Author Topic: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?  (Read 15053 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #30 on: август 29, 2008, 08:49:24 am »
Ама как ме кефят дългите, ясни и полезни постове.
Дългите, щото още не мога да пиша дълги постове. А пишещите дълги постове винаги са важни. Щото аз не мога.
Ясните постове също щото не го мога. А искам. А толкова е готино да напиша нещо и после всички да кажат - баси, прав е човека. Пък то сега - я риба, я неразбрал нещо.

И така искам да не съм първосигнален. Обаче и жертвата и хищника са първосигнални. И са ми в кръвта. (Старая се да пиша хищник, но като ме хващат и за риба не ме броят) В кръвта ама първосигнално... Някак искам да не съм дори и n-та производна на първосинала. Но най-много да стигна до 1-ва или 2-ра производна. Как да не съм първосигнален, като дори не виждам друго. Ако не мога да видя повече от системата риба-рибар няма как да не съм едно от двете. Кой ум да си освободя - рибешкия или рибарския. Който и да си освободя все ще е същия рибешки или рибарски ум. Само дето ще е пазен. И какво ще знае празния рибешки/рибарски ум.

Не знам какво търся, но не е "к`во да е"

....

За освободените умове в прав текст: И риба да си и рибар все е първосигнално. Каквато и илюзия за непървосигналност да има. Въпрос на виждане.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #31 on: август 29, 2008, 01:40:27 pm »
 С "искане" няма да премахнете първосигналността.Въобще давате ли си сметка от какво се отказвате?Та нали ако нямахме реакции как тогава ще можехме да се защитим от опасностите на средата в която живеем.Първосигналната система е най естественото нещо в човека и във всички живи същества.Та нали това ни е заложената защитна система.
 
 Проблема не е там...когато човек започне да реагира на вътрешните стимули вместо на тези от външната среда,тогава се появява тази неадекватност."Искането" и "желанията" са именно стимули от вътрешния ни илюзорен свят.Това за мене са просто миражи в главата ми...можете ли 40 дни да останете насаме със вътрешните си демони,да се изправите пред всичките изкушения на дявола като любовта например,и да ги надрастнете?Да надрастнете всички детски желания,да убиете всички детски мечти...за да се преродите в един нов човек.Аз съм готов...чакам само удобния за мене момент и когато живота реши че съм готов ще ми предостави възможността да...

 А тялото ни постоянно ни изпраща информация за неговото състояние.То плаче под ударите които му нанасяме всеки ден с алкохола,цигарите,наркотиците и още много други дейности водещи до самоунищожение и самоунижение.Но кой слуша какво му говори тялото,важно е какво "иска" душата нали?И дали човешката душа може да "иска" или нещо друго в нас "иска" представяйки се от името на душата.Този скрит дявол е във всеки един от нас и е много по хитър от колкото очаквате.И той точно от това се възползва...представяйки се за вас,в един момент вие започвате да вярвате че той сте вие...

 Естествените човешки реакции върху стимули от външната среда са най естественото нещо.СПОНТАННОСТ,НЕПРИНУДЕНОСТ, в тези думички откривате ли смисъл?Аз не мога да си позволя да бъда тях...дявола вътре в мене не ми позволява...НО и неговия ред ше дойде,заедно със всичките му приятели демоните, които постоянно ме лъжат че са мои приятели.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ВАСКО...
След кратът съвет между себе си и себе си, ще поема риска да си позволя нещо, което досега не съм правил никога. Обаче някак си си го усещам че е факт. И ще го изразя точно така, както си е...
Надявам се да разберете и вие останалите защо и какво е. Всичко написано не може да е само заради ВАСКО. И е без значение че само използвам неговото "име" - той е само повода, само възможността...
При всички положения -ваша си е отговорността. Аз каквото стигна до мен - го направих. И го оставих в написаното...
=======================

С "искане" няма да премахнете първосигналността.
.....да се изправите пред всичките изкушения на дявола като любовта например,и да ги надрастнете?
Да надрастнете всички детски желания,да убиете всички детски мечти...за да се преродите в един нов човек.

...Аз съм готов...чакам само удобния за мене момент и когато живота реши че съм готов ще ми предостави възможността да...

 ...Този скрит дявол е във всеки един от нас и е много по хитър от колкото очаквате.И той точно от това се възползва...представяйки се за вас,в един момент вие започвате да вярвате че той сте вие...

ВАСЕ,
Виж как си се омазал - виж че написаното няма стопанин. Три абзаца и трите си противоречат един на друг, защото още не си се научил да СЕ ЧЕТЕШ. Всичко е написано - така ли се изхитри - да чакаш живота? А да си стоиш сляп за неговите подаръци? В собствените и постове всичко е написано. ЖИВОТА непрекъснато ти дава възможността... Твоят живот - чрез твоето написано - посланията за теб. за къде си се "ЗАЧАКАЛ"? И що не вземеш да си сложиш задника на едно място и се се позамислиш за себе си, а не само за заучените си образи. тая стаена гордост чия е? на кой и защо ги говориш тия неща в множествено число - ТИ НА ТЯХ ЛИ - та това си ти...

От трите извадих сърцевината - не ги ли виждаш - изчистих ги и оставих само основата...
 КОЕ В ТЕБ "смята че си готов"?
Ама не си. самата идея, че "ЧАКАШ" някакъв си удобен момент...
та чий е този момент... и закъде го чакаш.
Нима не се сещаш Кой чака?
Кой е тоя ЖИВОТ, дето ще "реши" да ти предостави възможност. тя вече мина... и пак... и пак... Ти плуваш в нея непрекъснато - защо тогава десетилетия все още не я виждаш? И тогава - какво ли чакаш, за какво да си готов?
тва са пълни глупости Васе... това не си ти.

Целия ти живот, дори в този миг е НАЙ-ДОБРАТА ВЪЗМОЖНОСТ. И ти именно така продължаваш да я пропускаш - като "се залъгваш че си готов" за нещо си... и само да "дойде" и край. Всички събития в живота ти, не само досега... всичко е нагласено, за да се възползваш. А не да "си готов за нещо си". Един мързел - тва е цялата работа - заради тва чакаш.
Именно сега ти е дадено - не занапред. Никакво изкушение не са нито любовта, нито парите, нито славата, нито близостта... тва са пълни глупости... дори и мита за дявола... 

Къде щеше да е дявола без нас... И къде ли е ако нас ни нямаше. Помисли... не се поддавай на стереотипи и шаблони в представите и мисленето. щото именно в тоя миг - дори и в поста ти - те са налице.
Ако нещо е вътре в теб, не можеш да "издържаш" на изкушението. Значи вече то го има. няма значение, дали ще се потопиш в любовта, ако не си, ако "ще виждаш с нея нещо от своето стремено, липсващо или изгубено" не го отхвърляй. защото отхвърляш себе си. Отхвърляш Живота си и онова, което ти дава. Ей това е - човека чака, защото си изрязва истината, като си "представя" нещо си друго, дето да "дойде при него. така можеш само да повикаш поредната магия - с подаръците и сбъдването на желания. И щом то е вътре в теб, ВСЕЛЕНАТА го вижда ясно - ти го излъчваш на съответното ниво, чрез съоптветната вибрация. недоволния човек, дето е перманентно така, също е заради подаръка на вселената - защото той изявява избора си да е потопен в НЕДОВОЛСТВОТО СИ... И е сляп за всичко друго.

Ти не си по-умен от живота БЛЯХ - ЖИВОТА е голямата картина, която ти никога не можеш да зърнеш, освен с "НЕГОВИТЕ ОЧИ". И ако само "мислиш" или чакаш, или пък се правиш на ЖЕЛЕЗЕН спрямо някакви си изкушения... то ти вече си потънал в най-голямото от тях - да се самоомагьосаш на "ЯСНОВИЖДАЩ" или "Яснознаещ". 

Единственото, което е сериозно, е ДА СЕ ПРИЕМЕШ - това още не си научил от даровете на ЖИВОТА. закъде си тръгнал да "чакаш нещо си" щом още не си научил да "ПРИЕМАШ" - това означава символа на "Смирението...". Пълен си с незиживяни неща. А искаш да ги прескочиш ли?... ама няма как да стане - те са в теб. И единствено себе си можеш да заблудиш - НИТО ЖИВОТА, НИТО ВСЕЛЕНАТА.
 
