Author Topic: какво става, когато оставяме "СЛЕДИ"  (Read 3493 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
какво става, когато оставяме "СЛЕДИ"
« on: декември 17, 2008, 10:36:20 am »
Понеже прочетох "кой, какво не го интересува, кое е безсмислено, на кой какво му стига", аз ще напиша собствените си мисли за "това, което ме интересува мен".

Като чета предходния и множество други постове, в този или други форуми, като слушам, виждам или наблюдавам хората си давам с метка за себе си за някои неща. Казват, че човек ставал човек, когато бил сред хора. (A може би означава - "че става като тях, след като се мери по тях"). Но пък сред хора най-лесно е човек да "сравни" - формално-неговото, според тяхното. Така, че използвайки знаковия пост преди мен, ще се възползвам, за да кажа кой съм аз.
Всъщност човек изразява себе си непрекъснато така или иначе. Дали ще говори за себе си с думите, дали за една или друга тема, за един или друг човек, или просто ще говори за каквото и да е - човек през цялото време само за себе си говори (фори и когато мълчи). Той може да не знае, или да не разбира това, и все пак всеки човек няма как да не изразява единствено и само себе си.

Доста хора срещнах под една или друга форма - именно заради особеностите на интернет. И все пак периодично използвайки всичко това в работата по себе си, неминуемо се натрупват някои... да ги наречем разлики в облика на "отсрещния".

Аз например и досега не мога да разбера как на някои хора им е достатъчно "ПРОСТО ДА ИМАТ МНЕНИЕ".
Да си имат мнение - и то на всяка цена да е тяхното, да е сигурно, че е тяхно, да е ясно че е тяхно. Може би допускам, че някои хора не са имали свое мнение десетилетия наред и... за тях е голяма победа да изявят такова. Може би - са били притискани да "живеят заради някой друг, за някои "други"". Всичко може да е... просто аз не съм такъв. И мога да кажа единствено и само за себе си. Никога не съм съществувал без свое мнение и за мен това е толкова изначално положение, че ми е трудно да допусна как е възможно "него да го няма".
Гледам "мненията" на пишещите и си казвам - добре -това е моето мнение, но нима само това е достатъчно? - Та това така или иначе винаги е било факт. Дали е защита на нечие мнение, или на своето - мнението винаги е налице и си съществува. И дори не съм се питал "възможно ли е да не съществува човек, без да има "мнение" някакво, без да се изрази - както и да било... 
Интересно, дали не е важно толкова мнението за онзи, който не му достига идентичност. И да му е потребно чрез мнението си, да изрази именно това. Та нали заради този процес - на идентифициране с мнение - е въпроса за "защитата" и явлението "СПОР". И именно заради това се получава, че когато някой изразява несъгласие, или пък доводи противни на "аз-мнението" на някой, се пробужда и "сигнала за опасност" - активна или пасивна отбрана и агресия, съгласие, отказ, отхвърляне.
Допълнително към всичко това като се чете мнението на някой, дали се вижда доколко то е негово, доколко той е "изгорял" в него, доколко той го е преоткрил. Изразяването с шаблонни думи и фрази, и други елементи, достатъчно говорят дали изразяващото се мнение носи "аз-идентификацията", дали е заимствано, дали е повторение, дали се цитира, дали се 'вярва', дали се изживява, доколко стои върху практика, доколко е на въображение и "искам", доколко е на възпитание или заучено... Да не говорим за хората, които се изразяват творчески, които "горят" и е ясно че и чрез думите също ще си личи това, защото всичко изброено дотук се "отпечатва"... най-важното обаче си остава визията, която е толкова явна, доколко всеки автор е пристрастен към израза си. Това вече е отношение и това според мен и от космоса може да се 'види'. А т.н. "мнения" - харесва ми, кефи ме, великоооо, съгласен съм, браво, глупости, не е вярно, не е така, така мисля, така смятам... Или "мнения" на защитници на групови и социални каузи, идеи, вярвания, митове... Има хора, дето ако напишат две изречения и вече това е постижение, много велико... И цялата тая "дъга от цветове" се отпечатва - в написаното, говореното, в живота...

