Следващото писание е поредица от мисли и впечатления за ОБРАЗИ - образи от собствения ми вътрешен свят. Припознаването дори и в съвпадението на някои случки или явления е напълно "случайно" и е работа и отговорност на всеки - сам за него си.
Няма да използвам лъжи и всичко е точно така, както е ставало и както става в мен. В този смисъл това е форма на откровение за нещата които съм преминал и които се случват. И изразяват моето напълно автентично отношение към тях. Вярно е че засягам образите на хората които минават през живота ми.... Но пак потретвам - това са само образите им - отражениоята им в моя вътрешен свят. "Оригиналите" никой не знае кои са, какви са... Дори и самите "оригинали" не знаят за това. 
Освен това и има силна връзка и отношение именно към заглавието на тази тема =======================
Снощи, докато четох последния автопортрет на автор поста му и виртуалните разговори с личната версия за"РАМУС" със същия този автор, за пореден път се зачудих на едно явление. На което за пореден път виждам толкова ясно типични белези...
Винаги съм разглеждал хората като различни, акцентирал съм върху нюансите... Обаче набива ми се вече в очи нещо, за което пиша в тия ми размишления. Никога не съм мислил, че явлението за МАТРИЦА може да бъде толкова добре обозначено и да му бъдат дадени примери. Точни - според изразите на самите хора, пишейки себе си.
Като човек, който използва и самоанализ, и обобщения, просто съм възхитен, но и малко учуден. Възхитен съм от точните съвпадения, учуден - от мащаба на явлението.
аз чета форума на изворите редовно и подробно - това е част и от администраторската ми функция, но също и от индивидуалните ми изследователски занимания. Но явлението за което говоря, е уникално с точните си съвпадения - в писането и отношението на толкова различни хора, непознаващи се помежду си, различни по възраст, място, възпитание, среда... И въпреки всичко толкова еднакви - в отношение, в защитни реакции, в интереси и "онова" дето е след тях, личащо си толкова ясно в писанията им.
Хората не знаят нищо за вътрешния си свят. В известен смисъл това е не само очевидно, но и дълги години бях и аз в плен на мита, че човек когато научи нещо, значи веднага би го превърнал в свой опит, решение и истина. И че ми бяха ясни някои неща от това, което се случваше пред очите ми в живота, предполагах, че като ги "кажа" на някой и веднага това ще реши неговите собствени проблеми... И като всеки мит и етап и това се разсея, макар и дълго време да "не се даваше"...
Въпроса беше, че хората се ПАЗЯТ от много истини - защото нещо у тях никак, ама никак не ги "иска". защото би се разкрило и би се пропукал огромния балон, който всеки е надул в себе си, в стремежа да покрие своето ВЪТРЕШНО МАЛКО "ДЕТЕ". И масовостта на това явление беше едно от първите неща, които ме изумиха в мига когато "проникнах" в него. Разбира се, за да се случи това, първо разбих именно своята собствена ОГРАДА и спуках "балона". В известен смисъл това е "болезнен процес", но само илюзорно. самата опасност от "болка" също е част от скритите детски страхове....
Това за мен беше нов момент - преди три години.
Първата с която се сблъсках в това беше ОБРАЗА!!! на форумна видна колежка .
Хитрото жонглиране с думи, идеи, но и примесени често с "дайте да се веселим", кво ви пука, на кой му пука. харесва ми, идея нямам, не знам защо, засега не мога. кво значение има кво съм казала, що да ме интересува... и готови шаблонни твърдения, според една или друга ситуация. Едно - на едно място, друго или противоположно - на друго място. Дори го и видях в срещата на живо, която се случи с нея, но там поддържането на собствен образ е отработено и става за кратко и ограничено време в точна и контролирана среда. Докато писането - особено във форума, (както и сега - в нейните "слънчеви дневници") са вече в различни моменти от живота й, в различни мигове от реакциите й, различни изживявания... и напълно изразяват всичко, което се случва отвътре. Между другото и защото именно ПИСАНЕТО е начина Й за разреждане на напрежението което възниква в базови противоречащи си форми на вътрешния й свят... често му казваме "РАЗТОВАРВАНЕ". И понеже интернет предлага някои особености да се "ПИШЕ", писането за всеки човек носи и различен нюанс, и е определен от различна потребност. Едни фантазират, други бягат, трети се опитват да се намерят... Винаги обаче писането отговаря на собствена конкретна потребност. И понеже човек, когато пише е "САМ СЪС СЕБЕ СИ' - поне в главата си е сам с образите. Писането е самостоятелно занимание именно защото човек остава сам в себе си. И именно заради това носи и своя разкриващ заряд при хората, дори когато полагат огромни усилия за прикритие.
