Author Topic: Туристическо предложение за уикенда.  (Read 2899 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Туристическо предложение за уикенда.
« on: септември 02, 2008, 09:47:35 am »
В тази неделя -7 септември- е замислен преход по маршрут Рилски манастир - връх Мальовица и обратно. За един ден - НЕДЕЛЯ.
Предварително искам да напомня, че това е много труден преход. И е за хора в добро физическо състояние... или подготвени за предизвикателства и проверка на себе си.
Участието на всеки, който откликне на това предложение, е самостоятелно. Организацията по път или преспиване - също. Възможностите са много за всеки и който реши, може да се възползва и да участва. 
Тва е един своеобразен тест за организация решителност, познаване на собственото състояние. Един тест за воля, адекватност на преценките за себе си, обстановката, планината и условията в нея. Въобще една проверка за всеки, който поне малко е с някакво разбиране за развитие.

маршрута е добре обозначен, изключително красив и се минават през него около 1500 метра деклинация (разлика в надморската височина). Всеки може да се пробва и ако не му стигнат силите да се върне, след като е взел това предвид за себе си.

Е... останалото си е ваша работа. Винаги най-лесно е да се прави едно и също... :)
« Last Edit: септември 02, 2008, 09:49:44 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dionis

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 11
Re: Туристическо предложение за уикенда.
« Reply #1 on: септември 02, 2008, 01:37:50 pm »
Quote
1500 метра деклинация (разлика в надморската височина)

Виждам, че имаш задълбочени "туристически" познания  ;D  :laugh: :o. Разликата в надморската височина се нарича денивелация. Ама така е - просветление чрез деклинация  ;D. Някакъв нов метод ще да е. Бая деклинация ще падне! Успех!  O0

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Туристическо предложение за уикенда.
« Reply #2 on: септември 02, 2008, 02:59:16 pm »
Я, вярно, сбъркал съм думата.
как можах - такава духовна грешка да направя. И колко са силни и мъдри ирониите на четящите. де да можеха толкова одухотворено и да пишат по другите въпроси... Пак добре, че един регистриран все пак си позволи да понапише и един пост, поне дори и чрез критична и иронична забележка, изпъстрена с множеството емотикони. Голям смях е паднал, ей. Друго си е да изправяш грешките на другите.

А т.н. ДИОНИС, ще дойде ли и той да ни покаже туристическите си познания в теория и практика? Или поправките стигат само до вълнуващи емотикони за някои вълнуващи реакции?  :)

За да направи прехода еднодневно и да има достатъчно време и за изненади или за проблемни ситуации, то тръгването ще е рано сутринта около 7 часа от Рилския манастир. Като плана е обедните часове да се качим на самия връх. И след солидна почивка да се тръгне надолу обратно до манастира до вечерта.
« Last Edit: септември 02, 2008, 03:12:23 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Туристическо предложение за уикенда.
« Reply #3 on: септември 02, 2008, 04:56:42 pm »
„Самостоятелно”-то откликване е ясно.

Първо – всеки, който припознае предложения маршрут
като предизвикателство към себе си, би се присъединил.
Второ – всеки ще извърви пътя със собствените си крака
(ако не се случи извънредно обстоятелство, разбира се).

„Много труден” е много относително определение.
За начинаещи туристи – със сигурност ще е, НО

Преодоляването на каквато и да е граница
се случва много по-лесно в сътрудничество
с други хора. Обмяна на енергия просто...

Така че, Dionis, хора, възползвайте се от предложението!
 O0
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline Dionis

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 11
Re: Туристическо предложение за уикенда.
« Reply #4 on: септември 02, 2008, 11:36:22 pm »
Я, вярно, сбъркал съм думата.
как можах - такава духовна грешка да направя. И колко са силни и мъдри ирониите на четящите. де да можеха толкова одухотворено и да пишат по другите въпроси... Пак добре, че един регистриран все пак си позволи да понапише и един пост, поне дори и чрез критична и иронична забележка, изпъстрена с множеството емотикони. Голям смях е паднал, ей. Друго си е да изправяш грешките на другите.

