Author Topic: СТРАХА и СТРАХУВАНЕТО 1 - Дисекция и Анатомия, произход  (Read 4111 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
В най-общ смисъл, основните фундаменти по които може да се "измери", познае и изучава основната проява в ЕГО-етапа на съществуване - ЛИЧНОСТТА, са пет:
1. СТРАХ
2. ЗАВИСИМОСТ
3. ВЯРА
4. ОГРАНИЧЕНОСТ
5. ЖЕЛАНИЯ, СТРЕМЕЖИ, преследване.

познаването, задълбочаването  и изясняването съдържанието и взаимовръзките скрити зад тия пет абстрактни понятия, би дало възможност на всеки самопознаващ се човек да изучи проявата, значението и смисъла на проявлението им. разбира се това единствено би станало, само ако се мине през продължителен, систематичен, последователен и саморазширяващ се САМОАНАЛИЗ (интроспекция). За да има самоанализ на такова ниво обаче би могло само ако е налице една по-широка ( също и "по-висша") форма на идентичност, от която да се "изучава", наблюдава и опознава нейното подмножество - Личността. Именно заради това изучаването и изясняването на всички параметри на ЛИЧНОСТТА и СОЦИАЛНАТА Й  ФАЗА НА ПРОЯВЛЕНИЕ могат да бъдат възприети, осмислени и изразени в широта, само когато вече са израснати, надградени... т.е. когато те вече са осъзнат и осмислен "предишен етап" в развитието на всяка "единица СЪЗНАНИЕ" към САМОСЪЗНАНИЕ
=======================

И така - СТРАХЪТ и познанието ми за него.

Общи фундаментални обобщения и връзката с другите понятия
СТРАХЪТ - проява на изначален самозащитен импулс, изразяващ се на ниво психика като процес, наречен СТРАХУВАНЕ. Характерно за СТРАХА е, че е явление, което играе (или подтиква) към ограничение, свиване, отдръпване... или най-общо спиране и застой на психичния хоризонт на събитията. Смисъла на страхуването е да се изживее самоограничаването на идентичността, формирана и изживяваща се чрез ЛИЧНОСТТА. най-важното значение на СТРАХУВАНЕТО е, че е призвано да играе основната роля в самозапазването на вътрешната конструкция на АЗ-образа на всяка личност.

ЛИЧНОСТ - формиран в някаква степен на оформяне, определен образ-проекция, който привлича идентичността на Единицата съзнание. Идентификацията й дава възможността да се ПРОЯВИ в някаква форма на обкръжение, съобразно някаква среда.
За целите на психичното когато е налице някакъв образ-идентификатор, спрямо него веднага се оформя и негово съотвестващо му поле, в което този образ да се изяви. Това е основата на причината за КОНСТРУИРАНЕТО на вътрешния свят на всеки човек, играещ ролята му на РЕАЛНОСТ и която той самия прокарва през собственото му понятие ИСТИНА. конструкциите на вътрешния свят на всеки човек са с уникални характеристики. И в някаква степен на тяхната организираност, те на свой ред асоциират и допълнително придават достоверност на избора на ЦЕНТРАЛНИЯ ОБРАЗ в цялата схема, който вече се нарича "АЗ"-образ. Оттам нататък то придобива всички качества на "живо същество", включително и качеството САМОСЪХРАНЕНИЕ като изява.

 В конретно проявление, в конкретна среда, която най-общо се наричам ЛИЧНОСТНО БИТИЕ, страхуването е психичния аналог на специфични защитни механизми, играещи ролята на самозапазване на всяка вътрешно само-организирана система. Въпреки всичко обаче СТРАХА (в психичната си проява) играе ключова роля като Стопиращ фактор на развитието. Наличието му е естествена спирачка и бариера за спонтанни форми на разрушение на КОНСТРУИРАНАТА ВЪТРЕШНА РЕАЛНОСТ и в чиито център е нейната изначална цел - среда-територия за изживяването на централния "АЗ-образ".

