Author Topic: Що е духовността?  (Read 1865 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Putin

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Що е духовността?
« on: септември 17, 2008, 10:00:49 am »
Що е според вас духовността?
...и може ли човек да "изпращи" от нея?
 :D :tickedoff: :idiot2: :uglystupid2: :2funny:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Що е духовността?
« Reply #1 on: септември 17, 2008, 02:13:31 pm »
А защо не написа първо според теб какво е.
И дали има нещо общо започването на тема за духовност, в която един цял ред има емотикони.
И в секция - "ВЕЧНИ ВЪПРОСИ" - за някои може би въпросите са само според настроенията и забавленията. колкото да се напише нещо...
А може би и това се учи в курсовете на Хармоничния прагматизъм - Как да се забавляваме духовно с "вечните въпроси". Всъщност за изпращялите може би е хармонично... или прагматично... а може би и двете.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Putin

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Re: Що е духовността?
« Reply #2 on: септември 18, 2008, 07:34:17 pm »
Приемам тезата, че духовното развитие е пътя от раждането на човек с всичките му насадени качества - егоизъм, агресия, жлъч и подобните им към постоянното му състояние на единствено излъчване на безкористна любов. Само това наистина го доближава до Бог. Всичко оснатало - приказки, философии, разсъждения е ала-бала. Клюки по адрес на невидимия свят и неговите герои. Според мен точно от тях се "изпращява" когато дойдат в повече.
Няма нищо лошо да извървиш този път с кеф и удовлетворение от живота. Това е привилегия на прагматиците. Няма никакво значение какъв искаш да бъдеш, какви ги говориш и какво мислиш. Показател за духовното развитие са само делата. Това мисля по въпроса, но го зададох да разбера какво мислят другите.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
    Мисленето чрез приети тези (" Приемам тезата, че ....." - цитат) е просто вариант на вярване. И понеже повечето "Малки Души" сред образните си светове това именно наричат "мислене" върви само за пред тях. И за тях това е валидно. И това именно може да се учи в "курсовете им" - това е за тях реалност, и съответно - потребност. От тяхна гледна точка описаното от ПУТИН е напълно точно и е израз на същностното ниво на същите.

 Всеки може да вярва - и именно с това че вярва, да се и изкара като "прагматик". Всеки католически свещеник ( или друг) е също прагматик според вярването (тезата) което е приел. Всички инквизитори са били прагматици - също и всеки атентатор-самоубиец. И макар наистина да има само фантаззори и приказливци, има и такива за които това не е достатъчно. Въпроса се допълва и от това, че реализацията на нещо според вярването, допълва и препотвърждава самата вяра. И така тя самонараства -
Всеки фанатик е с идеята че "спасява" нещо си... или че се саможертва в името на "нещо си" ( на бог, на аллах...)
И понеже става въпрос за образи, единствено Изживяващия ги, не знае и не може да познае, че това са просто образите от неговия (или от общоприетия пак през същия процес) свят на образи.
И още нещо - и за свещеника е валидна също "тезата" че само чрез нещо си (излъчването на безкористната любов)  би направил да се доближи до бога (бленуваното нещо си). Ключовата дума е именно "ДОБЛИЖАВАМ" - да прилича единия образ, според другия образ. Доближаването, както и образите нямат никога стойността на ИСТИНА. Но така или иначе дори понятието ИСТИНА също е станало образ чрез това, което е напаснато към него.

    Изначалния стремеж някой да се "доближава" до своя си образ, който е приел да е "велик" е именно на онази "частичка" която всъщност изживява че ГО НЯМА У НЕЯ. Именно душата, която изживява своето нищожество, че е малка, че е загубена, че е  едно нищо. И езотеричния смисъл на понятието "ДЕТЕ" е всъщност общонарицателно за "малките души" - онези, които са в етап да изживяват своя си съответен образ - на "МАЛКАТА ЧАСТИЧКА". И едно от съпъстващите процеси към всичко това, е именно в тоя им етап да имат потребността от "групово изживяване" - при положение че са в групата именно сродните - на етапа като тях. Така именно в групата и спрямо нея някои избират да играят на образи на "големи", други продължават да им трябва "да са малки". И едните и другите се различават само според ролите си.

   От образния им свят на изживяванията произтичат и съотвестващите образи - вечно стремени. на представите за "важни" силни или супер-герои, до съветващи или мъдри старци с бели бради, или пък някой си изживяващ ролята си на "спасител". Всъщност галерията на образи само според дрешките им изглежда безкрайна - в нея основните качества на "желаното" са представени просто чрез символи. Вживяването в галерията на образите е просто процес на вярването им в тях. И именно илюзията че образите са "ЖИВИ" се постига с процеса ВЯРВАНЕ. И аналогията на "Детска градина" от социално-обособения живот е доста точна и покрива основните характеристики на "малката душа" в символичен вид. И според същата галерия от образи, там място също е и заело част от "бленуваното" чрез етикета ДУХОВНОСТ или Духовно развитие. И именно според малките души да си духовен, означава с "кеф да живееш" и да си добър ( естествено според образите на същите тия неща) - чете се навсякъде - от линка на блога, който пусна Веласкес, до сказанията на нашата колежка Бий, според която баба й е била най-духовния човек, щото била според нея добронамерена и добродетелна. И подмяната на нарицателни, че някой бил "добър" (но без въобще да се изведе "според какво") се крепи и образния свят на относителни спрямо себе си образи и критерии на сравняването им. Например изведената като "светица" "МАЙКА ТЕРЕЗА" всъщност може и да е била най-обикновена невротичка, загубила децата си и намерила спасение от това в образите на святостта. (само най-общо и по смисъл.) А примерно героят ДАНКО прокламиращ социалните добродетели на комунизма, да е бил най-обикновен егоист изживяващ с даването на "сърцето си" нещо коренно различно от идеята за ЖЕРТВОГОТОВНОСТ (в името на нещо си).
И понятието ДОБРО и ЗЛО, и "бързо и бавно" и напред и назад са все неща от сравняването на образите в главите ни. Образи, които просто малките души не знаят че са само ОБРАЗИ в образния им свят. защото ако знаеха, нямаше как да реализират пълното си вживяване и вярване.

   Общонарицателно на изживяванията на "малката душа" в конкретен момент чрез физическия носител е събран в символното поняите "МАЛКИЯ ЧОВЕК", защото носителя в конкретната форма на прераждане, носи обобщеното понятие "ЧОВЕК". . изживяването на малката душа в конкретно прераждане с конкретни образи според него, е именно МАЛКИЯ ЧОВЕК. Но всъщност не и според тялото си - с тялото се идентифицират само "малките души"  в ранния си етап, докато са порастващи именно според физическия си носител.
А при порастването процеса на вътрешно-психичното развитие само изглежда че "СТОПИРА" в някаква "възраст". Той просто достига "точката на развитието на малката душа", като ниво в развитие и конкретика на образи в която е тя самата. тази конкретика е само "земен израз" на нейните изначални образи" с които тя е оградена в астралната си реалност. И цялото битие като "малка душа" няма вече никакво значение за възрастта на тялото й, като носител, макар тя да нарича това битие ЖИВОТ...
================

е това са извадки от "процеса на порастването" който никога няма как, нито къде да се преподава в "курсове". няма и защо - това не е знание и няма никаква стойност от преподаването му - това може да дойде само от СОБСТВЕНОТО ПРЕМИНАВАНЕ през всичко това. И това, че децата се дразнят че има "групи или класове" си е просто част от техния си свят. Това не пречи на Вселената да бъде голяма и широка - много повече от образа й в очите на "малката душа" за нея.

А що се отнася до "делата" и прагматичността - въпроса е кой е действащия - защото едно действие само по себе си, просто няма никаква стойност. освен за "другите' които пък да се възползват от "резултатите му". И действията породени от образния свят, носят образността му в себе си. И са пропити от нея. Носят всички белези и няма как - така или иначе те са само изявата на същата тая образност.
А зад всички действия, и зад всяка прагматичност стои ДЕЙСТВАЩИЯ - и всичко се движи именно ОТ НЕГО - от това, което е сложено в ЦЕНТЪРА (МУ)...

малките хора обаче, имат нужда и от Курсове и от Училище. те нямат избор, освен да приемат и на свой ред да предадат образите на своите си деца. така че ще си има хора за всичко - щом има потребност от това - според търсенето, ще се намери и предлагане.
=============================================

От всичко това може да се кажат примерно две неща:
 1. Че някой пуска тема, която вече е разглеждана в други теми, дори със същата дума в заглавието, както и същия смисъл.
А също и че дори в обяснението на автора че това разбиране е сведено на нивото на общоприетото и популярното. По този начин приемник на всяка теза, е онзи, според който тя е в съотвествие на разбирането му. И така - тезите си ги има, въпроса е да си подберем кои ни резонират... И да ги прокламираме като "правилни".
А допълнително е характерно че "една теза" трябвало и да се защити - КАК ОБАЧЕ - чрез доводи. А какви са доводите - да се изведе нещо в тезата като "правилно", според "друго, което не е". На едното се придава блясък, на другото безсмисленост... И тезата става едно покритие на защитаващия я.

А всеки опит автора да задълбае в една дълбока и сериозна тема, същия този автор ( както и повечето от "децата") е подменил невъзможността си за това с етикета - "няма нужда от много приказки, философии и разсъждения". Ето това е част от предварителната "ЗАЩИТА".
Когато един човек не може и не знае, първия му подтик е да се сравни. И според кое - според изгодното, за да се закрепи една или друга оценка. И така се получава че именно незнаещите и неможещите първи обезсмислят или откричат нещо, което според тях било "празна работа". Като въобще не споменават че или не са го правили, или просто са опитали, а са се провалили в него. И става една обикновена защитна реакция. обаче раздута за прикритие на нещо съвсем друго. 

И второто:
НАЙ-показателното за един автор е когато го няма самия него в това, което е написано. Когато символно или направо открито сам означава че нещо бил ПРИЕЛ - какво тогава може да се дискутира? Ако докопа нещо което повече "да му пасва" ще приеме него. И това всички го знаят, щото се вижда навсякъде - дори в политическите борби.
И каква дискусия може да има по една тема при която дискутиращите са "приели (да вярват) в това или онова). След като приетото е просто част или сборка от общоприети популярни идеи за една или друга тема. Имаме толкова много примери за темички в които просто се приказват общи приказки или се лее псевдодобродетелност от хора, които са готови да "премачкат" едно или друго в името да им оцелеят образите.

 

 
« Last Edit: септември 19, 2008, 01:06:32 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.