Author Topic: Общуване и Образи - преглед на "печата" и Театъра...  (Read 4377 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Както съм казвал неведнъж, аз съм човек, който пише, и после чете. Това разбира се не се отнася само до постовете ми. Следи оставям доста и в чат-комуникацията между мен и различни хора. За разлика от постовете, в чата е повече динамично, защото скоростта на обмен е доста по-висока. това е нещо като "писмен" дистанционен разговор, който обаче запазва основните постановки на това, че човека е сам зад компютъра, запазен от някаква форма на анонимност, в някаква негова "характерна среда". Липсата на директен жив контакт си има значение, разбира се. Но характерните особености на чат-разговора си е нещо интересно и аз се възползвам доста често. Между другото това възползване е дори и че формулирам в движение голяма част от писаните в постовете ми от форума идеи. Формулирам ги бързо, често са неоформени, но пък спонтанността им понякога се оказва чудесен метод, с който се запечатват в тяхната автентичност. В самата комуникация използвам "отсрещния" за провокатор - формален образ, чиито аналог-отражение в мен служи за "активен въглен"  :). Понякога с някои хора се осъществява особена форма на "връзка" която е била и си остава за мен една мистерия. В нея точния човек се напасва към точния момент, по точния начин. И се отключва за пореден път нещо у мен. Нещо... неопределимо, нещо от "другия свят".

темата ще бъде заключена за постване, както са повечето теми в този раздел. Правя го за да си вървят едни след други, без да се прекъсват. Коментирането или реакциите можете да ги пишете в темата "Коментари и Забележки" в същия раздел (примерно).
Ще поствам определени извадки от запазените от мен текстове на чат-комуникация - от Скайп и от Айсикю. Анонимността ще бъде съхранена в достатъчна степен, чрез премахване на имена и никове, както и на характерна информация в самите текстове. . Конкретиката от тия елементи не е важната за целите, които си поставям със всичко това. Само текста ще е налице. така или иначе читателите сами ще си съставят картината, ще разпознават елементи от самите себе си, чрез едни или други думи, отношение, гледни точки и използвани похвати в общуването. Автентичността обаче ще си остане - точно така, както е била и както е запечатана от хистори-функциите на комуникаторите СКАЙП и ICQ. Така аз вдигам завесата над едни следи, които сами по себе си ще изпозлвам за примери. И в тях също може да се нарисува картината КОЙ СЪМ АЗ... И да се направи обобщен образ на ЖИВОТА (ми) - точно както е и всеки мой пост в изворите.ком.

Основното предназначение на всичко това е насочено към разбиране, премисляне и открехване към портала на "другите". И защото в нета, както и във форума срещнах доста, доста хора, които пишат или пишеха от една роля, а живееха според друга. както и бях свидетел на явлението, при което спрямо различни чатове и комуникации някои хора сменят маските си, все едно са на трудов договор към НТ "Иван Вазов". Защото спрямо мен те пишат едно и изразяват нещо си, вече на други хора пишат друго, (друга позиция). да не говорим, че в един момент се пише едно нещо, в друг момент вече е съвсем различно. Една голяма хитрина е замазването с идеята че "всичко се променяло", явно някои хора не могат да направят разлика между смяна на маска (аз-образ) и развитие на човека. Първото от тия двете може да се води съзнателно и ражда интригантството или т.н. "двуличие" (много лица, много маски - с техните отношения, гледни точки). Но когато често се променя образа, изразните му средства , вече си е точно определено психично явление, което не му е мястото да коментирам, щото си има диагноза за него - разбира се в откритата и доказаната си форма. А иначе се оказва че е много популярно и разпространено сред "народа" - щото е част от оцеляващите и адаптационни механизми на всяко "дете" и ясно показва неизживяното детство и застиналите във времето форми в проявата на "детето" в нас.
   Някои хора сред нас живеят в тайни. Всъщност си имат типологични маски, толкова отработени че когато ги сменят, сякаш сменят целия им свят. Клатушкането на настроенията не е отговора, нито мотиватора, макар, че има и такива хора. Но някои от тия, които срещнах бяха просто уникати в играта и в смяната си на лица. толкова бяха вживени във всяка от ролите си, че се променяха както превръщането на един образ в друг в някои от фантастичните приказни филми. сякаш преминаваха с лекота от един свят в друг, толкова силно, толкова автентично... за мен, това е мистерия. И затова ми беше толкова странно, любопитно, и малко шокиращо на моменти. С такива хора е много трудно да се общува и аз самия бях заблуден от майсторството им на няколко пъти. Все пак във времето, и дори в срещите си с тях постепенно се виждаше смяната на маската, ролите... защото смисъла и тази автентичност е много важно да бъдат запазени в "тайна" - спрямо участника който е "потребителя" и пред и заради когото се прави целия този цирк.
Мащабността на това явление е толкова разпространена, че това беше едно от нещата които ме шокира преди години. В социалния живот това дори се смята за естествено - с обяснението и оправданието за "възпитание", за добри маниерим които минавали за "уважение"(!!! :) ),. А всъщност хамелеонския принцип започва още от детството - с повишения интерес да бъдем добри, да бъдем "добричките" или угодните образи на мама и татко, за да се получи одобрението, вниманието... А като отидем на гости примерно, ни учат "как да се държим" да не говорим това и това, да прави така и така... Мащаба и безкрайните и фини нюанси, изучаването на които ми донесоха много познание за структурата и механиката на вътрешния свят в несъзнателните състояния. Защото примерите които срещнах са почти навсякъде - на работата - един образ. Вскъщи - друг образ. В семейството ( при мама и татко) - друго лице. В школата по йога (примерно) - вече друга маска. Във форума или чата - вече друго. понякога това се играе преднамерено - внимателно се гледа и изучава по време на разговора и контакта, кой е образа, който ще е "угоден" и се нагласят и постепенно се навживяват към него. И всичко това се придружава с неговото си пълно покриване - държание, мислене, отношение, мимики, реакции... Въобще в крайните си форми за мен беше шокиращо и съм благодарен на живота, че ме срещна с такива хора и имах възможността да "проникна" чрез различни житейски случайности до всичко това.

разбира се някои хора бяха и са праволинейни - те просто си имат типологични образи и си ги играят отработено и подражателно. За някои от тях това е идентичността им в живота.
Някои пък се борят за идентичност вкопчвайки се за каквото "докопат", понякога напосоки. Има хора, за които неполучените "ласки, внимание и одобрение" от образите на "мама и татко" се превръща в тегоба и бясно преследване през целия им живот за "търсене" на същото чрез заместителите им - обикновено това са "глезените" деца. Свикнали на внимание и грижи. В последствие те си търсят точно това и когато сами си направят семейство и ролите между партньорите се смесват - от двете им предишни семейства и моделите идващи от тях. Това е и основата на елементарната форма на егоизъм - всичко да се "върти" около тях и те още от малки са в състояние, при което смятат това за естествено. Вниманието, отношението на околните при всички случаи е на първо място. защото още от малки на това са сложили важността, и се идентифицират с него. такива хора са най-зависимите и са най-екстровертните типове личности.
 Има и други типологични образи - на детето-неудачник. това също е масова форма и се играе от масата хора. То също е свързано с детството, когато от идентичността, формирана от отношението "мама и татко" и "другите важни образи" все е била на "недостатъчна" или пък все са били недоволни. Това и като родители се играе от повечето и така се предават формите му през поколенията. Играл съм го и аз - признавам си без дори да се налага. Много неща съм преоценил и през много роли и аз самия съм минал. Но въпроса е, че като проникнах във всичко това, се наложи да оставя сцената, маските, образите. някои от вас и досега виждат в мен нищо друго освен маска и роля... И аз - като вживян до край в нея. Други ме виждат като егоист. излишно е да напомням, че "видяното" винаги е израз на същото зад очите, които го "виждат". така че всеки припознава в мен онова, което всъщност е той самия, Всъщност идеята за образите, сенките, отраженията и огледалата я избистрях години наред, докато я видя и изчистя в дълбочина и мащаб. И всичко това беше и с "ваша помощ" с вашето участие. На което на всички благодаря.
И така... това е от мен - останалото, както се казва "НО КОМЕНТ":
« Last Edit: декември 20, 2008, 07:52:15 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
1.
« Reply #1 on: декември 20, 2008, 08:15:23 pm »
==
XXXX -> А добро утро
XXXX -> :)
XXXX -> Може би трябва да се представя, реших,че си интересен събеседник, прочетох, някои неща,които си писал в изворите, само,дето аз не обичам да изказвам мнение публично и реших да ти пиша на скайп
*** ramus:  размени пълномощно с XXXX ->. ***
ramus: :   и кво му е на публичното
ramus:   щото за мен няма никаква разлика как се изказва мнение.
ramus:   При това, това, което пиша е "мнение" само за тия, дето освен като "мнение" няма как да го изтълкуват
ramus:   отгоре на всичко си мисля, че това, дали един човек ще си позволи да разказва себе си дори публично, говори доста. както говори и за тия, дето не могат да си го позволят
ramus:   та... така
XXXX -> Ами не искам да давам мнение и да объркам евентуално някой,който не познавам, освен това, да мога да си го позволя,но не смятам,че е необходимо на този етап, иначе по скоро мисля,че го правите, защото ви е забавно, но пък и по някакъв начин обменяте информация и явно някакъв опит иначе изборът е наш, аз не искам да правя впечатление по форумите с красиви приказки за живота,защото,ако за теб едно е правилно и вярваш в него за мен или еди кой си може да е друго, в което няма нищо лошо, та затова,не поради друга причина
XXXX -> иначе сайта сайта е страхотен и ми харесва
XXXX -> а какво е мнението или това,което пишем казваме,не е ли вътрешния ни глас или мироглед
ramus:   за мен не е.
ramus:   и как така изказано мнение щяло да обърка някого. Ами да си представим, че именно твоето мнение би било повод някой, който е точно объркан да му се проясни?
ramus:   но само ако го напишеш... само ако оставиш следата си с него
ramus:   Въобще не го правя защото ми е забавно. Въобще не се забавлявам, нито ме кефи, нито го искам - нито писането, нито това, че ми четат мненията. И ако попиташ - "е добре тогава, защо го правиш" , ще ти отговоря, че няма въобще начин да ти го обясня. сайта не се прави от хора, които им е забавно, приятно или им е кеф да го правят, да си пишат в него. Въс форума става въпрос за сериозни неща, които се правят от сериозни хора. нито има начин да се обясни що е това "сериозен и задълбочен човек" - или си един от тях, или си на път... или просто само си четеш, ама не ти стиска ти самата нещо да напишеш - истинско, дълбоко, смислено и... собствено - от твоя път, опит, премисляне, познание, практика... Може би, защото няма въобще такова.
ramus:   в този смисъл, ако искаш да напишеш нещо - пиши. Ако просто мнението ти ще е - това ме кефи, това ми харесва, с това съм съгласна или пък обратното на тях, наистина няма никакъв смисъл, защото когато някой прочете такова мнение, след прочитането му нищо в него няма да остане. както и става, когато някои си пишат подобни постове.
XXXX -> добре ..
XXXX -> но не става въпрос дали ми стиска или не има хубави теми да, но не за това говорех,а за това,че се консфронтирате един друг постоянно и така се развалят нещата, защото всички по тези сайтове обичате да спорите, а пък ти си мисли,че не ми стиска или каквото и да е там
XXXX -> за серизните теми ок нищо не казвам
ramus:   досега все още си в сферата на приказките... Просто пиши - нали казваш че не искаш да е публично. напиши тук тогава нещо свое - остави разбирането му на мен
XXXX -> ами от това,което бях прочела наитина ми се стори интересен събеседник,но ти ме подхвана мн кофти тук и ми стана непприятно
XXXX -> ако трябва да съм честна
ramus:   :D
ramus:   добре поне че си честна
XXXX -> винаги
ramus:   е, тая дума е малко пресилена примерно
ramus:   :D
XXXX -> :D
XXXX -> добре тука съм съгласна
ramus:   аууу - съгласна
XXXX -> но като за твоя намек е подходяща
ramus:   аз не съм интересен събеседник - и не ставам за споделяне. От мен съчувствие не може да се вземе, щото просто го нямам у мен.
ramus:   занимавам се с неща, които нямат никаква връзка с това, с което живеят повечето хора. И съм човек,който е краен в очите на тия същите
ramus:   както сама виждаш най-често сънеседването с мен е дразнещо, щото съм силно провокативен
ramus:   а хората на това реагират остро и самозащитно... Което е напълно естествено и аз ги разбирам добре.
XXXX -> а може би не ги разбираш,дори това,че ги провокираш ми звучи абсурдно
XXXX -> като хранене на его
ramus:   :D
ramus:   може и така да ти звучи... нямам претенции
XXXX -> :) е най доброто прикритие
XXXX -> налии
ramus:   примерно... дали ти хрумва, че "познаваш" нещо, щото го мериш по нещо свое познато на теб... И го мериш според него. В тоя смисъл - как ли разбра и по какво как аз "напомпвам своето его"
ramus:   между другото нима майка Тереза така не би била и тя егоист
ramus:   не че аз съм като нея де
ramus:   :D
ramus:   (rofl)
ramus:   а може би добре разбирам хората-деца... защо да е толкова лесно да се допусне, че нищо не разбирам, а не може да се допусне поне за миг, че може и изключително добре да ги разбирам и усещам
ramus:   само защото "на теб ти звучи абсурдно ли".
ramus:   А само по себе си, да ти звучи абсурдно, нима това не е признак на ЕГО, щото как някой въобще може "да бъде толкова велик"?
ramus:   както и да е...
желая ти успех по пътя ти
ramus:   какъвто и да е той
XXXX -> :)и аз на теб.
………………………..
XXXX -> Виждам,е си се засегнал,а пък аз не съм искала да те обиждам,но.. иначе пътят все на 1 място води, нищо,че някой може да си мисли,че неговия е по велик, аз определено се се мсиля за такава, но н.з. надявам се пожеланието ти да е чистосърдечно, жалко,че не се получи разговора
ramus:   ако поне за миг спреш да мериш хората и делата им не по своите мерки, би могла да свикнеш, че повечето от света е мистерия и дори много да ти трябва не си я обяснявай, дори не се и мъчи. Има много неща, които дори и не можеш да си представиш колко са различни от това, което си мислиш за тях
 ramus:   нито можеш да ме засегнеш, нито да ме обидиш. И не зависи от теб - дали искаш или не искаш. Никой път не води само на едно място, нито стига само до него. А пожеланията ми ... можеш да ги наречеш и Чистосърдечни... те не са сърдечни... но са чисти със сигурност... Просто има много неща, които не разбираш, но сякаш не ти харесва да са такива. Всичко което знаеш за света е опита на хората от които си го научила да обяснят че те също са в мъглата
ramus:   когато срещнеш някога в живота си нещо истинско... не си го обяснявай, не го причислявай към неща, които дори не са твои, и няма как да са истински.
ramus:   Остави го да е ... без обяснения. приеми с лекота че нещата не можеш да ги разбереш, нито че е нужно. Твърде малко познаваш. А нещата дето ги знаеш, просто не са твои - само са заимствани и са подреждани
ramus:   аз говоря на език и с думи, които нямат нищо общо с твоите думи и език. нямаме общи интереси, намерения, цели или практика
XXXX -> Да аз винаги искам да знам всичко и да си обяснявам нещата, може би и заради това те потърсих..винаги се ровя в мистерията,както я наричаш ти..
ramus:   ровиш се но не ти - егото ти се рови, страховете, искаш да подчиниш неизвестното, като си го обясниш и да го направиш известно... Едничкия страх е всичко това. Не си само ти така - повечето хора правят същото
ramus:   И в тоя си напън - да си обясняват хората предпочитат да се лъжат, но все пак напират да обясняват... И понеже обяснения няма и няма как те да си ги обяснят автентично... се налага измислянето и съчинението на картинки. затова и първия ти импулс е да ме мериш  според твоята представа за его, както са ти казвали, както си го използвала...
ramus:   не те съдя, не мога да ти се обидя - просто те разбирам. разбирам много повече неща, отколкото предполагаш. И не ми е работа да говоря за това. По твоя път така или иначе някой ден ще стигнеш сама до всичко това
XXXX -> добре,но къде отиде вътрешният глас интуицията и тя ли е модел придобит от този на другите
ramus:   :). Добре... но ти не си в състояние да кажеш какво е това интуиция
ramus:   няма дефиниция
XXXX -> но мога да я опиша
ramus:   не можеш - всеки опит за това се проваля... Можеш да опиташ сама и ще го разбереш
ramus:   опитай сега - примерно
ramus:   в тоя момент
XXXX -> Добре, това е едно такова силно усещане някъде в мен, което ме кара да мисля или провокира съответно да върша някакви неща
XXXX -> обикновено тези неща, които ги усещаш с тая интуиция са правилни като избор
XXXX -> и това пък го разбираш от опита
ramus:   вгледай се внимателно в думите... помисли ги - първо една по една, после ги свържи в смисъл. това са твоите думи... Виж внимателно как ги събираш една с друга. Кое е понятие, кое е смислено, и как се съчетават. използваш думички, които тепърва ще трябва да си дадеш сметка и да им прегледаш смисъла
ramus:   лесен пример е че не си наясно как протича едно "мислене". Мисленето не започва от "усещане". А какво е усещане... кое ти точно наричаш усещане. И мисленето дали наистина те "провокира" да ВЪРШИШ някакви си неща... та това може и да го направи най-обикновена емоционална реакция
ramus:   само в едно твое изречение виж колко много неща има за доизмисляне, И това не е работа на някой друг... това са твоите думи, това е твоя език... това всъщност си ти...
XXXX -> добре, да речем,че аз не съм се изразила добре за теб подредено,но думите ли са по-важни от това,което усеща човек и може би не може така добре да опише, като теб например
XXXX -> по това ли ще го преценяваме на какво ниво е
XXXX -> освен това съм на работа и съм доста изморена в интерес на истината по цял ден пресмятам
ramus:   всичко това може да е истина, може да е важно. разбирам... не ми е работа да казвам кой на какво ниво е. Но когато опиташ да се изясниш. Първо на себе си... после с думи. После да сведеш с ясна мисъл какво става, какво се случва... КОЯ СИ ТИ... за това се иска време и точни целенасочени усилия в точна посока. Аз не съм се родил с това че се изрязявам добре и че съм писател
ramus:   Когато човек борави с думи, е нужно първо да види с какъв смисъл ги товари. това е неговия смисъл. освен това много е лесно да се подхлъзнеш по нанадолнището на представите, изживяни като действителност. Може би много сложни и заплетени неща пиша... но просто исках да ти кажа, че интуицията не ти е ясна...
ramus:   само по себе си изборите не могат да са правилни или погрешни
ramus:   това става само когато преди изборите съществува "желание" спрямо което да се мери избора "носи ли нещо" или не
ramus:   а избирането означава нищо повече от факта, че просто човек проявява КОЙ Е ТОЙ в даден момент. И точно това се нарича избор. това че в различни моменти ЧОВЕК е различен е просто показател, че той не е себе си
ramus:   Ако ги нямаше желанията, ако нямаше идея за "правилно", за искано, желано, мечтано... нямаше и да има "грешни или верни избори". А всички избори са само едни - те са това, което си в даден момент
XXXX -> добре изборите може да не са правилни или погрешни,но водят до последствия, добри и не толкова сега ще кажеш,че няма добро и зло, да,но ние на този етап определяме така нещата тук на земята, не твъдя,че съм на 100% права дори може би не е така, но въз основа на тези избори ние преживяваме явно това,което ни е потребно в този живот и на този етап
XXXX -> как да ги няма желанията
XXXX -> трудно е ..
ramus:   лесно :)
XXXX -> или по-скоро да не се привързваме към тях
ramus:   ама не става
ramus:   желанията не може да ги няма
ramus:   никога не става да ги няма
ramus:   въпроса е, че по тях се мери идентичността... И това започва още в детска възраст
ramus:   и единственото е, че не се израства, както би трябвало да си стане - просто се израства тая форма на идентичност. Блокира се и си остава застинала във времето
ramus:   цялата магия е в идентичността - човек си КАЗВА - АЗ ЖЕЛАЯ... но като акцента е на втората дума...
ramus:   Или пък АЗ _ ЖЕЛАЯ _ НЕЩО... втората и третата дума стават акцента... Първата дума се подразбира от само себе си. А магията се осъществява именно от нея
ramus:   целанието е израз на АЗ - това е идентичност между АЗ и ЖЕЛАЯ... те са едно. затова и са обсебващи. И заради това хората съвсем правдиво трвърдят, че без желания не може
ramus:   защото АЗ - и ЖЕЛАНИЕ стават едно... И ако отпадне желанието, значи отпада и АЗ - това е вид смърт
ramus:   ето това е идентичност
ramus:   ти мериш света според това, което си приела за идентичност. Но нито знаеш това, нито знаеш според какво. Просто ги изразяваш... и толкова... В цялата работа ТЕБ ТЕ НЯМА... А всъщност в нямането се прави цял един живот - тоя на образа с твоето име.
ramus:   живот, който всъщност "не знае" кой му е стопанина. И единственото което е налично като роля на стопанин се прави от изживяването, желанията, стремежите на един сътворен образ... И това е "Аз-името ти" - крайния резултат.
ramus:   Но понеже не е реален, а е само образ, той е винаги неустойчив. И винаги изживява един недостиг - следователно се усеща непрекъснато застрашен
XXXX -> ти мериш света според това, което си приела за идентичност. Но нито знаеш това, нито знаеш според какво. Просто ги изразяваш... и толкова... В цялата работа ТЕБ ТЕ НЯМА... А всъщност в нямането се прави цял един живот - тоя на Аз-образа
ramus:   това е само примерно - само условно... използвам теб, като пример. не го взимай буквално и сякаш е присъда
ramus:   защото не е
XXXX -> а може би знам,колкото е необходимо на този етап за мен, може би съм тук неслучайно за да науча и защото имам желание  по-важно ,поради тази причина живота на Лил не е нищо
XXXX -> аз съшо давам пример
ramus:   не може да е нищо - никой живот не е "нищо".
ramus:   каквото и да научиш, не можеш да научиш СЕБЕ СИ... за себе си
ramus:   който и да те учи, където и да учиш... няма какво да научиш за себе си... Никой, отникъде няма да "знае това"
ramus:   себе си - не можеш да учиш... А само да откриваш че вече е у теб. Ученето е процес на приемане на информация отвън.
ramus:   а отвън, не можеш да откриеш какво си ти... Единствено и само отвътре
ramus:   и само на теб е дадено - според горната фраза
ramus:   никой друг, никъде другаде. ти си единствената във Вселената. И не може Ти да си "празна", нито живота ти да е "нищо".
ramus:   на вселената не й трябват нито празните неща, нито разни "нищо"
ramus:   :)
ramus:   въпроса е, да проникнеш и да разбереш какво се случва в теб. защото през там е пътя.
XXXX -> ами опитвам се :)
ramus:   а всъщност си натоварена с товар, който си приела да е твой, а не е
ramus:   той идва от другите... а те са също като теб
XXXX -> и това е вярно и аз го знам,но ти също знаеш,че е трудно,че само с четене не става
XXXX -> действия се изискват воля,време
ramus:   да - не става... И няма значение кое, какво и дали е трудно
ramus:   това са "условия" ХХХХ - поставяш си ги, за да се дистанцираш и донякъде оправдаеш - за пред себе си
ramus:   не се изисква... ИЗИСКВА - нищо. няма условия... Ти си над условията. както и сега - желанията да не би да ги правиш заради "условия"
XXXX -> ами не разбира се,но упоритост трябва, нямам предвид,че някой изисква, просто пътя го изисква
XXXX -> :)
XXXX -> и така и те изпива
ramus:   не знам - моя път - това съм аз
ramus:   и не мога да кажа, че "ме изпива" - защото това съм си аз...
ramus:   нищо не ме изисква - аз стоя зад всичко
XXXX -> неее не изпиваа изпитваа
XXXX -> :))
ramus:   замествам го - и пак е адекватно
==
и не мога да кажа, че "ме изпиТва" - защото това съм си аз...
XXXX -> добре ти си си ти аз аз и т.н., но нали заради това сме тук и заради това ни се случват тези неща, тези изпитания и в този живот
ramus:   живота не е училище - не е и за мен. няма изпити, няма преподаватели, няма учебници. няма условия
ramus:   нямам изпитания за нищо
ramus:   и следователно - аз не съм ТУК за това
XXXX -> добре за теб мойе да няма, но за мен има
XXXX -> и аз си го знам
ramus:   "знам"... :)
XXXX -> а защо си тук тогава
XXXX -> добре усещам
XXXX -> :)
ramus:   остави моя свят - той е твърде различен
ramus:   няма смисъл да говорим за него
XXXX -> но на мен ми е интересен кажи ако искаш де
ramus:   за него мога да говоря с хората от моя свят... с други думи, други понятия, други форми
ramus:   може да ти е само интересен... но нищо повече
ramus:   свят,м който е крайно различен - на моменти противоположен на останалите
XXXX -> добре но ти не случайно си тук тогава но не искаш да ми кажеш защо, добре,но хората от твоя свят с какво са по-различни
ramus:   свят в който хората са преди всичко хора, а не условия, желания, емоции и страсти... мисли, представи, идеи или концепции
ramus:   нямам дори думи, за да се приближа поне... да могат да обхванат смисъла
ramus:   трябва да те лъжа - с разни фантасмагории, с разни глупости... А това не е коректно от моя страна
XXXX -> добре опитвам се да си го представя,но тогава те не са обикновени хора
ramus:   не съм казвал че са "обикновени"
ramus:   :)
XXXX -> тогава те не са хора дори
XXXX -> :)
ramus:   а може би ТЕ са хората
ramus:   а другите ?????
ramus:   :D
ramus:   шегувам се
XXXX -> ами какво са ангелите,светиите и Бог тогава
ramus:   фантазии
ramus:   те са едно голо нищо
ramus:   като махнем представите и нищо не остава
ramus:   опита на човек да си въобрази, онова, което го няма
ramus:   макар, че самия човек всъщност е като тия същите образи. защото е също образ - като тях
ramus:   безплътен - като сянка
ramus:   сега е един после друг
ramus:   идва... и си отива
ramus:   за нас - необикновените "псевдохора" бог въобще не ни е нужен... просто защото не ни е потребен да си го представяме, да си говорим за него, да му прикачаме едно или друго
ramus:   не вярваме в нищо,
ramus:   не ни е потребно това
ramus:   може да ти изглежда фантастично и невероятно, но съм напълно откровен
XXXX -> но човек се преражда и може би част от информацията от миналия живот остава и сега той доизгражда как тогава представите му са нищо, не може всичко да е нищо, може би въображението му създава от нищо нещо
ramus:   именно въображението създава...
ramus:   въпроса е не че го прави... а въпроса е 'ЗАЩО... на кой и защо да е потребно това
XXXX -> наречи Бог или ЛЮБОВ ИЛИ ВИСША СИЛА
ramus:   същото е
ramus:   няма значение как ще ги нарека
XXXX -> но нима на това казваш въображение
ramus:   да
ramus:   ина още много неща
ramus:   само заради изживяването хората не могат да разпознаят кое е въображаемо и кое е извън това
ramus:   като се спре да се изживява... много неща лъсват
XXXX -> но те усещат и вярват
XXXX -> и това ги води напред
ramus:   усещането е преднамерено... то е компрометирано. И в съня си усещаш, нали... но това, което усещаш не е истинско... не е реално - уж усещане... а всъщност се конструира в главата ти
ramus:   има си цял сложен механизъм по който ума подменя усещанията от средата и ги заменя със свои такива
ramus:   на това се основава идеята за Матрицата
ramus:   и всъщност не е толкова сложно, защото доста хора вече се усещат
ramus:   тепърва се усещат
ramus:   и ти ще го усетиш
ramus:   сама... не като "учиш" не като слушаш, не като четеш... а по себе си - като се чуеш... там някъде в дълбокото.
ramus:   именно това е истинския смисъл - да го откриеш сама. само сама
XXXX -> ами аз това се опитах да опиша... сега се налага да си тръгвам от тук, но ще се радвам да си продължим разговора лека :)
ramus:   лека
XXXX -> здравей отново, иска ми се да те питам,какво мислиш,за следното:когато трябва да се случи нещо, което според теб е важно и е свързано с нещо важно за теб и то се провали, дали това не е случайно
XXXX -> това е по повод това,че утре трябваше да отида до Плевен при един човек,който прави ирисова диагностика,но нещата се провалиха,поради стечение на обстоятелства
ramus:   значи не е важно и не му отдаваш нужното... Може би други неща са важни
ramus:   това какво е според теб важно и според живота, си има значение когато са различни.
ramus:   при силните и порастващите хора Живота се ръководи от техен по-широк, по-мащабен аспект. Човек греши често, когато гледа "тясно"
ramus:   когато е затворен на гледаната си точка "отвътре", той не вижда переспективата, широчината, мащаба
ramus:   тогава всичко изглежда различно, но е винаги тясно, винаги ограничено.
ramus:   има два варианта - или ще се примириш, но ще те е яд на обстоятелствата, защото не е станало както ти си го искала... Или просто ще приемеш нещата каквито са
ramus:   и ще оставиш нещата, без да ги искаш
XXXX -> Ами реакцията ми беше да се разрева, защото ходенето беше свързано със здравословен проблем,а се случи така,че нямам възможност да отида и помолих баща ми да ми помогне,той отказа и по-скоро заради това ме заболя и ревнах,ама сега ми е доста по-леко
ramus:   :D
XXXX -> т.е вече се наложи да приема нещата
XXXX -> :D
ramus:   не... не може "да се наложи" да ги приемеш... това не става отвън, ти просто си се примирила... Това не е приемане - това не е приемане - отдуша и сърце.
XXXX -> точно по тоя повод аз понеже не искам да пия лекарства и заради това исках да отида там
XXXX -> добре още съм афектирана,но ми мина яда
XXXX -> а той ме мъчеше
ramus:   а яда ти да не е нещо "самостоятелно" като че е трето лице
ramus:   та това си ти
XXXX -> и какво да направя емоционално съшетво съм, още не съм се научила да се контролирам или да съм в състояние,в което са йогите или напредналите
ramus:   не можеш да контролираш емоциите... С емоции не може да се контролират емоциите
ramus:   никой не може, ако ще и да е буда
ramus:   йогите или напредналите са просто митове
XXXX -> не са митове, йогата помага на хората и от опит го казвам
ramus:   :D
XXXX -> само дето аз отдавна не съм ходила
ramus:   помага??? наистина ли
ramus:   не знаех, че Йога е начин на помощ на хората
XXXX -> ами да това е голяма наука
ramus:   (rofl)
XXXX -> а защо реагираш така ти опитвал ли си
ramus:   не реагирам, радвам ти се като те чета
ramus:   то си е за радост
ramus:   наука, лелееее - ако срещнеш един йогин с половинвековна практика и ,му кажеш, че Йога било наука и... как ли би те погледнал
XXXX -> ами то си е наука,но не става без практика
ramus:   той няма да знае, че това е наука. Кога го изкараха наука, не знам. И според кой стана Йога, наука...
ramus:   както преди време във форума бяха писали, че будизма било философия, дори психология

XXXX -> ами не е ли щом ни помага и щом са ни оствили тази информация значи е наука
ramus:   добре... аз явно не ги разбирам тия неща... защото помагането въобще не ме интересува
XXXX -> но не това е важно и един йога никога не би се захванал за това че съм казала,че йогата е наука или практика
XXXX -> защото един йога първо не би ме осъдил заради това
XXXX -> а мен да аз обичам да помагам на хората
ramus:   просто няма да го интересуваш - затова
XXXX -> ами,аз мисля,че ако го потърся и поискам да ми помогне той няма да ми откаже,даже ще се зарадва
XXXX -> :)
ramus:   е, добре... щом знаеш... сигурно тва йогите са нещо като исус - любовта при тях е сигурно на ниво... голяяяяямо ниво
ramus:   шегувам се де... главно на себе си
ramus:   но се заливам от смях и ми е малко трудно да пиша
ramus:   както и да е... може от въображението да ми е
XXXX -> и какво ти роди въображението
ramus:   пълни глупости - като всяко въображение
ramus:   но пък са смешни
ramus:   добре... сега сериозно. ти за йога знаеш само от "другите хора" и за теб това е образ, който са ти създали именно те
ramus:   Йога не е нито наука, нито философия, нито взаимоспомощтествователна практика
ramus:   но ти няма откъде да ги знаеш тия неща
ramus:   нито тия неща могат да се "знаят", защото няма кой да ги "знае" автентично
XXXX -> стига с това знаеш го от другите, няма лошо и от другите да прихванеш и да отсееш,аз съм опитала и говоря от собствен опит,а не защото другите са ми казали
ramus:   добре, щом казваш, значи ти знаеш вече
XXXX -> аз съм малко вироглава и никой не слушам и вкъщи като по-малка все ми се караха и ме обвиняваха заради товя,така че не съвсем така
XXXX -> :D
XXXX -> ами не съм всезнайка,но съгурно поназнайвам
XXXX -> имам развита интуиция
ramus:   да, да... виждам... поназнайваш
XXXX -> :))
XXXX -> предчувствам нещата
ramus:   приказвай ги тия на шапката ми
XXXX -> ахахаха не ми вяевай тогава
XXXX -> :))
ramus:   не вярвам въобще - на нищо и на никого
ramus:   не ме интересува вярването
XXXX -> е как може ти живееш в мъка тогава
ramus:   :D
ramus:   о, дааааа - вечна мъка
XXXX -> не може да не вярваш съмнението е ужасно нещо
ramus:   нито имам съмнения, нито вярвам.
XXXX -> говори ми ги тия,ама самият ти не го вяеваш това дето пишеш
XXXX -> :)
ramus:   :D
ramus:   мдааа - ти си знаеш... и квото и да кажа все ще го нагласиш... същото като днес - с егото
ramus:   няма никакво значение за мен... твоя си работа
XXXX -> нее аз се заядопх за това признавам
XXXX -> ноо не съм нагласявала нищо
ramus:   та ти и сега го правиш
XXXX -> не е така, ти защо си толкова докачлив
XXXX -> я кажи
ramus:   :D
ramus:   ето пак
XXXX -> :D
ramus:   ти въобще не ме зимаш насериозно
ramus:   все едно че пиша така - на вятъра
XXXX -> ти се майтапиш с мен добре забавно ти е чак и на мен ми стана,
XXXX -> напротив иначе нямаше да ти пиша, аз напоследък мн рядко пиша на скайп
ramus:   там е работата... ти само пишеш - въобще не четеш... И да четеш, просто ти минава и заминава
ramus:   както и да е...
ramus:   кажи какво точно очакваш от мен
ramus:   какво точно искаш
XXXX -> това не е така
XXXX -> ами незнам защо пък трябва да очаквам нещо от теб, явно е че ме понахеани днес
XXXX -> :D
ramus:   ??
ramus:   какво? днес
ramus:   коя е думата
XXXX -> малко са ми изтрити буквите на клавиатурата и ги буркам,амиии понахрани дее
XXXX -> :D
ramus:   аха... е, не знам какво ти остана за хапване...
ramus:   но... каквото, това
ramus:   нали виждаш че не става говоренето... Ти имаш неща, които са ти непоклатими и много ги знаеш. Имаш си твоя картина и държиш на нея. Нищо че много от боите са развалени. Явно има болест някаква. Имаш си основания някакви... сърдиш се на тоя или оня, използваш йога и баща за помагане... ако не сработят се ядосваш, плачеш или примиряваш
ramus:   няма какво да ти дам, няма какво да ти кажа... И не е нужно - и сама можеш да си гледапш картината. Всичките проблеми са в нея, но ти още не познаваш това.
ramus:   но и си имаш гордост, докачлива си и ранима
ramus:   така, че както вече казах, просто ти трябва да си извървиш сама пътя. И без това няма кой друг да го направи заради теб>
XXXX -> Благодаря за шамара... аз не твърдя, че знам много,но не това е важно,а това,че искам да науча и полагам усилия, аз не се подигравам на незнаещите, иначе болестите се лекуват,но калта в душата не, няма нищо лошо в това,човек да търси начини да си помага, на себе си и на другите,които желаят разбира се, може би ми се дразниш и не искаш да си говориме разбирам го и това даже ми стана неудобно,че съм те заговорила, съгурно не познавам картината толкова добре в очите на някой,но може и да не е така, може би и да я познавам,въпреки,че не се изразявам полседователно,в 8 литературата ми беше любимият предмет и още помня как си написах класното на тема "Прикованият Прометей" с голям хъс и изкарах единствена 6-ца от 4-те паралеки в училище, освен това не искам и няма как някой да направи нещо вмсето мен
ramus:   калта в душата е основното... и тя не се лекува с хапчета, а с работа. И да полагаш усилия, именно като прометей не става
ramus:   нито ме интересува, нито ме занимава помагането. Просто още си малка и доста неща не разбираш. няколко пъти ти написах че да се дразня, нито ме интересува, нито ме изразява. ти дори не можеш да си го представиш, все едно че днес думите са отлетели напразно
ramus:   така и времето отлита напразно.
ramus:   аз все пак те използвах - написа неща, които отдавна не съм чел в чат
ramus:   припомних си ги
XXXX -> Напротив аз имам добра памет все още,но аз набюдавам реакциите ти Рамус и те ми говорят по добре от думите :)
ramus:   да, да... напротив, реакции, говорене... добре. Ти знаеш най-добре
XXXX -> На години може да съм малка,но това което ми се е случило никак не е малко ии затова не определям хората по годините,освен това имам хлапе на 7
ramus:   годините нямат никакво значение. Ти май дори и това не разбра
XXXX -> Просто още си малка и доста неща не разбираш.
ramus:   да - не съм споменавал годините
ramus:   щото въобще нищо не определят
XXXX -> ахаа малка
ramus:   ахааа - да
XXXX -> да разбирам жалко... добре Рамус лека ии сори,че ти отнех от ценното време явно съм твърде малка за големи разговори,но ще чакам да порасна и аз някой ден
ramus:   ами... не знам... както си решиш, ако искаш чакай, ако искаш прави. ти не можеш да отнемеш от времето ми, просто защото то си е само мое. дадох нещо, взех нещо... само това
ramus:   няма нищо загубено
ramus:   освен това ми хрумна една идея, да се възползвам от целия чат
ramus:   успех!
ramus:   аз бях дотук
ramus:   (wave)
=================================
« Last Edit: декември 20, 2008, 08:20:29 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
2.
« Reply #2 on: декември 20, 2008, 09:21:37 pm »
==
iskam da pusna kiriliza
Хххх:-> : no sa uzhasni kompovete
Ramus:->  само искаш ли... или ще я пуснеш
Ramus:-> ->  щото тва са две много различни неща
Ramus:->  ако я пуснеш, ще спреш да я искаш
Хххх:-> : znae li chovek kakvo go chaka
Хххх:-> : hahahhah
Хххх:-> : poniakoga si mislia che si kompyuturna programa
Хххх:-> : zakupena ot NASA ot izvorite
Хххх:-> : garantirsta im vechen zhivot
Хххх:-> : hahahah
Хххх:-> : ххахха
Хххх:-> : дойде момчето и ми я пусна
Хххх:-> : защото съм много гръмогласна като искам нещо
Хххх:-> : хаххха
Хххх:-> : друго си беше като я исках
Хххх:-> : да ти се правя нa удобна - то стрес получих с този форум
Хххх:-> : я шефе
Хххх:-> : с тебе сигурно се живее много забавно
Хххх:-> : отдаваш ли се под наем
Хххх:-> : може ли един личен въпрос
Ramus:->  ще питаш ли, или само така ще остане
Хххх:-> : ами не знаех дали си тук
Хххх:-> : пък и така дъъълбоко се бях замислила
Ramus:->  ауууу... каква дълбочина
Ramus:->  брех
Хххх:-> : хихиххихи
Хххх:-> : стига бе , ужасен си, аз съ пробвам да съм сериозна
Хххх:-> : та
Хххх:-> : четох за баща ти- мнооого ми хареса тогава всичко което беше писал за психоанлитиците
Хххх:-> : но въпросът ми е друг - ти опозна ли я , анализира ли я тогава и притихна ли ти емоцията от загубата
Хххх:-> : аз мога да кажа за себе си
Хххх:-> : но питам тебе
Хххх:-> : при условие, че би моят родетел и твоят доброволно са си избрали да умрат/
Ramus:->  емоциите са ми най-лесното нещо.
Хххх:-> : кажи де
Ramus:->  но всяко нещо с времето си
Хххх:-> : все пак си го анализирал първо с ума
Ramus:->  имаше всичко - от тъга, до самосъжаление... пуснах всичко да си излезне, за да мога да го усетя, напипам, изсле3двам и опозная
Ramus:->  оказа се елементаристика
Ramus:->  емоциите нищо не са... - просто един празен балон
Хххх:-> : всъщност цялата тъга и драма е само самосъжаление- за мен в един миг изчезна цялата тъга
Хххх:-> : ами - да ама какво е времето за всеки
Ramus:->  нищо не се прави първо с ума - първо се пуска да тече... тогава внимателно се изследва.  чак после идват обобщенията, заключенията
Ramus:->  когато нещо се прави първо с  ума, се фантазира, а не се мисли
Хххх:-> : не изпитваш ли ги или бързo стихват
Хххх:-> : аха, разбрах те
Хххх:-> : а смяташ ли че ще спре да тече някога
Ramus:->  изпитвам - всякакви емоции... макар, че просто това не ме интересува особено - минават заминават... Въпроса е, че вече не ми е важно това - те нищо не определят
Хххх:-> : на мене също
Хххх:-> : какво те интересува
Хххх:-> : кое ти е важно
Хххх:-> : и кое ти е труднистика
Ramus:->  мен... аз съм важния - всичко което минава през мен - това е важното. няма труднистика
Ramus:->  всичко което вече е преминато и осмислено и отработено, ако наистина е такова - това е вече лесното... и на това му казвам елементарно
Ramus:->  иначе въобще не ме интересува кое е "лесно" и кое ще ми е трудно
Хххх:-> : а ново, което преминава, то ли те ангажира
Хххх:-> : от ежедневието ли се раководиш
Хххх:-> : ръководиш
Хххх:-> : отработваш
Ramus:->  от мен тръгва всичко - ежедневието е само полето за отработване
Ramus:->  а ти - я ми кажи един личен въпрос
Хххх:-> : давай
Ramus:->  ти защо питаш всичко това
Ramus:->  защо не го попита през форума
Ramus:->  защо писа тия твои глупости там
Хххх:-> : ами много е бавно там
Хххх:-> : кои глупости
Хххх:-> : спрямо тебе ли
Хххх:-> : пуснах да тече
Ramus:->  не спрямо мен - аз нямах и сега нямам нищо общо
Ramus:->  въобще тия представи за недолюбването и заяждането са само игри
Хххх:-> : ами значи съм глупава ..на моменти
Хххх:-> : хахха
Ramus:->  казаh “глупости” само за написаното - не за автора
Хххх:-> : ами ти си ми най-интересен
Ramus:->  с какво
Хххх:-> : нали всеки се описва в поста си
Ramus:->  може би... а може би значението е различно
Ramus:->  както и да е
Хххх:-> : както и дае
Ramus:->  с какво толкова съм интересен
Хххх:-> : ами - страшно си ми забавен
Ramus:->  ами забавлявай се тогава
Хххх:-> : и ме кефиш с това че хем се вземаш насериозно хем не
Ramus:->  а за какво ти трябва да се забавляваш
Хххх:-> : хем се вживяваш в проблемите на хоратар хем не и прочие
Хххх:-> : ами питай ми забавлението - то си търси храна
Ramus:->  мда... явно и много те притиска да се храни
Хххх:-> : хахаххахах
Ramus:->  хитро
Хххх:-> : хахаххахаха
Ramus:->  така си остави дистанция
Хххх:-> : спазвам я когато мога, но най ми е трудно преди цикъл
Хххх:-> : лесно ви е на вас мъжете
Ramus:->  тва няма нищо общо
Ramus:->  нищо - само за оправдание
Хххх:-> : да
Ramus:->  и няма нищо общо половите различия
Хххх:-> : но поне е добре да знаеш че само се оправдаваш
Ramus:->  а ти знаеш ли го
Хххх:-> : да- направо ми ида да се затворя някъде
Ramus:->  значи нищо не знаеш
Хххх:-> : гледам се и се чудя откъде съм се взела
Ramus:->  от защитни реакции и съответни изживявания нищо не може да се знае
Ramus:->  само фантазии
Хххх:-> : в къкв смисъл защитни реакции
Ramus:->  буквалния
Хххх:-> : защита на какво
Ramus:->  защо мислиш че някой си търси подходящи лоправдания
Ramus:->  оправданието е защитна реакция... и търсенето й - също
Ramus:->  изживявнаето - "да се затворя някъде" - също
Хххх:-> : ами да - край нямат
Ramus:->  и това - да си оставиш дистанция и да наречеш "забавлението- като нещо извън теб, като нещо само" - също е
Хххх:-> : реакцииите на реакциите на реакциите
Ramus:->  и все пак - винаги тръгват само от едно място
Хххх:-> : откъде
Ramus:->  не казвам - това всеки си открива сам
Ramus:->  иначе няма никакъв смисъл
Ramus:->  нищо не ти пречи... освен нещата, дето са ти угодни да ги виждаш така
Хххх:-> : мен на практика ме няма
Ramus:->  ами... всички деца са така
Хххх:-> : да,
Хххх:-> : и ваканцията край няма
Ramus:->  много лесно е все така - на повръхността
Ramus:->  ден да мине, нощ да свърши
Хххх:-> : ами, напротив
Ramus:->  да... избрали сте го заради лесното... а дори и това никак не е лесно
Хххх:-> : защо реши че живея така
Ramus:->  въобще скапана работа
Ramus:->  защото така го изразяваш
Ramus:->  нищо не решавам - чета го
Ramus:->  ти си го казваш
Хххх:-> : ами предпочитам с примери
Хххх:-> :  от ежедневието
Хххх:-> : иначи абстракциите водят до неразбиране
Хххх:-> : а във форума
Хххх:-> : никой не говори за себе си в ежедневието
Хххх:-> : как се отработва там
Хххх:-> : а за мен само това е важно
Хххх:-> : и за какво е това споделяне според
Хххх:-> : тебе щом с
Хххх:-> : всеки сам си намира извора, източника и никой не може да му помогне
Хххх:-> : ами няма значение
Хххх:-> : едно от нещата е четенето на постове, другото е писането на постове
Хххх:-> : ти ме питеш защо ми допадаш- каквото и да кажа
Хххх:-> : няма да е то
Хххх:-> : а аз дате питам защо пишеш във форума
Ramus:->  аз много добре съм извел и съм разбрал какво правя и защо пиша
Ramus:->  писал съм на много места
Хххх:-> : а когато казват хората нещо- вярваш ли им
Хххх:-> : вярваш ли на хората
Ramus:->  с вярване не се занимавам
Хххх:-> : а с какво
Ramus:->  просто виждам... собственото ми отношение няма нищо общо с вярването в това или онова
Хххх:-> : но към какво е това твое отношение
Ramus:->  към мен
Ramus:->  само към мен имам отношение
Ramus:->  другото е свободно от отношения
Ramus:->  и затова е тази ми свобода
Ramus:->  затова не ми и трябва да вярвам в едно и друго нещо - дори и в хората
Хххх:-> : а не можеш ли да бъдеш наблюдаван
Хххх:-> : и харесван
Ramus:->  това нене моя работа - който иска да ме наблюдава... или да ме харесва
Ramus:->  това си е в неговия приоритет
Хххх:-> : тогава не питай защо
Хххх:-> : аз също се съотнасям само към себе си, както и всички
Ramus:->  :D
Ramus:->  никой не се отнася към себе си
Хххх:-> : :*
Ramus:->  ти също
Ramus:->  и харесването, за което говориш, няма нищо общо с мен
Ramus:->  това е просто образ, в който събираш някои неща, дето ти липсват
Ramus:->  и много добре част от теб знае че е така
Хххх:-> : нищо не ми липсва и некога не ми е липсвало
Ramus:->  eeee.
Хххх:-> : никога
Хххх:-> : или ти знаеш по-добре
Ramus:->  не е нужно да знам - чета го
Ramus:->  ти си го казваш
Хххх:-> : ти го четеш, без дори да го казвам - уникално качество
Ramus:->  пълен батак е цялата барака... изразяваш си го непрекъснато - и във форума и сега
Ramus:->  дори в началото на тия разговор, от сега вечерта
Ramus:->  и тия защити нямат никаква връзка с мен - дето сичко ти било окей, наред и супер
Хххх:-> : пълен батак е цялата барака- какво имаш предвид
Ramus:->  главно себе си заблуждаваш с това
Хххх:-> : не казах че ми е ок
Ramus:->  но и това дори не става
Хххх:-> : а че нямам липси
Хххх:-> : имам работа
Хххх:-> : отработване
Ramus:->  ти не знаеш какво казваш - заради това.
Хххх:-> : но много съм и отработила
Хххх:-> : ти не знаеш какво четеш, затова
Ramus:->  :D
Ramus:->  сигурно...
Ramus:->  щом казваш
Хххх:-> : но пък керванът си върви
Хххх:-> : и батакът си е батак
Хххх:-> : какво да говорим
Ramus:->  мен керванът не ме интересува - да си ходи, дето е тръгнал
Хххх:-> : само повърхностни неща
Ramus:->  нито едно дълбоко нещо не каза за себе си
Хххх:-> : хахаххаха
Ramus:->  така, че повърхностните неща са просто начина да водиш разговора... а можеше да се възползваш
Хххх:-> : кажи ти първо
Хххх:-> : хахаххаха
Хххх:-> : викаш пропуснах си уникалния шанс
Ramus:->  чий шанс
Хххх:-> : ами, не се възползвах
Хххх:-> : карай остави ме да се забавлявам
Ramus:->  след като не си откъде знаеш тогава че можеше да е шанс
Хххх:-> : ами ти така се изрази
Хххх:-> : кажи сега
Хххх:-> : нещо от ежедневието
Хххх:-> : нещо дълбоко
Хххх:-> : от тебе
Ramus:->  нищо от ежедневието не е за казването
Ramus:->  това не са клюки и неслучайно никой не говори за това, освен като примери
Хххх:-> : е нали там се отработваме
Ramus:->  защото в мойто ежедневие нищо не може да се използва за твоето
Ramus:->  всеки пример е лъжа - защото от едно общо правило, само отделния човек може сам да си свежда общото към неговото частно
Ramus:->  след като го осмисли и проникне. за това се иска ниво, иска се работа
Ramus:->  а не приказки
Ramus:->  затова и толкова рядко употребявам примери
Ramus:->  който е по-навътре в нещата той разбира - защото сам вече ги има тия неща =- макар и по негов си начин
Ramus:->  а който не може въибще да се ориентира - има още да си работи
Хххх:-> : ами тогава , щом като се отработваме в строго индивидуалните си ежедневия, неприложими едно към друго
Хххх:-> : как можем да си говорим едни на други за самото отработване
Хххх:-> : ти навсякъде във форума казваш за нивата си
Хххх:-> : за работата върху себе си
Ramus:->  когато стигнем отвъд ежедневието на отработването... когато нещата стигнат до общите положения... тогава вече се минава към възможността да се "разбират" на по-високо ниво... Но за всичко това всеки сам трябва да си мине пътя
Ramus:->  аз не говоря за нивата СИ, за да се хваля, нито за работата си... това, което осставям е само екстракта на тая работа
Ramus:->  една форма на моето обобщение за нея
Ramus:->  и тя не е за да опбщувам с някой си
Хххх:-> : реакцията ми не е че някой се хвали
Хххх:-> : екстракта на тази работа как ползва хората
Ramus:->  аз пиша всичко заради себе си - не за читателите.
Ramus:->  аз съм тоя, дето най-много се чете
Хххх:-> : как те ползва
Ramus:->  който друг напипа нещо - си взима каквото може . това нито ми е работа, нито отговорност... това е само в неговата територия
Ramus:->  неговия избор, неговото ниво
Хххх:-> : как те ползва това четене на самия себе си
Ramus:->  както е и моята територия - за моя избор и отговорност
Ramus:->  писал съм доста за това - работя със техника за смяна на състоянията
Ramus:->  и по написаното гледам следите на едно състояние, като го чета с очите на "друго"
Хххх:-> : и за какво ти трябва тази техника
Ramus:->  :)
Ramus:->  щомо питаш, няма и как да обясня
Ramus:->  не мога
Ramus:->  аз поне - не мога
Хххх:-> : видя ли не елисно
Хххх:-> : лесно
Ramus:->  въобще няма нищо общо с "лесното"
Хххх:-> : не мога - какъв е този отговор
Ramus:->  а на теб за какво ти е отговора на тия ти въпровс
Ramus:->  безсмислено е да говоря неща, на които не си съотвествена
Хххх:-> : а на тебе за какво ти е отговора на въпроса ми за техниката ми на забавление
Ramus:->  :D
Ramus:->  забавление... техника... две напълнонесъвместими думи
Ramus:->  особено в твоя интерпретация - дето "забавлението" ти яде ушите някъде отстрани
Хххх:-> : ти знаеш много за мен- вместо да опознавам себе си - да взема теб да опознавам
Ramus:->  не можеш
Ramus:->  защотоне знаеш нищо за теб си
Хххх:-> : поне знам каква ми е техниката за забавление
Хххх:-> : при мен са съвместими тези думи
Ramus:->  кой кого - е в тая техника - забавлението ли ти я играе или е обратното
Хххх:-> : тебе кое ти е първо - първото или второто състояние
Ramus:->  и двете... и нямам нищо дето "да ми диша във врата"
Ramus:->  аналогията ти е съвсем плоска и няма нищо общо
Хххх:-> : хахаххаха
Хххх:-> : прав си
Хххх:-> : съгласна съм
Ramus:->  състоянията на съзнание, нямат нищо общо с настроенията и чувствата... и с противречивостта им на непрекъснатата им изменчивост
Ramus:->  това е все едно и също състояние
Ramus:->  съвсем друго означава различни състояния на съзнанието
Ramus:->  затова и не мога да я обясня толкова отначало... И няма никакво значение, след като няма основата
Ramus:->  само празни думи, чрез опити за описания и примери
Хххх:-> : да
Хххх:-> : да те оставям на мира
Ramus:->  коя е тая
Ramus:->  :D
Хххх:-> : хахахах
Ramus:->  да не се уплаши
Хххх:-> : неее
Ramus:->  Щото съм много страшен
Хххх:-> : аз от тебе
Хххх:-> : хич не ми пука
Хххх:-> : аз така се нуждая от такива като тебе
Хххх:-> : така ми диша във врата тая ми нужда
Ramus:->  само образи...
Хххх:-> : нема да се отървеш лесно от мене
Ramus:->  нямаш никаква нужда - изигреаваш си го
Хххх:-> : хаххахахха
Ramus:->  много лесно ми е да се оттърва
Ramus:->  това не зависи от теб
Хххх:-> : кога ще пием с тебе три в едно
Хххх:-> : хаххаххаха
Ramus:->  няма начин
Хххх:-> : зящооо
Ramus:->  просто няма
Хххх:-> : защоооо
Ramus:->  :)
Хххх:-> : хахаххаха
Хххх:-> : едни тепета и един Рамус
Хххх:-> : а пък не ще компания
Ramus:->  няма рамус там
Ramus:->  ти още се припознаваш в образа
Ramus:->  но ще ти мине
Хххх:-> : споко
Хххх:-> : ще ми мине
Хххх:-> : знам
Хххх:-> : познавам се
Ramus:->  да - сигурен съм че не ти е за първи път
Хххх:-> : добре не може ле човек да се забавлява докато се отработва и обработва
Ramus:->  аз откъде да знам - да не би да пиша конспект или рецепти
Хххх:-> : хахахха
Ramus:->  секи сам да си решава
Хххх:-> : а бе не питам бе
Хххх:-> : стига бърза да отговаряш на всеки дето кихне във форума
Ramus:->  амаз не отговарям на никой - аз просто говоря с образите си
Ramus:->  просто хоратане правят разлика между образ и действиотелност
Ramus:->  това е магията им
Ramus:->  тяхната магия
Ramus:->  твоята също
Хххх:-> : да ти кажа
Хххх:-> : ама какво да ти казвам
Хххх:-> : ти не можеш да траеш
Хххх:-> : а твоята магия
Ramus:->  какво за нея
Хххх:-> : размагаьосал ли си се окончателно
Ramus:->  как щях да знам толкова за явлението, ако сам нямах част от мен в това
Ramus:->  това не става с измисляне
Ramus:->  оставям го да е факт... и се изследва... ако го нямаше, как щях да го отработвам
Хххх:-> : и при мен е така
Ramus:->  мдааа - дори и забавлението
Ramus:->  :D
Хххх:-> : да
Хххх:-> : пускам - спирам копчето на всичко
Хххх:-> : има едно копче - най -ми е трудно…
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
3.
« Reply #3 on: декември 20, 2008, 09:44:09 pm »
 ХХХХ- нямам обяснение, освен да е объркала прозореца ти с нечий друг
 макар че дори да е за друг не и отива по принцип
 тя е фин човек, не съм усетила да е вулгарна или да има някакви нервни изблици
имаше ли някакъв повод според теб да се обръща към теб тогава по този начин?
ramus: ти познаваш ли човек с едно лице, като се вижда колко е лесно човек да сменя нагласата си чрез настроения
ramus: а това хората да имат "благи" и добри маски, е наследство от това, че само с такива можем да привлечем благоразположението на близките около нас... и освен внимание, да бъдем и близко до образа на "благия и добрия"
ramus: много хора познавам които таят огромна неизявена омраза, дори агресия в себе си... само заради "доброто лице". Заради благия поглед, заради привидната доброта, която те изявяват и навличат като дреха през целия си живот
ramus: и тая "добра" дреха се показва, дори и пред себе си... и чрез която се замества потребността да бъдем "добри" - според белезите
ХХХХ- всичко е възможно
ramus: това са подтиснати неща у човека ... и понякога избиват - при някое от резките колебания на настроението... или след алкохол... или нещо подобно. Хората живеят два живота - единия е явен, а другия скрит
ramus: Zzzz беше подобно положение.... защото видях с каква лекота само за миг превключи и се развика на мъжа си - промени се почти коренно - лице, израз, думи
ramus: Ssss бях виждал в подобна изява - при нея видях и повече от "две" от тия
XXXX- всеки от нас си има предполагам
ramus: някои хора го изявяват през нета това... и каква ли е разликата всъщност
ramus: изявата винаги е налице, когато се "смени" лицето
ramus: там е работата... - че предполагаш... А може да се види. да избухнеш е нещо естествено, да пламнеш за миг... но оная - другата промяна - в очите, в лицето, избиваща в думите, в отношението...
XXXX- предполагам беше за ;всеки" а не за "имането"
ramus: но не казваш "за себе си" :)
ramus: добре, благодаря, че почвам да се отклонявам
XXXX- според мен човек не е солов играч, той е цял един отбор, даже с капитан - и веднъж е нападател, друг пъ - защитник, трети път - вратар и така
 нищо чудно че нещо е подтиснато и друг път си намира начин да избие
ramus: тия всички за да се покажат не ти ли е идвало наум, че всъщност си "живеят" - всеки образ от тях е жив... той има живот, битие... а не е само импулс преминаващ
XXXX- то затова човек води 'вътрешни борби"
ramus: там е рабатата - всеки един от "играчите" не играе за отбора - теглят към себе си. И се карат и непрекъснато са в битка помежду си
ramus: понеже АЗ-ът е един
ramus: а основната маска - на благостта - е само заради обществото
XXXX- това последното съм го чувала по слухове но не мога да го кажа от собствен опит - че е един :)
  не знма дали е само заради обществото
  в крайна сметка ако не на всички то поне на повечето хора им се иска да мислят за себе си като за добри хора
ramus: ето това е разковничето
ramus: липсващата самооценка се замества с "оценка" според другите
ramus: а общия момент е "КОЙ Е ДОБЪР
XXXX- не е така според мен
 дори да живееш сам на остров пак ще искаш да си си добър
ramus: :D. Но нали на самотния остров няма въобще да знаем "с какво да мерим" доброто?
ХХХХ- ако имаш предвид на какво сме научени че е добро вече мога да се съглася
ramus: ами то е свързано - първо ни учат, после ни внушават че това е "важното", а после го изиграваме - за да придобием и ние "важността" му
  по белезите и качествата на доброто - според описанията, приучваме и нагласяме маските си
  но още от деца - гледа се да се влезе в образа, който ще е угоден на "мама" или татко... или на важния близък образ - защото именно с угаждането на образа, се привлича и вниманието и милването
ХХХХ- това обаче не означава че няма нещо такова като добро по принцип
  а отделен е въпросът с тълкуванието му
ramus: :) на самотен остров, без памет, без възпитание, без деца или семейство... без среда... без минало, без тръпки, без желания или мераци...
ХХХХ- не, мерси
ramus: без кариера или образование
ХХХХ- аз съм човек и това не е случайно
ramus: човек е всичко
  човек е толкова много неща
ХХХХ- сигурно
 затова има хора и хора
ramus: това че ти имаш образ за "човек" е също заради възпитанието
ХХХХ- не искам да отричам никоя част от себе си
за да съм някаква си има смисъл
ramus: какъв е смисълът да има смисъл нещо, а да си стои - нечий ли е тоя смисъл. А твоят смисъл - личния?
ХХХХ- точно моят личния имах предвид
  щото сам аз съм такава
ramus: това означава, че има много видове смисъл - и може да се жонглира с тях
ХХХХ- не наблягам на смисъла точно а на приемането ми
ramus: точно както с доброто и злото... и маската на "добър"
 кажи ми за теб - кое е това "добро" - което да стои някъде само... без хората
 с какво ще се 'сравни" и кой ще го определи като "добро"...?
 ако ни няма нас
ХХХХ- ама аз точно това казвам
  че ние сме важни
  че не сме отделни
ramus: ===цитат
това обаче не означава че няма нещо такова като добро по принцип
===
ramus: чий е тоя принцип?
ramus: :)
ХХХХ- много се хващаш за буквичките :)
 ще го кажа обратно - според теб няма ли такова нещо като добро. С израза по принцип исках да кажа че според мен съществува такова нещо като 'добро"
ramus: няма - освен в главите ни
   това е от НАШИТЕ СЪТВОРЕНИЯ
ХХХХ- е за мен пък има
ramus: да... трябва да го има. Иначе нещо много специално... би се обезсмислило
ХХХХ- не се сещам за какво говориш
ramus: точно в това му е и смисъла - доброто... и БОГ... и останалите сътворения
ХХХХ- не мога да твърдя със сигурност като теб че нещшо е сътворение
ХХХХ- нямам личен опит и не знам
ramus: Ти и с "доброто" и Бог също нямаш "личен опит", освен набеден да е такъв. Вярващия не трябва да може да изведе, че нещото в което вярва и на което е построен голяма част от вярващото  му битие, го няма извън него
ХХХХ- ти също звучиш като вярващ
  вкопчвайки се в някакво свое си построение
ramus: :D
ХХХХ-  все едно и също повтаряш
ramus: все до нещо трябва да бъда оприличен
ramus: както и да е... може да съм сектант
ramus: :D
ХХХХ - твоя си работа :)
ramus: да... важното е да не се бъркам в на хората работите и... .
ramus: шегичка. Посланието беше напълно ясно.
ramus: благодаря
ramus: лек ден
===================
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
4.
« Reply #4 on: декември 21, 2008, 06:17:20 pm »
аз се прибрах от странстване
RaMUS:>и... какво сега - като се прибра? Намитка ли се? :D
Хххх ->хаха
Хххх ->намитках се, да
Хххх ->поразходих се тук там
RaMUS:>И???
Хххх ->ами , бях в Холандия, ма аз там си ходя редовно
Хххх ->ходя в Харлем
Хххх ->едно градче близо до Амстердам 15 минутки
Хххх ->харесва ми там
Хххх ->приятно е
Хххх ->има специално усещане
Хххх ->винаги ми е приятно там
RaMUS:>и... само до едно "приятно" ли е цялата работа
Хххх ->какво значи " само"? бе  :))
Хххх ->недей така
RaMUS:>едно "приятно" - и толкова разход само заради едно "приятно ми е - винаги ми е било"... И само тва ли
RaMUS:>едно нищо и никакво "приятно" - дето може от всяко нещо да се "направи" и дето уж все недостига
Хххх ->разход, каквио са тези неща от теб?
Хххх ->аз не съм ходила защото нещо не ми достига

Хххх ->а, защото ми е приятно да ходя там
Хххх ->приятни хора, приятна архитектура, прекрасни джаз клубове
RaMUS:> :D
Хххх ->защо не
Хххх -> аз не ходя някъде, защото се чувствам непълноценна.  С теб така ли е?
Хххх ->ако заведеш дъщерите на море, защо го правиш?
Хххх ->примерно
RaMUS:>не знам "защо не" - за мен е безсмислица - нито от тия неща не ме изразяват - нито приятното, нито архитектурата, нито клубовете ме занимават
Хххх ->ами не всички сме като теб явно :)
Хххх ->мен всичко ме изразява.
Хххх ->аз мога да се изразя с васичко
Хххх -> и правя това, което ми харесва
RaMUS:>не водя децата си на море - вече... И никога когато ги водихн, не съм го правил, заради това "да ми е приятно". Просто приятното не ме интересува
RaMUS:>нито нещо решавам, нито правя... с идеята да ми е приятно... или "да ми харесва"
Хххх ->ами да, явно ти си имаш твои начини за самоизразяване
Хххх ->ок :)
RaMUS:>просто попитах - какво от това, че нещо ти харесва... или че ти е приятно
Хххх ->не разбирам въпроса
Хххх ->какво значи, "какво от това"
RaMUS:>всъщност само по себе си това е достатъчен отговор
Хххх ->задаваш отговори
Хххх ->да
Хххх -> аз, както вече съм ти казвала,правя каквото искам, когато искам, както искам
Хххх ->не ходя на места със специални мисии
Хххх -> да се изразявам или не, аз така или иначе се самоизразявам постоянно
Хххх ->нали живея живота си
Хххх ->докато дишам, ще е така
Хххх ->пък после, ще видим
RaMUS:>искането - като царя на живота - правенето мисленето чувстването - всичко е по него... Едно нищо и никакво си искане
Хххх ->ами аз не си шоставям цел.
Хххх ->при мен искането не е блян, мечта
Хххх ->решавам , че искам да съм някъде и се дигам и заминавам
Хххх -> защо не?
Хххх ->искане, само като състояние, отдавна не съм "искала"
RaMUS:>"защо не", обикновено е въпрос, с който се избягва отговора на друг въпрос... или нежеланието да се намери дълбок отговор
Хххх ->и какво беше това за разхода?
Хххх ->аз не избягвам отговора на нищо
Хххх -> питаш и ти казвам
Хххх -> какво избягвам?
Хххх ->наистина, защо да не ходи човек, където реши?
Хххх ->защо не?
RaMUS:>ама защо ми задаваш въпроси, след като ти си имаш вече отговора си
Хххх ->смятах, че просто разговаряме.
RaMUS:>няколко пъти вече - нямам отношение към това, което правиш - просто те попитах защо, какво и как правиш нещата от живота си
RaMUS:>и ти ми отговори вече
RaMUS:>да - разговаряме
Хххх ->да, предполагам, че ти отговорих, но когато аз питам ти не отговаряш
Хххх ->и става монолог
RaMUS:>въпрос "ЗАЩО НЕ" не е нещо на което бих могъл да отговоря
Хххх ->ако искаш да си задаваш само въпроси, нашиши ги като анкета с номера и ми ги прати на е-майла
Хххх ->и ще ти отговоря подробно по точки
Хххх -> ако пък решиш да водим разговор, аз съм насреща
Хххх ->изборът е твой
Хххх ->отговаряй на каквото искаш и не оптговаряй на каквото не искаш
RaMUS:>попитай ме пак твоите въпроси
Хххх ->това си е твой прерогатив
Хххх ->не мога да се повтарям непрекъснатоп
Хххх -> ако уважаваш събеседника си  би ги запомнил
Хххх ->не ми се повтаря сега
Хххх -> за какво изобщо искаш да разговаряш с мен и въобше искаш ли?
RaMUS:>===цитати
Хххх ->не разбирам въпроса
Хххх ->какво значи, "какво от това"
---
решавам , че искам да съм някъде и се дигам и заминавам
Хххх -> защо не?
----
наистина, защо да не ходи човек, където реши?
Хххх ->защо не?
=========
Хххх ->това не е водене на разговор
Хххх -> отново изгнорираш въпроса ми
Хххх ->така разговор не се получава
Хххх -> не ис мен
RaMUS:> ==цитат на Хххх
за какво изобщо искаш да разговаряш с мен и въобше искаш ли?
====
Дори и за миг не съм се интересувал от въпроса "искам ли" - правя нещата от моя живот, без да ме интересува дали искам или не искам нещо - просто за мен това няма значение.
Хххх ->ок
RaMUS:>разговарям с теб когато разговарящия човек ме интересува... иначе въобще не си губя времето
Хххх -> и какъв е този разговор, дето водим сега
RaMUS:>зададох въпроси и дори и без да ми даде отговори, по реакциите дори на неразбраното разбрах каквото попитах
RaMUS:>нищо друго не правя, нито си играя
Хххх ->аз ти отговорих на въпросите
Хххх ->на кой въпрос не съм ти отговорила
Хххх -> общо взето това правя, отговарям на твои въпроси
RaMUS:>да - може би защото ти самата не питаш "въпроси"
Хххх -> намитка ли се? -  да, намитках се.
Хххх ->това какво е?
RaMUS:>какво те интересува от моя живот примерно... не какво искам, не какво ми харесва - на тия въпроси просто нямам отговор
Хххх ->ами аз не мога да те питам  само неща, на които имаш отговор
Хххх ->ако имаш специални предпочитания към даден тип въпроси, пак ти казвам, напиши на списък с графи
Хххх ->отговори, които не ми се задават
Хххх ->въпроси на които нямам отговори
Хххх -> и ще разговаряме по строга шахматна схема
Хххх -> не непринудено и естествено
RaMUS:>това за миткането беше шега - пет пари не давам за шахмата, нито за схемите.
Хххх -> да, но разговаряш така
Хххх -> все едно, че даваш  5 пари за схемите
Хххх ->защото се захващаш за всяка дума, апострофираш ме
Хххх ->говориш ми като лектор, а не като приятел
Хххх -> аз нужда от лекции нямам
Хххх ->още един приятел е добре дошъл
Хххх ->ако иска да е приятел
Хххх ->ако имам нужда от лекции, сама избирам темите и лекторите
RaMUS:>аз нужда от студенти също нямам
Хххх ->ами разговаряй естествено
Хххх ->защото нещо не ти се отдава
Хххх ->ако нямаш нужда от студенти, не се дръж с хората като с такива
Хххх ->дръж се естестено, отпусни се
RaMUS:>не се занимавам да поставям хората в едно илои друго положение за изживяване според някакъв модел - това си е тяхна работа
Хххх ->вечно си на пръсти
Хххх ->ти не ги поставяш в едно или друго положение
Хххх ->просто имаш такъв маниер на разговор
Хххх ->изнасяйки лекции
Хххх ->комплекс ли имаш?
Хххх ->:)
RaMUS:>ммммда - много комплекси...  :)
RaMUS:>много, много
Хххх ->явно
Хххх ->бая са
Хххх -> не можеш да си ги избиеш
RaMUS:>добре че сте ми "студентите" че да си ги избивам
RaMUS:>ама явно не ми стават номерата
Хххх ->аз не се причислявам към твоите студенти
Хххх -> имаш си фен-група
RaMUS:> :D
Хххх -> аз съм потенциален приятел
Хххх ->казах ти
Хххх ->ако искаш бъди приятел, ако не - лекции не ща
Хххх ->живея си живота както намеря за добре
Хххх -> справям се някакси
RaMUS:> а аз какво общо имам с това как ти живееш живота си
Хххх ->не знам и не ме интересува, честно казано
Хххх ->ти сам решаваш това
Хххх ->сам
RaMUS:>какво те интересува тогава
Хххх -> аз не мога да ти кажа как да си живееш живота
Хххх ->аз , каквото ме интересува, търся и намирам
RaMUS:>добре - твоя работа
RaMUS:>казвала си го вече
Хххх ->а, забравила съм какво съм казвала.
Хххх ->то е вече казано, така или иначе, минало
RaMUS:>това най-често си го казвала - по един или друг начин
Хххх -> ако трябва да ти отговоря отново на въпроса, какво ме интересува.. интересува ме  съзнанието
Хххх ->а теб?
Хххх ->какво те интересува?
RaMUS:>човека
Хххх ->човека, кое на човека?
Хххх ->той е многопластов кромид лукчо
RaMUS:>всичко на човека - човека е цяла вселена.
RaMUS:>освен това не ме интересува философските въпроси " какво е човека" - като въпроси или отговори. Всичко това ме интересува не като гола наука, а като прагматика - проявление в самия живот
Хххх ->и ? докъде си с проучването
Хххх ->:)
Хххх ->има ли нещо отвъд тази вселена, което те интересува?
Хххх ->да, разбира се, не само философски въпроси
RaMUS:>отвъд вселената на ЧОВЕКА, няма нищо
Хххх -> и така , изследвайки човека, изследваш ли себе си?
Хххх ->как се виждаш?
Хххх ->какво си?
RaMUS:>Аз съм човека
Хххх -> е?
RaMUS:>това изучавам
Хххх -> и?
Хххх ->да, и какво си научил досега?
RaMUS:>виждам се на много нива...
Хххх ->да?
RaMUS:>и докато ги гледам, се губи основното
Хххх ->а то е?
RaMUS:>докато се "осъзнае" че всичко се прави и се "вижда" от ГЛЕДАЩИЯ
Хххх ->да, й?
RaMUS:>ГЛЕДАЩИЯ
RaMUS:>това е основното
Хххх ->да? е?
Хххх ->какво за него?
Хххх ->гледащия, какво?
RaMUS:>той е основния, който определя как се проявява човека
RaMUS:>демек ТОЙ Е ЯДРОТО, От КОЕТО ОПРЕДЕЛЯ ВСИЧКО
Хххх ->да и? какво от това?
Хххх ->какъв е смисъла на това откритие?
RaMUS:>смисъла на това откритие, че аз съм го открил - Аз съм се открил - Откриващия е намерил Определителя на всичко в света, включително и самия себе си
RaMUS:>за кой друг това може да има смисъл
Хххх -> а? ти си се открил?
Хххх -> еми значи вече не изучаваш нищо, шом си се открил?
RaMUS:>да - гледащия преоткрива себе си, но всъщност се "открива" непрекъснато
Хххх -> казваш, че изучаваш човека, после, че човека си ти, после че си го изучил
Хххх ->и какво става,
Хххх -> какъв е смисълът постоянно да преоткриваш едно и също нещо?
Хххх ->не е ли малко като да откиеш огъня непрекъснато
RaMUS:>не е
Хххх ->всеки следващ път след първия, вече не е откритие
RaMUS:>има само едно откриване - то е винаги вътрешното и то се прави постоянно, непрекъснато
Хххх ->защото вече е открито преди това.
RaMUS:>винаги откритието е израз на един скок - това е вътрешен процес -
Хххх ->да, аз питах за ПРЕоткриването
RaMUS:>вътрешен - няма никакво значение кой какво и кога го е "открил" - аз не съм социален човек
Хххх ->да и от откривайки себе си,къде скачаш? към...откривайки себе си?
Хххх ->хахаха
Хххх -> ти ли не си социален
Хххх ->хахаха
Хххх ->майтап си правиш
Хххх ->на мен ли го казваш?
Хххх ->:D
RaMUS:>точно на теб го казвам
RaMUS:>и да - правя си майтап със сериозността си
Хххх ->както и да е, пак да попитам
RaMUS:>попитай
Хххх -> от откривайки себе си,къде скачаш? към...откривайки себе си?
RaMUS:>това е път безкрай - какъвто е пътя на всеки човек, който само изглежда ПЪТ...
Хххх ->е, как ще е без край, след като вече казваш, че си дотигнал края
Хххх ->открил си се
RaMUS:>не съм казвал никъде това
Хххх -> а сега се преоткриваш
RaMUS:>никоя думичка
RaMUS:>никъде не съм споменал, или написал, че съм стигнал "края"
Хххх ->сигурно
Хххх -> но щом е безкрайно, - няма край
Хххх ->така, че нямаш панс да достигнеш края
Хххх ->щото няма край
RaMUS:>пет пари не давам за "края"
RaMUS:>написах вече, че не е нужен край
Хххх ->е, защо да даваш пет пари, като няма край
Хххх ->сигурно
Хххх -> ти си знаеш най-добре
RaMUS:>както е и нямало начало
Хххх ->сам си се изследваш, сам си се откриваш
Хххх -> това си е самотна работа
RaMUS:>да - най-самотната работа на света... няма приятни или искани неща, няма кефчета, няма пикантерийки. Няма мрънкане или :"тъжен живот", нито тъжни хора
Хххх ->щом казваш
Хххх ->ти знаеш за себе си , как е
Хххх ->всеки сам за себе си ги знае тези неща, какво има , какво няма
RaMUS:>да - не е важно дали и как ги "знае" тия неща.
Хххх ->тъжен живот, мрънкане, кой говори за тях въобще?
RaMUS:>Ти
Хххх -> хората не са ли малко порастнали над тези категории? как мислиш?
Хххх ->аз, мрънкам?
Хххх -> явно си говорил с някой друг
RaMUS:>"аз съм тъжен човек" - най-тъжния когото може би познаваш - това е цитат от първия ни "разговор"
Хххх ->кога мрънках?
Хххх ->и това е мрънкане
Хххх ->и не виждам защо вадиш думи от контекста
RaMUS:>никъде не съм споменавал че "ТИ СИ МРЪНКАЛА" - нито съм цитирал твоето име, нито че е лично
Хххх ->=====цитати:
 тъжен живот, мрънкане, кой говори за тях въобще?
 ramus : Ти
====
Хххх ->само преди 2 минути спомена
RaMUS:>ти спомена за ТЪЖНИЯ ЖИВОТ
RaMUS:>да
RaMUS:>за мрънкането не съм казвал нищо... нито ми е работа.
Хххх -> това, което съм казала някога е било валидно за съответния контекст
Хххх ->сега не е валидно
RaMUS:>аз няма как да знам кога кой контекст ти е валиден
RaMUS:>гледам следите
Хххх ->предполагам че съм обяснила какво имам предвид "тъжен човек"
Хххх -> ами чети целия разговор
Хххх ->и че състоянието "тъжен" ми харесва и  не мрънкам от него
Хххх -> така се чувствам и ми харесва
Хххх ->така, че тъжен живот и мрънкане са далече от мен, особено мрънкането
RaMUS:>:D
Хххх -> а тъгата е красива
Хххх ->ако  е такава, каквато аз я познавам
Хххх ->  тя е част от самотата ми и си ми е любима и не мрънкам от нея
Хххх ->в тъгата и самотата си съм открила важни за мен неща
Хххх ->всеки е различе при опознаването ан своята вселена
Хххх -> не всички ползваме един метод
RaMUS:>няма метод - метода е всеки сам
RaMUS:>никой не може да е "моя метод"
RaMUS:>нито твоя
Хххх ->добре другарю учител
Хххх ->както кажете
Хххх ->:D
Хххх ->благодаря за уточнението, беше от изключителна важност з моето духовно развитие
Хххх ->:D
RaMUS:>значи докато ти пишеш себе си, просто го чета като "твое". Обаче когато аз напиша нещо от моят живот и познание, значи става "учителско"
Хххх ->хахаха
Хххх -> аз винаги пиша себе си
Хххх ->поне според твоите теории
Хххх ->но, когато ми казваш нещо категорично, кое Е и кое НЕ Е
Хххх ->да
Хххх ->звучи учителско
Хххх ->:)
RaMUS:>не ме интересува как ти звучи.. - това съм аз. И не съм нито учител, нито даскал
Хххх ->твоя живот и твоето познание могат да бъдат полезни само на теб
Хххх ->особено по начина по който поднасяш опита си
Хххх ->, в този дух, мен не би трябвало да ме интересува, какво ти мислиш или не...
Хххх ->но понеже не съм ТИ
Хххх ->не е така
Хххх ->на мен ми е интересно
Хххх ->аз съм страничен наблюдател
Хххх ->в случая
RaMUS:>:D
Хххх ->не участвам в теб
Хххх -> ти си участваш в теб
Хххх -> ти си си режисьора и актьора и продуцента ис ценариста
Хххх ->и ти си гледаш филма после
Хххх -> аз само наблюдавам , как го правиш
Хххх -> и извличам съотяветните изводи за моя филм
RaMUS:>така ли наблюдаваш - като определяш как ти "звучи" едно или друго "изказване"
Хххх ->например, как аз , главният герой в моя филм, се отнасям към хората
Хххх ->в частност индивид
Хххх -> както  е сега
Хххх -> разговаряйки с теб , аз обучавам себе си
Хххх -> Станах на 44 години, сигурно съм прехвърлила половината от живота си
Хххх ->вече започват някои хоризонти да се появяват
Хххх ->като мержелееща мараня
Хххх ->може да се окаже мираж, знам ли
Хххх ->за сега има надежда, че е някакъв хоризонт
Хххх -> ще видим
RaMUS:>та ти си автора и на хоризонта... и на надеждата и на миража
Хххх ->да и това е великото
Хххх ->затова няма тъга и мрънкане
Хххх ->:)
Хххх ->отивам да разходя кучето, тук ли си след 30 минути?
RaMUS:>не зная
Хххх ->ще ми се да ми кажеш, какво мислиш за доброто и любовта
Хххх ->ок, когато си тук
Хххх ->;)
RaMUS:>Добре - аз сега ще ти напиша за "доброто" и любовта
RaMUS:>пък ти после ще си четеш
Хххх ->ще дзакна, ако си тук - тук , ако не - ще го отложим за друг път
Хххх ->:)
Хххх ->ок
Хххх ->за сега чао

RaMUS:>Доброто и Любовта са неща, които открих че всеки човек сам си ги прави. И когато открих че аз съм автора и на двете... престанаха да съществуват за мен.
RaMUS:>въобще не използвам никъде в своите думи, понятието "ДОБРО" или ЛОШО
RaMUS:>нямам ги и в речника си - не изразяват нищо от мен.
RaMUS:>имах период от живота ми в който търсих "доброто" и исках да бъда добър. Не знаех че това е така - не познавах, и затова търсих. После исках да намеря "лошото" - много тъхрсих лошото у хората.. Търсиш лошите хора. лошотията в тях, злото в тях
RaMUS:>търсих много внимателно и задълбочено - много моменти имах когато си казвах "еврика, открих го"... но се оказваше че не беше... И почнаха вече другои въпроси - какво е това "добро" и кое това "ЛОШО" кой как определя това, защо му е да го прави. според коя потребност. И... стигнах до автора - до "търсещия".
RaMUS:>Стигнах до "автора" по принцип - на целия живот. До този, който ЖИВЕЕ живота... но той така или иначе не знае за това. Иначе няма да живее така, ако "познаваше себе си".
RaMUS:>открих механизмите, по които се "прави живота" - първо у самия човек, после и за начин по който ЖИВОТА се "самоправи" чрез нас хората. Открих че всичко е в главите ни - дори и това на което му казвам РЕАЛНОСТ и което наричаме ИСТИНА. И че във всяка глава стои различна РЕАЛНОСТ и именно тя се изживява като ИСТИНА. И всеки предполага по дефоулт, че неговата истина е истинската РЕАЛНОСТ. И само защото той самия я преживява като такава.
RaMUS:>Покрай откритията ми все повече разбирах и хората около мен. Просто това стана един неочакван "бонус", който получих като изненадващ подарък.
RaMUS:>И може би затова така и не познах нито доброто, нито злото, нито лошото. Видях че всеки един човек сам си ги прави в своята си вселена. за да ги изживява.
RaMUS:>С любовта е същото.
RaMUS:>колкото хора, толкова "разбирания" за любовта. И всеки е с претенции, че неговото е "истинско" и заради това "вярно" и правилно.
RaMUS:>И единствено само защото той ИЗЖИВЯВА ЧЕ Е ТОЧНО ТАКА.
RaMUS:>И това че има едно несъзнателно взаимно разбирателство да "изживяване на общи реалности" не променя по същество нещата. Всяка реалност е конструкция на конструктора, който се нуждае точно от нея. И така той проектира сам себе си - през изживяването си - към усещане за ИСТИНА, после от нея пак към изживяване, пак ИСТИНА... и така се самоподдържат в една обща спойка.
И според изживяването е цялата работа - само заради това, че всеки ИЗЖИВЯВА НЕЩО СИ и естествено че за него е реалност. И истина. Но всъщност цялата работа е в изживяването.
RaMUS:>така всичко в живота става виртуална конструкция, която само изживяването прави да изглежда и да се прежиовява като РЕАЛНОСТ. И не само любовта, лошото и доброто са такива "самоконструкции"
И според изживяването става и РЕАЛНОСТТА И ИСТИНАТА, както и любовта, бог, смисъла, безкрайността, вярата, познанието, пътя, развитието. Всъщност всичките тия неща ги няма никъде освен в главите ни. И именно на това, което става в главите ни, аз разбрах че е "центъра" по който се прави ЖИВОТА... И на това посветих живота си.
RaMUS:>Аз за разлика от теб, не зная нито кога ще умра, нито дали е минал и дали наполовина живота ми. Но и в тази секунда да е "промяната" на която й казваме смърт, ще съм реализирал това, което съм могъл. дори в момента това правя. И ми се струва напълно жалко ЗА МОЯ ЖИВОТ, за начина по който гледам на себе си, да ме занимава "харесването" трябването, искането, желаенето и разни форми на вчуствания и дребни заигравки на "това или онова".
RaMUS:>това са последните ми думи към теб. няма смисъл за мен продължаването на този контакт.
използвах нещо, оставих нещо.
RaMUS:>не ти желая нищо , защото никое желание няма нито смисъл, нито цел. желанията и исканията са най-преходните и променливи изяви на "децата". така, че аз нищо не ти желая, нито ще ти по-желая.
така или иначе си себе си.
и все пак, нещо което всъщност не е пожелание, но няма как да се изрази с думи:
УСПЕХ!

Хххх ->Успех и на теб.
Хххх ->Щом не виждаш смисъл  в продължаването на този контакт, значи е така за теб.
Хххх ->Бъди здрав и какъвто там можеш да бъдеш, защото знам, че не искаш, не мечтаеш...и т.н НЕ-та.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
5.
« Reply #5 on: декември 25, 2008, 12:10:12 pm »
ХХХХ
:) не си спомням кой го е казал но ме човърка дълго време " Най - голямата ни свобода е правото на избор, като същевременно е най-голямото ни ограничение" може и да си го чувал. :) Сетих се за това като прочетох току що поста ти в Изворите.

…………………….
Хххх - 
но разбрах, че ако иска ще започне да се променя или да осъзнава или там каквото и се случи
и то ако и когато и дойде времето

Ramus 
как така "като иска"...
ех тва "искане"...

Хххх - 
не като, само ако – като вероятност
и вярно - не "иска" ето на как машинално използвам думите

Ramus 
машинално, ама е заучено и точно показва как е при хората. така повечето хора и мислят и "знаят"... така и говорят
повечето хора така си общуват. И това "искане" е въздигнато в култ
щото наистина хората това ги определя - дали искат или не искат нещо си

Хххх - 
аха
но пак няма удовлетворение
замислих се въобще за искането

Ramus 
а то нищо не зависи от искането - но децата са си така - искам, харесва ми, хубаво, приятно... или обратното. това ги идентифицира

Хххх - 
независимо дали е задуховно или материално пак си е искане

Ramus 
да
желание - е думата
искам - е отношението. Желание - е цялото явление
поне според моя речник на термините
дали е материално или духовно няма никаква разлика - само етикетите е разликата, защото по същността си и двете ги виждам да са представни форми

Хххх - 
благодаря за моментите на проблясъци

Ramus 
човек никога не иска нещо "материално". защото зад всяко искане, стоят чисто астрални процеси. самото искане е изявата им. И каквото и да се иска, всяко нещо е символ, етикет на нещо, което "трябва" в което се привижда че "липсва"
  дори и парите не са нещо материално. материална е само изявата, но зад парите се крие един символ - универсален символ - социално приет
  за теб "йога" има също символно значение... затова и намираш начин да "се възползваш"... А смисъла на Йога няма нищо общо с това някой да се успокоява, да се релаксира, да му спада напрежението и да се разтоварва

Хххх - 
за мен йога не е само това
чрез нея започнах и се уча да наблюдавам

Ramus 
я ми кажи - КОЙ е наблюдателя... след като наблюдаваш, ми кажи КОЙ Е НАБЛЮДАТЕЛЯ тогава
и кое и какво тогава наблюдава

Хххх - 
аме ето това правя обяснявам с пример
най простото влизам в асана  1 следя да си намеря точката на удосилие
 наблюдавам дишането си
после всяка част на тялото в момента на асаната
и в един момент вече ме няма
нещо комплексно е
проследявам всяка промяна която се появи но не като чувство а като състояние
и след това вече нищо няма не знам как става
не го гледам с ума си защото не мисля
правя опити - когато участва ума нещата са по различни
тогава да речем мога да си мръдна ръката или да си отпусна мускул или нещо такова
а онова другото наблюдение е просто наблюдение един вид гледаш човека отсреща или нещо такова
обаче и то изчезва като стоя достатъчно дълго време в асана
не знам дали го обясних добре
нещо такова
затова веднъж те питах дали можеш да усетиш точно ей този момент на изчезване
защото той просто се случва
ей този опит се опитвам да прилагам и в живота си
понякога се получава понякога не
това е част от йога
но много малка част от нея
за мен е присъствие

Ramus 
това не е част от йога. Ти можеш да го правиш и без "йога", без асани

Хххх - 
да мога
или пове в момента се уча
но там разбрах че може да се случва това

Ramus 
Но на това никой не може да се научи
никой - ти само откриваш че вече е в теб

Хххх - 
да това е
но го осъзнавам сега
или съм почнала даго разбирам

Ramus 
ако си мислиш че йога е технология на тия неща, направи експеримент и обясни как да го направи и дъщеря ти... или съпруга ти

Хххх - 
естествено че не си мисля това
глупаво е да го мисли някой така

Ramus 
може и да е глупаво, но хората така си мислят
и към това се стремят - към някакви универсални начини

Хххх - 
няма универсален начин за нищо
дори и нищото за нищо
имам още много работа върху това

Ramus 
това е твоя работа, а не ЙОГА

Хххх - 
разбира се че е така
тоест че е моя работа

Ramus 
а какво общо тогава има "йога", както думата "тренировки" или "занимания с йога"

Хххх - 
ей така ме разби отново

Ramus 
да де - там е въпроса. Че това е несвършена твоя работа. Щото хем мислиш, хем знаеш... ама само донякъде.. А все очевидни неща питам, пък как стават разбиващи, не знам


Ramus 
ти дори не си изяснила сама за себе си ЩО Е ТОВА "ЙОГА"

Хххх - 
с една дума цялостност

Ramus 
а претендираш че се занимаваш - с нея. Също така трябваше дори и на семинар да ходиш
а ние на Емен бяхме повече Йоги от тия, дето тренират именно това

Хххх - 
отново благодаря

Ramus 
защо на мен - аз съм точно като "йога" - само средството. въпроса е да пренесеш у себе си стимула, дори провокацията. да можеш сама да си го правиш

Хххх - 
успяваш с няколко думи да изразиш нещо толкова видно и да се провокирам аз черз това

Ramus 
всичко е пред очите ти. Кой да извърви пътя - и кой и с каква "работа".
а е очевидно - само с няколко въпроса и те "докарах" до едно откритие
а тия въпроси трябваше да са "твоите " въпроси
а... мога да го направя, защото това са все "въпроси" които са мои въпроси и с тях съм изминал пътя си . чрез тия въпроси съм минал по собствения си мост - към мен си
иначе никога не мога да те преведа само с тия малко думи
ако се беше надскочила, и да можеш да говориш, да можеш да пишеш, щеше да имаш един катализатор във всичко това

а ти си трайкаш
чакаш - йога да тренираш и да се занимаваш с наблюдение. ако наблюдаваното не се повлияе от това, което го наблюдава, си остава едно и също и всичко се обезсмисля

Хххх - 
:))) инертността и отлагането са като едни вериги на краката ти
по скоро на моите

Ramus 
дори тия думи нямат смисъл, ако всичко след тях си остане пак същото
и със всичко останало е пак така
смисъл има нещо, което не е преходно, което "оставя " нещо след себе си. Нещо - и то е "нещо", което да може да се използва - за следващото - след него
ако днес си просто скапана и с йога просто се "заредиш", то утре всичко заредено ще се изтощи пак от ежедневието.
и пак си на същия хал
и всичко се обрича пак на въртене в празното

Хххх - 
да ако чакам всичко да става на килимчето е така

Ramus 
там е работата. Не можеш да живееш този живот, но да искаш да е Хубавото е него
а повечето това искате. искате, но да няма цена
а цената - тя е друг живот
друго съществуване
ама това ви идва много за "плащане"
и всеки си играе на компромис

Хххх - 
да и компромиси правя още, и мързелувам, и се нося по течението- от една страна защото е "лесно" от друга страна в тази река дето плувам или тука дето сънувам нещо се закача и ме завърта, дърпа, потапя. Тогава откривам че  да плуваш под водата има нещо различно,но въздуха не ми стигнал и пак си подавам главата нагоре.

Ramus 
дори тия думи нямат смисъл, ако всичко след тях си остане пак същото
 и със всичко останало е пак така

Хххх - 
да така е
просто си го признах на глас
или го написах
:)

Ramus 
Да - с писането е повече от говоренето, оставя ясни следи и не могат да се скрият
но двете заедно вече са нещо значително. Поне като начало. Щото и това го могат много хора, и с него си остават.
всъщност когато се говори и пише за "направеното",  за  самия живот, това значи че живеещия същия този живот, се обръща към себе си. И така той е в единство
а когато само се говори, когато правенето не стои зад думите, човек просто изживява едно свое въображаемо АЗ. И когато се правят нещата на "парче" дори става още по-голямо разкъсване

защото всичко проблемно идва от самия живот... начина на живот. И това не може да се "кърпи"
начина на живот издава живеещия - с дупки, на противодействащи се части
дъщерята, съпруга, семейството, работата... теб те няма във всичко това
и въпроса не е до тия четирите неща, от които си съставила и запълваш живота си, а че от запълване с тия парчета, теб те няма
и ако ги махнеш и няма да знаеш въобще какво ще "остане"
и това е основния страх
на всички
защото за да ги кажеш всичките тия горните думи, значи вече в теб е започнало да се оформя всичко това
само дето страхът го е стиснал за гърлото - и инерцията и реката и поемането на въздух са все това - страха
....
Ramus 
Къде се изгуби – още ли мислиш по прочетеното…
да... мисли - защото така мислиш за себе си.,.. Човека към живота си
ето това е йога

Хххх - 
уф без думи съм
мислих си даже че като мисля пак несъм аз

Ramus 
естествено
защото двете твои лица мислят различно
поне твои АЗ са замесени във всичко товяа
две твои аз
едното мисли за него си... а другото може да "вижда" и "двете"

Хххх - 
как се овладява ума да си над него
над това се бях замислила също

Ramus 
лесно - не се налага да се овладява. просто когато си в "другото АЗ" - по-голямото
и нещата стават сами
но не може да си в единия, големия си аз, а да се живее живота на "малкия АЗ"
никой не може
затова на хората все някой ден им идва в живота да направят един избор
най-важния избор - във всичките им животи
докато не се заживее живота на "големия АЗ" малкия живот не може да се промени
защото големия съдържа в себе си малкия живот - точно защото големия твой АЗ, съдържа в себе си и твоя МАЛЪК АЗ
а не е обратното

Хххх - 
хе точно това мислех

Ramus 
и само по този елементарен и очевиден критерий много добре всеки може да изясни на себе си кое е "голямото" и кое е малкото у него самия
едното от двете е само, едно...
а другото - съдържа "първото" в себе си, но го обхваща някак си по-нашироко - толкова е очевидно
:-)
и не е нужно за всичко това нито занимания с ЙОГА, нито академично образование
нищо не е нужно - само човека да се обърне към собствения си живот
и да се види
а това не е "нужно" - това винаги е налице - като възможност
като условия
сега си точно ЙОГА, Хххх – докато ти си обърната към собствения си живот, докато си спряла вниманието си върху него, и го обгръщаш с очи
е сега точно
:-)
въпроса е, че йога не може да си само временно
ЙОГА е начин на живот - живот на големия АЗ във всеки човек

Хххх - 
:)

Ramus 
и да знаеш че всичко това е много, много опасно. Аз съм много опасен човек :-)

Хххх - 
:)

Ramus 
защото неведнъж някои хора, с които общувам само са се изживявали на "духовни" а после живота ги "отрезвява" като ги събаря на земята. Защото изживяването винаги не е в реалния живот.

Хххх - 
поне за сега не виждам опасност само безкрайна възможност да се възползвам

Ramus 
защото с моите думи, с вибрацията идваща през тях, много е лесно човек да се заблуди
самозаблуди

Хххх - 
и това го има вероятно

Ramus 
но когато думите вече ги няма, когато останеш сама със себе си... се пада обратно
в началото не е нищо.... но после се пада от все по-високо
някои от съфорумците се случи да си обяснят, че заради мен са можели да полудеят
:-D
съвсем буквално. И това си е самата истина. И съвсем сериозно си е факт че го мислят. И са прави.

Хххх - 
не виждам защо да полудеят

Ramus 
а аз виждам много добре - заради разкъсването - между двата аз-а

Хххх - 
възможно е
да де

Ramus 
защото ме използват да вървят през моста си... а се оказва, че това не са те... а ползват по моста патерици
така, че една възможност може да се използва... но винаги бъди нащтрек какво точно правиш и защо

Хххх - 
възползвам се от въпросите които изскачат

Ramus 
но нали разбираш че с тия въпроси живота ти може да се разкъса още повече

Хххх - 
възможно е

Ramus 
и той трябва да се разкъса на парчетата си, за да се събере вече по един съвсем нов начин - от един :ДРУГ АЗ

Хххх - 
сигурно ще дойде момента тези въпроси да започнат сами да изскачат

Ramus 
нееее - тоя момент е вече в теб
той е сега
ти само откликваш, като виждаш тия същите въпроси в моите думи
не разбираш ли че аз в момента съм съм никой
никой и нищо
един текст на екрана

Хххх - 
естествено че е така

Ramus 
а тогава защо го разглеждаш като нещо отвън, след като всичко в момента става при теб - в теб

Хххх - 
отговорите ако стигна до тях нещото което ме дърпа
са нещото
тях търся в главата си

Ramus 
но нещо те дърпа на една посока, а нещо пък друго - в друга

Хххх - 
да вярно е и това и тук също избираме нали

Ramus 
човек търси само онова, което го няма... затова недей да търсиш - само виж... ако вижда човек, той не му трябва да търси

Хххх - 
да търся не е думата
аз знам че са там само трябва да видя в кой джоб съм го оставила и да го намеря
образно казано :))

Благодаря за разговора.
==================================
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Nik: dosta 6um se vdiga okolo teb :) kakavto i da si , predizvikva6 horata da mislqt .. a koi e prav i kriv... koi moje da go kaje tova
Nik: Моля, позволете ми да виждам кога сте на линия.
ramus: никой
ramus: и не е важно. по-важно е хората да мислят

ramus: колкото до шума... аз не съм шумен. Но нека шумят :)
ramus: и ако може - На кирилица.
Nik: трудни4ко ми е на кирилица :)
Nik: но 6те опитам
ramus: нито едно лесно нещо не се сещам, които да си заслужава да му се отдаде внимание
ramus: :)
Nik: :)
Nik: оби4а6 трудностите
Nik: колко години му трябжат на 4овек , за да се обогати толкова ?!
Nik: като теб де
ramus: не знам - не е до годините може би, a и аз обогатен ли съм?
ramus: аз съм  на 41
Nik: опит ?
ramus: не знам... тва е мистерия. Просто съм това, което съм
ramus: нито знам как, нито защо,
ramus: идеята е да открия КОЙ СЪМ
ramus: само това
Nik: :)
Nik: е отрки ли ?
ramus: живота показва
ramus: ти какво виждаш
Nik: от теб ли ?
Nik: или от мен ?
Nik: :)
ramus: то е свързано...
ramus: :)
Nik: :)
ramus: и не са две неща
ramus: едно е
ramus: квото виждаш, виждаш семо теб
Nik: вие колко сте ?
Nik: :)
ramus: в какъв смисъл
ramus: кои "НИЕ"
Nik: има6 румен , рамус ..
Nik: :)
ramus: да... те са само формални имена - на аспекти
Nik: и ние сме поне двама
Nik: :)
ramus: има една съществена разлика. В румен примерно може да има безкраен брой маски, роли и смени... Обаче си остават само в света на румен
Nik: как има6 време за 4етене , писане... на мен все не ми стига
ramus: :D
Nik: :)
ramus: чие може да бъде времето, освен мое
Nik: зна4и си доста свободен
ramus: времето е само мое.
Nik: освен духовно и физи4ески
ramus: и когато не стига, значи не го живея аз
ramus: когато живея своето време, не може да не "стига"
ramus: няма как
Nik: явно не работи6 :)
ramus: напротив - сега пиша от работното място
Nik: конкретна работа де
Nik: :)
Nik: таи ли :)
ramus: конкретно работно място, конкретна работа...
ramus: :)
Nik: какво ако не е таина ? :^)
ramus: компютри, обслужване и търговия
ramus: работя сам
ramus: няма тайни
ramus: при мен няма
Nik: аха
ramus: тайните са за друг свят
Nik: за кои ?
ramus: ами... другия свят... не в моя
ramus: може би затова "хората шумят"
ramus: :)
ramus: може би не съм от техния свят
ramus: знам ли... пък и кой ли да знае
Nik: абе знае6 доста не6та
Nik: :)
ramus: :D
ramus: нееее
ramus: не ги знам
ramus: няма откъде да ги науча
ramus: познавам ги... това не се учи
Nik: ок , умее6 да пи6е6 тогава
ramus: даже и тва не мога... ама постепенно го отработих... Всъщност не съм добър в писането... има хора в изворите, които са таланти в това
ramus: при мен е само според обстановката, просто временен инструмент за "работа"
Nik: да бе
Nik: :)
Nik: недей да скромни4и6 сега
Nik: какво си у4ил ?
ramus: хайде да се разберем - аз мога да каза само себе си. Не ме интересува кое е правилно, вярно, истинско... особено за теб
ramus: това ти сам си правиш... така е най-нормалното с нещо да не си съгласен
ramus: имам най-онбикновено завършено средно музикално образование
ramus: :D
Nik: скромни4и6
Nik: :)
ramus: не... това е факт
ramus: иначе хич не съм от скромничките
Nik: за по горе казвам :)
Nik: за писането
Nik: а за свиренето не знам :)
Nik: хубаво е да може6 да свири6
Nik: като писането е
ramus: нищо не е отнето... на никой човек
Nik: да
ramus: най-е лесно човек да се дистанцира, с думите - "тва е хубаво" или "да можеш един кво си е "супер"
Nik: просто не е дадено на жсеки
ramus: да бе... дадено - от кой
ramus: хитро
Nik: отгоре
ramus: аха... амаи той сигурно бая е избирал - като дядо коледа
Nik: не мога о6те да знам то4но от кои
ramus: на сашко - китара, на данчо - колело
ramus: тва са глупости
Nik: ами да
Nik: не6то такова
ramus: да - много удобно
ramus: точно така се прави дистанция
[ | (11:21:32 — редактирано)] Nik: представи си  вси4ки хора като теб
Nik: и като мен донякаде
Nik: кои 6те строи ка6ти например ?
Nik: кои 6те прави хляб ?
Nik: някой мн талантливо е наредил вси4ко :)
ramus: като гледам май не ще да е много талантливо нареденото... Щото е голяма бъркотия
ramus: не знам къв ще му е таланта на "тоя"
Nik: да пи6е
Nik: :)
Nik: например
Nik: и не всеки е с талант
ramus: такъв е батака, че направо сигурно е бил нещо разцентрован, като се е трудил
ramus: :D
Nik: :)
Nik: той ти е дал пьт
Nik: посока
Nik: оттам ве4е си ти :)
Nik: и добре, 4е е разпределил така добре вси4ко :) ина4е може би 6тяхме сега да сме на някой строеж
Nik: :D
Nik: добре за нас де :)
Nik: мисля, 4е от деца ни е закодирана посока ...
Nik: има6 ли деца ?
ramus: две момичета
ramus: вече са големи
Nik: супер
Nik: и аз искам да имам ...
Nik: :)
ramus: те ми бяха от първите учители по живота
Nik: умно :)
Nik: да са ти живи и здрави
Nik: на какжо те нау4иха ?
Nik: парво
Nik: :)
ramus: на мен - аз само това "уча"
Nik: опознал си себе си ?
ramus: това не спира никога
ramus: няма край
ramus: не е и нужен
Nik: е да
Nik: поне си по4нал :)
ramus: не съм... само си го припомних
ramus: няма и начало, щом няма край
Nik: :)
Nik: imam 4uvstvoto , 4e ne6to bibliqta ne te vpe4atlqva mn mn
Nik: pone ot tova koeto sum 4el okolo tab
Nik: teb
Nik: опа
Nik: на кирица трябва6е
Nik: идеята за някои отгоре май не те кефи не6то :)
ramus: библията въобще никога не ме е впечатлявала
ramus: и не само тя
ramus: тва не е от моя свят и не съм аз, за които е предназначена
Nik: интересно ми е за6то ?
ramus: нищо от нея не ме изразява - за мен е посредствено четиво, със много различна от моята същност насока
Nik: на мен ми харесват думите на Исус
ramus: има далеч по-стойностни четива, в които са оставени далеч по-силни, подредени и стойностни следи на сериозни хора
ramus: мен харесването просто не ме интересува
Nik: не6тата ,които казва
Nik: като например ?
Nik: :)
ramus: мен харесването не ме интересува
Nik: кои са тези сериозни хора ?
ramus: нито исус, нито думите му. Аз си имам свои думи и думите на други хора не ме интересува, ча да изместят това което съм
Nik: дай да про4ета не6то
ramus: ако ти е трябвало, ще си намерил... И освен това - дори в думите дето пишат че са на исус, е написано, че ДУМИ НЕ СЕ ЧЕТАТ
ramus: те се познават - през самия човек
Nik: кой е по сериозен 4овек от него :)
ramus: :D
ramus: ти до библията ли си стигнал... че света е много, много по-голям от библейския
ramus: но няма значение какъв е - просто чака ти да го откриеш
Nik: :) 4ий свят ?
ramus: СВЕТА... света не е ничий
ramus: както и думите не са на ИСУС
ramus: и аз имам думи, и ти имаш думи, но ти предпочиташ "да ти харесват нечии думи на ;друг""
Nik: няма зна4ение дали са негови :) харесват ми :)
Nik: не само
ramus: да де - ей тва е от значение - нещо да ти харесва
Nik: и мои думи си харесвам )
ramus: Ами къде са написани
Nik: и твои
Nik: ами написани са :)
Nik: на лист4ета
Nik: в смси
ramus: аз нямам думи... думите не са мои. използвам думите по необходимост. Но те не са мои
Nik: ж тетрадки
Nik: а на кой са ?
Nik: :)
ramus: и както казах кой го интересува, дали нещо ти харесва или не... Ти си единствения за който тва е важно. И тогава кво значение имат ИСУС, РАМУС Лао Дзъ... рамакришна. патанджали, или безнбройните други някакви си имена
Nik: нали рьцете са твои :)
ramus: аз нямам нищо "МОЕ".
Nik: :)
ramus: не ми е нужно, за да го нарека така
ramus: нито е мое, нито го "имам" нито ще го загубя
Nik: но ги има6 :)
ramus: нито съм го спечелил
Nik: да
ramus: ръцете са на тялото ми... и те са част от него
Nik: подарени са ти
ramus: главата - също
ramus: никой нищо не ми е подарявал... защото даровете НЕ СА МОИ
ramus: нито са нечии
Nik: както и живота ,който живеем ни е подарак
ramus: аууу - подарък
ramus: за мен - не е
Nik: поне аз не помня да сьм се редил на опа6ка за него
Nik: да сьм работил за него
Nik: да сьм се борил
Nik: не :)
ramus: а кво значение би имало
ramus: и да си
Nik: просто еи така :)
ramus: :D
Nik: рацете са мои :)
Nik: главата е моя :)
ramus: е... хубаво айде... твои са
Nik: мерси
ramus: като че ли могат да са на някой друг
Nik: :D
ramus: :D
ramus: ми така да - мои, та мои
Nik: и думите са мои !!! искам си ги
ramus: е... айде земи си ги
Nik: мерси
ramus: да не се ожениш за тях
Nik: не
ramus: :D
Nik: :D
ramus: земи си ги у вас и ги затвори, щото някой може да ти ги вземе
Nik: о не :)
ramus: те много народ обикаля да ги грабне
ramus: гадняри
ramus: ще видят те
Nik: аз ги давам на хората
ramus: а на хората за кво са им
Nik: радват ги
ramus: ауууу
Nik: тжоите думи за какжо са ?
ramus: за нищо - за мен са
ramus: не ги давам на никого
ramus: няма какво да дам
Nik: за6то се хаби6 да пи6е6 вьв форуми тогава ?
ramus: никога не съм се хабил
Nik: пи6и си у вас :)
ramus: това и правя - пиша си "у нас"
Nik: образно казано хаби6
ramus: образно казано "у вас"
Nik: и ж нета :)
ramus: образно казано " в нета"
Nik: в нета де
Nik: ами не е:) за6тото то е факт :)
Nik: има ги
ramus: пет пари не давам за "хората" и радостта им
Nik: :)
Nik: а за6то го прави6 ?
Nik: его ?
ramus: мен изборите на хората не ме интересуват, щото са си само техни
ramus: що питаш за неща, които предварително си ги нагласяш да не ги разбереш
Nik: ако не те интересуваха , няма6е да споделя6
ramus: аз не споделям - затова и не разбираш защо го правя
ramus: ти само според себе си мериш
Nik: може ...
ramus: въобще не ме интересуват нито хората, нито споделянето, нито радостта им
Nik: а как го нари4а6 писането в извора ?
ramus: просто се изрязявам кой съм
Nik: на кой ?!
ramus: аз пиша не само в изворите
Nik: добре де
ramus: не на кой - АЗ СЕ ИЗРАЗЯВАМ КОЙ СЪМ - в това няма
"на кой".
ramus: аз съм тоя, дето най-много се чете
ramus: пиша следи, после работя с тях. Но закво въобще говорим за неща, които ако ги разбираше и познаваше, въобще нямаше да питаш
ramus: а ако не ги разбираш, няма как да стане с въпроси
ramus: с ум не става, разбирането е компрометирано предварително. И не може да има разбиране зад нивото, което е оградено от ума
Nik: аз може би сьм доста по семпал от теб
ramus: кво значение има - да не сме на състезание
Nik: но се опитжам да те разбера все пак :)
ramus: там е въпроса - опитваш се... но няма как. Именно опитването е въпроса
Nik: ти как си го постигнал ?
Nik: изжеднаж ли
ramus: не съм го постигал
ramus: не може да се постигне
Nik: нали си опитвал парво
ramus: не съм
ramus: опитвах, когато не можех
ramus: тамн е играта - човек опитва, именно когато и защото не може
Nik: [11:53:08 AM] ramus каза: а ако не ги разбираш, няма как да стане с въпроси
[11:53:40 AM] ramus каза: с ум не става, разбирането е компрометирано предварително. И не може да има разбиране зад нивото, което е оградено от ума
ramus: не съм опитвал да разбирам нищо с ум
ramus: първо се минава на практика
ramus: после чак евентуално идва и ума
ramus: иначе е измисляне и игра на намиране
Nik: каква е практиката ?
ramus: мен си - моя свят
ramus: АЗ - и ЖИВОТА
ramus: няма друга практика
Nik: какво те кара да пи6е6 вав форумите тогава ?
ramus: нищо и никой не ме кара. Просто използвам форума... и оставям нещо и от себе си.
ramus: използвам... и оставям - нищо друго
Nik: нали казва6 , 4е никой не те интересува ?!
ramus: в писането си съм сам, говоренето си - също. Всеки пост е писан от "сам човек". Понякога е само като разговори с образи.
Nik: за6то им оставя6 не6то ?!
ramus: :D
ramus: все около едно и също се въртиш
Nik: (wasntme)
ramus: ти си го мериш и искаш и аз да се наместя - сред мереното
ramus: и понеже не става - вземи ме намести там и да се успокоиш
Nik: аз сьм спокоен :)
ramus: нищо не им оставям... използвам написаното от хората - за мои си неща. После оставям нещо от собственото си писане. в случай че някой би го ползвал. Въпрос на "съвест: го наречи, щото нямам друга дума, дето да ти кажа.
Nik: сьвест ..
ramus: съвест въобще не е... обаче е дума от твоя свят
ramus: нямаме иначе друга връзка
Nik: за мен е потребност по скоро
Nik: за теб може да е сьвест :)
ramus: :D
Nik: все пак сьм ограни4ен от ума си
Nik: :P
ramus: може... аз не ги разбирам тия работи
ramus: :D
Nik: :D
ramus: аз съм прост среднист... при това ",мъж"...
Nik: да ти кажа 4естно
Nik: и аз
Nik: :D
Nik: (handshake)
ramus: ти по-среднист ли си... или си по-мъж
ramus: щото ако е за мерене, да мерим
ramus: (rofl)
Nik: обаркал си :)
ramus: при мен сичко е "объркано"
Nik: не меря ни6то
Nik: :)
ramus: тва беше шега
[ | (12:16:01 — редактирано)] Nik: забавлявам се
Nik: не сьм такав - да се меря
Nik: не сьм сьстезател
ramus: така или иначе го правиш през цялото време. Всяко сравнение е вид мерене. А на сравнението се опира почти всичко в света на сегашните хора
Nik: с теб ли се сравнявам ?
ramus: понякога чрез теб си сравняваш, понякога чрез предварително подбрани "отправни точки"
Nik: нямам такива то4ки :)
ramus: ума на човека сравнява през цялото време - той през цялото време само на този принцип работи
ramus: учи се и по физика това
ramus: там в въпроса - не си знаеш по кое сравняваш. Но се възползваш от сравненията - всеки въпрос в този "диалог" всъщност беше така
Nik: и 6том е факт , какво мога да направя ?
ramus: а щом е факт, ти как така "ги нямаш" - точките за сравнение
ramus: :)
ramus: жонглираш само - според написаното
Nik: добре де , може и да ги имам
ramus: сравнението така или иначе го има. и това никой не е нужно да "прави" нищо. Въпроса е поне човек сам да познае какво става и какво той самия прави
Nik: (think)
ramus: така при осъзнаването се открива какво е света - не че става нов, просто човек открива че е сред нещо, което просто до тогава не е виждал
Nik: което е ?!
Nik: матрицата ?
ramus: първо го открий, после сам ще го разбереш =- не по имената и етикетите на "другите" по написаните им думи
ramus: щото твоя път през това няма да го има, след като използваш техния
Nik: примерно де
ramus: я ми кажи какво всъщност те интересува в днешния "диалог" с мен
Nik: в на4алото ни6то конкретно
ramus: и все пак - защо почна, търсиш ли нещо, искаш ли нещо, трябва ли ти нещо... И какво
Nik: сега ме заинтересува
Nik: за това последното
Nik: прав си за сравненията
ramus: не съм прав - аз само го преоткрих... А ти още не си. защото не са само думите
ramus: това е работата - не да са само думи. Празни думи всеки може - и да говори и да пише
Nik: [12:14:32 PM] ramus каза: така при осъзнаването се открива какво е света - не че става нов, просто човек открива че е сред нещо, което просто до тогава не е виждал
Nik: какво е света според теб ?
ramus: да го преоткриеш не може да се обясни никога с думи
ramus: аз съм света
ramus: и не е според мен... това не може да е според мен
ramus: обаче за да го направя обяснимо за пред теб, трябва да си измислям лъжи... обаче пък не го разбираш
ramus: какво да направя и кое да избера
ramus: да съм коректен. или да лъжа
Nik: и какво за патя ?
Nik: конкретен :)
ramus: КОРЕКТЕН - нищо - ввсъщност няма път - има само вървящ
Nik: (y)
ramus: пътя е като времето - измисля се за да се подпре разбирането на човека
ramus: нито време има, нито път, нито пространство. няма противоположности, нито борба
ramus: но са нужни, докато човек гледа на вселената така, мерейки я по себе си
Nik: и за какво тогава е вси4ко ?
Nik: :)
ramus: за етапите през които минава всяка "единица" съзнание
Nik: докато стигне до ?
ramus: отделя се, изживява го и през това време пострепенно обратно се събира - със света
ramus: това са етапи
Nik: и докаде стига ?
ramus: доникъде - това е безкраен процес
Nik: какав е смисала ?
ramus: никой не му е потребен смисъл, смисъла е пак като времето и пътя
ramus: когато човек се няма, няма център, все ума ми търси нещо което да се закрепи... и го нарича смисъл
Nik: ди6а6 да за живее6 , яде6 , пие6 за да не умре6 , жси4ко
Nik: има
Nik: смисьл
ramus: нищо няма смисъл - просто всичко е във взаимовръзка със всичко
ramus: това не е смисъл - това само за теб е така
ramus: докато гледаш на света като "причини и следствия"
Nik: а той е ?!
ramus: той е...
ramus: просто света
ramus: няма значение къв е... света. Има значение ТИ КОЙ СИ
Nik: да
ramus: защото света е просто моментния израз на КОЙ СИ ТИ
ramus: гледащия е оня който определя виждането
ramus: а не обратното
ramus: така че всичко започва и свъшрва с КОЙ СЪМ АЗ
Nik: и като определим кои сьм ?
ramus: не може да го "определим" след като КОЙ СЪМ АЗ определя всичко останало
ramus: учения вижда всичко според наученото, можещия - според моженето, християнина - според приетото за истина
Nik: не6тата все пак трябва да имат смисьл ..
ramus: нито едно от тия неща не е света - а само парчето, видяно от гледащия го
ramus: на нещата не им трябва смисъл - ТЕ СА
ramus: на човека му трябва... и то само през някои етапи
ramus: на вселената въобще не й трябва смисъл за да си съществува
ramus: наука - също не й трябва
ramus: знание - също
ramus: не й трябва и БОГ
ramus: само на човека му трябват тия неща
ramus: и то само на определени етапи от развитието си
Nik: докато стигне до ?
ramus: ти не разбираш - ти слушаш и четеш само с главата си... а там вече има нещо предварително. Ей тва ги казвам че ти пречи да разбереш кво пиша. Ти четеш в главата си преднамерено
ramus: докъде да стигне, след като вече писах че няма път
ramus: че това е вечен процес
ramus: доникъде не стига и не му трябва "СТИГАНЕТО"
Nik: каза етапи
ramus: да - условно казах ЕТАПИ
ramus: те са само условни - за целите на изказа
Nik: за6то му е на 4ожек да патува , ако не стига никаде?
Nik: 6том има етапи , има и краина цел
ramus: човек не пътува, защото няма път, Има само пътуващ, който на някакъв етап, му трябва да си сътворява различни неща
ramus: няма край, няма начало, няма и цели...
Nik: само етапи :)
ramus: само на теб ти трябват - щото си приел да мислиш чрез тях. И сега като ти пиша че са непотребни и не можеш да ги оставиш
Nik: не
Nik: ти го каза
ramus: аз казвам много неща, ама виж ти кво "четеш"
Nik: и какав е извода след целия ни диалог ?!
Nik: :)
Nik: за който ти благодаря
ramus: не знам =- ти го почна. ти питаш, аз отговорям през очите на моя свят
ramus: на мен извод не ми трябва
ramus: а и извода е само и единствено при теб.
Nik: ок
Nik: (handshake)
Nik: мерси
Nik: лек пьт
ramus: :)
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Пускам тук един разговор. Разговор, който прочетох и препрочетох много пъти, почти без да разбирам защо. Само продължавах отново и отново да го чета, различно. Вписвах се в едната или в другата страна. Общувах със себе си през думите. Видях се във различните роли, които се преплитат в него. Докато в един момент започнах да виждам не само себе си, а познати и непознати хора, съдби на изгубени души, кои частично, кои по-цялостно. Преплетени, изразяващи не просто женска или мъжка роля и страна в конфликт, ами човешки взаимоотношения там, където е скъсана връзката на единия със себе си и там, където едно огледало го оглежда и една стълба му се подлага, за да се качи в себе си. Зазвуча ми по този начин. Не персонално, ами транс-персонално. Отнасящо се до всеки и всички, които някога сме си губили връзката в себе си и поради това, сме си мислили че сме в безизходица.
Благодаря за този разговор на участниците в него и поднасям уважението си.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Уай: здрасти :)
Кай: здравей
Уай: как е положението при теб
Уай: живи здрави
Кай: странно както винаги
Кай: о, фиктивно ли питаш
Уай: :)
Кай: да, мърдаме
Кай: кой колкото може
Уай: не не фиктивно но не знаех как да го напиша
Уай: мислех че само при мен е странно
Уай: глупости при мен е объркано
Кай: кое се е объркало
Уай: аз съм обърканата
Кай: какво се е объркало
Уай: не мога да се намеря
Уай: имахме сериозен разговор със съпруга ми и сега се люшкам между страховете на детето в мен и не си чувам другия глас
Уай: всичко изчезна
Уай: отправна точка ,всичко
Уай: голям страх
Кай: какви са страховете
Уай: не мога да скъсам с този човек и това си е
Уай: само се заблуждавам че съм направила нещо по въпроса а се оказва че не съм
Уай: поставила съм го в група специални за детето
Уай: и непрекъснато искам той да ме запълва
Уай: гадна работа
Уай: а в крайна сметка никой друг не може да свърши моята работа
Уай: дори и той
Уай: страхувам се от живота си без него
Уай: без това отредено за него място, не буквално
Уай: страхувам се от живота си сама
Уай: а знам че и другото не ми е по вкуса :)
Уай: абе дълбоко в калта
Кай: не можеш да живееш с него така повече?
Уай: да с това ми отношение към него
Кай: какво е отношението ти към него
Уай: собственическо, маниашко съчетано с желание за внимание единственост
Уай: и всякакви такива глупости
Кай: хвани се за нещо конкретно
Кай: нещо което е ясно
Кай: спри да се самосъжаляваш
Кай: дори в момента
Кай: в думите ти постоянно има вина
Уай: а е аз в момента съм в апогея си
Кай: вина че той е страхотен а ти не се отнасяш към него както подобава
Кай: вина че не можеш да си му жена
Кай: като че това е провала в живота ти
Кай: като че от това зависи достойнството ти
Уай: да аз така го приемам като провал
Кай: няма да можеш да се погледнеш ако останеш без мъж
Кай: и то без този мъж
Кай: сякаш си намерила златна мина, а си неспособна да я използваш
Кай: седиш на златна мина
Кай: а не можеш да се стимулираш от нея
Кай: да се развиваш
Кай: само искаш да я притежаваш
Кай: и никой да няма достъп до нея
Кай: но няма граница
Кай: която да казва той се простира до прага на този дом и навън ходи с паспорт, подпечатан от теб
Кай: той е безграничен
Кай: не го ли виждаш?
Кай: някога виждала ли си мъжа с който живееш
Уай: вече не го виждам и това също ме плаши
Уай: незнам вече кой е той
Кай: и преди не го виждаше
Кай: откакто те познавам, Уай
Кай: все е това
Кай: „аз съм недостойна за него”
Кай: а това е една игра
Кай: която затваря другата игра
Кай: че ако го изпуснеш и останеш без мъж няма как да погледнеш баща си в очите
Кай: така ще загубиш и двамата мъже в живота си
Уай: не не не е това за бащата
Уай: всичко преди беше вярно, но не е свързано с баща ми точно
Уай: е не толкова пряко
Кай: аз не съм тук за да създам цялата верига Уай
Кай: тя е в теб
Кай: аз само подавам ключови връзки
Кай: като насоки, които стигат до мен
Кай: чувам те
Уай: аз не го и очаквам но не случайно ти пиша на теб
Кай: ясно ми е това
Уай: в крайна сметка рецепта не можеш да ми дадеш
Кай: и да мога - това е моята, а не твоята рецепта
Кай: сама ще си стигнеш до нея
Уай: но от теб няма да получа дозата съжаление и неразбиране които бих получила от другите
Уай: не ми трябват
Кай: силна ли си
Уай: когато се изгубя търся резонанса
Уай: и индукцията
Уай: да силна съм
Кай: :)
Уай: защо
Кай: знам че си силна
Уай: нямаше да съм това което съм ако не е така
Уай: не че ми е много ясно какво съм... :)
Уай: но все пак
Кай: усещаш ли сърцето си
Уай: не знам все още как ще се надскоча
Кай: никога няма да знаеш
Кай: но ако се надскочиш и погледнеш назад - ще видиш как е станало
Уай: не знам дори от къде да започна
Кай: от сърцето си Уай
Уай: а трябва от някъде
Кай: дишай в него
Уай: в него има само болка за сега
Кай: отпусни се
Кай: релаксирай
Кай: не, болката не е там
Кай: тя е в ума
Кай: ума обсебва всичко
Кай: сърцето е чисто винаги
Кай: то носи заряда щастие
Уай: тогава значи в момента не чувам сърцето си
Кай: бързаш
Кай: релаксирай малко
Кай: отпусни се
Кай: направи си масаж
Кай: забави движенията си
Уай: сигурно искам всичко да свърши
Кай: искаш да умреш ли
Кай: :)
Кай: и това ще стане Уай
Кай: свърши малко работа преди това
Кай: първо бъди жива
Уай: никога до сега детето ми не е искало да го няма, да не живее
Уай: а сега го крещи
Кай: позволи му
Кай: послушай го
Уай: значи много застрашено се чувства
Кай: остави детето си да умре
Кай: това е чудесно
Кай: страхотна възможност е
Кай: не го спасявай
Кай: нека умре детето
Уай: не, в буквалния смисъл, да умре и то заедно с другата част от мен
Уай: просто да ме няма
Кай: нееееее
Кай: това го знам Уай
Кай: това е висшата форма на леност
Уай: да така е
Кай: онази леност, която казва че не знае какво да прави с живота си
Кай: и затова по-добре да умре
Кай: или поне да вегетира до смъртта
Уай: смятах че никога няма да ми се случи
Уай: само това казвам
Кай: да, но си жива
Кай: каква гадост
Кай: живота е голяма гадост, когато няма смисъл в него
Кай: и особено когато смисъла иска да си ходи по пътя
Уай: абе не съвсем :)
Кай: време е да умре леността Уай
Кай: само тя
Кай: за да има живот за теб
Кай: леността е далечната смърт
Кай: но тя ще ти докара и по-близка заплаха
Кай: на нервна почва
Кай: и тогава наистина ще видиш какво е страх
Уай: не, леността си е чиста самоубийствена мисия
Кай: да, това казвам
Кай: но е мисия
Кай: във времето разтегната
Кай: на леността и е нужно време
Кай: за мързел
Кай: а мързела е недействие
Кай: неактивност
Кай: и това е което правиш
Уай: да така е
Кай: убиваш се защото не действаш в себе си
Кай: и толкова си свикнала с това, че искаш да умреш съвсем
Кай: да спреш да чакаш
Кай: ами скачай
Кай: така или иначе нямаш нищо за губене
Кай: вече преживяваш че всичко си загубила
Уай: ама май не съм съвсем убедена че го губя
Кай: кое?
Уай: трябва аз да го скъсам
Уай: ами това всичкото дето съм загубила
Уай: нещо в мен все още таи надежда, която пък сама по себе си го убива
Уай: защото отново води до леност и мързел
Уай: и до чакане
Кай: защото това си мислиш че си ти
Кай: не съзнаваш че ти не си той
Уай: оставям това да ме определя
Кай: не съзнаваш че ти не си жена му
Кай: не съзнаваш че ти не си майката на децата си
Кай: че ти не си инженер
Кай: че не си шофьор
Кай: не съзнаваш че ти не си физическа маса
Кай: не съзнаваш че ти не си мисли
Кай: ти не си форма
Кай: ти не си ум
Кай: ти не си желания
Кай: ти не си  страст, любов или болка и мъка
Кай: ти не си нищо, видимо на този свят
Кай: ти не си това което физическите ти сетива подават като обратна връзка
Кай: ти си живота в сетивата
Кай: ти си радостта в сърцето
Кай: но не си сърцето
Кай: каквото пипаш не е каквото си
Кай: не си едно с нищо от обиколния свят
Кай: не
Кай: едното е едно, без нищо друго
Кай: едното е тихо и празно
Кай: съвършено безкрайно
Кай: едното е несъдържимото в границите
Кай: каквито и да са те
Кай: това си ти Уай
Кай: не си името си
Кай: усещаш ли го
Кай: една тишина
Кай: празна тишина
Уай: да разбира се
Кай: добре Уай
Уай: благодаря
Кай: сега го запази
Уай: бях забравила тишината
Кай: заведи тишината в сърцето си и я остави там за малко
Кай: почакай я да се установи
Кай: и виж как разцъфва радост
Кай: радостта на живота
Уай: и тогава не знам какво да направя
Кай: там ли е?
Кай: чакай
Кай: закъде бързаш
Уай: все още не
Кай: добре, опитай пак
Кай: кротко
Кай: тихо
Кай: не бързай
Кай: отпусни се
Кай: погали се
Кай: използвай сетивата си за да се релаксираш
Кай: целуни се
Уай: така нямам нужда от нищо
Кай: гушни се
Кай: не мисли
Кай: просто занеси тишината в сърцето си
Кай: дишай
Кай: бавно
Кай: спокойно
Кай: не търси нищо
Кай: всичко си е там
Кай: само не му пречи
Кай: ти си извора
Кай: една капка, цял океан
Кай: няма граници
Кай: безкрайна радост
Кай: безкрайна живост
Уай: не е радост
Кай: какво е
Уай: пълнота е
Кай: добре
Кай: запази го
Кай: запомни го
Кай: изследвай го
Кай: дай му път да се просмука във всичко в теб
Кай: релаксирай
Кай: и се остави тишината да мине през теб
Кай: кротко
Кай: без време
Кай: без мисли
Уай: уффф благодаря
Кай:  :-*
Уай:  :-*
Уай: ще постоя малко така и ще потеглям
Кай:  :)
Кай: благодаря ти

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

« Last Edit: април 07, 2009, 12:02:48 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!