Его-етапа на проява в развитието най-общо определих като го разграфих условно на "различни възрасти"- етапи. По условната скала на сравнителните механизми, определих символно този етап като възрастта на "МАЛКИЯ ЧОВЕК" заради очевидната аналогия с деткото поведение, наблюдавана и обобщена от мен във времето.
Открих също, че всички етапи пред които преминава всяка СЪЗНАТЕЛНА ЕДИНИЦА остават в нея и всеки следващ надгражда в някакъв смисъл останалите, като ги "обхваща в себе си", асоциирайки това чрез понятието РАЗШИРЯВАНЕ и което условно нарекох ПЪТ или ЕВОЛЮЦИЯ.
Човекът е комплексно същество - и битието му е многомерно и многопластово. идеята и моделирането на Комплексността е неизменна при разглеждането на някакво ниво на усложняване на който и да е модел (описание на света, през очите на автора си)
==========================
основно страхуването се изразява в две направления - активно и пасивно. А зоните на проява са физическо, емоционално и ментално ниво, като всяка си има своите си характерни особености.
Всички форми на страхуване са вид РЕАКЦИЯ и като такива за тях е нужен Стимул, съответно интерпретиран, за да се подаде "сигнал ЗАЩИТА".
Активната реакция се изразява основно чрез двете си крайни форми - АГРЕСИЯ и БЯГСТВО.
Пасивните форми на реакция са Стопор - психичен блокаж, който става и физически, а в емоционално отношение се изявява като криза и съответно психичен КОЛАПС. Опита да се дадат еднозначни разделения чрез еднозначни критерии е напълно условен, защото такива няма. Например съвсем ясно е, че кризата е съчетана дори може да е вид бягство, като ПСИХИЧНИЯ КОЛАПС е някаква форма на същото.
================================

общи маркирания и връзки между понятията и свързаните с тях явления, изведени дотук
Всички хора-деца се определятнай-често от един силен самозащитен заложен импулс, наречен общо "бягство". Какъвто е на физическо ниво в прякото си значение, точно съотвествие има и на психично.
Всяка самоорганизирана и самоорганизираща се система има изначален стремеж за самозапазване, самоподдържане, самосъхранение..  на ниво на несъзнавано това преминава в затвърждаване, потвърждаване.  Третия закон на термодинамиката ("закона за запазване на енергията" , импулса) е всъщност проявата на същото във физическата материя. 

    Първичността на този импулс в психичното обаче, е заради несъзнателността. Когато отсъства директна идентичност, тя е заместена от социално-личностния образ във всеки от нас. И той играе ролята на АЗ - просто в него се фокусира и центрира веднага битието. И когато импулса за "бягство" се появява, всъщност това е защита именно на социално-личностния образ. Защото на физическо ниво - при животните е налице идентичност с физическото тяло, но при човека не е така. Идентичността е вече чисто астрална - тя е широк набор от представно-образни и емоционално-реактивни схеми. израз на всичко това, в психично-вътрешния свят на личността, е страха - на физическо ниво - от нарушаване целостта на организма. А на психично - разрушаване целостта на АЗ-образа - независимо какъв е той. В това е и тайната на самозащитния рефлекс - че всъщност ролята му е да съхранява, да запазва. За целта в психичното се определя нещо като "граница" и се оформя вътре в нея една форма на "безопасен периметър" в която . Това най-общо се символизира като "личната защитна крепост" на социо-единицата.
Зоната на "малкия човек" е много малка граница - периметърът е малък, границата е направо "крепостна стена". Всичко за него е "опасно" и той непрекъснато е в състояние на "оцеляване" - разбира се става въпрос за изживявания. И те са налице. Това е и психичното изживяване на СТРАХ, наречено "Страхуване", то е свързано с образ на физическото усещане за болка и е просто модел за психично изживяване на болка. Това са изначалните основни елементи на всяка "жива система" и е част от силната обратна връзка на онова, което играе ролята на център. Защото психичния свят на всеки човек всъщност е нашето астрално ядро, проявяващо и използващо физическото тяло, но всъщност копиращо на ниво изживяване повечето от съотвестващите му самозащитни елементи и "рефлекси".