Както знаете поговорката "дори когато се лъже непрестанно, се "казва истина", защото факта че се лъже, значи се прикрива нещо, а това вече е реална информация". Та и с хората, дето непрекъснато се "крият" е така - колкото и сложни форми на маскиране да се правят, колкото и сложни образи в световете си да са си изградили, зад всеки от тях стои нещо конкретно, което иска да се прикрие. Разбира се проблема е, че всичко това, най-често е напълно неосъзнато. И самия човек не само че не разбира това, но и се дразни от дори намеци че това се "вижда" - като това е част от детския импулс да се развие ЗАЩИТА НА ВСЯКА ЦЕНА, наречен най-общо ОЦЕЛЯВАНЕ.
Излишно е да казвам, че страха е главния фактор за всичко това. Но не само - страхуването избива през всякакви форми и на защитената вече контролирана версия на реалността, с която е покрито всяко "блокирало Дете".
В днешно време ДА СЕ СТРАХУВАМЕ е естествено явление. Обаче проявлението на това е много интересно при всеки човек и е ясен белег за позицията му, както и за състоянието на организацията на вътрешния му свят. В зависимост от възпитанието и според половия модел за подражание и идентификация (и от още доста разнообразни фактори).
Страхуващия се човек е най-широко разпространения сега в човечеството. белега на страхуване е най-ясния според който може лесно да се диагностицира състоянието в израстването на всеки. И познаването и яснотата на един човек за собствените му страхове, както и за неговото отношение към тях, е изключително показателно за нивото му в развитието в посоката на самосъзнание.
Повсеместно явление е първичните детски страхове да се покриват от "адаптирания социален образ". но не е в състояние напълно да ги тушира. И те си намират изхода и през пролуките на защитата. нещо повече - до степен че стават доминантно-ръководещи
Типичен признак при децата е и непрекъснато подскачащия вътрешен фокус, който е следствие на силния идентификатор с променящите се непрекъснато емоционално-чувствени процеси. Хората, при които силния вътрешен заряд е типичен за характеровите им показатели, този заряд е непрекъснато като пожар в тях. Освен всичко, тия "силни" хора, имат и своите съотвествени СИЛНИ проблеми - защото принципа на съотвествието няма изключения. "огнения" човек има силни противоречия, силни реакции, силни пориви, силни импулси, силни възможности, .и.. силни предизвикателства, силни противници, силни проблеми... Това най-общо се нарича силен темперамент. И живота ме срещна с много такива хора - най-често в образа на жени.
Все пак образа на преходните настроения и влиянието им в поведението, по принцип се счита за типичен дамски показател, освен това се и приема за някаква форма на естественост и непринуденост. да не говорим че създава усещане за излъчване, чар...
Но именно писанията ме наведоха на някакви мисли, защото това за мен, в такъв мащаб и в такава проява каквато видях в изворите у въпросната колежка, бяха нови неща. Образно казано - изключително неуравновесена емоционалност, едновременно с апломб, с организираност, със силен вътрешен заряд, с отговорност към точно определени неща, интелигентност... Но за първи път видях толкова ясно как и колко неизживяния детски емоционален момент, блокира развитието във вътрешно отношение и го стопира в "замръзнало" състояние. И едновременно - именно това е ръководещото начало и дори натрапчиво. това стои зад всички импулсивни реакции, притаило се с добре прикрития страх, дърпащо мислите насам и нататък. За мен това беше изключителен пример, събран концентрирано в образа само на един човек.
