Author Topic: Богомили и розенкройцери  (Read 8859 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Богомили и розенкройцери
« on: септември 21, 2008, 07:15:13 pm »
На вниманието на интересуващите се - на 5 октомври, неделя, от 17 часа, в залата на Съюза на военноинвалидите- ул. "Хр.Белчев" 21 (вход откъм ул. "Солунска") ще се проведе лекцията "Богомили и розенкройцери". Вход свободен.
Тук можете да видите допълнителна информация за публичната и информационна работа на Интернационалната Школа на Златния  Розенкройц:http://bulgarian.rozenkruis.nl/
« Last Edit: септември 21, 2008, 07:24:24 pm by bagira_va »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
розенкройцеритe и аз
« Reply #1 on: септември 22, 2008, 10:41:06 am »
Мотивирах се, за да пиша някои от моите докосвания до темата и до РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВОТО.

Преди няколко години бях на една лекция в Пловдив, която имаше претенциите да просветли някои основни постановки в РК. така или иначе скоро едно общуване през нета ми припомни тоя факт. Запознат съм с основните постановки на учението - не в подробностите му, а общхващайки го в комбинация между изложените в него точно определени моменти и тяхното интерпретиране. Отидох на лекцията вече за да видя проявлението на една конкретика. Особено много ме интересуваше именно самия "лектор". а и допълнително да видя реакциите и начина на поемането на изложението от "слушателите". Исках и да позадам някои въпроси именно към лектора все с тая цел - основния модел на РК е силен и доста подробен. Но внимателния му анализ изведе за мен, според обобщения ми вече опит, че едно да "учиш" друго е да мине през теб, а трето е да симулираш чрез заучени повторения. Всичко това разбира се го има и в самата конценция. Но човешкия фактор - това винаги е "слабия момент" в които и да са учения и ученичества. Наследството в някои типични социални фундаментални разбирания и невъзможността да се "бръкне" зад тях са се отпечатали върху самата концепция и това рефлектира върху нея, оставяйки я празна, след като ги няма ХОРАТА, които да я "изпълнят".

Преди да продължа бих искал само да кажа собствените си впечатления за РК.
добро ниво, но само от това на основните "автори" на материала. Основата е добре разработена, с отношение към детайлите. Хората които са изложили концептуалния момент определено са имали дълбочина. Но усложнението на самия модел е неминуемо и веднага рефлектира върху огромен поток от символи, в които проникването им не става със заучаване.
Опитите на всички "учители" да основават "духовни школи" никъде до настоящия момент в човечеството не е довел до предаване на същността на едно ИНДИВИДУАЛНО ПОЗНАНИЕ. И дори в самата РЗ-концепция също се виждат разделянето на "личност" и на индивидуално. И все пак - някой решил че индивидуалното, може да се "предаде", след като се ИНИЦИИРА у друг(и). Дори направили опити за компромисни модели, но не може да се избяга - Ученичества, напреднали, опити за някакви "обективни" критерии, според които да се "мери" кой-докъде е. И е ясно че според всичко това самата концепция се замърсява, след като се натовари със социален смисъл, и основното й значение някой реши, че задължително трябва да се сведе до "другите" и да им се "помага да се развиват и да открият в себе си "искрата на БОГА".
И отидох на лекцията именно за да "докосна" сам на живо как е - от лектора и нивото му, до приемането на всичко от слушателите и въобще сложните взаимовръзки между лектор, предаваното от него, и "приемниците". тази схема я разнищвам на много нива и винаги това го правя ударно и само с живо присъствие.

Понеже в пловдив познавам повечето от хората които "са с духовни интереси", та горе-долу видях на събирането главно познати лица, които вече много добре са ми известни. Но това го оставих, защото в цялост, когато се съберат заедно и "слушат" исках да видя сам какво е вече общото положение - как възприемат новите неща, какво стига до тях. защото имаше възможност за въпроси. аз самия също щях да се възползвам от въпросите, за да доведе присъствието ми до една цялостна задълббочена оценка на случващото се във всичките му елементи. 

Всичко това беше заради теоретичното запознанство с основната материя и модел на основателите на РзКр. И очаквах поне лектора да има някакво ниво по въпроса.

излишно е да пиша повече за това, само ще спомена, че още в средата на лекцията станах и си тръгнах. Типичното ниско ниво - и за лектор и за слушатели. Никаква дълбочина, повторения, и особено "вярващия" елемент като чух каква патост се използва като се споменат библейските персонажи като непрекъснати примери, примери, примери. това ми направи впечатление и в оригинала на основните изложения на РзКр, където непрекъснато се изтъкваше символиката на библейски персонажи, цитати от библията и от двете й части, като че ли нямало откъде другаде да се използват. основната езотерична нишка на РзКр е силна, но примеса й в осъвременяването и трактовката днес, е слабото й място. Липсата на контакт с реалния живот и с реалността и съвременността няма кой да я направи. И така каквито и идеи да има, няма връзка в една социална конкретика, в каквато се намира днешното човечество. Това положение не е само със РзКройцерите и идеите им - тя е същата и за КАБАЛА. там също има постулати и опити за опримеряването им посредством еврейски символи и значение, които нямат никаква стойност за съвременния човек. И след като са само символи, защо е нужно да се "предават" дословно и с повторения. И това че нито РзКр, нито кабалистите не е дръзнал никой досега основните положения да ги каже със съвременни свои думи. И не е изненада - от хилядите "привърженици" се броят на пръстите на едната ръка, хората, които могат да "погледнат" през елементаризма и да прозрат основния смисъл.

свеждането на всяка сериозна концепция за човека и Вселената до социално обусловени инструменти като "учене" според определени символни постановки от всяко познавателно направление, е донесло само упадъка му. Каквито и символни постановки да са, липсата на ниво при възприемането им веднага ги поставя като възприети догми. И след това само се мултиплицират с повторения и украсяване тук-там. И после, след като самите основоположници ги няма, остават и се предава вече само догматичното в една система, изгубвайки се изключителната му индивидуална прозорливост, следствие на съотвествения на това път.

Припомних си всичко това, след като сега се зачетох в сайта по този линк. И след толкова години не виждам нищо ново. В смисъл - отново се пишат изложенията на "същите автори". А няма нищо, което да са поставили "софийските им" колеги. сЪщИТЕ СИМВОЛИ, същите повторения, същите изложения. Опитите за "лектори" които да "свеждат" като се отчита социална дейност , просто си остават и на същото това ниво. какво остава на слушателите, или пък на "учениците"? система от такъв порядък просто е обречена. И това е естествено, след като дори в основните положения, основния човек е извел, че нищо индивидуално, не може да стане социално-достъпно. И все пак само така се прави - пак милосърдие, пак "законите на любовта"... и пак озаренията и пак "светлината"... няма кой да обясни, че използвайки едни и същи думи, тия думички вече са отдавна компрометирани и именно ниското им ниво е станало популярно сред масите народ. И като се приказва символистично, няма кой, няма с какво да "докосне" смисъла зад всеки символ. Опитите да се придава на символите точно определен, дори идейно-обективен пълнеж, се превръща просто в догма.

Никой до ден днешен не е успял да предаде индивидуален опит, чрез някаква катализираща реакция към "друг" индивид. Съществуват подобни практики и са били осъществими, но участниците в тях са били предварително подготвени за това. Просто този процес на взаимообмен е  невъзможен, когато става въпрос за същностни неща от вътрешното саморазвитие. Но така или иначе социалния елемент, сред който всичко това е случва рано или късно се намесва и измества основното значение и смисъл на ИНДИВИДУАЛНОТО ПРЕОТКРИВАНЕ.

От всички основатели на т.н. духовни школи някак си се забравя, че какъвто и да е един индивидуален път и опита му, не могат да се сведат към "другите". това са елементарни и обективно определени процеси. И дори самите "основатели и духовни водачи" някак си уж са били наясно с това. И въпреки всичко - се продължава.

Tова също има своя смисъл, разбира се...
Но не е това сега темата да пиша за него.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #2 on: септември 23, 2008, 01:53:12 am »
Написах доста дълъг пост, като прочетох, написаното от Рамус, но май не се публикува, кой знае какво съм натиснала- като цяло - още един пост от РУмен, който ме е яд  >:( че не съм го писала аз този текст. Цялото ми написано се  свеждаше до следното обощение на собственото ми докосване до школата на РК -
ИСТИНАТА НА това учение, както и на всички други, проповядващи Истинския път на прехода от ВЪ-образяване към
 ПРЕ-образяване - реализирани в организирана /определен брой посетени лекции/ , йерархична, учебно-литературна форма, или пък в интернет форуми, седенки по кафенета, сбирки по хижи и поляни, БИ МОГЛА да бъде вътрешна реалност -битие за всеки един човек, СЪС или БЕЗ личността му - социално проявената, да бъда част от съответната група, част от нейното общуване с новоизковани общи за групата символи или тълкувания на която и да е свещена книга. Човек РЕЗОНИРА отвъд детайлите и въпреки конкретните символики, логични постановки и изразни средства на ученията. Дали ГРУПОВИЯ или ИНДИВИДУАЛНИЯ път на постигането на извънпроменчивия вечен "Център", "СЪЗНАНИЕ", "ЯДРО", "БОЖЕСТВЕНА ИСКРА",  ще възприемем, според мен, зависи от степента на отпадане на личносттта/егото. И макар да проповядват именно това, повечето учения, са в плен на усилена "социална разработка", и са се превърнали от път за развитие на индивидите, към път за напомване на личностното, начин за засилване на процеса на въ-образяване /тоест въвеждане в образ/ на личносттта, чрез който образ тя да се себе-усеща. Доколкото ми позволява про-чита на написаното от Румен, подписвам се под това че ПРЕ-образяването е изцяло индивидуален процес, събитие, ...../отвъд времевите категории на описване/ и не може да бъде споделено, предадено, камо ли фиксирано и изучено и осъществено като стъпки, критерии, начини, методи, дейности, присъственост или отсъственост, проявления или непровления и т.н.
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #3 on: септември 23, 2008, 11:55:08 pm »
Считах, че публикувам обява, но пък се оформя и дискусия след нея. Хубаво е, че има много търсещи, нека и намиращи да има!
Няма как да има нова информация на духовна тема през 2008 г, считано от раждането на Иисус Христос. А свят е имало и преди това. И тогава хората са търсели и намирали. Ново може да бъде само личното откриване на вечните истини.
Ето малко цитати от посочения от мен сайт, всеки сам може да прецени дали в спор, или съгласие с казаното до тук:
"Нито един учител или посветен не може да предаде Истината на друг човек."
"Този процес на новораждане, или трансфигурация, става възможен в резултат на нашето "ежедневно умиране", както го нарича апостол Павел (І Кор. 15:31). Това, което умира, е старата природа, его-съзнанието, а това, което трябва да се събуди, е Божествената природа, вътрешният Христос. "
И така-  който- докъдето.
« Last Edit: септември 24, 2008, 12:02:44 am by bagira_va »