Отношението на "вътрешната възраст" и психичните етапи в психичното израстване са доста ясни, заради съотвествието. Примерно:
Условно "най-малките" имат най-първични и най-неосъзнати импулси. Самозащитните им реакции са най-остри и директни. Пространството, в което е битието им, е "тясно" и опростено и в него има място за "малко и малки" неща. Самозащитата е най-изострена, защото са раними и неустойчиви. Именно затова самосъхранението при тях е на особена висота. При тях в живота им се явява като основен показател "отношението" - към всяко нещо. В постовете на форума сами всеки може да прочете толкова ясно за колко много хора е именно най-важното да изразят отношението си "харесва ми", "хубаво е, кефи ме, приятно ми" (или същите в обратен знак) - в емоционално и чувствена насока. И - "съгласен-несъгласен, правилно-неправилно, вярно-невярно " - като интелектуалния вариант на отношението. Такива хора имат ясно изразена привързаност към конкретни образи - основните стълбове на които е изградена защитата им, оттам "света им". Освен че са раними, такива хора са и много зависими. Натрапчивото самозащитно изживяване "оцеляване" пък им придава форма на битието им във вид на "битка", на война. БЯГСТВОТО и АГРЕСИЯТА са двете крайни форми на активни защитни действия, като все пак са само насоки, защото има безкрайни фини нюанси между тях. И все пак са налице и общите признаци за разпознаването им. Агресията, ражда идеите за война, за битка - представата че има "атака" примерно под формата на "чуждо домогване" към собствената територия..... Понякога битка се води и за завоюване на "чужда територия" с идеята, под предлог, че виждаме нещо "свое" в нея.
 ЩОМ НЯКОЙ ВОЮВА, ТОЙ ИСКА, трябва му, изживява, че му е жизнено потребно онова, за което воюва. В зависимост колко е вживян в това и колко привижда в обекта на привързаност нещо от своите образи и недостиг, той ще е готов да отиде повече или по-малко далеч в битката си. Изживяването на битка е силно изпълващо, дори запълващо. А по време на битка, заради естественото центриране и фокусиране, се получава и изживяване на запълване. Света в такова състояние се "свива", опростява, изчиства се от наслагвания и противоречия. Дори в социален смисъл войната и битките са вършили работа по обособяване и сплотяване на общия егрегор, а това "дава усещане за обособяване, смисленост и единство" - все неща, които са винаги недостатъчни и стремени от хората в "детски етап". Заради това е явния факт, че най-големи поддръжници на войнствеността са групите-хора, които са в някаква форма на криза. Всъщност всички кризи са форма на ЗАСТРАШАВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА. И всички форми на изживяването на криза са предходени от засилващи се противоречия между несъотвествени различни несъзнателни импулси. По принцип "ума" на всеки човек има заложени механизми за справяне със противоречивостта. Но тия му функции са ограничени заради несъзнателността и действието по зададени алгоритми. Всъщност те са сравнително прости - при наличие на противоречиви импулси, ума избира "по-големия" потенциал, според важността, според нагласата.
    Множеството малки хора носят в себе си най-силната форма на усещане за празнота, във усещане за незавършеност, и компенсиращия импулс към попълване. Именно заради това са зависими - всичко, което им трябва, заради което те привиждат че живеят, винаги е "някъде извън тях", винаги се намира "някъде" или "у някой". Компенсиращия импулс към запълване се проявява като онова, на което социално е наречено АЛЧНОСТ. Но не в тесен смисъл - а в най-широк - стремеж да се прибира, да се иска "още и още", да се придобива. Това няма само материални изражения. Интелектуалното му ниво е "придобиването на знания и информация". А емоционално се проявява като "търсене на внимание", на значимост...
 Всяка форма на агресия, на експанзия е типична за "малкия човек", без да бъде основен белег. защото има и малки хора в пасивен вариант. Пасивния вариант е "свиване навътре" и се проявява като конкретика в симптомите на онова, което в психологията е обобщено като "ДЕПРЕСИЯ".

Всичко описано дотук е преднамерено опростена схема, защото всъщност тя е динамична и многопластова - на много нива. Именно заради обобщението на всичко това изведох с условна цел разбираемост и аналогия, описанието ми за "преден и заден фронт" и онова, което се "клатушка" между тях. Това го направих за първи път в разговора на ЕМЕН, след като известно време го нагласях за широтата на погледа ми и едновременно да го "вкарам" в тясната аналогичност на думите и образа им, така, както е при повечето хора. Всичко това е за целите единствено на свеждането. Но така го свеждам и на "малкия в себе си", защото иначе ще му се налага да "оцелява" и да се бори, изживявайки че му се нарушава целостта. това всъщност за него е умирането и СМЪРТТА.

Ето такава е схемата най-общо:
Щом има оформена АЗ-идентичност като какъвто и да е абстрактно-матричен образ, тя веднага влиза в самозащитни реакции и започва да оцелява. нейния статус е динамичен и е в тясна зависимост от сигналите от които е определила за "образец". Примерно малкия човек е нещо като таралежа - когато състоянието му е устойчиво, той се храни, движи се, функционира според схемата на това състояние. Но има заложен матричен алгоритъм - при някаква форма на усещане за нарушение на целостта му, той предприема познатите на всички ни защитни действия - свиване и оставане отвън на бодлите му. това е мека, или пасивна форма на самозащита. В живота около нас има маса примери за пасивна защитна реакция - свиване навътре. Именно при него човек пропада към "ЗАДНИЯ СИ ФРОНТ". За целите на самозащитата вътрешния ни свят "колабира" и понеже всичко това е форма на астрални процеси - изживявания, те следват вътрешния принцип според който КОЛАПСА е вид ДЕГРАДАЦИЯ - връща се "назад". Крайна форма примерно в изживяването на това е психичното явление "ПАНИКА", но изявата може и да е "дълга форма на свиване", която в широк, разтегнат смисъл аз вече наричам именно ДЕПРЕСИЯ. Свиването е налице, докато е налице изживяването на сигнала за опасност и тече, докато в някакъв аспект се намери сигнал за "равновесие" и тогава се 'спира". Изначалния смисъл обаче е "таралежа" да не остане свит, защото би умрял от глад (примерно). Защото при него "защитата и свиването на топка от бодли" е просто временно, преходно състояние, в което влиза, според обстановката, но после разчита, че атаката срещу него като се обезмисли и ще отмине, като той ще се "върне" в основното състояние. Но понеже става въпрос за психично,(астрално) и вътрешни изживявания, то при хората всичко това всъщност е показател за вътрешното им състояние. Или "Състояние на съзнанието"... Шри човека обаче се получава един капан и защитното състояние се оформя като "основно". Всъщност нещо повече - докато е налице "застрашаващ" сигнал от възприятията, загубата на опорни моменти, прави човека да се свива навътре (назад - регресия), докато някъде докосне някаква форма на "равновесно" положение между опасността и стабилността. Въпроса е, че след това го прави устойчивото си състояние и става неговия статус, по който протича битието му.