Знаете ли защо обаче го видях ясно - предполагам че се сещате... Именно такива като мен, катализират най-силно противоречивността, която е следствие на напълно несъзнателни вътрешни конфликтни положения и липса на каквото и да е ръководно приоритетно звено. Особено обаче става видно именно при сигнал за "опасност" и се включват предварително заложени защитни механизми. От интелектуални, до типично детски защитни хитрини. типичния начин по който едно застрашено и бликирало дете се проявява, е именно СИЛНИЯ ПОРИВ ЗА ЗАЩИТА, КОНТРОЛ, ДО ВЛАСТ (чрез опити за "обичам това момче"

, до налагане, отричане, отхвърляне...през типичното "трябване" и търсене на внимание... често до КРАЙНОСТИ.
Когато един такъв човек е в регулирана среда, той вече е развил специфичното си отношение към нея. най-важното е за детското у него да се усеща защитено и да контролира ситуацията. за целта се използват всички средства - защото именно детското е приоритета, защото изживяването именно от него е в "центъра", макар и неосъзнат. При положение че именно детското е блокирало развитието си, за да се случи това винаги има някаква форма на "детски стрес, като реакция на някаква случка, интерпретирана от детето и преживяна като опасна. По принцип няма среда, в която да няма изживявания - особено за опасности. Но точните особености на конкретни хора са много близки, както вече разбрах след години. И именно този им близък аспект, им дава възможността след това да развият приблизителни стойности в опаковането и грижливото покриване на този им блокаж - вече с интелекттуалност, знания, четене, идеи, размисли, професия, социални роли като Родител (особено майка). Особено при това последното именно най-много се проявяват страховите и защитни импулси, заради естествения процес на проектиране и привиждане в образа на самото дете, със "своето собствено Дете" скрито в нея.
И все пак - вътрешната хаотичност, когато маската на самоконтрола падне... или пък се усети някаква форма на застрашаваща или излизаща от контрол среда не оставя мира на вътрешния свят нито за миг. И често това се превръща в хаотичен личен живот, променливи интереси именно в личната среда. Вечно почва и не се развива квото е почнато. типично по детски се прехвърлят и се менят насоки, мисли, идеи, вкусове, картини, думи, описания, желания...
(Изкуствено го преекспонирам, за да го направя типично. И напомням, че това условно и е само заради изложението тук. И като такова да не се взима буквално... ) Внимание - но това само в сферата на личното пространство. В работата си такива хора са безупречни, често кариерата им става водещо начало. В контролираните и регулирани отношения към хората са изключително точни, защото там всичко е дефинирано и ясно. Всеки човек, който е важен, е дефиниран и сложен според някаква лична схема. Но недайси боже някой да бъде "избран" за специален, да му бъде примерно оказано доверие - именно при влюбването, при ревността, възникват и се разкриват сума ти до този момент прикрити фактори и импулси, надникващи и проявяващи се именно заради изявата на стаения до този момент скрит "ДЕТСКИ ОБРАЗ" в нас. И именно разни "специални хора" служат да проектира малкото дете и да изживее своите си образи на недостатъчности. Също така винаги са прями, откровени, изглеждат открити... само докато не усетят "опасността"...
Като цяло са чувствителни до болезненост. Особено по различните си "слаби места" които гледат да крият и пазят във висока степен. В социалната среда се нагаждат кой както може, като най-важното за всички е да се стигне поне до някаква форма на изживяване за удобство, комфорт, относителен покой, приятност - според някакви относителни критерии. Дори могат да изглеждат уравновесени, силни или властни. Само докато внимателно не се вгледа човек.