А т.н. ДИОНИС, ще дойде ли и той да ни покаже туристическите си познания в теория и практика? Или поправките стигат само до вълнуващи емотикони за някои вълнуващи реакции?  :)

За да направи прехода еднодневно и да има достатъчно време и за изненади или за проблемни ситуации, то тръгването ще е рано сутринта около 7 часа от Рилския манастир. Като плана е обедните часове да се качим на самия връх. И след солидна почивка да се тръгне надолу обратно до манастира до вечерта.
Мъдри, мъдри са ирониите  ;).... че то друг май и не би се осмелил... да поправи най-просветления тук, та затова аз  O0. ... наистина падна голям смях. Няма лошо, де. Все още не съм много просветлен да пиша, нооо... има време - засега съм повече по действията.
Пък за другото Дионис май няма да има възможност да дойде точно на това туристическо предложение. Но ти обещава, че ще ти покаже туристическите си познания на практика... здраве и живот. Приятно изкарване!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За мен посочения и избран маршрут имаше своята роля. Отредил му бях да се проверя как съм, какво ми е положението - физика, психика, разум... Маршрута не го познавах и не го бях минавал. бях го видял за 2 минути преди две години, по време на един дълъг преход х."рилски езера" - връх Мальовица , през връх Вазов на отиване и надолу пред урдините езера - на връщане. Тогава видях и избрах за проверка на себе си, забелязвайки веднага голямата разлика във височината и давайки си сметка най-общо за проблемите при прехода му.
Преднамерено не проверих нищо повече - никаква информация не събрах от никой, освен няколкото намека от други туристи, че този маршрут не е за минаване едновременно и на отиване и на връщане през него. И че най-често се правил като крайна дестинация от хижа Мальовица през върха и към манастира, или пък за по-дългия преход - Рилски езера, вазов връх, рилски манастир.

Голямата денивилация, и едновременно с това сравнително малкото разстояние правят прехода почти непрекъснато под силен наклон. Допълнително е въпроса за разреждането на въздуха при смяната на надморската височина и това че се минава в един единствен ден, като времето за адаптация на метаболизма и дишането е изключително малко, и става в движение, при това с голямо натоварване. И то идва главно заради никаквата възможност за "ходене по равно". Към всички условия на предварително избраната задача, добавих и участието на сравнително неподготвен човек, с който да бъдем заедно. Понеже познавам много добре този човек, си давах сметка за възможните развития на ситуацията, като дори включих нагласата и за напълно неочаквано развитие според множеството условия и променливи фактори - както човешки, така и здравни, психични, метеорологични...

Предварително пътувахме в събота, спахме в село СТОБ, и рано сутринта в неделя, с колата тръгнахме към манастира. За намирането на пътеката и за евентуалните проблеми съм благодарен на Катерисе, която пусна серия снимки и подходяща информация по въпроса. Защото се оказа, че информацията на място, която получихме от полицай от манастира се оказа подвеждаща. Тръгнахме точно в 7.45 минути.
предварително от зрителните ми впечатления преди две години, анализирайки най-общо прехода, го разделих на 3 основни етапа -
1. Гористия участък при манастира
2. ливадния участък - т.н. "ЗАЕШКА ПЪТЕКА", която излиза точно на билото
3. изкачването на самия връх

Етап "1" го извървяхме за 1час и 20 минути. Доста стръмен - без да имам GPS смятам че е около 350-400 метра денивилация. После се тръгва по билото и почва заешката пътека. Тревата по нея почва в ниското на височина до 160 см, а горе на билото вече става около 5 пръста. Пътеката е чудесно маркирана, не се пресича никъде и няма никаква възможност за се сбърка. Маркировката е синьо-бяло чак до билото горе. Първата дихателна-физическа криза, жената с мен я мина още в началото - в гористия участък. Но пък темпото силно спадна след това. И заешката пътека я минахме повече от 3 часа и половина. Именно този участък е най-тежкия в целия преход и тя мина и втората си криза. И докато се качвахме разбрах защо туристите не го минават в един ден в двете посоки. както и че големия гърч ще е именно при връщането. И така стана.

След края на Заешката пътека - на билото, до връх Мальовица - го взехме за 55 минути. Общо около 6 часа изкачване. Пресметнах че ако съм сам, би ми отнело около 4 часа и половина, до пет - в зависимост от разликите в условията и състоянието ми.
на върха починахме повече от час и половина. В груповите изяви винаги по-слабите звена определят и темпото и времето. Въпреки всичко жената беше реалист в границите на възможното. Тръгнахме точно в 15.35 надолу. само за двадесет минути слязохме от височината на върха, а до отделянето на пътеката - още 15 минути.