   Също като при таралежа, във вътрешния свят на човека има някаква форма на деликатен баланс, който може да се нарече "основно състояние" - Пре3дставлява нещо като (изживяване за) равновесие. И когато то е налице тогава се освобождават другите форми на проява и усещане за света.
Ако приемем че имаме някаква вертикална скала и ако в нея направим две формални точки, то между тях е налице примерна графика, с която символно да се представи зоната или полето на наличните състояния на изживявания за всеки конкретен човек. По-горната точка, ще я наречем "ПРЕДЕН ФРОНТ", а по-долната - "ЗАДЕН ФРОНТ". Някъде по средата примерно отбелязваме трета точка, която се приема за "състояние на съзнанието в конкретен момент - статус". Динамично това изглежда така:
Приема се, че предния форнт е възможната "най-широкото възможно състояние на съзнанието" за всеки човек. А "Задния фронт" е най-тясното, най-малкото му състояние. Състоянието на съзнанието във всеки момент е подвижно и се променя според условията и сигналите, които получава и интерпретира, според множеството сложни заложени матрични схеми. Щом е налице някаква форма на синхронност, на баланс, на липса на противоречивост, налице е възможност за разширение и статуса се премества към "предния фронт" - тогава човек се разширява, чете, гледа нови неща, отваря се, защото не е застрашен. разбира се отваря се дотолкова, доколкото му позволява матрицата на страха и самосъхранението. При някои хора тая граница е много тясна, т.е. амплитудата между задния и предния им фронт е малка и относително те са винаги близко до задния си фронт. такива хора можете да познаете по непрекъсната им проява на тревожност и страхуване. Има маса хора, в моя живот срещнах главно жени, които познавам и са много характерен пример за това. Страхуването и поддържането на страховете са станали направо стабилно състояние, в което всъщност едно малко дете е навлезнало по време на развитието си, но не е могло да ги израсте, да ги надрасне. И остава там. нещо повече - в някакъв момент това е изиграло някаква защитна функция в дадения миг - "тогава", но застиването в това състояние, го прави стабилно и после с механизмите на самозащитата все повече се затвърждава. И става "модел за постоянно състояние на съзнанието".
Има и хора при които "дистанцията между Предния и Задния им Фронт" е много широка и променлива. В "големия" си мащаб такива хора в състоянията на предния си фронт, докосват на моменти много ударни пробиви на балона в който са потънали. тогава всъщност този балон е доста разтеглен и е доста неустойчив. Дори на моменти се има пробиви и потенциала на тия хора към свобода и широта, може да се изяви. В такива състояния хората пишат музика, творят, правят открития, защото потенциала стоящ в тях е бил неизявен. А точно в тия състояния е възможно той "да бъде пуснат", да работи. такива хора правят, говорят и пишат неща, които са израз на онова, в тях, което е било задушено заради страха, оцеляването и свиването. такива хора в малките и редки мигове на "предния си фронт" правят уникални пробиви и следите, оставени от тях са изключителни. Но неустойчивостта на състоянието го прави да бъде много зависимо. И при най-малкия сигнал за опасност, балона му отново се втвърдява и колапса навътре става явен и налице. Защото импулсите и матричните схеми играят ролята на двигателя за сметка на липсващото самосъзнание и самоуправление на всичко това.

