Author Topic: Обръщение-предложение към АНОНИМНИТЕ ЧИТАТЕЛИ и АВТОРИ НА ПОСТОВЕ  (Read 2059 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Стана нещо - писах си с друг човек през скайпа и някак си се зароди една идея - да кажа нещо на анонимните читатели и дръзналите да пишат от тях.

Пиша вече повече от три години. Какво, защо и как - това не са въпроси в тая тема. И все пак почнах да пиша с една идея, а стана във времето нещо съвсем друго, което сам видях и от което се възползвам - един неочакван подарък.  Бих искал сега да ви пиша за него - с презумпцията да е по начин по който  можете и "Вие" да се възползвате - за себе си. И написаното ми кънти в главата все още без думи, макар, че дори и без думи е един виртуален монолог с един виртуален събирателен образ на всички посетители на форума. Вие за мен сте само образи, в един образен свят, в който дори и личностите са също централните Аз-образи. И докато пиша - съм и вътре в образите, сред моя образ РУМЕН - но и не само там, отвътре. И всичко това го пиша, превеждайки нещо, което не е в думите, но няма как да го оставя на такова място - като ИЗВОРИТЕ.КОМ. И въпреки че Румен ми казва, че написаното сега ще е една обречена кауза, вече разбрах от опит, че неговия глас е верен само за неговия свят, а аз открих, че неговия свят не е "единствения". А че е "Света на образите", сред които той е също образа, дето просто съм привидял да го нарека АЗ, в точното време, по точния начин. Но всяко нещо - с времето се изчерпва и идва "време" за други неща... за други светове, за други открития... В това отношение всеки един от нас е много повече от "МАГЕЛАН" - за себе си... в "точния" момент, по "точния" начин.
===============================================

Ще ви разкажа какво разбрах за Писането и Четенето. Тях двете, но като взаимноопределена система - на човека който пише по определен начин, и на човека който после си прочита написаното през различни интервали от време.

Разбрах защо писането е просто форма на медитация. А това се оказа очевидно - просто когато човек пише така или иначе остава сам - сред образите си. И писането е просто форма на израз на вътрешния му "разговор". Всеки си говори наум - защото света на образите е това, което кара те да съществуват само чрез "говорене" помежду им.
разбира се ПИСАНЕТО не е само по себе си медитативна форма и процес - само по себе си нищо никога не е означавало. Но писането е просто един начин на хора, които са готови, да го използват, и да се възползват.

Разбрах и защо каквото и да правя - го правя както писането. И когато ходя, когато шофирам, когато говоря, когато мисля, когато пея или свиря, когато работя в професията си, когато спя или се храня или се смея радвам, когато целувам или прегръщам, когато мълча или когато съм в тишината си... Всъщност няма значение какво правя - защото зад всичко направено съм всъщност това, което съм АЗ - правещия го.   

Хората сме различни - всички до един. Няма изключения и повечето вас, стигнали до това виртуално място вече по един или друг начин са го преоткрили за себе си. Но бих искал да напиша за една "друга форма на различие" между хора определящи един техен свят. И "други" хора, определящи вече един качествено различен свят.

 Има и ще има навсякъде хора, при които техния образен свят ще бъде единствения и те ще бъдат там "единствените", нищо че имат идея че в него са "множество".
Но има хора, които стигат до точките в които им проблясва все по-често, че образния свят в който живеят е не по-различен от сънуването. И че още един етаж от световете, ни очаква да го заселим и да продължим през него в безкрайната въртележка на ЖИВОТА и ВСЕЛЕНАТА.
В това отношение "Вторите" просто ще наричат света на "Първите" ( и част от себе си) Илюзия, Самомагия или Матрица. Или с някакви други думи, но все със същото значение. И "първите" и "вторите" са прави всеки за себе си. И че множеството на планетата е от "ПЪРВИТЕ", не променя това. Въпроса е, че за да съществува пълен сънят на тия първите, вторите се явяват своеобразни дразнители. Особено когато започнат много да го "пръскат" това - "магелановото" - около тях. А това че го "пръскат" около себе си е част от техния път, и макар да се преминава, неизменно в него се получава този своеобразен конфликт.

Навсякъде по планетата в познатата ни история, докато е имало хора, това се е случвало -вероятно не само на ЗЕМЯТА.  И както е видно навсякъде разликата между едните и другите си остава и се "чете" или пък "вижда".
Хората, които вече са направили своите "магеланови" открития вътре в себе си, и са открили че има много светове, са били винаги малцина сред множеството. Това е напълно естествено, поне в тази форма и на това ниво, което е настоящето човечество.
Именно към хората, идващи от настоящото човечество и света в който то е населило като съвкупност на образите на всеки един от вас, е и моето послание сега

идвате поглеждате, четете или си отивате... Или пък пишете за себе си или от себе си... Всеки така или иначе върви по пътя си и се намира някъде сред него.
не мога да ви кажа нищо друго, нито по моя начин, освен да помните ЧЕ ИМА И ДРУГ СВЯТ. не на "отвъдното", не на йерархиите, не на великите или белите или светлите. Просто има друг свят, който няма образи във вашия свят за него. Той не ви пречи с нищо - няма как. И никога няма да го срещнете, докато не дойде "времето на всеки". Защото "другия свят" не е някакъв друг, защото е в някой друг край на Вселената, а е "друг", защото в него попадат съвсем друг тип хора. И както вашия свят е свят отреден за вас - със всичко съответстващо ви, така и "другия" е просто света на "другите" - различните - хора. Хора, които вече нямат място в света който живеете. И стават без да знаят "магелановци".
Тия "Нови Магелановци" не откриват "други светове". А откриват че самите те са "ДРУГИ ХОРА". И щом това се случи, те постепенно излизайки от образния си магичен свят, излизат към  "Другия Свят".  Това очаква всички ви - всеки един от четящите това, или пък от тия, дето воюват срещу всякаква форма на "другите".  Както и тия, които биха се усмихнали на написаното сега, или ония, дето никога няма да го прочетат. Всички вие от образния свят просто приемете с мир и спокойствие, че живота продължава много "нататък" от това, което сега "виждате". Посланичеството във формата от тия ми думи е неизбежно - заради граматичската форма "аз" и вие. Но това е и послание на "другия в мен" към предишния мой аз, дето е "ВАС". Това правя в настоящия си път в настоящата точка в него - усмирявам предишния си АЗ, докато се подготви да се слее с "другия"...

а онова, което бих искал да ВИ кажа, е:
ПИШЕТЕ, просто пишете. Пишете за себе си, себе си, не за "другите". Пишете мислите, думите, реалността ви. Пишете чувства, изживявания или копнежи. мечти или блянове, фантазии или идеи.
Вие така или иначе това пишете - каквото и човек да каже или да пише, винаги тръгва и се връща пак при него. Просто хората които са открили вече това, са в състояние да се възползват от неговата уникалност. Пеенето е също като писането. В пеенето също човек е сам, резониращ със вибрациите излизащи от него. И въпреки всичко съм пял за другите, и за себе си и вече познавам чрез себе си и двете форми - когато някой е сред "другите", а него го няма... И обратното на това - когато е сам, него го има, а "другите" вече нямат значение за нищо.

Писането е процес в който оставяме сами. Хората които идеята че са сами вече е реалност, така или иначе ще се възползват от нея. Но хората които откриват че тепърва се разделят и разкъсват с образите сред които живеят - просто ПИШЕТЕ.
Оставяйте следите си, после ги вижте сами. Вижте следите си и вижте когато сте писали какви и защо сте били. Човек оставя следи за всякакви неща, поне това е нещо смислено, което е в потенциал да се използва.
Има сред нас хора, което се изливат в писане. Просто писането е форма да се разтоварят - като не намират други начини да се справят с ежедневния натиск на противоречията с които го определяме. Има и хора, които говорят сами чрез писането си. говорят на себе си. това е вече диалог, между наченки на "един аз" в тях и на досегашната форма на същото.

Пишете, просто пишете. няма правила, няма сравнение, няма мерене.
Когато човек е сам, той е сам по себе си. И за разлика от "образния свят" в който човек като го няма, като усеща "празното" и замества липсващите му самоотношение и самоуважение и самооценка, със съответващите но през очите на другите "празни" за тях си образи - маскираните образи на родителите стоят в главите ни през целия ни живот. това е принцип, който няма изключения. Отнася се за всеки един, и това не е прозрение на ФРОЙД, а идва от множеството познаващи себе си хора през всички епохи и места. И не защото "миналото на всеки" е толкова важно и определящо, а защото връзките в сегашното чрез това "минало" са онова, което мери вас и света ви, чрез неадекватни мерки. Типичната изява на личността е винаги противоречивостта й - на заложени основни пътища за развитие, но и самозатваряща се според нивото си в развитието и съзнателността. И именно в противоречивостта е заложен и импулса за развитието й, на нейната "форма на смърт", на нейната трансформация. Именно противоречията, изживени като конфликти, изявяват нашите вътрешни противоречиви сигнали и образи. Войните и конфликтите дори между народите, нациите или религиозните групи, се основават на вътрешните конфликти във всеки един от "образните хора в образните светове". А всъщност е толкова просто и логично - просто потърсете и намерете вътрешните скрити конфликтни положения, които се проявяват в образите от света и "другите" или пък като кризи и драми за изживяване, наречени още "страдания". смисъла на конфликтните положения е когато бъдат скрити - само тогава те "работят" а вие само ги изживявате. като са скрити за ума ви те работят а ума ви е само в подчинено положение - или да ги прикрива, или да ги пусне да "ги страдате". И затова толкова много хора се страхуват от промените - защото пасивността им като отношение към средата около тях, определя те само да я изживяват.
Всеки човешки средностатистически живот, всъщност е на две или повече части. Вие виждате и изживявате само едната от тях. Другата, скритата, е тая която е кухнята и където се забъркват ястията и събитията дошли после при вас, наричайки ги ЖИВОТ. И това че скритостта на "втория", управляващия живот" го прави "невидим", а едновременно с това вътре в него се крият изтиканите и забравени скрити противоречия, прави ние самите да изглеждаме като лодки без гребла и рул, сред собствения си бурен и ветровит океан - понякога без слънце или светлина, умирайки от страх и трептейки за изживяното си оцеляване "на всяка цена".

Докато има конфликти вътре във всеки човек, ще ги има и ще се изявяват и чрез групите в които те живеят. Това, че хората са готови да умират физически в името на изживяванията си говори само по себе си много. А всъщност изначалния смисъл на конфликтите е да се намери техния УМИРОТВОРИТЕЛ - ВЪТРЕ ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК. казвам го, като човек, който е направил това в себе си, както и че има още път да върви през себе си в това. Това сме - хората от "другия свят", където никое от сегашните образни светове, в които вие живеете, няма смисъла, който вие му придавате. И толкова да го няма... а да се налага да се използват същите думи, които веднага подвеждат с приликите и звученето си.

И така е сложен предварително един сценарий - първо се изживяват конфликтите, докато се изчерпи изживяването им и се почне пробив в идеята че не са само изживяванията, а че зад тях се крие някой КОЙТО ВСЪЩНОСТ ИЗЖИВЯВА. Изживяващия постепенно измества силата на магията на изживяното от него. И се превръща в "център" на събитията. смяната на единия "център" с другия, е логична и естествена. И че изживяването го има и му е дадена ролята на "център", когато го няма "другия - истинския". тия неща не стават нито с казване, или учене. Нито с вживяване, нито на групи. това е най-самотното занимание на всеки човек. защото пътя е ВЪВ всеки един - и в самота. И есенцирано го прочетох в следните стихове:

"(Всеки) път,
(е) в самота прострян,
но мигът ни вълнува...
И може би - като старите кораби, все ще браздим в този ЖИВОТ-ОКЕАН..."

В астрала, където е естествения свят на образните етапи на хората - всъщност именно "старите кораби" браздят океана на изживяванията. И човешките животи на всеки един от мнозинството на сегашното човечество всъщност са сънищата на приетия от всеки от тях астрален образ, ставащ център според липсата на "другия - Оригиналния". Това е елементарната сделка, в която няма драми, която е заложена предварително и е според естествения принцип. Проявената Вселена е само поле за изява и проявление на СЪЗНАНИЕТО, което е оживява, което я прави да е ЖИВА. Едно единствено Съзнание има. Вселените и световете може да са безкрайни, но всяка изява в тях е форма на проява на съзнанието - в някакъв свой аспект, в определената точка от неговото безкрайно саморазвитие.

 

Може да ви е страх и да ви е бариера, да сте сами. това важи обаче само за етапите, в които сте в група.
Когато човек е САМ СЪС СЕБЕ СИ,  няма нужда нещо да се сравнява, да се мери, да се показва, да ви трябват очите на другите в образите ви. защото когато човек минава от "другите" към себе си, меренето и сравняването отпадат като неадекватни. какво бихте мерили или сравнявали след като има само едно нещо - ВИЕ. Това явление е ознаменувано с символното ежедневно понятие "(само-)ПРИЕМАНЕ" - и поражда първите стойности в самооценката, и после в първите наченки към самоуважението. Всеки велик път започва с една малка стъпчица – понякога невидима или незабележима. И именно ПРИЕМАНЕТО е белегът, че някъде по пътя, сме стигнали да започнем да откриваме самите СЕБЕ СИ. САМО-ПРИЕМАНЕТО – на телата, на мислите, на миналото, на цената, на ролите, на постъпките, най-много – на съдбата… Въобще - на това, което сме. Да няма нужда от възвеличаване, от гордост, с която да го покриваме и маскираме, с която да го защитаваме… да няма нужда от срам, гняв, страх. Да няма нужда да се натъкмява, да се наглася според идеята да се показва кой колко е, докъде е… И макар че тия неща са част от прехода от трансформацията, все пак, като не се покриват, поне да се видят. Нищо повече – идеята е човек да може да си даде шанса ДА СЕ ВИДИ САМИЯ ТОЙ. „ДРУГИТЕ” в това нямат никакво значение. За ония които :”ДРУГИТЕ” ще има важното значение, те така или иначе ще си правят онова, което според е важно за тях…
Кодовете на развитието към САМОСЪЗНАНИЕ и един от които е „самоприемането, прошката, откровението” са елементарни и ги има във всички дори религиозни постановки. Но така или иначе си оставят "невидими" защото особено религиозните хора са именно тия, които въобще нямат идеята за всичко това. И не им трябва.
Това са неща, дето се минава през тях. рано или късно, сега или "някога" - това така или иначе става. Въпросът е, че то става само когато се включите и вие с него. Когато откриете, че без вас всъщност НЯМА НИКАКЪВ СВЯТ. И че това, което сега наричате с тая дума, всъщност са маскирани форми и образи, играещи във вашата "глава". И дори когато тя стане на пепел, тия образи и играта им, продължават някъде натам, и живеещи живота, който вие самите сте им дали със всяко следващо прераждане. И зад всички образи всъщност е един от тях - привидян като централен образ. И изпълняващ заради това липсващия ви център. Липсващия ИЗЖИВЯВАЩ-ия образите. И всичко това излиза далеч отвъд човешкото физическо раждане и умиране.

Повечето хора се обръщат или попадат на идеите за духовното при сблъсък със собствения им живот. При кризи, при нерешени изяждащи отвътре противоречия. И в импулса си да намерят спасение някак си, някакво си, попадат на разни писания с "ДУХОВНИ" етикети. Тия хора ще си намерят каквото търсят, защото за всеки има нещо оставено. И те го намират, според търсенето. Прословутия принцип - за търсенето и предлагането - е универсален и няма изключения. И не го е измислил никой - той идва далеч извън пределите на света в който живеете (и с мое участие). Дори зад пределите на "другия свят" на "другите хора". И поне на места, дори виртуални като това виртуално интернетско място - ИЗВОРИТЕ.КОМ, не е невъзможно да се приемем, едни-други. Всъщност дори не заради нас - "РАЗЛИЧНИТЕ", а заради това, че вие самите ви очаква някога, някъде да сте в същото положение... И ако за "нас" трансформираните в "различни" проблема за войната и противодействията е изчерпан в своето си значение и смисъл, именно във вашия "СВЯТ" противопоставянето, отричането, отхвърлянето и дори агресията са налице. казвам го защото много добре с годините съм опознал Румен в себе си и виждам заложените ми естествени защитни механизми, проявяващи се в неговата идея -ОЦЕЛЯВАЙ. Дори с цената на всичко застрашаващо. това всеки го има у себе си - всеки от вас. разликата е само че повечето не го познават, дори нямат и идея за какво става дума, ако въобще са стигнали дотук в четенето на това писание.

===========================

Пишете - просто пишете.
за разлика от другите форуми, тук някак си от само-себе си се събраха хора, които имат идея за замисъла зад думите на всичко това. Вероятно ще идват и други, а някои пък ще си тръгват. някои може би са се припознали в нечий свой образ и ще идват и ще си отиват. Но това е пътя - на всеки сам.
някои от тези хора писането ще се превърне в начин да открият повече от себе си. защото именно писането е специалния "откриващ" инструмент който използвах - и не само аз самия. И за целите на това изложение е възможно ИЗВОРИТЕ.КОМ при достатъчно разбиране, да се превърне в място, в което всеки сериозен човек да си има "своя тема" - както направиха някои от пишещите. Своя тема - като своя „стая”. "Стая" за изповед или откровение. Стая, в която да останат сами с писането си, със следите си, със себе си. стая в която да не се бърка никой, освен когато е "поканен" да изрази нещо, нещо от това, което се вижда или чете... защото и това може да има значение, особено в моментите на кризи, когато се губи едва наченатата връзка със същинския център у всеки от нас. Когато света пак се събира в строгите ограничения на оцеляващия образ, клонящ към „точка”…

Пишете просто пишете - няма значение дали изглежда "умно". Пишете за собствените ви разговори със себе си. Защото се оставят следи. Не са много нещата които оставят "следи" - не само за нас самите. Тия следи не са просто "НАШИ" те чертаят едни рисунки - причудливите различия и криволичения на пътищата в развитието. това е богаство - поне за тия, които могат да се възползват.
А за другитте - те така или иначе ще си направят онова, според което са те = оттам потребности, желания или нужди - така или иначе... За тях, самата идея че са голи или някой "ще ги види" такива е невъзможна идея. Дори и да се правят на ексхибиционисти. То си личи, то е изписано. Не е трудно - само "очи" са нужни.

Пишете, просто пишете Просто пишете на себе си, за себе си, от себе си…. Без да е нужна преценка, понякога със суров материал... Нищо не е нужно - просто пишете. Това е като техника за осамотяване и осъзнаване. Разбира се това че се пише от самосебе си нищо не е... Много хора пишат добре - както се вижда, но нямат идеята за себе си. И колкото и да пишат, тях ги няма в написаното. И това само по себе си е също поучително и може да се използва. Дори когато те сами не са в състояние да се възползват от "различното виждане".

За тия, които успеят да преодолеят бариерите си… да посмеят да излязат на светло, дръзнат да покажат света си най-вече на себе си…
На тях и на другите… - просто „УСПЕХ!!!!”.
====================================================================================
П.с.
Понеже вече идеята е навлязла в етап за реализация, и ако не могат хората от ИЗВОРИТЕ.ком да успеят да поемат идеята за „неприкосновеност” в самостоятелното писане, то и друго място – специално за целта – може да се направи.   Има и волята и потребността от това така или иначе – и реализацията няма как да не стане налице.
« Last Edit: септември 17, 2008, 01:53:58 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.