Topic: ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?

[ramus]

Откривам нова тема по този толкова фундаментален въпрос.
Тя е и формално продължение от темата за представленията на различните илюзионисти по света, един от които е КРИС ЕЙНДЖЪЛ.
============================================================================================================
Тук идва няколко елементарни , но ключови (според мен) въпроси, които аз дръзвам да си задам риторично:

 --- След като един и същи номер ( "ходене" по вода - примерно), може да се приеме по "два" начина ( като илюзия, или като паранормално явление), то КАКВА Е СЪЩНОСТНАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ТЯХ?
Този въпрос отключва много сложната материя - КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА МЕЖДУ (САМО)ИЛЮЗИЯТА и РЕАЛНОСТТА?
И как би могло да се "РАЗЛИЧИ"? 

--- След като може да се изиграе "номера" - ХОДЕНЕ ПО ВОДА - то как бихме могли да приемем библейските християнски митове за ИСУС и неговото вървене по водата - дали и той не е бил майстор на Илюзията и подготвеното представление? ДАли не е целил нещо с това (ако приемем че е станало)?

ЗАЩО и до ден днешен нито един ПАРАНОРМАЛНИК не е показал "ХОДЕНЕ ПО ВОДА", за да "видим" как е тази гледка от страна на проверено лице, с които институтите за изследване на паранормалните явления имат в наличност от доста десетилетия. Възможно ли е на това просто да не е дадена гласност? А дали някой би видял смисъл?
===========
Никъде досега не прочетох също така някой да си зададе въпроса - НА КАКВИ ПРИНЦИПИ СА УСТРОЕНИ ИЛЮЗИИТЕ - дори в смисъла, който им се придава от т.н. Майстори на илюзиите. Дали няма връзка и с това, че експертите на "илюзионното изкуство" наричат себе си или останалите почтително с етикета "МАГ"? (ДАЛИ някой е обръщал внимание на някои общи аналогии в думата МАГ - и думите "МАГ-ИЯ", но също и на "МАГ-АЗИН", което изписано по същия начин на английски обаче е "списание". дали имат нещо общо трите различни "думи"?)

----- Къде ли са основните ключове за реализирането на ИЛЮЗИЯ - в човека на сцената,... или в тия, пред които се изнася представлението. Също така - НА КОГО Е ПОТРЕБНА ИЛЮЗИЯТА?

ноооооо все пак:

КОЕ и КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ НАРИЧА "ИЛЮЗИЯ"?

Интересно, че в рамките на един "ФОРУМ по темите на ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ", какъвто има претенциите да се представя ИЗВОРИТЕ.КОМ, не е разискван детайлно, задълбочено и възможно повече сериозно въпроса за ИЛЮЗИИТЕ.
Разбира се, въпроса за ИЛЮЗИЯТА е интересен дори в рамките на неговия опростен вариант:
  1. "ИЛЮЗИЯТА" обективно явление ли е, израз на обективни процеси ли...?   
  2. Или е вътрешно психично явление - израз на вътрешно-психични отражателни процеси?
Според какви критерии - според каква отправна точка и КОЯ МОЖЕ ДА Е ТЯ?

[sirius]

Илюзията като представление е представяне на нещо "обективно невъзможно" чрез два вида помощни средства:   
1. Директно скриване "как става" от погледа. (завеси, светлини и пр.)
2. Психологическо скриване - отклоняване на вниманието.

Ако някой е стигнал до там да владее "паранормални способности", то той едва ли ще излезе пред публика да го прави. Защо? За пари? Ще владее невероятни способности и ще ги изкара на изложба?

Кастанеда описва една интересна случка:
Дон Хуан се скрива някъде за малко и излиза пред учениците си. И пак се скрива. След малко излиза и ги пита кой какво е видял. Всеки (мисля че бяха 5-6 човека) е видял различо облечен Дон Хуан.

Мисля че ставаше дума за Вниманието, но Кастанеда описва невероятни неща.
Магьосниците така си прилагат "техниките" върху останалото население (в описаните няколко случая), че то и не подозира че са приложени. Те дори не могат и да се обяснят на обикновен човек.

[ramus]

Не мога да не се усмихна на първия опит за определение на явлението ИЛЮЗИЯ. 
----------------------
Сириус,
имам няколко насочващи въпроса:

1. възможно ли ти е да обясниш задълбочено що е това "ОБЕКТИВНО НЕВЪЗМОЖНО" нещо, което илюзиониста "представя" пред публика.

2  каква е връзката с т.н. "ФОКУСИ" и ФОКУСНИЦИТЕ - дори и свързано със синонима на психичното и физичното явление "ФОКУС". А в психичната си насока понятието ФОКУС е свързано с психичния процес "ВНИМАНИЕ", който ти засягаш в идеята ти за илюзията.

3. В "изворите.ком" напоследък доста се писа за "начина" по който предварително всеки има нагласата към възприемането  на определени стигнали до него стимули. Визирам темата за "видеоматериала за инсулта", който също е свързан с явлението ИЛЮЗИЯ и в който аз опитах да разширя в детайлно представяне  какво става в нас, когато "възприемаме" книга, видео, случка. И решаващата роля на предварителната нагласа за избора ни спрямо възприетото.

 ТА>>> - в този смисъл как и защо включваш темата за илюзиите в начина по който възприемаш образите като "повярвал" в изразеното в една книга?

Дон Хуан е образ от едно художествено заглавие. Никой няма никога да "разбере"
- дали той е съществувал обективно.
- дали и колко обективни са писанията на К.КАСТАНЕДА.
- дали и защо толкова години тия "писания" помъкнаха след себе си огромен брой последователи, школи... разроиха се и "ученици", магьосници...  Не ти ли се струва някак "познато"? Има видеоматериали на т.н. "магьоснически движения" които като ги погледнеш направо да паднеш от смях. Разбира се ако "ги погледне човек непредубедено".

--------------------------------

... за мен, ако вярвам, че няма нищо нагласено, както се твърди преди всеки номер, значи обладава някакви паранормални способности.

подчертаното от темата за Крис Ейнджъл е ключовия момент в целия пост на Веласкес, през очите на моя прочит.

ИЛЮЗИЯТА е деликатно психично явление.
През целия си живот, човек среща и възприема "СТРАННИ и парадоксални" неща. Които после той нарича "НЕВЪЗМОЖНИ".
Всъщност всеки човек нарича "невъзможно", нещо, което всъщност не се побира в неговия начин по който той е приел да обясни своята си версия на РЕАЛНОСТТА. А общата картина на действителността, която определена човешка група възприема е заради груповата форма на "договорка" - на една консолидация около точния формиран начин по който всеки един човек да "обясни" какво, как и защо възприема. тази обща картина е прието да се нарича ПАРАДИГМА. И сегашната парадигма е научно-доминирана и поднесена на всеки обществен член с идеята да се приеме, но и да спомогне всеки да се "ориентира" според точен модел кой е, защо е, как и какво - което е в основата на всяка конкретна обществена единица-личност.

Смущаващия и същевременно магнетичен ефект на ИЛЮЗИИТЕ и ФОКУСИТЕ е именно защото "разклащат" нещо от собствената ни убеденост в начина който вярваме в картината на действителността, която сме приели за ИСТИНА. И я наричаме ОБЕКТИВНА. Ключа към всичко това е нашата собствена версия на РЕАЛНОСТТА, която формираме още от малки и която в основата си ни е поднесена наготово чрез формите на възпитание и учене, а после сами мултиплицираме. А всъщност консолидацията на начина по който всеки обществен член приема да се определи по ОБЩАТА ПРИЕТА КАРТИНА НА СВЕТА е това, което формира и САМОТО ОБЩЕСТВО. И всеки един от нас е "замесен" в това чрез начина по който сами ПРИЕМАМЕ НА ВЯРА ПОДНЕСЕНИЯ НИ МОДЕЛ НА ОБЯСНЕНИЕ И ОПИСАНИЕ НА СВЕТА.

Явлението за което говоря дотук има точни параметри и е заложено от вътрешно-психични дадености, характерни за всяка човешка психика. И именно тук е ролята на всичко, което достига до нас, но "ИЗЛИЗА ИЗВЪН" или ПРОТИВОРЕЧИ на приетата от всеки от нас, както и на групата сред която живеем, КАРТИНА НА СВЕТА. Затова е толкова щекотлив въпроса за ИЛЮЗИЯТА. Затова е и задължително придружаващата го мистериозност, недомлъвки, прескачане и нежелание да се "разглежда" в неговата широта.

ВСИЧКО ТОВА Е - защото въпросите и задълбоченото разискване на явлението ИЛЮЗИЯ са и врата за възможния проблясък на собствената ни ЕВРИКА, с която всеки един от нас хората, би усетил и прoникнал в начина по който ние приeмаме за ИСТИНА във форма на прието наготово описание и отношение към нещата коуито ни заобикалят. Приемаме за ИСТИНА, защото ни е изгодно да го правим, за да ни приеме "обществото", да усетим неговата "топла" среда, да се приобщим и да се определим според него.
   Най-лесната клопка в която сами влизаме е когато ни се предостави възможността да запълним крещящата празнота вътре в нас с идентификация в предварително подготвени системи от образи. И ние правим тази сделка - вместо естественото развитие, приемаме една чужда, но магнетична система от предварително организирани образи. И... се сливаме с нея - приемаме я за идентификация... От този вълшебен миг нататък, я наричаме АЗ - и вече е наша, вече сме ние. И се почва репликацията - към другите, които също като нас са на "поточната социална лента".
Всичко това обаче минава като процес в "зоната на здрача" и остава в нашата дълбока несъзнавана част. И каквито и мигове да има на "проблясък" че нещо не е наред, че има живот някак си "извън" и разни неща се случват, които никак не подхождат на приетата картинка... КАКВИТО и да са... не могат да ни измъкнат да "стискаме" със зъби и нокти това, в което сме се вкопчили още от бебешката ни възраст. Магията е именно в мига, когато сме се идентифицирали вече с него. И по него мерим и правим целия ни живот. И предварително сме приели че това е ИСТИНАТА... Драмата е - КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ДА СЕ ЗАХВЪРЛИ ВСИЧКО ТОВА - та то е толкова живо... толкова истинско. та това е ЦЕЛИЯ (НИ) ЖИВОТ... ТА ТОВА СМЕ НИЕ - ако го направим все едно изчезваме, все едно е смърт... И хората вътре в матрицата си имат предварителни защитни механизми с които всичко това се отхвърля, отрича или измества изцяло.

Всичко в описания от мен процес в този пост е залегнало в сценария и мистерията на модерната дума МАТРИЦА, както и на едноименния филм. Тема, която е залегнала в цялата насока на ОКУЛТИКАТА И ЕЗОТЕРИКАТА. Тема, която е "скрита" от хората за които това, че са се определили според предварително приета схема на света и после я преживяват цял живот, като така я презатвърждават и наново я изявяват и предават в безкрайната верига на общественото възпитание и учене.
Тема, на която в "страничните кътчета" на парадоксите във всяка култура е отредено място на защитена - чрез осмиване, ирония, завоалирана във обезмислящи я логични последователности от псевдомисли. И така тази тема се САМОСКРИВА - всъщност така я скриват от себе си хората които "ЖИВЕЯТ (ОТ)В МАТРИЦАТА".
И ЗАТОВА е толкова различен смисълът на понятието ИЛЮЗИЯ за хора, които са вън или вътре на това вътрешно-психично явление - САМОМАГИЯ.
ВЯРАТА е скрития коз, с който се самоопределяме в нея.
ВЯРА - без която тя не би била възможна.

Версията за "МАТРИЦА" или наречената и преоткрита от мен като "САМОМАГИЧНА РЕАЛНОСТ", е написана от хора които по някакъв начин са "ИЗЛЕЗЛИ" съзнателно от нея.
Именно тия хора са творците на тази "НИШКА", която пронизва всяка култура по планетата, през всяка историческа епоха. Следите й са оставени много дълбоко, по всякакви символни или картинни описания. И едно от всичките й проявления е примерно "ТЕАТЪРА", в изкуството на което е езотерично вплетено възможността да се види "НАГЛАСЕНА ИЛЮЗИЯ" в илюзорната картина - ИЛЮЗИЯ В ИЛЮЗИЯТА. Явлението "КИНО" - е също в тази поредица от нишки. Разбира се всичко това е възможно да се използва само за тия, които вече са "Узрели да видят". И именно те са и авторите, които сами стигнали до тия "прозрения", предават всеки по своя си начин откритието си за СЕБЕ СИ, като автори на РЕАЛНОСТТА В КОЯТО ЖИВЕЕМ. Предават го и като оставят следите си. За хората "като тях" - преминаващи магичната завеса на своето си израстване.
 
САМОМАГИЧНАТА НИ РЕАЛНОСТ в която всяка единица съзнание "живее" е астрална форма на битие, израз на астрални процеси, които пряко определят и "материалния" ни живот.
НАЙ-ОБЩО "МАТРИЦАТА" съществува, защото всеки един от нас ПРЕЖИВЯВА и така оживява картината която е приел за РЕАЛНОСТТА, като така сам я презатвърждава. Тази взаимна обособеност и взаимовръзка е навсякъде в т.н. ЖИВОТ. Примерно:
ДУМИТЕ изразяват житейската позиция на всеки, който ги употребява. те едновременно я изразяват, но и спомагат самата позиция да се преутвърди наново чрез самите думи. така веригата ДУМИ-УБЕЖДЕНИЯ се затваря, като всеки един от двата елемента преутвърждава другия и взаимно се подкрепят и подпомагат. Нещо повече - това, че някой друг изрича "подобни" думи, изразяващи и вибриращи на "същите формирани вече убеждения", дава възможност да се "преплетат" взаимностите и да се прехвърлят като тип междучовешки отношения. Това в най-широкия си мащаб е основата на която се основава "ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ" и понятието "ЕГРЕГОР".

Съвсем реално е изведено и изложено това дори и в нашия форум - като част от човешкото. Ако някой вече е "готов", той би се зачел чрез "смяна на погледа" в оставените следи. Следи, които съвсем ясно показват как убежденията са основата на най-голямата част от постовете тук. И като се пишат, после се търсят съотвествия при откликването, или пък изживяването... Следи, които посочват как вътрешните предварителни убеждения, изразяващи се в психични нагласи от вярванията на всеки пишещ, определят и неговото ВЕРУЮ, както и готовността на всичко това да се "защитава" и преутвърждава - наново и наново. Следи, които всеки в подходящото си "време" може да забележи. Следи, които се виждат навсякъде около нас.
И също както в "ТЕАТЪРА" и КИНОТО идеята за МАТРИЦАТА е вложена вече и в живеещите в самата матрица. И независимо че тя е изключително смущаваща за всяка форма на магична РЕАЛНОСТ, лесно се вижда "с очите извън нея", как и с какво желание хората живеещи в самата матрица искат да си обяснят нейното съществуване. ДА - ама със живота от матрицата не може да се изведе че тя съществува. Най-много да се придаде на МАТРИЦАТА някаква форма на "образ" - от живеещите вътре в нея самата. Образ, който поне ще е някаква форма на покриване на нейния парадоксален смущаващ ефект, който изначално "разтриса" устоите на повярвания и изживящ се образ през, и във главите на всеки от нас.

Та>>> така за ИЛЮЗИЯТА - фокусите, които ни показват демонстрирайки, чрез подходящи техники на отвличане на вниманието и на манипулация на "ВИЖДАНЕТО" (възприемането). Фокусите и илюзионистите, които майсторски използват някои конкретни вътрешно-психични явления, за да "водят" нагласата на публиката чрез познаване и манипулиране на на начина по който всеки един от тая "публика" прави сам онова, което за него е "РЕАЛНОСТ". И чрез ( в ) която той "живее", оживявайки я сам. Вътрешно-психичните явления, които всеки е докосвал по някакъв начин - от "магичните или стерео-картинки" до това да си обясни ЩО Е ТОВА ИЛЮЗИЯ. Скрития магичен момент не е в МАГА, който е на сцената, а е СКРИТ, защото е скрит за самите нас. И е скрит във всеки от нас. Просто тия хора на сцената, използват вътрешните процеси на тия, които ги "гледат". И манипулират именно това. И чрез разкриването на някой "номер" е много интересно да си "спомните" всеки от вас как го е възприемал - преди и след разкриването на "номера". Както колко и как хитроумно са измислени всички номера, и въпреки всичко имат свой корен, свое ядро, което е общо между всички номера. Някой дали ще се сети КОЕ Е ОБЩОТО между всички номера, илюзии, трикове, фокуси и всякакви други демонстрации на "невъзможни" образи? ? ? ? ? ? ? ? ?