Тръгвайки по заешката пътека показах някои похвати с варианти на походка, приспособена за слизане. Ама умората попречи да се овладеят. Спускането започна доста чевръсто. Но още след първата третина умората и наклона се оказаха решаващи и жената поддаде. Известно е, че именно когато свършат силите на един човек, почва да се вижда ролята на психиката. Тогава дойде и третата криза - вече психична. темпото драстично спадна и ставаше все по-бавно. краката й отказаха в коленете и почивките ставаха все по-чести. Накрая станаха на 10-15 крачки. И започна да се стъмва. така или иначе гледах да не се намесвам и да бъда възможно повече на дистанция. Защото тия моменти човек именно се проверява и отработва. В тия моменти именно се вижда силата на психиката. Тук проличава в пълен блясък кой как се грижил за тялото си, как го познава и доколко. Вижда се и ролята на страха и блокажа, както и възможността да изскочи разума и да стане "кочияша на каруцата". Вижда се и също прагматизма в евентуалната подготовка чрез възможностите да се мисли, да се решават творчески огромен сбор от задачи, свързани с конкретиката на място и събитие. От познаването и съобразяването на много условия и променливи в тия задачи, както и със подготвени похвати и техники за решаването на проблемите. Веднага си проличава "инвестирането" в познание, самоуважение... И заради това тия именно кризисни моменти, дори преднамерено предизвикани, играят толкова силната си толя на един ясен реализъм - нещо което в ежедневието трудно би се постигнало с такава яснота.
така или иначе жената се оправи - по своя си начин. така или иначе не можа да си спести, че "се видя". Аз - също. Но при мен това беше предварителното условие на задачата. И не за да се доказвам - вече мина възрастите в които още играех на доказване. И ми трябваше, за да си набирам точките заради самоуважението ми.
И видях за пореден път ролята на психиката... И че силата на човек може и да свърши - че тя е преходна... Но психиката - не. И че именно тя решава всичко. И видях и си припомних за пореден път, че когато разума стане водач - всички останали звена просто се "предават" - и стават в едно цяло. Само дето това се отработва много години... може би не само ...

Сегашния случай беше просто една проверка - на мен самия. Едно установяване на статус, проверен чрез ясния реализъм на една критична макар и преднамерена ситуация. Искам да кажа, че аз не съм спортист. не съм взимал никакви специални средства като химия за подпомагане на метаболизма или такава с "допингов" ефект. Дори шоколад не ядох. Нямам никаква специална или скъпа екипировка. Не взех никакви физиологични мерки предвид, макар, че зная за такива и разполагам с доста възможности да ги вкарам в действие. Но идеята беше да влязна в това предизвикателство така, както съм всеки ден. И това продължава,защото сега наблюдавам внимателно възстановителния и компенсиращия период за мускули и стави - това също е показателно за състоянието на цялото тяло...
А Относно психиката... по нея аз работя всеки ден и именно в тия мигове на изпитание си пролича, че нищо от отработеното не е напразно или фантазьорско... И че умението за самостоятелен вътрешен динамичен анализ, комбиниран с физически координирани умения и широк диапазон на връзките между тях, с годините доста съм го разширил и задълбочил. разбира се главното беше не просто да остановя или да потрия ръце от самодоволство, а да се напипат различни форми на "недостатъци", слаби звена, пробиви или празноти. да видя ограниченията на един или друг похват, на едно или друго възприемане и осмисляне. Именно това е основния смисъл на цялото занимание, което само имаше израз като туристическо.