ДА СЕ ПРИЕМЕШ, това означава ДА ПРИЕМЕШ И СЕГАШНИЯ ЖИВОТ - иначе нямаш достъп до СЕГА-то.
Да приемеш означава първо онова - изначалното искане, да усетиш че вече си го получил, че  то е именно СЕГА.
 Да се приемеш, означава, че ако наистина го направиш, ЩЕ ГО УСЕТИШ ВЪТРЕ ТОВА РАЗКРИТИЕ, ще коленичиш и ще му благодариш през сълзи - НА ТВОЯ ЖИВОТ. Заради радостта, заради благодарността... и нито една от тия или другите думи, няма да е достатъчна за да изрази онова, което се усеща отвътре -  И вече няма да ти се налага да "чакаш". И чак тогава вече ще си "ГОТОВ" за да продължиш. това се нарича ИЗЖИВЯВАНЕТО НА КАТАРЗИС.

Погледни се, осмисли се внимателно - защо все непрекъснато досега в живота си вечно си ИСКАЛ... защото вечно изживяваш ЧЕ НЕ ТИ ДОСТИГА. Я хората, я родителите ти, я живота, я това че си самотен... ВСЕ НЕЩО НЕ ДОСТИГА... И къде си тръгнал тогава с тоя "НЕДОСТИГ". Отрезви се малко и стига си се въртял само в една и съща дупка. Седнал си като на остър камък, само и само да не ти е удобно на него и непрекъснато да си въртиш задника и да се оплакваш и негодуваш. Тва всички го могат. Това даже не се прави - то си идва само. Истинското предизвикателство е именно обратното - ДА СЕ НАМЕРИ ЧОВЕК.

ВАСЕ... я се поспри... остани внимателно. овладей поривите... за малко успокой страстите... И в поне мига на тишина се попитай един единствен път СЕРИОЗНО СЕ ПОПИТАЙ- КОЕ Е ПОНЕ ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО< КОЕТО НАИСТИНА ТОЛКОВА ДА ТИ ЛИПСВА - пари ли нямаш, живот ли нямаш, място за живеене ли нямаш, кола ли нямаш - от какво си лишен... и защо.
ЗАЩО ТОЛКОВА ДА Е ВАЖНО ВИНАГИ КАКВО ЛИПСВА, а не се вижда КАКВО ИМАШ? Притчата за чашата, дето според повечето била наполовина празна - едно и също, само гледната точка била разликата. И веднага виждането се променя. та и ти така - едно и също нещо, обаче избираш да го "гледаш" с очите на НЕДОСТИГАЩОТО, а може да е с обратното...

ПОСОЧИ ПОНЕ ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО, което наистина да ти ЛИПСВА...

В ТОЗИ МОМЕНТ СЕГА, ей сега - ДЪЛБОКО СЕ РАЗРЕЖИ - кАТО НА ДИСЕКЦИЯ - И САМ СЕ ПОПИТАЙ:
 МОГА ЛИ ДА СИ ПОСОЧА ЕДНА ЕДИНСТВЕНА, ТОЛКОВА ВАЖНА И СЕРИОЗНА ПРИЧИНА, ЗАРАДИ КОЯТО СЕГА - ИМЕННО СЕГА - ДА НЕ МОГА ДА СЕ УСЕТЯ ЦЯЛ и ДА СПРА ДА СТРЕМЯ, ЧАКАМ< ИСКАМ< ДА ПИТАМ< ДА НЕ ВИЖДАМ... ДА СЕ УСЕТЯ ЦЯЛ, СЕДНАЛ НА МЯСТОТО СИ. ЧЕ ВСИЧКО КОЕТО ГО ИСКАМ МИ Е ДАДЕНО.
ПОНЕ ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ПРИЧИНА
ВДИГНИ ОЧИ ОТ ТИЯ БУКВИ, ЗАТВОРИ ГИ ЗА ДА ГИ НАСОЧИШ КЪМ СЕБЕ СИ  И СЕ ЗАПИТАЙ ИСТИНСКИ


СПРИ СЕ, ПРОСТО СЕ СПРИ... докато човек бяга не може да "вижда" - той все е устремен към посоката си. И така се заслепява. САМО онзи, който се "спре" само той може да тръгне в която и да е посока - ако въобще се налага. Само той има избора и носи отговорността. то само бягаш - тичаш. И какъв избор на направиш, след като всяка крачка се прави, защото е направена тая преди нея...

И ще го видиш - защото откакто си във форума... именно това липсващото ти все стои зад всички думи. Стои и в очите ти... Горния пост написах повечето неща за "ДЕТЕТО" - още не си го прочел... Още не си го "пуснал" да го видиш. То не те пуска да видиш, защото с неговите очи гледаш същия тоя живот, дето пишеш че "СИ ГОТОВ" да получиш. Ама тва го има само в приказките - неговите фантазии. Неговата храна.

ТО - това е  твоя АЗ. Това си ти - не е дявола.
Това е неговия живот - само за очи, дето не са негови - света му се нарича илюзия.
Но за неговите очи - това е Истината. това е неговата реалност. ТО ЖИВЕЕ ТАКА - в тая среда. То си е удома - и щом "ЧАКАШ" ти живееш неговия живот. И го правиш, защото още не си открил СВОЯ СОБСТВЕН..  То идва и съществува, защото е имало празнина. То идва като заместител в едно празно място. И идва с ролята да изиграе едно формално магично изпълване. то самото е магия, ти самия живееш в нея. защото ТИ И ТО сте едно. Докато не се откриеш - отвъд него. Чак тогава то ще трябва да си отива и да освобождава трона... И да го дели - поне в началото, докато властта преминава от един господар(АЗ) към другия. Твоята празнина го е "повикала" - липсата ти. И тая изначална "липса" го пробива и него. Става основата и на неговата магия. И на всички нейни безкрайни версии. ПРАЗНОТО - дето се вижда по стремежа да се "запълни".
ТО ЖИВЕЕ и е важно, и е управляващо, не заради друго - защото иначе теб няма да те има. ЗАЩОТО без него в досегашните мигове си НИЩО - то е твоят живот, то е твоята защита... нищо че магията "прави нещата да са други".

Него го има, то е важно, то е силно не защото иска да те прецака... не защото иска да оцелее... ТО СЪЩЕСТВУВА ЗАЩОТО ТОВА СИ ТИ.

И пишеш, че първосигналните неща са нашата защита - така и неговите първосинални неща са за същото. Ама са по-хитри - защото много точно си го написал - че се слива с нас - за да го припознаем. Ти самия си го пишеш - а не се прочиташ, да го видиш. да видиш, че голяма част от постовете ти съдържат именно позивните и посланията на същия тоя ЖИВОТ, дето пишеш че го чакаш, щото си бил вече готов.

ВАСЕ - няма нито сериозно, смислено или достатъчно важно нещо, което да ти пречи да си себе си, да си цял, да се усетиш пълен.
НЯМА - нито едно.
НЯМА ТАКОВА... Никога не е имало. Нито "тогава", нито сега...
И... при това положение, какво "чакаш" живота да ти донесе приятелю?
То никога не ти е било отнемано и винаги е било при теб. Само магията ти, с която и досега живееш, е която непрекъснато те "ДЕРЕ' да искаш, защото си с идеята че "ВЕЧНО СИ НЯМАЛ" че вечно недостига... А НИМА ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ е защото ЖИВОТА ЛИ ТИ ГО Е ДАЛ. И сега какво - ЖИВОТА ДА ТИ ДАДЕ "ДРУГОТО"... А за теб какво да остане? ЧАКАНЕТО ЛИ" - не се ли сещаш колко хитро и мързеливешката се "работиш" по тънкия начин.


ЖИВОТА НЯМА НИЩО ОБЩО С ТВОЕТО ОЧАКВАНЕ ДА ТИ "ДАДЕ" НЕЩО СИ. това е само състоянието в което си в момента. И което единствено ти можеш да ПРОМЕНИШ.
НО НЕ МОЖЕШ НИЩО ДА ПРОМЕНИШ, ДОКАТО НЕ ПРИЕМЕШ ПЪРВО ТОВА, КОЕТО Е. найестественото нещо на всяко дете е да е недоволно - защото най-естественото нещо за него е, ДА изживява липса, всичко да е недостатъчно. И да се фокусира и намира безупречно винаги само ония, неща, дето да ги няма, дето да ги стреми защото все му липсват.
« Last Edit: август 29, 2008, 03:44:14 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Юлиана

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 9
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #33 on: август 29, 2008, 03:27:53 pm »
Спонтанноста и непринудеността са най-големият враг на матрицата. Спонтанните хора са най- опасни за нея и „онези”, които са нейни пазачи. Спонтанният човек е непредвидим,  трудно манипулируем.   И никога не знаеш, как ще реагира. Спонтанният човек не е шаблонен, а  точно обратното. Но той не е първосигнален . Спонтанност и първосигналност са две различни неща, според мен.

