Author Topic: СРЕЩА ИЗВОРИТЕ.ком и Приятели 2008 - ново предложение  (Read 3299 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
От днес във вътрешното пространство на някои приятели се роди идеята, която беше съвсем различна, но еволюира постепенно до предложение за среща "приятели 2008" :)

И така :
Мбира предложи посещение на една от най-красивите пещери в БГ - "ТРОАНА". намирала се до село ЕМЕН, област Великотърновска. Северозапад от Велико Търново. Като се гледа картата и се върви от Велико търново по главния път към Севлиево, на село Балван се тръгва надясно и на десетина км от шосето се намира село ЕМЕН.

ДАТА:
29-30 ноември - събота и неделя

Преспиване:
Частното имение, направено за хотел в село Емен.

Подробностите - следващите дни
 :)
« Last Edit: октомври 23, 2008, 08:46:15 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Подробностите от вътрешното ми пространство  ;) :

В село Емен има два комплекса със стаи за гости,
от които избрах по-изгодния вариант и направих
резервация за 15 души (засега) в к-с „Нигованка”.

Нощувката струва 20 – 25 лв. на легло в зависимост
от стаята. Поемам ангажимента до края на другата
седмица да внеса капарото като очаквам до 10-ти
ноември да потвърдите идването си...

За пътуването до Емен ще трябва да се организираме
с лични автомобили. Най-близката ж.п. гара е в
Павликени, но това е краен вариант...
---------------

За проникването в пещерата планът е следния:

Излизаме от селото, вървим около час – час и половина и
разчитайки на моето чувство за ориентиране, намираме
пещерата. Обличаме гащеризоните и влизаме...

Тесните места са в началото и са твърде кратки, но все пак е
добре да имате гащеризон, който ще ви предпазва от калта.
Ако си намерите и гащеризон от полартек, който да облечете
отдолу, ще е по-добре. В краен случай можете да ползвате и
стари дрехи.

Осигурете си ботуши, чиято горна част да е мека и еластична, за
да не пречи при ходене, а подметката да е относително твърда
и с подходящ мек грайфер, за да има добро сцепление.

В магазините за работни облекла можете да намерите ръкавици,
които ще предпазват ръцете ви от нараняване. Подходящ модел са
тези с неголям грайфер на дланите и пръстите, и проветрива горна част.

В същите магазини има и каски. Каската служи за
предпазване на главата от удари и падащи камъни.

Задължително е да имате и система за осветление или т.нар. челник.
Той представлява фенерче, което се прикрепя с ластик за каската и
може да се закупи от магазин за спортни стоки или осветителни тела.

Пещерата не е лабиринтна и няма опасност от загубване.
Ако отидем до първия сифон, продължителността на
проникването ще е общо около 4 часа.

Освен естествените препятствия, ще изпитате специфичните условия
в пещерите - некомфортно ниска температура и висока относителна
влажност на въздуха, слаба спрямо външният свят осветеност,
изостряща слуха тишина и др.

Имайте предвид и, че под земята биха могли да се проявят ваши
индивидуални психологически особености, който не се наблюдават
при обичайните условия. Това са различните видове фобии - от тесни
места, от тъмнина, от вода, от уединение и т.н.

П.П.
Моля всеки, който има намерение да влиза с мен в Троана,
да ми изпрати на „лични” или по електронната поща трите
си имена и ЕГН, за да мога да направя застраховките...
« Last Edit: октомври 23, 2008, 05:50:34 pm by MBIRA »
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: СРЕЩА ИЗВОРИТЕ.ком и Приятели 2008
« Reply #2 on: ноември 06, 2008, 02:35:50 pm »
Понеже вече получих запитвания относно
организацията на срещата, уточнявам следното:

Пристигаме в събота, настаняваме се до 11,00 ч.
Най-късно до 11,30 ч. тръгваме за пещерата - пеша по черен път, 
за който от опит знам, че е непригоден за автомобили, особено при лошо време.
До 12,30 - 13,00 стигаме пещерата, до около 17,00 разглеждаме вътре, правим
снимки, излизаме, до 18,00 – 18,30 се връщаме в селото.

В комплекса предлагат храна, вечеряме, кой каквото има за споделяне го казва....

В неделя при добро време можем да минем по екопътеката край река Негованка
и горе-долу по обяд да се разделим и да отпътуваме кой откъдето е дошъл...

Ориентировъчно това е програмата.
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Е... има и още една хрумнала идея.
Предвид, че на срещата в ЕМЕН ще присъства и лектора от няколкото аудиолекции - Токораз Исто, който има интереси в областите на различните теми и би искал да разшири някак си кръгозора си... може да се "срещне" лице в лице с неговата различна гледна точка за ЖИВОТА, Земята Света и... Хората... Блях, например си спомням че писа, как би искал да чуе самия СТОЯН да каже за себе си... и да се разкрие... Ето - сега се отдава възможността (примерно).

Съществува дори идея на събирането да се инициира възможност вечерта да я прекараме в събиране в нещо като "КЛУБ МИСЪЛ" - да се предложи и изнесе кратка тема-насока и от която след това да се  обжсъжда и говори свободно по нея... и не само по нея...


Въобще възможности много... Но ми е интересно и кой би дръзнал да се възползва от тях? :) Щото само на приказки... е лесно. като се стигне до "правене" тогава някак си много думи отлитат в "празното"

посещението в пещерата е само една допълнителна възможност за някои от нас, и само повод - а не най-важната част от програмата. така или иначе ще дойдат хора, които няма да се възползват от това предизвикателство... Но не виждам защо това да е най-важното...

Относно пещерата - не е толкова тайна защо доста хора се стреснаха именно от пещерата. щото се налага много и различни хора, да се потопят в една и съща обстановка която в техните очи е главно представна... И според представата - възможно застрашителна и "опасна". даааа - тъмнина, непознато, възможни опасности... все представни форми... Да бе - ама толкова да са "реални" всъщност... ;D
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
СРЕЩА на ВСЕЛЕНИ
« Reply #4 on: декември 18, 2008, 04:58:02 pm »
Това заглавие се роди в мен преди малко повече от три години,
когато за пръв път си дадох сметка за това колко уникални сме
хората в създаването на своите версии за света.

Известно време смятах, че този факт ни обрича на една вечна затвореност
в отделните ни вселени и невъзможност за какъвто и да било контакт.

Оказа се обаче, че нашата способност да създаваме не-реалности,
по никакъв начин не ни откъсва от енергетичната действителност и
пред нас винаги стои възможността да осъзнаем тази двойнственост.

Това осъзнаване решава един основен проблем – този за интеграцията
на човека в собствения му живот, за начина, по който едно многомерно
съзнателно същество се разполага върху земното жизнено пространство.

За мен самият Човек е СРЕЩА на две измерения: хоризонталното,
това на земната условност и преходността, и вертикалното, това на
небесния промисъл, на въплътения дух, на способността за осъзнаване.

Затова за мен Кръстът се явява един много подходящ символ на Човека. И
като казвам, че всеки човек носи своя Кръст, аз нямам предвид популярното
схващане за някакъв вид „тежест” или „орисия”, а самият символ на Срещата.

Тази Среща е винаги налична, Тук и Сега. Тя е Началото и Края, тя е Пътя.
Уникална е възможността точно това съчетание от съзнание-тяло, точно
в това време-пространство да прозира Себе Си, миг след миг.

Спасението се крие не някъде другаде, а в собствената ни същност и заряд.
И само воала на невежеството ни възпрепятства да Бъдем Тези, Които Сме.

А Кои Сме - този въпрос може да се отнесе само до Човека по принцип,
до неговата положеност в света, неговия формат и потенциал за развитие.

Коя Съм Аз - е същностният въпрос. Спомням ли си защо съм дошла,
защо съм приела точно тези ограничения, точно тази рамка и за каква
точно картина, знам ли как да я нарисувам, откъде да си взема боите,
а като знам - рисувам ли я, с вдъхновение ли го правя или насила...

Наскоро открих сред вещите си един списък. Закръглените и подредени
букви разпознах като „мои” - моето някогашно Аз ги беше писало преди
цели 20 години. Първата част я нямаше, но продължението гласеше:
 
„13. Свободно време - вечерния аеробен комплекс.
14. Вечеря - 100 гр. отвара и след 20 мин. се вечеря в продължение
      на 20 мин., дъвче се много бавно.
15. Миене... (тук в няколко точки се изброяват различни телесни органи)
...
18. Косата се четка 100 пъти.
19. Книгата са самомасаж или др.
20. Масаж против апетит.
21. Релаксация.”

Изумих се - близостта на написаното до сегашното ми Аз беше
направо поразителна. Много бързо разбрах, че аеробиката не е
за мен, но едва след един дълъг период на „забрава” открих моя
начин да укрепвам тялото си. За храната - пак в същия период
забравих, че обичам да приготвям храна и че имам специално
отношение към нея. За косата - и досега се сещам да я разхождам
край течаща вода. Самомасажът - пак след прословутия период
започнах да ползвам и други природосъобразни лечебни методи.
Релаксацията - също след години преминах и към медитация...
Комплексите относно теглото ми - оттървах се от тях чак когато...

15 години забрава!!!....
Откривам едни такива 15-годишни цикли в живота си - 15 години
се радвах на обичта на баща ми, 15 години бях с един мъж, почти
толкова бях съпруга и майка, почти 15 работя като секретарка...

Аз напоследък се шегувам за това, че по 8 часа на ден си почивам
на работа, но...  много често хората се шегуват с нещата, за които
ги боли и опитват да превърнат патологията във виц, в митология.

