимателно.

1.=============

Запомнете ги и не се колебайте да ги използвате при съмнение, че ваш близък е в беда, призовават американски кардиолози

Сред морето от интернет послания в стил „Прати го на още десет и ще ти се случи нещо хубаво" неочаквано се появи сериозен и наистина полезен апел.

Той тръгва от група американски кардиолози, които искат от сърце да спасят колкото се може човешки живота, застрашени от фатален край заради инсулт.

„Приятелите и близките са първите, които могат да помогнат на човек в такава ситуация. Но понякога е трудно веднага да се разпознаят симптомите на инсулта и за съжаление отсъствието на знания за уж незабележими, но важни ориентири води до трагедии", споделят медиците в посланието си. Ако запомните три, само три лесни признака, чрез които да проверите съмненията си за проблем с ваш близък, вие ще спасите човешки живот, смятат кардиолозите. За да бъдат напълно убедителни, те подкрепят призива си с реална история от медицинското досие на тяхна пациентка — за съжаление вече не сред живите. Четете:

„В един топъл есенен ден Мери излиза на разходка сред природата с приятели. По време на похода взезапно се спъва и пада. Известно време й е трудно да стане, приятелите й се притичват на помощ и настояват да извикат „Бърза помощ".

Тя обаче отказва, твърди, че няма проблем, с нея всичко е наред и просто още не е свикнала с новите си обувки. Приятелите й помагат да се изправи, настаняват я да седне удобно и изчакват да си почине малко. После всички заедно продължават да се наслаждават на екскурзията, макар и впоследствие да споделят, че през цялото време Мери е изглеждала малко неадекватна.

Накрая се прибират, но по-късно получават обаждане от мъжа на Мери, който разтревожено им съобщава, че жена му е откарана по спешност в болница. Няколко часа по-късно Мери умира. От инсулт, който лекарите установяват, че е получила по време на пикника. Приятелите й изпадат в ужас и не могат да си простят, че не са разбрали навреме какво се случва с нея, че не са потърсили помощ. Обзема ги чувство на безсилие, вина и безнадеждност.

Ако в рамките на три часа след получаването на инсулта жената беше докарана в болница или й бе оказана първа медицинска помощ на място, тя щеше да е жива, а последствията от инсулта напълно отстранени, споделя впоследствие неврологът, който приел Мери в интезивното отделение. Той обаче не обвинява приятелите й. Установяването на диагнозата и логичният последващ ход — транспортиране в болница в рамките на първите три часа, не е било по силите на тези хора. Те просто не са знаели трите стъпки за разпознаване на мозъчния удар", коментира медикът.

ТРИТЕ СТЪПКИ - МЕТОДИ И СТРАТЕГИЯ
Ако имате съмнения, че ваш близък е поразен от мозъчен удар, веднага проверете състоянието му с три прости задачи, съветват авторите на интернет посланието:

? Накарайте го да се УСМИХНЕ.

? Накарайте го да ГОВОРИ. Помолете го да каже едно просто изречение. Например: Слънцето грее ярко.

? Накарайте го да ВДИГНЕ едновременно двете си ръце.

Неуспешното справяне с тези задачи или с част от тях означава да потърсите незабавно спешна медицинска помощ.

Освен описаните вече методи съществува още един начин за разпознаване на мозъчен инсулт:

? Помолете вашия близък да изплези език — ако езикът е крив или с неправилна форма, ако прови-сва на една страна, това също е сигурен признак.
Точно тези четири симптома са първата информация, която трябва да съобщите на спешния екип, повикан от вас да окаже първа помощ.
================
 2.Всеки четвърти умира от инсулт
Безмълвният убиец
Безмълвен убиец” застрашава живота на всеки четвърти от нас. Неговото име е инсулт, припомнят лекари от Великобритания, цитиращи статистика, според която тази болест поразява по един човек на всеки пет минути.
“Тази опасност може да се избегне, ако наблюдаваме здравословното си състояние, но това не се прави от много хора”, споделят специалистите.

Английските медици от Асоциацията за борба с инсулта са извършили масови замервания на кръвното налягане и са установили, че 25% от изследваните имат показатели над нормата, но дори не подозират за това. “А тази немарливост може да бъде причина за инсулт и инфаркт”, напомнят лекарите.

