Author Topic: КОЙ СЪМ АЗ... - написани "диалози" за Мен, Хората и Света -1  (Read 4666 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Ще използвам написаното в постовете ви - нещо което правя още откакто съм в ИЗВОРИТЕ. Аз вече не мога да ги кажа тия неща толкова добре. За което благодаря. Защото въз основа на тия ваши думи, аз пиша своя вътрешен диалог.
Формални Диалози, в които аз ще съм контакт-ьор, между
- едната моя страна, написана от вашите постове, с "гласа и думите" на РУМЕН в мен...
- И другата моя страна, написана и изразена чрез думите на онзи АЗ в мен, който се самокръсти РАМУС и с чиито подпис аз коректно и честно съм поставил КОЕ В МЕН пише всичко на този форум.
И така - вътрешните разговори между Румен и Рамус, през думите на "вашите" постове, съответно припознати като думите на "Румен" в мен - точно неговите, точно изразеното. Вие - далеч по-добре сте го написали... И го използвам наготово...
за което неведнъж съм благодарил - на всички Ви... дори и само на четящите.

Цитат на: daru в януари 09, 2009, 11:39:49
Полезна книга- простичко и ясно авторите са извадили на бял свят дълбока мъдрост. И като четеш се чудиш колко е лесно да си в хармония с Вселената и как е толкова логично всичко, сякаш си го знаел винаги[/color]
   Докато четеш, всичко ти се струва лесно, простичко, сякаш винаги си го "знаел". Но само докато четеш, само докато ти е уж в главата... Но после "разните дълбоки мъдрости" си остават в книгите, думите или мислите... И на човек му е нужно да се приземи - буквално и аналогично. И познавам не един и друг човек, с които като си "приказваме" могат да се изживеят на много духовни, всичко им е ясно, всичко им се изяснява... НО... после следва "обратния път". И така - с единия крак на Небето, с другия на Земята - два живота. Никой не може да издържи на това - защото така се разделя допълнително. Страха натиска към "земята" и ежедневието, на негова страна са инерцията, сигурносттам вече изминатия живот и идентификацията със всичко преминато в него, с "имането", с вече постигнатото, с хилядите и милионите дребни и неуловими нещица... Това е живота на Разделението - Света на РАЗДЕЛЕНИТЕ, сред който живее "разделения АЗ"
  А Небето - там е просто едното вдъхновение - едното въображение, подплатено с "небесните изживявания"... Изживяването да си "събран" да си във вътрешно единство. И така мъъъъничко се "докосва" от Света на Единството - от света на Единствените сред който живее ЕДИННИЯ "АЗ".

Не може с РАЗДЕЛЕНИЯ АЗ, да се живее в Света на ЕДИНСТВОТО. няма съотвествие. А Интегрирания АЗ именно защото е интегриран включва в себе си и всякакви други "малки (разделени) светове". А малкия свят и малкия АЗ в него, не може да "включи" големия - само обратното е възможно... И това е толкова просто и логично. А единствения начин за компенсация е Разделеното да се изживее на Единно. "Имаш чувството....", "струва ти се...", "сякаш...". Но остава за заместител... Само за това. В света на разделеното има само МАгия-изживяване. А тя може и да се приложи и дори за да се симулира ЕДИНСТВО - пак като изживяване. Но на изживяващия се човек това му е достатъчно. Но само за "малко"...
--------------------------------------
затова на тия книги ги нарекох "вдъхновяващи". И в тях, дори и да се поднася практика, практиката не може да се учи, нито да се чете. това не е биология, химия или физика или пък география. Става въпрос за вътрешния свят на човека, защото мъдростта е понятие, единствено свързано с него. А мъдростта е резултата, нещо като проявата, на вътрешно-интегрираните хора. А това - НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕПОДАВА с каквито и да било средства. Това е резултат само на вътрешноизминат път. А не на изживяване, не на усещане, не на чувства, не на мисли, не на идеи.

стотици милиони хора учат математика и смятат задачи от всякакво естество - от сложни по-сложни. И все пак - препопадава се "наготово" - как се решават задачи. задача - начин за решаване...
НО един човек с разбиране би разбрал математиката и нейния изначален смисъл - дори и без задачите. На такова ниво на "разбиране" вече математиката няма значение - защото това е разбиране на СВЕТА и ЧОВЕКА, дето живее в него - разбирането на човека, на самия себе си, от самия себе си. Човек който сам открива математиката, сам съставя задачите, сам извежда решенията им, докато надхвърли и задачите и решенията (въпросите-отговорите).

========================================================
« Last Edit: януари 13, 2009, 12:32:21 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=731.msg20143#msg20143,
продължението:
==================================================
да, така е - послания. Но едно послание носи своята си вибрация. Защото е само посредник - Именно.
Обаче като посредник то е своеобразна връзка между "две страни". А за да я има връзката, за да протече посланието, е нужен резонанс - нужно е една форма на "сродна вибрация", на сродна нагласа - между двете формални "страни", свързани с "посредника между тях".

    Явно се признава и Практиката... Добре. но да видим дори конкретния случай - поредната книга от контактьори. И така - кой е контактьор - срещнах хора в реалния живот, чета им следите, гледам ги в нета... Навсякъде са - всеки предава послания. ПОСЛАНИЯ... от кой - за кой - нали има връзка?
И все пак - говорим за практика - не се ли вижда че нито един контактьор няма практика... Няма - чии са тогава посланията - от кого... до кого... И вижте кой е посредника - "посланика". И като се вижда че се "избира" един посредник, който е без практика, дали не е логично да допуснем, че и "двете други звена", между които той посредничи, няма също и те да са без нея. Нещо повече - едното "звено" ( на приемника) го "знаем". Съотвествието е налице. Остава "другото" звено да го допуснем... дори и да го елиминираме, налице ще е точен обмен със съотвествие по ниво. Ако един човек се е обърнал към практиката, към реалния СИ живот, с отношението на съзнателния си АЗ, със сериозността и задълбочеността с които това "самоотношение" се проявява, то дали и защо той би "консумирал" посланията на хората без това същото...? В главата ми се редят и разни други "мисли" - дали някой знае досега "как на един човек може да му бъде преподадена практика" чрез знаене. Казваш му я... и той я прави и хоп - резултата е налице - ясен, точен, недвусмислен. Моите наблюдения примерно показаха и показват и в този момент че това нито се случва, нито че е възможно. Как като "прочетем", като "дойде в медитацията!!! ни" едно висше същество, ще ни напътства да ни "какво? - НАУЧИИИИИ" на практика. Някой да е вече опитал "праничното дишане" на Хаторите - как е - "резултати" примерно има ли?

И какво остава - ето пример АЛОХА пише "много ме радват, те са точно такива, каквито трябва да бъдат - и разбирането им е в съъотвествие по ниво. Онбтогава да го проследим - вижте нивото на посланието, и да се види и нивото на "разбралите го" - това и по самите контактьори може да се види. Вярно, поне тия горепосочените "Вирджиния и Том", поне са по особени хора. Обаче може да застане въпроса "защо Том Есен не е успял да популяризира работата си в опитната си лаборатория за "изследване на звука и начина на възприемането му от хората" и никой не беше чувал за него, а стана популярен именно с книгата си, когато вече е контактьор? И нещо повече - "как така се появиха същества от 4-то измерение, които били "майстори" именно на вибрациите и звука. Естествено че били "майстори" именно на емоционалните си тела...". Не казвам че не е вярно и че е лъжа, само съм човек, който "вижда" съотвествия или липсата им.
 Освен това се попитах, докато четох горното "кога и защо един човек прави "медитация" и как така нечие си висше същество прави "контакт" с него? Излиза че тогава нямам нищо общо с медитациите, щото с емоционалното си тяло никога не съм правил "медитация". И добре, защото само "учител" ми липсва в това, което правя. Нито ми е потребен учител, нито наставник, нито водач... Но се питам - НА КОГО МУ ТРЯБВА ТОГАВА, за да го "посети" - на оня, който му е потребно. На кого му трябва "безкрайната любов и състрадание" - на ония, които им е потребно - ЗАЩОТО ГИ НЯМА У ТЯХ. Емоционално - тяло, медитация, портребности, битие... вижте на кого, както му "трябва" и ще се разбере какво в него го НЯМА и с чии свои очи го "живее" всичкото това.

    Как така е достатъчно един човек да се пише за "посланик"... Ами защото той е "специален" и му говорят - я гласове от отвъдното, я духовни учители, я висши йерархии, я милионогодишни цивилизации, изчезнали или пък преминали в "4-тото измерение". Всички те имат послания... Като се почне от Блаватска и се мине през Алис Бейли до вече стотиците "посланици" (пардон контактьори) и до днес - само руските контактьорки са ми минали през разни форми в нета, повече от 10. А да не говорим за повечето от книгите на сайта ни. Всички се радват на популярност, на фенове, на интерес... Но това не е никак чудно - от хилядолетия ролята на божии посланици е била най-важната в историята на човечеството. Трите световни религии имат за основа някой си, който бил се доказал като "този, на който говори господ". И до днес ги наричат ПРОРОЦИ. нещо повече - наричали ги Хората, през които господ говори.  :) А вижте докъде е довело това - хиляди години по-късно.
Не знам за вас, но аз го виждам - същото е в основата си - и потребността, и носителите й, и потребителите й. Виждам как за хилядите години не се е променило нищо - имам предвид, по същество. Ролите са пак върху сцената - търсенето и подаването. Как тогава всички контактьори пишат че "висшите същества" са били в контакти с хората, щото им предстояло "голямата трансформация" - ами тя вече от хиляди години очевидно само "предстои". Точно както в една реклама на Глобул - "най-доброто предстои"  Smiley. Все предстои, все е "някъде напред", все ни чака, или пък да е такава, ние самите да я "чакаме", очакваме...