Вярно, че ми е сигурно, вярно, че ми е лесно и удобно, но така нямам
никаква полза, въртя на празен ход, а ситуацията просто няма накъде
повече да се развива, въпреки привързаността ми към нея...

Всъщност, именно привързаността е тази, която поражда кризите ми.
Ако го нямаше предпочитанието към моите стари роли, че дори и към
моите недостатъци, нямаше да има какво да ме дърпа назад...

Положението много ми напомня за това преди да се разделя
със семейството ми - устоите, на които се крепи „къщичката”
ми здраво се клатят, направо не знам къде се намирам...

Постоянно откривам нови, непонятни ми още неща – улавям моменти
на СебеСъздаване, моменти на деинсталиратне на стари програми,
моменти на вземане на необичайни за мен решения и всъщност...

Взех едно решение и то ми е като светлинка в тунела - да следвам
най-съкровените си мечти, каквото и да ми струва. Това е ново
предизвикателство за мен - да следвам предано и неотклонно.

Открих, че съкровените мечти имат удивителната способност да
субординират всички останали системи, да организират цялото ми
същество, което осъществявайки ги, остава винаги в центъра си.

Разглеждайки галерията на мой познат, ми попадна следната рецензия
във френския вестник „L’Elsace“: „...картината се ражда от особено
медитативно състояние, - едновременно ключът към „вълшебната
градина“ и цветето, което отнасяме от нея."

При заниманията си по Тай Чи също забелязах подобен парадокс:
За да вникна откъде произлизат и как се случват движенията, аз
влизам в едно особено релаксирано състояние, в особена нагласа
на ума, а за да постигна това състояние, ползвам движенията...

А наскоро, по някакви чудни обстоятелства, попаднах на представление
на Драматичен Театър Пловдив. Това беше моноспектакъла „Сътресение”
в изпълнение на уникалния актьор с псевдоним Мариус Куркински.

Това е – казах си. Това е Човекът, това е Срещата. Всеки има
имане в неговата си градинка, всеки е призован да го открие и
сподели, но ето този Човек е проявил благоразумието да вложи
труд в правилната посока, да овладее своя свят, да прави своето
си, а който прави своето си, винаги се познава....

                                       *  *  *
На срещата в Емен за мен имаше няколко ключови момента.

Първо - на отиване към пещерата на два пъти бях на верния път,
а се усъмних в това. Ако имах малко по-обхватен поглед, нямаше
да се поколебая. В преносен смисъл понякога го правя и в живота.

Както ви споделих на предишната ни среща – бях тръгнала по странични
пътеки и се правех на първооткривател, вместо да настъпвам газта по
магистралата, заменях големите ползи за малки, само мои си...

Второ – по време на разговора се усетих неволно да правя Абхая -
жест на защита. Чувствах се застрашена поради неопределеността
на собственото си пространство, докато повечето имахте установени,
твърди позиции и разбира се, бяхте длъжни да ги отстоявате...

Предварително знаех в какво положение съм, но не очаквах да се
затворя дотолкова, че да не дам най-доброто от себе си по време
на общуването. Умът ми не успя да преживее експанзия, съзнанието
не се разшири, добрата възможност не беше оползотворена докрай.

Самият факт, че се наложи да изхвърля салатата, която
нарекох „букет от витамини за рождения ден на Р.”,
за мен беше показателен за пропусната полза.

Трето - още едно следствие от затварянето –  отминах някои хора,
без дори да им кажа „Здравей”. Осъзнаването на грешка при мен
все още е придружено с обвинения към себе си и страдания...
Може да е атавизъм, но МОЛЯ ЗА ПРОШКА!

Просто.. не това е моята най-висша представа за приятелство
и не така бих искала да се отнесете към мен в труден момент.

Четвърто – моментът, когато очите ми се напълниха със сълзи.
Тогава осъзнах, че този, който само до преди малко твърдеше,
че споделянето е невъзможно, беше най-откровен за своите
болки и е глупаво да продължавам да се чувствам засегната
от това, че е изказал своите противоречия на глас...

Пето - и на тази среща забелязах нещо, което наблюдавам
от няколко години и става все по-изразено - през този си живот
се движа заедно с определена група хора. Те се срещат помежду
си по най-различни поводи и пътища, оплитайки невидима мрежа,
преживяват почти едни и същи ситуации, имат сходни търсения и
дори в момента много от тях (нас) са навлезли в кризисен период.
Изумително е да не мога да се запозная с нито един „нов” човек,
който да е вън от този поток, вън от тази вълна съзнания....

Благодаря ви!

                         Нека да напредваме заедно.
                       Нека да се препитаваме заедно.
                      Нека да действаме смело заедно.
Нека да медитираме заедно върху сияйната Божествена същност.
                 И нека да няма между нас кавги и ревност.

                                       Ом Шанти
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай