Author Topic: защо?  (Read 2316 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline warum

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 3
защо?
« on: януари 16, 2009, 11:31:15 pm »
Защо ни боли? Какъв е смисъла на болката? Тя реална ли е или е просто внушение?

Понякога се питам защо чувстваме? Когато сме щастливи не си задаваме особено въпроси, всичко се разбира от само себе си, всичко изглежда смислено... Когато обаче болката се появи, когато сърцето ни плаче, идват въпросите. Там е съмнението. Изведнъж нашият спокоен и подреден свят спира да съществува.. На негово място идва въпроса -Защо?.... Защо аз? Има ли смисъл? И изведнъж се чувстваш така, сякаш си попаднал в дупка. Или по-точно бездънна яма. Но защо наиситна?
Да, боли ме и ми се иска да крещя, но в същото това време усещам промяната. Нещо вътре в мене се сбогува, а на негово място идва нещо различно.. Какво ни носи болката? Прозрение, смирение? Защо я има? В моменти като този си мисля, че нашият живот би бил много по-лесен ако не чувствахме..... тогава нямаше да има черни дупки, нямаше да се борим с гнева и самотата. Но щяхме ли да бъдем НИЕ??

Offline Trinity

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
  • Time waits for no man....
Re: защо?
« Reply #1 on: януари 17, 2009, 09:17:05 pm »
"Предназначението на човешката душа е да изпита всичко, за да може да бъде всичко"-това го прочетох в този форум...а един ден, когато си задавах същите въпроси, и още не бях прочела предходното изречение един приятел от Англия ми прати това :

"-Why do we fall, sir?
 -To learn to get up better."

Само слабите обичат порядъка...Силните владеят хаоса....

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
Re: защо?
« Reply #2 on: февруари 02, 2009, 11:04:28 pm »
Можем да гледаме ясно на живота си, на живота на другите и да живеем. Преди да почнем да плачем и да се молим на Вселената да премахне нашите изпитания и злочестини, ние бихме могли да огледаме по-отблизо това, което ни е дала. Може би "добрите" неща са изпитания, понякога доста трудни при това, а "лошите" неща са подаръци, които ни помагат да растем: проблеми, които да разрешаваме, ситуации, които да се учим да избягваме, навици, които да променяме, условия, които да приемаме, уроци, които да учим, неща, които да променяме - всички възможности да намерим Мъдрост, Щастие и Истина. (Бенджамин Хоф)

:)

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: защо?
« Reply #3 on: февруари 02, 2009, 11:49:13 pm »
Можем само да наблюдаваме. Това не включва оценки като добро и лошо. Случва се нещо. Може да се включим към случването но това може да стане само в момента на случването. Всяко включване с мисъл за минало или бъдеще, обаче, ще ни включи в нашата представа и ще ни изключи от наблюдаването и "включването".

Вселената хабер си няма, че някой е измислил думата "злочестина" и я ползва както си знае.

Забелязвам че в последно време не съм използвал думата "урок". А съм "дъфкал" много "уроци".
Урока е част от представата ни. С урока ще си разширим малко представата, но ще си останем в нея.
А извън нея е включването към случващото се.
Нашето включване към това, което се случва с нас.


И по темата все пак.
"Да, боли ме и ми се иска да крещя, но..."   -  Изкарай това, което те боли, виж го "черно на бяло". Напиши го и забрави за форума за известно време за да не ти повлияят евентуално някои с постовете си. Като усетиш че "болката" започва да те освобождава, включи се и виж какво си писала, виж кой и как е реагирал, но най-вече ти какво си искала да опишеш - болката като болка, причинителя на болката, преживяващия болка или нещо от рода.

Поне от моя опит това не е гаранция за излизане от ситуацията, но дава доста материал за нашата "същност" - на какво реагираме, кое от нас реагира и пр. И ако човек си ги изясни тези неща при някаква ситуация, то при следваща подобна вече ще "му светне червената лампа" и ще е доста по лесно да не "навлезе в ситуацията", в болката.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Trinity

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
  • Time waits for no man....
Re: защо?
« Reply #4 on: февруари 02, 2009, 11:59:15 pm »
Мислите и държанието ни са "програмирани" от средата, в която живеем и начина ни на възпитание, но емоциите са истински....те са това, което извира от дълбините на душата...осъзнай емоциите си и най-вече защо точно се чувстваш по един или друг начин и промени това, което не ти харесва, защото всичко в нашия живот все пак сме си го направили ние....
Само слабите обичат порядъка...Силните владеят хаоса....

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: защо?
« Reply #5 on: февруари 03, 2009, 01:41:32 am »
Тоооолкова много красиви неща са се "родили" от болката... и обратното разбира се.  Зависи как я възприемаш. Едни я възприемат като "болка", други като повод за промяна, на трети им действа като трамплин като ги изпраща във висините или пък обратно долу... Отново всичко опира до човека :) избор, начин на мислене, на възприемане, на живот...
Всъщност един такъв въпрос като "защо на мен" звучи малко глупаво... На кого, ако не на теб? Всички страдат и ги боли. Болката не е бреме, не е просто "болка", чиято цел е да те накара да се почувтстваш зле. Както и зеленото не е просто цвят, а част от цялата картина (примерно).
Подкрепям и Сириус - пусни я да мине през теб... да влезе, да я почувстваш, да остави отпечатък и да излезе - без да задълбаваш, без депресии.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: защо?
« Reply #6 on: февруари 03, 2009, 03:39:05 am »
"защо на мен"? - това е част от болката
Често не се усещаме, как влагаме отношение. За някои, този въпрос може да звучи и много глупаво, но споделянето на това "звучене" какъв ефект ще има.

Какво, според теб, означава "глупаво"?

Без да се задълбава ....  си е чисто "отгоре-отгоре", замазка и шпакловка.
Ако искаме качествена промяна - дълбаем. Хваща се нишката на болката и се дълбае. Дълбаенето за мен си е нещо като философстване - опит да се опише с понятия  болката, болящия, дразнителя и пр. и пр.  Не с категории и епитети. Когато се съумее да се излезе от света на категориите, и започне описанието с понятия, дистанцията към болката сама ще си дойде. А така и "значението" на болката ще намалее.

« Last Edit: февруари 03, 2009, 04:10:39 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Защо ли?... Защо, Защо "какво"?
« Reply #7 on: февруари 03, 2009, 09:42:30 am »
чета тази тема... и някои други като нея.
И се чудя на нещо... дори не му задавам въпрос ЗАЩО, само се чудя някакси.
Улавям се че дори не се питам - прочитам пак постовете в тая тема и виждам някои сякаш "нови", дребни детайли... които обаче не променят общата картина.
Всеки пост е прозорец към пореден човек, към душата, дори и когато думите в този пост, не са написани от нея... Дори когато са от света на магията на човека.
Прочитам ги в мълчание, за пореден път... и в главата ми сякаш се въртят картини, елементи, връзки, гледни точки... И всички това сякаш мъчително се намества с някакви тромави думи, които сякаш са бледи и сковани по отношение на всичко, дето го "виждам" - с богатството, комплексността, пълнотата и... яснотата. Макар всичко да е живо
, да се движи, да е сякаш променливо. Но един център не се мести, нито е подвижен. защото всичко в живата картина на ЖИВОТА се върти около него.

==========================================================================
пишете за болката, пишете ЗАЩО, въпроси "ЗАЩО НА МЕН"...
Явлението при което във психичния живот на човека не може да се направи разлика между изживяване и реалност в съществуването, си е МАГИЯТА. САМО-МАГИЯТА.
Пишете за Болка... за боленето, за страданието, за разни драматични въпроси... А ТЯХ ГИ НЯМА...

Ако не беше едно изживяване, на което да се лепне етикет БОЛКА, нямаше да я има тая дума. разбира се, че с нея се етикетира едно явление, достъпно за усещане.

НО БОЛКА НЯМА... Още повече че тази болка за която се пише тук, НЕ Е ДОРИ ФИЗИЧЕСКА БОЛКА - тая, дето е част самозащитните механизми и е призвана за ОБРАТНА ВРЪЗКА, сочеща МЯСТО или орган в тялото, при който се развива ОПАСНА ПРОМЯНА...

Дори физическата болка се "произвежда" от мозъка. Има само нервни пътища, които служат за рецептори. И при определен сигнал от тях е кодирано да се 'произведе' от мозъка онова, което вече чак на този етап стига до нас - с етикета БОЛКА. така, че БОЛКА НЯМА... тя не съществува като нещо встрани от нас. тя не живее някакъв си свой живот... тя е просто една биохимична матрична реакция, целяща да доведе до заспалото съзнание някакъв остър "сигнал" и да няма начин да не привлече вниманието му.

Обаче още по-мистериозно е в оная - другата БОЛКА и БОЛЕНЕТО. А това са само матрични пътища, при които едно изживяване се категоризира чрез аналогия към близкото до него. Което означава че дори физическата болка има свой психичен компонент. И че този психичния, почва да си живее свой си живот, дори измества ролята на другия - на физическия.

Навсякъде се чете, че имало опити, с които мозъкът не можел да разлики сънуваното от реалното, на спомена от реалното. това го има почти на всички места написано, които да касаят въпросите на днешното схващане на съзнанието при човека. Има го във филма "what the wleep", "the matrix", в разни книги, които имаме и тук на сайта ни колкото щеш. И въпреку всичко дори един човек тук не се нае да пише за това - КАК ДА НАПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЪТРЕШНОИЗЖИВЯНО и МЕЖДУ РЕАЛНО СЛУЧВАЩО СЕ.
Повечето теми на форума ни са разкази и примери за явлението при което пишещите не могат да "различат" изживяване от факт. И въпреки че в сегашно време за първи път го прочетох прИ ЕДУАРД ДЕ БОНО, невъзможността за различаване между ФАКТ и ТЪЛКУВАНИЕ е толкова елементарен и прост пример, зад който обаче стои цял огромен механизъм чрез който се СЪЗДАВА ИЗКУСТВЕН МАГИЧЕН ЖИВОТ и БИТИЕ.

разбира се - цитирам горните филми или книги, или примери... Но никой от цитираните заглавия или автори не е посмял досега да каже ЗАЩО... ЗАЩО МОЗЪКЪТ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЛИЧИ... И ДА НАПРАВИ РАЗЛИКА?  само общи хипотези, бледи предположения... А сякаш ОТГОВОРА стои и ГОРИ насред тъмното. Пиша за тоя "отговор" вече четири години, и още два пъти по толкова е бил за мен една мистерия... Търсих му думите, всякаквите начини да го обхождам с тях... А то е толкова общирно че думите се губят с мъничките си роли да са нарицателни на толкова "малки неща". да не говорим че са именно от света на магията и аз първо трябваше да ги извадя от там... А те загубиха стойността си... осен за мен.

И така ЗАЩО ТОЛКОВА НИЩОЖНА ЧАСТИЦА ХОРА, на фона на милиардното човечество, отнякъде им се пръква способността да "НАПРАВЯТ РАЗЛИКА" между
ИЗЖИВЯВАНЕ и СЛУЧВАНЕ.
и между
 ИЗЖИВЯНО и РЕАЛНО

Онова МАГИЧНО вътрешно огледало, пред което сме неспособни да различим и да осъзнаем ОТРАЖЕНИЕТО от ОРИГИНАЛА. А иначе се смеем на котетата, кучетата, или маймунките и папагалите, гледайки по ТВ или в "смешните предавания", как те се "вживяват" пред стъкленото огледално парче, неспособни да "проумеят" че е само отражение
« Last Edit: февруари 03, 2009, 09:50:15 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline G-Wiz

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 27
Re: защо?
« Reply #8 on: февруари 04, 2009, 11:06:13 pm »
мм понякога болката е индикаторът за наложителна промяна :) въпросът е да я усетим като стъпка към успеха.. като част от духовното израстване.Може би без болката съществуването ни не би било същото, не бихме се чувствали истински.. нямаше да разпознаваме и хората, които ни карат да изпитваме контрастните на болката чувства :) ии така.. Освен това, когато човек страда да речем.. той се уединява, абстрахира се от текущите афери и събития, капсулира се в мислите си и стига до фундаменталните истини, които иначе няма как да прозре. Гледайки ситуацията от далеч, в перспектива мислим някак си по-трезво и достигаме до ИСТИНАТА :) Хаосът предшества космическата и душевната хармония , нали нощта е най-тъмна преди зазоряване, абе животът е странен, но именно това го прави пълен с изненади. Болката и щастието представляват кръговрата на живота..Тревогите и смущенията на живота са сенки, привидения, които нямат никаква реалност. Затова е много важно да се овладее изкуството за промяна на мислите, от което ще се промени настроението. А щом умеем да преоценяваме настроението си, ще промениме и своята мисъл. По този начин пък бихме се превърнали в съзидателната сила, която сме създадени да бъдем :) всичко е навързано, няма нищо еднозначно. Животът е поредица от реакции :Д