 На „Матрицата”  и трябва стадо,  в което всяка овца да следва другите.  Тръгне нанякъде едната  и останалите  -  след  нея. Но ако ги питаш, накъде са тръгнали, вдигат рамене.. не знаят. Прилича малко на побългарения вариант с опашките, виждат опашка и се нареждат, и като питаш последния,  за какво се редят,  ами не знам, видях опашка и.. Ами да,.. как не се сетих, че като видиш опашка, трябва да е за нещо....и... да се наредиш..

И се почва :  Чух по телевизията и...  Пише във вестника и... Ванчето от 5 етаж ми каза и... По новините казаха, че Осама Бин Ладен се крие в нам си кои пещери и..... ние го търсиме... И реакцията:  Този гаден терорист  е много хитър, кога ли ще го хванат?    Ами ако се замислиш, а не  се доверяваш непременно на всичко по ТВ ( шаблона) , може и да почнеш сам да разсъждаваш.  Ами Осама, колкото и да е богат и могъщ, Американската армия, заедно с  НАТО не са ли поне една идейка по-силни и не разполагат ли с мааалко повече техника и средства? Ами май да. Ами защо не го хващат тогава? Ами  дали искат да го хванат, а? А той дали се крие ?  Дали им пука въобще.  Не. Не искат и не им пука, защото всичките конфликти така или иначе,  са създадени  нарочно с една цел :  да поддържат  стреса и омразата между хората. Чудесно са скроени винаги или на расова или на религиозна основа.  И готово. Пускаш  демагогията по телевизията (шаблона)  и стадото вика беееее,  бееее, така еееее..Но стадото не мисли, то следва. Матрицата действа перфектно. 

 Онзи, който контролира ума си, мислите, чувствата, който не се страхува да има емоции, но е техен господар, а не роб, той може и да помисли нещо друго, не само това което медиите го убеждават да мисли. 

Има ли в днешно време войни които да са свършили след като са започнали? Не. Това е трика, да почнат.. и никога да не спират . Защото по време на война  мега- богатите ( оръжейни фирми, лекарствени фирми, петролни корпорации, банки)  печелят още повече от резките промени на борсовия пазар. 

Но, стадото не спира за миг да, каже: Бе, какво става тука бе?  Нещо не е наред.  А следва другите овци и продължава да мрази, да воюва, да завижда и ..  да убива заради това.  И разбира се , да поддържа порочния кръг на шаблонно мислене. Илюзията, че мисли сам.

Никой не бива да смята, че първосигналността и шаблонността по принцип са вредни.  Човек е устроен така, че те да му вършат пефектна работа. Когато  му е пълен пикочния мехур, не да мисли и  медитира , дали му се пикае или не, докато се подмокри,  а  да иде да се изпикае.  Заучените матрици и шаблони  на клетъчно и биологично ниво са полезни неща за тялото. Така органите си вършат работата сами,  без ние да мислим как да изтласкаме кръвта по вените.. . Така кракът не забравя да направи следващата крачка, когато вървим.  Така не забравяме да поемем  следващия дъх,  и така  никога не спираме да дишаме. 

Човек обаче трябва да се научи да е господар на емоциите си,  а не техен роб.  Трябва да се  наблюдава и изследва сам и да упражнява контрол над емоционалността си. Веднъж,  ако  си позволиш да влезеш в шаблонното мислене  , ставаш толкова мързелив, че оставяш другите да мислят вместо теб.   Лесно приемаш наготово създадени вече системи за вярване. Някой казва нещо, значи е вярно.  Следваш вече принципите, които някой друг е създал,  не своите собствени.  Но пък си убеден, че имаш свои принципи, мисли и разсъждения. Но ако се замислиш цялата ти система верую е  чужда, приета от теб наготово.  Поредната  илюзия.

Емоциите са едно,  а съвсем друго е да нямаш контрол над тях.  Аз не прокламирам да станете дебили, да не чувствате и да не усещате. Просто се наблюдавайте като страничен наблюдател, за да свикнете да се контролирате.  Наблюдавайте си реакциите и се питайте, защо направих това, защо казах това.  Това е самоизследването, да си обръщаш внимание.  Първосигналността ти трябва,  за да се поддържа биологичната функция  на тялото. Но ако имаш претенцията, че си нещо повече от физическо тяло,  се налага да се държиш като нещо повече от физическо тяло и това е,  да оставиш първосигналността на органите си.  А ти да започнеш да мислиш със собствения си ум.

Толкова много дисбаланс и конфликти в света се дължат именно на неконтролирани емоции.  Неконтролираната емоция, може да е  комплекс, гордост,  суета, патриотизъм,  подкрепа към футболен отбор, расова нетърпимост. Какво ли не.  Когато станеш господар на емоциите си, дори самите те престават да бъдат  така банални, полярни и черно- бели  и се оцветяват в неподозирани за теб  нови  нюанси.

Бъди господар на себе си. Шимпанзето има 99 % същото ДНК като нас.  Това не означава , че е много умно. А означава, че ние имаме животинско тяло.  Ако смяташ, че си нещо повече от това тяло, научи се да контролираш емоциите си .  Това е само началото. Краят е изчезването на  въпросният тип емоционалност по принцип. Има достигане на нива, в коите вече не виждаш нещата в черно и бяло и емоциите са в такова състояние, че нямат дори нужда от контрол.  Казва се покой.  Не е лесно да си в покой, когато цялата матрица около теб бушува.  Но, пък какво предизвикателсто за озни, който реши да  бъде  съзнателна личност,  а не  парче месо.
« Last Edit: август 29, 2008, 03:33:00 pm by Юлиана »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #34 on: август 29, 2008, 04:24:29 pm »
Юлиана,
аз не съм никой и не казвам кое е "правилно" по принцип. А кое познавам.

И така, мога да позная, че ТИ САМАТА ПИШЕШ САМО ПОСЛАНИЕ, а не го можеш. Оттам и не го познаваш.
Шаблоните и посланията са показателна работа. Обаче например ти самата не си видяла и своя шаблон. Един елементарен шаблон. И думите не са грешни, нито пък са иограничения. щото примерно не си ги "подбрала" както трябва. Оня, който познава, за какво служат те. както и да познава дълбоко, онова, дето е зад думите, той винаги ще намери думи - ще си направи свои, но ще го изрази. И думите - от шаблон, ще си зазвънят. защото вибрацията, дето ги определя, няма нито една дума да може да я ограничи. И вместо думите да ограничават, именно тя ще ги "ОЖИВИ", и ще го одухотвори.

Вероятно има и хора, за които твоя вид послание ще е къде-къде по-разбираем. Вероятно ти ще си чудесен оратор за голямата част от публиката. Вероятно биха ти издигнали паметник или възхвалявали през хилядолетията (примерно :)).
Обаче не познаваш ти самата онова, за което пишеш. написаното от теб е послание за теб самата. точно както е и при Васко.

Самовдъхновяващ ти е поста, посланието в него. И зад това самовдъхновение, изразено чрез "съвет" или обръщение вечно към "другите" има и нещо друго - ако го видиш, ще разбереш и какво означава ЕДНО ПОСЛАНИЕ ДА Е ПРАЗНО ОТ ПОЗНАНИЕ - само самовдъхновението му е целта.
Не умаловажавам, нито правя нещо да изглежда посредствено. Чудесно пишеш, и хич думите не са ти никакво ограничение - казваш го само когато ти трябва да оправдаеш нещо си... Но ти самата не познаваш ЕМОЦИИТЕ... иначе няма да пишеш въобще за думата КОНТРОЛ. Същото за ВЛАСТТА, като корена на думата "овладяване", както и заключителния ти пасаж - понятието "ГОСПОДАР" - всичките тия в твоите думи, са заемки от готови натъкмени фрази, и които се рециклират непрекъснато в чалгата и ПОП-социалната версия на красивите приканвания и добри намерения. А ти дори не си си направила труда сама да ги осмислиш, за да видиш че заради публиката и псевдоавторите си, са пълна безсмислица. И тия хора, за които тия фрази са само от значение за подмятане, въобще и не им трябва да се замислят какво всъщност означават. Просто си ги прехвърлят и това им стига.

КОНТРОЛА НА ЕМОЦИИТЕ, (както и овладяването им) е ШАБЛОН - един шаблон наготово. Зад шаблона обаче продължава познанието, според което съдържанието на две думи в тоя шаблон е напълно безсмислено и въобще не отразява същността, която изначално тия думи би трябвало да изразят.
Емоциите не се - нито овладяват, нито преборват, нито осмиряват, нито контролират. Ако ти самата се беше замислила преди да пишеш по следното:
 ЩО Е КОНТРОЛ - какво е, как се появява. какво му е значението и как се проявява и какви са целите му. Кое го поражда, защо е потребен... И как се връзва веднага към общата шаблонна фраза КОНТРОЛИРАНЕ НА ЕМОЦИИТЕ. И това че е шаблон, прави така, че хората които го приемат наготово си присвояват заедно с него едно полусъдърржание. И вече нататък си позволяват да го реплицират, както и тия преди тях са го направили. А нямат дълбочина за да го осмислят.
Може би изглеждат тия ми думи силно надути и да съм като надук пуяк чрез тях. Може и да ме привидиш като егоист, или пък върховен егоцентрик. това за мен няма значение, защото пет пари не давам, нито за етикета, нито за "наричането". защото за да пиша това, нито едно от тия неща не ме интересува. И го няма в  мен.
 И все пак ги казвам, като човека, който вече познава какво, как и защо е това НЕЩО СИ, наречено ЕМОЦИЯ.

И една жена-човек, която плува в емоциите-чувства, независимо, че думите й са силни, точни и може би добронамерени,  ГО НЯМА СЪРЦЕТО НА ПОЗНАНИЕТО в тях. И в този смисъл края на посланието ти  клони към ирония към самата теб си, дори към лицемерие към самата теб си. Защото си присвояваш да си преживяла според думите ти, нещо което всъщност не си. Много подобно на това, което прави и ВАСКО, в неговите постове. 
защото НЕ СИ - и това е факт. И е изписан зад ограничението на повечето от думите в тоя пост -  и не само в изворите.  И именно тия всички думи, дали не са израз на опита да се разбие едно ограничение... една бариера. И ако беше така - тогава нямаше обаче в тия думи да си присвоиш да изкажеш на "второто лице множественото число" нещо, което "подразбиращото се първо лице единствено число" не познава. И въпроса беше същия и в предишния ти пост в тази тема, в която имаше лозунг, да се "замълчи" за да се разбере, що е илюзията. И звучи правдоподобно, но ТИ ДОСЕГА НЕ СИ ЗАМЪЛЧАВАЛА. И приканваш в самия пост, с думи, като "словесна диария" Самата ти - как и защо тогава приканваш другите да го правят, и да изразяваш колко е погрешно обратното на "замълчаването"... и т.н.
Или пък особено изречението на което се усмихнах ...Всеки се е снабдил със съответстващия на псевдоинтелекта му  багаж от фрази, заучени  тези, постулати, думи, думи, думи....и  щедро ни залива с тази словесна диария...  :) Когато едно изречение е с "празно място" чрез неизказан автор, то тази празнота се изказва и през думите на изречението. Самата форма на обобщение, залегнала в началото на това изречениек, някак си не си я съотнесла и към себе си. И сякаш стоиш извън обобщеното, защото самия АВТОР не се е обозначил - сякаш само стои зад някаква завеса... Ето това е пример за думи в които напълно липсва автоотношение - просто се пише от името на "КОЙ"? Кой пише всъщност - кой е автора. сякаш в една стая има само глас, а няма присъствието на притежателя си. И съответно така се избягва отговорността - като и когато автора бяга от собственото си обозначение. Библията е направена цялата така. Особено стария завет. Много постове в изворите, са по същия маниер. И в реалния живот много се използва същото... но на едни места най-много. на политическите сбирки, на религиозните сборища... и т.н. това са риторични похвати, с които липсващия автор се използва за да се придърпа идентифициращия се читател, или слушател. психологическия трик е, че най-често така се подмамва вътрешния типичен глас на "родителя" в самия човек, който съветва, който наставлява, който именно "КОНТРОЛИРА". Но това вече е за други теми... 

ПОЗНАВАНЕТО е състояние на широта на автовиждането оттам и на световиждането. И е много различно от представите, получени от вдъхновяващите книжки и многото съответствена литература. защото и тя се пише от хора, дето и те самите са само представни форми, заместващи един реален живот. Познаването е процес, който изразява дълбочината на нашите възможности да проникнем сами зад думите, действията, мислите, шаблоните... И вместо наготово приетия шаблон, за да го открием сами - там надълбокото и в самотата на сериозната работа над себе си. защото именно оттам е извора тръгват и мислите и думите. И именно ТАМ е онова, дето е преди тях.

« Last Edit: август 29, 2008, 05:34:09 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Юлиана

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 9
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #35 on: август 29, 2008, 09:27:49 pm »
Това е, според  мен, типичен пример за илюзия.
Поредният  безплоден   опит ,  да се направи психоанализ  на  виртуален герой .
Някой (  без значение кой )  в едно виртуално пространство , наречено Интернет, се обръща към     виртуалния  герой  ”Юлиана” ,  с презумпцията,  че  знае  кой /какво/дали  стои зад тоя ник.  И се опитва да анализира някакъв ,  написан от тази  илюзорна фигура,  текст.   Защото, какво може анализаторът да  види  зад името „Юлиана”?  Само своята илюзия за него/нея/тях.. Илюзия, базирана  изцяло  на текстове и разговори в интернет пространството.   Илюзия базирана на илюзия, това ли е познание?

Какво се крие зад ника „Юлиана”  , не се знае,  а се ПРЕДПОЛАГА  и ФАНТАЗИРА  и съответно  образът,  който се  „изгражда” на базата на предположения и фантазии,   е също едно предположение  и  фантазия   -   пълна илюзия. 

 „Юлиана”  може да е 50 годишен  интелектуалец, който да се гъбарка по форумите  и да гледа сеир,  може да е 18 годишен малдеж, който  се забавлява  в свободното си време.  Може да е 27 годишно , комплексирано момиче, което и да пише  глупости.  Може да е сериен убиец,  може да е педофил, който се опитва сладкодумно да привлича жертви...  Може и да е група социолози,  които изучават  поведенчески модели... Кой  ЗНАЕ?  Може да е   всичко и още.  Това е Интернет!   Фантазията  на всеки е неговата граница.   Все едно е да играеш на електронна игра.   Можеш да бъдеш  супергерой със свръхестествени сили ,  да посичаш със самурайски мечове силните си врагове, но  накрая оставяш джойстика и отиваш да  пийнеш една бира и пак си ти – Евгени. 

Виртуалният герой  „Юлиана”  никой не го е виждал,  докосвал, разговарял наживо с него и затова не може да  го анализира   обективно .  Може да анализира само собствената си ИЛЮЗИЯ  за него/нея/тях.  Така и няма да узнаем кой е той,  защото е само  поредната илюзия. И  съответно, опитът  да му се направи какъвто и да било психологически портрет,  ще бъде също една  илюзия. 

Абсолютно безмислено упражнение.   

Разбира се, изборът си е личен и всеки носи отговорността за своите постъпки,  дори да не го осъзнава.  Включително и аз, който или каквото и да съм.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3131
  • Gender: Male
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #36 on: август 29, 2008, 10:34:11 pm »
Като гледам колко сте изписали по темата, ето това е цяла една илюзия, която сте създали. Дано поне всеки да е намерил отговор на въпроса за себе си, защото общ такъв е невъзможен. Аз не очаквам да се разбера с всички вас и да се сме на едно мнение по който и да било въпрос, но ще съм щастлив, ако всеки може да мисли сам за себе си и уважава това което мисли другия.
Като всеки друг философски въпрос и този за илюзията има множество отговори и те зависят от гледната точка, на субекта, който отговаря на въпроса. На мен ми допада всеки един отговор, колкото и различен и дори протовопожен да изглежда, защото както и да го погледнеш на даден въпрос все има истина в него, а песимистите ще кажат че има лъжа в него, няма лошо, всеки твори собствения си свят както намери за добре.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Юлиана,
Да приемем че това е една форма на дискусия. И в нея, аз примерно не смятам че въобще някъде е нужно да се стига до "ЕДИНОМИСЛИЕ" по някой си въпрос. Нито някакъв си "отговор" на единомислещи, нито пък форма на компромисна идея. Дискусията не е съгласяване, а именно различията на идеите в нея е същинския смисъл на обогатяването на всеки участник в това.
------------------------------------------------------
Е, аз прочетох в твоя пост един друг пример за илюзия.