Основните техники в използването на преодоляване на физиологическите прагове бяха две неща - координация на походката и дишането.
Дишането е ключовия фактор за всяко движение, дори мислене. В случая дишането е най-определящия момент за преодоляването на тия прагове. Всъщност неговата неадекватност спрямо натоварването е основното, заради което е и главната умора. промяната в надморската височина определяше предварителната ми нагласа в почти неопрекъснато дълбоко дишане. Виждал съм и съм катерил с хора, които даже нямат идея за дишането си. И в зависимостот психичното състояние, то е главно повърхностно и при резки изкачвания и смяна на надморската височина, пада кръвното и се стига и до силна психична криза - с изживявания че не стига въздуха, силен уплах, пребледняване, отпускане на мускулите и подгъване на краката. Тия процеси винаги е по-добре да се познават, както е и добре да се разполага с раработени и оттренирани различни прийоми и познание в дишането.
1. Използвах дихателен метод, наречен от мен "дишане от нулева точка" - долно-коремно дишане при което обаче предварително е издишан целия въздух от дробовете. Така вдишването се прави от "нулево" по отношение на количеството му в дробовете. И издишането - до край, до пълно изпускане на въздуха. При недостиг може да се включи и само като допълнение гръдните мускули и се зачестява процеса на вдишване и издишване. Умението да се внимава за баланса, както и на усета за всичко това е въпрос на практически занимания, които особено за дишането, винаги са чудесна здравна инвестиция и се възвръща многократно. последно да кажа, че от наблюденията ми видях, че хората масово нито знаят как, нито разбират какво става докато дишат. Дори хора плувци рядко си дават сметка за тънките детайли при дихателния процес...
 
2. Втория похват е внимателния анализ на човешката походка и овладяването на координираността в съзнателното й променяне според условията на движение. Човешката походка е всъщност доста сложна поредица от координирани движения. Въпроса е, че понеже за хората е ежедневие те я правят по навик. И в повечето случаи е неадекватна според условията и се разбира по нейното КПД. Още от заниманията ми по бойни изкуства, както и познанията ми за кинематичната схема на човека, разработих и отработих чрез проби и грешки в ексеприменти различни способи за ходене и бягане - всъщност въобще за движение. Именно един от резултатите беше походка за изкачване и слизане в пресечена местност - особено за големи наклони. В нея чрез особени чупки в таза, и стъпването първо на пета при всеки крак ( при слизане по стръмен наклон)  може да се намали почти до нула поемането на тежестта на тялото в коленете и бедрата, което е основния проблем при слизането по стръмен пресечен терен. Допълнително на големи височини се подтиска рефлекса за дълбоко дишане и кислородната недостатъчност не може да се компенсира. Усложнява се допълнително от голямото натоварване по време на слизане, обаче се загледайте внимателно колко хора дишат дълбоко и учестено докато слизат. Съчетано с неподходящо силно натоварване само на бедрените и подбедрените мускули те се изтощават много бързо. Имайки предвид тия ми наблюдения акцентирах първо със следене внимателно на собственото си ходене, както и на тия около мен. Така изведох основните принципи за връзката между условията на ходене, смисъла на всеки детайл в ходенето и всичко това наредено в едно общо единство с дишането и концентрацията при стъпването. И както всички друго - първо раздробявам на части, осмислям ги първо като отделни детайли, после - от гледна точка на цялата схема , за да се осмисли вече като връзки и взаимодействия, изразяващи единство. И всичко това се проверява и експериментира в самото ежедневие - за да се сведе до прагматичност, годна за използване всеки миг. В походката за която говоря не може да се направи като навик или автоматизъм, заради сложността и променливите, които определят всяка крачка - от подбора на мястото за поредната стъпка, до положението на тялото преди, по време и следващото движение. тази концентрация е психичния компонент на походката (или тичането). И това ми е начина да събера в единство психика, физика и дишане. И така психиката да има съзнателен пълен достъп до наличните физически дадености. Допълнително към тия двете може да се добави и внимаването за поемането на адекватни количества вода, спрямо голямото мускулно и психично натоварване и непрекъснатото излагане на силното слънце.


Може би не е излишно и да кажа, че жената с която бях й се наложи сама да премине през няколко кръга на АДА и й прави чест че се справи с тях. Именно заради това на нея й се отвори много по-голямата възможност да се извърви, като се "види". И затова в криза неподготвените хора, които са твърдо решени да я преминат, извървяват относително "по-голяма" отсечка в промяната си, в сравнение с подготвените за това. И тая промяна е всъщност няколко стъпки в посоката на един реализъм и на яснотата кой, как и докъде е  в нещото, дето го наричаме ПЪТ
« Last Edit: септември 09, 2008, 03:40:39 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.