Сексуалното се използва до дупка, или пък е непрекъснато в недостиг. По принцип, в типичното си проявление, осреднено условно, имат проблеми със секса в смисъл - недостигането на оргазъм и естественост в удоволствието... Заради граници, бариери, заради доминиращия страх - през някаква пролука, задължително се простира и през сексуалното. Не че това е кой знае какъв показател, но все пак го "видях" - почти при всички случаи. Именно тогава съзрях колко много и силно е явлението НЕАДЕКВАТЕН СЕКСУАЛЕН ЖИВОТ. И това е и при двата пола. За критиците - само да допълня, че неадекватния сексуален живот, не означава задължително наличие или не на оргазмично изживяване, при положение че самия оргазъм е толкова разтегливо понятие и явление. И зависи от толкова ммного фактори. Въпроса е, че НЕАДЕКВАТНОСТТА произлиза от идеята за недостатъчност... при положение, че сексуалния нюанс, масово се използва за изживяване на фантазиите на участниците в него. цялата система на сексуалното - от "свалянето" до самия сексуален акт, или сексуални или еротични действия (дори и самостоятелни) е подчинено на фантазните ни потребности и силно е зависимо от тях.
По правило такива хора не могат никога да ви се доверят напълно. Работата е, че самите те не се доверяват - и на себе си. И винаги детското у тях се страхува да се разкрие. Именно детския елемент във психиката при блокажа си, в стремежа да се ЗАПАЗИ, развива изключителна способност за адаптиране и дори оцеляване. Това се превръща в идея-фикс. До степен на което често се има два плана на живот. нещо у тях много добре "знае" че детското развихри ли се, и нещата стават неуправляеми, следователно "опасни" заради своята непредсказуемост. В този смисъл всички реакции, които бележат социалния живот са предварително премерени и си имат своята "граница".
По отношение на страховете и страхуването, дамския социално приет модел то включва в себе си, дори по подразбиране. И няма как да е иначе - ако го отхвърляше, щеше да нарасне силно разликата му с естественото състояние на нещата. при мъжкия модел страха е отквърлен, но пък там понеже така и така го има се развиват други форми на прикриване и компенсация, което въобще няма да засягам, защото поне за мен е толкова очевиден. Особено когато видите как големи мъже влизайки в лекарски кабинет треперят като трева на силен вятър от страх за възможнта инжекция или вида на кръв.

.
При жените си има пък съвсем други проявления СТРАХУВАНЕТО - през всякакви други образи - от паяци, хлебарки, гъсеници, кучета, до разиграването на страшните образи на бандити и убийци в тъмното.
СТРАХУВАНЕТО е масово психично защитно явление. Въпроса е, че много, много малко хора са наясно със своите си страхове. Да не говорим пък те да се обсъждат. А знате ли защо...

По правило никой не дръзва да обсъжда и разсъждава за своите страхове, защото самия рационален поглед върху тях ги обезсмисля. И това е напълно естествено. Ако някой ви каже от какви неща точно се страхува, често би събудило смях у друг човек. Ако пък именно той разкаже за страховете си, първия би се смял от абсолютната фантазия и неадекватност на собствените ни страхове. Именно при изваждане на показ на някакъв конкретен образ свързан със страхуването си проличава много силно огромното влияние на собствените ни паметови замръзнали преживявания и как именно те обаче слъужат за "пренос" спрямо сегашно състояние. Една ситуация, изкривена до безобразие от поривите на фантазиите и страха, се заключва и става модел, според която се разпознава всички подобни ситуации през целия живот. това става в някои случай толкова прикрито... А в други избива в типичните ФОБИИ чрез някакви образи. Които пък психотерапията само си мисли, че "лекува", само защото примерно прави да изчезнат симптомите...
Тук обаче искам да изкажа мислите си именно по отношение на ЗАЩИТАТА - защото малкото дете в нас, не само че се страхува, то хем изживява болезненено, своите си образи на болезнени изживявания (не е тафтология), а и се е идентифицирало с тях и именно заради това не дава в никой случай да се "промени" картината. Това своеобразно противоречие е само на пръв поглед и дълги години ме озадачаваше. защото реационалността и простотата никога не са били част от вътрешния свят на което и да е ДЕТЕ - дето остава в нас през целия ни живот. И именно прониквайки в неговия вътрешен свят, първото нещо което бие на очи е силната противоречивост, проявяваща се през всеки образ, и във всяко поведение.
Почнах с типизираната картина, която открих именно в място като изворите и която ще използвам за "помощно" средство в това изложение:
-> най-често жени - (не защото са само жени, а и защото чрез тях опознах и свързах всичко написано тук в цялостна картина. Иначе явлението е масово и въобще не включва полови разлики. защото всички сме били деца - без значение дали "образите на момиченца или момченца" стоят в главите ни. Именно тук искам да спомена, че половата принадлежност на физическото тяло, може да се различава от психическия образ в главите ни. И това се проявява като "разнополовост" - примерно мъжки тела с вътрешни образи на жена и цялото вътрешно изживяване може да се превърне в "женско доминирано"... И обратното...

не може да не сте срещали това явление, след като го е имало през цялата история на човечеството. Зад всичко стои вътрешния свят и възможността да се живее и идентифира с образи... както и несъзнаваността на всичко това )
- силни страхови пориви, често много добре прикрити, но и признавани с лекота... но само дотолкова. "що пък ми трябва... до "НЕ МОГА" "НЕ ВИЖДАМ", "НЕ ЗНАМ" или "ТВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО". Също и "живея си живота", така мога, така ми харесва, така искам... ( но не повече, ДЕТЕТО НЕ ДАВА "ПОВЕЧЕ").
- силен вътрешен огън, проявяващ се в огнени, амплитудни процеси, който именно и ги прави лесни за виждане.
- като част от самозащитата:
->типична форма на някаква формална самоирония - определена от образите за защита и по принцип различни при всеки... И все пак "ми да - тъпа съм си", "като тухла четворка", кво като съм глупава, "що пък ми трябва", Кво като...
... до "НЕ МОГА" "НЕ ВИЖДАМ", "НЕ ЗНАМ" или "ТВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО". ти пък откъде знаеш..., как пък така само ти знаеш, кво ме интересува, приказвай си, тва са пълни глупости...
Също и "живея си живота", така мога, така ми харесва, така искам, ( но не повече, ДЕТЕТО НЕ ДАВА "ПОВЕЧЕ").
типичната детска повърхностност избива най-показателно винаги В "ГРАНИЦИ" - всяко нещо е до някъде. Всички разсъждения, линия на поведение, щом докоснат за миг дори някаква форма на пробив, и се включва защитата. налага се спирачка - от изключване, до отричане, иронизиране, отхвърляне или пък игнориране, до бягство
неудобна или болезнена затворена тема избива в смяна на посоката, млъкване или пък "Кво ти пука", "дайте за се забавляваме", кво се занимаваш с мен, гледам си живота... КАКТО и неангажиращи повърхностни разговори или теми. Формални контакти, на формално равнище... дори и вътрешно ниво. Винаги граница...
задължителна част от самозащитата е и избора и развиването на угодна система от убеждения. такива наготово колкото щеш. И най-лесния начин е да се заимстват. В тях повечето е смляно във псевдологични именно повърхностни имитации на разсъждения, които обаче са подбрани именно заради формата на защитно-оправдателна или обяснителна линия, която може да се използва в защитаване. Такива системи от убеждения могат да бъдат всякакви - от религиозни, социални, материални или политически системи от готови идеали, наречени често "ценности".
ЦЕННОСТИ!!! - а всъщност подходящи измислени системи митове, които имат главно за цел да бъдат използвани заради образния си резонансен момент... И направени за всеки общ тип, нагласа, или пък нюанс. Въпроса е, че веднъж приети, след това става и тяхната идентификация защото ВЪТРЕШНОТО БЛОКИРАЛО И КРИЕЩО СЕ ДЕТЕ, ги обсебва. Допълнително именно чрез тия системи от образи, се получава и явлението ВЯРА, като с него допълнително се оживяват, раздвижват. И защото така допълнително се генерира защитена и едновременно и ЦЕННОСТНА СРЕДА, чрез която "малкия образ" копнее да докосне някаква форма на "значителност" която у бего по принцип липсва, и едновременно заради това "стремена" . Постепенно със сливането на образа с конкретна форма на готови убеждения се наместват взаимно и напасват и когато това стане в силния си вариант, става ФАНАТИЗЪМ. По този начин всеки дори нищожен опит, да се "откърти парче" от бетонираната картина, вече се изживява като натрапване и дори агресия... И се отключва съответния "отпор". Всичко образи на религиозност, сочат крайност и самата крайност вече се привижда като някаква форма на "ОТКРИЧАНЕ". Но едно "отричане" никога не е възможно...

