Author Topic: Постигане, Път, Развитие - Митологията на "Духовното"  (Read 2835 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Коментирайки този текст (http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2274.0) и някои несъотвествени особености в него, ще използвам случая да вметна някои идеи. 
Всичко последващо изведено в този пост не е, и никога няма да бъде написано, дори допускам и че "няма" да има и кой да го "прочете". Но аз оставям просто "следи" докато "крача" в мистерията на Живота, като мистерия към самия себе си.
===============================================================

  Принципите са извадени във вид на "упътвания и съвети" - съветващата форма на текста в първия пост на темата, идва от факта, че всичко това е изведено чрез стъкмистика - т.е. понеже горното няма автор, някой от почитателите на Кастанеда се е опитал да обхване и обобщи многобройните и изключително широки основни положения в картината на света на Маговете-Воини. И чрез това обобщение неизвестният автор е внесъл своето си несъотвествено разбиране чрез съветните, препоръчителни форми, които нямат нищо общо с дълбочината и смисъла на текста и именно върху това бих искал сега да извадя някои основни постановки, свързани с отношението към опита и практиката...

Един от водещите социални митове е този - че всяко нещо е достижимо и възможно, чрез изминаване на път, на ясна методика, на отделено време и "знаене" кое и как трябва да се направи. По този начин на всеки човек се "дава" виртуалната възможност да си представи и да допусне, че "ако прави това и това" той ще постигне "еди какъв си резултат". Всичко това идва от социалния начин на живот и в съотвествения на него мироглед в който всеки "малък" човек трябва да му се "даде шанс и възможност" да си представи че само да избере и може да бъде "голям".
Мита за това се поддържа още от детските години и започва именно с желанията. Дори наближаващите коледни празници и свързания с това ритуал на "пожелаване на подарък", както и неговото получаване са израз на същото. Дори и с основния заложен импулс - да се възприема чрез външни признаци. Примерно образите във всеки от нас на "големите хора" са още от етапа ни на деца. И моделно те са свързани с образ-баща, образ-майка. И примерно, когато децата възприемат и мечтаят, вживяването си в тия образи е свързано с копирането на поведението, постъпките, изживяванията дори, които са им достъпни и достигат до тях. Примерно по този начин децата ИМИТИРАТ и ПОДРАЖАВАТ и така си присвояват близост до изживения образ. Това се отразява дори в игрите им в които те се приучват вече да изразят фантазиите си и дори в играта на добри и лоши, се изразяват външните признаци на възприетото за "добър и лош" човек. така повечето деца примерно започват с цигарите - защото в естествения им стремеж да подражават те улавят външните признаци на това "да си голям" и го свързват с - че си свободен да правиш всякакви неща, които на тях са им ограничени. И те опитват напълно несъзнателно да подражават на "големите" (възрастните) като форма на бягство и недосолство от себе си. това в по-късен етап се проектира и изменя към образите за Учител и Ученик, както и да "духовните хора". И на множеството от вас е в сила естествения "нагон" щом има образ на "учител", на велик, на важен, на знаещ, на мъдър... да се откопира всичко което този образ му е присъщо, като се оформи в някаква практика и път - за ПОСТИГАНЕ. Допълнително днешните "интелектуални" деца пък са в плен на мита за "ученето", което също е разновидност на мита за ПОСТИГАНЕТО - колкото повече учиш (научиш и знаеш), толкова повече ще си голям, разбиращ, можещ - все мечти на малкото дете. Защото самата форма на стремене към тия "възвишени" образи е израз именно на "малкия" в нас, мита за "съвършенството" е роден от изживяването на НЕСЪВЪРШЕНИТЕ. По този начин малките деца взаимно си обменят митовете за ВЕЛИК, ВСЕСИЛЕН, ВСЕЗНАЕЩ, ВСЕМОЖЕЩ, СЪВЪРШЕН, МЪДРЕЦ, ДОБЪР, ЩАСТЛИВ, РАДОСТЕН, ИСТИНСКИ, ПРАВДИВ... А между другото обединен и обобщен краен и абсолютизиран израз на всички тия идеали е сътворен унифицирания образ, наречен от всички деца "БОГ". И парадоксалното е, че така, както са му присвоени всички тия етикети-характеристики той е пълно отрицание на начина по който се възприема самия несъзнателен човек :). И така съвсем достоверно може всеки наблюдател да заключи, че именно наричащите тия идеали "БОГ", се възприемат за точно обратното му -нещо като АНТИБОГ. А иначе сега е модерно да се говори с мъдрите думи - "бог е в теб (мен)". Наистина ли - щом се дефинира нещо, което е отрицание на ежедневние живот, то тогава как и къде ще го "има"...?

   В принципното извеждане в готовото описание на света, което социалните членове приемат, ПОСТИГАНЕТО е вплетено вътре чрез множество аналогии и изглежда доста правдоподобно - като дори е подплатено и с абстрактната връзка между понятията "причина и следствие", във вида "точните средства - точния резултат". На това ниво на гледане на света, и неговия конкретен израз - социалния мироглед с който всички се захранваме - всичко това е съотвествено и отразява начина по който един човек гледа на Себе си, Живота и Света. И че му е потребно да допусне, че желанията по принцип трябва да се сбъднат, че потребностите наистина имат форма, да се Изпълнят. Оттам се извежда цялата постановка, обобщена с понятието "ПОСТИГАНЕ" - с нея са свързани и други абстрактни понятия - "ПЪТ, РАЗВИТИЕ, ЕВОЛЮЦИЯ" и т.н. Допълнително всичко това е поставено на базата на "линейността" - в мисленето, чрез понятието "ВРЕМЕ" и че във "времето" всичко е възможно. така в цялост се допуска за представяне и мечтаене че няма нищо недостижимо, и нищо невъзможно за - "ПОСТИГАНЕ" (сбъдване на проекцията).
  Така човек се "възпитава" да приеме, че всяко нещо е възможно и ако знае правилния начин да го постигне, ще го получи. Всъщност "да го получиш" е типично детски мироглед - дори в "мъдрата", натрапена ни религиозна книга е написано - "Ако ПОИСКАШ...ще ти бъда ДАДЕНО". Допълнително това е свързано с "даването и получаването" като обмен и спомоществуване между членовете на която и да е социална група и което всъщност е един от водещите и привлекателните основи на социалния живот, мислене и картина на света. Намира израз и дори в начина по който хората са отразили такива понятия като "СЪДБА" хващайки в някаква степен взаимосвързаността, като също попада в "причините и следствията" и дори нарекли това "КАРМА".
Допълнително към картината добавям и много разпространеното естествено схващане, че ако правите това и това, то "значи" че сте еди какъв си. Следователно, за да "не бъдеш същото нещо, просто "прави друго", или пък "не прави това".... Така практиката се обвързва с проекцията за постигането и така се обозначава ПЪТЯ. Но това е именно само проекцията - а именно от това има нужда средностатитическия сегашен социален човек (условно обобщено и осреднено).

В нашия форум, като извадка и отражение на реалния живот, всичко това също е намерило място. Това разбира се е напълно естествено. Един ярък пример за това е идеята която често и АЗ и СТОЯН използвахме по свой начин, за онагледяване и свеждане на изведеното - предложената писмено идея в една тема - да се опита да не се пише думичката АЗ, като една възможна форма за задълбочаване "изявата на НЕ-ЕГОТО" в нас. Като се изхожда от позицията, че ония, дето често използвали "АЗ" в написаното, било форма на засилено ЕГО-присъствие. И понеже мита за СЪВЪРШЕНСТВОТО минава през изгубване на ЕГОТО, се оформи естественото продължение като идея - като не се пише АЗ-формата, да се подмине и изяви "онова, което е отвъд ЕГОТО"... /Излишно е да напомня, че тия, които им хрумна това предложение, дори не се трогнаха да го "опитат" - пак си остана само на приказки, щото е далеч по-лесно. И си остана като поредния паметник на леността и инерцията... и на още някои неща/
    Аналогията с децата от горните описани идеи и за имитацията и подражанието е в сила и тук.
В сила е и когато някой сяда пред стената, за да "тренира" медитация и Усъвършенстване. Когато някой "тренира Йога" примерно. Или пък прави движенията на БА-ГУА, ТАЙЧИ, КАРАТЕ, Да-ДАО, на това да си "прави градина", ... Или пък копира и имитира дълбоко-възвишени и духовни думи от съответните книжки... и като ги копира, паства или повтаря и пише, така използващия ги си присвоява да се изживее с образа на който той самия е обозначил съпъстващите го характеристики. Всъщност така се присвоява ИДЕНТИЧНОСТ - чрез изживяването на образите се присвоява идентичност. За тия, които идентичността е в недостиг, няма друга възможност, освен да преживяват такава - според вътрешнообразните си проекции.

И ако има някой от четящите всичко това, за да успее да докосне съответната дълбочина на самодисекция и самоанализ, ще познае идеята която се опитвам да отразя. В нея аз опитвам с думи да обхвана една цялостна картина на света, за да изкажа тезата, че ВСИЧКО ОПИСАНО Е НАЧИН ПО КОЙТО ЕГОТО В ЧОВЕКА се опитва да се задълбочи, като се ПРОЕКТИРА ВЪВ ВРЕМЕТО, ПРОСТРАНСТВОТО, чрез неговите всякакви форми на мисловни картини, и специфични конкретни ПРОЕКЦИИ, които най-общо наричам МЕЧТИ, ПЛАНОВЕ, ЦЕЛИ, ПРАКТИКА, МЕТОДИКА... и тяхното ПОСТИГАНЕ - РЕЗУЛТАТИ...

Всичко това е толкова фундаментално вплетено в мирогледа на средностатистическата социална единица, че дори не може да допусне всичко това да се подложи на съмнение и някаква форма на преоценка. Да не говорим че някаква възможна форма на отрицание на горната идея, би я лишило от възможността да "се проектира" чрез представите си за време, чрез механизма на мечтите и желанията си. Допълнително така желанията у всеки човек намират своето естествено продължение да съществуват във вид на проекции - какъв ИСКАМ да стана, какъв ИСКАМ да БЪДА, какъв ТРЯБВА да БЪДА и какво би ми "донесло" всичко това. Така цялата иначе много възвишена и рационална схема всъщност е само едно развитие на първичната схема на Малкия човек - желание, стремеж към получаване, преминаващ в "начин за постигане".
==============================

И ако всичко това си има своята си зона на света в която то е съотвествено, то извън тая зона нещата не стоят така. Когато горното описание започне да се съотнася към ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕКА в него се наблюдават несъотвествия. И това е, защото ВЪТРЕШНОТО и СЪЗНАНИЕТО са качествено различни измерения на СВЕТА, ЖИВОТА и ВСЕЛЕНАТА, в които са в ход други "закони". Че това е периметър който е "магичен", парадоксален, че в него нищо от "предишното" не е същото. И това - че е КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНО. НО... искам да напомня ВЪТРЕШНОТО и СЪЗНАНИЕТО не са обективни някакви измерения във Вселената - те са просто изява на това, че ЧОВЕКА СТАВА ВЪТРЕШЕН И СЪЗНАТЕЛЕН - оттам мирогледа, света, Вселената веднага следват промяната на ГЛЕДАЩИЯ и ОСМИСЛЯЩИЯ ГИ.

    И това е едно фундаментално НЕСЪОТВЕСТВИЕ и излежда така - вече в примерите на изнесеното дотук:
    В горния текст, хващам за пример практиката ТЕНСЕГРИТИ. т.н. ПАСОВЕ и движения НЕ СА ФОРМА, по която един човек след като се приучи да ги прави и значи става магьосник. Просто това е напълно невъзможно и няма нищо по-лесно от това да опита всеки един от вас. Милиони и милиарди хора да правят тия пасове и движения, нито един няма да "стане" магьосник с тях. И това, че тяхното "обяснение" на този елементарен факт ще е с критериите "защото не го правя както трябва", защото не съм узрял, защото не съм готов" са само оправдание в един път без изход. Жалко е че т.н. Ученици не са научили поне това от своя "учител", след като решили "единодушно да сведат до света на обикновените хора знанието на магьосниците" (цитат).
   Т.н. РЕЗУЛТАТ, може да "дойде" именно чрез изживяването ви на образа на "магьосника" с който тия движения могат да ви помогнат. А между другото, за хора които изживяването на образи е единствения им свят, това ще е истина, при това напълно достатъчно за да заявят "ето, това е истината". Защото масата от хора живеят според критерия за из-пре-в-живяване (на вътрешносътворени образи, проекции и отражения) и това за тях е ИСТИНА, РЕАЛНОСТ, ОБЕКТИВНОСТ... И това им стига - "за самоомагьосването". Но хитростта на непостигането е заложена и на друго ниво - тя е предварителен фактор, който като дистанцира от "практикуващите" очаквания резултат им предлага възможността "да стремят" все повече, така винаги "костенурката" е пред АХИЛ - както е заложено във втората апория на ЗЕНОН.
В социално приетия от нас модел има заложени "обективни" неща, които да са извън нас. И като ги правим, това ще означава че гарантират резултата, който се постига. Което е добре скалъпена стъкмистика. И е валидна за социално-ежедневния живот, който е също израз на ежедневни изживяване на роли, преследване на идеали и миражи и стремежи към вечно недостижимото. Но не е валидна за вътрешноосъзнаваща се, индивидуална "единица". Защото всичко това при нея вече не е актуално, не е адекватно на вътрешното й състояние.