Сърдечно-съдовите заболявания са главен фактор за смъртността в много страни по света. 1/3 от пациентите, прекарали инсулт, според данните умират през следващите 10 дни. Още толкова остават живи, но частично или напълно парализирани и се нуждаят от сериозно лечение и грижи. Само 1/3 имат шансовете за пълно излекуване.

Повишеното кръвно налягане е една от основните причини за инсулта. Не е трудно той да бъде предотвратен, ако човек знае, че е в рисковата група. Затова хората в напреднала възраст трябва да наблюдават своето тегло и да правят редовни физически упражнения. Те трябва да се откажат от пушенето, да ограничат употребата на солена и мазна храна, тъй като тя също повишава налягането.

При спазването на тези елементарни правила опасността от инсулт може да се намали с 40%, напомнят лекарите, цитирани от BBC
===================================
3. Стандартната диагностика на ИНСУЛТ в болнични специализирани условия е минимум 4 часа. Има се предвид, точната картина на пораженията, която става основа за евентуалните хирургични намеси и медицинско поведение. това трябва да се има предвид, когато състоянието на постъпилия е вече тежко и всяка секунда бележи смърт на мозъчни клетки. Масирания инсулт е в повече от 80 процента с летален изход. Пораженията са тежки и дори ако оцелее поразения човек не може да възстанови статуса отпреди инсулта. разбира се всичко това е статистическа информация и не означава че изключения от цитираните постановки не са налице. И все пак създавам една по-цялостна картина на процеса, разбирането, превенцията...
======================
4.При инсулт времето е решаващ фактор
Нов метод увеличава шансовете на пациентите с мозъчен инфаркт
При инсулт времето е решаващ фактор Най-модерният метод за лечение на исхемичните инсулти, който се прилага от около 10 г. в САЩ и от 5-6 г. почти рутинно в Европа, е директното отпушване на артерията, чието запушване е причина за мозъчния удар. Често артериите се запушват на място, предварително засегнато от атеросклероза. Когато някой малък тромб се отдели от склеротична плака или от сърцето, той "засяда" точно където има най-големи стеснения по пътя на кръвта към мозъка. Огромната част от инсултите възникват по този механизъм. Това води до тежки увреждания в организма, защото понякога съвсем малка артерия кръвоснабдява важен мозъчен център.

За да се предотвратят в максимална степен последиците от инсулта, в нашата клиника, съвместно с невролозите, вече имаме два успешни случая на ранна инвазивна процедура. При съмнение за инсулт първо се прави скенер на главата, за да се види дали става въпрос за кръвоизлив, или за мозъчен инфаркт. Ако се докаже, че е запушване на кръвоносен съд, чрез контрастно вещество и рентген се оглежда точното място на запушването. След това през бедрената артерия със специален катетър се прониква до запушения кръвоносен съд в мозъка и под мястото на тромба се инжектира вещество (фибринолитик), което го разгражда. Така кръвообращението се възстановява.

За прилагането на този метод времето е решаващ фактор. Известно е, че мозъчните клетки загиват след 5-8 мин без кръвоснаб-дяване и кислород. Естествено, че за това време не може да се предприеме интервенция, но можем да очакваме успех до 4-я, максимум 5-ия час. Добрите резултати се дължат на факта, че около непосредствената зона, поразена от инсулта, където клетките вече са загинали, се оформя една гранична зона, в която клетките са в състояние на анабиоза, или разговорно казано "живуркат", без да са функционални. Тези клетки са обречени, ако артерията продължи да бъде запушена повече от 4 -5 часа. Но ако се отвори, те могат да се възстановят и да поемат функциите си.

Доброто на новия метод е, че той има много по-малко противопоказания, отколкото по-широко прилаганата до момента системна фибринолиза. При нея веществото, което разгражда тромбите, се вкарва в общото кръвообращение в четири пъти по-голямо количество, в сравнение с инвазивната процедура. Затова при пациенти, които имат риск от кървене, новият метод е много по-приложим. Става въпрос за хора, които са имали кървящи язви, травми, скорошни операции, предишни кръвоизливи.

Преди всичко при съмнителни симптоми човек трябва веднага да се обърне към лекар. Става дума за внезапни говорни, зрителни и двигателни нарушения, както и промени в съзнанието. След това пациентът максимално бързо трябва да бъде насочен към високоспециализирано звено, в което прилагат инвазивна процедура при исхемичен инсулт. Отделно трябва в самите болници да има изградена организация за денонощна реакция при постъпването на такъв пациент.