В него ти си написала нещо по презумпция. И именно тая презумция е показателя, кой как и защо привижда и припознава образ, и после му придава обективнодействащ характер приписващ го на другите образи. И най-важното - чрез прочита на това, което си възприела, си оставила и самите следи на тоя прочит. А той е също толкова показателен, както и самото писане. Защото си резонирала точно на определени фрази, на словосъчетания, които ти самата си отразила и които също са в съотвествие на една форма на описание. И отразява всичко това принципа на който интерпретираш в своя си собствен свят - или най-малкото на оня отрязък от него, в който се "помещава" всичко в тия редове. Ето какво имам предвид:

"ЮЛИАНА" е само етикет - и го използвам само като обръщение. Аз анализирам не Юлиана, която е друга форма на образ - някъде там, за нея си. И в нея си.
Аз се занимавам единствено и само с това, което някой със самостоятелно избрания етикет Юлиана, е оставила - като обозначение. А пък носителя на този образ, който го е приел за идентификацията си и за АЗ, допуска по презумпция, и доказва, че всъщност този етикет бил само образ, при това виртуален в главата на някой, който също е виртуален. Но именно тази тема, в която Юлиана настоява чрез порой от думи, да се замълчи и се обявява за безмислеността на "словесните диарии" Това примерно е явно несъотвествие. Тя дори не го казва в едно изречение с което да затвърди, че самата тя прави "замълчаването" - а самия й пост е леене на думи, думи, думи. И оставеното несъотвествие, между нивото на думите, изказа и вътрешния му смисъл е онова, което се разглежда - а това никак не са виртуални следи - те стоят и "гледат" четящия тия редове.

Друг е въпроса че след разчитането на различни конкретни форми, следват известни допускания, и че вероятностния им характер е налице. Например, след като се забележат несъотвествията, се разглеждат в какъв план са, изказа, новата между които има несъотвествие и че всчко от тия нива си има своята си връзка. Да - връзка има, без значение дали е образ на група учени, или е пъпчив младеж със силен диоптър далекогледство, или пък алкохолик, забравил себе си и отдал се на страстта и умирането си. Това не ми пречи свободно да допусна някои моменти за образа на автора, след като внимателно проникна в оставеното от тоя образ. Нищо че няма да има задължително съотвествие нито със социалния статус, нито външния вид... Но то и в реалния живот, няма никакво съотвествие - хора, на външен вид красиви и добре сложени, изживяват в образния си свят, че са грозни, дебели и непохватни - това също е реазминаване. И това е само повърхностен пример. Целия ми предишен пост беше един обобщен образ, който след като е обобщен, да мине и през някои конкретни форми на проявите си - и са описани. Сигурен съм че много хора, ако са достатъчно откровени ще се намерят в тия конкретики. Но да допуснем, че не се открият - дали това е белег, че те се познават? След като собствения свят на това ниво е затворен и определен от образите, които обаче нямат съотвествие. В този смисъл оставеното с писане е далеч по-адекватен ориентир и отразява далеч по-пълно и автентично вътрешното състояние. Защото писането и четенето, и последващо писане много говорят именно за вътрешния свят на един човек, който в реалния живот, можете да срещате и той се покрива чудесно там чрез регулираните формални отношения, характерни за начина по който той се "маскира" в средата си. И са много малко хората, които имат адекватност в тяхната си среда и пред хората от ежедневието им, със образите, които оставят чрез писането си тук или там.
Дали би могла да ги каже същите тия думи в живо присъствие на лична "обективна среща". Защото примерно много хора вече срещнах, дето във форума и като са скрити много добре и различно общуват в сравнение с изразяването им в живо присъствие. И смяната на образните маски, които се покрива определен образ, за да се "напасне според изживяването на среда", е едно много очевидно и конкретно явление. Макар, че на някой да му е по-изгодно да го обезсмисли. И една от тия маски беше отразена, след като се свали роличката на благовидност и духовност. А отдолу се показа една пълна нищета във вид на един ред излияния през нескопосана псувня. Това там се чете. И може да се види. Щото като им падне пердето на хората, и се отваря именно онова - отвътре. дето иначе е благовидно маскирано и загладено.
 И гледам много хора тук пишат за образите си и от името им, и на това, което всъщност в реалния живот не им достига за да го изживеят. И интернет се явява чудесна форма на такава компенсация. Може дори това звучи на някой условно, виртуално или пък смешно. Следователно несериозно. Но все пак това са обобщение на факти. Мен не ме интересува нито пола (макар, че най-често си личи), нито физически дадености, нито конкретиката в проявлението на образа му, на изборите му... Аз не съм ясновидец и не ме занимават конкретиките на хората. Мен ме интересува "ЧОВЕКА" В ТЯХ. обвивката и проявлението й може да е всякакво и това напълно ясно е оставено на заден план при разглеждането на следите.

разбира се аз анализирах и направих разбор само на това, което Юлиана е оставила - а не на нечий си оригинал, дето се е нарекъл и живее някъде си. Мен този "оригинал" няма никога да ми бъде известен и не съм толкова "разсеян" че да съм забравил това.  :) И между другото НИКЪДЕ НЕ СЪМ ПИСАЛ ЗА ОРИГИНАЛА - и може всеки сам да провери това. Написано е - оставих следите си и подписа си. И между другото, аз съм човек, дето и в този пост, и в десетия предишен и в стотния ми, и в разговор по телефон, и в семейството, и на улицата, и в общуването и професията си съм точно това, и всички са в точно съотвествие. Говоря и изразявам неща, точно както ги и правя в реалния живот - според всички и всякакви хора, събития, случки и това, дето достига до мен. Това на много хора им се струва нереално, и сега много продължават да си мислят за мен, просто като някой изживяващ се образ на велик, или празнодумец. Всъщност това си е работа на всеки. И главно - не е моя работа. И това също си има своите връзки - към всеки от правещия оценки. Защото на базово несъзнателно ниво всеки човек в някакъв смисъл с няколко лица. И именно заради несъзнателното, са формирани редица разнообразни, но пък принципно ясни основни положения - заради това, че той не може без схематичността. И именно това е неговата матрица - това е проявлението й. на това се формират навиците и шаблоните във мисленето действията... и се проявяват и в писането и четенето.

Та...
Ето и защо аз с личността, наименуваща се някак си, и подписваща се с този ник, не ми е работа да се занимавам и не го правя. И правейки разбор на оставеното от нея, работя с реални следи, оставени в реална среда. Това не е нищо виртуално. Как, защо и според какво направих един разбор - може да се прочете. Това не е лично отношение, защото тук няма личности. И личностите не ме интересуват по простата причина че не се занимавам с тях. И всеки от вас също привижда в постовете на РАМУС, всякакви образи - за всеки четящ той си ги прави според начините по които се е научил да "сравнява" и интерпретира според модел. И разликата между мен и другите пишещи е именно защото повечето от тях не знаят че разглеждат образи, а ги преживяват като реалносъществуващи. И това е един от адекватните показатели, колко са образни световете според които наричаме що е ИСТИНА, РЕАЛНОСТ и изживяваме като ВЪН ОТ НАС. И това го има във всеки пост. Особено тия, които "нямат" автор. В които автора просто го няма, а има само едно обръщение към "другите". И сам посочих, че т.н. ДРУГИ, всъщност също са образи - написано е, само да има кой да прочете. Хем го оставих във вид на БОЛД ШРИФТ в началото на предишния си пост. А това че било само виртуално и нямало никакво значение за някой си, щото било ясно колко било ефимерно и далеч от истината. Може и да е... Но може и да не е толкова. А може само да се иска да се прикрие връзката между написаното и картинатана вътрешния свят на съответния автор. И това че той можел да си бъде всякакъв е без всякакво значение - въпроса е, АВТОРА НЕ ЗНАЕ КАКВО ТОЧНО Е НАПИСАЛ. Но и е ясно че той самия не се чете.
Но да се чете свободно от преживяването, е много, много сложна задача. Това че всеки пише и когато пише е сам, му дава възможността да излее именно вътрешната си среда на обозначени, разиграни и изживяни като истински образи. Свят в който онова, което наричаме АЗ - също е образ - като всички други там. Свят в който дотолкова потъваме в собствената си система от вложени един в друг образи, че се загубваме и просто живеем с очите на централния образ от всички тях. И писането и четенето са много добри показатели за всичко това. И че с оставянето на следи във форума, се оставят по две насоки - как пишем едно нещо... И как го четем. Така, че многоройните съотвествени нишки са налице и само техния съотвестващ виждаш е това, за да се разчетат адекватно.

Но когато се прави разбор и се интерпретира, внимателно и осъзнато, се работи според отработена схема. разбира се, че тя съдържа условности, вероятности и допускания. Няма нищо абсолютно. И цитирането за това, че никой не бил "виждал или докосвал, оригинала, дето се скрил зад конкретния ник" - това също не е никакъв критерий за никакво обективно опознаване. искам само и да напомня именно в тази тема, че т.н. РЕАЛЕН ЖИВОТ, по нищо не се различава в същността си от т.н. Виртуален такъв. И именно това е едно от основните моменти на явлението, наречено обобщено ИЛЮЗИЯ, с което именно онова, което се нарича ЖИВОТ, се преразглежда като форма на самоконструкция - във вътрешно-лична версия. Както и във групова несъзнателно и полусъзнателно договорена форма на същото във вида на смесено и междуличностно преплетени връзки. Връзки в които образите в главите ни, използват стимулите от реалните сетива, за да се оживяват. И всеки един от социалнообусловената среда всъщност служи самия той за собствените си стимули за образност, и използва останалите групови фигури единствено и само като стимул за образите си за тях.