религиозните насоки във вярата нямам предвид само в образите на БОГ, които толкова точно показват несъзнателните щения и потребности на "миряните". Имам предвид и типично дамския уклон срега в новата мода на религия - в която доминират фрази ПЛАНЕТАТА НА ЛЮБОВТА, Любовта е истината, спасението, тя ще те изчисти. Това е вече новия типизиран небосклон на образите на вярване, който привлече именно главно дамското съсловие. И в които се говори за любовта и обичането, защото именно това копнее всеки средностатистически човек, заради това че винаги МУ е в липса. И потребностите от грижа, внимание, милувки, като се изживяват, че не достигат, се копнеят и стремят. И естествено си намират мястото в масовия социален живот. Всички досега, които съм срещал и общувал, запленени от образите на новия свят дето Любовта е новия БОГ, са хора с проблеми в деството си, в смисъл че в някаква форма изживяват че НЕ ИМ Е ДОСТИГАЛО ИМЕННО ТОВА. И най-лесния начин е да се компенсира, като се привиди във организирани митове и фантазии, при което става социална линия на система от убеждения. Въобще вече в днешно време не е толкова просто - за да се задоволи и покрие неговата несъзнавана първопричина, на помощ са въвлечени огромни интелектуални ресурси - разбира се, за ония, за които това им трябва. защото има хора, които имат силна интелектуална ръководна нишка. И това често са хора, които пък намират в подредбата на интелектуалните идеи, в логиката, във връзките,,, своя си начин да избягат и намерят подслон от вечно изменчивите и противоречиви чувствено-емоционални пориви. Именно на тия хора им трябват богато интелектуализираните фантазии, примесени с внимателно подбрана наукоподобност, дори познавателност. Допълнително в тази мелница се включват и поредни и поредни автори - на книги, на филми и то точно според читателите си...
Ето така самия човек става ревностен защитник на това, което е приел. И в което ВЯРВА. Чак тогава въпроса за ИСТИНАТА преминава вече през интелектуалното и се придвижва нататък в зависимост от личните тежнения, мерак, или мързел... Хората, които са най-силно доминирани от "БЛОКИРАЛО ДЕТЕ " в себе си стават и най-ревностни привърженици на коя да е форма на социално разпространени убеждения. Разбира се има и разни асоциални повече или по-малко самостоятелни версии, натъкмени за лична употреба. Но разликата е само на повръхността.
И понеже навлизат силно в идентификацията си с определената си вяра, когато настъпва някаква форма на криза, или на промяна... такива хора силно се "бетонират", защото страха нараства, това пък довежда до форма на крайности и проявление именно на крайната форма - ФАНАТИЗМА. колкото е по-голям страхам , нараства и импулса за защита, до степен на пълно обсебване. Връзката с външния свят се губи почти напълно. Именно при кризи, дори и в социален смисъл, фанатизираните хора, умножени по бройката си, стават основните оръжия, те са готови на всичко - от самоубийство "в името на...", до непрестанни войни. За тях няма връщане назад. Още повече, че като са маса, явлението се катализира още повече и страстите стават все "по-ниски". изживяването на все по-голям страх, ги сплотява - като форма на резонансно явление. Ето това са най-опасните хора. това е крайното най-унищожително явление за която и да е култура и цивилизация.
А всичко "МАСОВО" всъщност е множествена проява и започва с един прост и елементарен процес - от блокирането на "ДЕТЕТО" във всеки от нас и формирането му на ръководно, доминиращо ядро във вътрешния ни свят. Често силата му е много голяма. Ако до момента, до когато то е било на "свобода" все още в проявено състояние, не са решени някои основни негови потребности, тия му копнежи остават и след "БЛОКАЖА" и стават силно натрапчиви. така доминират през целия живот на човека. И пак да кажа, че всичко това няма отношение до реалната физическа възраст, определена от слънчевия календар.