Интересно, че дори и във въпросното заглавие, дори и в другите сега модерни и популярни контактьорски послания в началото посланията започват с една подобна "картина" на човечеството, на историята му.  И после продължават със своите си хипнотични описания - за цивилизации, за йерархии, за светлината, за спасяването на човечеството... и още и още приказки, приказки... После идват задължителните сугестивни елементи - "трябва", направете, ако правите, да си помагаме, да си спомним, ... и т.н. от повелителните и посъветващите "наклонения", както в граматиката, така и в общуването. избор на авторитетен образ - наставляващ и обясняващ света на "образа на "малкия" - вечния сценарий. И религиите и обществата и възпитанието и ученето, нациите и държавите - една и съща основа, по един и същ сценарий. Само образите на мизансцената и декорите са различните.  Обектите на вярване, убежденията, сцените. Всичко е едно и също , и се повтаря. Само че чрез повърхностни и незначителни за основата му разлики.
 
    Дали някой се е опитвал да състави една обща картина - от хилядите приказки описания. Колко много учители, та махатми, та богове, та посланици, толкова много помощници - от велики, по-велики. Дали са чували за тях си - помежду си? Дали примерно т.н. "Махатма Мория" е чувал за "Хаторите". Ето, прочетох и великите писма на махатмите на Блаватска - дори никой от двамата махатми не е споменал за Хаторите в своите си послания. да не говорим за някои други примери от заглавията ни.
Дали великия учител на Алис Бейли е чувал пък за Хаторите? Колкото повече се добавя, толкова по-объркано би ставало... И сте прави за вас си - тия объркващите неща и без това са толкова много в живота...
====================

   разбира се аз виждам разни неща - не е важно дали някой да ги вижда като мен. Аз съм нещо като "изключение", нещо като форма на мутант - ясно ми е че не е нужно някой да вижда нещата дори близко до мен. Естествено е да не ме разбират при положение че дори вече не опитвам да се опитвам. И все пак се постарах чисто формално да поднеса една различна гледна точка - поне като такава мога да я представя. Поне като такава може да не е толкова скандална.

Всичките ми такива постове ги насочих уж към авторите - на филмите, на книгите, на посланията... Но всъщност писах за ЧИТАТЕЛИТЕ, става въпрос за Зрителите - става въпрос за "КОНСУМАТОРИТЕ на всичко това. Става въпрос за ПРИЕМНИЦИТЕ, заради които се прави цялата игра. разбира се, че когато на едно свято място са се събрали хора и някой отиде да го охули и става враг. И той наистина е - именно такъв. Именно когато някой някой настъпи "свещените (търсените, исканите, потребните) правила", групово приетите важни неща, той е нежелан в тази група. разбира се че се оказва, че правя глупости - че "поднасям на хората" нещо което те въобще не им е потребно. Защото е ясна потребността им, вижда се, чете се... А аз им поднасям какво - глупости, при това с претенции че били "по-верни" от това, което им е потребно на тях. Естествено че това е изгубена кауза, ако ставаше въпрос за МЕН и ТЯХ. И не съм толкова наивен че да не си давам сметка, защо определени хора искат да "си вървя" само и само да ме няма там, където са те... И им се струвам "натрапчив". По някаква случайност аз в себе си нося едно "копие" на тяхното нещо.... и много добре "чувам и виждам с него". Много добре чета и гледам с неговите очи... и чувам неговия глас дори и този миг. И всичко което пиша, после ще го прочета аз самия и ще си припомня кой и какъв "глас" в мен кое, какво и "на кого" говори. В тоя смисъл Аз самия съм си контактьор, добре че не са ми потребни "хаторите" във всичко това.  Smiley

разбира се аз съм човек, който дори не може да опише какво вижда... дори и колко широко... И все пак имаше години се питах - ЗАЩО... защо се повтарят едни и същи неща. Защо уж се учи история, а хората дори не виждат че основното, зад фактите и войните, се повтаря, го повтарят. Че пак са същите потребности, че пак са същите "важни неща" че пак се върти в кръг цялата постановка. Пиша навсякъде че всяка игра си има своето изчерпване, а все пак историята показва че хиляди години, може би милиони, все около едно и също се върти Човека и Човечеството. И понеже не разполагам с историята, се заех с "днешния човек" - настоящия човек, настоящето човечество. Ние - всеки един от нас, в този момент, правим настоящото Човечество. И независимо, че някои много четат, че много дори пишат на свой ред че всичко било свързано, някак си все стоят зад барикадата си. И се вижда, и се чете.
например се вижда че именно защото една част от хората НА-УМ могат да се изживеят на всякакви, са и потребители на такива послания, които ще им осигурят безопасността. Това са контактьорските послания - послания от хора, които са "велики" само НА-УМ. Едни малки хора, позволили си да изживеят "голямата си роля" - ако не на директно велики, то поне на "посланиците", на поданиците, на посредниците. И това е нещо. Ама те го правят за "добро, за човечеството, дори за ЖИВОТА на вселената, земята, слънцето... дори и за мен - да ме спасят". Но вечната игра е налице - "искате да изживеете красота и фантазия" - ето ви я най-великото изживяване е изживяването с привкус на ИСТИНА, НА РЕАЛНОСТ...

Вижда се също че когато идват "послания" от хора, които вече са изгорели познанието през живота си, това вече не е "човешкото послание". Това вече не е забавно, не е безопасно, защото такива послания са акцентирани директно върху живота на човека...те вече не са фантазия, насочена към друга фантазия, какъвто текст една форумна колежда от сложила в подписа си. А е върху реалния живот - върху изявата на това, дето е "прикрито". И такива послания естествено по принцип не се зачитат, не се и разбират - защото нямат резонанс - подател-потребител. такива следи се резчитат единствено от хора, които ЖИВЕЯТ ЖИВОТА СИ, пак заради резонанса и обмена чрез него.
И все пак - дори и да се каже с "другите думи", дори и да се опита да се направи контакт - с другите потребители, се чете и на нашия форум какво се случва с набедените малко насила, като потребители. Нещо, което те нито искат, нито им е потребно, нито важно. Дори нещо повече - лесно се четат следите на тия, които се писаха на "недоволни", на тия, дето казаха - анатема, отивай да си пишеш някъде другаде, ти си егоист, ти си просто еди къв си, не те щем - нито да те четем нито да се пишеш. едни и същи хора минаваха и като нямат друго, поне това. Оказваха си натиск, пишеха си едни други, оплакваха се на подходящите - едно и също де, не че е оригинално. И все пак, хората изгубиха време, усилие, дори писане... Щото някои от тях ако не беше призива "отивай си", "не можеш без изворите", те и досега не са писали друго. Дори и да са опитали, не им върви въпреки таланта. И са прави за себе си, човек винаги е прав за себе си. И не идвам тук за да драскам, като пиша колко съм различен, щото това е факт и без да го правя такъв. А просто идвам и пиша "различно" от общоприетото... Е... някои не понасят дори и това, какво разбирам аз от тежкия живот - на кризите, на мъката, на яда, на притаения гняв, дори омраза. (Опс, грешка - ЛЮБОФФФ, много добро и любоф и много състрадание, та и помагане) А няма нищо по-лесно от приятел, за да разбере и поеме с нараненото си или раздуто Е(й)ГО дори и това.

И така - пишат се посланията.
Самопознавачите пишат едни послания, контактьорите пишат други. Има за всекиго, по нещо. Но се вижда кое на масата "първо свършва" и се харчи вече хилядолетия, и има опашки за него - винаги са налице... И не защото "подателите" са проблема...

та така - задавам си въпроси разни... поне в изворите.ком ми "позволиха" да ги напиша... за четирите години откакто ги пиша се изредите периодично "вълните" на недоволните. На поредните вълна, сигурно и ще ме изгонят, но аз така или иначе съм сам...
 
та така... пак мисли, пак ничии, никакви си...
« Last Edit: януари 13, 2009, 05:36:13 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Това което си мисля е, че не само е невъзможно, но не е и редно една книга да има силата да „светне” някой от раз.

А всъщност книгата няма никаква сила - за каквото и да е. Нито да "светне", нито да загаси. Силата е единствено и само в четящия я. Книгата е само вариант на виртуален формален и относителен "катализатор" - чрез който да се прояви нещо си...
   Когато човек няма директната си връзка, заради несъзнателното си състояние, той възприема нещата индиректно - през отражения. И така работят умствените му сетива - долавя че нещо се случва, чрез промените в отраженията и образите. А те са вторични и зависими от вътрешната магия на всеки един от нас. Защото за това състояние на съзнанието, всичко е закотвено през отражения и образи. Ако не е книга, ще е нещо друго. ще е човек, приказка, кестен, птица, куче или самосвал, кречетало или костенурка... всичко може да е. Човека просто ще долови чак когато нещо вече е "станало" там - в тъмната страна на невидимото за него.
   А дали и колко един човек може да направи разлика между изживяване на духовност и реални вътрешни промени е най, най-голямото предизвикателство за всеки от нас. И това най-лесно си личи по няколко явления, едно от които аз нарекох ПОВТОРЕНИЯ. Повтарящи се по своето съдържание случки и обстоятелства, които поставят човека в тях в подобни състояния - на избори, на решения,  на виждане, на осмисляне... Всъщност - най-много, НА ПРЕЖИВЯВАНИЯ. това са форми на "лекуване", които в мащаб нещо в нас ни завърта все около едни и същи образи - чрез умело манипулиране на обстоятелствата. И пак - именно заради несъзнателността, човека в несъзнателно състояние е закотвен в обстоятелствата. И посланията от неговия вътрешен център не могат да достигнат директно към него. Просто като няма "очи и уши" за директна връзка и се използват възможните за конкретния човек "врати" - именно чрез неговите вътрешно-символни представни образи, от който той изгражда самомагията си.  Оттам идва и разнообразието в конкретиката на проява на такива образи. Неразбиращите всичко това хора съотнасят елементарно конкретиката към съдържанието. И така се обвързва конкретност в проявата, чрез вътрешното й съдържание. Все едно да установите, че влака се движи, за да може да духа силно вашата протегната през прозореца ръка. И хората така погрешно взимат проява на конкретика, с протеклия процес. лесно е да се заблудят - при тях самите наистина чак при "случването" се регистрира някакво събитие. И е лесно подвеждащо да се свърже именно с конкретиката и обстоятелствата... И после някой друг, да се опита "като направи същото", като усети същото, като реализира същите условия, обстоятелства, ДА ПОЛУЧИ ЖЕЛАНИЯ РЕЗУЛТАТ... Но такива няма. И именно затова НИКОЯ ТЕХНИКА не може да се преподаде. НИКОЯ ТЕХНИКА не е нищо - тя е само една конкретика при случването при определени хора. Всяка техника всъщност е проява на вътрешното съдържание при определен човек. Обаче това няма как да се "забележи" няма как да се регистрира. Ето това е "предаване" на ЗНАНИЕ... И ако в социалните процеси, мултиплицирането на готови информационни шаблони е приемливо, то при качествено-различното поле на вътрешния ни свят, то е напълно неподходящо, напълно неадекватно. Защото вътрешното ни поле, изисква в него да протече по развитието именно онази "тънка" нишка от смисъл, на която аз сега абстрактно й прикачих етикета "СЪДЪРЖАНИЕ". Онова, което много ясно разделя един самостойностен човек е именно силно проникващо вътрешно РАЗБИРАНЕ... НА САМИЯ СЕБЕ СИ. Това в социума е общото съдържание на понятието МЪДРОСТ. И затова то си остава пълна мистерия в света на несъзнателно-социалното. Нито може някой да я обясни, нито да я дефинира адекватно. А тя е просто израз на ЕДНО ВЪТРЕШНО ОСЪЗНАТО СЪДЪРЖАНИЕ, проявяващо се чрез обхващащо всичко в себе си едно ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ.
НЕ мисля, че е толкова сложно това, което искам да предам - за съжаление то е именно някъде зад думите. няма думи, никога не е имало думи, за да се предаде нещо, което е далеч отвъд самите думи. И заради това се използват образно-символните описания - абстрактността на притчовите похвати, на поетичните символики... И всъщност всяко едно от тия не "говори" само по себе си. То има единствената задача да "постави" един възможен "МОСТ". Всичко е направено да ОПОВЕСТИ ВЪТРЕШНОТО ОТКРИВАНЕ на всеки човек от себе си. И всичко това няма никакво значение чрез "какво" ще се прояви.
Всички думи написани дотук, строго аналитично погледнато са напълно безмислени. те са изключително противоречиви и съдържат в себе си голям брой пукнатини и дупки. И
нямат за цел извеждането на концептуален модел, на някакви принципни или ментални конструкции. Пиша за неща от самия живот. за неща, които излизат далеч извън контекста на написаното в които и да са книги, филми... Защото няма нито една книга, филм, думи, или техника, която да може да ни "преведе" през самите себе си. Но има нещо като залъгалки - нещо като бибероните за бебетата... защото е лесно за един външен човек да излъже бебето като му дава биберона - именно думата залъгалка, заместител... За бебето това може и да свърши работа - за някакво време, за нещо си... Но никоя залъгалка няма смисъла на истинската храна, чиято роля да "залъже" (само като общ пример, много обща аналогия).
========================================================================
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
И с благодарностите за добре казаните думи, ще продължа да се възползвам да изразя "следващото"...
Посланията идват от хора, които изразяват собственото си усещане към момента...което отразява и нивото на предаващият го. Възприемането си е отделен въпрос. Възприема се, толкова, колкото нивото на приемащият позволява.
Така например твоето ниво ти позволява да забележиш „съответствията” и „пропуските” в теоретично изразените техники и теории. Други, четящи това може да се съгласят само интуитивно с написаното. И толкова. Което отразява тяхното ниво.
...Различни нива за различно напреднали. С някои послания не сме напълно съгласни...

А всъщност през цялото време единствено към ВЪЗПРИЕМАЩИТЕ е моя фокус. Пишещия книгата всъщност няма никакво, ама никакво практическо значение. той е само една от многобройните обстоятелствени проявления около нас. Единствено възприемащия има същинското значение - защото аз разглеждам чрез всичките тия думи именно неговата вътрешна магия. Всъщност ТОЙ Е НАЙ-ВАЖНОТО ЗВЕНО.

Но най-много бих искал да се възползвам от много точното ти използване на думата "съгласие" - чрез двойното й повторение в думите, които си написала.
Това е ключът-показател на състоянието на съзнание на ВЪЗ-ПРИЕМАЩИЯ - именно СЪГЛАСИЕТО - което е израз на неговото отношение. Казано по друг начин - "резонирам на някаква форма на "дразнител" според това, дали той ми е изгоден, дали ще ми свърши работа, или не". Съгласието е просто израз, че НЕЩО МИ ВЪРШИ РАБОТА. Обаче - пасивния подход при избора на ония неща, които да ни вършат работа е скрития механизъм на самомагията.
Съвсем лек общ поглед позволява лесно да се забележи, че СЪГЛАСИЕТО е пасивна форма на позволяване нещо да "стигне до всеки възприемащ". И защото същия си има своя вътрешна конструкция, която непрекъснато има "глад" за поддръжка. Щом се открие някаква възможност нещо достигнало да се "използва", значи именно на него се 'възлага надеждата и ролята на "храна". И за човека вече има едно вътрешно "позволяване", приемане, което се нарича с думата "СЪГЛАСЯВАМ СЕ".
Обаче... нали се вижда че барикадата остава. Нищо не се променя - една вътрешна структура просто се самозапазва, самозадържа, самоподкрепя. И това е начина й да се самосъхрани. И на тая вътрешна конструкция всеки един човек й е възложил ролята на себе си. Именно на нея й казва АЗ. И така, чрез припознаването на АЗ-а в нея, чрез сливането и получаването на идентичност, конструкцията започва да е "жива", както е живо именно онова, което се идентифицира заедно с нея. Ето това е магията в която на несъществуващите илюзорни неща им се придава ЖИВОТ - вашия живот. това е точката в която се съчетава вътрешната магия, в която ролята на вътрешната самоконструкция вече не е такава - тя вече е АЗ, тя се самозапазва, тя се защитава, тя вече ЖИВЕЕ ЖИВОТА ВИ. ВАШИЯ ЖИВОТ... И същинския АЗ - онова истинското, дето носи именно ЖИВОТА, ИСКРАТА НА ВСЕЛЕНАТА, остава прикрито зад онова с което то се е идентифицирало.

Най-важния показател е ЗАПАЗВАНЕТО. В ментален смисъл освен СЪГЛАСИЕ, се нарича и ПОТВЪРЖДЕНИЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВО. В астрален план най-често се нарича "харесва ми", "приятно ми е", "точно това исках".
Не знам дали виждате колко много съотвествия за явлението ВЯРА. ВЪВ вътрешните конструкции най-ясния показател е, когато някой ги изразява, да се виждат ясните белези, чрез които това са неговите вътрешни убеждения (вяра-конструкции), неговия виртуален конструктивен скелет. А защитата им се осъществява или ментално - от интелекта, чрез интелектуалните форми на общувания - понятия, идеи, абстракции, модели... Или пък чрез астралните прояви - изживяванията им.
====================================
Вижте в нета кое за пишещите и общуващите е най-важното - АНОНИМНОСТТА ИМ. Най-общо това е тяхната възможност да скрият РЕАЛНИЯ СИ ЖИВОТ. Да скрият за измислено име своят живот, а това е тяхнята проява на същината им. Ако за миг допуснем да се вдигне една специална завеса и зад нея сякаш обемно да се види изведнъж КОЙ КАК ЖИВЕЕ, как мисли, как прекарва деня, минутите, с какви пориви, емоции или пък мисли. Какво е направил, какво е дал, какво е взел или оставил от себе си. През какво е преминал, как, кои компромиси е направил, какви думи е изрекъл, как се е отнесъл към това или онова, към "този" или онзи"... Ето тази картина се пази дълбоко. тя се пази дълбоко от всеки от вас. И се пази и от самите вас. И заради нея АНОНИМНОСТТА в интернет е едно от най-важните предпоставки да стане популярността. защото като има възможност да "скрие живота си" всеки човек може да скрие и своя "АЗ" - поне в неговите очи. Като щрауса.
Могат да се посочат хиляди "важни" причини, хората да им е потребно да "скрият реалния си живот". И не е трудно да се погледне на явлението при което именно заради анонимността да е възможно именно в интернет-комуникацията хората да изразяват именно оная част от себе си, което в тяхната вътрешна сфера да е изява на ОНОВА< КОЕТО БИХ ИСКАЛ(а) ДА СЪМ. Именно така лесно се проявяват мечтите - чрез оживяване и изживяване на мечтаните образи. А образите и полето на ДУХОВНОТО е изключително благодатно поле за изявата на всичко това.

Вижте в които и да са постове в нашия форум, колко малко хора дръзнаха да "оставят" реалния си живот. Да открият завесата зад своите реализации, на събитията, на преминалите изпитания, на онова, което е останало през тях. на начина по който "падат", по който след това "стават". И е много показателно кое всъщност у човека е най-желано да се "скрие"... Нещо повече - ИМЕННО СКРИТИТЕ НЕЩА, наречени ТАЙНА, пазени от страховете, ит от една тахна проява, наречена СРАМУВАНЕ. Един атавизъм останал от психичното детство на всеки от нас. не като физическа възраст, а като израз на определено психично състояние на съзнанието, наречено от мен общо ДЕТЕ.
Именно тази завеса, която всеки е поставил добре говори за наличието на самоотношение и нивото му, равнището му. Говори за едно вътрешно разкъсване, едно рзделяне - на явни и тайни, на показни и скрити събития, процеси... дори на АЗ.

Всеки носи в себе си своя контактьор. това е вътрешно състояние на съзнание, в което се отваря мост между Същностен аспект и проява на конкретна форма на АЗ. Всички популярни книги използват този специфичен елементарен похват - на изразяването на "диалог" - между СЪЩНОСТЕН АЗ - важен, митичен, невидим, все-знаещ, мъдър, всесилен, все-разумен образ (въобще АВТОРИТЕТНИЯ ОБРАЗ и потребността от него)... И "обратното" на всичко това изображение - на АЗ в нас.
Диалозите УЧИТЕЛ<->УЧЕНИК (примерно Кастанеда), БОГ<->АЗ (примерно в книгите на УОЛШ), или пък останалите контактьорски книги - представител на висша цивилизация, висша духовна йерархия, висш учител, висш владетел... са само форми на едно и също явление. ТОВА Е ВЪТРЕШНИЯ НИ ДИАЛОГ. Това е игра на външно поднесени, заради въшно-центрираните хора при които няма идеята за "вътрешно съществуване", а при тях всичко може да стигне до тях единствено и само като между-образни общувания. така читателя-приемник е в хитрата защитена позиция, да ги възприема ОТВЪН. И така да остане на "сигурно". да остане на дистанция от прочетеното.

най-важното от всичко в този мой пост е именно моя фокус на явлението при което ПРИЕМНИКА ОСТАВА ЗАЩИТЕН В ТЕРИТОРИЯТА СИ. така се препотвърждава и презатвърждава тази територия. Скритото си остава още повече скрито, явното си остава още повече изразено и защитено, заради препотвърждаването.
Заради това страха и страхуването са толкова важни в живота на всеки от нас - защото именно СТРАХА е призван да е индиректния защитник, пазач на несъзнателните иначе процеси по опазването.
заради това на толкова много хора в живота и тук в нета е най-важното да бъдат "запазени", да бъдат самосъхранени, да бъдат оставени на мира на спокойствие... Да могат да се изживеят според техните си форми и образи... Да продължат процеса си на смиреновътрешно сънуване.
Заради това понятия, като условност,относителност, са като анатема, за хората, които им е потребно да имат ясна, точна, силна някаква форма на нишка, на която да се опрат. Да е лесно да се смели, да се получи наготово... заради страха и потребността от търсене на "сигурност", която дори и в ментален план, човека нарича "СИГУРЕН СЪМ". А това всъщност е една скрито-поднесена проява на вътрешноубеждение, подкрепено с вяра... В ИМЕТО НА ЗАЩИТАТА, НА ПОТРЕБНОТО спрямо нея, на това САМОКОНСТРУКЦИЯТА ДА ОСТАНЕ И ДА ПРЕБЪДЕ - показател за стремежа към вечност на онова в нас, на което толкова много хора напълно неясно за самите тях, наричат ЕГО. Мистериозността идва главно защото Егото, като нарече нещо в себе си ЕГО, така сякаш го "вижда", сякаш се прикрива още по-добре. разделеното се разделя на още части, за да се самозапази, за да се окрепи допълнително.

И заради това, хората, работещи във вътрешния план на себе си, за тях все по-важно става именно Условността, Относителността, многовариантността, липсата на Една истина. за тях става все по-важно да "разбиват" своите конструкции, вместо да ги подсилват. За тях става важно парадокса, несъгласието, границите на която и да е конструкция. заради това при отвърждаването към това състояние на съзнание, откриването на явлението СТРАХ, чрез неговите прояви и обекти на страхуване е толкова важно за собственото им разбиране. Откриването на явлението ВЯРА, разбирането на появата, на смисъла, на значението... Откриването на това що е идентичност. На зависимост - пристрастеностите, на желанията (искам), на стремежа (трябва-нето)...
Заради това хора за хора като мен, е по-важно една конструкция да се разбие... отколкото да се укрепи. А във вашите постове, както е и света на Румен в мен, живота, битието и Румен-АЗ са в положение в което цялата им Вселена е на само-убежденията. От една конструкция - към друга.

най-големия страх на АЗ-идентичност в състояние на съзнанието "ДЕТЕ" е да позволи по някакъв начин да се :"провали" онова, с което се идентифицира - основния образ, на който е възложено да играе ролята на АЗ. Това се преживява като форма на СМЪРТ и в някакъв смисъл  е именно такова.
Именно трансформацията е основния показател кога, как и защо да се случва всяко нещо
ВСЯКО НЕЩО - всеки миг. нещо като въпроса - АЗ, същия ли съм. пак ли така смятам, пак ли така мисля, пак ли така правя, пак ли същото изразявам".
А всичко това носи заряд вътре - навътре към изразителя му. Всяко нещо - към онзи, който е скрит. заради това на хора като мен т.н. личен живот не може да е някаква тайна. И е важно да сме открити, да сме честни, коректни, точни... Не заради каквато и да е съвест или някакви други качества - а заради самите нас.
заради това на хора като мен празните приказки и житейските залъгалки са вече неща, които ние първи махаме... за да видим онова, на което те са призвани да "залъгват". Да изследваме собствените ни игри, и проучвайки ги да стигаме до себе си и после тия игри да бъдат спряни - не насилствено, а като се проумее вътрешно какво стои зад една игра, после друга, после се намери общото между тях... И като се открие - като престане да бъде ТАЙНА, като стане осветено... и постепенно някои ИГРИ от света на тайните, почват да се обезсмислят... И чак тогава се разбира... че е имало Играещ - прикриващ се чрез Игри.

Нима за това са нужни "техники"? - не знам. на мен не са ми нужни. Но бяха нужни. И аз преминах през "трябването" на техника - като вратата през която да мине "искането, представата какъв искам да съм, какъв да стана. Докато не "ударих" дори това. докато не открехнах и тази завеса.
Но може би техниките са нужни на някой за да стигне до заключението че с техники не може, освен на игра. Колкото и да сте добри в техниката си - на йога, на дишане, на плуване, на свирене, на... - ако не бъде изведен оня, към който това е насочено, тя си остава действие без съдържание. Има много хора, които са в плен на самоубежденията че всичко е "до време", че ако бъде правено години, животи... ще даде резултат...
А резултат - не може да има. защото предваарително резултата е сведен към представа, към образ, някои си позволяват да го преживеят, други все го оставят пред себе си, така се запълват с очакването му. И наричат това НАДЕЖДА.
 :) Не че няма примери. 
« Last Edit: януари 13, 2009, 01:13:16 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
КОЙ СЪМ АЗ? - приказки за Мен и Единството...
« Reply #4 on: януари 13, 2009, 01:48:37 pm »
най-важното в пътя на човека, обръщащ се към себе си е ОТКРИВАНЕТО МУ.
На това че тайното, скритото е нужно да се открие, да излезне на "светло".

Пътя през страха към всичко това сам по себе си интересно явление - за изследване, за разбиране.
задължително изходното положение на всеки един човек на този етап е, че е налице - скрита част. Именно заради това всеки човек-личност е разделен. Той е разделен от себе си - чрез прикритите си отношения, действия, събития. А неговата скрита част при всичко това, ще излезе на светло и ще бъде приета - към цялото, към единството.

Вътрешното откриване е процес на вътрешно общуване. При вътрешното откриване са налице някои характерни белези - няй-често те се наричат като "откровеност", прямота, директност. Хората на такова равнище стават безкомпромисни към себе си, думите, постъпките. Активно се отнасят към всичко с което се изразяват, проявяват. Вярно, понякога това става крайност - но е такова винаги в очите на "някой друг".
Има обаче голяма разлика в проявата. Аз например съм зодиакално предразположен към тия качества - откровеност, прямота и директност. И те са най-характерния белег на зодия СТРЕЛЕЦ. И все пак използвах ги, проявявах ги, но все към другите, все към външните неща. Докато разбивах чуждите защити, аз стоях скрит за себе си. И докато ги обърна към мен си минаха доста години. Винаги една част в нас "иска" да остане. Винаги. Докато "малкия в нас" е в периметъра си една част от него ще се стреми да остане - и понеже средствата са директни, тя ще остане, като се прикрие. Има всякакви хитри форми на прикриване от нас самите. На една част, от друга част. И все пак така или иначе "малкия в нас" е една част. И за него е характерно именно състоянието да е "част". за него е напълно естествено "да се разделя" диопълнително, само и само да пребъде, да оцелее, да остане...
Има моменти в живота ми, когато това е било като битка. И явно не само при мен - защото някои хора в тия етапи на състоянието на съзнание се самонаричат ВОИНИ.
Оставили са следи, четат се, виждат се. не знаех за тях, не ги виждах, докато самия аз не осъзнах собственото си състояние.
Никога не може да се обясни какво е това, което човек "вижда" в себе си. Опита да се извежда в думи е само блед заместител, нещо като виртуална залъгалка. И все пак, при липса на друго - се използва. понеже заучените думи стават неизползваеми за целта, и се налага да се преомислят, преоразмеряват, преосъдържават (нова дума :) ). И идва момент, в който вече почваш да говориш на друг език, вече се налага да "обясняваш" речта си, писаното си... защото смисъла му се измества все повече и повече от общоприетия за социална комуникация.  И се вижда дори и тук - в изворите. Дори и в тоя ми пост...
==================
Вътрешното отваряне е бавен и труден процес - за малкия АЗ в нас. за него дори е мъчителен. Години, десетилетия, дори животи плетени мрежи от укрития, защити, стени се разкъсват мъчително. Хиляди дребни подробности стават от значение, в опитите "малкия" да се скрие, да се бори, да прекрати това. И хиляди пъти внимание, да не бъде оставен да го направи. И дори да стане - на първия възможен миг потенциал, отново се поема на "лов", на търсене на скритото.
Има безбройни форми на скриване от себе си. Има и срещнах толкова много хора много умели в това си начинание. Аз самия също бях като тях. разбира се лъгах се неведнъж - спрамо себе си. неведнъж спирах, неведнъж стопирах, неведнъж си казвах - ето, край, намерих го, няма какво повече... Неведнъж се опиянявах от "резултатите", от преминатото, от огромните промени, които следват тоя ми ход... И колкото пъти спирах, после се разбираше че е заради скритото...

парадоксално е, че когато се изразява всичко това има една интересна особеност. тя е нещо като парадокс.
Примерно - когато човек открива скрито у себе си, съвсем е логично че той до тоя момент е бил "разделен". Но това в рамката на разделеното не се усеща ясно. Дори напротив. Именно в щастливите и радостни мигове човек най-хитро се лъже.
Нещо повече - в някаква аналогия може да се използва, че човек е все едно като пътник в един голям лабиринт. Или пък къща. Докато живее в стаята, която си е избрал, той е винаги на позната територия. В нея се усеща защитен, всичко му е "ясно".... И се радва на това. По този начин той дори да усеща, дори да вижда че има "врата" не съумява да пристъпи - нито към бравата, нито да се протегне и да я отвори. А там - в безбройните коридори и стаи... и етажи. всъщност стои един такъв - като него самия. И всички са просто части от едно и също нещо. Което има за него си смисъл, само когато бъде на части - разделено. Да не "знае" за другите.
И все пак един човек все някога прекрачва вратата си - към коридора. Може би тръгва. Първо по коридора, после ако му стиска почва да отваря вратите - една по една.
там е и парадокса - ВЪТРЕШНОТО РАЗДЕЛЕНИЕ Е НАЛИЦЕ< ДОКАТО НЕ СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЦЯЛОТО ВСЯКА ОТ НЕГОВИТЕ ЧАСТИ.
Ако приемем условно че вътрешното е разделено на 10 части - то 1/10 е равна качествено и на 6/10. защото докато има дроб, го има разделението. И да достига до 9/10, качеството на разделението е налице... И изведнъж - събиането на 10 части, вместо числова дроб, се превръща в единица... в цяло. Вече няма части.
така е и в човека - колкото и да присъединявате части, докато не се отвори всяка врата, докато не се погледне във всяка стая, докато не се светне зад всяка преграда, няма ЕДИНИЦА = няма единство, няма качествения скок към него.

Много е привлекателно за всеки човек, тръгнал в тия посоки, да остави някои врати затворени... да си казва "ама аз знам какво има там". "Ама не мога да си позволя", "какво ли ще стане", "не точно сега", "не съм готов в момента",... Може би по-късно... И все пак - Никога човек не е готов за да направи всичко това. Готовността се разбира не по това, дали ще го направите, а по това, което после ще се случи с вас самите. Защото всяка врата е просто един прозорец към скритото в душите ни - едно наследство от дълбокото разделяне на части. 
Това са безбройните компромиси. това е оцеляването на "скритото" в нас. По хиляди начини - точно вашите собствени, по вашия собствен начин.
Интелектуално-идентичните хора - чрез многобройните хитри постановки на интелектуалното.
Астрално-подвластните - чрез хилядите игри на изживяване, на чувства, на настроения, на нагласи, отношения, съгласяване или отхвърляне... и т.н.
« Last Edit: януари 15, 2009, 01:21:51 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
 Някак си натрааапчиво ми e усещането, че да се изнамери "скритото" и да се "разруши" излиза "леееееко" от понятието "човек".
А преди това е самоосъзнаването.  :)
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОЙ СЪМ АЗ... запитал БОГ?
« Reply #6 on: януари 22, 2009, 12:00:51 pm »
Продължение и лека връзка - от тази тема http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2328.msg20238#msg20238 - за виновника и търсещия го
=====================================

може би виновника да е "намерен", защото някой го е "търсил".

А кое и какво е "ВИНОВНИК"?
 И кой е "Търсача" му,
1.КОЙ .... 2.ТЪРСИ..... 3.ВИНОВНИКА... ?
изразява едно проявление... на състояние на съзнанието - защото състоянието на съзнанието ТЪРСЕЩ произхожда от недовършеността му. "Трябването" е свързано с недовършеността. А търсенето, стременето, желаенето, изборите, целите, надеждите, очакванията, мечтаенето, измислянето, конструирането, пътуването... са все извиращи и с това изразявани от същото състояние на съзнанието - на НЕДОВЪРШЕНОСТТА, на "ЧАСТТА", на парчето... и заради това му избрах обобщения термин "МАЛКОТО" или "ДЕТЕ".

От същото нещо произлизат и "ОЦЕЛЯВАНЕТО", и страха и чувствата, двойнствеността и полярностите. В света на "частите" те вижда с "очите на части" и виждат "вселена от части" и живеят в свят на частите - и така веригата се затваря. И така магията си пребъдва, наново и наново.

Оцеляването е "изкуствен" заместител на запазване на цялост. Една проекция в света на частите, която обаче е призвана да прикрива как ЕДНА ЧАСТ иска да се запази, оставяйки "парче", разделено и недовършено. СТРЕМЕЖ - да се самозапази като такава, каквато е идентифираща се.
И изведнъж се вижда как именно идентифицирането е ключа към самозапазването. защото идентификацията определя дори и това "как виждаме самите себе си" без никога да разберем как, с кое и защо се идентифицираме.   

Докато съществува идентификация, ще има и съответно импулса да се самозапазва, да се бори, да оцелява, да разделя... защото да оцелява разделеното, може единствено в разделена Вселена. Това е разделения свят - Нейния свят - просто по съответствие.

дали ще използва представи, конструкции, мечти, дали изживявания или чувства, дали набедените думички любов, или пък омраза, дали светлина тъмника или пък грозотата и красотата... Докато има "ЧАСТ" в основата, това е нейния сън - сънуване в световете на "частите", на разделеното. защото сънуващия е в състояние на съзнанието, в което той самия е част - разделен. това аз нарекох личност - кратко и обобщено понятие. Личността в нас е "лицето" на разделеното в нас. И тя носи именно белезите на разединеното, на парче, на част. Всичко в личността е разделено - на части, борбата в тоя разделен свят е израза на това разпокъсване. Всяка част се бори и тя за оцеляване, с идеята че Вселената също е част и няма да "стигне за всички части". И само чрез борбата е призвана да оцелява.... защото все НЕ-ДОСТИГА.
Недостига поражда експанзия неспирна. няма никаква същностна разлика между ЗАЩИТА и НАПАДАНИЕ. няма разлика между защитаващия и агресора - разликите са само на тяхното ниво, но това е ниво на разделените неща. това е света на ЧАСТИТЕ, на Разделеното.
По съотвествие, няма и никаква разлика в какво се вярва, вярващия се проявява чрез вярването - това е всичко... ВЯРВАЩИЯ, а не това в което вярва - то е само израз, само конкретика на проявата му. ще е едно, после друго, после друго... Стремежа е същото - сега искаме, желаем едни неща в които нещо си се привижда като важно, смислено, истинско или пък стойностно... После ще е друго, трето, следващо.. - кое е общото, кое остава, кое е непреходното между стремените неща - СТРЕМЯЩИЯ ГИ. той остава винаги. Кое остава след убежденията, вярванията, приетото - САМОУБЕЖДАВАЩИЯ СЕ, ВЯРВАЩИЯ, ПРИЕМАЩИЯ... Все едно и също е - дори да изберете които и да са проявления на човешкия живот - като сменяте мащаба, накрая винаги се оказва едно и също - всички пътища не водят към РИМ - водят към пътуващия ги, нито посоката, нито пътя, нито местата са важните - те са преходните моменти. Зад тях остава едно единствено нещо пак - ПЪТУВАЩИЯ.

Всеки път е ИСТОРИЯТА НА ПЪТУВАЩИЯ. И затова ПЪТ НИКОГА НЕ Е ИМАЛО - като път който да си го има, а пътуващия само да върви...
Няма път без пътуващ... Но пътуващия, в състоянието си на съзнание, сътворяващ себе си, ще сътвори и пътя, по който да върви... И накрая - състоянието на съзнание "ПЪТУВАЩ" определя и създаването на път - за целите на магията на изживяването на пътуващ.

НЯМА ВЯРА без вярващ - вярващия просто създава и изживява себе си...
няма търсено, без търсещ - търсещия просто проектира и проявява състоянието на съзнание в което е - на търсещ...

И така - докато има вярващ, търсещ, пътуващ, недостатъчен, правилен, грешен, истински... ще има и световете които ще си създават... А всички тия "РОЛИ" са заради идентификацията, заради изживяването им,. защото зад всички възможни роли стои нещо, което се "облича" чрез тях. Което се преживява чрез тях. И което именно стои зад магията на световете и сътворяването им.
-------------------------------

Убежденията и вярването са най-последните във тази верига - неспособността на хората да разберат собствените си конструкции от убеждения е именно заради оцеляването. така е - да оцеляваш е естествено. НО ИДЕЯТА ЗА РАЗВИТИЕТО я няма в оцеляването.
ДОКАТО ИМА ОЦЕЛЯВАНЕ, НЯМА РАЗВИТИЕ. Докато има самозапазване, това е самозатваряне - стремеж да се самозатвори, да изключи излишните "загуби на енергия", в това число и противоречивите и с това "опасните" възможни докосвания. разчиства се мястото на един елемент и той почва да се огражда. Винаги недостига е част от тази битка - винаги нещо не достига... Вижте го по себе си - вижте го в живота си... Обаче - не виждате ли, че именно нещата, които не достигат, просто ви карат да ги стремите. И така кръга пак се самозатваря. И отново недостиг и пак стремеж и желаене...

Често хората виждат и наричат разширяване, тяхната собствена експанзия. И в известен смисъл си е точно така - от тяхните "очи на парче" - очите на "тоя, който оцелява". Тази експанзия също е негова естественост и в социален смисъл се нарича ВЛАСТ - парчето в нас се проявява като "съотвествени на него" система от убеждения, идеи, чувства или пък картина на света - точно съотвестващата на Творящия я...
Но това не е развитие - това е само промяна или пък разширяване - но на същия балон - в стремежа му да се съхрани, той просто се раздува. Всяко ЕГО в определен етап от битието си, копнее за това. налагането на правилното - е според "неготово правилно" - а силата му на изживяване прави магията изживяващия да го смята за ИСТИНА. налагането означава, че ИСТИНАТА Е ЕДНА и това е именно НЕГОВАТА.

В света на частите и разделеното, всяка част "участва" и е с идеята че "ИМА МНЕНИЕ" - проявата на частта - дори и за себе си. Обаче налагането и експанзията също се проектират и в "МНЕНИЯТА". и борбата на мнения, чрез подбрани и скроени "доказателства" е част от общуването. Дори и в нашия форум.

Вижте колко хора са писали за картината си за света. Почти никой от тях не написа че ТОВА Е МОЯТА КАРТИНА НА СВЕТА. Почти никой не потърси " А КАКВА Е ВАШАТА", колко е различна, защо, как се прави, къде е ключа, къде са общите положения - първо в картините, после в истините... НО това вече не е от възможностите на ПАРЧЕТО В НАС, на личността. тя не може друго, освен да оцелява...
И ако оцеляването е свързано с ЗАСТОЯ, ОГРАЖДАНЕТО И ЗАТВАРЯНЕТО... то напълно естествено е, същинската трансформация да преминава през Излизането от равновесие, през разрушаването на баланса, през рушенето на конструкциите, а не чрез надграждането им.

Ето заради това, откривайки всичко това първо в себе си, после го открих у хората, и после изведох огромен брой сложни общи неща... Но зад всички излизаха все по-общи, все по повтарящи се. Първо открих страха - видях че няма по-мощен пазител и покровител на запазването. Видях го първо по себе си, по живота си. Видях страхуването - първо гледах само един мой силен страх, видях че нищо не виждам отвъд него... И тръгнах на борба, тръгнах против страха си. Докато се борих не видях нищо... Но един ден видях че тоя страх вече го няма - беше един от най-силните проблясъци в живота ми... И в зоната на освободената светлина на осъзнаване - видях колко много още страхове има и че битката по този начин с тях - един по един - е обречена кауза... И потърсих нещо друго - нещо от което страха произлиза... почнах да намирам мои страхове и да търся общото между тях. Писах на листове, питах хора, когато не можех да ги откривам у себе си и нямах яснота, използвах да видя чрес филми, книги, другите деца... И намерих толкова много страхове... но общото между тях... общото?  Никога не забравих нещо важно - колко е изчистващо яснотата на виждането, когато се "пробие" всяка бариера, всеки праг. И си казах - дали не може да се повтори. Избрах си посока... и направих същото - като със страха... Един ден пак се "проби" и "ВИДЯХ"... видях отвъд него, отвъд пробива. После повторих... после заживях така - ЧРЕЗ ПРОБИВИ - на барикади, на огради, на готови шаблони или пък заучени положения...
Много трудно се откриват... и някак си вече знаех, че няма нужда да се минават всички... че си имат някакъв общ център, че си има общ извор и ако ми е потребно да "РАЗБЕРА" трябва да стигна там... Но боли - човек има толкова много готови хватки. Толкова много допълнително са му дадени, готови думи, готови обяснения, готови решения, готови, готови... всичко наготово - само хвани и се "ДРЪЖ". Но застой... просто застой. ОЦЕЛЯВАНЕТО Е ПРОСТО ДУМАТА НА ЗАСТОЯ...

И затова с годините откривах привнесеното и оцеляващото в мен. И видях че всичко се крие зад убежденията ми. И е едно от най-показателните моменти в живота на всеки човек, който си напипа вътрешното разбиране за НЕГОВИТЕ СОБСТВЕНИ УБЕЖДЕНИЯ. И се почне да се рушат. Има два подхода - антиубеждение и отказ.
Скритите и маскирани убеждения внимателно се разчепкват, разрязват, - който може, използва анализ, отделяне. Другия вариант е  пак хитрина - ако наистина това е истина и вярвам в него, тогава какво ще стане ако го отрека или загубя, ако го "махна от себе си"...
Това е един от най-старите и проверени подходи - нарекох го "яснотата на ЗАГУБАТА". Основава се на изключително простото наблюдение, че най-често в живота ни разбираме че са важни за нас, нещата които загубваме. Използвайки това, го разиграх през всяко възможно свое "мнение" повечето от които ми бяха толкова железни, че просто сякаш беше кощунство да се "подлагат на съмнение" и преоценка. Обаче след разни налучквания се показа първия пробив и "светване"... А вече окрилен от него продължих и постепенно се пробиваха с годините и многобройните балони на убежденията ми. По някое време почнах да събирам и тях - за да направя някаква форма на изваждане на общите положения между откритите убеждения...
Когато нямах очи да ги видя - гледах за отраженията ми от "другите" около мен. Понякога ме подсещаха за мои собствени неща, скрити или прикрити зад ежедневни обикновености,... които по принцип се напипват най-трудно.

Ако УБЕЖДЕНИЯТА СА СКЕЛЕТА НА ЗАТВОРЕНАТА МАГИЧНА КОНСТРУКЦИЯ НА ВСЕКИ ОТ НАС, то чрез нея, чрез работата, по изясняване, отхвърляне, отричане или отделяне от тях, се крие пробива отвъд - към Отвъд.
ЗАЩОТО АКО ОЦЕЛЯВАНЕТО Е ДУМАТА ЗА ЗАСТОЙ, то пътя към трансформацията преминава първо през обратното - през рушенето на конструкции. Рушене - на убеждения, на верски конструкции, на шаблони и клишета, на защитни и други стъкмистики - всичко сътворено с цел ОЦЕЛЯВАНЕ - защита, агресия, угодни и желани представи, прицелени да "РАЗДУВАТ" балона на самомагията ни. Но за хората, идентифицирали се в своя си магичен балон, оцеляването е импулса им към живот, живот чрес оцеляване. Но пък застой...

При трансформацията на състоянието на съзнание, се трансформира трансформиращия се. така центърът се самотрансформира - нещо подобно на символното описание на барон Мюнхаузен, изваждайки се от блатото, дърпайки се за косата. И понеже това е "ЦЕНТЪР" то той определя всичко. Докато човек се трансформира има етапи през които има отричане, после има ново приемане, после ново отричане... Въпроса е - именно да се търсят нежеланите и неудобните елементи - парадоксите, противоречията... за да се търси чрез тях пътя към собствените ни граници. това изглежда път без край, защото след всяка граница, се пробива, има проблясък, но се влиза в следваща граница... Но това няма значение - просто самата идея за рушенето на граници става битие... става начин на живот. Това, че са пада докато се върви, няма значение - има значение за страхуващия се от падането и от драмите, които ни рисува страха. Въпроса е - да се падне, дори да се страхуваш. Чак след това се вижда какво означава ДА СТАНЕШ, след като си паднал. Дотогава, докато "ставането" стане неизменна част от вървенето.

Понякога съм стигал да си мисля, че всичко това са просто някаква си форма на революционни егоистични идеи... Но знаете ли какво открих... че просто при всеки един от вас има едно нещо, което се случва именно за да подсказва как сме затворени... и е важно да търсим "виновниците" все "някъде там"... И това е живота ви - вашия собствен живот. Живота на всеки човек прави така, че един ден, която и да е самоконструкция от самоубеждение да възниква напрежение в нея... да възниква опасност от рушенето й... Това в живота ни всичко го наричат КРИЗИ... И разбрах, че самия живот е една революция... Моят живот поне е такава. Може би е при всички така, не зная, но и не ми е работа аз да "знам" нещо за ЖИВОТА ВИ. Това винаги ще си остане единствено и само ВАША РАБОТА. НО моя живот е белязан завинаги с едно важно нещо - КАКВО Е ОТВЪД се превърна в "КОЙ Е ОТВЪД"...после в "КОЙ СЪМ", докато не остана въпрос... защото не беше нужен вече...
И така е всеки миг, всеки час, всяка случка, дори в момента на писането на всички тия букви...
------------------------------------------------------------------
==========================================================
Някъде в бебройните дебри на времето, Бог чувал че Човек искал Истината, молел за истина, търсил истина...
Това било доста обезпокоителен факт, след като БОГ се сетил, че никога не е отнемал истината от хората, за да молят за нея.
И доста мислил... И не можал да измисли нищо. Все пак един миг дочул поредната молитва в която Човек задал въпрос - "господи, дали истината ще ни направи щастливи"? замислил се Бог по тоя въпрос и разбрал нещо важно за човека - дали за човека е по-важно да е щастлив, или да живее в истина... И попитал Човека - какво би избрал - да живееш в ИСТИНА или да си живееш с чувство за щастие?
А човекът отговорил питайки - "нима да живееш в ИСТИНА, не е да си щастлив?
- Не е - отговорил бог - в истината нито можеш да си щастлив, защото не можеш да си нещастен...
- Но тогава аз как ще разбера че съм ЖИВ... - попитал Човека.
- ЖИВОТА в ИСТИНА не може да се сбърка, защото в ИСТИНАТА ИМА САМО ЕДИН ЖИВОТ... И САМО ЖИВОТ... Истината и ЖИВОТА са само две думи, а означават само едно нещо.
- НО ако няма да съм щастлив или нещастен, ако няма живот или смърт, тогава за какво съм аз? - попитал човека...
- Единствено за да разбереш сам всичко това, за да го откриеш по себе си... за да откриеш че да си човек, означава повече от БОГ... И да живееш в истина, означава да си познал какво е без нея... заради те оставих ти да "живееш" и на двете места... за да събереш заедно ЧОВЕК И БОГ... докато сам познаеш че ВСЕЛЕНАТА, ЧОВЕК И БОГ - това си ти... Само дето ти ни ИЗЖИВЯВАШ  "като части".

===================================

благодаря
« Last Edit: януари 22, 2009, 01:29:20 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Бих предложила като на шега мотото на сайта за "духовно развитие" да е следния цитат от Рамус и преди и след всеки написан пост да си го припомняме, ама дали ще успеем да го прочетем като важащо за нас, или ще го погледнем с "очи на парче", всеки, ама всеки един от форума, ако види себе си в тези думи, може и да сбъднат мечтите на Алоха и Кирил за "по-добър свят",  O0

"Често хората виждат и наричат разширяване, тяхната собствена експанзия. И в известен смисъл си е точно така - от тяхните "очи на парче" - очите на "тоя, който оцелява". Тази експанзия също е негова естественост и в социален смисъл се нарича ВЛАСТ - парчето в нас се проявява като "съотвествени на него" система от убеждения, идеи, чувства или пък картина на света - точно съотвестващата на Творящия я...
Но това не е развитие - това е само промяна или пък разширяване - но на същия балон - в стремежа му да се съхрани, той просто се раздува. Всяко ЕГО в определен етап от битието си, копнее за това. налагането на правилното - е според "неготово правилно" - а силата му на изживяване прави магията изживяващия да го смята за ИСТИНА. налагането означава, че ИСТИНАТА Е ЕДНА и това е именно НЕГОВАТА.


Та така - "ОЦЕЛЯВАНЕТО" - удобно е човек да подходи към една дума с готовия й смисъл, който и е придал в собствената си система на двуполюсни опозиции като: "застой" - "развитие", "живот" - "самомагия" - "живот-трансформация". Може би Рамус е чел твърде набързо и слушал твърде повърхностно всеки път, когато използвам тази дума - но аз не я приемам НАГОТОВО - за мен тази дума покрива всички нива, всички "видове", "начини", "състояния" на живот - предтрансформиран, трансформиращ се, трансформиран, и евентулно никога дори и не помирисващ самомагията си. Та - удобно е наистина да наречем оцеляването - ЧАСТ - и така да си измием ръцете /в канчето на Данчето ;D/ - но щом една от характеристиките на оцеляването е съхраняването на статуквото, то може би трансформиращия начин на живот - всичко което така подробно описваш в поста си - всички пробиви, самонаблюдения, самопровокации и пр., то дали пък този начин, това състояние, в което се преминава, не е резултат от невъзможността на старото състояние да поддържа живота на човека - , и дали то самото не започва да се стреми към самосъхраняване, както често съм чела в постовете, че "връщане назад няма" - тоест макар и динамично новото състояние на трансформация пак е самосъхраняваща се система, в чиято сянка чисто физически съществува човекът /това е последното което влагам в думата оцеляване -материалната страна на думата/. Доколкото си спомням май видът ни сега се казва Homo sapiens sapiens, то при следващия етап на човека - да го наречем Homo sapiens sapiens transformiens /живот на индивидуалист/, действат и ще действат същите закони за самосъхранение /съхраняване на "цялостния поглед", отвъд всякакви "частизиращи" догми, вярвания и пр./ и така ще бъде до тогава докато той така ясно осъзнава и себеусеща живота си и до тогава докато дойдат нови хора, предизвикващи и тази форма на съществувание, за да се зачене следващото еволюционно стъпало. Оцеляването на мравката, на социалния човек, на индивидуалиста, на всички възможни разновидности на човека е ЗАСТОЙ.  Но застоят е нещо лошо, само ако я има идеята за развитие като за нещо добро. За мен оцеляването - стремежът към съществуване на която и да е форма, е факт, - рушенето може да е безкрайно, както и интегрирането, но в основата е запазване процеса на проявлението /може би това и това е повече смисълът, в който използвам думата оцеляване/. Със здраве
« Last Edit: януари 23, 2009, 02:39:40 am by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
значи когато текст бъде прочетен от фантазии, то и написаното като реакция от този текст също става такова. Чудесно е, когато читателя пренебрегне себе си и вземе "че види как някой си бил имал много бърз прочит", ама как не се е сетил за собствения си прочит. дали се е огледал за заглавието на написаното - дори заглавието... това ли е прочит на нещо си, щом заглавието на темата и поста в нея дори не е прочетен.
==========================================================

Къде, защо и по силата на кое, аз съм длъжен да проумея на всяка цена дали и какво влагал някой по смисъл в някаква дума? Чужд на мен смисъл. При положение, че думата аз я въвеждам, аз я използвам, но някой си като я прочел "видял в нея" нещо мноооооого голямо, негово и мнооооого важно. та в ушите на рамус, та цитати, та предложения, обяснения, пояснения... и не на кой да е - текста на рамус не било засегнато толкова дълбоко какво искала и виждала Данчето в думата КОНСТРУКЦИЯ или пък О-ЦЕЛ-ЯВАНЕ колко мнооооого широко било нейното значение. А то значението на една дума кой да го определи. Отгоре на всичко не може и да се предаде, освен индиректно, условно и главно хипотезно при наличие на определени условия.

А къде съм аз в това?
--------------------------------------------------------

Не съм поп и не ме интересуват нито Добрите и Лошите неща, нито да окачествявам Застоя и Развитието. За мен има качествена разлика между Развитие и Промяна, примерно. Има и разлика в много от използваните от теб думи... ДАНЧЕ  :) А пък "добро" и "лошо" не съм използвал никъде в постовете си, освен в няколко изключения на преднамереност - именно преднамерено. Всеки етикет е израз на слагащия го и показва отношението на същия към една своя проекция.
Не ме интересуват етикети за изразяване на мое отношение към нещо си - на каквото и да е... Единствено, което написах на себе си е - ЧЕ ЗАСТОЯ НЕ МЕ ИЗРАЗЯВА, а не че е Лош или Добър - с тия мерки се мерят света само децата. Но което е по-важното - щом не съм го написал, не съм го изразил, КОЙ ГО Е ПРОЧЕЛ ТОГАВА - в думите ми? Защо ли е прочетено "по този начин" - на какво съотвества такъв начин на "прочитане"... подписа на данчето е красноречив, но ако го "обърнем" - прочетения текст чрез фантазии, поражда единствено фантазиите на прочелия го... и от цялата работа накрая остава единствено... ФАНТАЗИЯТА - играта на фантазиите и проекциите на Четящия.

Дали е "някакво" идва от прочита и задължителното отношение на четящия към прочетеното, защото аз тук в горните ми думи съм сам... Теб те няма в тях, Данче, нито твоя прочит е там, нито интерпретацията ти... И си мисля че не е грях и че ми се струва естествено в индивидуалните ми неща да съм сам - СЪЗНАТЕЛНО ДА ОСТАНА САМ. И не ми е работа в моите постове да ги съотнасям задължително и единствено към ДАнчето и всичко, дето тя мисли, чува, чете, вижда - демек "Живеещата" живота на ДАНЧЕ... Както виждаш по горните постове, когато съм сам и пиша от себе си, на себе си, никой не участва "вътре". Когато говоря - също. изразявам само себе си и живота си. Кой го интересува кое и дали било "грешно" или верно, добро или пък лошо, когато съм сам със себе си? Който иска, да го интересува, мен - не.

Искам също да напомня, че това е раздел и тема, в която аз пиша за себе си... Това разговор между мен и мен. И дали, кой и какво си бил интерпретирал, четейки... с какво не бил, или не бил съгласен, това не моя работа и не е въпрос, който да ме занимава. Както и не е въпрос на тема като тази. И много моля, колкото и да е титанично усилието или да се появяват разни първосигнални реакции, едно уважение към откровеността към хората никога не вреди... Раздела Рамус е направен за писане на разговорите на рамус със себе си. Вече не мога да го пазя от "мнения". И въобще къде е мнението на някой си, когато един човек говори СЕБЕ СИ. Къде е някакъв си прочит при положение че в текстовете досега са написани толкова много думи в тая посока. И ако на толкова хора единствено "правилните им мнения" са най-важни, то при откровението на един човек, при изповедта му, мнението на някой си е толкова неуместно, че ....(бях написал едно сравнение, но го изтрих, че току-виж някой му "реагирал лично") :)
============================

    Колкото до вида "ХОМО САПИЕНС" мен видовете не ме интересуват, защото аз не съм хомо сапиенс. Нито че ще съществува някога вид ХОМО-ИНДИВИДУАЛИС... Индивидуалиса не е до "хомо", нито до видовете... не е до мозъка, тялото или до кръвната група, не е до външните белези, не се измерва с раждане или умиране, оцеляване или унищожаване...
    Видовете нито аз съм ги създал, нито са ми потребни, нито еволюцията на видовете ме интересува, при положение, че точно в настоящия момент се оказва все повече че еволюция на ВИДОВЕ, в биологичен смисъл, не е имало никога... и съответно няма и да има. Един вид, не преминава (еволюира) в друг, и бих препоръчал да се припомни класификациите в биологията от училищната програма, както и съвременните промени в парадигмата на науката, провокирани от все повече натрупаните експериментални и наблюдаеми данни. Така, че когато някой се позовава на нещо "наготово" може би е съотвествено, първо да си го припомни, после да се опита да го осмисли, и евентуално да го разгледа в широта. Защото може да се окаже накрая, че използваното наготово като "доказателство" или аналогия е по-скоро негов собствен опит да си докаже нещо или да придаде на свое убеждение силата на "обективни доказано". А обективното доказателство пък било пак убеждение на някой си, но прието като догма, правилно, вярно и истина.
    Това че някой ще се опре на "вече доказани" и приети факти, хипотези или концепции е празна работа. Чрез подбор всеки може да си натъкми логическа конструкция. И това, че Ти, Данче, написа в колко поста как и колко храниш "твоята конструкция" с разни натъкмено-логични разсъждения, дава възможност на точно конструкцията да изпълнява ролята на идентичност. И докато човек СЕ няма (ма какво ли е тва бе :)), неговата АЗ-роля, се поема именно от такива патерици - за едни шаблонно-религиозни, други натъкмени и натруфени с цветни боички убеждения... колкото да се намира нещо за да се "подпира човека".
А винаги има - за подпиране. Както и реалния живот, ИЗВОРИТЕ.КОМ са написана история на безбройните похвати на подпиране чрез готови идеи, или сътворени концепции.

Обаче лесно е да се забележи следното - например хора, които в постовете си не оставят отворено пространство, не оставят съмнение, не оставят недовършеност в обясненията си...
Например колко хора от пишещите досега са си признавали че "са сбъркали" примерно. Че всъщност виждат впоследствие, че нещо не отговаря на виждането... Че има противоречие, че не си пасва, че нещо не си съотвества. Дали можеш ти примерно сама да намериш контрааргументи и антидоказателства на изразената ти идея. Ами... ако ги намериш - какво ще стане с изразеното тогава? :)
    Както и в реалния живот, хората главно пишат за това, КОЛКО СА ПРАВИ и колко са мислили, колко вярно са постъпили или колко е истинско това, което пишат. Колко е истинно, колко е важно и колко е нужно онова, което изразяват. И се опитват да проектират собствената си важност или липса на такава в думите, мерките, нагласите или изразеното. Така в повечето случаи, социалната комуникация е нещо като състезание кой колко може да натъкми "мнението му" да го представи като правилно. И се впряга целия потенциал в това начинание. А такава комуникация е масовата - то е просто надпреварване според общоприети "мерки" и е точно като "онова състезание" дето го написа. Само че в него не се мерят половите белези и дадености, а способността на хората да се "покажат" велики.
Въобще избора на аргументи е подвеждащ - винаги могат да се подберат - всякакви има - и за една, или за друга теза. Именно подбирането и подреждането им, дава възможността за самоизиграването... Логиката и взаимовръзките са способи, които са призвани само УЖ-да извеждат сякаш обективно взаимовръзките между предмети и явления... Но те извеждат само ОТРАЖЕНИЯТА на тия предмети и явления - отраженията им вътре в нас.
 А думите не са нищо - автора им е ключа.
==========================================================================================

не е трудно да се види и по форума ИЗВОРИТЕ.КОМ за невъзможността един човек да прецени казуса
- НАПИСАНОТО ОТ МЕН:
1. УБЕЖДЕНИЕ ЛИ Е,
2. ФАКТ ЛИ Е,
3. ИНТЕРПРЕТИРАНО от мен ли е...
4. ОТНОШЕНИЕ, изразено или замаскирано ЧРЕЗ ЛОГИЧЕСКИ КОНСТРУКЦИИ?

    Невъзможността да се самопреценят рзликите между горните четири понятия е залегнала в много философски, психологични обобщения за пример от по-ново време ще посоча Едуард Де БОНО с неговия ментален казус "факт, или тълкувание". А НЛП ги използва наготово, като умело жонглира именно с невъзможността на несъзнателния човек да ги различи...
    Защото това предполага един човек да има вече изградено отношение към себе си... И вече изброените четири явления да може да ги е открил и да ги разпознава в него самия не просто от думите си, не да е затворен в магията си...
Въобще самодисекцията или самоаналитичността са налице след една точка на зрялост, която не се поддава на описание и представяне. Самодисекцията е инструмент - израз на човек, който се е обърнал към себе си. А не на човек, за който е важно да е "прав"
=====================

и накрая да припомня едно преоткрито и от мен обобщение:
ХОРАТА, КОИТО НАЙ-МНОГО ИСКАТ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА, са като ходещи табели, на които пише "ВИЖТЕ НАЙ-ЯСНИЯ ПРИМЕР ЗА РАЗДУВАЩОТО И ОЦЕЛЯВАЩО ЕГО". Това са революционерите, фанатиците, Помагачите, Спасителите... или хора, или планета, или вселената, светлината, расата или пък патриотщината. Социото предлага готови възможности за използване на идеалите за идентификация на всеки малък "АЗ".
Великата изява на понятието ОЦЕЛЯВАНЕ, умело прикрито зад "велики" идеи, лозунги и общоприети "добри" намерения. Най-доброто прикритие на "малкото" в нас е като нагласи да застане в бляскавите ореоли на социално-приети идеали.
И въобще намеренията за промяната на света с "някаква си идея" (за добро разбира се... в името на нещо си) са ония хора, които са в пълна невъзможност да си представят как те се променят... защото те просто искат да си останат каквото са, егото да ПРЕБЪДЕ - А СВЕТА да се промени според тях. Това е пример за  "ЕГО-ЦЕНТРИЗЪМ" в чист вид, буквално... И съвсем прозрачно показва ЕГО-невъзможността да личността да избяга от идеята за трансформация, като дава воля на представите и проекциите си, че промяната е именно от страна на СВЕТА, а не от нея.

И това не е чак толкова сложно и ще го оставя на всеки сам да си го преоткрие.
« Last Edit: януари 24, 2009, 04:26:30 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.