Как и защо разгледах едни оставени следи, в среда, която запазва следите - е нещо което така или иначе може да види. Аз също оставям следите си. Всички го правим тук. За разлика от другите форуми, в които се набляга на разговорния принцип на разни мнения, тук аз индивидуално разглеждам своите и чуждите следи. В този смисъл боравя с условни образи, които напълно преднамерено и регулирано разглеждам в тяхната условност. И това се основава на едно универсално явление, преоткрито от мен, и преразгледано като такова - принципа на СЪОТВЕСТВИЕТО. Така, че всяка следа, носи в себе си кодиран този, който я оставя. така, че образа на този или онзи, някъде си по глобуса, мен не ме интересува, а се занимавам с напълно реалните му следи и разглеждам връзката между следите и онзи, който ги оставя. Аз правя същото и със своите си следи в този форум. Защото в моето написано също има следи и това е уникална форма, по която аз гледам кои, какви следи оставям, сравнени със сложна система от допълнителна информация в начините по които я разглеждам и интерпретирам. Всичко това аз го разглеждам, обогатявам анализирам и обобщавам в движение развивайки доста разнообразни методики на интерпретирането им.

Дали личността, използваща етикета, наречен ник, ще е една или друга, дали преднамерено ще оставя лъжливи следи. По принцип изследването на следи не е оригинално мое хрумване. Някои изследват материални следи, като израз на материални носители, в материална среда. Аз пък гледам друг вид следи - в друга среда, от друг тип техен носител. Но това, че "следите" са показател на този, който ги оставя, не е никаква новост за никой. Цели професии в социалния живот, са посветени на разчитането на следи - във всякаква насока. И това, че някой ще постави условност между следата и автора й, не е нищо оригинално. А може би именно това да е подвеждащото?
Връзката между следите и особеностите на автора много добре е изучена и аз навремето започнах от експерименти, изведени от чужд опит. Целта ми беше доколко адекватна ми е интерпретативната схема, по която работа и огромната й работа по усложняването, за да покрие сложната картина на всеки автор, като сбор от несъзнателни и илюзорни схеми, които разиграва в главата си. Така, че дали въпросната Юлиана е рибар, или пък медуза, няма никакво значение. Както няма значение и битието й в нейната среда. Но има значение че доброволно тя е оставила следи. И по тях може да се проследи обратно това, което ги е оставило. Критерия за материалност, и оттам форма на обективност тук явно не е налице, но пък е налице друга обективност - която е основната база . И това са ИМЕННО СЛЕДИТЕ. И дали и доколко адекватно съм "разчел" многобройните връзки между следите и автора им, е въпрос на съоптвествия. защото през цялото време аз написах и самия процес на раздробяване и анализ - на схемата, на смисъла, чрез словореда, чрез подбора на думите. чрез словосъчетанията. В това аз използвам огромна комбинативна комплесна динамична схема с огромен брой променливи величини. Използвам също и база данни за сравняване. Използвам също и различни други похвати, които дори не са материално обусловени - като интуицията примерно. Но всичко това няма никакво значение, защото всяко изречение от написаното в предишния ми пост, е в съсвучие и съм извел дори стъпките, извел съм примерните изречения, разгледал съм основите, взаимовръзките...

Много е лесно това да се изрази като "глупости" - щото на някой му изглеждали несериозно, главно защото били "ВИРТУАЛНИ ОБРАЗИ". А образа на самия носител с обозначение ЮЛИАНА - той доколко е РЕАЛЕН? Да не би същия образ, като обозначение на носителя си, да не е ВИРТУАЛЕН. Просто някои виртуални форми са им прикачени качествата да са наречени обективни... А света им - обективен. Това обаче по същество не ги прави различни според битието им от което произхождат.
« Last Edit: август 30, 2008, 09:11:58 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Сутринта използвах написаното от кореспонденция през скайп и се самопровокирах да се възползвам, за да изведа за пореден път с различни думи същността на явлението, така, както аз самия съм проникнал в дълбочината му.-----------------------------------------------------------------------------
ЛУДОСТ и НЕВРОЗИ
Неврозите са израз на слабата адекватност, която имат вътрешните светове на повечето хора, спрямо една обща обективна среда. колкото повече вътрешния свят се отдалечава от реалната действителност, толкова повече назряват разликите и адекватността според въшната среда, в която протича всъщност всичко описано. Въпроса е, че ЛИЧНОСТТА борави и живее само в своя си образен свят. И в зависимост дали нейния свят, е застрашен или не - тя реагира защитно - като отдалечаване от физическата среда, в която съществува нейния физически носител. Има специфичен механизъм по който това става - той е изключително прост и много хора са писали за него. Ако си представим УМА - като информационно устройство, което има своя ВХОД , обработка и ИЗХОД. Естествеността на енергийните информационни процеси в една "жива" физическа система, оцеляваща във физическа среда, дава следната схема:
- сетивна информация - на ВХОДА,
- обработка според генетичен или привнесен модел за оцеляване и самозапазване, реализираща функциите на живо същество,
- така се оформа съответната РЕАКЦИЯ - на изхода
Всяко живо същество представлява една динамична "условна система от условни елементи в нея". И в това отношение описаната принципна схема на енергийно-информационен обмен е универсална и няма изключения. разбира се това е опростен вариант на комплексните взаимовръзки между т.н. "условни елементи". От това дори в днешната наука са изведени основни принципни положения, на които научната дисциплина "СИСТЕМОЛОГИЯ" е основала своя предмет на изучаване.

Но понеже именно само при човека има най-изявена форма на вътрешен обособен свят, се изменя горната схема и за да се реализира тя става следното:
НА ВХОДА - се подава не сетивна информация, а генерирана изкуствено от вътрешната реалност такава.
ОБРАБОТВА СЕ - според заучения вътрешнообразен модел
И на изхода се подава съответните реакции, но вече след като е подменена реалността, от ИЗХОДА, се подава на ВХОДА съответно генерирана и подготвена нова информация.
ТОВА Е механизма, чрез който нашата вътрешна реалност я САМОЗАПАЗВАМЕ, образувайки един почти затоврен кръг. "Почти", защото все пак, заради физическия носител все пак се налага да има и някакъв "канал" за връзка и с физическата реалност. Но този канал има само общи функции - главно несъзнателни. И стават като дишането, поддържането на сърцето - нива, в които мозъкът запазва основните си функции към физическия носител.

та... когато един така устроен вътрешен свят, започне да се "защитава", интерпретирайки че се нарушава неговата цялост, то най-лесната и естествена защита е като се наглася и настройва начина по който изкуствено се генерират и конструират сигналите, които да се подадат на ВХОДА на УМА. така се получава все повече едно изместване и отделяне все повече от реалната физическа среда. Въпроса е, че продължаването на този процес измества и отделя все повече вътрешната личностна среда и от общоличностната такава спрямо останалите човешки същества, в които всяко от тях има своя версия на вътрешна среда, но и  "социалното му възпитание" определя и да имат все пак някои ОБЩИ МОМЕНТИ в тия си свои вътрешни среди. това ги сплотява и им дава възможността да изживяват една изкуствена форма на "БЛИЗОСТ".
Все пак, всяко от човешките същества, живее в своята му среда, но и тая му среда имаща своите допирни точки спрямо другите в групата. Ако обаче се наблюдава изместване на тия допирни точки - определено човешко същество "излиза" извън общоприетите допирни точки, формиращи груповия начин на живот. Ако мине определена граница, е прието да му се прикачи етикета ЛУД, а явлението ЛУДОСТ. като основното остава груповата форма на договорка в "сънищата" да се самозапази и ако въпросния член е "опасен" за нея, се "ограничава".

А неврозата и невротичността са израз на личностните процеси. защото всяка вътрешна реалност се самозапазва и самосъхранява... но всичко това се развива в една... как да я нарека - СРЕДА, в един много по-голям контекст. Въпроса е, че всяка изкуствена среда, за да се самозапази започва да отделя енергия за това, но среща и съпротивлението на по-голямата форма на среда. И колкото все повече се "отделя" от своята изначална същност, толкова по-голяма съпротива среща. това е част от саморегулиращите механизми в цялата вселена. Та мисълта ми беше, че когато степента на адекватност на вътрешната среда, спрямо външната такава става все повече, то се наблюдават типични типични психични явления, наречени от нас КРИЗИ. Кризата е израз на възникнало основно противоречие.

