Author Topic: Визуална порцийка смях, + бонус за тия, дето би им стискало  (Read 2366 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
На времето ме учиха, че смехът бил полезен. Може би - когато се смея това точно въобще не ме интересува. Но пък още навремето се възползвах от смеха - като проникна в същността му.

Ето една възможност първо да се посмеете... http://www.party-bg.net/news.php?extend.1540
----------------------
А ПОСЛЕ - другото, но с примерно предупреждение 
- ЧЕТЕТЕ ТЕКСТА ПО-НАТАТЪК И ПРОБВАЙТЕ евентуално СЛЕД КАТО ВЕЧЕ СТЕ СЕ ПОСМЕЛИ на снимките от линка!!!
--------------------------------------------------------------------------

Упражнение за напреднали, и смелчаци с интереси в самоаналитичната посока - към себе си.  :) само да напомня, че самоаналитичността е процес който не е интелектуалничене с фразите "може би", мисля че, като че ли.
става въпрос за "САМОДИСЕКЦИЯ" но на "живи" процеси - във движение. В този смисъл дисекцията е разкриване на "скритото" и после само се гледа... Просто се гледа, а не се размишлява. размишление има там, където няма осъзнаването за "ЯСНО ВИЖДАНЕ". Чак след осъзнаване и пълната пасивност на "ВИЖДАНЕТО" чак след това идва реда на обобщенията, идеите, връзките и извеждането.  Но чак след като се "ВИДИ" Всъщност САМОАНАЛИТИЧНОСТТА е система за самостоятелно наблюдение, чрез предизвикване на състояние в което да се инициира явлението "СТРАНИЧЕН ВИРТУАЛЕН НАБЛЮДАТЕЛ". Kато най-голямата трудност е именно от диференцирането и изчистването на състоянието на "НАБЛЮДАТЕЛЯ" - никакво мислене, никакви оценки, никакви разсъждения, никакви етикети, и най-важното - НИКАКВО ТЪЛКУВАНИЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ - ЧИСТО ВЪЗПРИЕМАНЕ и пълно приемане - поне в началото, докато се стабилизира състоянието. После, след задълбочаването и отработването му, се добива възможността да го инициирате почти непрекъснато... Но и да го спирате, когато пречи. :) Смисълът на всичко това е да се "отдели" чистото възприемане от психичното му интерпретиране, което е основата на начина по който всеки се самоомагьосва. Чак тогава се проглежда "НА ЧИСТО".
И така...
------------------------
Дали някой от вас би дръзнал да отиде по-далеч от "смешната" си реакция и да се упражни да"проследи", чрез примерните виртуални самовъпроси, които всеки би могъл да модифицира или пък да си направи свои:
- какво е смеха - за мен,
-дали смеха е реакция
-на какво се смея - аз, а другите..
-защо и как се случва - в мен.
-кое го поражда и през какво се минава. Как протича.
-какво става докато се смея.
-мога ли да се смея "вътрешно" - без глас.
-а мога ли да го правя, докато наблюдавам всичко това, или веднага изчезва "смешната магия"...
--------------
Успех - на евентуалните смелчаци...
« Last Edit: август 14, 2008, 11:41:03 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2935
  • Gender: Male
ето оригиналния сайт за тези весели "простотии":

http://absurdi.com/

и още един подобен:

http://seir.bg/
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
Ама тук май всички са доста "респектирани" и никой не иска да поеме предизвикателството, предвид това което евентуално може да последва. Аз, така или иначе вече съм влязла в "серия", така че продължавам смело напред... Ще кажа нещо, което няма пряка връзка със снимките от линка, на които впрочем доста се посмях.

Никога не съм имала нужда да търся смешни клипчета и картинки, не мога да разказвам и не помня вицове и анегдоти. Когато нещо ме разсмее, се опитвам да го споделя, ама далеч не винаги се получава. Нямам такъв талант. В момента докато чукам на клавиатурата се сещам, че съм фенка на П. Г. Удхаус, пък и като цяло на качествения английския хумор. Не мога да не спомена и Уди Алън, само че с него ще спра до тук, защото рискувам да изпадна в положението на манекенките, които четат Куельо.

Та на въпроса. Не съм искала да се изказвам на всяка цена, но като прочетох за отправеното предизвикателство и като се замислих, в съзнанието ми изплува спомена за едни много сладки моменти, когато смеха за мен е бил невероятно облекчение и ме е изваждал точно в най-подходящия момент от казана на моите мании, амбиции и страсти. Сега се замислям дали и при другите хора това се проявява така, защото при мен действа като по някаква схема и осъзнавам, че е някакво правило почти без изключения!