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #4 on: септември 24, 2008, 01:52:30 am »
Няма как да има нова информация на духовна тема през 2008 г, считано от раждането на Иисус Христос. А свят е имало и преди това. И тогава хората са търсели и намирали. Ново може да бъде само личното откриване на вечните истини.

Вчера вече не съществува,а утре може и да не дойде.Единственото което ви различава вас розенкройцерите и богомилите от другите вярващи хора е обекта , в който вярвате.Онази "обща и единствена истина" ,в която толкова силно вярвате,е просто една фантазия зад която се крият едни страхливци.Хора които нямат смелостта да бъдат себе си и да гледат на света по свой уникален и може би малко луд начин.И докато си дискутирате там вашите си "духовни темички" ,всеки ден деградирате все повече и повече и губите и малкото си останала духовност.И това ви кара да се чувствата още по несигурни в собственото си съществуване и отново се опирате на онзи ваш враг ,когото сте приели за най-добър приятел ,а именно ВЯРАТА.

"нова информация на духовна тема"
Толкова сте късогледи , че дори не можете да забележете и този факт.Как да има нещо ново ,като има само една истина,която е била открита толкова отдавна...Сами си противоречите и сами си затваряте пътищата.
Единствената допирна точка между информацията и духовността се намира в САМИЯ ЧОВЕК.Ние сме онзи медиатор,онзи кръстопът между различните аспекти на вселената,обедняващи в себе си както физическото,така и астралното и духовното.Да се бърка астрално с духовно е все едно да бъркаш черно с бяло.Но хората са като онези зайци през ноща на пътя ,когато биват осветени от фаровете на приближаващата се кола ,които се паразлизират и се втренчват в ярката бяла светлина.Така както заека не забелязва наближаващата опасност така и хората не могат да забележат собствената си неадекватност докато вече не е прекалено късно...Както жабата не усеща повишаващата се температура на водата и се сварява накрая,така и хората се сваряват с времето в собствените си фантазии и вярвания.Без да се усетят и да си дадат сметка малко по малко те губят себе си и накрая се превръщат в парче мъртво месо.И единственото което им остава е да реагират така както кокошката когато и отрежат главата...да правят онова за което имат навик и което са свикнали да правят...да бягат накъдето ги отведат краката докато имат все още в себе си някакви сили...

"Духовна тема" е просто едно астрално понятие ,което хората обвързват с собствените си образи и фантазии.Всъщност всяко понятие (било то абстрактно или обектно) е астрален образ...но структурата му е ментална...и няма нищо общо с духовното...

Образите "Розенкройцери и богомили" са просто астрални модели заместител на собствената индивидуална идентификация.Християни,мюсулмани,юдеи,будисти,евреи,расисти,националисти,патриоти,телевизионни звезди и идоли и толкова още много други модели...
Толкова ли всички са запленени от идеята за КЛОНИРАНЕ НА ДУШИ.Толкова ли е важно всички да бъдат еднакви...когато можем да бъдем толкова различни...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #5 on: септември 24, 2008, 02:30:44 am »
Търси!
Даже и какво да търсиш!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
отвъд - и богомилите, и розенкройцерите
« Reply #6 on: септември 24, 2008, 10:07:30 am »
Аз, просто написах някои свои опитности при срещането ми с едно или друго нещо. Като човек, който върви съзнателно чрез живота си, много пъти съм писал, че същността на прагматизма е да се изяви това съзнателно. за мен това е есенцирано в нещо като девиз "щом нещо го има и съществува, смисъла му е да се използва и така хем се проявява съзнателността, хем и се умножава тя."