    Всички "следи" водят към нас самите. Тази форма на ИЛЮЗИЯ е основата на която сами си правим нашата собствена версия за РЕАЛНОСТ. И която много внимаваме да не "разберем".... защото разбирайки я тя е застрашена. АКО Я ЗАГУБИМ, ще загубим и идентификацията с която сме приели да ",мерим" себе си, живота си, хората и света. Ето затова ще използвам една аналогия от поста на КАТЕРИСЕ - СТРАХА е Портиера, пред който самите ние се "МЕРИМ" колко сме "пораснали". Точно както е във картинната версия за СТРАШНИЯ СЪД - в който се явяваме и "МЕРИМ" кой колко е "пораснал" - по делата.
   Защото за всички "малки хора" СТРАХА е голямата "стена и бариера" - оградата по която тече ток и зад която света е опасен, страшен, тъмен, непредсказуем. "Оградата" която ни "ПАЗИ", която дава на малките хора усещането им за "яснота", сигурност - само заради потребността и изживяването им на всичко това.
    Но когато някои от тях в растежа си почват да отрастват, се разбира по това, че "ВСИЧКИ ОГРАДИ" почват да стават ТЕСНИ. И ЧЕРУПКАТА която е среда за изживяване на всяко малко при птиците, става тясна и ненужна, дори пречка за растежа и развитието им. И те самите я "счупват" - но само когато са готови за това. Когато сами са стигнали до нейното ограничение. Готови - да излязат "НАВЪН"...
 Това е една символна аналогия за едно формално картинно описание какво се случва в човешкото ВЪТРЕШНО "ИЗРАСТВАНЕ".
И че заради това порасналите хора СТРАХА е "Портиер", по който се "познават" дали достатъчно са узрели, и готови да бъдат "пропуснати" през вратата ИЗВЪН ОГРАДАТА - нещо което най-общо е "МАТРИЦАТА".
И всъщност мистерията на всичко това се случва ВЪТРЕ В ГЛАВИТЕ НА ВСЕКИ ОТ НАС.
САМО ВЪТРЕ!!!
И в това Е НЕГОВАТА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТ.
   

[sirius]

Вниманието е свързано с това за което сме научени (или сме се научили в съответната среда) да внимаваме. Разбирам значението на думите (например) без да разбирам влиянието, което те оказват. Защо ли ползваме изрази като "обръщам внимание" и "насочвам внимание". (от къде ли идва "баламосвам") И докато се усетим пораснали, вниманието ни е вградено до степен рутина. А като стане рутина минава вече извън нашето внимание. Постепенно "забравяме" за какво внимаваме, но пак си внимаваме. Всяко ново умение изисква голямо внимание и постепенно дори забравяме за него (кога и колко се натискат педалите при шофиране например) Затова децата забелязват неща които убягват на възрастните. Затова и ги сравняват с "празен лист". На нас ни е трудно да "изпразним листа" защото си мислим че е празен. Защото "празното" което виждаме е празно за "новости" потвърждаващи старото, вече написано и преминало в подсъзнанието. А си мислим че е празен защото всичко което е било написано вече е в подсъзнанието. Постъпваме по определен начин и смятаме, че нищо не е предопределило избора ни, но чрез простия въпрос ЗАЩО нещата могат да излязат малко по на светло. Започват пак да излизат на листа. А когато вече са на светло имаме поне възможнотта да ги виждаме. За мен се оказва доста трудно да изтривам тези излезли отново "писания"(отговоите на въпроса "ЗАЩО правя това", Защо трябва и пр. (при мен обикновено излиза някоя "морална ценност")). Трябва доста да внимавам за да не постъпя по дълбоко вградения рутинен начин. Първия път е най-труден. Но е трудно и да се повтори. Но с повече усилие на вниманието (усилието е свързано пък с волята) е възможно да е предусети и избегне "рутинния" подход. Слона цял живот може да е вързан с връвка защото като малък е бил връзван със здрав синджир и помни че това с което е вързан "не може" да се скъса. И при нас и при слона "здравото" е въте в нас. Здраво вързаното ни внимание.

[blqh]

 Въпросът "ЩО Е "ИЛЮЗИЯ"?" сам по себе си е достатъчен за да ви накара да си сътворите една такава...всяка интерпретация е набор от илюзии...и докато интерпретирате въпроса що е тва илюзия,не можете да видите че вече сте в една такава.Илюзиите на илюзинистите са направени за да излъжат очите ни и докато ги гледате няма как да видите отвъд тях...не и с онези очи с които гледате...

 Дали човек ще вярва в идеи,концепции и модели или просто в това което вижда,той все си остава вярващ...а вярата е начина на децата да си обяснят света...

 И на кого са нужни тези определения...на кого са нужни тези илюзии...да сравняваме неща които дори не виждаме,които дори не можем да си докажем достатъчно обедително че съществуват.Мерим си илюзиите една спрямо друга,коя е по голяма,коя е по красива.И ето в глава ми вече е пусто...няма нищо което да напиша повече...

[Катерисе]

Леле мноооого зор, чак не ми остана мерак да пиша. От много четене главата се задръства. Тъкмо навреме. Дрънна ме идеята че illusion  идва от  I LOOSE :-) И много удобно мога да си го обясня като губя се. И това да ми пасне на простичкото обяснение за илюзията, на базата на видяното във VBOX за споменатия човек.
та той обяснява на хората какво ще се случи и те виждат каквото им е казано, като губят присъствието си и се увличат  по реализацията на това което им е обещано да видят. Тези, които отиват да гледат фокуси, искат да бъдат излъгани, искат да се удивят, да видят нещо свръх естествено, което противоречи на здравия им разум и точно това им се предоставя.  Преди всеки фокус, вниманието на публиката се насочва в определена посока. освен това самия човек има един потаен, тъмен и тайнствен вид. не се вписва в стандартно излъчване на обществен човек. някак незабележим е, тих, с нищо не крещящ. И така изглежда че всичко е автентично, но някак остава въпроса - как го прави, защото ума ми твърди че не е възможно и търси да улови измамата. И тогава пък много удобно може да се каже че човека има паранормални способности, защото обяснение няма, поне не достъпно такова. това е нетърпимо положение за ума, за него е необходимо нещата да са ясни и логични и си намира каквото му е нужно, за да се самосъхрани в познатия си мироглед.
Демек : ебаси майката , тва не е възможно!

[blqh]

 "Това е невъзможно", казва вярващия човек.
 "Това е възможно" , казва виждащия човек.
 "Това го мога" , ...
За вярващия всички врати ,освен онази за неговата вяра, са затворени.Но кога ли човек би се запитал какво има зад другите врати и кога ли би посмял да ги отвори.

Всичко в тези филми е напълно възможно...само че въпроса не е в това ,а дали вие въобще си давате сметка какво точно наблюдавате?Правите ли разлика между:
"Филм ,в който човек върви по вода"
"Човек,който върви по вода"
По същия начин хората пропускат и "факта" ,че те не просто гледат,а гледат чрвз очите си...
а до колко ли очите ни , ни лъжат за света около нас...Всеки образ появил се в главата ни може да бъде наречен илюзия.Това е неговата природа.Всеки сам избира дали да вярва или да не вярва.Работата е там че докато вярваш, фокуса на вниманието ти се измества от вътре навън към от вътре навътре.

Съзнанието на човек се намира в една сферична огледална стая.Това е нещо като инкубатор,нещо като яйце.Чрез гледане нищо няма да се промени.Искат се действия,иска се кураж човек да счупи огледалото,иска се смелост човек да унищожи образа си който е наблюдавал цял живот.Но хората са влюбват в образа си,вечно почиствайки стените на собственото си яйце за да изглежда по чист и красив образа им.Какво объркано същество е човека...да си въобрази че образа му е той самия.

[ramus]

Васе,
говориш в трето лице. кажи за себе си. кажи например ТИ МОЖЕШ ЛИ ДА "ВИЖДАШ"... и какво виждаш...
като гледаш примерно тоя филм (само като пример) ти точно какво виждаш?

Ти... откъде знаеш за огледалната сфера? Нима това не е образ? Нима огледалата за които говориш не са образи? Как и по какво ти откри какво е Съзнанието? С какво го направи?

Лесно е да се говори с малко думи... щото нищо не се казва, освен твърдения. Ама тия твърдения откъде са - как стигна до тях? Как ги изведе, кога, защо и с какви методи? Защото с готови твърдения изглеждат писанията ти просто като "твоята вяра" в нещо. Дори образите за "яйцето", сферата и черупката ги използваш наготово. Опитай с твои, опитай надълбокото... да се движи на повърхността с шаблони в трето лице е винаги лесното... Примерно мини през себе си и после стигни до "другите", които всъщност отново са "твоя образ" за тях. И затова просто обръщам внимание, че говорейки в "трето лице", ти отсъстваш, теб те няма, нищо не казваш за себе си... А всъщност се обръщаш към един свой образ - точно както е във всеки филм. Въпроса е, че го няма ТОЯ< ДЕТО СЕ ОБРЪЩА КЪМ ОБРАЗА - никъде не се "вижда". И като не казва нищо за себе си, няма и данни че въобще ТОЙ САМИЯ СЕ ВИЖДА - от себе си.

Задаването на въпроса ЩО Е ИЛЮЗИЯ? дефинира нещо у всеки човек - това е опит човек сам да докосне "периметъра" на ограничение който има.
Ти например знаеш ли за своя си периметър?. Кажи например ти самия - за себе си - знаеш ли какво, в кое и кога вярваш?

да се докосне собствения си периметър на ограничение е гигантска задача. тя е логично-невъзможна, както е и всеки фокус. И пак участва собственото ограничение на всеки. В един относителен свят в който сме измислили една наша граница, в която съществуваме сънивайки, е част от много по-мащабна схема. Идеята на тази схема е да се стигне до самата идея за ИЗМИСЛЯЩИЯ, която е зад ИЗМИСЛЕНОТО И ИЗЖИВЯНО ОТ НЕГО САМИЯ.

Ти примерно, имаш ли свой собствен преоткрит опит в това - кажи го обаче само със свои думи - не вземай нищо, не повтаряй нищо. Онези които разбират за какво става въпрос, веднага ще усетят че това си ти... 

[blqh]

 Аз нямам мои думи Румене.Имам само моето мълчание.Така и никой през целия ми живот не успя да види защо предпочитам да мълча пред това да говоря.Моето мълчание крещи много по силно от вашите думи.
"Защо все мълчиш Васко,кажи нещо."
Израз който слушам постоянно ,през целия си живот,където и да отида.Така и не разбрах какво толкова важно има в това да се говори.А опитвах толкова пъти и сега опитвам , да изразя това, което имам вътре в мене с вашите думи.Пробвах директно да говоря,пробвах да мисля преди да говоря и все не ми се получава.А хората очакват от мене да им говоря,сякаш говоренето е много по важно от самото ми присъствие.А хората искат да слушат само за себе си,искат да ги лъжеш и все хубави лъжи да им говориш.Постоянно затвърдявайки собствените си образи за себе си и за света в главата си.Вечно потънали в собствени си неща...винаги съм се чувствал самотен и най вече когато съм сред хората.И колкото повече от тях има,толкова по сам се чувствам.Една постоянно натрупваща се тъга вътре в мене,тъга която понякога боли...виждам я и във другите хора,тази самотност,прикрита зад техните думи,зад веселите шеги и всекидневното бъбрене.И хората които най много търсят чуждото внимание,са хората които най ги боли,хората които не могат да се справят с тази самотност.Да гледам това е болезнено.Понякога не мога да понеса да гледам чуждата болка прикрита зад маските.Истински дълбоките връзки между хората,приятелство,любов са просто споделяне на тази самота.Да видиш и да бъдеш съпричастен към чуждото щастие и нещастие.Разбирам ги хората защо толкова силно се стремят да запазят тези връзки.Разбирам драмата и трагедията на живота им.Но идва един момент когато човек пораства и гледа на тези неща с други очи.Едни пречистени очи,не през мокрите непорочни детски очи,а през онези на едно изстрадало същество...

Каква е разликата Румене в това да се говори с малко или с много думи.Нали са все твърдения,който има очи да види ще види независимо от количеството.Дефинициите и определенията имат за цел с малко думи да се опишат най много и най точно признаците на дадено явление.Те носят в себе си ограничението.Мисленето ограничава виждането,но пък позволява един такъв фокус на вниманието към отделните признаци на явеленията...Но за да видя нещата в цялост трябва да спра да мисля и да преживявам и да изляза от полето на нещата които ме определят в дадения момент за да ги видя.И всички тези мои думи са ограничени от това къде съм си насочил фокуса на вниманието в момента.И докато използвам сега думите,мислите,не мога да ги видя отвън.Не знам ти дали и как го правиш Румене едновременно...но аз правя едното от двете и единствено в мълчанието мога да виждам изцяло.Почна ли да говоря влизам в полето на образите...

[ramus]

 
Ето, това вече си "ТИ".
това са думите от теб през теб.
 И никак не са ограничени като те чета. През моя прочит виждам доста повече зад думите и никак не ме ограничава каквото и да е написано. Ние вече сме говорили доста с теб, казвал си ми много неща. идеята ми с въпросите не беше да те разпитвам, а само да дам шанс да обърнеш внимание на нещо в теб - през думите които използваш.
Думите нищо не са. Но това, че повечето време в живота си си мълчал, не е защото си "виждал" зад думите. Има неща в написаното от теб, във всички постове напоследък, което е несъотвествено - това насочих като евентуалната възможност да си обърнеш внимание. Аз само направих едно виртуално докосване - едностранно. Другото си е само твоя работа.
 
например:
Има нещо, което също стои в написаното от теб - ако едно състояние от живота ти, стои актуално още от деството ти, значи не се е променило по същество. И мълчанието е само негов израз - може би на застой... само "може би" - никой не знае. А ти - обаче защо си сигурен? И дали наистина ти "виждаш" толкова добре т.н. "други" през целия си живот, как тогава се побират заедно идеята ти, че "виждаш" тяхната самота, а използваш "състраданието".
Да се чувстваш "самотен" не е като да си в САМОТА.
Едното е просто чувство. Другото е състояние - без чувства - от друго ниво на съзнание и битие. Нямат нищо общо двете - само използването на думата ги прави да си приличат.
И... последно, което бих искал да ти разкрия от "моя поглед" на твоето написано - "ВИЖДАНЕТО".
Така нареченото от теб виждане, не е чисто. Много е лесно да се "забележи" и можеш сам да си го диагностицираш - защото чистото виждане е също състояние. Състояние на чистота - в него, ако е автентично, няма и не може да има нито съпричастие, нито чувства, нито тъга, нито болка. И в този смисъл - с кои очи гледаш тогава на живота си, на себе си... не на "ДРУГИТЕ" - на себе си, щом "не са през мокрите непорочни детски очи" (цитат)? Дали и доколко си ги пречистил? Възможно ли е да си "избързал" малко със заключението си за "чистия" поглед. Защото във всичките ти писания, както и в срещите ни, "болката" и миналото "стоят" в погледа ти - в пряк и преносен смисъл. 

==============================
Колкото до малкото и многото думи - ключа към всичко е "СЪСТОЯНИЕТО на съзнанието" в което се пишат. Думите само предават какво е състоянието на съзнанието на автора си. И това е именно и възможния фактор, който да даде и на самия автор възможността да "се види" по следите си... Разбира се - само като евентуална възможност, която е такава само за хора, които я приемат по този начин - като се възползват.
Не е и моя работа да "зная" нещо за теб и Живота ти. И все пак - не е невъзможно да се 'вижда" отстрани някои общи аспекти по-добре от магичната затвореност на собственото виждане за "СЕБЕ СИ". И ми се струва че е само твой избора да се възползваш в някаква степен.

Да живее свободата... и отговорността дето върви неотделимо с нея.
-------------

Едно уточнение - откровенията не ги коментирам, те нямат нужда от коментар - ничий. Обаче на този цитат, аз ще направя изключение - дано да ме разбереш.

Така и никой през целия ми живот не успя да види защо предпочитам да мълча пред това да говоря.

недей бъди толкова сигурен Васе - че никой не е видял. И между другото не съм само аз, и не че е важно.
Погледите и вижданията са си на всеки човек. думите ще са различни. но комбинацията на различните гледни точки също може да се използва. попитай хората - в лични разговори, с лични питания. Спомни си сам - в различни моменти, от различни състояния. Опитай да насложиш всички картини в една обща - в която ти си във фокуса й.

Дори не е толкова трудно да те долови, ако човек е чувствителен - ти го излъчваш целия - и мълчанието което не то крещи... Ти си тоя дето крещи чрез него... обаче си блокирал изхода към думите... Дори и с гласа си си го блокирал. Още носи белезите си. И така е от много, много години.
Има нещо от теб, което още стои в миналото Васе. Още е в клетката му и то "крещи" там - самотно.
Сигурен съм, че не само аз го "улавям" това. Ако можеше да "виждаш" щеше да го видиш дори и на "батак", когато се представяхме на беседката вечерта. А думите, чрез гласа и писането могат евентуално да пробият тази бариера - твоята...
 
Човек перманентно е уловен в собствения си "хоризонт на събитията". очите му са "вътре" и той е вътре. Как да види нещо "отвъд" хоризонта?...
И тия постове, писания, мисли са една възможност да "пробиеш" едно ограничение - своето си. Ако можеш, ако ти стиска, ако си позволиш... Защото... ако наистина си в МЪЛЧАНИЕ, а не да крещиш в него, ще "чуеш" неуловимия ШЕПОТ на "чистотата"... 
Но само ако си САМ, В ТИШИНА, ЦЯЛ и ЧИСТ.
   ШЕПОТ!!!... - не твоя, не на ВАСКО, не и на "другите"...
   И затова е "неуловим ШЕПОТА на ТИШИНАТА"...

Успех приятелю!

[kikka]

На мен ми е много по-важно да получа отговор на въроса, защо сме устроени така, че като по правило жизнения опит на всеки минава през задължителния етап на вкопаване все по-надълбоко в собствената му "илюзия за реалност". Защо фрагментираме до най-малка подробност усещането си за съществуване, защо ни е отредено да се изгубим токова навътре в гората от субективни възприятия, да се изолираме и конфронтираме методично от всичко, за което предварително сме решили че е извън нас. Цялата тази енергия на житейски емоции, страхове и вълнения буря в чаша вода ли се оказва че е... Дали пък в стремежа си да погледнем отстрани, като наблюдател извън "системата" без да искаме изхвърляме и бебето заедно с мръсната вода! Идеята за съзерцанието и самовглъбяването ту ми се струва много вълнуваща и вдъхновяваща, ту ме изпълва с недоверие, защото ми лъха на удобно бягство от нереши проблеми и то не с околните, а най-вече със собствените ми страхове, огорчения, прояви на малодушие.
Все повече се замислям, от дистанцията на годините, как в детството си, въпреки ограниченията и жестоките условности на ежедневието съумявах да прекарвам всички отрицателни емоции и ги изхвърлях без остатък и горчилка; как умеех да се потапям в моя си свят много навътре и в същото време запазвах своята жизненост и ентусиазъм в общуването с околния! Всяка вечер, легнех ли в тъмното имах специални "ритуали", чрез които се отнасях в някакви си мои светове. Колко пъти по-късно съм се мъчила по същия начин, притискайки очи да се гмурна пак в тези мои "реалности". Виждах съвсем ясно невероятно красиви някакси калейдоскопични картини, плувах в тях все по навътре, а те ту се разпадаха на все по малки фрактални цветни парченца, ту се събираха в огромни сияйни сюжети от форми и цветове. Друг път затваряйки очи се появяваха същества. Виждах ги най-вече като лица - много колоритни, чувствах ги едновременно много неземни и в същото време усещах че са изконно древни. Умирах от страх, защото някак си знаех че не сънувам. Сънищата ми бяха каквито са и сега. Спомням си и моменти, в които усещах че съм във въздуха. Лежа си в леглото, но всъщност не съм там, а някъде около гардероба, в ъгъла до тавана и се топя  от невероятен въсторг и въодушевление. Никога тогава не съм изпитвала нужда да споделям тези неща! Припомням си ги чак сега, когато в малкото свободно време задълбавам в теми за "духовно усъвършенстване" и "търсене на смисъла". И за това понякога се чудя как някой иска да потъне в себе си, когато изпитва такъв огромен дискомфорт от съществуването си. И дали изобщо да си задаваме въпроси и да търсим отговорите е начин, който ще ни отведе там където най-много копнеем да попаднем... Или в този непрестанен копнеж, гледайки все напред или назад, анализирайки, миг след миг губим безвъзвратно енегрията и поденциала на настоящата реалност!

[ramus]

Kikka, не виждам защо да не оставя "своя прочит" в следващите редове...
--------------------------------------
Един и същ въпрос си оставила на "важното място" и сякаш не ти дава мира.
Но във всеки пост, който го изразяваш с различните си думи, ти пишеш и за "отговора" му. Сама го пишеш, докато изразяваш какво е за теб самия "въпрос". Пишеш го - и въпроса и отговора, обаче и сама не го виждаш - явно.
 
Виждаш едно несъотвествие и искаш да си го изясниш в главата си - според образи с които си приела да "мериш" - не само тоя въпрос, а и за всичко останало.
Доста си логична в изразяването, и си доста точна. Несъотвествието е налице - така, както представяш своите образи за начина по който разбираш "потъването в себе си" наистина това отдалечава човека от настоящето. Но дали вглъбяването и потъването или пък бягството от реалността са синоними. Може би само при теб те са такива?
Още от първия ти пост, в който визираше пак този въпрос, но с други думи, беше също толкова точна. Всъщност ти не толкова питаш, колкото искаш да изразиш едно послание. Дали

Настояваше да обсъдим тоя въпрос... Но в него няма нищо за обсъждане - съвсем си права за себе си. Когато един човек е толкова убеден, толкова убедителен, защо му е да "търси отговори" или да ги разисква? Ти не оставяш никъде в убеждението си "празно място" - дори и някой да го напише, освен "защитата му" какво можеш друго да предложиш?   И... да допуснем, че се премине в т.н. "обсъждане" - отговора не се крие в мнението на "някой друг". Всеки отговор е заключен в начина по който е дефиниран самия "въпрос". А не в мнението на един или друг изразител.

Ако последваме нишката, за да дискутираме, всеки ще трябва да си изложи мнението... повечето хора, така си разбират дискусията - като събор на ралични мнения. Обаче - едно мнение, изведено само по себе си... какво толкова изразява.. И защо да е толкова ВАЖЕН за теб този въпрос? защо, вместо да го повтаряш с различни думи, стил, размишления, извеждане... не опиташ да го видиш в "различен план". да помислиш КАКВО ТОЧНО ПИТАШ - с различен поглед. И да опиташ да си дадеш сметка защо е толкова важно за теб.

идеята обаче е - че точното значение на начина по който описваш Въпросителния си момент, не е адекватно на това, което ти си приела - според себе си. Назоваваш според представите си как "ти "виждаш какво правят хората и изразяваш че е неправилно, излишно, безсмислено... не се сещам за други синоними 
Ако трябва да изведа къде "грешиш" или бъркаш... или пък си "права" не би имало никакъв смисъл... Абсолютно никакъв. би се превърнало в спор и начин на доказване.

Ако един въпрос в самата си дефиниция, описание е напълно затворен, то той не е никакъв въпрос... това е изразяване на убеждение във въпросителна форма. Това е и разликата с "отворения въпрос" - ако внимателно разгледаш и сведеш до няколко основни положения собственото си убеждение, можеш да си позволиш и да "видиш" кое в него е затвореното... И кое отрязва пътя, за да видиш очевидния негов "ОТГОВОР". Ако въобще именно отговора те интересува, то поне допусни, че той въобще не е на линията на това, за което питаш... може да е най-неочаквания, най-нелогичния, и заради това да не го "ВИЖДАШ" и сама.

Ти, готова ли си да оставиш убеждението си? Можеш ли да го отделиш от себе си и да останеш без него... Ей така - бе3з убеждение в каквото и да е... това е състоянието на поемане на новите неща - когато човек остане колкото може чист. това приблизително хората наричат безпристрастност в мисленето и възприемането. Но повечето хора не могат да си го позволят - защото не могат да се "отделят" от това в което вярват - а убеждението и думите с които то се изразява са именно проявлението на едно "верую"...

[kikka]

Дааа, май наистина така излиза от всичките ми постове - "Едно си баба знае и това си бае!" Ето, обобщих с няколко думи! И това дето ми е "много важно да знам", признавам си, наистина е много смешно. И още нещо си признавам, оказа се че е голямо преживяване за мен опита да се покажа в пространството на форума. И го правя с някакъв детски ентусиазъм. Сигурно вече става доста досадно за околните. Какво да правя – това съм си аз. Някак не ми се получава това със "златната среда" - чувството кога да започна и на кое място да спра. Или ме няма или съм там и тропам по масата! С наивен детски идиотизъм задавам въпроси, от сорта - Защо слънцето свети? - Защото защо завършва на о! – отговарят ми. Или пък – Когато пораснеш ще разбереш. В нищо не съм толкова убедена, ама не споря. Може и така да излиза... А което ми е наистина важно, е че ми е интересно постването, вълнува ме, особено ако има кой да ме забележи и да ми бие "шут в задника"! Аз от доста време само "надничам през прозореца" на този форум с детско любопитство. Е, накрая реших да вляза – мечка страх, мен не страх... Ще "поиграя" докато ми омръзне. То май все така ми се получава в повечето случаи - временно. Докато адреналина ме държи!
Ако продължа да се обяснявам в същия веселяшки дух, ще кажа, че от опита ми "Чело коте книжки..." в малката ми главичка здраво се загнезди една самотна мисъл – как на много места, по всевъзможни начини е прокарана идеята за човешките емоции в качеството им на енергийна централа – брънка в системата на всеобщия космически метаболизъм, и как в същото време правилния "мениджмънт" на "фабриката за емоции" (според умните книжки), се оказва единствения начин човеците да се изкачат, образно казано, по-нагоре по така наречената хранителната верига! Ето Рамус, виждаш ли – пак логика и пак "старата песен на нов глас". Обаче това ми е интересно. Не са убеждения. Просто е любопитство. Искаше ми се да чуя разни мнения. Това което може донякъде да се нарече при мен убеждение, е че проглеждайки в тази посока под все по-широк ъгъл възможностите за "растеж" се оказват толкова мащабни, че трудно се побират в "пилешките" ни мозъчета. И да потретя пак - хич не ми е важно, като казвам нещо, кой, дали и как ще го разбере, макар че предпочитам, разбира се, да има реакция. Въпросът е в това, че за сега, да си играя с другите дечица в този пясъчник ми е интересно...

[ramus]

понеже темата има точно и ясно заглавие, независимо, че когато нещо се изразява често се излиза извън зоната му.
Още в предишния си пост исках да го направя моста - между ИЛЮЗИИТЕ и важността и мястото на емоциите за човешкия живот.

Във втората част на поста си, след "веселяшкото" представление, задаваш вече много точно въпроса си - изчистено от "доказателства" и вече само в две изречения - буквално. Въпроса е, че пристрастието ти спрямо този въпрос е налице. Подчертано при това...
----------------------------------
Аз ще кажа само според себе си
- разбира се човешките емоции са важна част от конкретния етап в който са повечето хора на планетата.
Обаче - имахме една тема във форума ни. Една наша колежка - РОСИ, беше направила тема - Контролиране на емоциите. Тази теза не е и нейна - тя е цяла линия от литература и идеи с които е пълно в популярния социален свят на митове.
та РОСИ беше изнесла тази тема почти без нейна интерпретация.  Обаче в нея дори не назова ЩО Е ТОВА "ЕМОЦИЯ"? да не говорим пък за КОНТРОЛА И КОНТРОЛИРАНЕТО. само основни цитирани положения от популярната вяра на емоционално-определящите се хора и в частност предимно от дамското съсловие. В тезата си Роси не само че само че не остави никаква дълбочина, ами и не остави и нищо собствено открито. само заемки и правдоподобни изявления. Всъщност и за такива има почитатели. Въпрос на резонанс...

Та...
Оказа се, че никъде няма ясна и точна дефиниция за понятието ЕМОЦИЯ. Всички го използват обаче с имитиране - просто заемка от един на друг. И си мислим, че всички имат предвид едно и също нещо. Също така никъде няма ясен и точен разделител и дефиниция що е това ЧУВСТВА, ЕМОЦИИ, НАСТРОЕНИЯ. Дори в речниците по психология (която е най-близко до предмет на изучаване на емоциите) "чувства" и "емоции" често взаимно се преплитат и смесват. В ежедневния език почти всички ги използват като синоними. по същия начин се смесва и двойката "чувствам - усещам". А това са коренно различни неща. Поне колкото "материал и дъска" .

Като всеки човек аз също имам емоции (представете си ). Но като човек, който избра да се занимава с вътрешно познание и развитие, ми се наложи цялостно да преоткрия смисъла, значението, появата, механиката на онова, дето всички го наричат "ЕМОЦИЯ". В този смисъл - аз имайки емоции, се възползвах от тях. И ги изучих, и познах. Дефинирах си самостоятелно разликите на горните определения не просто като си ги измислях... и не с образователна цел. Всичко това беше част от самата ми практика и го направих практично за използване. За да се изучи кое да е явление идеята е да се "изследва" отвътре и отвън. И го направих - отвътре и отвън. Ето част от резултата, както и връзката между настоящата тема и идеята в поста на КИККА. За да е ясно, напомням пак че става въпрос само за частична извадка, която подбирам на "прима виста". Широко и пълно изложение за връзката между вътрешните явления, каквито всъщност се случват, като част от точния етап на несъзнателност, не могат да се опишат - нито кратко, нито с "две изречения". Въпреки всичко идеята на изнесеното, не е да убеждава, нито да си кажа мнението по него... защото между "мнение" и познаване има съществена разлика - поне според мен. Главно поради наличието или преминаването на границата на собственото пристрастие и тежнение:
=================================
    Емоциите са част от Илюзията, която представлява типичния човешки живот. Те са важна част от нея, всъщност една от най-важните.

Емоциите са най-важните психични явления, защото в хода на израстването при бебетата, те са първите им признаци, по които се идентифицират. И след това наричат "АЗ". Това се случва още преди 12 месец (средностатистически) и е съвсем естествено за психичното развитие у всяко дете.

Емоциите всъщност представляват форма на "бърза психична реакция" - нещо като първосигнален психичен "отговор" на външни стимули. те са психичния аналог на първосигналния кръг в нервната система, която е също заложената директна форма за "отговор" - за реакция към външни реазнители. И като такива двете имат силен, предварително "програмиран" генетично механизъм, който ги определя.
Заради обезпечението и своята директност при изявата, ЕМОЦИИТЕ, както и първия сигнален нервен кръг, са обезпечени и съответно изявени в прости "двойки" форми. Основния критерий който ги определя е гениално елементарен и може да се изрази с двойката "ПРИЯТНО - НЕПРИЯТНО". Отблъскване към второто, допълнено с негативизъм впоследствие... И привличане към първото, чрез заложеното УДОВОЛСТВИЕ в изживяването му. Затова и двете - психичната и телесната първосигнални системи - са толкова близки и свързани една към друга. Всъщност те са израз на едно и също нещо - психичния е просто надграждане на физиологичния. И е важно да се допълни, че и двете са израз на мащабен комплекс от защитни и адаптационни механизми, призвани да защитят, в стремежа им да се самосъхранят и развиват - типични явления за всяко живо същество.

Също така - най-важния им белег - ТЕ СА РЕ-АКЦИИ на външни дразнители. Реакцията е една вторичност - тя има нужда първо от стимул и чак след тогава идва тя - като "отговор" на стимула. Простотата на тази взаимовръзка СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ е много лесно да се изучи. Има я - от всички микроорганизми, до най-сложно устроените живи същества. При хората във ежедневната си очевидна форма се проявява като явлението НАВИК - едини същ стимул, едни и същи действия, някои от които изключително мнообразни и сложни.
При човека обаче важността и сложността на неговия психичен компонент, дават "продължението" на емоциите. Които се обогатяват чрез сложните механизми на спомените, на представите, на въображението... и много други психични "висши" фактори.
И така първичните прости "отговори" с течение на развитието, вече са усложнени в цели комплексни системи в които самите емоции загубват първичната си и проста роля - на бърз "отговор" към външен дразнител. Вече т.н. "дразнители" стават постепенно ВЪТРЕШНО-изфабрикувани - примерно при изживяването на "спомен"... по време на сънуване и т.н. Това подменяне на външни дразнители с вътрешно-обособени, минава скрито за човека. Всички тия взаимовръзки, които описах се случват и формират на фона на една вътрешна НЕСЪЗНАТЕЛНОСТ. Всичко започва с това, че заложените програми за реакции, в мозъка ни, не могат да различат ако на "входа им" се подаде симулиран сигнал, или такъв, от сетивата, като връзка с външния свят. И понеже вътрешно-изфабрикуваните симулации на сигнали са значително по-силни, по-мощни и най-важното - повече съдържателни, ние още от малки се завъртаме във собственото създаване на вътрешната симулирана реалност, в която ролята на ония -"първите" емоции - е само бледо отражение, но пък и дава възможност на САМОИЛЮЗИЯТА да се задълбочи.   
Всъщност именно психичното явление ИЛЮЗИЯ е основата на всичко описано в този абзац. Именно заради това всички хора, които са проникнали отвъд тази магична собствена завеса са и откривателите на всичко това.
Важно е да се допълни тук, че именно при усложняването на първичните прости емоции се образуват и значително по-сложните вътрешно-психични явления - ЧУВСТВА. А НАСТРОЕНИЕТО пък е още по-обобщена и усложнена форма на преживяване, която вече включва цялостна нагласа и в нея има затворен кръг в изживяването, като по този начин се елиминират типичните външни дразнители, чрез подмяната им от вътрешни такива. така се получава ззатворен цикъл и съответно се обособява една "ЦЯЛОСТНА НАСТРОЙКА", откъде идва името - "НАСТРОЕНИЕ".
Тия явления до такава степен вече надграждат своето "първо звено - емоциите", че стават една изкуствена среда в която емоциите се проявяват. Но първоначалния им защитен механизъм вече е компрометиран, защото ние вече емоционално реагираме на напълно подменена РЕАЛНОСТ. Човека вече има своя версия на вътрешна РЕАЛНОСТ, в която оперират вътрешни явления и връзката им с реалния външен свят става на моменти изключително малка, дори до степен на пълна липса. Точно както е по време на сън и психичното явление СЪНУВАНЕ. 

Интелигентността и натрупването и боравенето с информация и модели, която се формира при развитието, не успява да измести силата и важността на "емоционално-чувствените" комплекси като основен маханизъм във вътрешно-формираната ни РЕАЛНОСТ. И като такава тя ги всмуква в себе си. И те стават неразделна част от нея, като изпълняват много важния защитен елемент - интелектуалния. С лекота вътрешните тежнения и пристрастия към определена тема, определят и интелектуалното натъкмяване, за да се получи симулация за логика и с това - потвърждение. По този начин интелектуалността с боравенето с абстрактни понятия в нейния развит етап, също се включва към изживяването, като по този начин с лекота го допълва и задълбочава.
Елементарен пример за това е явлението ДЕПРЕСИЯ. Избирам го като показател, защото в него именно ясно се забелязва при анализ, как вътрешните чувствени настройки формират цялостна отрицателна нагласа. И при нея именно т.н. "МИСЛИ" са завъртяни и повлияни в нейния водовъртеж. Явлението ДЕПРЕСИЯ като изява на една "крайност" в тенденцията психичната "настройка" толкова силно да обсеби една човешка личност, че с неговото задълбочаване масово се стига и до самоунищожаване на физическото тяло. И заради това го използвам - за да посоча, че психичните комплекси във въътрешното изживяване са толкова мощни и силата им е именно обсебваща. Именно поради идентификацията на човека - първоначално с тялото, после с първите изяви на психичното - "емоциите", и нататък във все повече психичното се измества "ЦЕНТЪРА" или онова, което наричаме "АЗ". В така наречения МАТЕРИАЛЕН СВЯТ, или МАТЕРИАЛНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ участието ни е само бледа сянка. И само като допълване на вече формираната вътрешно-обособена картина на нашата собствена РЕАЛНОСТ. До степен до която може и напълно да я измести. Стига се до това, че вътрешно-психичния живот при всеки човек всъщност от доминиращ, става основния. цялостната форма на това  проявление, аз нарекох с понятието ВЪТРЕШНО-КОМПЛЕКСНО ИЗЖИВЯВАНЕ... или с една дума ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ - "Живеене" на вътрешноформирана, вътрешно сътворена версия на РЕАЛНОСТ" - симулация, в която всъщност се върти онова, което му казваме ЖИВОТ. А интелектуално допълваме с понятието ИСТИНА. А всъщност е като всеки сън - изфабрикувани и раздвижени образи, в които толкова силно се потапяме, че спейки неподвижно протича сякаш цял един живот.
И тия - самооткрилите всичко това хора - затова и използват като нарицателно понятията СЪН и СЪНУВАНЕ - за да изразят аналогията с това, което се случва в оная версия на ЖИВОТ, която всички казват БУДУВАНЕ.Примери за това - колкото искате. най-елементарния от тях за припомняне е именно ДЕПРЕСИЯТА - заради своята лесна за наблюдаване крайност. Само да припомня, че т.н. АФЕКТ, е спусък, който може да повлече една цялостна чувствена емоционална нагласа към негативизъм. И че това се случва непрекъснато при всички хора. както и неговата противоположност - към позитивизмът - към изживяването на онова, което интелектуално се нарича "доволство", "щастие" чрез формите на екзалтираност. Въобще нюансите в проявлението на чувствата чрез емоционални вече комплексни форми, са безкрайни.

==========================================================
 
За "великата" роля на "емоциите" много хора питат. И много хора изразяват колко са важни те. Отгоре на всичко има цяла линия на едно погрешно разбиране което го приписали на представите си за "духовните хора", при които те се били "отказали" от емоциите.  Глупостите които са изписани за отказ от емоционален свят са толкова наивни, колкото и представите на социалните хора за различните типове отшелници. Всъщност митовете за отшелниците са родили и съответния тип "измъчен" отшелник. Обаче все пак и това го има - хора, дето да се опитват да избягат от собствената си версия на реалност, чрез изкуственото и насилствено подменяне с друга такава - пак фантазна. Повечето - като форма на самонаказание - атавизъм от детските несъзнателни импулси за вина и последствие за изкупуването й. Цели системи от митовете на религиозните системи също са на този принцип... И няма и как да не бъде така - следва се принципите на общата маса хора - все пак това е таргет-групата.

Колкото вече до конкретния въпрос в двете изречения на КИККА - емоциите като ЕНЕРГИЙНА ЦЕНТРАЛА и тяхното използване- според нея чрез "ПРАВИЛЕН НЕНИДЖМЪНТ" заложен като идея в т.н. от нея "умни книжки" като единствения начин да се направи крачката в развитието.

Чудя се как така определени от някой "умни книжки" са и за определилите ги според тях "умни читатели". Добре че да си УМЕН в днешно време нищо съществено не означава. (тва е шега, разбира се, но и не само).

КИККА,
Недостатъчното разбиране и яснота на това ЩО Е ЕМОЦИЯ, дава и съвсем митологичния им образ в същото това разбиране.
Самата теза - ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ - е несъстоятелна. Ако внимателно се разгледа в нея има конкретно и очевидно несъотвествие. А то е, че ЕДИН МЕНИДЖМЪНТ - на каквото и да е, се извършва от друго ниво на това, което се "управлява".
Ако се приеме описанието по-горе за емоциите - като втория етап от връзката "СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ" има два логични подхода:
- единия - да се управлява самата реакция - която обаче е напълно неосъзната и често протича механично - нещо като "по навик".

- втория - да се управляват СТИМУЛИТЕ от които тия реакции произтичат.

За себе си навремето експериментирах и двата подхода. За да открия, че нито единия не дава резултат. После разбрах и защо "резултат" не може да има.

при едканви стимули, за да се получат различни "ре-акции" е идея до която достигнах в хода на експериментирането със себе си преди доста години. И която описах в някои детайли в поста ми за "СТРАННИЯ СЕКС".  При нея аз постигнах по елементарен начин промяна на формата на нагласа, от което веднага се повлия и самото интерпретиране на кой да е "стимул". И по този начин се и променя реакцията към него. В този смисъл - дори и емоциите.
Обаче - това може да стане само съзнателно. От гледна точка на това - ОСЪЗНАТО НИВО, елемента на емоционалното в него е доста нисък. Пиша "НИСЪК" - използвайки го според ВАЖНОСТТА. Емоционално-чувствените реакции не са нито важни, нито определящи за състоянието на осъзнатост. Това е при всички хора и досега не съм срещал изключение. Заявявам това и от личен опит, и от познание.

И именно и заради това ОСЪЗНАТОТО НИВО НА ВСЕКИ ЧОВЕК е това от което могат да се правят всякакви експерименти с несъзнателните му импулси и зададени матричнозаложени схеми - на поведение, мислене, реакции - на всякакво ниво на проявление. Но този интерес е само временен - колкото да се проследи и открие и фиксира нивото на осъзнатост, според предишния момент - на неговата липса. после всичко това вече не е "интересно" - вече веднъж открит може с лекота да се ВИЖДА в неговата цялост. И от гледна точка на това ми състояние и пиша за познанието ми в толкова различни насоки за човешкия живот.

И като писах по-горе че тезата за УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ е несъстоятелна, имах предвид, че всяко нещо се управлява само от гледна точка на НИВО, което е "по-високо" от управляваното. С други думи НЕ Е ВЪЗМОЖНО С ЕМОЦИИ ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ЕМОЦИИТЕ. както и е едни емоции да се контролират други. не може с желание, да се спрат желанията, примерно с фразата "ИСКАМ ДА СПРА ДА ИСКАМ".
И ми се струва че това е елементарно заключение и се наблюдава в ежедневието навсякъде.
Друг въпрос е тежнението на хората, които са дефинирани от емоционално-чувственото в тях. И се опитват да му надуят важността, точно както и всеки който вярва в нещо се опитва да раздуе неговата важност и по този начин да се "раздуе самия той".

Емоциите не могат да бъдат никакъв ИЗВОР НА СИЛА, НИТО НА ЕНЕРГИЯ. Това са толкова елементарни митове, колкото е и заключението, че ако един боец силно се бил раздразнил, адреналина ще му помогнел да победи.  разбира се това е пристрастие - наистина с една емоция може да се постигне определен резултат... Но управлението на контекста, в който да протича една емоция, е напълно илюзорен и лишен от дълбочина. На пръв поглед е правдоподобно, но не и на задълбочено вникване.
Именно при задълбоченото вникване на въпроса за емоциите и контекста в който те се проявяват и определят сочи, че ЕМОЦИЯТА НЕ Е ИЗВОР НА ЕНЕРГИЯ, А Е ТОЧНО ОБРАТНОТО. Да, емоциите поглъщат енергията. Те са просто канала, през който тя се проявява. Минават и заминават по тоя "канал". И човека е пак такъв, какъвто е бил преди коя да е емоция. Това, че емоциите се навързват в цели вериги и комплекси от взаимносвързани линии нищо не означава. Естествено е след като имат поле за изява и подходяща симулирана изкуствено среда, да си текат, защото именно емоционалното и чувственото създава оня истинен ореол на ИЛЮЗОРНАТА РЕАЛНОСТ, която наричаме живот.
Не само това - емоционалната реакция не може да е никакъв индикатор за каквото и да е - да вземем например яденето на сладко, или пък приятното чувство от цигарата или кафето... или пък от алкохола. както се вижда от тия ежедневни примери при масата хора, именно емоционалното изживяване подвежда, за да се трови организма. не само при хората е така - при мечките примерно, ако напипат огромно количество мед, се стига и до натравяне. Просто в реалната гора, която е среда на мечката, привличането й към меда е заложено. Но ограничението на количеството на мед в кошер от диви пчели, както и защитата на насекомите спрямо натрапника са своеобразно ограничение за привличането и извличането на удоволствие от меда.
И храненето при хората е един от най-очевидните примери за това, как и доколко всичко първоначално се е изкривило, при положение, че отдавна още от деца свикваме да ядем само онова, което ни доставя удоволствие, да се усещаме "ПРИЯТНО". И колко е далеч това от естествения ни механизъм да се храним с неща, които са "полезни". Съвсем бегъл поглед на храненето на днешния човек в големия град, може да доведе до обобщението, че именно най-приятните храни, са и най-вредни - съотнесено от реалните потребности на човешкото тяло. А храната е просто една реална потребност само на човешкото тяло, макар вече отдавна всеки човек да я е превърнал както и всичко останало, в поредния извор за изживявания и... емоциониране.

[blqh]

 Значи в крайна сметка пак за това говориш...

САМООСЪЗНАВАНЕ или така както го виждам аз, процес на изграждане на съзнание за самото съзнание.
В себе си виждам една създадена изкуствена реалност,която мога да нарека с лекота "илюзорна".Докато съм в нейното поле не мога да я изследвам адекватно,а тя както казва Рамус в предния пост е доминираща при повечето хора,поне при мене е така ,поне на този етап.Но явно при мене неадекватността на вътрешната ми създадена реалност,спрямо реалния свят е прекалено голяма,което ме кара да се пробуждам.Нещо подобно се получава например когато сънувате сън в който се случват толкова абсурдни и невъзможни неща,че в един момент разбирате че сънувате докато го правите.Излизането от полето на влияние на вътрешната ни преживявана реалност е съпътствана с изграждане на съзнание за самото съзнание,или това е процеса на самоосъзнаване.В един момент необходимостта от такава вътрешна реалност,заместител,ще отпадне ,при което се получава един друг вид виждане ,виждането на СТРАНИЧНИЯ НАБЛЮДАТЕЛ.

На мене лично емоционалното ми състояние и настроенията ми оказват доста голямо влияние върху живота в момента ,което дори се вижда в постовете ми.Рядко излизам от тях,а по често преминавам от едно настроение в друго.И всичко това е етап от осъзнаването ми и от мене...

[ramus]

Blqh,
не е единствената и еднозначна възможността, след като нарасне неадекватността на една илюзия, да се поражда импулс към събуждане. Елементът на зрялост и готовност да се излезе от идентификацията с илюзията въобще, е основния критерий. Ако той не е налице, дори да настъпят пробиви и критични точки на една илюзия ( а това са чести явление, диктувани от самия живот) се преминава към създаването на "нова версия на илюзията" вместо да се излиза от нея. Толкова явна е тенденция за БЯГСТВО - характерна като реакция при хората, на които настъпват стабилни и неразрешими конфликтни положения в сънуваната от тях версия на реалността. Ако по някаква причина допуснем, че един НЕГОТОВ и НЕУЗРЯЛ ЧОВЕК пробие защитата на своята си илюзия, той буквално би полудял - това е краен защитен бушон, който предпазва от една форма на "смърт" - за ЛИЧНОСТТА. тази роля играе и е отредена от всеки от вас на онова, което казваме УМ.
По отношение на "БЯГСТВОТО" е и лесния вариант, при който с лека промяна на съзнанието, се изключват някои негови части и се постига друга форма на реалността - това става и с алкохола, и с наркотиците. Но е само за малко - после кризата идва с нова сила. различните стимули от психичен характер - желания, тръпки, копнежи, очакванията, надеждата и вдъхновенията (за които доста писах напоследък) са същите форми на БЯГСТВО.
Явлението Депресия, което цитирах, всъщност се проявява в различни по-слаби нюанси при всички емоционално-чувствени хора. Най-общо се наричат ЕМОЦИОНАЛНИ НЕГАТИВНИ КРИЗИ - АФЕКТИ. те са различни толкова, колкото са и самите хора. Но всеки по себе си знае какво имам предвид. Именно и затова и в самия живот, "недоволните" са толкова много. Но са с вързани ръце спрямо една възможна трансформация и генерално решение на конфликтите си. Всъщност единици са и хората, които ще пробият естествената си отрицателна нагласа да преминат през конфликтността и да се справят с наглед неразрешимите й противоречиви импулси.
Това беше и едно от посланията ми към теб - най-лесното е да се привиди СЪБУЖДАНЕТО. Имаше един "подпис" на СИТЕЙШЪН - че събуждането е най-стария сън на света. Ти самия също си ме питал - добре, как си сигурен, че това не е поредния сън, че ти не си в поредната илюзия?  А спомняш ли си какво отговорих?

ПАРАДОКСА на ИЛЮЗИЯТА е в нейното изживяване като истинска - най-магичното от всички неща е, когато се открие от всеки, как всъщност НИКОЙ КОНФЛИКТ не съществува освен вътре в самия човек. Просто го няма извън нас - няма го никъде. това не ни пречи да изживяваме точно обратното - че противоречието е толкова силно, че чак "БОЛИ"... и т.н. Най-характерното изживяване за всеки конфликт е ДРАМАТА МУ, а повечето хора са майстори в изживяването на ДРАМИ. ( леле, кви спектакли съм виждал .

[blqh]

 А що е зреене и зрялост ?

[ramus]

Ами... примерно като пубертета - не можеш да накараш и да искаш да водиш зрял реазговор за сексуалното с едно дете на 5 години. то няма никаква идея, не само защото не разбира - няма и реалния апарат в готовността на тялото си, за да проникне в сложния смисъл на сексуалността. (друг е въпроса колко "възрастни" разбират тая сложност

Природата както е направила за развитието на физическото тяло - на етапи идва и готовността със съотвествието в развитието. Всеки опит 5 годишното дете да говори от позицията на сексуален опит, би бил смешен в очите на примерно един 30 годишен човек със реален опит (само като пример го казвам - обобщено). детето може да говори или изразява само онова, на което ниво е то самото. По този начин всичко, което изразява ще носи неговия "детски петгодишен печат" - представи, смисъл, реакции, описания, фантазии, дори речник. ( а иначе всяко дете се смята за много "светнато" по тая тема вече. направо по-отворени няма да намерите... ама само на думи и въображение. точно както е и за въпросите за вътрешното развитие - малко книжки да се прочетат... и вече всичко им е ясно на толкова много хора... Ама само на думи и въображение. Но пък стига за заместител явно)

та... това е зрелостта - от думата УЗРЯЛ - както са плодовете.

По отношение на матрицата и ИЛЮЗИЯТА именно за тази готовност, зрелост говоря:
Защото никой не може да излезе от матрицата, преди да е в степен на зрелост да го "понесе". Ако това се случи "насила" ( чрез хипотетична намеса отвън, примерно) то за да се случи в пълнота, трябва да се е трансформирал процеса на разкъсване и обособяване на собствената ти идентификация от нейната ИЛЮЗИЯ за РЕАЛНОСТ. ЗАЩОТО когато се пробива самомагията се случва точно това.

Ако човека не е подготвен, т.е. вече да има едно ново "ядро", негов "ЦЕНТЪР", открит у него, в който да пренесе своето самоидентифициране, то загубата на неговата собствена магия е равносилна на смърт. Това беше толкова явно поднесено във филма "МАТРИЦАТА".
Като се вземе предвид, че всичко което описвам са вътрешнопсихични процеси, то техните защитни механизми не биха позволили да се случи "загуба" на самомагията, преди да е узряла и подготвена психиката за нея. Страха при трансформация при неузрял и неподготвена психика, би бил толкова силен, че ще се включат допълнителни защитни вериги за запазване на матрицата и досегашното й състояние ще бъде натъкмено, само и само да не се остане без САМОИДЕНТИФИЦИРАНЕ. Ако правилно разбираш или пък изказвам това, което бих искал, то би усетил че изгубването на самоидентификацията на всяка единица съзнание Е РАВНОСИЛНО НА СМЪРТ ЗА НЕЯ. Оттам идват и символиката в посланията, свързани с понятията ВЪЗКРЪСВАНЕ и ПРЕРАЖДАНЕ - нещо умира, за да се "роди" новото... Това носи и символичното описание за трансформацията на гъсеница в пеперуда... И т.н.


Навремето в един от първите си постове в Изворите, бях отворил тема за "техниките за просветление" и особено на една от тях, - МОМЕНТАЛНА ТЕХНИКА. прегледай го, за да видиш какво имам предвид - някъде в моя раздел е. Тя е изключително проста като техника и изпълнение. Но именно готовността е ключовия момент в нея. Защото ако някой избърза с такава техника и не мине според предварителния механизъм на трансформация, би полудял моментално след евентуалното истинско нейно изпълнение.
Ако обаче не е готов, няма да може и да реализира самата техника, защото в нея не може да се опише, че докато изгубваш съзнание всъщност се прави трансформацията - именно пред лицето на това, че личността в теб изживява своето умиране. И като се включат защитните механизми, най-често в тия моменти неистово се преоразмерява нова спешно прекроена форма на вътрешна илюзия, която да приюти самоидентифицирането, в неистовия му стремеж да не "УМРЕ" - да не загине.

не намирам друг начин да го изразя това - в главата ми е... обаче ... може би - на живо. Това е изключително деликатна материя. И между другото не е и толкова важна, освен за ума ти. Повечето неща които питаш, ти знаеш ли защо ги питаш. защо искаш да ти е ясно?

[blqh]

По отношение на матрицата и ИЛЮЗИЯТА именно за тази готовност, зрелост говоря:

Е тази трансформация не е ли на духовно ниво,за да има къде да се измести центъра около който човек се определя ,трябва един вид  да се подготви почвата.Бвз нея няма как да порастне нищо...все едно да се опитваш да гледаш растение без почва и вода.И все пак ако съм прав,това означава че е безсмислено да разсъждавам върху този въпрос,защото би ограничило виждането ми за този процес.Също така единственото място където мога да го наблюдавам е вътре в мене.Или с други думи необходимостта ми от медитация ще се засили още повече с времето.

Във връзка с това,не си спомням точно къде го бях чул/прочел,но това не е от съществено значение.За това че приблизително на всеки 7 години от живота на човек стават определени трансформации,на 7,14,21,28 години те трябва да се проявят.Което в моя случай горе долу излиза точно така,след 2 месеца правя 21 лета...и все повече усещам промяната на виждането ми и тежеста на атавизмите ми.Скоро ще трябва да си кажа сбогом с тях...

[ramus]

Тва за циклите на 7-те години е писано на много места. Обаче не отговаря на действителността, според това, което съм наблюдавал. От времето когато изучавах собствените си деца, и сега, като гледам как са днешните новородени, разликата между тях е значителна, а става въпрос за разлика само от 17 години. Значи, акселерацията вече е очевидно явление и тия цикли - 7 годишните за които става дума - хич не се вписват в новата картина. приказката за "първите 7 години" вече е неадекватна. Тя беше такава още при моите деца и още тогава обсъждахме тия неща с майка им.

Процесите по вътрешното израстване не се водят според "времето на слънчевия цикъл". В тях няма срокове - комбинацията от твоето участие смесена с реалното ти преминаване през етапите е онова, което определя как и докъде сме в пътя си.

Колкото до въпроса "за медитацията" - ти не виждаш ли колко е тежко положението с нея сега - при хората. тази дума е разтягана със столетия като ластик, за да пасне на всякакви измислици и блянове и да послужи на фантазиите и представите за "спасение" или изход от собствения батак на толкова много хора.

Става дума за т.н. от мен ЧИСТОТА - спомената по-горе в тия постове. за да се стигне до медитирането, трябва първо да се изчистиш от наслагванията ти. Тия неща не става в самото медитиране, просто при наличието им съзнанието не може да започне трансформация, при положение, че не са решени неговите собствени противоречия.
Ей тая теза заслужава да й се даде гласност и да се обсъжда - защото не само ОШО открил, че днешния човек е потопен в тежки личностни кризи и старите форми за трансформация на съзнанието, правени за източните хора, не са адекватни за точката на развитие и особеностите на средностатитическия "западен" човек. За да предаде това свое откритие чрез подходящите послания, е странствал толкова години на запад и прехвърлил огромна библиотека със западното писмено изкуство - за да напипа културните кодове, стил, език, средства...

А посланието всъщност е елементарно - НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕСКАЧАТ ЕТАПИ ВЪВ ВЪТРЕШНОТО РАЗВИТИЕ. Може да се играе на всякакви вътрешно-личностни игри и в тях може да се изиграе всякакви дори духовни ролички. мегдан за тях има навсякъде, повечето книги за ширпотреба са написани именно заради популярността. И вдъхновяващите се от това люде са именно таргет групата. И все пак в някакви единици от тях всяко нещо ще изиграе своята си роля, защото без значение от какво, идва ли времето за "счупване на черупката" текат всички процеси - и тия, дето са отвътре в подготовката, узряването... И тия дето са формално "ОТВЪН" и които ЖИВОТА НИ ги плете със всякакви житейски или съдбовни нишки - завързва ситуации, привиква подходящите хора, плете конците на случки, събития, удря нещата на които много държим - за да се разкъсат зависимостите ни. И въобще усукват се толкова много житейски уж-случайности, които са насочени към тия наслагвания, дето сме ги наплели, и на които някои им казват "кармични". За да се разплитат и да се разплащат всякакви "цени".
В една книга, която за мен беше един от най-добрите учебници по тая тема, "АЗЪТ КАТО БОЕЦ" - Шломо Кало, прочетох вече написано едно мое проникновение: Че ЖИВОТА на трансформиращия се човек, започва все повече да "сгъстява" времето между "извършеното" и цената и отговорността, с която определена извършена постъпка се "изплаща".

та - за медитацията - не може и няма никакъв смисъл да се медитира, докато човек не реши първо своите вътрешни противоречия, изразено от вътрешните му конфликти. тия конфликти са само вътре в него - неговия живот и реалността в която той е избрал да се потопи изживявайки я, са това, което е полето в което трябва да се открие какво се случва и КОЙ - КОЙ Е. ЖИВОТА е напълно достатъчно поле за изява - дори ежедневния живот. На всеки човек - защото това е именно неговото собствени "поле". И че предварителните схеми, им е вече да се разчупят - дали ще се направи от ОШО или от някой друг, това няма никакво значение. За да е в състояние някой да изрази това, трябва първо да е счупил своите собствени...

Вътрешните конфликтни положения са родени в несъзнаваното, смисъ;лът и съществуването им, че те са валидни само когато са на "ТЪМНО" - скрити за нас самите. те са скрити и защото е нямало досега СТОПАНИН на вътрешния ни двор. И че "набедения" за тази роля е само фигурант, дори ползвател на всичко това. Докато не се появи ясен, отговорен и с това реформиращ СТОПАНИН, вътрешния ни двор ще е една помийна яма зарината от боклуците на всички "псевдообрази". Които са като "квартиранти" - минават, заминават, "да върви там, много важно", "един живот живеем", "няма справедливост", "търся еди-кво си", "а мога ли да попитам"..............

Именно това е посланието и откритието на ОШО - НЕ Е НУЖНО НА ВСЯКА ЦЕНА ДА СЕ СЛЕДВАТ НЕЧИИ МОДЕЛИ - дори и за медитирането.

МЕДИТАЦИЯТА Е вътре в самия живот - дори ежедневния живот.
не е задължително да става някой отшелник, монах... не е и нужно да се застава срещу празната стена с години...
НО...
Преди да се стигне до всичко това, първо е нужно да се ОМИРОТВОРИ и подреди "вътрешния двор". това е огромна работа - бавна систематична. Проблемът с "търпението" и "последователността" изразяват нивото на "самоорганизацията" и са най-показателните за тази дейност. И ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕСКОЧИ... не може да се влезне през ВРАТАТА НА ИСТИНАТА, облечени с дрехите на илюзиите. не че някой ги "спира" - просто не е възможно - самоограничаващ се процес. ЕТО ТОВА Е ПРОНИКНОВЕНИЕТО ЗА "ДРУГАТА ФОРМА НА МЕДИТАЦИЯ" - медитация чрез разума. В книгата на тайните на ОШО, третия том е този, в който са изписани техниките за РАЗУМА и работата с РЕАЛНОСТИТЕ и ИЛЮЗИИТЕ. това не са техниките за източния тип хора. това са техниките за днешното човечество. Това е една обобщена форма на изключително познание, залагащо основни принципи от толкова висок порядък.

МЕДИТАЦИЯ - ПРЕЗ РЕАЛНИЯ ЖИВОТ.
ОТКРИВАНЕ НА ЧОВЕКА ПРЕЗ НЕГОВОТО СОБСТВЕНО ЕЖЕДНЕВИЕ.
-  Ако човек се усети завързан за Обществото - за да се откъсне от него - пробва с отшелничество. Отшелник може да се стане и без да се ходи по планините - въпроса е да се скъса вътрешната зависимост и множество илюзорни връзки - изразена в симбиотичност. Има толкова много асоциални, но зависими от обществото хора. това им са просто различни неадекватни несъзнателни защитни реакции и изживявания и няма нищо общо със освобождаващия се осъзнат за себе си човек.

- Ако човек се усети за завързан за парите - откъсва парите от себе си и пробва да се открие вече без тях. Ако му стиска

- Ако човек се усети за завързан за каквото и да е - семейство, деца, изживяване - каквото и да е... Пробва да се откъсне и да се открие отвъд това свое завързване. Нищо няма задължително, нищо няма според схема - има само принципни положения и те са само обобщителни - изведени от хората чиито опит и практика минават през тия неща. Моя път примерно минава през това, но има хора осъзнати, които нямат никакви потребности от никакви обобщения, теоретизиране - просто техния собствен път при осъзнаването минава съвсем по други линии - техните индивидуални драскулки в пътя им си остават винаги уникални. Винаги - това е индивидуализма - използваш различието и именно собствените си дадености, способности. за да си точно в определен етап, за да са ти дадени, това има точен смисъл - тия неща първо трябва да се САМООТКРИЯТ - и заради това именно това САМООТКРИВАНЕ е етапа подготвящ последващата трансформация.
ЧОВЕКА ДА СЕ ОТКРИЕ ЗА СЕБЕ СИ.
ДА ОТКРИЕ СЕБЕ СИ.
ДА СЕ ОТКРИЕ ЧРЕЗ СЕБЕ СИ.

НЕ СА НУЖНИ ХИМАЛАИТЕ,
НЕ Е НУЖЕН И АШРАМ.
НЕ СА НУЖНИ ДАЛАЙ ЛАМА, или ТИБЕТ
НЕ Е НУЖЕН И БУДА, ИСУС, или пък ФИЛАНКИШИЕВ...
НЯМА РЕЦЕПТИ - НЯМА ПРАВИЛА, НЯМА ОГРАНИЧЕНИЯ, освен нашите собствени.

ЕДИНСТВЕНИЯ НИ "ЖИВОТ" - МИГ НИ Е ДОСТАТЪЧНО МЯСТО ЗА ОТРАБОТВАНЕ ПО СОБСТВЕНОТО НИ ИЗРАСТВАНЕ - нашето уникално поле и за изява, и за поука. Поле за виждане на нас самите, показателно за изборите.
Няма значение какъв точно или как изглежда ЖИВОТА (ВИ). Той е отражение на точния начин по който всеки от нас Е ИЗБРАЛ, И КАТО ИЗЯВА НА ЛИПСИТЕ МУ.

НЕ ДУМИТЕ, говоренето и фантазиите - ЖИВОТА ПРАВИ РЕАЛНОСТТА.
ПО ЖИВОТА И ПРАКТИКАТА СЕ МЕРИ НАЙ-ТОЧНО кой какво е избрал. На думи и на приказчици всичко може да се изиграе. затова е и разликата навсякъде в смяната на "лицата" - в изворите един образ, в кръчмата - втори, на работата - трети. На улицата четвърти, в семейството - пети.... и така - безкрай. В това се превръща ЖИВОТА без реален стопанин и ролята му поемат само образи - площад с представления от театри и манежи, както и безкрайни форми на маски и роли в тях. Ама образите идват и си отиват... а площада накрая остава пуст...

Всичко е вътре в нас - обезпечено е.
Само изживяването и самомагията правят нещата да ни "ЛИПСВАТ". Това също има своя смисъл, за определени етапи. И пораждането на кризи в самоомагьосването, което сами си правим е ясен знак, че настъпва ВРЕМЕ, в което да се пробива черупката и да се проглежда. Това е критично положение - почти непрекъснато са кризисни положения, защото нещо качествено ново се случва. И образите в които до този момент изживяваме и им даваме живот, вече са като самостоятелни живи същества в астрала. И връзките ни със всеки образ са силни, защото има двустранен обмен. И тия неща, плетени хиляди или милиони животи, им идва времето да се изживеят. Това става само когато за конкретния човек вече има насищане, има изчерпване. И се почва "обратния" път. не е задължително пак ЖИВОТИТЕ да са толкова, за да се прекъсват нишките, които сами сме създавали.

ЗАЩОТО най-важното е, че обратния път вече включва едно НОВО ЯВЛЕНИЕ... ЕДИН НОВ МОМЕНТ - онова, дето се нарича САМОСЪЗНАНИЕ. ИДЕЯТА, че ние стоим за собствения ни живот, че ние сме извора на ЖИВОТА, че нещата които се случват са такива, защото НИЕ СМЕ АВТОРИТЕ ИМ.
Това е качественото ново откритие - едно ВЪЗВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ. ЕДНО ОТКРИВАНЕ и СТАБИЛИЗИРАНЕ НА "СТОПАНИНА"
Това е точката която бележи прехода - от едно ниво на друго, по вертикала. Това е качествено изместване. Няма никакво значение ВРЕМЕТО, начините, местата, случките - на всеки един неговото индивидуално проявление, наречено често от нас ЖИВОТ, ще направи и забърка точно това, което на него индивидуално му е нужно. Ще се определя и според темповете му на готовност да "къса"... Това не става с приказки, не става с описания - дори и настоящето в момента...

Късането е ключа - с това е свързано думата готовност или узряване. Няма с какви думи аз самия да го напиша и използвам тия - заради аналогията, която те изразяват в ежедневието. Може би не са най-точните. Може би не това да е начина - аз се опитвам да го изразя, това нито има как, нито е важно да стигне до всички. Аз само го изразявам - така изразявам себе си. Така изкарвам и ставам свидетел на това, което се случва в мен самия. Защото в мен също имам едно "вироглаво наследство", което никак, ама никак не му се дава "първото място". А е в положение, че вече е изместено от него. Но гори за реванш и ми е ясно, че тепърва ще има да се омиротворяваме с него. И да влезе на полагащото му се място - при останалите форми на АЗ.
--------------------------------------------
Понякога ставам свидетел на уникални неща, дето "излизат" от мен. Едно от тях е революционната (както ми се стори в началото) идея, че принципите на трансформацията не е същинския път в развитието, че зад това се крие нещо още по-мащабно. "Видях" го само за миг - в един от "проблясъците ми"- и дни ми трябваха, за да го задържа и да се опитам да сведа огромното му значение (поне за мен) чрез средства за изразяване - думи, букви... И да го преведа на езика на който "вироглавото" разбира... Защото аз използвам тия мои собствени послания именно заради него - в работата по "укротяване на опърничавото". ( как пък го измислих тва?).

Смисълът на посланието в този ми проблясък беше именно, че ЕДИНСТВОТО е навързването и събирането на всички апсекти на АЗ-а на всеки човек. Не просто като АЗ-а се изкачва по нивата си, вървейки през своите етапи на развитие. Не, съвсем различно видях от това - в проблясъка видях за миг как безбройните етапи на всеки АЗ, във вссеки миг, във всяко проявление за миг се събират заедно и се нареждат във "вертикала" - нещо като "парада на планетите в слънчевата система", нареждащи се на една линия. Процес при който, откривайки първо себе си, после се откриват ВЗАИМНО - по нивата. И че това им дава възможността свободно да съществуват заедно едновременно, но спомняйки и обменяйки се помежду си и така осъществявайки веригата на ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ, ВСИЧКИ ПРОЯВЛЕНИЯ, ВСЕКИ ЕДИН МИГ, НАВСЯКЪДЕ
И именно този миг на връзка - на свързване - е изгубването им. На всяка форма на АЗ в безкрая на проявената Вселена....

Видях толкова много, а няма думи за това... няма и смисъл да се пишат. Всеки един ще ги "види" тия неща - вече през себе си.
И никое описание не е важно за никой, защото във възприятието на евентуален читател, би се превърнало просто в поредния образ. Оня който вече е готов и тия думи само му припомнят нещо "забравено" - той ще си го припомни - с това или без това. Живота няма да го остави нито миг - да си сънува както преди...

Ето това са думите без АВТОР - няма нищо общо с РАМУС, да не говорим за РУМЕН... нямат и нищо общо с ВАС, четящите
И все пак ги има - някакви думи, изразяващи нещо си... 
без значение за едни, неизвестни за други, силни - за трети, припомнящи - за четвърти.... и още толкова много безкрайни варианти...

И все пак - ДУМИ, дето само изразяват нещо - далеч отвъд думите...
ИЗРАЗЯВАТ МЕН!
изразяват АЗ - СЪМ! и ми пропомнят че дори АЗ СЪМ не знае КОЙ Е, защото "АЗ СЪМ" не е края на нищо.
ЗАЩОТО САМОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ Е БЕЗКРАЯ!!!
====================================================

[Катерисе]

Дори ми е трудно да почна да пиша. Толкова много четене е напълнило главата ми с мисли и заключения на хора, които са ги извели за себе си. Ума ми е пълен с изрази, които ползвам като свои и гради една представа, която изобщо не отговаря на мен самата. Разбирам това по постоянните питания, които се събуждат в мен. Повечето ми въпроси към мен самата, които съдържат конфликт, ги поставям с предрешен отговор. Отговор, който се вписва в илюзията ми за себе си. Нея съм я изградила някога, дори не си спомням кога, нито защо. Като се замисля сега, цял живот съм имала всичко и дори сега, че и продължава да се стича в живота ми. Имането е някакава дума там, с която просто казвам едно клише, което се разбира от всеки както си иска. Така или иначе нямам условия, в които да твърдя че нещо не ми е наред. Но илюзията, която съм сътворила за себе си твърди някои основни положения, по линията на които да определям всичко относно себе си.
Основните стълбове на ограничената ми личност са следните заключения:
Каквото и да правя, то няма да се получи. Или ако се получи, няма да е добре. изобщо не мога да се справя и по-добре да не пробвам.
Другото е, че не съм излязла от родовия канал. Още съм там вътре в него в ума си. Опакована и защитена от големия лош свят. Винаги имам гръб зад себе си, който да ме подпира и да ме съхрани в сигурна затворена среда.
Третото е, че нямам собствена стойност.

Казано накратко, съм се затворила в следното изречение: Не ставам и вскчко което правя също не става, затова е по-добре да си се прибирам на сигурно.

Често ми се случва да пътувам нанякъде. паля си колата и карам в някаква посока. По пътя вчера осъзнах, че го правя, за да си създам илюзията че мога да бъда сама. Често си мисля, че мога да оцелея далече от родителите си, че мога да работя каквото и да било и ще се справя. Създавам си и илюзията че раста и се развивам, че съм отворена и свободна да се провокирам, но за всичко това идва важния момент, че му търся потвърждението извън себе си, че ме е страх да го правя сама и че търся постоянно външни стимули. А на тях просто да реагирам, като си мисля че се провокирам така. Но през тях не се развивам в себе си, а се разпилявам.
И в същото време наистина имам всичко, защото съм аз. Защото при релаксацията на сетивата, на физическото тяло, на конфликтите и противоречията на ума, на мислите и емоциите, остава съзнанието за мен. сега не се сещам за друга възможност освен да му създавам предпоставки да се проявява. Както вчера, в една гора, в която бях себе си. И в гората нямаше нищо друго. И преди съм го забелязвала, но не ми е правило впечетление. В тишината на природата изчезва всичкия ми багаж, който нося в ума си от онова, което иначе наричам мой живот. И не само в тишината на природата, а във всяка тишина изчезва илюзията и се показвам аз.
А после отново започвам да искам, да съм нетърпелива и да не наблюдавам протичането на процесите, за да приложа адекватно заключенията си. Продължавам да намирам начини да е валидно изречението, което ползвам за заместител на себе си.
А дали съм готова да го зарежа, сега, веднага?
Защото нито съм глупава, нито съм толкова зависима от средата си, че да съм неспособна да си намеря своя път, нито се провалям във нещата които правя. напортив, всяко нещо, в което съсредоточа енергията си се получава и наистина се развивам в живота си.
Със сигурност не мога да знам кога и дали съм готова. Някой ден ще разбера ако то още ме управлява, както винаги досега с поредната депресия или някоя депресия ще я видя как идва и ще намеря начин да се изведа от нея, но не частично към момента а генерално. Може би...

[kikka]

Много е точна и полезна тази информация за генезиса на сетивно-чувствените възприятия, постепенното и много специфично подменяне на външните дразнители с вътрешни, психични в следствие на една така характерна особеност на нашите мозъци – да обработва информацията затвърждавайки логически обосновани причинно-следствени настройки и шаблони. Оффф, че дълго и тромаво ми се получи това изречение. Мъка, мъка е това писане, пък и не само то... Мисля че така представен, механизма за преработка на "суровия материал" – човешките емоции в "готов продукт" - илюзия за обективна реалност, става относително ясен! Всичко това обаче е психология на личността, а аз клонях повече към научната фантастика. Идеята беше дали пък не сме просто поредното, а не последното звено в "хранителната верига", ако разширим ъгъла и погледнем малко по-абстрактно отвъд нашето равнище на реалност... Щото всяка наша мисъл, чувство, емоция се излъчва в пространството под някаква вълнова форма и като такава винаги съдържа определено количество енергия. Естествено, че за нас мислите и емоциите не са извор на енергия. Ние се храним с кебапчета и кюфтета. Чрез мислите и емоциите обаче непрестанно отдаваме специфични енергийни заряди в пространството. Не е ли възможно те да служат за "храна" на по-висши духовни същности! Едва ли сме някаква затворена система. И още нещо. На нашето равнище на съзнание-реалност енергиите, вълновите форми които ние приемаме и отдаваме са в някакъв "обхват". В пространството около нас има необятен океан от вълнови честоти, в които ние не можем образно казано да вибрираме и нямаме сетива за тях. Като използвах метафората за "правилния мениджмънт" имах предвид да се смени нагласата на съзнанието, "вибрациите" на възприятията да преминат в по-висока октава и така да се направи качествен скок. Аналогията, която се прави с версията за "събуждането" на спящия човек принципно е същата! И това естествено е просто стъпка в безкрайния ред нагоре, към по-висок "порядък". Както става с редиците числа в математиката. Съществува такава теория, че редиците от т.н. случайни числа в математиката са от толкова висок порядък, че просто е извън нашите възможности да ги определим. Друга аналогия, много популярна е тази с различната измерност на световете, съзнанията (ако приемем че съзнанието детерминира реалноста, светоусещането). За една форма която е определена в равнината триизмерността е без значение, т.е. за да съществува и е достатъчно да бъде дефинирана в равнината. Едновременно с това обаче, тя почти винаги е елемент на някаква триизмерна структура, която пък от своя страна ...... и така може да се продължи нататък стига да не се слагат граници. Харесах идеите за холографската същност и проявление на материята-съзнание и как всеки детайл съдържа в себе си характеристики, детерминирани на по-високо ниво. И още нещо се сещам. Толкова желаното потъване, откъсване, медитиране или там както го наричат, едва ли ни праща отвъд настоящата реалност. По скоро ни вкарва във "вакум", междинно състояние на липса на съзнание, каквото е състоянието "бардо" в тантристките практики, където както казва Рамус става преоразмеряване, включват се нови характеристики, сменят се "честотите", надграждат се възприятията, подготвя се почвата, за да може на принципа на съответствието съзнанието-материя да се всмуче от следващата реалност. Е изказвам се доста опростено, да не кажа простовато, ама нали авторът винаги съответства на поста си...

[ramus]

кИККА,
Виж темата с какво заглавие е. Не го казвам като админ, само искам да посоча едно изречение от твоя последен пост

Всичко това обаче е психология на личността, а аз клонях повече към научната фантастика.

СТАВА ВЪПРОС ЗА твоята собствена илюзия. Това не е психология, пък може и да я наречеш и така. НЕка тук читателите, дето учат психология и пситерапия да сравнят кое от изведеното от мен горе въобще може да се срещне в учебниците им...

 И все пак става въпрос за теб.  Но излиза че въпроса ти е продиктуван от препочитание към "ФАНТАСТИКАТА" макар и да е с някакъв уклон - научен, псевдоезотеричен...
Езотериката в популярната й форма, както и науката, е инструмент на социалните хора в липсата им на идея, че най-важното са ТЕ САМИТЕ. И с тази липса все "откриват истината НЯКЪДЕ ТАМ". Винаги НЯКЪДЕ ТАМ...
Сложни системи от образи, митове, играещи за някои ролята на хипотези, други - на предположения, трети - на хрумвания, четвърти - на свободни асоциации, пети - на ченълинг..., чести - на убеждения, седми - на ИСТИНА... защото на всякакви типове хора от "малките" тия идеи им вършат работа.

При всички положения обаче си остават с един общ момент - ТЯХ ГИ НЯМА В ТИЯ КАРТИНИ. Те са МЪНИЧКИ ТОЧИЦИ, от които нищо не зависи, всичко останало е ГОЛЯМОТО, ВАЖНОТО, то се случва извън тях, има си свои закони, има си огромни сили, които за миг биха ни премачкали... И като открият законите, като открият истината за "ОНОВА"... почват да го използват - значи имало технология, само трябва да я открие някой (ЕВРИКА) и ето го пътя!? !? !? "нирванаааа... аз съм жив човек"...
 
КОЙ И ЗАЩО ТЪРСИ ЗАКОНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА, без първо да се запита ЗАЩО МИ СА ПОТРЕЕБНИ? А законите и принципите на ТЪРСАЧА?
Как така индивудуалния момент на всеки "изследващ" е наречен СУБЕКТИВНО, и направен като ЛОША ДУМА? за да бъде в съзвучие и да отрази ЛИПСАТА НА САМОУВАЖЕНИЕ НА СУБЕКТА.
Превръщайки ИДЕЯТА ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА в ИДОЛ, хората просто отново намериха начин да ИЗГУБЯТ КОРЕНИТЕ СИ.
----------------
Провокативно... но пък риторично, бих попитал -
КАКВО ЗНАЧЕНИЕ БИ ИМАЛО ДАЛО БИЛО ВЪЗМОЖНО да се "скочи" някъде по октавите...?
Ако не е възможно за теб, какво значение би имало?
Ако е възможно, защо ти е да питаш - направо "скачай". Как би проверила по-добре, освен чрез себе си?
Ако някой е "скочил" по октавите, дали това би се отнасяло и за теб?
Ако някой смята че е ИСТИНА, ти би ли я приела за твоя?

Дали си си позволила да ти хрумне примерно, че дори и да СКОЧИШ през октавите във "някоя висша вибрация" пак ще занесеш там от сегашния си "боклук" в задния двор. Щото където и да отидеш, както и да го направиш, първо за да продължиш по пътя, ще трябва да се приготвиш за "новото ниво". А това става чрез изчистване.
Как въобще би било възможно да се "скочи" на друго място? Значи СТАРИЯ ЧОВЕК скача на НОВО МЯСТО... И кво - пак си е стария човек. Има хора, дето и сега в живота си БЯГАТ с идеята, че като отидат в КАНАДА, САЩ, АВСТРАЛИЯ или НОВА ЗЕЛАНДИЯ ще си поставят новото начало... да са далеч от "зависимостите си" в нова среда. Много хора още вярват, че като отидат в новата среда и това ще ги направи НОВИ. Обаче те си носят своите зависимости вътре в себе си. Където и да отидат. И докато не оставят непотребния багаж на неговото му място, за тях няма как да "скочат" на новото място. Това дори е и логично - въпрос на съотвествие.  Но мераците и бляновете за бягство, за новото - представено като възможност за бягство от старото...
Бягството като реакция е тъй мнообразно, колкото са и хората, дето да "бягат". И затова е толкова предпочитано.

Това като проявление го има и в друг спектър на вибрациите. Чувала ли си за "ония безплътните" дето не знаят че са умрели... И не мога да продължат напред.
Това е едно много интересно астрално авление:
Дори и след смъртта си има хора - ЗАВЪРЗАНИ С ОБРАЗИТЕ ОТ ЖИВОТА СИ... И остават - завързани и след смъртта си. И не продължават - НЯКЪДЕ НАТАМ. остават да бродят в образите си, с които не могат да се разкъсат - за места, за деца, за близки, за богаство, за победи, за битки... Наричат ги често ПРИЗРАЦИ... Ето ти още една "идея" за аналогизиране, макар, че може би да не ти се стори резонансна на собствения ти блян или представи за "СКОК в ИЗМЕРЕНИЯТА"
------------
КИККА,
какъв е смисълът на всичките нишки на тия образи, които изрази, ако те нямаше ТЕБ САМАТА?
Ти примерно наистина ли не виждаш поне за миг отрезвяване, че във всички изброени от теб и навързани идеи, ТЕБ ТЕ НЯМА ПРИ ТЯХ - само представи, само образи, навързани по всякакъв правдопобен асоциативен начин. Ти не попита обаче себе си - ЗАЩО ТОЗИ ВЪПРОС МЕ ИНТЕРЕСУВА?

дали виждаш сама поне за миг, как човек, бленуващ в фантазните си образи, смесвайки ги с идеята му за привидноистинни, са всъщност - само натъкмени. една идея от едно, друга идея от друго... какво стои зад това КИККА? В състояние ли си да видиш ОТВЪД НЕГО?

Защо е всичко това, след като идеята за собствения ти свят е по-безинтересна за теб самата. А може би именно заради това е ИНТЕРЕСА?
Чий живот все пак живееш? Защото все си мисля, че собствения ни живот е единственото нещо на което носим отговорност.
Разбира се това са част от собствените ми "виждания". И не е въпроса да "сравнявам", а само размисли,излизащи във думи, букви... или пък въпроси.

[blqh]

 Отностно "моето" виждане за това какво е медитацията...имам недостатъчен опит в тази насока за да изразя нещо което да има някакво значение за мене.И причините са именно тези за които Рамус казва,за конфликтите в главата ми.И може да направя сега малко брутална аналогия,но все пак това са си нещата от живота или поне от моя.Така както тялото се освобождава от непотребните вещества чрез изпражненията,така и имам чувството, че ако не се освободя от боклуците в главата ми ,тя ще се "пръсне".И чрез релаксация и спиране на вътрешните ми гласове се освобождавам от напрежението и натоварването което ми се стоварва от горе.И тъй като виждането ми се разширява постоянно с някакви равномерни темпове,информацията която постъпва е повече от колкото може да бъде отработена от мозъка ми.И като я складирам все не си оставям време да я разгледам съзнателно.Все си намирам оправдания с които да се измъкна.И просто ми се налага да преразгледам цялата си система за да премахна ненужното и да систематизирам важната за мене информация.Да внеса съзнателност в дейности за които съм нехаел през ежедневието си.И скоро ще видя резултатите...дотогава спирам да пиша за да си направя сравнение...

Ето точно от такива писания като тези в този ми пост искам да се отърва Де да беше толкова лесно колкото да натиснеш Del копчето на клавиатурата.И все пак паметта ми действа все още по несъзнателен начин,предполагам че и в главата ми има някакво такова копче,а и да няма аз ще си направя...ето пак се отплеснах леле..работата май е по зле от колкото съм предполагал.

[kikka]

Ех Рамус. Познавате ли Рамус? I love this guy!
Точица съм. Как само си ме разгадал. Вникнал си в моята незначителна същност. Стоя си и си точкувам, прикована във фантазията, че съм част от общата картина, капчица в "супата", даже не капчица, някакво боклуче, което разваля желания вкус. И все пак съм там. Май все пак допринасям с нещо за всеобщото "звучене"... Всъщност на кого му пука! Кой яде "супата"? И какво отношение имам аз към това? И как пък ти хрумна, че искам някъде да се "телепортирам". Да надрасна нищожната си същност. Да разпилея "боклука" и в други още "по-изискани ястия". Аз нямам амбиции. Просто си съществувам така както мога. Правя това което правя. Гледам да ми е добре. Нямам очаквания. Нито искам другите да имат очаквания спрямо мен. Гледам да си сведа отговорностите до необходимия и достатъчен минимум. Забавлявам се. Старая се да приемам живота от леката му страна. Казвам старая се. Не винаги се получава. Пред перспективата да съм "отшелник" предпочитам да съм "царския шут". Някакси да съм извън "системата" макар и привидно да съм там. Избирайки ролята на глупака всъщност човек постъпва доста умно, защото това му дава някаква автономност, свобода и независимост... И не го правя целенасочено. Просто като се наблюдавам, гледам, че несъзнателно все ме влече в тази посока. Някой ще каже, че и това е удобно бягство. Ще му отговоря - да, и така може да е... Just take it easy!

Я всички да гледате Crank със Дейвид Статъм (видях че има почитатели) за малко разтоварване и fun. Kaкто казват децата филмът "кърти мивки". Има го в *******.net

[Катерисе]

Всъщност ми е съвсем ясно и кога и защо съм си сътворила представата за себе си. И това се вижда не само в мен, а и в други потребители на форума и във хората изобщо, когато тръгнат да обясняват какви са те. Защото всички казваме какви сме в представите си, иначе изобщо не бихме се занимавали да се обясняваме, тъй като си личи кой  какъв е по това, което върши. Изразните средства в живота на човек го подписват. А опредленията като тези, дето личат на много места, хората да казват по свой и по чужд адрес, са само образи в главите.
Моя образ в главата ми за себе си, съм го изградила още в несъзнателния си период, на база на първичната селективност - харесва ми, не ми харесва. По тези неща се е оформил комплекс от пристрастия, които са резултирали в образ. Когато съм почнала да осмислям образа си, вече съм го обработила до определени заключения, които съм носила и нося в главата си и досега. Заключени и непроменени. Причината разбира се е, че така ми е по-лесно. Не е нужно да полагам усилия или да внасям съществени промени в живота си. Не е нужно да поемам отговорност за себе си, за това което съм. Намирам си просто оправдание в нещата които ми харесват или не и ги оставям те да ме движат, вместо аз тях да управлявам.
И това ще си го напиша и ще си го кажа още стотици пъти ако е нужно, докато действително достигне до мен, защото очевидно ми е много удобно да го забравям. 

[Юлиана]

Интересно  е,  когато човек  наблюдава подобни сцени от обществения живот.  А един форум е точно такава сцена,  театър, но е все пак вътре, в така преекспонирания и много обсъждан социум.

Определени индивиди от социума залагат стръвта, но това не е интересното.   Всеки , който залага стръв, очаква да хване  рибка. Шараните във форумите са една много интересна социална група. Хора, които са ужасно объркани. Хора, които търсят отговори, но не знаят дори въпросите. 

Обикновено реагират точно , както рибата на стръвта и това не е обида или упрек към някого лично.  Това е наблюдение.  Не, не мислете, че аз не съм  един вид шаран. И аз съм, разбира се, всеки е, дори и този който ви каже, че е рибаря с най-големия шаран в торбата.  И той е шаран, всички сме. Или поне минаваме през шаранския период.  Пуска се стръвта,  както театрално се нарича в театъра „форум” и следва богатия улов.  Нареждаме  се дори на опашката,  за да бъдем  хванати в капана на собственото си невежество.  Не само да бъдем хванати, но и после сами да го разпръснем, като токсичен дъжд.

Е, каква е стръвта днес, братя, шарани?  Ааааа, илюзията, дааа. Ако бях белобрад старец, тук щеше да  е момента с  поглаждането  по дългата, бяла брада. Но понеже съм само една  жена на средна възраст с божествен комплекс, ще продължа да лапам стръвта.  Има обаче малък шанс за мен, само да лапна червейчето и да не се хвана на кукичката.  Да,  не е много вероятно,  но не е невъзможно.   Възможно е,  ако не следвам задължително матричното поведение и не реагирам  реактивно и шаблонно.
 
Води се дискусия или поне това е претенцията,  за илюзията.  Която , сама по себе си не е по-малко илюзорна от идеята за нея.  Изписват се безброй думи, за да се опише нещо, което, явно участниците в тази дискусия  „познават” . Не виждам някой , обаче,  дори да е  дръзнал да опише САМ, какво е илюзията.  Яде ли се, пие ли се?

Всеки се е снабдил със съответстващия на псевдоинтелекта му  багаж от фрази, заучени  тези, постулати, думи, думи, думи....и  щедро ни залива с тази словесна диария.
 
Самата илюзия, не е ли също илюзия за нещо, което не разбираме?  Не трябва ли да приложим  първо  някакъв принцип на разпознаване, преди да я обсъждаме.  Не трябва ли да знаем, какво НЕ  Е илюзия ,  за да сме в състояние да я опишем или обсъдим?   Нали, ако не знаехме какво е „топло” , нямаше да можем да разпознаем кое е „студено”,  „тъмното” от „светлото”? 

Същото е и с абстрактните понятия,  каквото е и илюзията.  Е, имаме ли отговор на въпроса, кое НЕ Е  илюзия?  Ако някой претендира да разбира, какво е илюзия, той неминуемо е разбрал, какво  НЕ Е илюзия.  При толкова много изписани думи,  ми убягва  да забележа  опита на някой да докосне философската страна на подобен,  абсолютно илюзорен въпрос.    Онази страна, която вероятно не води до никъде и затова не дръзваме да  поемем нататък.  Не виждам някой да задава въпросите, които нямат отговор.  Защото отговорът на илзюзорен въпрос неминуемо също ще е илюзия?  Или не?   И затова не поемаме нататък.

Не сме ли прекалено самоуверени и самовлюбени в невежеството си, което така усърдно наричаме интелект и знание?   Този словесен бълвоч,  с който се заливаме едни други, носи ли отговорите на въпросите ни?  Не, поне не на мен.  Не прекаляваме ли с  патетично жалките си опити, да опишем  неописуемото?  Най- вредното е, че винаги се намират "специалисти", които да ви кажат какво Е  илюзията, не осъзнавайки отговрорността и вредата от това,  че  някой  може и да им повярва.   Борави се с понятия,   които не само, че не се разбират, но и не се и прави опит да се разберат.  Това е , когато непременно искаме да демоснтрираме своята (не) грамотност.
 
Дали ще разберем, какво е илюзията,  говорейки за нея? Не мисля, че някой от вас ще дотигне до прозрение в каквато и да е дискусия. Просто ще се изговори поредната  доволна порция  от готови  думи, изрази, мисли, които даже няма и да са вашите собствени.  И така,  никога не ще оизлезете от омагьосания кръг на рибаря и рибата. Веднъж ще сте рибаря , а после  шаранът. Ще преливате като скачените съдове, сега съм пълен сега  съм празен. 

Защото, как се описва излюзията,  как се разбира  с илюзорни думи и илюзорни  методи?  Това си е контрадикция по презумция.

Не можете  ли просто да млъкнете, за да се чуете? Повярвайте ми, вие знаете отговорите на всичките въпроси, само трябва да откриете въпросите.

Нямате нужда от лекции и наставления от псевдолектори ,  академични професори  и книжни плъхове.  Сами сте си отговора, ако си позволите да се чуете. Не, не тази словесна лавина, с която се заливате ежедневно и ежечасно.  Не говоря за тези  „занания” . Това е псевдознание, това е вашата,  всеобщата, масовата илюзия за  знание.. .

Защо просто не се освободите от мисловния и вербален товар, под който сте се прегърбили?  Та този товар, дори не е вашия багаж.  Това е  раницата на някой хитър,  „умен” автор или „езотерик”, който ви е надянал на гърба,  да носите неговия товар.  Захвърлете го! Вашият багаж не е тежък. Той е лек, като перце и все пак носи много повече знание отколкото псевдознанието  в чуждата раница на гърба ви. 

Не искате ли да чуете собствените си мисли? Има ли такива?  А, как бихте могли да знаете, ако постоянно работите с матричните, готови изрази, ако никога не спирате и не се заслушвате в себе си.  Не е ли време, вместо да продължите да прибавяте още и още бълвоч, към  цялата каша в главите ви,  да почнете да почиствате ума си.

Не е ли хигиената на ума по-важна от вербалната диария? 

Почистете ума си, тази безконечна  библиотека,   с любовта и старанието на добър стопанин , който прави пролетно почистване на дома си.  Захвърлете готовата информация, тя не ви трябва.  Аз  мога сега да ви кажа , какво е илюзията, но това, ще е поредната клопка, поредната „стока” , която ще си „купите” и после захвърлите в гардероба,   без да я облечете.  Ненужното вам мое знание , е най тясното палто, което  ще се опитате да облечете.  И това важи за всяко чуждо, извън вас знание.

Илюзията, че вие мислите и говорите е една от най-големите заблуди на съвременното общество.

От личен опит, който също е за вас илюзорен, ще ви кажа, че на мен думи, четене и говорене не са ми донесли знание за нищо,  а само илюзията за него. Това, което си струва да се знае,  аз го знам, всеки го знае,  вие го знаете.  Само, че притежавате толкова излишен багаж в „къщата”  на ума си, че не можете да го откриете.  Изпразнете тая къща и отворете прозорците, позволете на чистия въздух да влезе  и да издуха мухъла,   праха,  скуката.  

Седнете в празната, чиста къща  - илюзията за вашия ум. Тази празнота  и чистота толкова ще ви хареса. Ще се почувствате толкова облекчени.  Убедена съм,  че тогава и 5 пари  няма да давате за това,  що е илюзия.  Защото, когато  настъпи покой в ума ви, въпросите напускат.  Защото няма въпроси и няма отговори, където живее знанието.

[ramus]

Следващото писание е поредица от мисли и впечатления за ОБРАЗИ - образи от собствения ми вътрешен свят. Припознаването дори и в съвпадението на някои случки или явления е напълно "случайно" и е работа и отговорност на всеки - сам за него си.
Няма да използвам лъжи и всичко е точно така, както е ставало и както става в мен. В този смисъл това е форма на откровение за нещата които съм преминал и които се случват. И изразяват моето напълно автентично отношение към тях. Вярно е че засягам образите на хората които минават през живота ми.... Но пак потретвам - това са само образите им - отражениоята им в моя вътрешен свят. "Оригиналите" никой не знае кои са, какви са... Дори и самите "оригинали" не знаят за това. 
Освен това и има силна връзка и отношение именно към заглавието на тази тема

=======================
Снощи, докато четох последния автопортрет на автор поста му и виртуалните разговори с личната версия за"РАМУС" със същия този автор, за пореден път се зачудих на едно явление. На което за пореден път виждам толкова ясно типични белези...

Винаги съм разглеждал хората като различни, акцентирал съм върху нюансите... Обаче набива ми се вече в очи нещо, за което пиша в тия ми размишления. Никога не съм мислил, че явлението за МАТРИЦА може да бъде толкова добре обозначено и да му бъдат дадени примери. Точни - според изразите на самите хора, пишейки себе си.

Като човек, който използва и самоанализ, и обобщения, просто съм възхитен, но и малко учуден. Възхитен съм от точните съвпадения, учуден - от мащаба на явлението.

аз чета форума на изворите редовно и подробно - това е част и от администраторската ми функция, но също и от индивидуалните ми изследователски занимания. Но явлението за което говоря, е уникално с точните си съвпадения - в писането и отношението на толкова различни хора, непознаващи се помежду си, различни по възраст, място, възпитание, среда... И въпреки всичко толкова еднакви - в отношение, в защитни реакции, в интереси и "онова" дето е след тях, личащо си толкова ясно в писанията им.

Хората не знаят нищо за вътрешния си свят. В известен смисъл това е не само очевидно, но и дълги години бях и аз в плен на мита, че човек когато научи нещо, значи веднага би го превърнал в свой опит, решение и истина. И че ми бяха ясни някои неща от това, което се случваше пред очите ми в живота, предполагах, че като ги "кажа" на някой и веднага това ще реши неговите собствени проблеми... И като всеки мит и етап и това се разсея, макар и дълго време да "не се даваше"...
Въпроса беше, че хората се ПАЗЯТ от много истини - защото нещо у тях никак, ама никак не ги "иска". защото би се разкрило и би се пропукал огромния балон, който всеки е надул в себе си, в стремежа да покрие своето ВЪТРЕШНО МАЛКО "ДЕТЕ". И масовостта на това явление беше едно от първите неща, които ме изумиха в мига когато "проникнах" в него. Разбира се, за да се случи това, първо разбих именно своята собствена ОГРАДА и спуках "балона". В известен смисъл това е "болезнен процес", но само илюзорно. самата опасност от "болка" също е част от скритите детски страхове....


Това за мен беше нов момент - преди три години.
Първата с която се сблъсках в това беше ОБРАЗА!!! на форумна видна колежка .
Хитрото жонглиране с думи, идеи, но и примесени често с "дайте да се веселим", кво ви пука, на кой му пука. харесва ми, идея нямам, не знам защо, засега не мога. кво значение има кво съм казала, що да ме интересува... и готови шаблонни твърдения, според една или друга ситуация. Едно - на едно място, друго или противоположно - на друго място. Дори го и видях в срещата на живо, която се случи с нея, но там поддържането на собствен образ е отработено и става за кратко и ограничено време в точна и контролирана среда. Докато писането - особено във форума, (както и сега - в нейните "слънчеви дневници") са вече в различни моменти от живота й, в различни мигове от реакциите й, различни изживявания... и напълно изразяват всичко, което се случва отвътре.  Между другото и защото именно ПИСАНЕТО е начина Й за разреждане на напрежението което възниква в базови противоречащи си форми на вътрешния й свят... често му казваме "РАЗТОВАРВАНЕ". И понеже интернет предлага някои особености да се "ПИШЕ", писането за всеки човек носи и различен нюанс, и е определен от различна потребност. Едни фантазират, други бягат, трети се опитват да се намерят... Винаги обаче писането отговаря на собствена конкретна потребност. И понеже човек, когато пише е "САМ СЪС СЕБЕ СИ' - поне в главата си е сам с образите. Писането е самостоятелно занимание именно защото човек остава сам в себе си. И именно заради това носи и своя разкриващ заряд при хората, дори когато полагат огромни усилия за прикритие.
Както знаете поговорката "дори когато се лъже непрестанно, се "казва истина", защото факта че се лъже, значи се прикрива нещо, а това вече е реална информация". Та и с хората, дето непрекъснато се "крият" е така - колкото и сложни форми на маскиране да се правят, колкото и сложни образи в световете си да са си изградили, зад всеки от тях стои нещо конкретно, което иска да се прикрие. Разбира се проблема е, че всичко това, най-често е напълно неосъзнато. И самия човек не само че не разбира това, но и се дразни от дори намеци че това се "вижда" - като това е част от детския импулс да се развие ЗАЩИТА НА ВСЯКА ЦЕНА, наречен най-общо ОЦЕЛЯВАНЕ.

Излишно е да казвам, че страха е главния фактор за всичко това. Но не само  - страхуването избива през всякакви форми и на защитената вече контролирана версия на реалността, с която е покрито всяко "блокирало Дете".
В днешно време ДА СЕ СТРАХУВАМЕ е естествено явление. Обаче проявлението на това е много интересно при всеки човек и е ясен белег за позицията му, както и за състоянието на организацията на вътрешния му свят. В зависимост от възпитанието и според половия модел за подражание и идентификация (и от още доста разнообразни фактори).
Страхуващия се човек е най-широко разпространения сега в човечеството. белега на страхуване е най-ясния според който може лесно да се диагностицира състоянието в израстването на всеки. И познаването и яснотата на един човек за собствените му страхове, както и за неговото отношение към тях, е изключително показателно за нивото му в развитието в посоката на самосъзнание.

Повсеместно явление е първичните детски страхове да се покриват от "адаптирания социален образ". но не е в състояние напълно да ги тушира. И те си намират изхода и през пролуките на защитата. нещо повече - до степен че стават доминантно-ръководещи

Типичен признак при децата е и непрекъснато подскачащия вътрешен фокус, който е следствие на силния идентификатор с променящите се непрекъснато емоционално-чувствени процеси. Хората, при които силния вътрешен заряд е типичен за характеровите им показатели, този заряд е непрекъснато като пожар в тях. Освен всичко, тия "силни" хора, имат и своите съотвествени СИЛНИ проблеми - защото принципа на съотвествието няма изключения.  "огнения" човек има силни противоречия, силни реакции, силни пориви, силни импулси, силни възможности, .и..  силни предизвикателства, силни противници, силни проблеми... Това най-общо се нарича силен темперамент. И живота ме срещна с много такива хора - най-често в образа на жени.

Все пак образа на преходните настроения и влиянието им в поведението, по принцип се счита за типичен дамски показател, освен това се и приема за някаква форма на естественост и непринуденост.  да не говорим че създава усещане за излъчване, чар...
Но именно писанията ме наведоха на някакви мисли, защото това за мен, в такъв мащаб и в такава проява каквато видях в изворите у въпросната колежка, бяха нови неща. Образно казано - изключително неуравновесена емоционалност, едновременно с апломб, с организираност, със силен вътрешен заряд, с отговорност към точно определени неща, интелигентност... Но за първи път видях толкова ясно как и колко неизживяния детски емоционален момент, блокира развитието във вътрешно отношение и го стопира в "замръзнало" състояние. И едновременно - именно това е ръководещото начало и дори натрапчиво. това стои зад всички импулсивни реакции, притаило се с добре прикрития страх, дърпащо мислите насам и нататък. За мен това беше изключителен пример, събран концентрирано в образа само на един човек.

Знаете ли защо обаче го видях ясно - предполагам че се сещате... Именно такива като мен, катализират най-силно противоречивността, която е следствие на напълно несъзнателни вътрешни конфликтни положения и липса на каквото и да е ръководно приоритетно звено. Особено обаче става видно именно при сигнал за "опасност" и се включват предварително заложени защитни механизми. От интелектуални, до типично детски защитни хитрини. типичния начин по който едно застрашено и бликирало дете се проявява, е именно СИЛНИЯ ПОРИВ ЗА ЗАЩИТА, КОНТРОЛ, ДО ВЛАСТ (чрез опити за "обичам това момче" ,  до налагане, отричане, отхвърляне...през типичното "трябване" и търсене на внимание... често до КРАЙНОСТИ.

Когато един такъв човек е в регулирана среда, той вече е развил специфичното си отношение към нея. най-важното е за детското у него да се усеща защитено и да контролира ситуацията. за целта се използват всички средства - защото именно детското е приоритета, защото изживяването именно от него е в "центъра", макар и неосъзнат. При положение че именно детското е блокирало развитието си, за да се случи това винаги има някаква форма на "детски стрес, като реакция на някаква случка, интерпретирана от детето и преживяна като опасна. По принцип няма среда, в която да няма изживявания - особено за опасности. Но точните особености на конкретни хора са много близки, както вече разбрах след години. И именно този им близък аспект, им дава възможността след това да развият приблизителни стойности в опаковането и грижливото покриване на този им блокаж - вече с интелекттуалност, знания, четене, идеи, размисли, професия, социални роли като Родител (особено майка). Особено при това последното именно най-много се проявяват страховите и защитни импулси, заради естествения процес на проектиране и привиждане в образа на самото дете, със "своето собствено Дете" скрито в нея. 
 
И все пак - вътрешната хаотичност, когато маската на самоконтрола падне... или пък се усети някаква форма на застрашаваща или излизаща от контрол среда не оставя  мира на вътрешния свят нито за миг. И често това се превръща в хаотичен личен живот, променливи интереси именно в личната среда. Вечно почва и не се развива квото е почнато. типично по детски се прехвърлят и се менят насоки, мисли, идеи, вкусове, картини, думи, описания, желания... (Изкуствено го преекспонирам, за да го направя типично. И напомням, че това условно и е само заради изложението тук. И като такова да не се взима буквално... )

Внимание - но това само в сферата на личното пространство. В работата си такива хора са безупречни, често кариерата им става водещо начало. В контролираните и регулирани отношения към хората са изключително точни, защото там всичко е дефинирано и ясно. Всеки човек, който е важен, е дефиниран и сложен според някаква лична схема.  Но недайси боже някой да бъде "избран" за специален, да му бъде примерно оказано доверие - именно при влюбването, при ревността, възникват и се разкриват сума ти до този момент прикрити фактори и импулси, надникващи и проявяващи се именно заради изявата на стаения до този момент скрит "ДЕТСКИ ОБРАЗ" в нас. И именно разни "специални хора" служат да проектира малкото дете и да изживее своите си образи на недостатъчности. Също така винаги са прями, откровени, изглеждат открити... само докато не усетят "опасността"...
Като цяло са чувствителни до болезненост. Особено по различните си "слаби места" които гледат да крият и пазят във висока степен. В социалната среда се нагаждат кой както може, като най-важното за всички е да се стигне поне до някаква форма на изживяване за удобство, комфорт, относителен покой, приятност - според някакви относителни критерии. Дори могат да изглеждат уравновесени, силни или властни. Само докато внимателно не се вгледа човек.
Сексуалното се използва до дупка, или пък е непрекъснато в недостиг. По принцип, в типичното си проявление, осреднено условно, имат проблеми със секса в смисъл - недостигането на оргазъм и естественост в удоволствието... Заради граници, бариери, заради доминиращия страх - през някаква пролука, задължително се простира и през сексуалното. Не че това е кой знае какъв показател, но все пак го "видях" - почти при всички случаи. Именно тогава съзрях колко много и силно е явлението НЕАДЕКВАТЕН СЕКСУАЛЕН ЖИВОТ. И това е и при двата пола. За критиците - само да допълня, че неадекватния сексуален живот, не означава задължително наличие или не на оргазмично изживяване, при положение че самия оргазъм е толкова разтегливо понятие и явление. И зависи от толкова ммного фактори. Въпроса е, че НЕАДЕКВАТНОСТТА произлиза от идеята за недостатъчност... при положение, че сексуалния нюанс, масово се използва за изживяване на фантазиите на участниците в него. цялата система на сексуалното - от "свалянето" до самия сексуален акт, или сексуални или еротични действия (дори и самостоятелни) е подчинено на фантазните ни потребности и силно е зависимо от тях.