Всъщност какво ли е това "МНЕНИЕ" - изразяване на позиция, отношение, на опит, на обобщение чрез някакво изразно средство - каквото и да е. Но за да има някой "позиция", първо него трябва да го има. А изразяването на "мнение" всъщност е една автохарактеристика. Чета, че някой бил против да (му) се "анализирали" мненията. Може би някой е против да нарече колата си "негова"? В моята кола примерно, още като се влезе веднага хората , които ме познават си казват че вътре е точно като мен - разхвърляно, прашасало, но удобно и практично. Стаята, в която работя и често прекарвам в нея 10 и повече часа, и от която в момента пиша всички тия думи, също е така, подредените и чистниците биха се скандализирали, ако надникнеха, но за мен това просто не е важно и не смятам да му отделям какото и да е от времето си. Постовете ми - били точно като мои. Имал съм си стил и не можел да се сбърка. Думите ми, действията ми, когато мисля, когато говоря, когато действам, когато дори спя - всичко носи моите кодове, във всичко се отпечатвам това, което съм. цялото ми ежедневие носи моите кодове, то е моят "отпечатък". Е... и какво от това. Аз съм открит човек и не виждам нищо за криене. И когато някой се интересува от мен е много лесно да "докосне" каквото и да е от това, което съм аз, и да разбере КОЙ СЪМ думите изразяват живота ми - вече съм очистил компромисите и позицията ми към реалностите и ежедневието са ясни чисти и недвусмислени.
 Разбира се, има друг фактор - с това, че мнението на хората изразява дори и това, което е скрито дори и за тях. Изразява дори и онова, което не са написали. Изразява дори и онова, които  биха искали "да не изразят". А всъщност е толкова просто - не може да се "скрие". Ако един човек разполага с 10 ябълки и покаже на света че той имал примерно 6 от тях, то тия които знаят колко са всъщност ябълките веднага по показаното, ще разберат и колко той "не е показал" - по примера - 4 броя. По същия начин стои и аналогичното обобщение за истината и лъжата - когато някой лъже, то по характера и особеностите на поднесената лъжа, може да се изведе и онова, което е скритата истина. И макар това да е елементаризирано просто давам условен пример, че когато някой изрази каквото и да е - по изразеното може да се проследи не само неизразеното, но да се стигне и до тоя, дето се изразява - до автора. Защото по принцип всичко изразено тръгва от изразителя... и по същата нишка, може да се проследи "наобратно". Въпроса е когато често обаче има хора, които живеят в примерно два свята. Понеже едно от най-неуловимите и тайнствени неща в битието е да се улови тънката и деликатна "разлика" между фантазно-сътвореното, изживяно като РЕАЛНО и онова, което е отвъд него. И така не ми е трудно да видя достатъчно отчетливо кой, е така. Думите, изреченията, смисъла им, посоката, изказа, линията на взаимовръзките в използваните понятия, подбора им, дълбочината на проникването и откриването им, логиката  - всичко това не са празни думи, те изразяват една "картина" в моите очи - те изразяват едно друго ниво - на отпечатъка на човека, който пише. тия елементи стават неговите щтрихи на потрета му. И тоя портрет аз не го правя - той си го прави сам. Именно това е уникалността. Един следотърсач, като гледа следа от обувка, той не прави този, който е отпечатъка и който носи на крака си обувката. Но по дълбочината на отпечатъка, издава неговото тегло, според размера - други белези. Ако внимателно се задълбочи човек върву наглед дребни неща, всички те издават някаква характеристика, но събрани заедно в един цялостен образ, могат да "кажат много неща". разбира се това е въпрос на интерес. Е - аз го имам - точно тоя интерес :) .

Ние живеем в свят на материална среда. Има много видове материя, енергия, полета... НО всичко което правим всъщност е нашия "отпечатък".
Марксизма въведе елементаризма според който "битието определяло съзнанието". Учих го това и ми го повтаряха и доказваха, колко било очевидно. И си е така - вярно си е... за някои хора. За хората без друга идентичност - отпечатъка ими служи за такава. Но как така един "отпечатък", ще формира "автора си"? Как нещо може да съществува само по себе си, след като "произлиза" от мен, че то е мое производно. Как този пост примерно би съществувал, ако нямаше "кой да го напише". И дали има нещо по-естествено от факта, че думите, изреченията в него носят отпечатъка на това, което съм АЗ.