това е основата на "невротичния" човек - това е една много интересна форма на самозащитен балон в който едно дете потъва , уж да се защити от нещо, но после при всяко изживяване на опасност то се връща в него - и после този балон става капан. Детето започва да го "НОСИ СЪС СЕБЕ СИ". И губи досега с реалността. нещо повече - този балон започва да оцелява, вместо човека вътре в него, защото вътре в балона малкото дете, присвоява на състоянието си на съзнание чрез съответния образ,в паметта, изживяването и формира своята идентичност. така идентичността остава СВИТА и "застинала". В живота може да се наблюдава в т.н. традиционни хора, консерваторите, хората които винаги ще изразят една статичност, като тяхната представа за стабилност. това са хората на които винаги им трябва - опора, търсят рецепти, търсят сигурност, търсят "правилно", добро. Търсят еднозначността, простотата и елементаризма. Много ограничените от тях - с малъм ограничен балон - общо в социума се наричат "глупави" или "ограничени". това са хора, за които социума е някаква уголемена форма на техния собствен балон. такива хора всъщност нямат нищо собствено - те са застинали в груповата си фаза на състоянието на съзнание и пашкула около тях е етапа в който са те самите.

Не изразявам никакво отношение - това е етап и като всеки етап това е преходно състояние. В несъзнателните етапи в развитието движението и процесите са много близки - оттам е и обобщението им - по общия признак. защото такива хора нямат идея нито кои са, нито какво точно говорят. Нивото им на мислене е повърхностно, чувствата им са главно импулси от които те се клатушкат в изживяванията си, като това се наричат "НАСТРОЕНИЯ". Не знаят какво могат да направят, често не знаят защо го правят. такива хора са основата на всяка религия, на всяка патриотщина, на всяка партия, те имат нужда от "кауза", от нещо, което да им привлече вниманието и да е магнетично. И щом го "намерят" и се вкопчват за него. Този тип несъзнателна форма на битие дава проявата си като "фанатизирането". Активната форма на същите е много борбени, напористи хора, хора, които не могат да стоят без работа, без да са въвлечени в някакво движение, в накаква тръпка. По-организираните от тях са много целеустремени, набелязват си цели, по-знаещите от тях - и средства за постигането им. това че днешното общество подава един универсален образ и посока за такива хора - ПАРИТЕ (наречено бизнес) е само неизбежно следствие на основната идея на тия обобщения. Както се вижда "правенето на пари" отдавна не е посока за набавяне на средства за живот, а се е превърнало в една игра в което лакомията и алчността просто намират своята изява в точна и ясна социално посочена конкретика.
   Вътрешната зависимост на този тип съзнание прави така, че те да имат силна нужда от такива като тях. Избора им на образи, израз на собствените им потребности от запълване е социално и групово формиран и това ги сплотява. Отделно вътрешните им образи могат да бъдат разигравани в предварително формирани схеми и то - помежду им. това се означава като "РОЛИ", ролите са обединени в "ИГРИ", а избора на конкретна роля в конкретна игра в даден момент, оцветен и проявенв някаква конкретика на изживяването, нарекох общо "МАСКА". Сбора от всичко това е социалното битие - във всичките му форми и прояви. безкрайните взаимовръзки и прояви на всичко това в широк смисъл, се нарича СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ и обхваща почти целия живот на социалната псевдоединица. Нея пък аз нарекох ЛИЧНОСТ и използвам често общия условен етикет - СОЦИАЛНО-ЛИЧНОСТНО състояние на съзнанието.
масата от тия хора образуват днешното човечество и нивото на отношенията в него е точна проекция на усредненото състояние на съзнанието на отделната псевдоединица (ЛИЧНОСТ) в него. Готовите шаблони, които всяка социо-група подава на всеки неин "нов член" са онова, което оформя вътрешнообразните схеми, по които този нов член започва да определя и интерпретира битието си. Готоввите схеми се подават на всеки човек още в най-ранната му възраст. И заради това те много бързио привличат "празното" и страха на мялкото дете, и му дават една готова схема за идентификация, за идентичност. така идентичността се привързва към социалните роли, отношения, функции и... се почва проявата им, следователно и "защитата им". Социобитието всъщност е изява на подадените с възпитанието матрично описание на света, в което да бъде оставено място за изява на личнопредпочитаната и потребна схема на проява на отделната ЛИЧНОСТ. Затова днешната култура става толкова широка по мащаби, защото за да се запази в някакъв смисъл, тя трябва да подаде много разнообразни схеми за идентичност. Нещо като "КАТАЛОГ", който обаче не може да побере повече разнообразието на "търсенето". Всяка маска, изразяваща една представнообразна идентичност носи изживяване. Но изживяванията се изчерпват - силата им да са самомагия, е в нещо като непрекъснато затихване. И представнообразния балон в който всеки човек живее, може да оцелее само когато се сменят образите на идентичността, като се оцветяват в различни бои и дрехи различните маски и различните роли за изживявания. Общото обаче си остава ПОТРЕБНОСТТА ОТ ИДЕНТИЧНОСТ и тя да се намира в ПРЕДСТАВНО-ОБРАЗНИТЕ СХЕМИ, заложени чрез възпитанието, културата и Ученето. По този начин винаги е налице едно непрекъснато поддържащо се догонване. И винаги така "каруцата се държи зад коня", щом са вързани в една система, каквато и да е скоростта им, състоянието на системата гледа да се самосъхрани, самозапази. така отстрани каруцата вечно ще "догонва" коня, защото са взаимообвързани това да не може да се случи. В този смисъл - докато всяка (не-)съзнателна единица има птребностт от идентичност чрез образ, заради изживяването му, винаги ще са налице и такива образи, подадени "ОТВЪН". И социото винаги ще е налице - докато съществува потребността от него.

Социото - това е всеки един от нас - това не е нещо "отвън". Ако нямаше вътрешната ни потребност да се подхранва, нямаше да съществува и тази форма на съответната му изява. Социума, се крепи на всеки един от вас. Всеки дъх, всеки досег с образите ви, го раждат и поддържат ЖИВ. Всъщност Егрегора това е уголомената проекция на всеки един от вас. без елементите си, той не би съществувал. Това е една детска градина, която съществува, заради потребността на "децата" - и те се явяват основните потребители, организатори, техен е декора, образите и всичко останало...
« Last Edit: януари 29, 2009, 09:53:55 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
формално продължение от тук -> http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2343.msg20297#msg20297

Това е една от смешните страни на днешното обществено мнение - намирането на компромисното положение върху понятието "ЗДРАВ"... и спрямо него "кое е болест". Разбира се, независимо от това, че го намирам смешно и дори наивно, много добре си давам сметка, че за социалния начин на живот това е изключително важна и крайно наложителна мярка.

В повечето време от живота на хората става въпрос всъщност за ИЗЖИВЯВАНИЯ... НО ТЕ НЕ ЗНАЯТ ЗА ТОВА. защото за да се различи нещо, трябва да поне веднъж човек да е видял света без същото това "нещо". За да се различат вътрешни процеси е необходимо да е налице "изучаваща ги" форма на гледна точка, в която когато човек "гледа през нейните очи" да са като Очи на "страничен наблюдател".

Страховете и Страхуването е човешки феномен. разбира се това го има при всички живи същества, но единствено при човека е издигнат на психични висоти, свързани с възможността човек да ИЗЖИВЯВА ПЪЛНО и КРАЙНО вътрешните си светове, след като ги е населил в призраци и за които той не може дори да си позволи да "ИЗУЧИ"!!!!

Както написа Спирит-Феликс скоро, за явлението "заучена безпомощност", страховете на човека са хем част, хем и по-голямата сестра, на описаното в примера за кучето, слона и опитите да бъдат вързани и след това - "ДА СИ ОСТАНАТ ВЪРЗАНИ ПСИХИЧЕСКИ". И това е смисъла на притчата в текста за "слона и кола, за който бил вързан". И това че при "павловските" второсигнални рефлекси" това е забелязано и експериментирано за първи път, нещата са свързани по един вътрешен начин...

Още от най-ранна възраст е налице идентификация с изживяванията - това е при всяко дете. това измества целия вътрешен свят на съответния човек в посока, и най-общо словесната формула е "АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ИЗЖИВЯВАМ". Разбира се че е напълно естествен този процес, защото първите явления, с които един човек започва своята идея за някаква форма на АЗ - са именно изживяванията му. Формирането на изживяванията е на простия двоичен и първичен принцип - "ПРИЯТНО - НЕПРИЯТНО". Въпроса е обаче, че вместо да се изживее като етап, социализацията на всяко дете впоследствие предлага ЕДНА СОЦИАЛНА РЕАЛНОСТ НАСЕЛЕНА И ПРИГОДЕНА ЗА СЪЩИТЕ ТАКИВА ИЗЖИВЯВАЩИ ДЕЦА. И това изиграва ролята на СТОП-ФАКТОР....

И ако си мислите че на посочения видеоклип ( http://www.youtube.com/watch?v=Hn_BjXzLY1k ) нещата са пресилени или пък крайни, искам да кажа че всяко дете това го е изживявало в себе си. Искам да наблегна на нещо важно - става въпрос за ИЗЖИВЯВАНИЯ... изживявания, които за изживяващия ги са неговата реалност - единствена, цяла, пълна и..... в този миг това е АДА - това е ужаса. След това мощтта и силата на това изживяване се "ЗАПОМНЯТ" - именно това се запомня - комбинацията от сетивни сигнали, но НАПОМПЕНИ ОТ СИЛАТА НА ИЗЖИВЯВАНЕТО се запечатват в комбинация. И след това по силата на естествени матрично-заложени невронни особености, при някаква форма на наподобяване или пък интерпретиране на процеси или явления от действителността, се извикват спомените,... но уловката е, че в тия спомени за ТРАВМИРАЩОТО СЪБИТИЕ се вика целия пакет - а в него най-голяма сила имат именно ИЗЖИВЯВАНЕТО. И това е само началото. Когато това припомняне се повтори няколко пъти, се затвърждават невронните вериги, които го обособяват и то става все повече устойчиво. И се попада в нещо като омагьосан КРЪГ - интерпретацията извиква готовия шаблон на спомена-изживяване, той пък със силата и мощта на изживяването, разтриса поведението... и това също бива запомнено.
    Условното описание на този процес отива вече в продължението му. Понеже е налице възможността при претоварване и напълно поглъщане от изживяване, мозъкът разполага с заложена структура, според която той може да "изключва". За целите на самозащитата, в психичен план се проектира като възможност съзнателната ни част да изтиква от полето на съзнаваното всичко, което е "опасно" и би довело до "изключване". Това е също заложен мощен защитен механизъм. И е в основата на това, което се нарича НЕСЪЗНАВАНО... Защото съзнанието изтиква в несъзнаваната си своя област всичко, което по някакъв начин "застрашава". И... се набклюдава феномена, при който вече има "вторичен страх" - нещо като СТРАХ ОТ СТРАХУВАНЕТО... Страх от това  - да не се получи "онова силното, дето ми се отключва и което преживявам че УМИРАМ"... И се получава все повече следното - СТРАХУВАНЕТО Е ИЗЖИВЯВАНЕ, но се получава страхуване и от изживяването на страхуване.  :)
Всичко описано до тук е само обща и условна схема - като една широка форма на обобщение с която обаче да е налице всеки сам за себе си, при наличие на воля, зрялост, да го напипа у себе си - като конкретен вече негов собствен механизъм.
искам да спомена - че независимо от разнородностите при конкретиката на всеки човек, механизмите при несъзнателните процеси текат по общи структурни схеми. И по този начин могат да бъдат обединени от принципни положения. А те пък, в някакъв смисъл, могат поне като начало да се използват за да се напипа връзката между общия принцип и конкретиката при отделния човек.

знаете ли, всъщност с повечето от хората с които съм говорил и са ми имали доверие, всеки път, когато започвах разговор за "страховете им" и се спъвах в преградата им. Понякога не само спъвах - а направо се блъсках в стена. Повече от 6 от сегашни участници в изворите, които ми бяха разкрили себе си доколкото успяха в лични контакти, щом се стигнеше до разговори за страха, се издигаше барикадата. Значи нямаше никакъв проблем да се говори... ама за общи положения, за "другите", за това кой го било страх, защо... Обаче за собствените страхове  е примерно "...аз!!!??? да се страхувам??? неееее - че от кво да се страхувам?...". Или пък "... мен вече от нищо не ме е страх" - това второто е повече "от мъжкия модел"...
не е идеята сега да коментирам кое, какво и защо е... казвам само чисти наблюдения. С тях насочвам четящите в посоката на явлението ОТРИЧАНЕ, като израз и проява на процеса, наречен от ФРОЙД "Изтласкване" ( едно от фундаменталните положения на ПСИХОАНАЛИЗАТА). Отричането се забелязва навсякъде в живота (разбира се за очи, които са в състояние да го видят). То е също защитен механизъм и е в тясна връзка с явленията които условно описах досега. Най-силно и най-явно е да се наблюдава при НАРКОТИЧНО ЗАВИСИМИТЕ ХОРА. Най-характерно в изявата си е чрез емблематичната фраза "АЗ НЕ СЪМ ЗАВИСИМ ОТ НИЩО". Не ви ли напомня за една спомената от мен по-горе фраза-цитат - "АЗ НЕ СЕ СТРАХУВАМ". да не говорим, че зависимостта и явлението ПРИСТРАСТЯВАНЕ са също част от фундаменталните за схемата ми на СТРУКТУРАТА НА СОЦИАЛНАТА ЛИЧНОСТ, в която тя е една от петте аспекта на битието й.
    Отричането е по отношение на всеки един от тия аспекти, и е онова, което пази от самите нас, своята си крита с години (дори животи) "тъмна" страна... Крием я, докато все повече я пълним с "КОШМАРИТЕ и ПРИЗРАЦИТЕ СИ".

 ПРИ Вътрешното изучаване на света на всеки човек от него си, е знаков момент, работата със собствените страхове. Най-големите грешки, които се правят обаче при това обръщане към себе си, е самозаблудата, че страховете означават просто "обектите" от които се страхуваме. В подадената таблица по-горе, макар да е голяма, тя не е изчерпателна... И никога не може да бъде. тя е създадена само за целите на изучаването и лечението на най-крайните прояви, при които е налице обсебващи целия вътрешен свят мощни процеси, и проявяващи се в поведението - от импулс към физическо бягство, до тежките форми на "СТОПОР" - "вътрешно бягство чрез изключване". А всичко това са ИЗЖИВЯВАНИЯ, които за изживяващия ги са РЕАЛНОСТ. И той не може да си позволи да "различи" изживяванието от реалност БЕЗ ИЗЖИВЯВАНЕТО, от РЕАЛНОСТ ОТВЪД ТОВА. Естествена връзка към описаното е и разпознаването на страхуването през обекта на това страхуване.
СТРАХ-УВАНЕ - от ХХХХХ - вижте в таблицата по линка към темата ФОБИИ кои думи се повтарят - > "СТРАХ от..."... Обаче вижте и кои думи в таблицата привличат вниманието - обектите чрез които този страх се проявява, се показва на "светло".
Ако някой от вас вече е опитал да се обърне към страховете си, няма как да не е разбрал, че СТРАХУВАНЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ като се използват за справяне с него обектите чрез които то се проявява. Ако се работи в направление "СТРАХ ОТ ТЪМНОТО" после, ще се прояви чрез друг "обект" - ще излезне примерно като страх от насекоми... или височина. СТРАХУВАНЕТО и реакцията и отношението към него е всъщност центъра на всяка вътрешна работа. това е "АТАКА КЪМ САМИЯ ЦЕНТЪР" а не към което и да е от безкрайните точки по периферията му. защото и да се "удря" (работи) по която е и да е проява, идеята е да се използва тя като НАСОЧВАЩА, като мост към това, което стои зад нея и което аз наричам "център, осособяващ не само тая проява".. Център - ОБЩИЯ МОМЕНТ между избрано множество от подобни явления.
 ================================================
Ще спомена и още нещо за страховете:
Ще използвам пак видеоклипа от горния посочен линк - като обърна внимание на реакциите на публиката, гледам доста хора се смееха, а други можеха и да съпреживяват, защото някаква форма на резонанс им "завибрирва" и им "напомня" за нещо от самите тях.

Ако няколко човека се съберат и си заговорят за страховете си ще е налице пълно недоумение - най-малко. защото образите на запечатаните страхове у всеки човек идват от детството му. Всъщност те може и да идват и от преди зачатието му - някои са готови схеми от матричните невронни схеми на страховете на родителите си. Въпреки че най-големия пренос на страхуване, става именно чрез социализацията и особено от РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА. типично е явлението при което страховете на майката (примерно) се проектират и пренасят и у децата. Типично е именно при при обособяването на идентичността с майчинството като роля за изпълване, да се провокират спрямо децата именно прикрити детски страхове от жената-майка. И чрез отношението към децата те се откриват и обособяват вече по някаква конкретика. По същия начин се предават и се наслагват към заложените предродилни невронни връзки в същата посока и става нещо като конкретен "микс". Всичко това може да продължи до безкрай. И то продължава - десетки поколения, подпомогнати от социалните процеси, от културните нагласи. Вижте колко много страхове има и в типично социален план. И расовата или етническа омраза е именно явление свързано със страховете, раздути в ЕГРЕГОРИАНСКИ МАЩАБ.

Но мисълта ми беше - виртуален пример при който да си представим как четирима души са седнали на маса и всеки един разказва за страховете си. Един ги преживява, но другите ще имат крайно различни реакции... но дистанцирани. А той изживява нещо си.
най-важното при насочването на човека към собствените му страхове е да излезе от шаблона на ЛОГИКАТА и да търси оправдание в нещо... Защото задължително СТРАХОВЕТЕ НА ЧОВЕКА СА ИРАЦИОНАЛНИ. Когато човек започне да се САМОДИСЕКЦИРА, неизбежно се стига до излизането на неща, които да са толкова отдалечени, нелогични, безсмислени... прикрити и припокриващи се по разни странни и различни начини... че търсенето на връзка е просто "мисия невъзможна" И човека преди да направи това, трябва вече да е отработил в себе си едно задължително УМЕНИЕ - умението да се ПРИЕМА ЯВЛЕНИЕ, без да се търси връзка, оценка, сравнения или етикети. Просто се оставя както е "НАМЕРЕНО" - разкрива се, после се оставя. Важното че е изкарано на светло, на фокус. Опита да се анализира веднага, да се шаблонизира, да се вкарва в схеми или постановки е крайно подвеждащ и запраща вътрешната работа в чисто егоистични дебри. Опита да се замести САМОДИСЕКЦИЯТА чрез разни форми на интелектуален псевдо-само-анализ е също част от традиционните капани, които вече вкопчените в интелектуалното "деца" са се научили да се прикриват.

 
« Last Edit: януари 29, 2009, 10:29:33 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.