Author Topic: за момента, в който преминаваме отвъд страха..  (Read 2652 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
и се чувстваме всемогъщи без граница..сякаш всичко изчезва. И буквално при мен лично се появяват черни петна, като това се случва в момент на възбудено състояние или моменти с особена емоцинална натовареност. Навярно при всички е така.. но интересното е, че веднъж преодолявайки опасения, страхове или квото е там преминаваме едно ниво по-нагоре, доближаваме се до мисията си вероятно, конструктивните и живителните ни сили се задействат максимално и е възможно да бъдем оптимално продуктивни. Вярно е, че страхът е една от най-разпространените прояви на малодушие..И разбира се всеки си има свои страхове или поне ходове, които се абстрахира да предприеме или колебания , които причиняват морални язви и разяждат съзнанието.. гадничко е , но се изискват изключителна сила на характера и духовен стоицизъм, за да се решим да рискуваме .. :)

Offline shri1

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 13
Ако страхът е начин да не се чувстваме всемогъщи, то страхът е нещо добро, което ни пази от собственото ни безумие, защото ние не сме всемогъщи.

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
а чувал ли си мисълта, че..
"Our deepest fear is not that we are inadequate, our deepest fear is that we are powerful beyond measure" .. I believe it :)
..:: By Believing One Sees...Faith Precedes The Miracle ::.. :)

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Страха си е цензура...във всяко едно отношение...
хората, които се борят със страха - си падат екстремисти...
хора, кото го преборват - са си луди екстремисти...:))

Не е за всеки, това ми е мисълтта. Страха ни държи в така красивият сапунен мехур, в който си живеем...Живеем си кротко в него, свикнали сме му...цял живот на това се учим...да ни е комфортно, да ни е познато...отглеждаме си и пазител на тази реликва...къде съзнателно, къде несъзнателно...всеки си изгражда неговите граници на екстремизъм...страхът е средството-пазач...няма начин..всичко си е навързано...ръка за ръка...или ръка за крак :) както дойде..

Колкото по голям страх, толкова по-голяма цензура, толкова "по-земен" човек...пазим си кожичката...ми нормално :)...така ни е скъпа...нищо, че е преходна...тя си е наша...трудно е да се рискува...трудно е да се пуснеш в непознати води...да се обърнеш срещу истинкта си за самосъхранение...та това си е жестока битка...но на всеки се случва...рано или късно  :knuppel2: всеки се изправя срещу страховете си...

Какво може да стане?!?!?! Много неща...но първото е ..."пук"...край със сапуненият мехур...кой може да кaже дали е за добро или лошо?
Тези щуротии на Кастанеда за нивата на преодоляване, до постигане на пълното просветление...има някаква доза истина, разбира се...има си път, който да се извърви...ама той не е единствен...
Има много пътища...кой какъв ще хване си е проява на свободна воля. :)
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
амии аз да то кажа.. гледам да се откъсвам от капсулираното пространство на "сапунения мехур" както ти го наричаш.Ако човек не се откъсне от познатото и не се потопи в дълбините на непознатото, на неизвестното, на тайнствеността няма да усети какво приключение всъщност е животът. Още повече, че е известна максимата - колкото повече страхове, толкова по-малко мечти и смели начинания в стремежа си да ги осъществим. Когато човек се абстрахира от опасенията си и напусне херметизацията на пространството на сигурността, тогава осъзнава, че живее с цялата си живителна сила и използва целия си потенциал.. открива , че е могъщ отвъд граници. Иначе няма да познаеш себе си.. аз така го чувствам.. ( съдя по себе си, но вероятно всичко опира до характер и личност в случая) :)

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
:) всичко опира до "характер и личност " винаги.
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
Re: за момента, в който преминаваме отвъд страха..
« Reply #6 on: февруари 04, 2009, 11:19:51 pm »
и все пак вероятно има някакъв оптимум по скалата... хм