Новата процедура не е евтина, изисква скъпи консумативи. Но за България, която заема едно от първите места по инсулти, ще има огромен ефект еднократно да се вложат малко повече средства, отколкото след това с години да се лекуват и обслужват тежко увредени пациенти на легло. Да не говорим за психическото състояние на един човек, който само за един ден се превръща от активен индивид в тежък инвалид.

=====================================================================

Сега коментар - вече от мен.
Понеже нито съм лекар, нито съм неврохирург, но пък ще си запазя напомпеното "звучене" за чувствителни уши  ;D, оказва се че още не съм получил инсулт, нито дори псевдосимптомите му... и чрез всичко това "нямане" ще обобщя написаното в последните няколко поста на тая тема.

Когато се обобщава опит, то обикновено се забравя, че личния опит винаги съдържа в себе си и ограничението, както и наслагването на този, чрез който този опит се изразява. невротичните симптоми на псевдоинсулт са факт и  Юлияна не е единствена във форума на изворите, която познавам да споменава за тях. И все пак е интересно защо и кой получава точните симптоми на "познатите и близките му" починали почти по еднакъв начин, чрез същите симптоми без наличието на "причината им"?
 Един бегъл поглед в учебник за обща медицина би дал една по-широка картина, според която статистически когато се обобщава, да бъде повече адекватна. както и поне едно примерно описание какво се случва, защо и какви са особеностите при явлението ИНСУЛТ, предвид, къде става, какво става. предвид, че когато аз изгубих родителите си по различните им начини с които си отидоха от тоя свят, поне си дадох зор да почета, да поразпитам малко и да се образовам - дори с риск човек да "звучи адски впечатляващо", но поне понаучих нещичко от всичко станало...

излишно е да споменавам явния и очевидния факт, че сред горните 4 задължителни наблюдения-симптома, както и за цитирания обобщителен примерен случай, болката никъде я няма като съпътстващ елемент от симптоматиката.  за липсата на болкови рецептори може дори да се прочете дори ако някой е зачитал поне криминални романи - демек от обща култура. Примерно в трилогията за Ханибал Лектър, доколкото си спомням третата част, към края ( по спомени с поне 5 годишна давност, дори и от едноименния филм). Все пак предвид написаното тук преди да постна предпоследния си пост в тая тема, проверих дали са ми адекватни спомените в съответните учебни помагала. И е съвсем очевидно, че "ритването" с кубинка отзад е повече за романите, а не за постване в което се излагат препоръки. Между другото болките при МИГРЕНА са на различни места в главата, дори и на тила, не се повлияват често от медикаменти, силни и остри са и според изживяването съвсем спокойно могат да се аналогизират с описанието на поста преди мен. разбира се, нарущенията на говора, моториката са ясни признаци за проблеми именно с "центъра на управлението"... И това и без да бъда нито лекар, нито дори медсестра, не ми е трудно да го съобразя. (Е?... как ли ми е звученето? :) )

Освен това от поста на Юлияна не разбрах следното:
изглежда че тя пише в някаква форма на контрапункт на двата предишни поста преди нея, а всъщност тя излага примерни случаи в следното:
три случая, почти с еднакви симптоми,
а четвъртия, без болкови симптом.
като всичко това е допълнено от пети случай - с нея самата - при която има наличие на симптоми, без да го има наличието на инсулта.
И... какво да изведе човек от всичко това? Всъщност кой каквото и както може. Но наличието на полезна и прагматична информация става под въпрос, предвид, че освен нея са изнесени явно и реакциите на авторката ... но това е мое лично мнение.
 
-----------------------
Колкото до изложеното отношение, оценки, съвети и препоръки в поста на Юлияна... тва със сигурност не е моя работа.
То се чете. Бих казал само "БЛАГОДАРЯ" на Юлияна. :)
« Last Edit: декември 16, 2008, 03:45:16 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 86
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #49 on: декември 16, 2008, 03:45:37 pm »
Изобщо не искам да разказвам какво се е случило на мен или други хора около мен. Нито да изпадам в дълги словоизлияния. Само ще кажа, че Самият мозък не те боли. Дори операции на мозък се извършват с локална анестезия. Всеки по-запознат го знае.

Offline Юлиана

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 9
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #50 on: декември 16, 2008, 06:14:13 pm »
Въобще не съм споменавала никакви предни постове преди моя.  И поста ми не беше адресиран към конкретни автори. Това, което буквално казвам е, че болшинството се опитват да изглеждат компетентни. Това, че някой  сам се слага в тоя кюп на болшинството,  си е негова работа.