 Когато вътрешната среда започне да се нарушава целостта й заради невъзможността да се замозапазва, се получават някои основни пукнатини, които се проявяват именно чрез НЕВРОТИЗМА. Просто естествените механизми за разрешаване на противоречивост в образите на вътрешния ни свят, са несъзнателни и действат според ограничени схеми. Когато тия схеми почнат да не достигат се натрупват все повече неразрешени противоречия. Силните от тях пораждат психичното явление СТРАДАНИЕ, което се изживява дори като "болка". И въз основа на това, УМЪТ ги изтиква на несъзнателно ниво. така той изпълнява функциите си да "поддържа" някаква форма на баланс.  Но на несъзнателно ниво те остават противоречия. И именно заради това преди повече от 100 години един набклюдателен и аналитичен учен, прочел някои основни неща за човека и взаимствайки ги по свой начин измислил и натъкмил една ужасно нестройна, но затова пък оригинална картина от обяснения за това КАКВО СЕ СЛУЧВА В НАС САМИТЕ. той определил някои постулати на вътрешната картина при всеки човек. Но неразполагайки с основни и осмислени положения, както и невиждайки по-голямата картина, направил всичко само много елементарно и ограничено. Все пак - за времето и епохата в социален смисъл, това, което той направил се приело все пак като някаква форма на обяснения, които звучали правдоподобно. И както е типично в социума, неговите обяснения били подети от последователите му и после повтаряни, разширявани надграждани... Въпросния учен се казвал ФРОЙД. :)

Той забелязал противоречивостта и оформил доста размишления относно нея. Въз основа на някои основни "случаи" от неговата практика, оформил цялостната си система за обяснение, основани на представите му, които естествено неговите последователи приели наготово и превърнали в тяхна истина. та и досега. Всъщност така се случва навсякъде сред социума.
===========================
СЛОВО, ЕЗИК ПИСМО
основаването на езика и словото има значение на етап в човешкото развитие. Но е и важна част от създаването на ВЪТРЕШНА РЕАЛНОСТ - всъщност основата на цялата конструкция. И това е още от самото начало - просто с речта се учим да слагаме "етикети" на вътрешни те си образи. за да се научим да ги използваме и ориентираме. Аако приемем че това е така, значи имаме "вътрешно отразени образи" още от най-ранна възраст.

Лаптоп, падна, маса... са само етикети на модели и образи, които се приучваме още от малки. като им даваме етикетите, ги свързваме и обозначаваме начина по който отразяваме света. Между другото това е началото на матричния подход. защото чрез символните етикети на определени общодостъпни образи, ние получаваме основните си "социални модели". естествено това става именно с речта. Речта - не само като изразно звуково средство за комуникация, а и като вътрешно явление с което всеки си "говори наум".
 
И още от малки, когато започнем да обозначаваме образите си и да ги 'делим" на едни или други - нещата в "главите ни" стават обозначени... По този начин "лаптоп" е комбинация от звукови или графични знаци, обозначаващи точно определен "предмет"(образ). И той се приема и навлиза в изживяващия ни вътрешен свят като такъв - класифициран според външни белези и функция. Това е прост образ с класифицирани функции според другите прости образи. Обаче именно най-големия батак настава, когато описаното дотук, става шаблон - значи имаме етикет - класифициращ определен образ. После постепенно въз основа на условните рефлексни процеси се получава обратното - непознатото или всичко което стига до нас през сетивата, се почва да се класифицира според вече заучения и класифицираната система от подредени образи, която вече играе ролята на наша РЕАЛНОСТ. ТЯ ВЕЧЕ Е ИЗГРАДЕНА... и почва нейната роля - от вторична, с превръща в първична - определяща. Вече всичко, което стига до възприятията, се класифицира (интерпретира)според нея. Това е сравнителен процес - типична информационна функция - примерно процесорът на самия лаптоп върши същата работа, защото процесорите, които са сърцето на всеки компютър, са отражение на това, което човекът е открил за самия себе си - докъдето е достигнал.

 След като матричността става първична функция и е израз на това, че вече има предварителен класифиран модел от образи, според който се възприема всичко което достига до нас, процеса се усложнява и почва подвеждането. самия модел вече става по-важен, и понеже допълнително човешките същества го използват, за да закрепят вътрешния си свят върху него - той става основа на онова, наречено ВЪТРЕШНА РЕАЛНОСТ. Този модел обаче в нея заема само спомагателна роля - на една изява в конкретиката на средата в която живее конкретния човек.
определящото обаче е това, че същия този човек навлиза във вътрешната си система от образи, и използвайки я ПРЕЖИВЯВА КАТО РЕАЛНОСТ. това е ключовия фактор. това е нещото, което никой не споменава - нито във психологията, нито във филма матрицата. ИЗЖИВЯВАНЕТО НА СЪЗДАДЕНАТА ЧРЕЗ МАТРИЦАТА ИЗКУСТВЕНА СРЕДА ОТ ВИРТУАЛНИ ОБРАЗИ е онова, което е основното. заради това матрицата от образи има само допълнителен спомагателен характер. основното е ИЗЖИВЯВАНЕТО в тая среда - на специален образ-център, играещ ролята на АЗ, и който служи именно за целта.

В известен смисъл връзката между вътрешната реалност и външните сигнали от възприятията са в известен баланс. Умът на човека е нарицателно за неговите информационно-обработващи функции. Интелигентността - е нарицателно за качествата на всеки ум. Обаче когато вътрешно-конструираната реалност започне да се отклонява значително от реалната среда в която се живее, настъпват кризисни моменти. при тях има две форми на реакция (най-общо):
1. отрезвителен импулс - самата криза представлява израз на една форма на тенденция към "балансиране" на адекватността (в някакъв смисъл). Затова и винаги при криза, като че ли се усещаме "разклатени" - именно това, на което се крепят пясъчните ни кули, то се разклаща. И това е начина по който ЖИВОТА ни дава възможността да видим "относителността" и преходността какво се случва като ги "загубим" виртуалните основи на които се основава идентификацията ни.
 
2 - запазващ импулс - играе ролята на защитна система . Естествено, когато самия човек е потънал в своите си вътрешни форми на реалност защото е намерил в тях идентификация - на себе си. Следователно заложената от природата САМОЗАЩИТНА и самосъхраняваща функция се пренася и в изкуствения му свят и става определящата в по-нататъчните му "РЕ-АКЦИИ".  Вече нейния израз е в сферата на образите и е насочена към основния ОБРАЗ, играещ ролята на ЦЕНТЪР. В този смисъл при криза ако този импулс стане доминантен, се "бетонира" и втвърдява изкуствената вътрешна среда, в която "живее и преживява като своя" централния АЗ-образ. В този смисъл за него този импулс е като самосъхраняваща реакция. И все пак погледнато отстрани, адекватността в този случай вместо да се възстанови, всъщност се увеличава. за да се тушира противоречивостта с реалните сигнали, постепенно те все повече се заместват с "подходящи" изкуствено симулирани.

Общата дума, с която обозначих най-общо този виртуален централен образ, служещ за изживяване на АЗ-идентификация, нарекох ЛИЧНОСТ. "Името-етикет" от личната карта, е подплътено  и с личната легенда, която има всеки човек - неговата форма на интерпретация на миналото му, съответно запомнено и съхранено не просто като факти и случки, а именно като ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ТИЯ СЪЩИТЕ. това е много важно за паметта - тя не съхранява точно отражение на станалото с някой... а съхранява именно НЕГОВАТА ФОРМА НА ОТРАЖЕНИЕ - РЕАКЦИИ, и СЪОТВЕТНИТЕ ОБРАЗИ към станалото. И това става т.н. ЛИЧЕН ОПИТ - не реални събития, а собствените ни реакции и комплексни изживявания на тях. И това именно става основа на ЛИЧНАТА ЛЕГЕНДА, защото един виртуален образ, играещ ролята на център, не може без "ЛЕГЕНДАТА ЗА СЕБЕ СИ". И това се вижда лесно в нагативните изживявания на хора, получили амнезия - дори временна. Поради това, че нямат легенда, се и губи формата на идентифициращия основен образ, играещ ролята на АЗ...

Интересното на всичко това е, че самата личност, формирана изкуствено и действаща като "център" в съответния на нея изкуствен свят от образи, не може да види себе си като такава. И това е напълно естествено. нейния свят е нейна реалност и това е :"НЕЙНИЯ ЖИВОТ". За да се реализира всичко това е нужна една форма на "капсула", на стена, на отделяне от реалността. нарастването на лисата на адекватност води до "една форма на ограда" спрямо нея. Защото при нарастване на неадекватността, нараства и противоречивостта между отраженията на реалните сигнали, спрямо вътрешно-симулираните.
« Last Edit: септември 11, 2008, 05:28:51 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
try to break out from illusion
« Reply #39 on: септември 15, 2008, 03:49:24 pm »
What's written above is quite good base for my essay concerning the matter why people listen to the words and interpret them into their action models.
Somewhere in the beginning of our physical life we observe many processes, objects and actions for which we don't have any words. They are just forms that appear to be in the world we live in. Gradually to all these are being attached words. To the words are attached the foregoing images and specific attitude and then the words become the label for the attitude to all things that we meet in our lives. But we forget that they were only labels for the free forms. And the forms closed themselves, shaping our minds into one way interpreting machine with accepted models of interpretation.
Well this is what happens not only with physical forms but with abstract conceptions as well. They all are interpreted the way we were told to. So growing up, kids accept from their parents the interpretation of life. They also accept the way they should manage these interpretations. It is called moral. Moral is the directive how to interpret all abstract meanings in our life and how to connect them and how to live according to the preconstructed model that we are learnt to accept when we didn't have any model at all. Then we have accepted the ready model in order to survive in the world that we are dependant on.
Well all directives came in our mother language. In fact most of them were told us by our mothers who have repeated over and over again how we should behave, how we should act in our lives. We have accepted this to please our mothers. This is the most natural thing because the mother is the most important being for a baby survival. And when she is not pleased and she cuts off the empathy for her baby the surviving of the kid is threatened and it suffers because it means that he is no good.
Many people have noticed that expressing themselves in a different language makes them more open and free. According to me this is because all moral directives were told us in our mother language. And as we have accepted ourselves to be bad whenever we are about to break out from the prescribed model we hear in our heads the well learnt labels that direct us that what we are about to say or do is wrong. So whenever we express ourselves in another language we are free from the models that were imprinted in our minds. We recreate our internal reality in a new and all depending on our abilities and experiences manner. We are able to re-express all important and self-revealing abstract meanings. We are free from the accepted model that every word brings with itself in our head. The new words we use are ready to create a new and adequate model of ourselves. And even more, using a different language helps to clear and find our own meanings of all that we call life, self and being.
I have done it in English. And I am still doing it. Thinking in a different language separates my mind from my mother. I can even put it this way. It is simple to try and see for yourself.
« Last Edit: септември 17, 2008, 04:18:59 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #40 on: септември 16, 2008, 03:07:50 am »
Hi Katerice
I dont think English words are "new" words, but to the students of that language. They are foreign words and as such you can interpret them the way u want and use them the way u want, and this is not the case with the words of your mother tongue which you have connected, fixed to certain objective "realities" and because of that they seem to u as words with fixed interepretation but they, as u know are FIXED but only in our fantasy made-up mental worlds. Bulgarian words can be interpreted in many different ways and many different hidden meanings found in them too. I agree with u that we have some fixed cliched expressions that we use in our everyday lives, but i dont think u could express your "inner life, self and being" any better in any other language. The morals are passed on to u not only by your mom, but thru her and from the whole cultural ethnic etc. medium. Yes, you think twice before using an English word /if you translate in your mind/ and that gives you the illusion that you invent the word, that you actually CHOOSE it - this one - this special one- to say something really NEW, which is not the case with the mother tongue words, which seem to come out of our mouths even combined together in sentences /i know, it's frightening sometimes/. In the first case we feel like the makers of something new- creators , we feel like we actually SPEAK the language, and not vice versa /the language SPEAKS US/. But if you go and live long enough in an English speaking country and start thinking in English... when the everyday reality "sinks" in you and you sink in the reality, then English will be the ready -made phrase in your head and you will be thinking twice before using the Bulgarian words and then you will see the beauty and potential of Bulgarian, you will feel the same freedom and magic power you feel now with English. As to the "new and adequate model of ourselves", I dont believe you could that in ANY  OF THE LANGUAGES SPOKEN BY PEOPLE. For that , honey, you need your own , only yours, symbolic system - not communicable, non interpretable, and NOT SYMBOLIC AT ALL AND NOT A SYSTEM AT ALL - to know our SELVES its beyond any symbols but you have a point in saying that it is ALSO thru the looking into the symbols /language in this case/ and their usage that the conditional nature of man is beginning to be unveiled. I hope we dont make the Izvorite an English speaking place , but rather have us people here look into the words we use and think twice before we say a word or a sentence or even a speech.
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #41 on: септември 17, 2008, 04:52:22 pm »
Тъй като сама последвах написаното в предишния ми пост, а и сега продължавам да го правя, учейки се да пиша на БДС, ще опитам да изведа някои от наблюденията си.
Вчера прекарах цял ден с един приятел, с който говорихме само на английски. За взаимно очудване , не само се оказа напълно естествено да общуваме така, въпреки че и двамата говорим първо български, но и се оказа много полезно.
Притеснението ми се изрази в различна от българската форма _ понижих силата на звученето си в началото докато се адаптирам. Разбрах , че въпреки че говоря английски от доста години вече, това че не го ползвам постоянно си има предимството на не готовите и не установени невронни пътечки в мозъка ми. Чрез свободата от затвърдени навици в себеизразяването ми на едно по_дълбоко и осмислено ниво, пресътворявах вътрешния си свят наново. Гласът ми звучеше в своя зрял тембър. Радвах се без напрежение на настоящето. Дори трудностите, които срещах при изразяването си, бяха ценни, защото чрез тях се поддържах будна и съсредоточена.
На края на деня бях изтощена от продължителния труд: психически _ към 9 часа, и физически _ към 4,5 часа ходене. Въпреки това продължих да мисля на английски и да анализирам полезността на това да си откривам нови методи и да ги подменям щом изчерпя полезността им към момента.
Уморително ми е да пиша на БДС, а си имам и един ревящ дразнител, затова ще продължа темата по_късно.
« Last Edit: септември 17, 2008, 04:56:12 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

pakost

  • Guest
Re: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?
« Reply #42 on: октомври 23, 2008, 10:52:28 pm »
Пакост=Катерисе
Имам някакъв проблем да се логвам като Катерисе,който ще отнеса към администраторите по някое време.

Та пордължавам да установявам колко е важно човек да се изразява чрез методи, които не са му привични. Специално що се отнася до чуждия език логиката е много проста. На хората, които не са двуезични (расли в среда, в която се говорят успоредно два или повече езика) са им се карали на един основен език. На майчиния език са възникнали всички записи, в които са предписанията за "доброто дете", заедно с ограниченията които те предизвикват. когато човек превключи на различен от майчиния си език, не решава проблемите или пречките, които има, а само си дава възможност да се изразява свободно без тях. Това е едно поле в което няма предварително зададени ограничения и може да се използва за откриване на собственото виждане по някои въпроси и за себе преоткриване по начин, който е свободен от първичните задръжки. Горе-долу това може да се получи и със някакво количество алкохол или трева или друг стимулант. Да паднат задръжките имам предвид. Макар че чрез стимуланти човека влиза във филм, различен от адекватната реалност. Може д асе каже че и чрез нови методи реалността също се изменя. Поне реалността на човека, който ги ползва. Какво е реалност обаче е един въпрос, който си струва да бъде разгледан. Понеже това е тема за илюзии, то реалността със сигурност е пряко свързана. Реалността съдържа в себе си и илюзиите. Тя е проявената действителност със всичките й особености. А най-голямата особеност на реалността е ,че тя се определя от интерпретатора сам по себе си и ничия реалност не е валидна за друг. Така илюзията е реалност в различните й интерпретации.
За мен реалността е наблюдаваното, с което се впечетлявам и на което обръщам внимание. Това се обсулавя от собствената ми адаптивност и адекватност към средата. От възможността ми да обработвам информация, да мисля комбинативно, да я добавям към базата ми или да я приемам като нова. Възможно е да сравнявам към вече налична информация и д априравнявам към нея. Възможно е и да правя съвсем нови наблюдения, без да ги обмислям и обяснявам към момента на наблюдението. При втория начин информацията постъпва комплексно и на няколко равнища, според собствената ми отвореност към момента. Очите виждат. При първия начин информацията е плоска и очите проектират вече готов образ, който е шаблон. И двете са реалности. И двете са илюзии едно спрямо друго. Илюзията съществува дефинирана спрямо реалността, но реалността не се дефинира чрез илюзията. Дефиниция за реалност на мен не ми е нужна, защото това е да дефинирам живота. Не мога да дефинирам адекватно живота. Животът е по-голям от способността ми да го обхвана в думи. Той се изразява чрез живеенето, което осъществявам. И когато използвам нови и непознати методи да бъда жива, се наблюдавам да стъпвам в реалности, които не са шаблонни и не са сравними с предишен мой опит, следователно и няма как да проектирам резултатите. Мога само да ги наблюдавам или не. Пак зависи от потенциала който влагам.
Приключвам засега.
Поздрави