Author Topic: Понятията, които не познаваме = страх от това да ги позн  (Read 2206 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Saphista

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 2
Хората имат понятия за нещата, които не са преминали чрез практиката си, чрез своя СТРАХ. Или поне неговия принцип. Познание чрез наблюдение на   логическите пътища в мозъка   ни се базира на принципа на изграждане на неща, от които се страхуваме. Твърдя, че всичко, което не сме изживяли, но имаме понятие за него (дали чрез желание или нежелание ), формираме като познание чрез нашия защитен механизъм, наречен страх. Интересно е, че всичко, което „познаваме” и не желаем да изпробваме „в реалността”, {реалност = т.е. чрез познание чрез фактори независещи от нас (допир, общуване, обратна връзка по някакъв метод), (макар, че тези фактори са само условно независими) } е практически наш страх. Така страхувайки се от обир на улицата например, ние нямаме никакво желание да изживеем в реалността този си страх.
И на същия принцип, но в по-смекчено нежелание: Например имаме някакво индиректно познание за „Мормоните” . Най-често знаем, че те са „някаква секта”. Ние се разделяме от тях , ДОРИ да си нямаме понятие от  техните принципи, поради нашия страх да не се асоциираме като част от тях. (дори дефиницията „лош, вреден” е използване само чрез догадки и слухове).
По същия начин понятието за нещо, към което сме безразлични , но имаме мнение за него чрез индиректно познание и асоциации – като яденето на жива риба например – е базирано на нашето НЕЖЕЛАНИЕ да ядем жива риба. Ние не го осъществчваме чрез опита си, защото ни е страх. По този начин съпоставям понятията ”нежелание” и „страх”. (Друг е въпроса за съпоставянето на „желание” и „страх”. А май всъщност си е съвсем същия въпрос ;) )
 Антитеза:  Ами ако всъщност мормоните имат много  общо с нас? Ние се разграничаваме от тях посредством техните действия (отново слухове, без изясняване на подбудите), които не асоциираме със себе си. Ние не бихме се държали така => те не мислят като нас. Т.е. ние знаем единствено, че те не са като нас (без да познаваме принципите им) по този начин следва и нежеланието да се асоциираме с тях (на базата на догадки).

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Може би си изграждаме -отношение- а не понятие. Може би някои си изграждаме представата само на основата на отношението ни към нещо си. Но предполагам че има и други, които си изграждат по-сложна представа. Страха е една компонента само от цялата представа. Ами любопитство, наклонности и пр? Да вземем обекта "молив". Колко представи може има тоа нещичко. За някой писател ще е едно, колекционер друго, банкер  - трето, мъжете ще имат една представа, жените - друга. Някой може панически да се страхува от моливи. Друг да си пада по моливи. Може да спаси живот може и да отнеме - и в прекия и в преносния смисъл.

Относно страха от различните, на мен ми е интересен страха породен от излизане от собствената представа вследствие на допир с друга представа. Различията на основа вярване са нещо такова. И едната вяра си има "логиката" и другата но чуждата логика някак си не е логика - тя допуска неща, които моята "логика" недопуска. И в крайна сметка и двете еднакво нелогични.
И понеже основата на всяка религия е вярата и понеже не може да се вярва във всичко веднага се появява разграничението. То е заложено в религиите.

А дали ще са мормони, макарони, християни или мохамедани - все тая. Някой иска ли да вярвам в нещо - изчезвам, не е за мен. Аз си имам достатъчно неща, в които вярвам и без да се усещам.

....

Много религии си имат ритуал подобен на кръщаването. Той обикновено се изпълнява след изпълнението на някакви условия. И след ритуала човека вече не е същия - той е "приет" в ...   той вече е още по определен. Може би се е старал малко или много за да достигне до този момент. И сега, след като е "покръстен" вече "наистина" е ...  нещо друго. Затвърждава се представата на човека че е някой;  и съответно много вече не е; съответно и "отношението" към другите се променя.
И всичко това защо? Заради вярата че е станала промяна. на някои хора това им харесва и ги променя.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline 100 мухи

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 7
Познавам два вида страх: страх за "безценното" ми тяло и страх да не се нарани "безценното" ми его. Всичките ми страхове водят към някой от двата вида. Затова започнах редица експерименти със себе си, които имаха голям ефект. Страх от високо-записах катерене и тръгнах по планини; страх от тъмни тесни пространства- записах спелеология и тръгнах по пещери; страх от мишки - взех си мишки в къщи; страх да не се "излагам" пред непознати - започнах да се държа като душевно болен човек пред такива, но всъщност съм си аз...и т.н и т.н. Тъкмо изчезне някой страх и идва някой нов. Продължавам да експериментирам, това ми носи свобода и непозната наслада.
“Чувам...забравям,
виждам...и си спомням,
правя...и разбирам.”

Offline Trinity

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
  • Time waits for no man....
Както се казва в "Dune" - "Fear is the mind killer!"
Life is too short to be afraid!
Само слабите обичат порядъка...Силните владеят хаоса....

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Понятия, символи, език, култура....
Това е нашата операционна система, която сме създали (къде сами, къде с чужда помощ).
С понятия си служим, за да обозначаваме нещата.
Каква е връзката със страха, не разбрах... Освен, че някакъв вид отношение към нещата или понятията свързани с тях?