Що се отнася до РЗ, не съм споменавал да имам отношение. Нямам такова, но както и много други неща около мен съм придобил способността да ги "виждам" от едно различно "място" и то именно ми дава една широта.
РЗ нищо не означава - сама по себе си. РЗ всъщност се мери по хората - по тия, дето се мерят според нея.
не е трудно да се забележи и дори сред оформилата се тая тема как типичния водещ лекции и уроци, дори и на сакрални неща да е, си носи в себе си само онова, на което е той самия.
И не е за учудване, че дори в споменатия и цитиран сайт са и написани много други неща. И също не е за учудване, че за повечето хора са измислени начините просто да повтарят, наизустяват и мултиплицират, отколкото да се открие нещото чрез самите тях. И всъщност езотеричния смисъл на посланието, което поне тук е толкова видно, просто така и ще си потъне сред невъзможността му дори да се "докосне". Още преди години, когато за първи път се запознавах с основите на езотеричната нишка в РЗ всъщност ми беше много лесно да отсея златното от оцветеното в него. направи ми впечатление даже, че самия изказ, използва думи от понятия, които аз самия също използвам, дори и в доста близки значения. И без да съм РЗкройцер съм открил чрез живота си повечето от заложените основни постулати. И дори и доста повече. а същността, на основното, на екстракта не се свежда до безкройните плетеници на символните означение и библейските примери. не е чудно и че и доста други "т.н. "учения" имат същите особености. И бялото братство примерно, Или на ОШО-вистите - след "учителя си" никой нищо смислено не е изразил. Всички само го повтарят, и цитират и надуват нещо... Надуват просто образи - нищо повече. На последователите образ им трябва. И образ раздуват, и повтарят раздувката... не могат друго - основния смисъл нито им трябва нито им е потребен. И това е така не от 2000 години. И преди исус и далеч след сегашните години това ще си продължава. Човечеството дори и с претенциите на сегашните "ню-ейдж" пак е на същото ниво според развитието. Развиват се само образните митове, само бляновете, и като се изчерпят, като омръзнат, се намират нови такива - и пак същото, и пак и пак...

Независимо, че имам някакви виждания, се изкушавам да попитам колежката БАГИРА-ВА, какво тогава се чете на въпросните лекции - нима само се прочита какво били казали тоя, или оня. И че като се направи "това или онова" значи се "изкачва някой" нанякъде... Идеята за обективна техника, практика, действия или нещо си, е просто мит. Мит, потребен само на тия, дето по това са самопрограмирани да мерят - и себе си, и живота. Според ...
     Толкова ли няма здравомислещ и съзнателен човек сред вас, който да се осмели и да направи една връзка със сегашния живот. Та дори и да сте се посветили само да "предавате" нещо, вие няма как дори това да направите качествено, ако поне не се прави Връзката между сегашната реалност на хората които идват да "слушат" лекциите ви, и основата на онова което им четете.
Нищо не е станало с това че някой се бил родил преди 2000 години. Тия хора, дето са ви извели основните знания, не са ги оставили да бъдат постулати. Смисълът на идващите и отиващите си посланици е ДА СЕ ПРЕДАДЕ ОСНОВНАТА НИШКА според конкретния език, култура и особености на "реципиентите". 
И езотериката не се върти около раждането или идеите на ИСУС, които дори нито са негови, нито това да е важно. защото дори и да го е имало Исус, той е бил просто поредния посланик. Никой от посланиците никога не си е присвоявал че именно "той" е правилния, верния, точния... те просто повтарят по различен начин едни и също неща. Но не защото просто ги "повтарят" - те изразяват на света именно това, че САМИТЕ ТЕ СА ПРЕОТКРИЛИ ЧРЕЗ СЕБЕ СИ И РАЗЛИЧНОСТТА СИ, ОНОВА, заряади което правят всичко това. те изразяват само живота си - а не "истините". И за тразлика от вас, не им се налага да повтарят нито думи, нито дела - именно различността им е онова, което ги обособява. И че през нея има неща, до които човек стига в Само-развитието си.

Не съм споменавал досега в писанията си, но ще изразя следното - от пътищата на самосъзнателните хора, да станеш "посланик" в широк мащаб никога не е било търсено - имало са хора около себе си, които са били привлечени. повечето от историите за ИСУС са измишльотини, както и толкова много от същото спрямо БУДА. Масовостта спед това се прави именно от "последователите" - само от тях. Щото доста пъти е изгодно да се използва образа на "някой си" дето се събирали много хора около него...
     И другото - в пътя си на израстване, само някои "недовършени" самоосъзнаващи се хора се "връщат" за да изразяват себе си "сред останалите". То просто е част от "довършването " им. От нещата, които все още стоят у тях. И преди да се пристъпи към "вратата" на следващото стъпало, не може да се извърши без чистотата. И като се осъзнае това и НЯКОИ САМООСЪЗНАВАЩИ СЕ се "ЗАВРЪЩАТ" СРЕД ХОРАТА и опитват да изплатят последните остатъци от неизплатеното. И в повечето случаи именно зради това е и съдбата им - напрогонени, на изгнаници, на убити... Конкретиката няма значение - всичко това се прави, когато един човек е лице в лице със всичко в себе си. Когато си разчиства мястото, когато се разплитат карми, за да доведе до естественото заключение на ЕДИН ЗАВЪРШЕН ЕТАП. Чак тогава са в състояние да пристъпят към ПОРТАТА... и да минат през нея необратимо.

