И с благодарностите за добре казаните думи, ще продължа да се възползвам да изразя "следващото"...
Посланията идват от хора, които изразяват собственото си усещане към момента...което отразява и нивото на предаващият го. Възприемането си е отделен въпрос. Възприема се, толкова, колкото нивото на приемащият позволява.
Така например твоето ниво ти позволява да забележиш „съответствията” и „пропуските” в теоретично изразените техники и теории. Други, четящи това може да се съгласят само интуитивно с написаното. И толкова. Което отразява тяхното ниво.
...Различни нива за различно напреднали. С някои послания не сме напълно съгласни...
А всъщност през цялото време единствено към ВЪЗПРИЕМАЩИТЕ е моя фокус. Пишещия книгата всъщност няма никакво, ама никакво практическо значение. той е само една от многобройните обстоятелствени проявления около нас. Единствено възприемащия има същинското значение - защото аз разглеждам чрез всичките тия думи именно неговата вътрешна магия. Всъщност ТОЙ Е НАЙ-ВАЖНОТО ЗВЕНО.
Но най-много бих искал да се възползвам от много точното ти използване на думата "съгласие" - чрез двойното й повторение в думите, които си написала.
Това е ключът-показател на състоянието на съзнание на ВЪЗ-ПРИЕМАЩИЯ - именно СЪГЛАСИЕТО - което е израз на неговото отношение. Казано по друг начин - "резонирам на някаква форма на "дразнител" според това, дали той ми е изгоден, дали ще ми свърши работа, или не". Съгласието е просто израз, че НЕЩО МИ ВЪРШИ РАБОТА. Обаче - пасивния подход при избора на ония неща, които да ни вършат работа е скрития механизъм на самомагията.
Съвсем лек общ поглед позволява лесно да се забележи, че СЪГЛАСИЕТО е пасивна форма на позволяване нещо да "стигне до всеки възприемащ". И защото същия си има своя вътрешна конструкция, която непрекъснато има "глад" за поддръжка. Щом се открие някаква възможност нещо достигнало да се "използва", значи именно на него се 'възлага надеждата и ролята на "храна". И за човека вече има едно вътрешно "позволяване", приемане, което се нарича с думата "СЪГЛАСЯВАМ СЕ".
Обаче... нали се вижда че барикадата остава. Нищо не се променя - една вътрешна структура просто се самозапазва, самозадържа, самоподкрепя. И това е начина й да се самосъхрани. И на тая вътрешна конструкция всеки един човек й е възложил ролята на себе си. Именно на нея й казва АЗ. И така, чрез припознаването на АЗ-а в нея, чрез сливането и получаването на идентичност, конструкцията започва да е "жива", както е живо именно онова, което се идентифицира заедно с нея. Ето това е магията в която на несъществуващите илюзорни неща им се придава ЖИВОТ - вашия живот. това е точката в която се съчетава вътрешната магия, в която ролята на вътрешната самоконструкция вече не е такава - тя вече е АЗ, тя се самозапазва, тя се защитава, тя вече ЖИВЕЕ ЖИВОТА ВИ. ВАШИЯ ЖИВОТ... И същинския АЗ - онова истинското, дето носи именно ЖИВОТА, ИСКРАТА НА ВСЕЛЕНАТА, остава прикрито зад онова с което то се е идентифицирало.
Най-важния показател е ЗАПАЗВАНЕТО. В ментален смисъл освен СЪГЛАСИЕ, се нарича и ПОТВЪРЖДЕНИЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВО. В астрален план най-често се нарича "харесва ми", "приятно ми е", "точно това исках".
Не знам дали виждате колко много съотвествия за явлението ВЯРА. ВЪВ вътрешните конструкции най-ясния показател е, когато някой ги изразява, да се виждат ясните белези, чрез които това са неговите вътрешни убеждения (вяра-конструкции), неговия виртуален конструктивен скелет. А защитата им се осъществява или ментално - от интелекта, чрез интелектуалните форми на общувания - понятия, идеи, абстракции, модели... Или пък чрез астралните прояви - изживяванията им.
====================================
Вижте в нета кое за пишещите и общуващите е най-важното - АНОНИМНОСТТА ИМ. Най-общо това е тяхната възможност да скрият РЕАЛНИЯ СИ ЖИВОТ. Да скрият за измислено име своят живот, а това е тяхнята проява на същината им. Ако за миг допуснем да се вдигне една специална завеса и зад нея сякаш обемно да се види изведнъж КОЙ КАК ЖИВЕЕ, как мисли, как прекарва деня, минутите, с какви пориви, емоции или пък мисли. Какво е направил, какво е дал, какво е взел или оставил от себе си. През какво е преминал, как, кои компромиси е направил, какви думи е изрекъл, как се е отнесъл към това или онова, към "този" или онзи"... Ето тази картина се пази дълбоко. тя се пази дълбоко от всеки от вас. И се пази и от самите вас. И заради нея АНОНИМНОСТТА в интернет е едно от най-важните предпоставки да стане популярността. защото като има възможност да "скрие живота си" всеки човек може да скрие и своя "АЗ" - поне в неговите очи. Като щрауса.
Могат да се посочат хиляди "важни" причини, хората да им е потребно да "скрият реалния си живот". И не е трудно да се погледне на явлението при което именно заради анонимността да е възможно именно в интернет-комуникацията хората да изразяват именно оная част от себе си, което в тяхната вътрешна сфера да е изява на ОНОВА< КОЕТО БИХ ИСКАЛ(а) ДА СЪМ. Именно така лесно се проявяват мечтите - чрез оживяване и изживяване на мечтаните образи. А образите и полето на ДУХОВНОТО е изключително благодатно поле за изявата на всичко това.
Вижте в които и да са постове в нашия форум, колко малко хора дръзнаха да "оставят" реалния си живот. Да открият завесата зад своите реализации, на събитията, на преминалите изпитания, на онова, което е останало през тях. на начина по който "падат", по който след това "стават". И е много показателно кое всъщност у човека е най-желано да се "скрие"... Нещо повече - ИМЕННО СКРИТИТЕ НЕЩА, наречени ТАЙНА, пазени от страховете, ит от една тахна проява, наречена СРАМУВАНЕ. Един атавизъм останал от психичното детство на всеки от нас. не като физическа възраст, а като израз на определено психично състояние на съзнанието, наречено от мен общо ДЕТЕ.
Именно тази завеса, която всеки е поставил добре говори за наличието на самоотношение и нивото му, равнището му. Говори за едно вътрешно разкъсване, едно рзделяне - на явни и тайни, на показни и скрити събития, процеси... дори на АЗ.
Всеки носи в себе си своя контактьор. това е вътрешно състояние на съзнание, в което се отваря мост между Същностен аспект и проява на конкретна форма на АЗ. Всички популярни книги използват този специфичен елементарен похват - на изразяването на "диалог" - между СЪЩНОСТЕН АЗ - важен, митичен, невидим, все-знаещ, мъдър, всесилен, все-разумен образ (въобще АВТОРИТЕТНИЯ ОБРАЗ и потребността от него)... И "обратното" на всичко това изображение - на АЗ в нас.
Диалозите УЧИТЕЛ<->УЧЕНИК (примерно Кастанеда), БОГ<->АЗ (примерно в книгите на УОЛШ), или пък останалите контактьорски книги - представител на висша цивилизация, висша духовна йерархия, висш учител, висш владетел... са само форми на едно и също явление. ТОВА Е ВЪТРЕШНИЯ НИ ДИАЛОГ. Това е игра на външно поднесени, заради въшно-центрираните хора при които няма идеята за "вътрешно съществуване", а при тях всичко може да стигне до тях единствено и само като между-образни общувания. така читателя-приемник е в хитрата защитена позиция, да ги възприема ОТВЪН. И така да остане на "сигурно". да остане на дистанция от прочетеното.
най-важното от всичко в този мой пост е именно моя фокус на явлението при което ПРИЕМНИКА ОСТАВА ЗАЩИТЕН В ТЕРИТОРИЯТА СИ. така се препотвърждава и презатвърждава тази територия. Скритото си остава още повече скрито, явното си остава още повече изразено и защитено, заради препотвърждаването.
Заради това страха и страхуването са толкова важни в живота на всеки от нас - защото именно СТРАХА е призван да е индиректния защитник, пазач на несъзнателните иначе процеси по опазването.
заради това на толкова много хора в живота и тук в нета е най-важното да бъдат "запазени", да бъдат самосъхранени, да бъдат оставени на мира на спокойствие... Да могат да се изживеят според техните си форми и образи... Да продължат процеса си на смиреновътрешно сънуване.
Заради това понятия, като условност,относителност, са като анатема, за хората, които им е потребно да имат ясна, точна, силна някаква форма на нишка, на която да се опрат. Да е лесно да се смели, да се получи наготово... заради страха и потребността от търсене на "сигурност", която дори и в ментален план, човека нарича "СИГУРЕН СЪМ". А това всъщност е една скрито-поднесена проява на вътрешноубеждение, подкрепено с вяра... В ИМЕТО НА ЗАЩИТАТА, НА ПОТРЕБНОТО спрямо нея, на това САМОКОНСТРУКЦИЯТА ДА ОСТАНЕ И ДА ПРЕБЪДЕ - показател за стремежа към вечност на онова в нас, на което толкова много хора напълно неясно за самите тях, наричат ЕГО. Мистериозността идва главно защото Егото, като нарече нещо в себе си ЕГО, така сякаш го "вижда", сякаш се прикрива още по-добре. разделеното се разделя на още части, за да се самозапази, за да се окрепи допълнително.
И заради това, хората, работещи във вътрешния план на себе си, за тях все по-важно става именно Условността, Относителността, многовариантността, липсата на Една истина. за тях става все по-важно да "разбиват" своите конструкции, вместо да ги подсилват. За тях става важно парадокса, несъгласието, границите на която и да е конструкция. заради това при отвърждаването към това състояние на съзнание, откриването на явлението СТРАХ, чрез неговите прояви и обекти на страхуване е толкова важно за собственото им разбиране. Откриването на явлението ВЯРА, разбирането на появата, на смисъла, на значението... Откриването на това що е идентичност. На зависимост - пристрастеностите, на желанията (искам), на стремежа (трябва-нето)...
Заради това хора за хора като мен, е по-важно една конструкция да се разбие... отколкото да се укрепи. А във вашите постове, както е и света на Румен в мен, живота, битието и Румен-АЗ са в положение в което цялата им Вселена е на само-убежденията. От една конструкция - към друга.
най-големия страх на АЗ-идентичност в състояние на съзнанието "ДЕТЕ" е да позволи по някакъв начин да се :"провали" онова, с което се идентифицира - основния образ, на който е възложено да играе ролята на АЗ. Това се преживява като форма на СМЪРТ и в някакъв смисъл е именно такова.
Именно трансформацията е основния показател кога, как и защо да се случва всяко нещо
ВСЯКО НЕЩО - всеки миг. нещо като въпроса - АЗ, същия ли съм. пак ли така смятам, пак ли така мисля, пак ли така правя, пак ли същото изразявам".
А всичко това носи заряд вътре - навътре към изразителя му. Всяко нещо - към онзи, който е скрит. заради това на хора като мен т.н. личен живот не може да е някаква тайна. И е важно да сме открити, да сме честни, коректни, точни... Не заради каквато и да е съвест или някакви други качества - а заради самите нас.
заради това на хора като мен празните приказки и житейските залъгалки са вече неща, които ние първи махаме... за да видим онова, на което те са призвани да "залъгват". Да изследваме собствените ни игри, и проучвайки ги да стигаме до себе си и после тия игри да бъдат спряни - не насилствено, а като се проумее вътрешно какво стои зад една игра, после друга, после се намери общото между тях... И като се открие - като престане да бъде ТАЙНА, като стане осветено... и постепенно някои ИГРИ от света на тайните, почват да се обезсмислят... И чак тогава се разбира... че е имало Играещ - прикриващ се чрез Игри.
Нима за това са нужни "техники"? - не знам. на мен не са ми нужни. Но бяха нужни. И аз преминах през "трябването" на техника - като вратата през която да мине "искането, представата какъв искам да съм, какъв да стана. Докато не "ударих" дори това. докато не открехнах и тази завеса.
Но може би техниките са нужни на някой за да стигне до заключението че с техники не може, освен на игра. Колкото и да сте добри в техниката си - на йога, на дишане, на плуване, на свирене, на... - ако не бъде изведен оня, към който това е насочено, тя си остава действие без съдържание. Има много хора, които са в плен на самоубежденията че всичко е "до време", че ако бъде правено години, животи... ще даде резултат...
А резултат - не може да има. защото предваарително резултата е сведен към представа, към образ, някои си позволяват да го преживеят, други все го оставят пред себе си, така се запълват с очакването му. И наричат това НАДЕЖДА.
Не че няма примери.