Винаги когато съм потъвала, както се казва до гуша в някакви много "сериозни отговорности", наложени от стремежа ми за обществена - личностна или кариестична изява, гоня срокове, притискат ме обстоятелства и всичко е "заложено на карта", точно в най-сублимния момент, когато усещам че съм на ръба на силите си, когато ситуацията е такава, че вече изпускам тотално нещата от контрол и аха да се предам на отчаянието и паниката, отначало неусетно и много плавно започва да ме обзема някаква еуфория, усещане за лекота, щастие и освободеност, и като правило едновременно с това в конкретната ситуация винаги изниква нещо ама тотално смешно. Обикновено е свързано с мен самата, с някой мой гаф, с трагикомична реакция от моя страна или на някой около мен, или пък на такъв, който изобщо „не е в час” и се чудя дали да не му пръсна главата най-накрая...

И тогава смехът идва. Отнася ме тотално. Като цунами. Отлитам в някакъв паралелен свят, безтегловен от всякaкви грижи. Не ми пука за нищо. Това което се случва някакси не ме касае вече. Било е сякаш нещо съм се объркала. Изпаднала съм в някакви заблуждения, но ето вече съм добре. И ми е смешно. Смешна съм си. Така, както понякога ми е смешна моята малка дъщеря, когато върши несвойствени за възрастта й неща и си придава важност. Смея се на себе си с умиление. Усещам, че се обичам и че ми е хубаво. Вече изобщо не е от значение какво ще стане. Провал, загуба, безизходица – нама такива "животни". Поне аз нямам нищо общо. Аз съм над това – високо и отгоре.

И така. Много пъти съм преодолявала със смях такива ситуации. Не съм го правила осъзнато. Като правило това става точно когато изобщо не ми е до смях, когато съм на ръба на нервен срив, както се казва. Смехът идва сам. Като спасителен пояс, като избавление! Доколкото мога да анализирам, действа само при много голямо напрежение, тогава може би, когато има насъбран много адреналин! А иначе съм имала и много тежки моменти, дъъълги т.н. екзистенциални кризи, когато не само че няма смях, дотолкова няма нищо за което да се хванеш, че единственото, което искаш е теб да те няма. Заспиваш в изтощение с кошмара, че на другия ден пак ще се събудиш. Отваряш очи и сълзите потичат от теб без причина, тялото ти тежи, а леглото е като гроб. Усещаш как живота около теб цъфти, но не и за теб. От тук не можеш да излезеш със смешка. Излизаш мнооого бавно... Всъщност не знам как! Мисля ... и ми се губи. Не помня. Единственото, което помня е това с леглото и многото рев сутрин! Колкото и да ми е било тежко тогава, сега вече си обичам и тези моменти!
« Last Edit: август 14, 2008, 10:34:56 pm by kikka »

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Смехът е израз на една по-висша вибрация. Той е производна на радостта. Но докато радостта не е по отношение на нещо, тя е естественото състояние на чистото съзнание, смехът е характерен с това, че се насочва към обект. Може да се направи аналогия с любов и обич.
Нужно е нещо, което да мотивира смеха, както посочените картинки, които не прегледах докрай, но така или иначе ги виждам навсякъде. А малкото които видях ми казаха едно и също - смея се на простотията и посредствеността на хората. Това го каза и Веласкес. Обаче защо?
Другото написано по-горе от Кика също съдържа ценен индикатор - тя споменава стреса като причинител на спасителен смях.
Тези две причини за смях съдържат идеята ми какво е смеха и защо ми е смешно.
Всъщност се смея на абсурдния дисбаланс. Липса на естественост, която съществува против всички очаквания, правила, закони на природата. Това  са всякакви абсурди. Със смеха си наблюдавам даден обект и изразявам състоянието си спрямо него. Простотията и стреса носят ниски вибрации и смеха изравнява несъответствието. Когато се смея съзнанието ми се извисява по отношение на наблюдавания обект. Ключът е, че това всъщност идва от наблюдателя в мен, чиято естествена вибрация е винаги по-висока в сравнение със състоянието на което се надсмивам. Т.е. когато се смея излизам от едно състояние и навлизам в друго, от което виждам първото. Имам възможност да прозра какво, как и защо се е случило, да го обобщя.
Всичко това се върши от ума в повечето случаи без изобщо да се замисля човек какво и защо му е смешно и на какво точно се смее. Но така или иначе се получава отделяне на две състояния. И това е един естествен път към наблюдателя в човека. може да се използва точно с идеята че при смях се вдигам на относително по-високо ниво в сравнение със предишното. Повишава се вибрацията в точката на осъзнаване.
Просташкия смях и надсмиването също са производни на естествената радост, както и откровения смях на несръчността на дете примерно. Излизането извън ситуацията с усмивка е вече поглед на един по-голям човек, по-съзнателен.
Което ми дава възможност да загрея нещо много ценно и важно за мен в момента и да го изпозлвам. Когато съм уморена и имам силен дразнител, за да не влизам в резонанс, мога да използвам смеха. Тъй като дразнителя винаги е с по-ниска вибрация. Това е естествено, понеже излъчва недоволство. Като му се усмихвам и да се радвам, се освобождавам от ангажирането със недоволството в известна степен.
Поздрави на всички
« Last Edit: август 17, 2008, 02:56:55 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!