   ПЪЛНИЯ ВЪТРЕШНО ЧОВЕК не се основава на това, което прави, за да могат като го правят и ония, които се усещат непълни, да го "ПОСТИГНАТ". Понеже те не разбират неговата вътрешна същност по силата на принципа на не/съотвествието и хващат достигналата форма на външна изява - така както те я възприемат и после й прикачат съответните характеристики. И накрая - за да се изживеят по съответния начин просто имитират и подражават - както актьорите се вживяват в образите на сцената.
   ВСЯКА ИЗЯВА е точно съотвествена на ОНОВА, КОЕТО Я ПОРАЖДА. Но по изявата не може да се ПОСТИГНЕ пораждащото я. Просто не е възможно Никой не го е постигнал, просто защото това е несъотвествено. Несъотвествеността идва от несъотвествието по ниво на онзи, който се изразява, и на онези, които го възприемат. Онези, които възприемат дори "външните признаци" са несъответни на онези, от които "гледат" - затова после и "откопирането" на полученото и възприетото е само игра. Но се съставя образ - в духовното, което също е станало поле за изживявяне е същото като при всичко останало - изживяването пак е също като при актьорите - защото всъщност се изживява ИДЕНТИЧНОСТ - с приетия за "еталон" образ.

 НИКОЙ НЕСЪВЪРШЕН НЕ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ СЪВЪРШЕНСТВО.
Съвършенството е абстракция на едно вътрешно състояние. Състояние на вътрешния свят на някаква индивидуална единица. При състоянията на съзнанието които са качествени, вече няма ПЪТ - има само сега, няма време, няма "после", няма "след малко", няма "вчера или миналата година"... СЪвършенството е израз на състояние на съзнанието на което най-общо е характерно неговото вътрешно ЕДИНСТВО. А всички имитации идват от състояние на съзнанието при което най-общо е налице критерия ИЗЖИВЯВАНЕ НА ОБРАЗИ". И за него винаги са налице потребност от еталони, модели, идеали - които са всъщност проекциите и концептуализирането и абстрактизирането на обикновените "детски" потребности - за искане, желаене, за даване и получаване, на стремежи и... постигане.
    Съвършенството не е израз на ПРАВЕНЕ. И смисъла на понятието НЕПРАВЕНЕ е толкова многозначен, колкото са и хората които се опитват да го осмислят. И все пак тайнствеността на НЕПРАВЕНЕТО е в неговата парадоксалност спрямо сегашния социален мироглед, заложен във всеки от нас и на когото сме оставили да ни опитоми.
Ето затова използването на думички в горния текст, като Правете това и това, внимавайте за това и това, са несъотвествени за тоя, който ги е написал и е форма на неговия собствен прочит. Конкретно в системата на описанието на СВЕТА НА ДОН ХУАН - ТОВА НЕ СЕ ПОСТИГА... Никой не може да го постигне това. Избора на един МАГ е именно когато "ПОДБЕРЕ" подходящите хора, които НЯМА ДА ИМ СЕ НАЛАГА ДА ГО ПОСТИГАТ. те вече го имат в себе си - само се осъществява изявата му. В този смисъл ДОН ХУАН НЕ Е УЧИТЕЛ, нито КАСТАНЕДА ДА Е УЧЕНИК. И описаното в книгата е описание не като пътя на един човек за промяна и трансформация, а е просто следите на един човек в изявата му на нещо, което вече е "станало в него", на един човек, който е вече "ГОТОВ" за това.
Духовността и трансформацията НЕ СЕ УЧАТ, не се постигат и е напълно безсмислено тяхното стремене. Никога не е съществувала техника за постигане на каквато и да било духовност. образите на техниките, които се "учат" навсякъде по света са заради "миража на постигането" от което имат нужда ония, за които той е потребен.

ВЪТРЕШНОТО СЪСТОЯНИЕ на един човек е определящо за всичко чрез което той ще го прояви. Множество хора могат да играят тенсегрити и това нищо не означава. Но оня за който тенсегрити е съотвествено, той може и да не го "играе".
Множество хора сядат пред белите стени и "медитират", но това е подражание - дори да следват каквито и да са методики, съвети или указания не могат никога да ПОСТИГНАТ МЕДИТАЦИЯТА.
 НЯМА ТЕХНОЛОГИЯ. Никога не е имало, но си давам сметка, че обратното е израз на ЖЕЛАНИЯТА И СТРЕМЕЖИТЕ НИ. ДА, на моите включително, защото за да мога да напиша всичко това, няма как да не си давам сметка от "съотвественото малко дете в себе си". И именно него използвам за "указател" не само в тоя ми пост.
И още нещо - да се подражава е нещо което всеки носи в себе си. Но никое подражание не носи същността в себе си. Точно както и никое огледално отражение не е същинския оригинал - а само отражение и то на външната форма (примерно).

И в годините в които съм общувал с хора от всякакво ниво, както и в настоящия форум ИЗВОРИТЕ, вече съм разбрал, че всеки един от вас всичко това, което сега изказвам ГО НОСИ У СЕБЕ СИ. Някак си дълбоко у себе си всеки един от вас го "знае", Разбира се това е относително, защото на това "вътрешно знаене" ако не му се даде "пътечка за проява, то никога не може да стигне до съзнанието и да бъде "разпознато".
Примерно Много пъти съм писал за явлението на четенето на повечето книги в изворите.ком. особено ония популярните - примерно УОЛШ и КОЕЛЮ. Вдъхновението което се черпи от тях са главно защото всяка една от тия книги дава възможност да се изживее как ВСЕКИ ЧИТАТЕЛ ИМА ПЪТ И МЯСТО КЪМ ОПИСАНОТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО. И митовете за вярата и надеждата са също свързани с онова чувство - ВДЪХНОВИТЕЛНОТО, изявяващо се чрез приповдигането, чрез инжектирането на нова порция от потребния наркотик...
И все пак - НИКОЙ НЯМА ДА ПОСТИГНЕ НАПИСАНОТО В ТИЯ КНИГИ... Никой и не го е направил - тия книги само използват нашите собствени образи, дори и не са "наши" собствени, а следват социално-заложения шаблон в картината на Духовното, възвишеното, съвършенството. И правят ПЪТ - един мираж на пътечка за изживяването й на всеки един от читателите. Това е една чудесна и красива ЛЪЖА. Дали въпросните автори си дават сметка за нея - това няма никакво значение. Всеки е това, което е, и носи отговорността за оставеното. Но най-малкото тия автори са просто ПОДАРЪКА, който вие сте пожелали да получите. Защото един празен и противоречив и разкъсан живот се живее ужасно и като има някакви порцийки от въжделения, от красиви мечти, от илюзиите за излизане от кризата, от празнотата, поне чрез илюзии, поднесено красиво чрез образите на вашите собствени мечти и стремежи. Ако не са авторите на тия книги, щ=е го пилучите от обещанията на политиците или революционерите, ако не са те, ще го получите от църквата, като ви кажат как се "чете" най-свещената книга и ви кажат едни несъществуващи думи на един мит, дето е наречен ИСУС. Именно заради СПАСЕНИЕТО е цялата работа и целия бъркоч в която и да е религия. Живота е тежко бреме и всички възможности да се "замазва" същността му чрез изживявания на фантазните му страни е просто лесния начин да се "СПАСИ ЧОВЕК" от собствения си "малък" страх....
« Last Edit: декември 08, 2008, 09:17:44 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Lidia

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 2
С удоволствие прочетох последната ти статия за постигането. На повечето хора им е ясно , че никога няма да постигнат образеца. Според мен не е и необходимо. Следват образеца, зашото почти всички го правят - поредното подражание в играта.Не съм съгласна с последното изречение от статията - за "малкия страх", от който бягаме. Страхът може и да е по-голям, но все пак си остава шанса за всеки да избяга от него. И после толкова ли е тежък животът? А къде остават моментите на онова вътрешно СЪСТОЯНИЕ, за което пишеш .  и толкова ли е важно, че животът продължава за нас години, а звездните мигове са толкова кратки.Струва си да размислим над това.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
лека вметка
« Reply #2 on: декември 16, 2008, 02:27:37 pm »
написах "малък" в кавички, защото не е във връзка като относителност "голям-малък", а като съответен на "Малкия" Човек в нас.

От страха не може да се избяга. Това също е мит във света в който аз "живея" и според начина по който "виждам" битието.
 
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2288.new#new - това е "продължението"
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.