Например хората с обоняние не могат да ме сбъркат според миризмата,(но аз не съм миризмата). Хората със слух, веднага биха познали гласа ми, стъпките ми( но сами по себе си тия двете не съм АЗ). Хората обръщайки внимание на различни неща, ще ме разпознаят пак чрез "моя код". Всъщност и във времето всеки човек оставя следи, и то такива, според които той може да бъде "разпознат". Познанието за разчитане на "следите" е древна наука, но е елементарна в своя принцип, защото изразява взаимосвързаността между автора и следата му. различните следи, носят различна информация, според разчитащите я. Например един пръстов отпечатък, за разбиращия в тая насока човек би означавал много. За друг - ДНК ще му съобщи възможното за "притежателя й". Друг пример - Ванга навремето използвала сол, или захар, които да бъдели известно време в "контакт" с тоя, на когото трябвало да му "гледа". Интересно далинякой е ходил при Баба Ванга, за да й изрази мнението си, че Хората са си такива, каквито са... и разчитането на кодовете им било празна работа. Нещо повече - съществува парапсихологичен пси-феномен, наречен ПСИВИЗИЯ , останалите - като ясновидството примерно - са негови разновидности. общия елемент е, че всичко, което е производно на нещо друго, носи отпечатъка му. И всичко е свързано и обвързано с множество нива според обратните си връзки.

Кога един човек не е доволен от "следите си". Може би когато някой "вижда" следи, може би "вижда" неща, които автора на тия следи не вижда, или пък точно тях би искал да "скрие". Което с годините и аз научих - защото беше лесно да "виждам" следите - това просто ми беше даденост. Проблема, върху който работех е да навлезна в познанието за "разчитането им". да отключа ключа наобратно - по отпечатъка да "видя" автора му - разбира се доколкото този отпечатък носи точно негов аспект. И всъщност всеки отпечатък разкрива някакъв аспект на "автора си".
Например думите в един пост, не ми разкриват с какво е облечен в този момент Автора на поста. Обаче мен пък това въобще не ме интересува. Независимо от това обаче, след серия и достатъчно сравнителни аналитични техники и обем информация, може да се изведе вероятностно дори и облеклото. Защото то също е в тясна връзка с автора си - заради това, че го избира, че го използва, че също го изразява - както и останалите отпечатъци.
 В отпечатъка на всеки човек, моят интерес е към неговия вътрешен свят. И изследвайки вътрешния свят на себе си и хората, разбрах, че оставяйки следите си, по тия следи лесно е да се "докосне" вътрешния им свят. Е... не е като на баба Ванга - макар, че често не зная как точно става. изучавал съм и това - как точно го правя, какво точно правя... но най-важното е - въпроса ЗАЩО - го правя, и досега не е намерил ясното и еднозначно решение. И тоя въпрос и досега стои отворен.

По принцип въпросите ЗАЩО - са същностни въпроси - това са въпроси, които изразяват интереса към взаимосвързаността между човека и средата му... но всъщност са въпроси на СЪЗНАНИЕТО на човека. Сам по себе си "ЗАЩО" изразява насока на мисленето, изразява дълбочината на търсенето. Мнозина примерно не знаят, че научното познание в днешния си вид, е на горе-долу 5 века. Научиха ни вярваме, че умните учени хора вече отдавна са проникнали в дълбините на тяхната цел - обективната истина. И дори не е останало място за обикновения мислител - особено на елементарните и обикновените неща. Изглежда сякаш вече има готови отговори за всичко и човек не му е останало място дори да "открие" нещо свое, нещо негово... да се усети като МАГЕЛАН... И все пак - не е така. А способността на някои хора да се запитат за "дребните неща" е нещо като дар, като способност - да виждат и да проникват в дълбочината на онова, което наричат свят. Ето ви един съвсем прост пример - ЗАЩО ПЛАНЕТИТЕ СЕ ВЪРТЯТ, защо електрона се върти, защо ЗЕМЯТА се върти, защо слъннцето, системата му от планети, галактиката, дори Вселената... се въртят? от малкото до най-голямото - всичко се върти. това е толкова очевидно като наблюдение, но я ми кажете колко хора са се запитвали. А колко хора от запиталите се, биха се потрудили да потърсят отговор. А колко хора от потрудилите се биха отделили от времето, парите, усилията си, за да проникнат по-близо до "отговора" на тоя простичък въпрос? Всъщност в научното знание за момента НЯМА ОТГОВОР - независимо, че въпросът изглежда елементарен. за планетите, за електрона, за слънцето се знаят много неща, но те касаят главно въпроса 'КАК СТАВА" онова, което се наблюдава. А не ЗАЩО. Научното знание е понесено върху крилете на въпроса КАК... но не и на въпроса ЗАЩО. И независимо, че децата в ранна възраст се опияняват да използват въпроса ЗАЩО, отговорите и отношението към тия им "потребности" е доста различен.

за мен - въпроса ЗАЩО е като скалпел, който никога не свършва да "реже" надълбоко. И отдавна вече го използвам не за да давам отговор, а за да прониквам "надълбокото" чрез него - все повече и по-дълбоко. Не спирам да дълбая, като "намеря" отговор. Всъщност държа въпроса ЗАЩО отворен, за да ми напомня че света може да се познае именно през "дълбокото", защото на повърхността има само магия и миражи. Че всичко не е това, което просто "сме научени да изглежда".

Аз - мога да "виждам" следите - "тия" следи. Винаги съм го правил. Въпроса е, за да се видят не е достатъчно - въпроса е, че е нужно и да се "разчетат". С годините се научих да разчитам и собствените си следи. Но тогава не допусках, че когато това стане факт, ще се отключи и разчитането на "следите" на другите хора. И практиката да оставям следи, и после да ги разчитам е онова, заради което от 4 години вече пиша в тоя форум. Писането ми е част и следствието й. Мнозина от контактуващите с мен са се учудвали на някои "попадения". И според тях "стрелям" напосоки, а пък често съм улучвал. Не... не си играя на зарове - просто виждам следи. Виждането не означава разбирането им - това вече е "друг вид работа". Но това пък не ми пречи да използвам двете - и виждането и разчитането им. И доста често вече си давам сметка, че това не го "уча", а просто все повече навлизам в новата територия, в един друг свят. А може би света е същия, само Навлизащия в него вече е "друг"...

И така - всеки оставя следи. А писането пък - най-много от тях. От ония, дето са прозореца към "душата му".
Писането изразява вътрешнообразните схеми с които всеки човек борави и дори изразява с тях живота си - следователно и себе си. писането - за един е достатъчно да "даде мнение". за друг - просто да се излива с писане - като в канал, само дето после въобще няма да си погледне писанието. за трети писането е друг вид изява. Креативните хора е лесно да бъдат разпознати в писането им - за тях е естествен процес да откриват, да творят, да поглеждат към други светове, места, идеи... Но най си личи човека, който има отношение към самия себе си. това няма как да се сбърка, дори и да съм сляп - ще го усетя сякаш и от "другия свят". Нищо че няма дори да "зная" как и по какъв начин... Може би и няма да "разбера" ЗАЩО... А понякога човек просто открива, че "причина" не е нужна - това е ЕСТЕСТВОТО...

Напоследък в мен текат промени, изменя се виждането ми, дълбочината. Открих във възгледите си за света голяма част от вече неадекватни схеми. натрупа се възприет материал, който вече излиза отвъд тях. Време е за основна ревизия, но ще оставя да се случи и внимателно ще наблюдавам как, какво, защо и... накъде. И не само това...  Време да видя с многобройните промени, които са тия неща, които Остават, които се "държат", или пък кои АЗ ГИ ДЪРЖА. малка част от всичко това е, че си мислих че съм правил избори - през всичките тия години. Че съм усвоил дълбочината на момента "СЕГА" и съм воден от намеренията и целите си... Но вече виждам че това не се държи, Никога човек не знае "дали ако направи "друг" избор" ще бъде всичко различно". И въобще - КАКВО Е ТОВА ИЗБИРАНЕ, ИЗБОР и КОЙ Е ТОЯ, който избира всъщност?
Но това е вече за други теми.


 

« Last Edit: декември 18, 2008, 07:29:47 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Solistiks

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 1
  • Gender: Male
  • http://www.inter-serv.ru/ - курсы маникюра педикюра в москве
какво става когато оставяме "СЛЕДИ"
« Reply #1 on: юли 17, 2010, 01:36:45 pm »
Ха сега кажете мили деца от какво се страхувате?