Всеки може да понаучи каквото си иска,  за която си иска болест.  Слабо ме интересува. Пази боже,  обаче,  от „понаучили” доктори.  Дано не ми се налага да попадам на такива.

Нямам намерение да се хвърлям в километрични спорове.  Не ми е интересно. Изказах мнение, с което не  ангажирам никого. Всеки е свободен да разбира и рефлектира както иска върху написаното от мен.   И затова,  не е мой проблем, ако някой се опитва да анализира моето мнение.  Въобще не намирам за адекватно да се анализира нечие лично мнение.  То Е и може да бъде само такова. Но, всеки има избор, как да прекарва свободното си време. 

Аз изказвам собственото си мнение и толкоз.

Дано линковете по-долу  са полезни на тези, които се интересуват от симптомите на инсулта. Както казах, се е случвало пред очите ми и са ми казвали какво изпитват.

http://www.doctorbg.com/page.php?id=14915

http://www.brainandspine.org.uk/information/publications/brain_and_spine_booklets/subarachnoid_haemorrhage/symptoms.html

Разбира се, не казвам, че няма случаи на асимптомни инсулти, дори напоследък са епидемични , но това съвсем не значи, че няма инсулти с характерните симптоми.

Нито приканвам да се разказват подобни случаи, нито ме интересуват. Апелирах само към обективност.  Но и тя не е задължителна.

Къде казах, че мозъкът боли?

Не съм казвала подобно нещо, Уна. 


Казах, че главата боли.


Поне по сведения  на мои близки, които починаха от инсулт.  Това, на мен ми стига. 

Сравненията  с  Ханибал Лектър са извън контекста за инсулта. Неговата жертва нямаше инсулт, доколкото си спомням. 


Не ми се изпада в спорове. Излишно губене на време.  Всеки има право на свое мнение.

Бъдете здрави. 

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: Какво става когато получим инсулт
« Reply #51 on: декември 18, 2008, 11:00:39 am »
УАУ...каква словесна престрелка се е заформила тук. :)...
Аз ще направя крачка встрани и ще поразсъждавамвърху това, което гледах...:)

Думите са тези, които предават това, което ни вълнува, това което искаме, дори това каквото чувстваме....Думите сами по себе си са мъртви...те са заучени, както всичко останало в този свят....те са заучени, с цел комуникация....така.

Тази жена се изправи там и се опита да ни обясни какво е почувствала. От нейният разказ, ние може да почувстваме състрадание, може да се развеселим от начина по-който представя нещата...може да почувстваме облекчение, че не се е случило на нас....дори скептицизъм, от рода на "ХМ, к'ва е пък тая?!?!?!":)....все заучени неща, но не съвсем...всички човешки усещания освен наименования и заучаване имат и още нещо...нали така? Когато някой изразява някакво чувство пред нас и ние сме имали подобен опит, ние не подлагаме неговите думи на съмнение. Добре разбираме смисъла на едно "разбито сърце", или болка от ударено кутре в ръба на маса:)...примерно..абсолютно образно изразено...Не можем да сме сигурни дали е точно същото усещане, но имаме ясна идея за какво става въпрос...

Това, че някой не знае за какво точно тази жена говори, не означава, че тя не го е усетила точно по този начин...не вярвам тя да лъже...за мен лично това си е истина и аз вярвам безрезервно:)

поздрави
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline kamena

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 3
  • Gender: Female
  • ако нямаш изход,погледни нагоре
Re:Какво става когато получим инсулт
« Reply #52 on: септември 23, 2010, 11:24:07 pm »
Здравейте!преди 1 месец получих лек инсулт.Гледах,прочетох всичко,което сте написали и Ви се чудя,защо се занимавате с тези неща.Докато лежах в болницата и ми слагаха система след система,аз си казвах''всяка капка е здраве''.Проблемът лъсна след като излязох от болницата,останала без сила,зле говореща,слабо подвижна ръка,с шепа хапчета.Не че няма кой да ми помага,но млад човек можещ всичко си е ''гадно''да зависи от другите.Сега се стремя да говоря(колкото и да е зле),да върша все повече неща,да търся спокойствие.Говорите,какво е довело до инсулта?Ще ви кажа:напрежението,настинката и мазната храна.Пазете се от тези неща.С добри пожелания към всички вас!