По правило такива хора не могат никога да ви се доверят напълно. Работата е, че самите те не се доверяват - и на себе си. И винаги детското у тях се страхува да се разкрие. Именно детския елемент във психиката при блокажа си, в стремежа да се ЗАПАЗИ, развива изключителна способност за адаптиране и дори оцеляване. Това се превръща в идея-фикс. До степен на което често се има два плана на живот. нещо у тях много добре "знае" че детското развихри ли се, и нещата стават неуправляеми, следователно "опасни" заради своята непредсказуемост. В този смисъл всички реакции, които бележат социалния живот са предварително премерени и си имат своята "граница".

По отношение на страховете и страхуването, дамския социално приет модел то включва в себе си, дори по подразбиране. И няма как да е иначе - ако го отхвърляше, щеше да нарасне силно разликата му с естественото състояние на нещата. при мъжкия модел страха е отквърлен, но пък там понеже така и така го има се развиват други форми на прикриване и компенсация, което въобще няма да засягам, защото поне за мен е толкова очевиден. Особено когато видите как големи мъже влизайки в лекарски кабинет треперят като трева на силен вятър от страх за възможнта инжекция или вида на кръв.  .

При жените си има пък съвсем други проявления СТРАХУВАНЕТО - през всякакви други образи - от паяци, хлебарки, гъсеници, кучета, до разиграването на страшните образи на бандити и убийци в тъмното.
     СТРАХУВАНЕТО е масово психично защитно явление. Въпроса е, че много, много малко хора са наясно със своите си страхове. Да не говорим пък те да се обсъждат. А знате ли защо... По правило никой не дръзва да обсъжда и разсъждава за своите страхове, защото  самия рационален поглед върху тях ги обезсмисля. И това е напълно естествено. Ако някой ви каже от какви неща точно се страхува, често би събудило смях у друг човек. Ако пък именно той разкаже за страховете си, първия би се смял от абсолютната фантазия и неадекватност на собствените ни страхове. Именно при изваждане на показ на някакъв конкретен образ свързан със страхуването си проличава много силно огромното влияние на собствените ни паметови замръзнали преживявания и как именно те обаче слъужат за "пренос" спрямо сегашно състояние. Една ситуация, изкривена до безобразие от поривите на фантазиите и страха, се заключва и става модел, според която се разпознава всички подобни ситуации през целия живот. това става в някои случай толкова прикрито... А в други избива в типичните ФОБИИ чрез някакви образи. Които пък психотерапията само си мисли, че "лекува", само защото примерно прави да изчезнат симптомите...

Тук обаче искам да изкажа мислите си именно по отношение на ЗАЩИТАТА - защото малкото дете в нас, не само че се страхува, то хем изживява болезненено, своите си образи на болезнени изживявания (не е тафтология), а и се е идентифицирало с тях и именно заради това не дава в никой случай да се "промени" картината. Това своеобразно противоречие е само на пръв поглед и дълги години ме озадачаваше. защото реационалността и простотата никога не са били част от вътрешния свят на което и да е ДЕТЕ - дето остава в нас през целия ни живот. И именно прониквайки в неговия вътрешен свят, първото нещо което бие на очи е силната противоречивост, проявяваща се през всеки образ, и във всяко поведение. 

Почнах с типизираната картина, която открих именно в място като изворите и която ще използвам за "помощно" средство в това изложение:

-> най-често жени - (не защото са само жени, а и защото чрез тях опознах и свързах всичко написано тук в цялостна картина. Иначе явлението е масово и въобще не включва полови разлики. защото всички сме били деца - без значение дали "образите на момиченца или момченца" стоят в главите ни. Именно тук искам да спомена, че половата принадлежност на физическото тяло, може да се различава от психическия образ в главите ни. И това се проявява като "разнополовост" - примерно мъжки тела с вътрешни образи на жена и цялото вътрешно изживяване може да се превърне в "женско доминирано"...  И обратното... не може да не сте срещали това явление, след като го е имало през цялата история на човечеството. Зад всичко стои вътрешния свят и възможността да се живее и идентифира с образи... както и несъзнаваността на всичко това )

- силни страхови пориви, често много добре прикрити, но и признавани с лекота... но само дотолкова. "що пък ми трябва... до "НЕ МОГА" "НЕ ВИЖДАМ", "НЕ ЗНАМ" или "ТВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО". Също и "живея си живота", така мога, така ми харесва, така искам... ( но не повече, ДЕТЕТО НЕ ДАВА "ПОВЕЧЕ").
- силен вътрешен огън, проявяващ се в огнени, амплитудни процеси, който именно и ги прави лесни за виждане.
- като част от самозащитата:
    ->типична форма на някаква формална самоирония - определена от образите за защита и по принцип различни при всеки... И все пак "ми да - тъпа съм си", "като тухла четворка", кво като съм глупава, "що пък ми трябва", Кво като...
    ... до "НЕ МОГА" "НЕ ВИЖДАМ", "НЕ ЗНАМ" или "ТВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО". ти пък откъде знаеш..., как пък така само ти знаеш, кво ме интересува, приказвай си, тва са пълни глупости...
        Също и "живея си живота", така мога, така ми харесва, така искам,  ( но не повече, ДЕТЕТО НЕ ДАВА "ПОВЕЧЕ").

       типичната детска повърхностност избива най-показателно винаги В "ГРАНИЦИ" - всяко нещо е до някъде. Всички разсъждения, линия на поведение, щом докоснат за миг дори някаква форма на пробив, и се включва защитата. налага се спирачка - от изключване, до отричане, иронизиране, отхвърляне или пък игнориране, до бягство
       неудобна или болезнена затворена тема избива в смяна на посоката, млъкване или пък "Кво ти пука", "дайте за се забавляваме", кво се занимаваш с мен, гледам си живота... КАКТО и неангажиращи повърхностни разговори или теми. Формални контакти, на формално равнище... дори и вътрешно ниво. Винаги граница...
     
       задължителна част от самозащитата е и избора и развиването на угодна система от убеждения. такива наготово колкото щеш. И най-лесния начин е да се заимстват. В тях повечето е смляно във псевдологични именно повърхностни имитации на разсъждения, които обаче са подбрани именно заради формата на защитно-оправдателна или обяснителна линия, която може да се използва в защитаване. Такива системи от убеждения могат да бъдат всякакви - от религиозни, социални,  материални или политически системи от готови идеали, наречени често "ценности".
    ЦЕННОСТИ!!! - а всъщност подходящи измислени системи митове, които имат главно за цел да бъдат използвани заради образния си резонансен момент... И направени за всеки общ тип, нагласа, или пък нюанс. Въпроса е, че веднъж приети, след това става и тяхната идентификация защото ВЪТРЕШНОТО БЛОКИРАЛО И КРИЕЩО СЕ ДЕТЕ, ги обсебва. Допълнително именно чрез тия системи от образи, се получава и явлението ВЯРА, като с него допълнително се оживяват, раздвижват. И защото така допълнително се генерира защитена и едновременно и ЦЕННОСТНА СРЕДА, чрез която "малкия образ" копнее да докосне някаква форма на "значителност" която у бего по принцип липсва, и едновременно заради това "стремена" . Постепенно със сливането на образа с конкретна форма на готови убеждения се наместват взаимно и напасват и когато това стане в силния си вариант, става ФАНАТИЗЪМ. По този начин всеки дори нищожен опит, да се "откърти парче" от бетонираната картина, вече се изживява като натрапване и дори агресия... И се отключва съответния "отпор". Всичко образи на религиозност, сочат крайност и самата крайност вече се привижда като някаква форма на "ОТКРИЧАНЕ". Но едно "отричане" никога не е възможно...  религиозните насоки във вярата нямам предвид само в образите на БОГ, които толкова точно показват несъзнателните щения и потребности на "миряните". Имам предвид и типично дамския уклон срега в новата мода на религия - в която доминират фрази ПЛАНЕТАТА НА ЛЮБОВТА, Любовта е истината, спасението, тя ще те изчисти. Това е вече новия типизиран небосклон на образите на вярване, който привлече именно главно дамското съсловие. И в които се говори за любовта и обичането, защото именно това копнее всеки средностатистически човек, заради това че винаги МУ е в липса. И потребностите от грижа, внимание, милувки, като се изживяват, че не достигат, се копнеят и стремят. И естествено си намират мястото в масовия социален живот. Всички досега, които съм срещал и общувал, запленени от образите на новия свят дето Любовта е новия БОГ, са хора с проблеми в деството си, в смисъл че в някаква форма изживяват че НЕ ИМ Е ДОСТИГАЛО ИМЕННО ТОВА. И най-лесния начин е да се компенсира, като се привиди във организирани митове и фантазии, при което става социална линия на система от убеждения. Въобще вече в днешно време не е толкова просто - за да се задоволи и покрие неговата несъзнавана първопричина, на помощ са въвлечени огромни интелектуални ресурси - разбира се, за ония, за които това им трябва. защото има хора, които имат силна интелектуална ръководна нишка. И това често са хора, които пък намират в подредбата на интелектуалните идеи, в логиката, във връзките,,, своя си начин да избягат и намерят подслон от вечно изменчивите и противоречиви чувствено-емоционални пориви. Именно на тия хора им трябват богато интелектуализираните фантазии, примесени с внимателно подбрана наукоподобност, дори познавателност. Допълнително в тази мелница се включват и поредни и поредни автори - на книги, на филми и то точно според читателите си...

      Ето така самия човек става ревностен защитник на това, което е приел. И в което ВЯРВА. Чак тогава въпроса за ИСТИНАТА преминава вече през интелектуалното и се придвижва нататък в зависимост от личните тежнения, мерак, или  мързел... Хората, които са най-силно доминирани от "БЛОКИРАЛО ДЕТЕ " в себе си стават и най-ревностни привърженици на коя да е форма на социално разпространени убеждения. Разбира се има и разни асоциални повече или по-малко самостоятелни версии, натъкмени за лична употреба. Но разликата е само на повръхността.
И понеже навлизат силно в идентификацията си с определената си вяра, когато настъпва някаква форма на криза, или на промяна... такива хора силно се "бетонират", защото страха нараства, това пък довежда до форма на крайности и проявление именно на крайната форма - ФАНАТИЗМА. колкото е по-голям страхам , нараства и импулса за защита, до степен на пълно обсебване. Връзката с външния свят се губи почти напълно. Именно при кризи, дори и в социален смисъл, фанатизираните хора, умножени по бройката си, стават основните оръжия, те са готови на всичко - от самоубийство "в името на...", до непрестанни войни. За тях няма връщане назад. Още повече, че като са маса, явлението се катализира още повече и страстите стават все "по-ниски". изживяването на все по-голям страх, ги сплотява - като форма на резонансно явление. Ето това са най-опасните хора. това е крайното най-унищожително явление за която и да е култура и цивилизация.
      А всичко "МАСОВО" всъщност е множествена проява и започва с един прост и елементарен процес - от блокирането на "ДЕТЕТО" във всеки от нас и формирането му на ръководно, доминиращо ядро във вътрешния ни свят.  Често силата му е много голяма. Ако до момента, до когато то е било на "свобода" все още в проявено състояние, не са решени някои основни негови потребности, тия му копнежи остават и след "БЛОКАЖА" и стават силно натрапчиви. така доминират през целия живот на човека. И пак да кажа, че всичко това няма отношение до реалната физическа възраст, определена от слънчевия календар.
 
Заради това, че повечето хора на планетата са в близък вътрешен статус, е и подготвена и се предава именно тяхната съотвествена среда, в която всичко доопълнително  се катализира и проявява. И едно от важните условия за съществуването на целия комплекс е и че средата в която живеят ХОРАТА-доминирани от малкото "Дете" в себе си - е точно съотвествена на тях. Връзката е, че средата е същата, защото е реализирана от "тия, дето са преди тях" и те от свия страна правят също с децата си, и всичко това се реплицира постоянно - преди всичко първо в главите на всеки от нас... И оттам се предава чрез общото "звучене" и вибрация. 

познавам толкова много деца, които носят огромен страх в себе си. И познайте откъде го носят? Виждам го навсякъде, защото се вижда и у майките им. те че си го имат в себе си е естествено. Но човек, който е минал и опознал... и овладял съзнателно вътрешните си страхове, много добре има усета, да го провокира у децата си. не че от него зависи всичко, но дори само с изява или излъчване на неговото отношение към това, вече се явява фактор.
навремето няколко пъти направихме опит, когато падаше бебе от леглото ( а това се случва, особено в определена възраст). И странното му очакване в реакцията и тясната му зависимост от реакцията на "РОДИТЕЛЯ".
СТРАХА и СТРАХУВАНЕТО, както и останалите първични емоции, са много важен фактор, защото излъчването на тия вибрации, има общ характер, и ги има дори и при животните, предвид универсалния характер на всички защитни механизми при живите същества. И при силната емпатична връзка между майка и дете, страхуването се предава резонансно и наслагва през цялото време. И при несъзнателния елемент на всичко това, после идват и реалните следствия...

Стана ми вече шаблон, да проверявам лесно един човек, само като го питам за страховете му. разбира се, не би било възможно, ако самия аз не минах през сериозен път към страховете си. това ми беше един от най-силните пробиви в самопознаването. И за отношението. както и го използвам за да мога лесно да "разпознавам" страха и защитата...
Тук сред нас четящите има достатъчно примери, които могат и сами да кажат как силно човек се крие и с това крие и вътрешните си страхове. Дори примери и в това, че сме общували извън форума и си спомнят много ясно. И колко ясно може да се проследи някакви повърхностни следи или пък отричане.
И отговори като "глупости, мен да ме е страх?". "неее, не ме е страх от нищо". няма от какво да ме е страх, нямам страхове... или пък "е... имам някои, ама те са незначителни"... и т.н. А по-нататък... ако се стигне въобще по "по-нататък" - от водата ме е страх, от тъмното, от височините, от мишките, от паяците, от хората... И всичко това само в някаква форма на контролираност на ситуация, която най-често се получава от доверието, което имам честта да ми бъде указано... И което много уважавам.

Ключовите елементи на всеки личностен сложен образ, ръководещи всяко изживяване... във всеки човек са четири.
И началото на всяко самопознание започва именно с тях. Всяка форма на самоилюзия, всеки детайл, всеки миг е потопен и се движи от тях четирите:

1. СТРАХ и СТРАХУВАНЕТО

2. САМООГРАНИЧАВАНЕТО - чрез защитата на периметър и компенсирано с ПОНЯТИЕТО ЗА СВОБОДА и ОСВОБОЖДЕНИЕ... Но и ЗАЩИТА и защитните реакции по самозапазването.

3. ЗАВИСИМОСТТА - заради наличието на свързаности между всички звена и образи. Както и от наличието на базови празни места, които се компенсират със копнеж и търсене по запълването им. ПРИСТРАСТЯВАНЕТО - е явление, свързано с точка три, като най-характерното проявление заради неговата крайна и с това лесна за идентификация форма. Но в "леките си нюанси" го има при всички "деца"

4. ВЯРА и проявена като сложния процес на ВЯРВАНЕТО и ИЗЖИВЯВАНЕТО МУ КАТО РЕАЛНОСТ.

[kikka]

Чудя се как трябва да постъпя сега. Най-голямото ми желание е да не е първосигнално. Искам да се разгранича от емоцията. Разбирам колко от една страна е нелепо каквото и да било. Че всъщност, както казва Юлияна наистина този вид писания носят характеристиките на жалки совесни бълвочи. И че каквито и да са имат отношение само към мен самата. Задавам си въпроса защо започнах да поствам и защо по този начин. Защо си направих сама тази провокация. Някой отговори за мен са очевидни, други - може би не съвсем. Наистина усещам, че реагирам по някакъв шаблон. А сега много се пазя да не започна пак да оправдавам реакциите си. Ако трябва да продължа да се анализирам, едно от очевидните неща е как използвах ситуацията за да доказвам собствената си значимост и правота отразени в мненията на хора, които предварително съм решила че са авторитети. Явно се опитвам да се надрасна по доста глупав детски начин. Напрежението от това сигурно на моменти е избивало в безпричинна веселост. А от друга страна интуицията ми сигурно е подскавала, че е безсмислено да приемам това с което съм се захванала толкова насериозно. Все пак плахо ще изразя мнение, че на форума му трябват малко повече ведрост и лекота. Не приемам, че когато човек се обръща навътре към себе си трябва да го прави непременно с някаква драматична сериозност. Да не би пък и това да е някакъв детски наивизъм? Чудех се дали да скрия всички тези толкова лични вълнения в "джоба" си, защото за някои да ги извадя на "сергията" навярно пак ще е проява на лош вкус, но прецених че така ще е по-честно спрямо мен самата...

[beeyond]

Задавам си един въпрос - защо хората имаме афинитет към изграждане на различни илюзии, да използвам хубавата формулировка на Катерисе - първична селективност на харесва ми - не ми харесва. От къде се взема тази наклонност - на всички се привнасят образи, но към едни едни трепват, към други са безразлични.