Заради това, че повечето хора на планетата са в близък вътрешен статус, е и подготвена и се предава именно тяхната съотвествена среда, в която всичко доопълнително се катализира и проявява. И едно от важните условия за съществуването на целия комплекс е и че средата в която живеят ХОРАТА-доминирани от малкото "Дете" в себе си - е точно съотвествена на тях. Връзката е, че средата е същата, защото е реализирана от "тия, дето са преди тях" и те от свия страна правят също с децата си, и всичко това се реплицира постоянно - преди всичко първо в главите на всеки от нас... И оттам се предава чрез общото "звучене" и вибрация.
познавам толкова много деца, които носят огромен страх в себе си. И познайте откъде го носят? Виждам го навсякъде, защото се вижда и у майките им. те че си го имат в себе си е естествено. Но човек, който е минал и опознал... и овладял съзнателно вътрешните си страхове, много добре има усета, да го провокира у децата си. не че от него зависи всичко, но дори само с изява или излъчване на неговото отношение към това, вече се явява фактор.
навремето няколко пъти направихме опит, когато падаше бебе от леглото ( а това се случва, особено в определена възраст). И странното му очакване в реакцията и тясната му зависимост от реакцията на "РОДИТЕЛЯ".
СТРАХА и СТРАХУВАНЕТО, както и останалите първични емоции, са много важен фактор, защото излъчването на тия вибрации, има общ характер, и ги има дори и при животните, предвид универсалния характер на всички защитни механизми при живите същества. И при силната емпатична връзка между майка и дете, страхуването се предава резонансно и наслагва през цялото време. И при несъзнателния елемент на всичко това, после идват и реалните следствия...
Стана ми вече шаблон, да проверявам лесно един човек, само като го питам за страховете му. разбира се, не би било възможно, ако самия аз не минах през сериозен път към страховете си. това ми беше един от най-силните пробиви в самопознаването. И за отношението. както и го използвам за да мога лесно да "разпознавам" страха и защитата...
Тук сред нас четящите има достатъчно примери, които могат и сами да кажат как силно човек се крие и с това крие и вътрешните си страхове. Дори примери и в това, че сме общували извън форума и си спомнят много ясно. И колко ясно може да се проследи някакви повърхностни следи или пък отричане.
И отговори като "глупости, мен да ме е страх?". "неее, не ме е страх от нищо". няма от какво да ме е страх, нямам страхове... или пък "е... имам някои, ама те са незначителни"... и т.н. А по-нататък... ако се стигне въобще по "по-нататък" - от водата ме е страх, от тъмното, от височините, от мишките, от паяците, от хората... И всичко това само в някаква форма на контролираност на ситуация, която най-често се получава от доверието, което имам честта да ми бъде указано... И което много уважавам.
Ключовите елементи на всеки личностен сложен образ, ръководещи всяко изживяване... във всеки човек са четири.
И началото на всяко самопознание започва именно с тях. Всяка форма на самоилюзия, всеки детайл, всеки миг е потопен и се движи от тях четирите:
1. СТРАХ и СТРАХУВАНЕТО
2. САМООГРАНИЧАВАНЕТО - чрез защитата на периметър и компенсирано с ПОНЯТИЕТО ЗА СВОБОДА и ОСВОБОЖДЕНИЕ... Но и ЗАЩИТА и защитните реакции по самозапазването.
3. ЗАВИСИМОСТТА - заради наличието на свързаности между всички звена и образи. Както и от наличието на базови празни места, които се компенсират със копнеж и търсене по запълването им. ПРИСТРАСТЯВАНЕТО - е явление, свързано с точка три, като най-характерното проявление заради неговата крайна и с това лесна за идентификация форма. Но в "леките си нюанси" го има при всички "деца"
4. ВЯРА и проявена като сложния процес на ВЯРВАНЕТО и ИЗЖИВЯВАНЕТО МУ КАТО РЕАЛНОСТ.