Author Topic: виновника, моля!  (Read 4500 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
виновника, моля!
« on: януари 19, 2009, 01:32:56 pm »
Лежа....яко съм вперила поглед в тавана, като че ли трябва да го подпирам с поглед, за да не падне отгоре ми...не мога да заспя...така съм се изцъклила, че очаквам очните ми ябълки да изхвърчат всеки момент...
и докато не мога да заспя ми идва да се пръсна по шевовете...защото всъщност ми се спи...и се изнервям тотално...даже тихичко си псувам...
и така се лутам между съня и будността...часовете си минават и се отброяват...а часовника на стената си тиктака и изобщо не го  интересува, кой спи и кой не...
ми да! Часовника!!!
Набеждавам часовника за главен виновник...решавам, че това тик-такане е крайно виновно за моето безсъние...оприличавам бързината, с която стигам до часовника, като бързината на пантера....3 скока...всъщност още съм във въздуха на третият скок, когато батериите са извън виновника:)....така..тишина...
Една среднощна цигара и айде обратно...така е по-добре..уж...унасям се...или така ми се струва....иии...изненадааа....дочувам кавгата на комшиите, които вече са минали тихата фаза на пиене и са вече на фаза силна чалга и кавга.
Чувам смътно караницата....цъкля погледа артистично, и започвам да търся телефона си... поглеждам часовника там...малко след 2...пфууу...трябва да поспя, защото...защото трябва...иска ми се ако не съм адекватна на работа, то поне причината да е приятна...а не чалга-концерт, прекъсван от обиди...дааааа...ама не....айде пак....поглед в тавана...и опит да се отдам на самоконтрол и самоирония...
"релакс...не се случва за пръв път пиянски купон....дишай...издишай...а едно време...в студентските години...как ли сме оживявали тогава?!?!?...дишай...издишай...да заспивам и да не се занимавам с глупости, а...мммда. така е...ама пак ми идва да прегриза гръкляна на някого..." ОК. Това е...ставам, паля лампата...къде са ми цигарите...

***

И така леко..леко... мислите ми отлитат към идеята за виновността. Много обичаме нещо или някой да ни е виновен.
Започвам да си мисля, че това е един от основните ни принципи за самосъхранение...за запазване на "личното"...
другите са ни виновни през целият ни съзнателен живот..../не, че е много трудно де... от където и да го погледна, все е лесно някой друг да е виновен...:)/

Изразяваме несъгласие, дразнене...причиняваме си страшни неща, като че ли не е нормално да сме различни и да живеем с различни идеали...
Постоянно се борим да не влизаме в строй на уеднаквяване...а изразяваме крайно несъгласие с хора, които са различни от нас...виним ту родители, ту учители, ту приятели...или неприятели за това, което сме, за това което не сме....за това какво се случва...и какво не се случва...а всъщност всичко от нас си зависи...единственият контрол, който можем да изпрактикуваме си е нашият, собствен контрол...единственият живот, които можем да управляваме си е нашият, собствен живот...всичко, което е извън този контрол, е вследствие на проблемите със самите себе си...
а времето така си минава в  непрестанно мрънкане...все някой, някъде в този момент мрънка...
така де, аз не правя кой знае какво изключение от общото правило...но написаното по-горе е споделяне, не оплакване...

лека, усмихната и осъзната седмица ви желая :)
« Last Edit: януари 21, 2009, 08:07:02 am by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Trinity

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
  • Time waits for no man....
Re: виновника, моля!
« Reply #1 on: януари 19, 2009, 03:34:34 pm »
Вярно е , че има хора, които са ни направили такива какви сме...но също така е вярно, че силата това да се промени е в наши ръце....макар и невероятно трудно....
Само слабите обичат порядъка...Силните владеят хаоса....

kiril

  • Guest
Re: виновника, моля!
« Reply #2 on: януари 19, 2009, 08:45:47 pm »
".....времето прави нас и ние него" В.Левски

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: виновника, моля!
« Reply #3 on: януари 20, 2009, 10:25:19 am »
kiril,
всъщност цитата на Левски, от едно негово писмо, е:
„Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме."

Но ок, приемаме, че това си имал предвид, с изваденият и перифразиран от теб цитат.
Би ли ми споделил, какво правиш с времето, което е в теб лично?
И какво правиш, за да го обърнеш?
 
Не казвам, че не придобих някаква представа от това, което видях във форума.
Затова питам и за твоята гледна точка, защото напълно възможно е да съм се заблудила.
Все пак мисля, че това което показваш е само една от многобройните ти страни...покажи ни някоя друга...ей така..за по-интересно.
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

kiril

  • Guest
Re: виновника, моля!
« Reply #4 on: януари 20, 2009, 10:37:05 am »
Благодаря за уточнението, но за кого е било това писмо?
 Разбира се ,че смисъла е същия. Нищо не правя с времето, защото то е илюзия,сън,навик. Ако то е в нас, а ние в него-как и защо да го обръщам? Приели сме,че е еднопосочно/ някои, но не и аз/:)) Стремя се да се сближа, да обикна това време ,което е в нас. Опитвам се да дори любов между нас да възникне; пилешка супа дори, светлина и мечти. Уви тялото не винаги се справя с тази ми потребност и желание и понякога ни хваща я грио, я нещо друго...докато се превърнем в смачкано сбръчкани бебета. Не ти ли прави впечатлние,че много възрастните хора / не само визиологически/ но и предизвикват в хората едни и същи чувства , като бебетата? Ние н остаряваме, нима душата има възраст? Няма разбира се. Възраст и промяна може да има само видимото. Казват,че вселената била на еди колко си години...Глупости! Нима вечното може да има възраст ? Ти на колко си?:))

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
за натрапниците
« Reply #5 on: януари 20, 2009, 12:27:45 pm »
aloha,
недей пречи на човека, да се изявява. жалко само, че почна своя си тема, за теб си... с натрапници. Те хората как да те оставят - нали си имат мнение за всичко. И са толкова разбиращи... Пък и той иска да си говорите човека, кат нищо ще те зашемети с някой флирт - все пак и така е начин "да се обединим във форума" по призива на дякон "свети Кирил-обединителя". Ейййй - дойде златния век. малееее  с толкова жени. Аз чак сега май схващам идеята... боже къвто съм бавен реотан. ;D

По-интересно няма да стане, и да го питаш, и да опитваш... Не може някой да е повече от това, което е. Както се вижда като опре до някакво си ниво да каже лично мнение е пълна бъркотия - две изречния няма свързани. Ама поне напъните се виждат. То и от напъване се изпуска човек - цвък, цвък по всички теми. да се надяваме, че ще му свърши материала все някога. Макар, че... както пише за тва, че няма възрасти - просто някои хора се заледяват и карат мумифицирани с животи, но пък са с идеята че са живи :)
Ма кво ли разбирам аз?
« Last Edit: януари 20, 2009, 12:45:07 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
времето
« Reply #6 on: януари 20, 2009, 12:37:31 pm »
kiril, на пръв прочит намирам поста ти за непоследователен и разпокъсан. Опитвам да разбера правилно.

пренебрегваме факта, че тръгнахме от цитат, който е бил свързан изцяло с българското освобождение и най-вероятно апостола друго е имал предвид. Така.

по цитата ти "Ако то е в нас, а ние в него-как и защо да го обръщам?"
разбирам, че си съгласен с оригиналният цитат /„Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме."/, ама не съвсем. Не рзбирам защо ползваш цитат тогава, който е нито точно цитиран, нито верен за теб, очевидно. както и да е.

Та, относно времето - по друг начин казано колкото го има, толкова го и няма. Нали така. Това се опитваш да ни кажеш. Това е ясно. Всъщност, това твърдение може да го кажем за много неща...но да се придържаме към времето.

Това, че го има....в нашият физически свят, това е повече от очевидно. Проследявам го и в твоят пост, когато изразяваш идеята за старостта...
Така...през цялото време си мисля, че говорим за времето, като зададена величина...в рамките на нашето човечество, защото първият ти коментар бе за мой пост, в който аз говорех за нещата, които се случват тук, с представата за времето тук...както и да е.

Относно "обръщането" на това време...като зад думата "обръщане" всеки влага различна идея и от там средства.
Тук можем да намесим Апостола отново, с неговото "обръщане на времето" - идеята му за свободата на България...и нещата, които е направил по въпроса, съответно...
Ако разбирам правилно, ти не правиш нищо, защото за теб времето е "илюзия"...ами ок.
Относно моята идея за времето...1/3 от общоприетото понятие за "денонощие" ми се налага да жертвам за материални блага, с цел оцеляване в същото това време...нищо, че е илюзия...
което ми напомня, че е време да се връщам към целта ми за оцеляване...:)

« Last Edit: януари 20, 2009, 12:40:26 pm by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: за натрапниците
« Reply #7 on: януари 20, 2009, 05:58:41 pm »
хаххахахахах. това беше свежо.

сега сериозно.
ramus,
според мен всеки си има всичко в него и е въпрос на собствено желание(най-вече) и донякъде на ситуация и шанс да започне да "разчиства"...да "чува"...да "мести" точката си на осъзнаване...и да покаже на "повърхността" резултата...евентуално..
ако мога да така да ги нахвърлям линейно и набързо процесите.
Не, че е задължително да се показва точно тази "точка на осъзнаване" на тази така наречена "повърхност" де...но това е за друга тема.

това, което исках да споделя е, че не съм се впрегнала да върша работата на никой, освен моята собствена...и да се бях впрегнала, успеха е далече от моето желание или впрягане...та няма смисъл...и по този въпрос съм по - малко ентусиаст даже и от ранга, с който съм в момента във форума.:)

и да не забравя да благодаря
::: )))
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

kiril

  • Guest
Re: виновника, моля!
« Reply #8 on: януари 20, 2009, 11:41:54 pm »
Eй зарадва ме....... :)), цитата си е цитат/ нищо повече  Но времето не е нито турско,  нито българско. Светеца е вложил свой смисъл упование и вяра. .......всяко поколение ще намери и вложи своето "време"  в тези думи.
           И е естествено в думите всеки да намира свой смисъл. Използвам цитата за това, за което аз влагам смисъл а не ти, тя , те, той или Руменчо -страхливеца от чорбаджийницата в квартала.  "Обръщането" на времето както ти каза - всеки го разбира по своему на различни нива и осъзнатост; който го може -го може; който не-прави каквото си иска с него. Виждам че  RAMUS  се е позасегнал от нещо, нима имам такава мощ; айде сиктер  бе ??
        Нима се засягат вървящите по водата??? Но се радвам ,че има и във форума срещнах хора с друг вид  биохимия, перисталтика и т.н. и не им трябва тоалетна-те си имат форум; нищо,че се самоопределят на  "албански реотан".  Така е хората са различни и е хубаво да ги обичаме в тяхната различност, иначе всички ще станем цвъкащи по всички теми и по всички само плява, жонглирайки с философски терминологии и леми. Но в исказа им няма никаква промяна и различност от години .....само плява....изтакана от противоречия / омръзнали и отбелязани от всички/ повърхностно клокочене на думи празни ....отразено блато само; и липса на духовен водопад от кислород...Разхвърлянето на "етикети" по хората е само израз на липса на "етикет".
      Но какво пък и в блатото живеят прекрасни създания, неповторими,красиви по своему, и който иска нека търси там.
        Упражнения  на  лиговщина в стил RAMUS чрез надменност, високомерие с различни постинги не е за мен. ОБИЧАМ Ви.:))......и цитат за лека нощ от Аloha :"...и така се лутам между съня и будността...часовете си минават и се отброяват...а часовника на стената си тиктака и изобщо не го  интересува, кой спи и кой не...":))Хубаво казано Аloha ,брависимо!!!!!!!!! Между другото...кой е "виновника" по темата ?  Има ли понятие "вина"?
Ти си Ramus...-дръж,дръж !!/ не се впрягай, ако можеш..-шегичка...:))...кефиш ме :))
Хвърляй, хвърляй.....колко е лесно,нали?

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: виновника, моля!
« Reply #9 on: януари 21, 2009, 07:15:59 am »
 - Защо правиш заклинания?
 - Да прогонвам злите духове.
 - Няма нужда, няма никакви зли духове.
 - Защото правя заклинания.

Що за човек е правещия заклинания?
Може ли някой да го убеди, че няма зли духове?  И как?


Ако някой реши, че обичането е най-хубавото нещо, може ли някой да го убеди че не е точно така.


_____________________________________
Кое е това, което вкарва някой във собственото си вярване? - много е изписано тук по този въпрос.
С думи с ясен смисъл. Само че, за да четеш чужд текст и да проследиш цялата мисъл и накрая да разбереш .. е необходимо да се излезе от правенето на заклинания, от собствения свят, да се внимава за смисъла на използваните думички, според автора на тези думички и тогава може би ще стане ясно какво е искал да каже автора.

А за да се стигне до ЧЕТЕНЕ на чужд текст е необходимо ТЪРСЕНЕ на развитие. И понеже "развитие" е много разтегливо понятие, ще уточня МОЯ смисъл: За мен развитието е намирането на все по-фундаментални закони или опит. А за да ги Открия трябва да изляза от "това, което си мисля, че знам". Да допускам и проверявам. Да Наблюдавам. Разбира се, може да се попадне на добре поднесен но грешен закон или принцип, да се заблуди човек. Но това също е развитие, защото  дори и чрез грешка пак се стига до някаква истина - че това не е истина. Затова всяко движение е развитие. Движение извън собствените представи. И обратното - всяко спиране на търсенето, дори и върху най-добрия принцип, закон или действие е застой, влизане в затвореността на собствената представа. (Това разбира се са много скучни и отегчителни думи, без капчица любов, за този, който е приел че любовта е най-великия закон, принцип или действие. Или за заклинателя. Или за зарзаватчията. (без да обиждам професията, тя няма значение))

Та движението/развитието е само за търсещи. Търсещи за себе си.
Тези, които са намерили, си имат други форуми - авто, мото, компютри, самолети, игри, пещери, хармоничен прагматизъм, медитация, всички религии - кой каквото е намерил (или кой към каквото е решил че му приляга) - всичко има.

Та ако го няма Търсенето, ако вече е открита "истината" - ще има четене само за потвърждаване на собствената представа и пренебрегване (до пълно отхвърляне) на всичко различно от тази представа. А ако тази представа е подкрепена от представите на повече хора става много трудно да се отхвърли, да се разруши. И дори само да е лекичко отворена за нещо извън нея.

Движи ли се "истината" - има развитие.

И понеже много хора си мислят че обичането, помагането, излъчването на любов, позитивното мислене, прощаването и т.н. са върха на духовното развитие, а те го могат, те са от там, изнамират "изворите", включват се със замах и започват да светят що е то духовност и святост и давайте да правим любов и да си помагаме. И след известно време ... разбират, че тук точно не са само такива. Или не разбират. И поне досега не са се задържали дълго и интензивно.

Но времената се менят, има движение - има развитие.

Та такива неща относно развитието и развиващите се  си мисля.
« Last Edit: януари 21, 2009, 09:10:46 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Re: виновника, моля!
« Reply #10 on: януари 21, 2009, 08:03:43 am »
хахахахах...kiril...и ти ме радваш искренно...от сутринта.
Проследявам идеята ти този път по-лесно...което е чудесно...дори съм ок  донякъде с обяснението ти за цитата, времето и обръщането...но усещам, че по-скоро се измъкваш, отколкото да не си разбрал...а може и тези неща да са цитат от някъде другаде, ама да си пропуснал кавичките и автора...истината е, че не знам.../тук може да ме попиташ какво е "истина", "знание" или "че"/

и толкова...толкова в сми, че това проследих...
всичко останало е жлъч към "рамус". Подозирам, че рамус може да ти отговори лично, но ще споделя какво виждам отстрани...
по-скоро засегнатият си ти...неговите думи на мен ми свършиха добра работа, между другото...ама на теб - май ти изиграха лоша шега...но това е една гледна точка само де...изобщо не мисля да влизам в подробности и някакви провокации...
всъщност нека си говорим откровенно...защо не искам да влизам в подробности...
да си призная малко ме е стрх...добре де...много ме е страх...страх ме е  да не ме натириш  "под водата", че няма да ми е приятно някой да ми стъпва по главата...съвсем отговорно заявявам, че не искам никой върху главата си...и това сериозно!

а сега още по-сериозно.
няма повече да пиша и да разцъквам реплики с егото ти....защото  не намирам смисъл да подхранвам егото на някой си, само защото ТО има нужда от храна...няма да губя времето си повече...не защото се засягам, ядосвам, или не ми стиска...просто, защото не ми се занимава с глупости.

А дали имам против да си различен - не, нямам против. Бъди какъвто искаш да бъдеш. Аз нямам проблеми с това. Най-малкото не ми се налага да живея с това.
Понеже обесняваш навсякъде, че ни обичаш... се запитах дали те обичам? Да, разбира се...но не ми липсваш...не и егото ти, такова каквото си го отглеждаш....
и не е нищо лично...нито обичта ми, нито написаното от мен, към образа "кирил", нито липсата на мои отговори в бъдеще ще бъде лично отношение...

Всъщност ти едва ли осъзнаваш какъв духовен шамар ми "извъртя", точно на мен, точно в този момент.
Хванах се, че в потока си на мисли/ в тази тема /съм залитнала няколко пъти...за което се извинявам на всички четящи.
Постовете ми подлежат на корекция.

все пак,kiril, благодаря. и не приемай моето "благодаря" лично, моля те.

айде със здраве

« Last Edit: януари 21, 2009, 09:55:59 am by Aloha »
Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Кой е виновника - неизбежно признание
« Reply #11 on: януари 21, 2009, 11:18:27 am »
Подозирам, че рамус може да ти отговори лично, но ще споделя какво виждам отстрани...

Е... никакви лични отговори. Че и мен ме е страх. Нищо че ми простиха и че дори ме обичат. ама много ме обичат и много ми прощават... Ама и мен - от такива прошки и обичане много мъ йе страх. И няма да смея да отговоря лично.
------------
сега, сериозно... Алоха, ти се оказа не само по-добре пишеща от мен, а и по-мъдра, чрез точните си премерени реакция и думи в случая - така ги виждам нещата през моите очи. И този "шамар" към мен е много ползотворен, защото ми отвори яснота за някои мои скрити моменти. Не отричам че се забавлявах. Наистина вчера, като четох "нацвъканото" признавам си, че така не съм се смял отдавна във форума. Ситейшън е права за нея си - просто като се появи някой нов писач с агресивните си прояви и това подава доста яснота на пишещите и четящите вече във форума. Защото така хората имат възможност да "се видят" по-добре - през призмата на "двойното отражение". Защото всеки от нас носи в себе си и своя Кирил, и своята Алоха, и своя Сириус... Дори и своя "РАМУС".  :)  Всеки един от пишещите и четящите това виртуално място. И така, чрез всеки пишещ, всеки от нас добива възможността да види нещо от себе си - но вече изнесено от него, някъде отвън. Така човек добива повече яснота - заради възможността на поглед ОТВЪН. Все пак - пиша "ВЪЗМОЖНОСТ" - някои нямат все още потенциал да се възползват от нея. А една възможност се нарича така, само от тоя, който би "видял. възприел или осмислил като такава. И се вижда как при хората, защото не могат да си излязат от образа, който си изживяват, са в невъзможност да видят всичко това и като "ВЪЗМОЖНОСТ".  Да могат да го погледнат ОТВЪН, някак отстрани, да се отскубнат от магията на затвореността си в него.
 
   Разбира се това не е лесна работа. научих се да го виждам най-вече тук, сред вас, във форума. Защото за мен това е форма на естественост вече. Понеже почнах с признанията, ще кажа, че това е едно от основните неща, които "взимам" от пишещите тук - именно възможността да се възползвам от "затворените" в образите си за АЗ, хора. защото това е вече нещо, което осъзнавам че губя - все повече. Не като загуба - в буквалния смисъл, а че още има неща, от вникването ми в себе си, на които тази ваша "гледна точка - отвътре" някак си сякаш е нещо, което съм имал, а сякаш съм я загубил. Виждам го, разбирам го чудесно... Но... нещо от мен вече го няма в това разбиране, няма го участника, няма го "сякаш нещо важно"...
не знам защо писах всички тия "странни" неща - но ги пиша в твоята тема, защото те "използвах" на няколко пъти - думите ти. И не си само ти - използвах думите на много от вас, пишещите.

   Разбира се през годините идваха много образи като Кирил - изворите са нещо като "документален" разказ за много неща - за мен, за вас, за живота... въобще едно отражение на Вселената - по-точно, на възприемащите я - тая вселена. Слагайки белезите на начина по който всеки я възприема, това е ясно и всеки КОЙ, КОЙ Е.
Пол в тия неща няма, няма и възрасти, няма никакви външни различия - имаше всякакви "натрапници" (в кавички!!!) Но сякаш идваха като по поръчка - за да се видим по-добре. Имаше едни "мастери", академици, АЗ-съм сега-йци, и безброй дамски никове, някои откровени "деца" - толкова явни... други повече прикрити в сложните игри по замаскиране и изживяване... Може би аз самия съм такъв - за много хора. И не им харесва че се оглеждат в мен... защото не им харесва какво виждат в "огледалото". И все пак - при всеки от тях, идващ да "завладява" някакво си ново пространство, просто влизах по един и същи начин - виждах в написаното неговата собствена пролука и "удрях" в нея - виждах думите му, издаващи неговото собствено ниво, заученото, убежденията, привнесеното, личното - всичко се вижда. И с неговите думи, като по :"канал" към него, удрям в празнините, към незапълненото... Най-големи празнини в хората са покрити с техните убеждения. Убежденията са нещо много, много прозрачно. тях затова ги и има - за да покрият симулативно и магично няй-големите празнини - и така е при всеки човек. Затова само-убежденията са едновременно проблем, но и врата - към всеки от нас.
И гневните и остри реакции идват винаги от хората, които запълват живота си с убеждения - готовите социални системи от убеждения или пък натъкмените повече или по-малко техни лични версии. Някои са по-творчески подхождащи към това. Украсите и натъкмявките са силни, по-магични... Но и това се изчерпва. Магичното винаги му е потребно да се "налива" енергия в него, защото като всяко привнесено и неестествено явление - то иска енергия, защото се изчерпва през цялото време... И реакциите към моите сигнали към убежденията им са ясно показващи, колко са им потребни. Защото измислицата в конструкциите на самоубеждението показва на хората именно детското в тях - показва празнините им, показва "малкото", показва тяхната магия, сделки, компромиси...

И така - хората ме интересуват. Виждам през тях, през убежденията им... И винаги има импулс, да им покажа какво виждам в тях - там, зад личното, зад убежденията, празнините и техните им образни системи от магия... Не съм чак толкова тъп, че да не разбирам че това за някои хора е болезнено... Е, дори и да ме нарекат "САДИСТ"... или пък с безбройните къде повече или по-малко агресивни етикети, ирония или пък по-изфинени творчески похвати...
« Last Edit: януари 21, 2009, 12:52:05 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: виновника, моля!е намерен
« Reply #12 on: януари 21, 2009, 03:11:41 pm »
Движението - когато е линейно, като описаното от Сириус - то е винаги от една представа към друга, самото търсене е процес на намиране, отхвърляне и пак търсене, и така се създава идеята за движение и така измерваме живота си - развитието си - като изкачване на стълби - нагоре, нагоре. Така наречените от Сириус "намерили" сигурно са поспрели на площадките, уморени от търсенето или пък са установили, че няма смисъл да катерят тези безкрайни стълби, като могат да си лежат удобно между етажите и да си гледат "телевизията", то животът и киното нямат съществена разлика - и двете я има кинетиката, движението, сюжетната линия, целите и смисъла на героите. Актьорите във филма осъзнават, че играят роля, изричат реплики, но зрителят осъзнава ли ролята, която той играе, седнал в хола на дивана, гледащ филма. Осъзнава ли полето на живота си като сцена, като игра, прибира ли се зад кулисите, за да остане празен за миг, преди отново да се напълни. Търсенето на играта не е развитие, а развитието не е развитие, защото развитие не може да има - всяко движение в посока предполага отправност, съпоставяне, критерийност, налагане на вид дуализим движение/статика като правилно/неправилно - стремене, цел, положителност, добро, хубаво, и накрая пак ще стигнем до любовта на Кирил. Но може ли да има търсене, Сириус, ако я няма идеята за намиране. Да?, Може би /а може би не/ когато няма движение от една представа към друга, когато няма постигане отхвърляне, търсене на следващата "фундаментална" истина - /голям майтап/ - А КОГАТО се оставиш в центъра на всяко движение - и започне ПУЛСАЦИЯТА - движението без цел, излизане и прибиране, без осъзнаване, без осмисляне, без посока, без търсене и намиране, просто живот- пулсация, актьорите излизат на сцената, за да играят роли, ти излизаш в публиката да играеш ролята на зрител - всички пулсираме, но после се прибираме, без да вземем НИЩО от ролите. В този смисъл - любовта като цел, идея - какво да се прави за да се изрази обич, нежност, загриженост, е не по-различна от идеята да се търси постоянно, за да се развиваме, защото промяната, предполага любов - към нещо, към себе си, към друг в дейния, резултатния смисъл на думата. При животът пулсация - няма цел и осмисляне, нещата се случват, но го няма търсещият, случващият се.
Всичко почна от съседите - виновниците - кой ги няма в живота си - дразнител на дразнещия се - той иска да спи, те тропат, вдигат шум, не се съ-образяват. /Продават запушалки за уши - вършат чудесна работа при живот в блок и на морските ни курорти/. Не се съ-образяват не с образа ми, който иска да спи, а с тялото ми. Тогава или запушвам тялото със запушалките, или оставям случващото - излизам, знаейки, че е временно и че и да искам не мога вече никога да остана там - при шума на съседите и виновниците. Просто такава пиеса поставяме в момента, а аз съм професионалист, ще будувам, колкото е нужно, докато свърши чалгата, нали трябва да си взема хонорара накрая, че ОООЦЕЛЯВАНЕТО, тази цел да си цял - тяло и живот......?поражда всичко - и търсенето, и пулсацията, и сънуването - то е сянката, която е големият виновник, на този, който търси виновника. Всички убеждения се раждат, са се родили и ще се раждат от сянката на ооооцеляването -

Целият ми пост като твърдение е част от храната, която подавам на собствената си конструкция, чието предназначение, независимо в каква форма, или степен на присъственост я има, е оооцеляването.       
« Last Edit: януари 21, 2009, 03:42:03 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник