Author Topic: Описанието на света -  (Read 2585 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Описанието на света -
« on: декември 06, 2008, 09:54:20 am »
Пак видях как "провокацията" или "притискането до стената" може да е "мястото за прескачане", но някак ми убягва КАК. Как се излиза от собственото "описание на света"?

Въпроса е фундаментален - "излизането от личното описание на света". Ако само се разширяваше описанието, то това не е никакви излизане. Ако дори се подмени с някакво друго - това не е "излизане" по принцип, а само замяна - формално "излизаш" от едното, за да потънеш в другото... Не можеш да си обясниш КАК, след като онова с което търсиш обяснението не е инструмента, на който да е достъпно това. Това търсене на обяснение е знаково за няколко тук форумни колеги. Които много често на мен са ми повтаряли "ПРОСТО НЕ ЗНАМ КАК, НЕ ЗНАМ КАКВО"... така е - вечната дилема. Защото никога не може "ДА СЕ ЗНАЕ КАК" - в мига, в който се "научи" само се пробва, но пак след време се вижда, че знаенето е изгубена кауза - път без изход. Импулса към "знаене", към яснота е естествен, но той е самозащитна реакция на ума, след като вие сте го набедили да ви "пази територията". Тази потребност е вече израз на изгубената кауза... тя е вече израз на това, че сте готови само да "ви дадат описание" - обяснение, и вие какво - ЕВРИКААААА... ДА, ама не. няма обяснение, Не може да се знае "какво", как, защо... това е смисъла и на добилия популярност символ - ЗАЕШКАТА ДУПКА - не като прост символ на неизвестното, но и като знаково КАКВО ПРАВИМ НИЕ САМИТЕ НА ПРАГА НА ТОВА НЕИЗВЕСТНО. Е, Сириус, най-доброто положение е, че ти "УБЯГВА КАК" Притискането до стената не може да накара да изскочи от нея никой. Но е едно раздрусване. Най-ценното в раздрусванията и притискането до "стената" е че именно тогава се разбира от притиснатият, че ИМА СТЕНА - чак тогава. Има СТЕНА, която чак тогава той може да изследва - коя е, защо е, каква е и на кого и за какво служи.
    Разговора на Емен беше една напълно лишена от основание постъпка - и за вас и за мен и Стоян. Разликата е там, че за нас това е естествено състояние - СЪЗНАТЕЛНО ЕСТЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ. Говорихме за него с ясното съзнание за неговата БЕЗМСИСЛЕНОСТ, но все пак е факт. Никой не може да "обясни" защо се събрахме там, защо говорихме онова, което е записано. Някои от нас имаха идея по въпроса... но това е само блед опит за условно обяснение, защото неговото внимателно разглеждане довежда неизменно до извода за ЛИПСА НА СЪСТОЯТЕЛНОСТ.

И така - ЗАЩО на всеки човек му е нужно ОПИСАНИЕТО НА СВЕТА МУ... Какво е това - ОПИСАНИЕ. Как се прави, защо, заради какво. Каква е връзката на ЖИВОТА на всеки човек, спрямо неговото "описание".
Как се получават колективните описания на света, защо, заради какво.