Нищо не означава библията сама по себе си. И вече повече от 1700 години са се намерили начини всякакви хора да си я преписват, да си я натъкмяват или да си я "четат" според угодното на четеца. Или на управниците.
И защо примерно връзката със сегашното и езотеричната нишка в това, което четете да не се съчетае  с произведението "малкия принц". Или "алиса в страната на чудесата". Нима толкова сте затънали в прахоляк, че да не се вижда че света не се събира само в едно четиво. И че хората непрекъснато преоткриват и без да е нужно да са розенкройцери. както и самия исус също не е бил. не е бил също и буда или ошо, махавира или кришнамурти. И въобще никога вътрешното откритие не е било обвързано с нещо "единствено", освен със самия човек в който се извършва самия процес. И цялата езотерика изразява единствено тази идея. проста, елементарна и естествена идея.
Но не може да се чете на нея от лекции, нито да се слуша, нито да се "намери". И именно когато се търси, не може да се намери. Именно когато се привиди чрез думи, значи "толкова и сте търсили" - думи, идеи, дето да прилягат... Но на какво - на кое...

Не е трудно да се разбере, че когато човек търси, той не е на пътя на истината за себе си. Толкова е просто - търси, защото няма. И вселената откликва и "му връща" според същото - според нямането.
Не е трудно и да се осмисли, че дори и ония, дето е с идята че е "намерил" е в същото положение. защото когато "някой" търси, той ще си намери "търсеното". Вселената му предлага дори този бленуван златен капан.

Когато човек търси, ще намери само до нивото на търсача. А когато вече е спрял да търси, спре да се "нуждае", да му трябва, да го иска, да му е нужно... Хората търсят, защото изживяват нямането си. А само по себе си тия хора няма смисъл да се лъжат с духовността. Разбира се, щом това е явление значи не е лишено от смисъла му. И че всичко това са просто точки от етапа на преминаване през пътя на всеки човек, също си е фактор.

И все пак - всичко може да е фактор. Дори и тия постове, с тая тема, с тоя форум. Стига някой да поспре със "търсенето" и да се поогледа по-близо до него самия... Дори още по-близо... даже съвсем...   

И според това - СМИСЪЛЪТ НА ОБЩУВАНЕТО в тая му насоченост не се опира до ЛЕКЦИИ, защото няма какво да се "учи". А единственото, което би имало същностно значение - Е ДА СЕ КАТАЛИЗИРА "ПРИПОМНЯНЕ".
Припомнянето не става с "учене" и "знаене"... Те просто нямат нищо общо. Нищичко...
« Last Edit: септември 24, 2008, 10:55:02 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #7 on: септември 24, 2008, 10:45:33 am »
Преди две години ходих на няколко лекции на розенкройцерите. Не знаех нищо за тях, но любопитството ми ме отведе на встъпителната им лекция, която много ми хареса, вдъхнови, окрили и т. н. и затова реших да посетя десетте им въвеждащи лекции (май десет бяха, макар че не съм съвсем сигурна). Разочарованието ми обаче беше огромно, когато посетих първата от тях. На една маса със зелена покривка от кадифе с лице към публиката седяха четирима души. Двама от тях бяха от местните ученици на розенкройцерите, докато другите двама го раздаваха нещо като надзиратели. Обясниха ни, че ако искаме да станем техни ученици, трябва да посетим поне половината, тоест пет от въвеждащите лекции и за да се знае кой е ходил, съставиха списък на присъстващите. Лекцията се състоеше в това един от двамата ученици да прочете с изключително монотонен глас около три страници текст, който представляваше първата въвеждаща лекция. След това онези, които не бяха заспали от скука, имаха право да задават въпроси, на които двамата ученици и техните надзиратели да отговорят изключително компетентно. Въпреки че не научих нищо и отчетох отделеното време като напълно изгубено, реших да отида и на следващата лекция, с надеждата, че тоя, дето ни чете първата просто още се учи и затова е такова дърво. Е, оказа се, че той ни чете и втората... А също и третата, на която отидох вече само от инат. На нея един човек от публиката зададе въпроса какво ставало с душите на големи престъпници срещу цялото човечество като Хитлер, защото то било ясно, че били натрупали такава тежка карма, че нямало как да я изкупят. Тогава една от надзирателите направи лицемерно тъжна физиономия и поклащайки съчувствено глава каза, че тези души се "дезинтегрирали" :uglystupid2: И дотам бяха моите лични впечатления от златните розенкройцери ;D Да не говорим, че визуализацията им на златната роза, която щяла да разцъфне от златното зрънце и не знам какво си още, пораждаше много силна вътрешна съпротива в мен. Не че не обичам рози, обичам. Ама като ги съчетаем със злато, почват силно да накъртват.
Няколко месеца по-късно срещнах един познат и от дума на дума стана ясно, че той бил станал ученик на розенкройцерите и започна да ме увещава, че само там била истината, че те поне учели на нещо практическо, че с тяхна помощ той щял да достигне нирвана и как идвали някакви "адепти" от Австрия май беше, които ги закачали към някакви енергии и тем подобни чудесии. В един момент се взрях в очите му. Този човек, който винаги ми беше правил впечатление на много спокоен и уравновесен, беше придобил някакъв леко кръвясал почти налудничав поглед. Имах чувството, че всеки момент е готов да ме сграбчи за врата и да ме стиска докато не кандисам да стана и аз розенкройцер. Направо страшничко си беше :idiot2:
После доста мислих по въпроса за какво им е на тези хора, не само розенкройцерите, но всякакви подобни школи за духовно усъвършенстване, да търсят все нови и нови последователи, защото това най-малкото е свързано с доста разходи. Какво получават те в замяна? Моят отговор на този въпрос обаче е твърде езотеричен и е свързан с егрегори, захранването им с енергия и т. н. Ако някой може да ми даде някакъв смислен и по-земно-човешки отговор, ще му бъда много благодарна.
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #8 on: септември 24, 2008, 11:13:18 am »
"Change we must..."
Който може. Както може. Ако може.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #9 on: септември 24, 2008, 11:37:56 am »
обясненията не са толкова необходими, когато човек първо "погледне" начисто.
с каквото гледа, това и вижда.

