Author Topic: OШО - "книга на тайните". Том 4  (Read 1727 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
OШО - "книга на тайните". Том 4
« on: декември 23, 2008, 08:53:11 pm »
"КНИГА НА ТАЙНИТЕ" и аз
както вече съм писал неведнъж, поредицата "КНИГА на ТАЙНИТЕ" е особено за мен четиво. Още с първия том открих нещо много, много специално в него. Специално - за мен, разбира се. Открих за първи път съвсем ясно, че това е моят език, че вътре е написано една голяма част от мен. на моменти с моите думи, за моите собствени преоткрития. Език точен, ясен и много, много близък за мен. И реших че тази книга първо ще трябва аз да я напиша... И после да чета версията на ОШО. за да съм сигурен че описаното съм аз, за да избегна идентифицирането и възможните форми на "залитане" и припознаване.
Разбира се имам предвид не описанията и опита за свеждане на сутрите на някаква форма на близост до слушателите. А вплетените вътре във всички томове извадки от лекциите на ОШО - както винаги поднесени чрез формална диалогова форма - като отговори на въпрос.
  Имам книгите от доста години. И преднамерено спрях да ги чета, докато аз самия "се пиша". Тия неща винаги са творчески, винаги са сътворяващи се. това не може да се "имитира" и когато се преоткрива, се прави чрез изминатото, чрез самия човек. Понякога доста се изкушавах, особено когато излизаше пред мен особени възможности, неизвестни обстоятелства и различни форми на избори. После, минавайки през всичко това чрез себе си, да "търся" в "книгата на тайните" неговия аналог. Да видя "другия" път на един друг човек, който чрез мистериозните обстоятелства на времето и пространството, оставил следи дето изразяват толкова близки за мен неща, толкова близки преоткрития. И не толкова защото е ОШО, и че за някои той бил велик. За мен ОШО не е никакъв идол, просто е най-обикновен човек, който оставя следи на задълбочения си начин по който минава през живота... си. Нещо, което за всички познати на мен индивидуалисти е най-разбираемото и най-свойствено като "интерес". Защото аз открих един нов свят, който се "нов" само  за мен...
Когато сега, подготвяйки тази публикация се зачетох прехвърляйки някои текстове заради редактирането, се оказа че не съм сбъркал. някак си дори въпросите, които му задават толкова много съотвестват на моите собствени въпроси, както и на откритите от мен "отговори". да не говорим, че когато аз самия съм отговарял на въпроси, съм следвал основните положения на питащия, за да стигна до самия мен. И всичко това - все за да се опитаме да намерим обикновени думи с които някак си да може да се изкаже нещо, което по същността си е неизразимо с тях. Не описанието обаче - въпроса е, че описанието е призвано да опише оная странна "част" от мен, в която навлизам все по-често. Която за мен понякога е като "непознатия у дома", а за нея е като "стопанина на същия този дом".... И всички тия "думи" са неговия език, от неговия свят, толкова различен от този на Румен...(дано форумните психолози не прочетат това, за да диагностицират шизоидния ми мегаломански синдром  ;D )
Но четейки следващите думи от четвърта част на книгата, открих с усмивка точните мои думи, в разговорите, в общуването, от въпросите, от темите... и от постовете ми в изворите.ком... Дори в разговора ми с малката ми дъщеря преди 3 вечери, в която именно за "присъствието" се наложи да говоря... И то така, че поне някак си да стигне до една 14 годишна тийнеджърка...  :)   
===================
*************
..."Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там
- като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това
е същността на цялото страдание. Можеш да живееш, без
изобщо да присъстваш, а ако не присъстваш, съществуването
ти се превръща в бреме. А точно това се случва с тебе. Затова,
когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там.
Все пак трябва да дойдеш, все пак трябва да бъдеш. Ситуацията
е налице и възможността е налице - трябва да бъдеш тук
във всеки момент - но все пак не си.
Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието
към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаваш,
че по някакъв начин отсъстваш - същестВуваш, но не знаеш
защо, не знаеш как, не знаеш дори, кой съществува в тебе. Това
неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш,
каквото и да правиш, предизвиква страдание. Не това, което
правиш, е основното; важно е, когато го правиш, дали присъстваш
или отсъстваш.
Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки
тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се
превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш,
отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде.
Адът означава твоето отсъствие.
Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги
се стреми да открие какво да прави. Този тип е на погрешен
път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави.
Въпросът е в съществуването - какво да бъдеш, как да бъдеш.
Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето
и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш,
то ще е безсмислено.
Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир;
дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено
място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще
отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение
- ще ти носи страдание. Ако не си тук, каквото и да
правиш е погрешно.
Вторият тип, точният тип търсещи, не търси какво да
прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е, как да бъдеш.
Един човек дошъл при Гаутама Буда. Бил изпълнен със състрадание,
с любов и попитал Буда: "Какво мога да направя, за да
помогна на света?"
Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: "Не можеш
да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш
нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли
за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите.",
му казал Буда, "Най-напред бъди - и ако си, тогава каквото
и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва,
превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната
точка. Твоето биване е революцията."
Затова съществуват два пътя: пътя на действието и пътя
на медитацията. Те са диаметрално противоположни. Пътят
на действието се занимава главно с тебе като деятел. Той се
опитва да промени твоите действия; ще се опита да промени
характера ти, морала ти, отношенията ти, но никога тебе. Пътят
на медитацията е диаметрално противоположен. Той не се
занимава с твоите действия; той незабавно и направо се заема
с тебе. Това което правиш, е без значение. Важно е това, което
си ти. А това е основното и главното, защото всички действия
идват от тебе.
Помни, действията ти могат да се променят и модифицират,
могат дори да бъдат заместени от диаметрално противоположни
действия, но те няма да те променят. Всякаква външна
промяна няма да предизвика вътрешна революция, защото
външното е на повърхността и вътрешната същност остава
незасегната; тя остава недокосната от това, което правиш.
Точно обратното - предизвиква революция: ако вътрешната
същност е различна, повърхността автоматично се променя.
Затова реши основния проблем; едва тогава можем да разберем
тези техники за медитация.
Не се занимавай с това, което правиш. Това може да е номер,
може да е начин, да избягаш от истинския проблем. Напри-
мер, mu си изпълнен с насилие. Можеш да правиш всякакви усилия
да не си агресивен, да мислиш, че като не си агресивен, ще
станеш религиозен; че като не си агресивен, ще се приближиш
до божественото. Ти си жесток и можеш да положиш всякакви
усилия, за да се изпълниш със състрадание.
Можеш да го направиш, но нищо няма да се промени и ще
си останеш същият. Жестокостта ти ще се превърне в част
от твоето състрадание - а това е още по-опасно. Насилието
ти ще се превърне в част от ненасилието ти - това е нещо по-
фино. С насилие ще прилагаш ненасилието. Ненасилието ти ще
притежава цялата лудост на насилието и чрез състраданието
си ще бъдеш жесток.
Дори можеш да убиеш от състрадание; хората са убивали.
Има толкова много религиозни войни - те се водят от състрадание.
Можеш да убиеш много състрадателно, много неаг-
ресивно. Можеш да убиеш обичайки, защото убиваш за доброто
на човека, когото убиваш. Убиваш го, заради него самия, заради
негово добро, за да му помогнеш.
Можеш да промениш действията си и усилието ти да промениш
действията си, може да е просто средство, за да избегнеш
съществената промяна. Основната промяна е следната -
най-напред трябва да бъдеш. Трябва да станеш по-буден, по-съзнателен
за своето съществуване, едва тогава настоящето идва при тебе.
Никога не можеш да почувстваш себе си, а дори и да почувстваш,
чувстваш чрез другите - чрез вълнението, чрез стимулирането,
чрез реакцията. Необходим е другият и чрез него
можеш да почувстваш себе си. Това е абсурд. Сам, без възбудата,
без никой, който да е като огледало, заспиваш. Никога не можеш
да почувстваш себе си. Липсва присъствието. Живееш отсъствайки.
Или се нуждаеш от някой друг, за да се почувстваш, или
за това ти е необходимо миналото - чрез миналото, чрез спомените
за миналото, можеш да почувстваш своята идентичност.
Или ти е необходимо бъдещето - можеш да се«пр.оекти-
раш в мечтите си. Можеш да проектираш своите идеали, бъдещите
си съществувания, мокша. Или се нуждаеш от спомените
си за миналото, за да почувстваш, че ти си, или се нуждаеш от
проектиране на бъдещето, или от някой друг, но сам по себе си
никога не си си достатъчен. Това е болестта, а ако сам по себе
си не си си достатъчен, нищо няма да е достатъчно за тебе. А
щом веднъж сам по себе си станеш достатъчен за себе си, ти
си победил, битката е приключила. След това повече няма да съществува
страдание. Премината е точката, от която няма връщане.
След тази точка има само щастие, безкрайно блаженство.
Преди да достигнеш до тази точка, си обречен на страдание,
но цялото страдание, много странно, е твое собствено дело.
В това е чудото - че ти създаваш собственото си страдание.
Никой друг не е виновен за него. Ако някой друг е виновен
за това, ще е трудно да се издигнеш над него. Ако светът предизвиква
страданието, тогава какво можеш да направиш? Но
понеже можеш да направиш нещо, следователно никой друг не
предизвиква твоето страдание - то е твой собствен кошмар.
...........................................................................

===================
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: OШО - "книга на тайните". Том 4
« Reply #1 on: декември 23, 2008, 09:20:28 pm »
===
..."Външното не може да промени вътрешното, но може да помогне или да създаде затруднения. Външното може да създаде
ситуация, в която вътрешното да избухне по-лесно. Нещото, което трябва да се помни е следното: външната трансформация
не е вътрешна. Дори ако си направил всичко и ситуацията е налице, вътрешното не е задължително да експлодира. Ситуацията
е необходима, тя е от полза, но тя не е трансформацията.
Външното е обширен феномен. Можеш да го променяш цял живот и никога няма да си удовлетворен; винаги ще има едно
или друго, което да се промени, защото докато не се промени вътрешното, външното никога не може да стане съвършено.
Можеш да продължаваш да го променяш и да го лъскаш, да го усъвършенстваш. Но никога няма да си удовлетворен. Никога няма
да стигнеш до положението, в което можеш да почувстваш:"Сега полето е готово." Толкова много хора са пропилели живота си.
Ако умът ти е завладян от външното - от храната, от дрехите, от поведението, той няма да се промени. Не казвам да
ги отречеш. Не, просто казвам, да не бъдеш завладян от тях. Те могат да бъдат полезни, но могат да се превърнат и в голяма
преграда, ако умът ти бъде завладян от тях. Тогава това се превръща в бягство, тогава ти просто отлагаш вътрешната
промяна. И можеш да продължаваш да променяш външното. Но вътрешното дори не е докоснато от него, вътрешното остава
същото.
Трябва да си чувал една стара индийска история. В "Панчатантра" се разказва, че мишката много се страхувала от котката;
непрекъснато била уплашена, страхувала се. Не можела да спи: сънувала котката и треперела. Един магьосник, просто от
състрадание, превърнал мишката в котка. Външното било променено, но мишката вътре в котката незабавно започнала да се
страхува от кучето. Тревогата останала същата; бил променен единствено обектът. Преди била котката, сега станало кучето.
Треперенето продължило, тревогата останала, сънищата пак били кошмари.
Тогава магьосникът превърнал котката в куче. Незабавно кучето започнало да се страхува от тигъра, защото мишката
вътре останала същата. Мишката не била променена; само тялото, външното. Същата тревога, същото безпокойство, същият
страх, останали. Магьосникът превърнал кучето в тигър. Незабавно мишката вътре в тигъра започнала да се страхува от
ловеца. Затова магьосникът казал на мишката: "Сега отново се превърни в мишка, защото аз мога да променям тялото ти, но
не мога да променя тебе. Ти имаш сърце на мишка, какво мога да направя в такъв случай?" Сърцето на мишката.
Можеш да продължаваш да променяш външното, но сърцето на мишката остава същото. И това сърце създава проблемите,
формата ще се промени, рамката ще се промени, но субстанцията ще остане същата. И няма никаква разлика, дали се
страхуваш от котката или от кучето, или от тигъра. Въпросът не е в това, от кого се страхуваш; въпросът е в това, че
се страхуваш.

Ударението е - моето ударение е - че трябва да разбереш, че външното ти усилие не трябва да се превърне в заместител
на вътрешната трансформация. Едно нещо. Приеми всякаква помощ, която може да се приеме. Добре е да се храниш с хубава
храна, но е пълна глупост и лудост, да бъдеш'завладян от храната. Добре е да имаш правилно поведение, но е неприятно да
бъдеш обсебен от него. Не трябва да ставаш луд по отношение на каквото и да е.
В Индия съществуват много секти на санясини, чието съзнание е обсебено от мисълта за храната. По цял ден те мислят
само за храна: какво да ядат, какво да не ядат; кой трябва да приготви храната, кой не трябва да я приготви. Веднъж пътувах
с един санясин. Той приемаше само мляко и единствено краве мляко, и то само от тези крави, които са бели на цвят; иначе
изобщо не се хранеше. Този човек е луд.
Запомни следното: вътрешното е важно, то е от значение. Външното може да помогне, то е нещо хубаво, но не тряб-
Ва да се фокусираш Върху него. То не трябВа да стане толкова Важно, че Вътрешното да бъде забравено. Вътрешното трябВа
да си остане Вътрешно и централно, а външното, ако е Възможно, трябВа да се променя единствено като помощно средство.
Не го пренебрегвай напълно. Не е необходимо да го пренебрегваш, защото В действителност външното също е част от
вътрешното. То не е нещо противоположно на него, не е нещо наложено върху тебе - то си ти. Но вътрешното е централното,
а външното е периферията. Отдай толкова значение на периферията, колкото й е нужно, колкото е необходимо на обстоятелствата,
колкото е необходимо на границата - но границата, това не е къщата. Затова се грижи за нея, но не си губи
ума.
Умът ни винаги се стреми да се измъкне. Ако се ангажираш с храната, със секса, с дрехите, с тялото, умът ти ще бъде
спокоен, защото в такъв случай не се насочваш към вътрешното. В такъв случай не е необходимо да променяш ума. Не е необходимо
да разрушаваш ума, да преодоляваш ума. При промяна на храната същият ум може да продължи да съществува. Можеш
да ядеш това или онова - същият ум има възможността да продължава да съществува. Само когато се дВижиш навътре,
колкото по-навътре достигаш, толкова в по-голяма степен умът, който имаш, престава да съществува. Вътрешният път
е пътят към отрицанието на ума.
Умът започва да се страхува. Той ще се опита да се измъкне да прави нещо с външното. Само тогава умът може да
функционира такъв, какъвто е. Това, което правиш, е без значение. Абсолютно безразлично е какво правиш - този ум може да
съществува и този ум може да открие начини за това, да си остане непроменен. И понякога, когато се бориш с естествените
отдушници, умът ти ще намери някои извратени отдушници, които са по-опасни. Вместо да се превърнат в помощ, те могат
да се окажат пречка.
Веднъж Мула Насрудин паднал по стълбите и си счупил крака. Гипсирали го и му казали, че в продължение на три месеца
не трябва да се качва и слиза по стълбите. След три месеца отишъл при лекаря и той му свалил гипса. Мула казал: "Толкова
съм щастлив, докторе. Не може да си представите, колко съм щастлив. Толкова неудобно беше по цял ден да се катеря надолу
и нагоре по водосточната тръба - беше адски неудобно и всичките ми роднини умираха от смях. Но вие ми бяхте нареди-
ли да не се качвам и слизам по стълбите и трябваше да открия друг начин."
Точно това прави всеки от нас. Ако някой отдушник е блокиран, в такъв случай задължително ще се появи някакво извращение.
А ти не познаваш пътищата на ума - те са коварни и скрити. Хората идват при мене със своите проблеми. Проблемът
на пръв поглед е очевиден, ясен - но това не е така. Дълбоко отдолу е скрито нещо друго и ако то не бъде познато, разкрито,
преодоляно, проблемът ще остане. Ще промени формата си.
Някой пуши прекалено много и иска да откаже цигарите. Но пушенето само по себе си не е проблемът; проблемът се състои
в нещо друго. Можеш да спреш да пушиш, но проблемът ще остане и ще се изрази в нещо друго. Кога пушиш? Когато си разстроен,
ядосан, започваш да пушиш и пушенето ти помага. Чувстваш се по-добре, по-отпуснат.
Със спирането на цигарите твоята нервност няма да изчезне. Ще се чувстваш нервен, ще се чувстваш напрегнат; безпокойството
ще остане. Тогава ще правиш нещо друго. И може да намериш нещо, което е добър заместител; изглежда абсолютно
различно. Можеш да правиш нещо друго. Можеш просто да повтаряш някоя мантра, вместо да пушиш и когато се чувстваш
нервен, можеш да казваш "рама, рама, рама" - нещо непрекъснато. Какво правиш с пушенето? Това е мантра. Вдишваш дима
и го издишваш, вдишваш и издишваш - това се превръща в едно повтарящо се движение. Поради повторението се отпускаш.
Повтаряй нещо друго и ще се случи същото. Но ако използваш мантра и казваш: "рама, рама, рама", никой няма да каже.че правиш
нещо нередно. А проблемът остава същият.
Проблемът не се е променил; единствено ти си сменил номера. Преди това го правеше с дима; сега го правиш с думата.
Повторението помага; всяко нещо ще помогне. Просто трябва да го повтаряш непрекъснато. Когато повтаряш едно нещо, това
те отпуска, защото то създава един вид досада. Ако пушиш, всеки ще каже, че правиш нещо лошо. А ако
повтаряш непрекъснато някаква мантра, никой няма да го каже. Но ако проблемът е останал същият, аз бих казал, че и товa е
нещо лошо - даже, много по-опасно отколкото това, което правеше преди, защото при пушенето ти осъзнаваше, че правиш нещо
нередно. Сега, при повтарянето на мантрата, това осъзнаВане отсъстВа u това, че не осъзнаваш, е no-опасно u по-вредно.
Можеш да правиш всичко на повърхността, но докато не се променят дълбоките корени, нищо няма да се случи. Затова
за външното помни следното: осъзнавай го и се движи от повърхността към корените, и открий корена - защо си нервен?
Някой се храни прекалено много. Той може да престане. Може да се принуди, да не яде толкова много. Но защо яде толкова много?
Защо? Защото това не е телесна потребност, а се е намесил и умът. Трябва да се направи нещо с ума; това не е въпрос
само на тялото. Защо продължаваш да тъпчеш себе си?

Затова можеш непрекъснато да променяш храната си - да ядеш това или онова, да не ядеш това - но разлика няма, защото
основата остава непроменена. След това, ако престанеш да се тъпкаш с храна, ще започнеш да се тъпкаш с нещо друго. Има
много начини. Ако престанеш да се храниш твърде много, може да започнеш да трупаш пари. Просто трябва да се пълниш с нещо;
започваш да трупаш пари. Разгледай го внимателно и ще забележиш, че този който трупа пари, никога не обича, не може да обича, защото трупането
на пари е заместител. С парите сега се чувства сигурен. Когато си обичан, от това няма нужда; в любовта всички стра-
хове изчезват. При любовта няма бъдеще, няма минало. Този момент е достатъчен, самият момент е вечността. Ти си приет.
Няма тревога за бъдещето за това, какво ще се случи утре - в любовта утре не съществува.
Но ако любовта отсъства, тогава се появява "утре". Какво ще се случи? Трупай пари, защото не можеш да разчиташ на
никого. Затова трябва да се осланяш на нещата, на парите и здравето. Има хора, които казват: "Раздай парите си. Не трупай
пари. Не бъди привързан към парите." Но това са повърхностни неща, защото вътрешната потребност ще остане непроменена
- тогава човек ще започне да трупа нещо друго. Откажи се от някой отдушник и ще трябва да създадеш
друг - ако не са разрушени корените. Затова не се занимавай прекалено много с външното. Бъди наясно с това, какво представлява
външната ти личност, осъзнай го, бъди нащрек и от периферията винаги се движи към корените, за да разбереш, каква
причина се крие там. Колкото и да ти е неприятно, движи се навътре.
Запомни следния закон: 
Първото нещо - корените могат да съществуват само в тъмното - не само корените на дърветата, но и корените на всяко нещо. Те могат да съществуват единствено в
тъмнината. Щом веднъж се изкарат на светло, загиват. Затова действай с периферията си; копай надълбоко в нея и върви към корените, донеси корените до съзнанието, до светлината. Щом си достигнал до корените, те изчезват. След това вече не е необходимо да правиш нищо за тях. Правиш нещо, само защото не знаеш, в какво се състои проблемът. Правилно схванатия проблем изчезва. Правилното разбиране на проблема, схващането на неговите корени, предизвиква неговото изчезване.
 
Второто нещо: всичко, което правиш, е повърхностно; това не си ти в твоята тоталност. Затова не съди хората по техните действия, защото действието е твърде частично.
Виждаш някой, който е ядосан и можеш да заключиш, че този човек е изпълнен с омраза, насилие, мъст. Но миг по-късно гневът изчезва; човекът започва да обича и едно друго изражение, друго разцъфтяване, се появява върху лицето му. Гневът е нещо частно. Не съди за целия човек. Но и тази любов е нещо частно. Не съди за целия човек по тази любов.
Това, което правиш, не е тоталната ти цялост. Действията ти остават частични -част от тебе разбира се, но твоята тоталност е над тях. Незабавно можеш да бъдеш различен.
И това, което се знае за тебе от твоите действия, актове, дела, поведение, ти можеш да му се противопоставиш. Може да си бил светец: в същия този момент можеш да станеш грешник. Никой не може да си представи, че ти, светецът, можеш да го направиш. Но ти можеш. То не е невъзможно. Може да си бил грешник точно в този момент и в следващия момент да излезеш от него.
Това което казвам е, че вътрешното ти е толкова обширно и голямо, че чрез твоето външно, то не може да се прецени. Външното остава повърхностно, случайно. Ще го повторя. Твоето външно остава случайно, вътрешното ти е същността. Затова помни, че трябва да разкриеш вътрешното и не се обвързвай
с външното.
Още нещо: външното винаги принадлежи на миналото. То е винаги мъртво, защото това, което си направил, вече си го направил. То винаги е част от миналото, никога не е живо. Вътрешното винаги е живо, то е тук и сега, а външното винаги е мъртво. Ако ти ме познаваш - това което съм казал и направил - ти познаваш моето минало, не мене. Аз съм тук, жив. Това е вътрешната ми точка, а това което знаеш за мене, е външното. То е мъртво, то вече не съществува. Разгледай го в собственото си съзнание. Това което си направил, вече не те поробва. То вече не е истинско; то е само един спомен. И ти си по-значим от него. Безкрайните ти възможности са налице. Въпрос на чиста случайност е, че си грешник или светец. Напълно случайно е, че си християнин или индуист. Но вътрешното ти същество не е случайно; то е същественото. Ударението върху вътрешното е ударение върху същественото. И това вътрешно остава свободно, то е свободата.
Външното е робството, защото можеш да познаеш външното, само когато то се случи; след това не можеш да направиш нищо за него. Какво можеш да направиш за своето минало? Не може да се преправи, не можеш да се върнеш назад. Не можеш да направиш нищо с миналото си; то е робство. Ако си разбрал правилно, можеш да разбереш и теорията за карма, теорията за действията. Тази теория - една от най-съществените части на индуистките достижения - е, че докато не се издигнеш над кармите, не си свободен; докато не се издигнеш над действията, оставаш поробен. Не обръщай голямо внимание на външното, недей да бъдеш завладяван от него. Използвай го като помощ, но непрекъснато помни, че вътрешното трябва да бъде разкрито.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.