как се формира мисленето - с личното описание се "мери" всичко излизащо и извън него. А личното описание пък се стреми да "нагласи, напасне възможно повече елементи в схемата си. И то не как да е - а за да напасне към всичко това. разговора за МАТРИЦАТА започна още на масата когато вечеряхме. И вътре в него още стана въпрос за коренно различната интерпретация на приетатъа постановка - МАТРИЦАТА е виновна за всичко - въпроса бил да се излезе от нея. Но това е несъстоятелно - това означава смърт - за живота ви, за всичко с което сега живеете и милионите причини заради които правите, мислите, чувствате и мечтаете каквото и да е... Това е смърт за изброеното - а зад него се крие вашата собствена личност. МАТРИЦАТА Е САМО ИЗРАЗ НА ВАШАТА СОБСТВЕНА МАТРИЦА. ТЯ не е "някъде" - тя е във всеки един от нас. И понятието ЛИЧНА РЕАЛНОСТ, както и ОПИСАНИЕ НА СВЕТА са само негови общи символи. Всеки един от нас прави матрицата си - тя е онова, с което се спасяваме, тя е изначалната сделка на ФАУСТ - и е вътре във всеки от нас - толкова дълбоко, колкото сме дълбоки всички ние. ТОВА Е ИЗНАЧАЛНАТА СДЕЛКА - СВЯТ ИЛЮЗИЯ -> за СЪЩНОСТТА.
Това е океан без дъно - никога не свършва - противоречието в дълбочината на разглеждането е заложено още в основата на определението от горното изречение - че описанието се опитва да се съхрани единствено чрез разширяване. защото не може да "загуби себе си". Но именно кризите у хората са това, което клати описанието им - емоционалните кризи са едно ниво на "клатене", докато в интелектуалното клатенето се извършва от "парадоксите". Парадоксите са менталния аналог - когато едно лично описание е станало повече ментално и е почнало да се "подрежда" чрез постановки и принципи, както и да извежда общи положения...
И все пак - основното противоречие - ОПИСАНИЕТО НА СВЕТА е собствената ни ограда. То изпълнява функцията да дефинира собствения ни свят. То се стреми да се самосъхрани, защото Онзи, който го използва се Идентифицира с него, следвайки импулса на неговото собствено самосъхранение. И така се самоограждаме за всичко "различно" и избягваме онова, което не може да наврем в границите му.
И противоречието е, че чрез нещо, което го има, се опитваме да "мерим" онуй, дето въобще няма връзка с него. това е несъотвествието в самия фундамент. И оттам са всички "изкривявания".
Това е наречено примерно в НЛП чрез следната сентенция - КАРТАТА НИКОГА НЕ Е ТЕРИТОРИЯТА. Защото хората са забравили, че имат само КАРТА (символно отражение, организирано чрез символни описания), а не територия. територията е "оригинала" - но самата тя е също от описанието - поне за НАС, поне така както съм го извел тук в тия думи, но и както ще влезе чрез "прочита ви". Заради това МИСТЕРИЯТА (необяснимото, необясненото, парадоксалното) е част от МАГИЧНИТЕ ОПИСАНИЯ НА СВЕТА.
А опита да се намира обяснение, чрез стъкмистики е единствения изход при криза. Сещам се за един "човешки пример" - "изгубих детето си... моето дете... НИкога няма да намеря мира, докато не открия ЗАЩО СЕ СЛУЧИ?"... И на един такъв човек никога не може да се "обясни", че винаги ще търси "обяснение", а не СЕБЕ СИ. И естествено, защото ако имаше себе си, нямаше въобще такава фраза да го изрази.
Друга примерна фраза е "чрез стари неща, не могат да се стигне до "новите""

Проблема на излизането от личните описания е най-важната стъпка и фундаменталното общо съотвествие между всички системи за индивидуално развитие навсякъде по света - дали ще е ДонХуановски, или даоски подхода - това е само разлика в методиките. Всички възможни методики са описани в "книга на тайните" - там, зад конктретната основна техника се намират общите принципи за онова, що се нарича ТРАНСФОРМАЦИЯ. Под това име се спрягат обобщено процеси, бележещи самооткриването, че смяната на описанията на един човек са израз на неговата "смяна" - на неговия свят - следователно и ЖИВОТ. Това е и принципите на "държенето на МИСТЕРИЯТА" на фокус в който и да е модел. защото чрез мистериозното, чрез парадоксалното се поддържа всеки модел (описание) отворено... Разбира се имиа много хора, които се мислят за "отворени" - примерно чрез фразата "аз съм отворена за всякакви истини, всякакви тории, всякакви гледни точки, не отричам нищо, не споря с никой " - хубави думи, но основната им цел е да "държи крепостта" далеч от битката - това си е чиста форма на защитна реакция. А защитата винаги е израз на застой. Особено, когато се превърне в начин на живот.

Оттук произлизат и двете основни разлики в двата най-разпространени подхода
- ЕДИНИЯ - просто РУШИ наличното описание на света - чрез всякакви методи... И смисъла е не да се навлезе в "НОВО ОПИСАНИЕ". Това прилича на непрекъсната битка, заради това подобни хора често наричат обобщено себе си "ВОИНИ". Появява се описание - формира се... И СЕ РУШИ - търсят му се слабите места, търсят се недостатъците, ограниченията - това е индивидуална работа. Неосъзнато това има често форма на ОТРИЧАНЕ. А идеята на съзнателно отричащия се, е да се докосне до онова, което се формира в него - като израз на ОТГРАНИЧАВАНЕТО. Много хора наричат с лека ръка "как всичко било ЕДНО" - в социума това е най-разпространената и лесна за смилане фразичка. И заради това първия процес чрез който се самодефинира един човек в пътя му към себе си е именно ОТГРАНИЧАВАНЕТО от общото... ЗАЩОТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС НЕ Е ЕДНО С ОСТАНАЛИТЕ. Не е ЕДНО... всеки е АЗ и докато всеки е АЗ никога не е ЕДНО. Идеята на ЕДНОТО е съвсем различна, съвсем за друго място, но пък лесното й тълкуване е изгодно за съответни на това ниво хора - с достъпността й за мечтаене и за идеализирания й ореол, употребяващ се за изгодни чисто лични цели.

 - А другия е - чрез непрекъснато разширяване на личното описание на света, да се реши дилемата. огромен завой и безбройни отклонения в него. Но пък дава възможността за изживяване на случващото се. АКО ГО НЯМАШЕ ОПИСАНИЕТО НА СВЕТА< НЯМАШЕ ДА ГО ИМА И ИЗЖИВЯВАНЕТО. Между другото само да припомня, че е налице и задължителна част от описанието на света, която не е съзнателна, която е скрита.

ЛИЧНОТО ОПИСАНИЕ НА СВЕТА става център само при ЛИЧНОСТТА - То е полето в което тя е сътворила, за да съществува.
Елемента на готово описание, което приемаме чрез възпитанието и ученето, обособява груповия и социален живот. И е най-важното, което определя спойката между елементите в групата - разбира се до някакво ниво, до някаква степен. Но пък именно тя става основа, върху която се гради Индивидуалиста - първо чрез отхвърляне на социално приетата картина - това е своеобразен бунт, точно както са тийнейджърите и кризата на идентичността в тяхната възраст. Това символно Стоян го каза чрез фразата "БУНТА НА МРАВКИТЕ". Кризата на всеки тийнейджър е заради това, че е налице бунт, че е нужно някакъв тип отхвърляне, за да се постигне нова идентичност - като изход от противоречията... Но никой не е "готов" да излезе от общото - има само импулс, но опасността от "загуба" от отхвърляне все пак надделява и всеки един човек се примирява да бъде ОПИТОМЕН. Все пак обратния вариант е далеч по-неприемлив и е възможен само за онези, които при тях личността вече не е "ЦЕНТЪР".

Ето защо и много пъти съм казвал, че АЗ ви лъжа... Стоян също ви лъже. Не сме само ние - още много хора откровено ви лъжат, някои от тях са автори, а други самонабедили се вярващи, които дори не подозират че също се самолъжат. Лъжата се налага - онова, което най-често се прави, е да се "удари" по наличния модел, по наличното описание, като се навлезне в него и се посочат и изкарат наяве огромните му противоречия. Приемането на един модел - който и да е - е вече консервиране. това е вярването и вярващия. Той приема описание - наготово, но и веднага го употребява за изживяване - според него. заради това ВЯРВАНЕТО и Страхуването са толкова фундаментални понятия и определят и характеризират всяка разумна единица в етап на "нямане" - на личността - като част от ЕГОВИЯ етап в развитието (макар, че РАЗВИТИЕ всъщност няма) :)
Колкото до мен примерно - мога и съм правил всякакви описания чрез регулирани смени на състояния и оттам - гледни точки. И все пак свикнах с тяхната условност - просто я приех, осмисляйки "нещо", което се намира отвъд което и да е описание... Което определя всички описания, което ги създава, и заради което е факт всичко, което сега пиша в този форум и думите, които говоря.

КАРТАТА  НЕ Е ТЕРИТОРИЯТА.
НО И ТЕРИТОРИЯТА НЕ Е ИСТИНАТА....
Има трети елемент... :) Той е винаги общ, винаги е определящ всичко останало независимо от описанията винаги има ЕДИН ЕЛЕМЕНТ< КОЙТО Е ОБЩ. Каквито и да са личните филми, в които всеки живее, има едно нещо, което стои зад това... Винаги е едно и е винаги налице... дали някой ще се сети? :)
« Last Edit: декември 06, 2008, 12:07:39 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Описанието на света -
« Reply #1 on: декември 06, 2008, 12:17:59 pm »
 Някои личности го наричат Бог , други го наричат АЗ.

За моята личност , третия елемент е една мистерия.За мене разговорите между личности за третия елемент са просто изгубено време.Разговорите винаги ще си останат на нивото на представите и описанията.Това е тяхната природа.А третия елемент е от свят , който е извън границите на представите и описанията.В момента когато човек изгуби връзката със себе си и започне да се идентифицира чрез представите за себе си , той вече е изгубил себе си.Изгубването на себе си в света на представите мога да го представя чрез следната аналогия.Изгубили сте си шапката.Накъдето и да се завъртите, където и да гледате , това няма да промени факта ,че човек не може да види собствената си шапка ,когато тя стои на главата му.Ето това представлява общо казано търсенето на себе си.Да държиш в ръката си очилата си и да обикаляш стаята да ги търсиш.
А как ли могат очите да видят себе си...защото това което се вижда в огледалото е отразената от тях светлина.Така както очите не могат да видят себе си , така и мислите не могат да измислят себе си.Чрез мислене за самите мисли , винаги ще се достигне до някакъв извод за мислите, но той ще си остане винаги на ниво "мисъл".И именно това не ни отвежда никаде и ще си продължаваме да си стоим да боксуваме на едно и също място дълбаейки все по дълбока дупка.Третия елемент е онзи който е способен да излезе от полето което е определено от зрението или мисленето.Но опитността която придобива третия елемент не е нито на ниво "разбиране" нито на ниво "виждане".Този опит просто не може да бъде класифициран чрез представи...въпреки че вероятно си има някакъв термин за означаване на това явление , който на мене не ми е известен.


-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D