колкото до човешките измерения на горните процеси. те са толкова човешки, през колкото измерения минава "ЧОВЕШКОТО"...

няма по-лесен начин за запълване на един празен живот. запълва се лесно с комбинация от готови образи и вярата че те са ИСТИНА.
Празен е живота, зад който "няма" център. И ролята на този център се изпълнява от един сапунен мехур - вярно че е много цветен, шарен, красив или грозен, или привлекателен или отблъскващ... няма значение какъв е - за целите според които той съществува. И точно както сапунените балони, могат да отразяват единствено светлинките и сенките върху себе си, колкото повече се раздуват, толкова по-големи отраженията изглеждат.
Но само изглеждат - зад тях има просто "НИЩО" - както е казал "родния поет Тъпанчев - НИЩО ПОД НАЛЯГАНЕ.

та... един празен живот единственото му е да бъде запълнен с образи от образния астрален свят. А образите имат някои... особености. Вършат работа само до време. после има нещо като "засищане" - и основната функция по "запълването" им почва да "издиша". И най-лесния начин е да се сътворят нови образи. Обаче - и те са до време и пак идва кризата...

Всеки човек носи тия кризи в себе си. И когато той ги изживява всъщност изживява точно това - защото някои образи издишат вече, а той се опитва да "ги крепи" защото в сложната измислена плетеница на образния си живот, самия живот се свързва според някои образи, които му се явяват ОСНОВНИ. И не може да ги остави - това значи да се спука шаренийката на балона му.  Всяка опасност от това се изживява като форма на смърт и спрямо това всички изживяващи образите си са в непрекъснат НЕДОСТИГ ЗА ОБРАЗИ. А хората, които се изживяват сред тия кризи, ние в ежедневния език ги наричаме фанатици. В известен смисъл обаче всяка малка душа се "друса от кризите й, породено от недостига и подмяната на образите.
Човешкия физически живот, заради това му е нужно да почне от "чисто" - за да се има ново поле за образности, при положение че са се "захабили" старите. Астралните единици използват това, за да сънуват своите сънища - и така тук на Земята се получава един или друг "живот". И земния живот е част от веригите по които се представя възможността за "развитие", защото в него от принципите на физическата реалност произтичат и възможността да се "разтриса" образната псевдоустойчива къщичка на всяка астрална "МАЛКА ДУША". И именно чрез това, дето му се казва КРИЗА, е възможността да се пропука магията на всеки. Що се отнася до изживяването на кризата - всеки по себе си, от четящите този текст, със сигурност могат да си го кажат. Криза има, тогава, когато нещо от "вътрешните образи" е разклатено - я вяра, я убеждения, я очакване, я желание... Все в нещо ще привидим ЗАГУБА и НЯМАНЕ. И когато сме строили къщички върху нещо, което се е оказало балонче, или цял дирижабъл, се мъчим как да го задържим... с идеята че оцелява образа-център, на който сме избрали да го наречем АЗ. И това е - хора-образи, в свят от образи, сред образен живот. 
 
Популярни сред масите стават именно ония, които проявяват творчеството да "снесат" някакво "ново" поле за нови образи... И ако и когато това стане, веднага се раздуват новите образи, според новото поле за раздуване... Но идва време и това също се изчерпва... А недостига винаги е налице... И именно в кризи най-много си личи.
Има образи, които се правят и уеднаквяват в групи от близки изживяващи. така става нещо като "общ балон" от общи картинки по сферата му. Общия балон най-грубо се нарича ЕГРЕГОР, но това е само символно. Значението на егрегора е когато е налице образност за "другите" и проличава в непрекъсната форма на обмен на образи вътре в общия мехур. Това е сравнително естествена игра - така образите взаимно се преподдържат и преподновяват силата и функцията си да запълват "празното". И това е просто един от начините за тяхното продължаване и отлагане на "изчерпването". така чрез обмена всъщност се поддържа високо ниво на разнообразие...

Но дори и общите мехури, както и личните, се изчерпват картинките по тях. И колкото да се раздуват, има една зависимост, че общия балон всъщност става по-важния от отделните балони на изживяващите в кюпа. И той се обособява като сам по себе си. И непрекъснато има способността да "иска" нови и нови участници в него. Иначе без нови попълнения е "пътник" - към спукването си.
И както общия балон е съставен от много и "малки" балони, така и самия той е също част от множество други като него... И са навързани заедно в един голям балон-раздувка. И цялостта на всеки по веригата е зависима от цялостта на "останалите" в сложната система на взаимността, която е така характерна дори и при МАГИЯТА.
  
Всяка "МАЛКА ДУША" изпълва един свой малък БАЛОН, така и множеството от малки души в съответния балон излъчват същото и пропиват всичко от това в него.  И за да го бъде всичко това, всеки общ балон има нуждата да се умножават вътре в него "неговите" малки души. това се проявява чрез "ТЪРСЕНЕ" и зарибяване на същите. И понеже пък нуждата и попълнения винаги са налице, но и едновременно с това винаги има и криза.
Когато обаче настъпи криза, малките души, криещи се зад един общ балон, почват да я изживяват - тя направо се излъчва и резонира веднага у "поданиците". И тя се проявява в неистов импулс към привличане на други такива като тях. Единственото е само да им "снесат" подходящите образи. И за целта тия образи-магнити, се сътворяват за да имат привлекателната си функция. колкото повече привлекат, толкова повече става голям балона. И малките души в него ще могат да изживяват бленуваните си трепети на "ГОЛЕМИ ДУШИ" - според големи раздути образи...

==================================================
мога да бъда и повече подробен, но не е нужно. Хората които вече са разбрали смисълът на горното, могат и сами да си го изведат - чрез други аналогии. Както и достатъчно да го задълбочат - според нивото си на ВИЖДАНЕ.

И между другото някои хора от неразбиращите дори и на това му казват "лекция". Може би защото те самите не могат да се видят дори и като "ученици" в нея.

« Last Edit: септември 24, 2008, 02:49:24 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #10 on: септември 24, 2008, 12:28:23 pm »
Виждах задачата си в това- да дам информация.
Оттам нататък- който от каквото има нужда и възможност- това ще потърси и получи. За някои- набор от празни думи. За други- друго. Ето, и лекарството на Мери Попинз се оказва, че в устата на всеки, който го отпива, е нещо съвсем различно. Така и с много други неща. И с информационния курс писма на розенкройцерите- също.
Няма начин човек да бъде убеден да отиде да чуе такова нещо, ако не изпитва дълбока вътрешна потребност. Негативните реакции са в доста широк спектър. Няма и начин да бъде спрян, когато  изпита тази потребност. Но тогава думата "чуване" твърде  малко отговаря на това, което се случва.
Какво да кажа ... И на опера не всички обичат и имат потребност да ходят. Добре, че има опера за тези, които я обичат! Как ще се чувстват и какво ще чуят, тези, които не я обичат, ако все пак попаднат на оперен спектакъл? А как ще разказват за преживяванията си?
« Last Edit: септември 24, 2008, 12:33:00 pm by bagira_va »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #11 on: септември 24, 2008, 03:02:52 pm »
 Багира - а каква е разликата между тия, дето са на опера и на ония, дето нещат да гледат точно нея.

каква е същностната разлика между тия, дето само ще разказват различните си преживявания? Едни отиват на опера, други - на цирк, трети участват в семейните или другите житейски кинофилми. И няма разлика между публиката и тия на манежа. както и няма разлика между актьорите и зрителите. И всеки един от тях е потопен в своя своето си мехурче. И само изглежда че всеки има своя роля в това - всъщност никаква разлика няма между ролите - мравките може и да са от различни мравуняци, но това че са мравки прави да е мравешки живота им. не повече. "Очите им" са на мравки - това изживяват. там е работата, че истинската мравка няма избор, макар преди няколко години една продукция на ДИСНИ беше за една "мравка" индивидуалист, дето не се побираше в мравуняците. И един ден реши, че ако има "нещо" то сигурно няма да е в мравуняка.... И си пое по пътя - ОТВЪД... търсейки нещо си... Дори не знаеше какво е.

за децата и духовното е също преживяване, а същността му е именно да не бъде. И за децата - това е духовността, и езотериката и смисъла и всички тия "големи" думички, зад които се крие просто всяка МАЛКА ДУША - всичко заради едничките преживявания... това е за запълване - цял един живот. И дори ако някога тия преживяващите дръзнат да се попитат... "АБЕ, какво ли би останало ако вземем че махнем преживяното от живота, от нас. Кво ли ще остане?"

И в предишния си пост само описах как и защо "писмата на розенкройцерите" така и ще си останат - само за четене и преживяване на някои дето нищичко няма и да разберат.  А парадокса е именно че в тия "писма", авторите са изразили че духовното и децата с техните преживявания са несъвместими неща. Иначе никой нямаше да използва понятието "ТРАНСФОРМАЦИЯ".

попитах те персонално - твоето виждане за твоята роля във всичко това. Видях и онова, дето мина за "отговор".
ти и сама си написа - Който-докъдето. Никъде в това няма нищо негативно, но щом толкова държиш да го обозначиш и някак си да го изживееш - твоя воля.
и в края една шега - преди време се чудих защо толкова много хора държат на всяка цена да сложат чернобели етикети за всяко нещо. а всъщност - може би защото са си далтонисти... :)
« Last Edit: септември 24, 2008, 03:18:02 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #12 on: септември 24, 2008, 03:47:05 pm »
Несъмнено осъзнаването на мравчената ни същност е една нелека, но важна стъпка. Следва неизбежния въпрос: Какво да правим, като е така? Ето тук хората намират различни отговори. Разбира се, възможността след мъглата пак да има мъгла винаги я има.  Може и да няма мъгла, но ние сами да си я направим. Мравча му работа...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #13 on: септември 24, 2008, 06:47:10 pm »
Но за да се "види" ясно мравчената работа, единствено възможно е да се направи от гледна точка на "друга работа" - над-мравчена - по-широка от нея.

И тя вече не може да се мери с мравешките мерки. Нито да се донатъкмява, или да се измисля. Говоря за ВИЖДАНЕ... Говоря за ВЪЗПРИЕМАНЕ и ОСМИСЛЯНЕ.... А не за исмисляне и игри на образи отново.

Виждането на едно ниво е възможно само от "друго" такова, което е условно "по-високо" ( по-широко) от него. защото кой и как ще види "дали, как и защо е мравка" ако продължава да мери себе си света през мравешките си очи.

какъв е смисъла мравка да чете лекции на друга мравка, след като независимо от кой мравуняк са, и каква им е мравешката роля в него - работнички, роби, строители или царица, все са мравки. Мравките наистина само според ролите си се идентифицират. кошер - роля - възраст - функция... Точно както са хората - възраст, раса, националност, професия, адрес, ЕГН... и изживявания според смяната на ролите в социалните игри.

всъщност допълнителни думи вече са без значение - поне за мен.
изчерпах възползването на тази тема за себе си, поне както я виждам дотук.

АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline bagira_va

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 18
Re: Богомили и розенкройцери
« Reply #14 on: септември 24, 2008, 08:48:34 pm »
Мравка да чете на друга мравка лекция наистина няма смисъл.
Разбира се, имам съображения по въпроса, но ти считаш, че повече от това, което сам каза, няма какво да се каже. И понеже според мен наистина никой не може да бъде убеждаван в идеите на Универсалното учение, за което говорят розенкройцерите, вероятно и аз ще спра до тук. Ако някой вижда в една такава лекция текст, в който или няма нищо ново за него, или има глупости,  поканата, естествено, няма как да е за него. Ако някой подозира, че някои мравки имат сложна структура- от една страна са си мравки, а от друга- носят в себе си нещо съвсем немравешко, което, обаче, спи дълбок сън, може и да прескочи до лекцията. Ако там попаднат от сложните мравки, те  ще занесат освен мравешкото и немравешкото. Само немравешкото може да надникне към мравешкия свят отвън.
Не знам какво ще види, защото си зависи от очите, не само от това, какво се гледа.
« Last Edit: септември 24, 2008, 08:53:48 pm by bagira_va »

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Желаем цвят от свежите цветя...
« Reply #15 on: септември 26, 2008, 03:33:38 pm »
Преди време получих един подарък – бижу, което
представлява розов храст  във формата на кръст.
Допадна ми от пръв поглед  и като се разтърсих,
научих, че символа на розенкройцерите е почти
същия - кръст, в чиято среда разцъфтява роза.

От всичко, което тогава прочетох за техния Път
не разбрах много, но в мен остана една отвореност,
породена от съответствието между тяхното тълкуване
на символа и моето собствено усещане за него.

Година по-късно попаднах на същите информационни
лекции, за които ни пише bagira_va.   И отидох на тях
не заради хората, а за да се запозная със самото Учение,
което евентуално бих могла да приложа в моя живот.

Но по него време вече бях започнала подготвителните
практики в традицията на тибетския будизъм и просто
си казах: Да, добре, нещата могат да се кажат И по
този начин, но това не е моят път...

Два месеца по-късно имах щастието да видя със своето
вътрешно зрение тази перла, този праатом в сърцето, за
който говореха розенкройцерите и за който в други школи
се казва, че се намира на нивото, на което по естествен
начин застават ръцете, като ги плеснеш една в друга.

Днес символът на кръста за мен е жива реалност.
Днес самата аз говоря за онзи праспомен, който стои
в сърцето на всеки човек, за онази пресечена точка между
световете на природното и на божественото съзнание.

И точно в случването на тази среща аз виждам
предназначението на световните религии – вярващият
да достигне до алхимичното преобразяване вътре в себе си.

Едва след тази среща започва Вътрешният Път
и истинската религиозност – възстановяването
на връзката с Източника на Живота...
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай